Звъни телефонът в полицията. – П-п-п-полицията ли е? -Да. – Т-т-тук има т-т-труп. – Къде? – На улица Г-г-г… – Гогол? – Н-не, Г-г-г… – Гарибалди? – Не, Г-г-г… – Стегнете се и се обадете пак, може някой да звъни за помощ! След четвърт час телефонът пак звъни. – П-п-п-полицията ли е? – Да. – Т-т-тук има т-т-т-труп. – Къде? – На улица Г-г-г… – Гогол? – Д-да. П-п-преместих г-г-го…
Едно габровче загубило един лев. Започнало да плаче. Срещнал го друг габровец и запитал: – Защо плачеш, детенце? – Загубих един лев. Габровецът съжалил детето и му дал един лев. Габровчето пак заплакало. – Какво има сега? – запитал учуден габровецът. – Ако не бях загубил единия лев сега щях да имам два.
Щирлиц отива на явка в гробищата. Мюлер знае за нея и е обградил цялото гробище. Щирлиц стига до 6-ти парцел, 8-ми гроб и бърка с ръка отдолу, за да вземе сведението от Центъра. Изведнъж се запалват прожектори, Гестапо и Мюлер идват към Щирлиц. Мюлер взима бележката от ръката на Щирлиц и чете на глас: "Щирлиц, вие сте педераст!" Глас зад кадър – "В този момент Щирлиц разбра, че е станал герой на Съветския съюз".
Учителката пита Иванчо: – Иванчо, защо първо виждаме светлината, а после чуваме звука? – Ами… защото очите са по-напред от ушите!
Децата отиват на екскурзия да гледат строеж. Ръководителят на строежа им казва: – Деца, сложете си каските! Ако ви падне някоя тухла на главите, направо ще ги размаже! А ако имате каска – няма проблем. Ето, миналата година тук беше един друг клас, една тухла удари едно момиче по каската и нищо му нямаше – само се усмихна и си продължи нататък. Иванчо се обажда: – Знам го това момиче. И досега си ходи с каската и се усмихва.
Животните от гората пътували с влак до училището. Веднъж другите животни решили да скрият чантата на баба Меца. Тя като видяла, че я няма много се ядосала и извикала: – Веднага ми върнете чантата! – Няма да ти я върнем! – Върнете ми я веднага! – Няма да ти я върнем! – Върнете ми я да не стане като миналия път! Животните се уплашили, върнали я и я попитали: – Ама бабо Мецо, какво стана миналия път? – Ами не ми я върнаха…
– Господин докторе, непрекъснато виждам пред себе си проблясващи точки. Офталмологът предписва на пациента очила. След известно време човекът отново идва. – Е, как е? По-добре ли е? – Разбира се – отговаря пациентът. – Сега виждам проблясващите точки много по-ясно!
