11040
Един влиза в един бар в Пампорово през лятото и пита бармана: – Извинете имате ли "Лифт"? – Ммм… да, ама работи само през зимата и е на другия хълм.
Един влиза в един бар в Пампорово през лятото и пита бармана: – Извинете имате ли "Лифт"? – Ммм… да, ама работи само през зимата и е на другия хълм.
Срещат се двама приятели: – С какво се занимаваш напоследък? – С лизинг и маркетинг. – А по-точно? – Лепя марки в Централна поща…
– Пешо вкъщи ли е? – Не. Пешо го няма вече… Той напусна нашия свят… – Какво бе, да не е умрял? – Не, включи се в Интернет.
Бал. Висше общество. Стоят поручик Ржевски и корнет Оболенски и пият вече трета бутилка шампанско. Омаян от алкохола, корнетът срамежливо пита: – Кажете, Ржевски, оная дама там, духа ли? – И още как! – отговорил поручикът. – А тази, другата? – Дори превъзходно! – А как мислите, поручик, новата до нея, и тя ли духа? – Без съмнение, корнет! – Но поручик – объркано пита корнетът – как знаете това? – Виждате ли, Оболенски – поучително го напътства поручик Ржевски – щом има уста, значи духа!
Лейди Джейн, лейди Хариет и лейди Мейбъл са на сафари в Кения. Един ден те спират за следобедния си чай на поляна току на границата между саваната и джунглата. Слугите разпъват палатки, изваждат плетени столове и чадъри и трите дами се разполагат, все едно че са в някое от именията си в Западен Йоркшир. Внезапно от джунглата изскача огромна мъжка горила, оглежда дамите, грабва лейди Мейбъл и я отнася със себе си между дърветата. Лейди Джейн и лейди Хариет продължават да пият чая си. След известно време Хариет си позволява лек коментар: – И като си помислиш, скъпа, какво толкова намери той в бедната Мейбъл?
Един мъж отишъл в гората за да се обеси. И таман като метнал въжето на едно дърво и се появил горския: – Ко праиш бе? – Мииии, ша са беся. – И що? – Амии, неам деца. – Добре, а зеле ядеш ли? – Не!? – А трябва, трябва! Прибрал се нашенеца вкъщи и един месец ядял само зеле, но резултат нямало. Той пак поел пътя към гората. И таман да си сложи клупа и пак се появил горския: – Ко праиш бе? – Мииии, ша са беся. – И що? – Амии, неам деца. – Добре, а чушки и домати ядеш ли? – Мии… не!? – А трябва, трябва! Човека пак се прибрал обнадежден вкъщи и един месец карал само на домати и чушки, но отново нямало резултат. И човечеца отчаян от жестокия живот твърдо решен да се обеси този път, отново се запътил към гората с въже в ръка. Сложил си клупа и таман ше рита столчето и пак се появил горския: – Ко праиш бе? – Мииии, ша са беся. – И що? – Амии, неам деца. – Добре, а жена си ебеш ли? – Не!? – А трябва, трябва…
Съдията съобщава на подсъдимия, че е оправдан. – Какво означава това? – пита подсъдимия. – Това ознчава, че сте свободен, понеже няма достатъчно доказателства, че сте обрали банката. – Слава Богу! Значи мога да задържа парите ? – Не! Ще ги делим, бе глупчо!!! – казал съдията и посочил съдебния състав.
Просяк: – Не отминавайте, господине, един гладен човек ви моли за малка помощ… Минувачът: – Но защо не работите? Вие изглеждате здрав и силен! Просякът: – Да, но ако работя, ще изгладнявам много по-бързо…
Един мутра бил много нахапан от комари и отишъл при шефа си да го пита какво да прави: – Шефе кажи как да се оправя, че ме изпохапаха тия гадини – обяснил той, докато се чешел навсякъде. – Слушай внимателно, тулуп! Отиваш в най-близката аптека и взимаш таблетки за комари. Веднага ще се отървеш от тях! Мутрата така и направил. След два дни обаче той пак отишъл при шефа си, недоспал, изпонахапан и едва гледащ. – Какво си направил бе, серсем? – попитал го шефът му – нали ти казах как да се отървеш от комарите? – Така и направих шефе, купих таблетки против комари, обаче ми се разката фамилията, докато хвана всичките комари и им дам по една таблетка.