9795
– Келнер, защо държите пържолата ми с палец? – За да не я духне вятърът.
– Келнер, защо държите пържолата ми с палец? – За да не я духне вятърът.
Две американски танкови дивизии водили ожесточено сражение с осем федеини на Садам. На края арабите били пленени. Командващият дивизията офицер започнал да разглежда непримиримия враг. Всички били ниски, черни и мустакати – типични араби. Само последният боец бил рус, синеок, висок един и деветдесет. Офицерът толкова дълго оглеждал това чудо на генетиката, че войникът не се стърпял и извикал: – Ну, что же? Араб не видел?
Бях малък и минавах покрай къщата на чичко Ленин. Оттам се носеше апетитна миризма на кюфтета. А аз – гладен, гладен… Срам не срам, звъня на вратата. Излиза чичко Ленин с престилка и вилица в ръката. – Чичко Ленин може ли едно кюфте, много съм гладен? – Да се махаш оттук! А очите му излъчваха ли излъчваха доброта…
Отива един мъж на плаж. Плажът пуст. Съблича се мъжът чисто гол и влиза да поплува. След малко тръгва да излиза и какво да види на пясъка се изтегнала една хубавица и чете книга. Какво да прави? Връща се обратно във водата, гмурка се и започва да търси по дъното нещо, с което да се прикрие. По едно време намира някакво нощно гърне. Взима го, слага си го отпред и излиза от водата. Приближава се към девойката успокоен и казва: – Привет! – Здравей! – Какво правиме тука на плажа? – Книжка четем. – За какво е тая книжка? – Как да узнаваме мислите на мъжете. – Ха! И какво си мисля аз сега? – Ами мислиш си, че гърнето, с което си се прикрил, има дъно…
– Та значи, внучетата ми, това се случи през 19-та година. Загубих се в гората в една ужасна зимна нощ и съвсем се бях отчаял, когато забелязах светлинка между дърветата. Допълзях с последни сили и гледам – свети прозорчето на малка къщичка. Открехнах вратата а вътре – топло, уютно – в камината гори огън, а зад едно голямо бюро отрупано с книги стои един плешив човек с брадичка. – Дядо, дядо, ама това е бил другарят Ленин! – Той самият, дядовите. Та гледа ме той а аз казвам: "Може ли да се постопля при вас другарю – изгубих се в бурята, умирам от студ". А той каза само "Вън!" … а очите му добри, добри…
– Ти знаеш ли защо слоновете имат червени очи? – Не. – За да се крият в малинаците. – Ти ме будалкаш, никой не е виждал слон в малинак. – Няма и да видят. Нали са се скрили.