7384
Граф Лев Толстой на турски: Аслан Бабаджан Бей.
Жена се прибира в къщи и вижда полугола жена, която с писък минава покрай нея и бяга към стълбището. Стресната, жената пита мъжа си: – Какво беше това? – Призрък, скъпа. На следващия ден мъжът се прибира и заварва жена си с друг мъж. – Кой е този – пита ядосан съпругът? – Ловец на духове, скъпи.
Една студентка (скромна) щяла да се омъжва за арабин. В деня на сватбата майка й й казва насаме: – Дъще, довечера като си легнете – мъжът ти ще си поиска това, което му се полага. Ти не трябва да се дърпаш, но запомни – арабите обичат да го правят и на другото място, а не само където трябва. Ти не трябва да му позволяваш. – Добре, мамо. Всичко минало както трябва. След година и половина арабинът взел че си поискал и на другото място, а жена му казала: – Не – в никакъв случай – по-скоро ще умра! А арабинът учуден попитал: – Чакай – ама няма ли да правим деца?
Адвокатът казва на прокурора: – Не виждате ли, че клиентът ми е дебилен? – Това не е основание да го оправдаем. Все пак, той е човек като мен и вас.
В час по биология учителката пита учениците: – Деца, кое е най-малкото животно? Учениците започнали да посочват ту едно животно, ту друго, но накрая Иванчо не се стърпял и казал: – Най-малкото животно, госпожо, е минджипуйчето. – Какво е това животно, Иванчо? – Това е паразит по тестисите на срамната въшка.
Мутра в магазин за компютри: – Дай един компютър, ама да не е менте. – "Бял" или "жълт"? – Други цветове нямате ли?