5977
Списание "Дева". За всяка жена. Реклама
Червеноармейците хванали един от белите и почнали да го разпитват. След няколко часа Петка докладва на Чапаев: – Нищо не казва, гада! – А вие бихте ли го? – Бихме го. – А в бъчва с вода давихте ли го? – Давихме го. – Хм… Я му дайте да помирише партенките ми. – Е, Василий Иванич, ние да не сме някакви зверове!
Старшината строява ротата и командва: – Иванов! 50 крачки пред строя – ходом марш! Иванов почва да марширува и след малко се спира: – Не мога по-нататък, господин старшина! Тука има стена! – По-нататък не е нужно… Иванов, кръ-ъ-ъ-гом! Рота, за стрелба!
Един ден малкият Иванчо закъснял за час. Отворил тихо вратата на класната стая, погледнал – учителката била с гръб към него и се промъкнал пълзешком до чина си. Тъкмо седнал и учителката се обърнала, видяла го и му казала:– Иванчо, баща ти така ли влиза вкъщи – тихо и с пълзене? Я излез и влез, както го прави баща ти.Излязъл Иванчо и след малко вратата се отворила с шут, появил се той с димяща цигара в устата, треснал вратата, извадил цигарата от устата си, загасил я на пода и креснал:– Е, скъпа, не ме очакваше, нали?
Полицай разпитва шофьор: – Карате си вие из улицата и насреща ви два фара. Какво е това? – Ами, кола!? – казал шофьора. – Е, бъдете по точен де: Мерцедес, Хонда, Ауди…? – Е, как мога по два фара да разбера каква е колата! – казал възмутен шофьорът. – Добре, карате си вие из улицата и насреща ви фар, какво е това? – Ами, мотор!? – Е, бъдете по точен де: Кавазаки, Хонда, Ямаха….? – Е, как мога по един фар да разбера какъв е мотора! – Така… – казал полицаят, но в този момент шофьора го прекъснал: – Нека сега аз да ви питам нещо. Карате си вие по улицата и насреща ви съблазнителна жена, по къса пола с широко диколте и някак си така ви подканва към изкушение. Каква е тя? – Ами курва? – казал полицаят замислен. – Е, бъдете по точен: майка ви, жена ви, дъщеря ви….
– Вчера бях на изложбата и трябва да ти кажа, че единствената картина, която можеше да се види е твоята! – Благодаря ти! А картините на колегите? Само, че кажи честно. – За съжаление пред тях имаше толкова народ, че не можах да ги видя.
– Дядо, ти какво правеше през войната?– Бях в контраразузнаването.– А с какво се занимаваше там?– Обръщах пъновете в гората с мъха на юг, да обърквам противника.