6247
Към родилния дом с голяма скорост приближава кола. Спира рязко. Шофьорът изскача от колата, поглежда към задната врата и изкрещява: – Божичко, забравих жена си вкъщи!
Телефонът звъни. – Вдигни слушалката – казва съпругът, – ако търсят мен кажи: много съжалявам, но мъжът ми не си е в къщи. Жената вдига слушалката и след малко казва: – Много съжалявам, но мъжът ми си е в къщи! – Дявол да те вземе! Не чу ли какво ти казах! – Не се притеснявай, мили, не търсеха теб.
Господ отишъл в студентски град в София и решил да се разкрие на някой. Срещнал един студент и започнал: – Момче, аз искам… Студентът го прекъснал – Знам какво искаш. Купил две бутилки водка и се качили в стаята. Като изпили бутилките Господ пак започнал: – Абе момче, аз искам… Студентът пак го прекъснал: – Знам какво искаш. Излязъл от стаята и се върнал с малко трева. Като изпушили тревата Господ замаян рекъл: – Мммомчее, азз иссскам… Студентът отново го прекъснал: – Не ми казвай, аз знам. Донесъл от някъде малко хероинче и го изсмъркали. Като се съвзел Господ след известно време започнал да говори: – Момче, искам да ти кажа, че аз съм Господ. Момчето се надигнало и рекло: – Еее, яка е дрогата, нали, яка е!
Прожектират на Сталин нов игрален филм. След прожекцията Сталин пита: – Защо мустаците на лошия герой така приличат на мустаците на другаря Сталин?! Да се разстреля главния герой, режисьора, целия снимачен екип, роднините на актьора, народния комитет за култура… – Другарю Сталин – питат от народния комитет за култура, – а не може ли на главния герой да му обръснем мустаците? – Хм… и това е вариант…
– Ало! Ало да, бърза помощ ли е?! – Не! Сбъркали сте! – А-а-а! Много ви моля да ме извините! – Няма нужда! Случва се! – Ама не, наистина ви моля да ме извините! Разбирате ли, моята тъща умира, сигурно й остават няколко секунди, и аз понеже се притесних и сигурно за това съм сбъркал номера. Ама нали наистина не се сърдите? Не, не, не мога да повярвам, сигурно ми се сърдите. Ами не, щото гласът ви един такъв разстроен. Не? Честно? Е добре. Дочуване. Още веднъж извинявайте. Не се обиждайте…
Едно джудже отива в публичен дом. Звъни на вратата. Мадам отворила, огледала се, но нищо не видяла. След малко пак се звъни на вратата. Мадам отворила, но пак не видяла никой и точно преди да затвори вратата джуджето извикало: – Ехо, тук долу! Мадам забелязала джуджето и казала: – Ей, я се махай от тука, бе, дребен! – Абе, аз може да съм малък, ама виж с к`во звъня!
Заете ли как са наказвали Стиви Уондър като малък? Ами като са местили мебелите.