Тъща отива на гости на дъщеря си и зет си. Става късно и дъщеря и й предлага да пренощува в тях. Още не се разсъмнало и тъщата решила да си тръгва. Почва да се облича шумно, обува се, пуфти, трополи. Изведнъж тя отваря вратата на спалнята с трясък и казва с писклив шепот: – Зетко, стани да затвориш вратата след мен, защото ме е страх като я хлопна подире си да не те събудя!
Две американски танкови дивизии водили ожесточено сражение с осем федеини на Садам. На края арабите били пленени. Командващият дивизията офицер започнал да разглежда непримиримия враг. Всички били ниски, черни и мустакати – типични араби. Само последният боец бил рус, синеок, висок един и деветдесет. Офицерът толкова дълго оглеждал това чудо на генетиката, че войникът не се стърпял и извикал: – Ну, что же? Араб не видел?
– Искам синът ми да се научи да свири на някакъв духов инструмент! – Мислиш ли, че има талант? – Разбира се! От три метра може да угаси свещ!
– Какво ми е докторе?– Нищо… Утре ще те изпишем. Обади се на жена си да дойде.– Не. Не. Няма нужда да я безпокоим. – Ще трябва. Някой ще трябва да прибере тялото.
Учителката разказва на децата за наклоненията на глаголите. – Иванчо, как ще е повелителното наклонение на глагола "мълча"? – Шшшш!
Старшината крещи пред ротата: – Кой се е върнал снощи пиян от отпуска? Мълчание. – Кой се е върнал снощи пиян от отпуска? Ротата пак мълчи. – За последен път питам! Кой се е върнал снощи пиян от отпуска? – Аз… – плахо пристъпва напред един войник. – Добре. Идваш с мен да си допиваме да ни мине махмурлука. Останалите заминават да окопават градинката.
