2624
В ресторанта: – Съжалявам, господине, но не пускаме клиенти без вратовръзки… – Но вътре има хора не само без вратовръзки, но и без ризи! – Ооо, навярно те вече са си платили сметките…
В ресторанта: – Съжалявам, господине, но не пускаме клиенти без вратовръзки… – Но вътре има хора не само без вратовръзки, но и без ризи! – Ооо, навярно те вече са си платили сметките…
Говорят си двама колеги: – Вчера бях на гости у тъщата… – И кво, хапнахте, пийнахте… – А, не! Аз като ходя в тъщата въобще не пия.. – Що бе, тя ли не ти дава? – Не, просто веднъж, като й ходих на гости, така се напих, че ми се стори, че имам две тъщи. Такъв ужас, никога повече не искам да изпитвам…
Доктор приключва преглед на пациент и замислено казва:– Хм, не мога да проумея само, как сте успели да стигнете до мен…
Взели един хамелеон и го сложили върху жълто парче плат – хоп, той пожълтял целия! Взели го пак и го поставили върху червено парче плат – веднага почервенял! Поставили го върху зелен плат – веднага станал зелен. Накрая взели парче плат на шотландско каре, поръсили го с разноцветни конфети и лентички и сложили на него хамелеона. Тогава той бавно вдигнал поглед и рекъл:– Ааааабе, що не си е***е майката?!
Чапай изпраща Петка да докара една цистерна със спирт. При пристигането на Петка се вижда, че не носи нищо. Чапай пита Петка: – Петка, къде е цистерната със спирта? Петка отговаря: – Половината от цистерната я продадох, а половината – изпих! Чапай: – А къде са парите? – Парите ги пропих!
В началото на учебната година учителката задала домашно на децата да опишат един ден от лятната си ваканция. Иванчо написал набързо следното: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов." Учителката прочела съчинението и се възмутила: – Иванчо, как може така? Веднага да го преработиш. Няма нищо за природните красоти. Няма нищо романтично. Пише Иванчо втори вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха." Учителката пак недоволна казва: – Няма нищо за труда. Иванчо сяда и пише нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници копаеха канал." Учителката го прочела и: – Хм… няма я червената партийна нишка. Няма нищо за Партията – наша майка родна. Пише пак Иванчо: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал." Учителката чела, гледала, мислила па рекла: – Добре… Любов, природа, труд, червена нишка… Това всичко хубаво, но няма нищо за бъдещето, за утрешния ден, нали ме разбираш? Пише Иванчо пак нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал. По едно време единият хвърли кирката и каза: – Ебал съм му майката, и утре е ден!"
Вярвам в две неща: Първо във Възкресение Христово,защото всеки път ми се оправдавате че не си знаете уроците защото бабите ви са умрели и нямало как да ги нучите, пък на следващия ден ги срещам на улицата живи и здрави… и второ, че човекът е произлязъл от маймуната, защото вие всеки път когато имаме час се държите така! Учителка по история