10927
№10 спи демонстративно в час! Забележка в дневник
– Ти знаеш ли защо слоновете имат червени очи? – Не. – За да се крият в малинаците. – Ти ме будалкаш, никой не е виждал слон в малинак. – Няма и да видят. Нали са се скрили.
Командирът на ротата нарежда на старшината: – За утре всички войници да си сменят ризите! – Това е невъзможно, господин капитан. – В армията няма невъзможни неща! – Но войниците имат само по една риза?! – Тогава, нека ги сменят помежду си – пак ще бъдат сменени
Варвят си Баба Меца, Кумчо Вълчо и Лисицата, на среща им забързан, уплашен тича Заека. Спират го те и го питат…– Какво става Зайо, защо тичаш, пак и си толкова оплашен???– Оххх, оставете се, Лавът толкова се е ядосал, реве и вика, че на всички, които имат три мъде им ги къса, мале, мале….– Е добре де, ти с три мъдета ли си??– Ох не, но той първо ги къса и тогава ги гледа…
Иванчо пита майка си: – Мамо, от къде се светва лампата? – От където се изгася.
Разговарят двама познати: – Ти разбра ли, че Крикор е спечелил кола от лотарията? – Разбрах, само че не е Крикор, а Гарабед, и не е кола, а колело, и не го е спечелил, а са му го откраднали.
Любовното обяснение на един счетоводител: С настоящото бордеро декларирам, че целият авоар от надежди и всички вътрешни ресурси от търпение за взаимност от моя страна са изчерпани. Защо сторнираш всички мои платежни искания отправени към теб по ускорената форма? Инкасирай поне това, което е последно от моя страна. Твоят поглед е винаги студен като на ревизор, забелязъл дебитно салдо по разплащателната сметка. Защо е това презрение към мен, като към облигации от фашисткия заем през 1942 година? Твоята студенина е в състояние да докара до банкрут и най-пламенната любов, каквато е моята. Анализирайки досегашният баланс на нашата нещастна и несподелена любов, дойдох до заключението, че не мога да разчитам на никакво любовно авансиране от твоя страна. Но аз ще си отмъстя! Ще настъпи падежа на моето отмъщение и тогава ще си платиш с лихвите на просрочените заеми. Не очаквай милост от моя страна! Разбира се до този момент ще гасна в дълбоко просрочие- нещастен и влюбен! Времето обаче не ще успее да амортизира моите чувства, защото те са свети и силни. Пак те моля, авансирай ме с малко любов и аз ще бъда твой на безсрочен влог! О, нима моите любовни мечти и блянове не ще бъдат никога погасени? По-добре да умра, отколкото да кредитирам сърцето си на някоя друга след твоето сторно. Твоят отказ тегне като блокирана сметка на съзнанието и мислите ми. О, моя бедна любов, лутаща се като отклонени оборотни средства! Изглежда ще бъда принуден да обявя на ликвидация чувствата си по твоята аналитична сметка към синтетичната й, наречена любов! О, само ако би направила справка в главната книга на моето сърце, ти би открила такъв голям фонд любов, който ще може да те премира през целия си живот. Но ти си замразена като заем за нередовни запаси. Превеждам ти моите последни прощални поздрави! На приносящия настоящия любовен ордер се заплаща 3% комисионна за услугата. Прилагам един лимитиран чек за безкасово изплащане на милиони целувки, които ти не ми даваш възможност да ти предам лично в твоя трезор. Твой вечен дебитор?
Млад адвокат пледира: – Господин съдия, самият факт, че клиентът ми се е обърнал именно към мен за защита, доказва неговата невменяемост!
Мъж отива при лекар на профилактичен преглед. – Пиете ли? – Не! – А пушите ли? – Не! – Не ме гледай с тази идиотска усмивка, пак ще ти открия нещо!
Зетят лежи по гръб на сянка и дреме. Идва тъщата: – Зетко, сучпила се е оградата, ще я поправиш ли? – Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се. На другия ден: – Зетко, чешмата капе… – Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се. Това се повтаряло много пъти и накрая на тъщата й писнало и приписала къщата на зетя. Отива пак един ден: – Зетко, плочките тука са за сменяне… – На теб какво ти дреме? Къщата си е моя…
– Келнер, донесете ми една пържола, моля! Сервитьорът носи пържолата, а клиентът възкликва: – Тази пържола мирише на гроздова ракия! Келнерът се дръпва няколко крачки назад и пита: – А сега, господине?
Влиза един руснак в бар и си поръчва халба бира. Изпива я и иска сметката. Барманът му казва: – 27 рубли. Мъжът вади от джоба си 27 монети по една рубла и плаща. Барманът почервенява от яд, но нищо не казва. Това се повтаря всяка вечер в продължение на няколко месеца. Една вечер обаче, след като барманът поисква както обикновено 27 рубли, мъжът вади банкнота от 50 и плаща. "Ей сега ще му дам да се разбере", радва се барманът, вади от чекмеджето 23 монети от по една рубла и ги хвърля така, че се разпръсват из цялото заведение. Мъжът се замисля за секунда, след което вади от джоба си 4 монети от по една рубла и казва: – Още една халба!