Веднъж поручик Ржевски, въпреки добрите си нрави и висок морал, пренощувал в публичен дом. На сутринта, обувайки ботушите си и намятайки шинела, изведнъж чул женски глас: – Почакайте, поручик! А парите? Възмутен, поручикът отреагирал: – Драга ми госпожо, хусарите пари от дамите не взимат!
По телефона: – Ало, госпожо, вие ли сте бюрото за загубени вещи? – Не, господине, ние сме бюрото за намерени вещи.
Пилотът към инструктора по парашутизъм: – Инструктор, всички новобранци скочиха. – Юнаци! – Но ние още не сме излетели!
Двама търговци на тиранти хвалят стоката си: – Пет катъра теглеха чифт от моите тиранти на една страна и пет – на друга страна, но тъй и не можаха да ги скъсат. – Голямо чудо – отвръща другият. – Вчера бързах за влака от Пен-стейшън за Ню Йорк. Тирантите ми се закачиха за стълб на перона. Успях да се кача, но когато кондукторът във Филаделфия отвори вратата на вагона, дяволските тиранти ме върнаха обратно!
Учителката по литература попитала през часа за името на автор, което започва с "В" и завършва с "в". Иванчо станал и казал: "Вазов". Учителката казала, че е имала предвид Вапцаров, но харесва начина на мислене на Иванчо. После попитала за автор, чието има започва с "К" и завършва на "в". Иванчо казал "Каравелов", учителката уточнила, че е имала предвид "Каралийчев", но че отново й харесва начина на мислене на Иванчо. След часа Иванчо я попитал за автор, чието име започва с "Х", по средата има "у" и завършва на "й". Учителката се изчервила и казала на Иванчо, че ще го заведе при директора. Той й казал, че си е мислел за Хемингуей, но че все пак харесва и нейния начин на мислене.
Стюардесата кани с дъвка един пътник. – Опитайте, господине, много фино и отлично средство против шума и пукането в ушите. Пътникът приема с благодарност и няколко часа по-късно, когато самолетът започва да се приземява, извиква стюардесата. – Госпожице, елате и ми обяснете как да махна от ушите си този боклук.
Клиент пита часовникар дали той е съгласен да поправи старинен часовник. След утвърдителния отговор на майстора, клиентът му подава пакет, в който се намира махало от стенен часовник. – Но къде е самият часовник? – пита часовникарят. – В къщи е. Той е в ред. Само махалото не се клати…
Вървял си слона из гората и изведнъж: – Ох, мама му дееба! – настъпил трън. Извадил го той и продължил. Още една крачка не направил и пак: – Ох, мама му дееба! – втори трън. Извадил го и продължил по пътя. След малко обаче пак изревал: – Мамицата им мръсна мравешка, пак са прокарвали телеграфна линия.
