Полицай отива на бръснар. Бръснаря го пита: – Господин полицай, какъв се пада на баща ми другия син? Полицаят помисли, помислил и не могъл да се сети. Бръснарят му казал: – Абе господин полицай, брат ми се пада, брат! Излязъл полицаят и срещнал свой колега. Попитал го: – Какъв се пада на баща ми другия син? Помислил, помислил и не можал да се сети. – Абе будала, на бръснаря брат бе!
Редник съобщава на главния: – Старшина, има дупка в чаршафа ми. – Обърни го от другата страна и заспивай.
Решили да направят статистика на доходите на три професии – полицай, лекар и митничар. Попитали полицая: – За колко време ще си купите "Форд"? – За 7-8 месеца. Попитали лекаря: – За колко време ще си купите "Форд"? – За 3-4 месеца. Попитали митничаря: – За колко време ще си купите "Форд"? Митничарят помислил, помислил и казал: за 18 месеца. – Как за толкова много време? – Ами "Форд" да не е малка компания?
Шоп попитал радио Ереван: – Какво да си помисля, ако заваря коч в спалнята си? – Трябвало е да мислиш преди, а не след това.
– Чух, че работиш в пощата и слагаш печатите на писмата. – Да, така е. – Не е ли много скучно? Всеки ден – едно и също… – Как така едно и също? Датата всеки ден я сменяме.
Старшината пита: – Редник, бръснахте ли се днес? – Тъй вярно! – Следващия път стойте по-близо до бръснача!
Чапаев изпратил Петка да учи. Скоро получава от него писмо: "Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи." Отива Чапаев: "Какво, бе, Петка?". "Ами погледни навън", отговаря Петка. Гледа Чапаев, в отсрещния прозорец голи жени. Захваща се Чапаев, прави един висок зид на улицата и скрива жените. Прибира се Чапаев и вкъщи го чака ново писмо: "Чапаев, ела веднага, тук не може да се учи." Отива той и Петка му казва: "Качи се на масата и погледни." Качва се Чапаев, поглежда и пак се виждат жените. Пак зида Чапаев, прави зида по-висок и си отива. Вкъщи обаче ново писмо: "Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи!" Отива той, Петка му казва да се качи на гардероба, вижда Чапаев жените, прави по-висок зида и си отива. И пак: "Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи". Хваща той влака, пак пита "Какво, бе, Петка?". "Ами качи се на гардероба." Качва се Чапаев – нищо не се вижда. "Наведи се още малко", вика Петка, ама пак нищо. "Още, още малко." Накрая Чапаев толкова се навел, че паднал с трясък от гардероба и Петка рекъл: "Е така може ли да се учи?"
