9256
Вървят си три студентки. Двете хубави, едната от МЕИ. Двете умни, едната от УНСС. Двете честни, едната от СУ.
Както обикновено, съпругът се връща по-рано от командировка и сварва жена си с любовник в спалнята. Само че, съпругът бил военен и не си поплювал много. Извадил пистолета и им наредил: – Жена, ти в левият ъгъл на стаята. Ти, нещастник, в срещуположния. Ония двамата, треперят от страх и изпълняват. Съпругът продължава: – Сега, клякате и се изсир*те! – Ама скъпи как так… – мъжът я прекъсва със сваляне на предпазителя. Свършили те работата, а съпругът: – Сега си разменяте местата! Ония пак изпълняват. – Ха сега, клякате и всеки да изяде, каквото му е надробил другият! – и опъва петлето назад. Ония се молили, молили накрая… къде ще ходят… изпълнили нареждането…След 3 месеца жената и любовникът се срещат на улицата. Любовникът: – Скъпа, защо не ми се обждаш вече? Вече не ме ли обичаш? Не мога да живея без тебе! А жената: – Да бе! Ти ако ме обичаше поне малко, нямаше такова огромно лай*о да изсе*еш!
Взвод войници гледа кино. Главната героиня на филма застрелва любовника си, надвесва се над него с димящ пистолет и се чуди на глас: – Ами сега… какво да правя… Старшината на взвода се обажда: – Как какво ма! Отчиташ патроните, почистваш оръжието и се връщаш на изходния рубеж!
В един цирк, след номера с клоуните излиза конферансието и с тържествен глас обявява: – Дами и господа, след малко ще видите детето с феноменалната памет! Публиката ръкопляска, а на арената се появява 2-3 годишно, сополиво, раздърпано и чорлаво хлапе. Конферансието продължава: – Дами и господа, представям ви детето с феноменалната памет! От публиката се чуват неодобрителни шушукания. Конферансието продължава: – А сега дами и господа, детето с феноменалната памет ще опикае хората от първите три реда… В този момент в първите три реда настъпва суматоха. Хората започват да бягат. Над целия този шум, тържествено се извисява гласа на конферансието: – Няма смисъл да бягате, дами и господа, както вече казах: това е детето с феноменалната памет.
Млади специалисти дошли на работа на строеж. Един работник им казва: – Момчета, утре ще идва комисия по строителството. Каквото и да се случи, давайте си вид, че всичко трябва да бъде точно така. На следващия ден идва комисията и една стена пада със силен грохот. Работник от строежа си поглежда часовника и казва: – Виж ти! 10,35 часа – точно по график!