Зетят лежи по гръб на сянка и дреме. Идва тъщата: – Зетко, сучпила се е оградата, ще я поправиш ли? – Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се. На другия ден: – Зетко, чешмата капе… – Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се. Това се повтаряло много пъти и накрая на тъщата й писнало и приписала къщата на зетя. Отива пак един ден: – Зетко, плочките тука са за сменяне… – На теб какво ти дреме? Къщата си е моя…
Група туристи разглежда Лувъра. След многочасова обиколка из залите на музея, екскурзоводът казва: – Ако имате някакви въпроси, моля, аз съм на ваше разположение. – Кажете, – обажда се една дама, – с какво търкате пода, за да блести така?
– Келнер, един бифтек моля! – С каква гарнитура да бъде? – Просто ми донесете вашия обичаен бифтек – трябва ми да подпра крака на масата да не се клати.
Едно дете си щракало химикала и питало баща си: -Тате, като щракна химикала става момче, а като го изключа момиче, защо тогава не стават бебета? Бащата набил детето.То излязло на улицата и започнало да плаче.Там го срещнал един човек и го попитал защо плаче.Детето му обяснило. -Сега ще ти кажа чичовото. Човекът взел химикала, разглобил го,взел пружинката и казал: -Я, тука имало спирала!
Питат радио Ереван: – Има ли опасност от глад на земята? – Не, освен ако китайците не се научат да ядат с вилици.
Няколко неща, които шофьорът не трябва да казва, ако вози нервни пътници: – Пак не ми бачка спирачката… – Странно – въртя кормилото на една страна, а колата завива на друга. – Не трябваше да пия толкова водка преди закуска. – Някой обърна ли внимание – един полицай ли прегазих или двама? – Ау! Всичко пак започна да ми се раздвоява! – Вижте каква гледка отляво! Толкова е готина, че чак ми се отщява да гледам напред. – Някой ще подържи ли кормилото докато подремна? – Мотора пак гасне! – Чувате ли музиката? Не?! Как така не? – Защо дърветата растат насред шосето? – Е, ще полетим ли?
Старшината пита: – Редник, бръснахте ли се днес? – Тъй вярно! – Следващия път стойте по-близо до бръснача!
– Каква е връзката между музикалната критика и музиката? – Каквато е връзката между гинекологията и любовта.
Бащата казва на сина си: – Иванчо, ето ти издръжката. Кажи на майка си, че това е последната вноска и погледни какви ще станат очите й. Майката взела парите и казала: – Иди при баща си, благодари му за парите и му кажи, че ти не си от него, а си от чичо Гошо. И погледни какви ще станат очите му.
Две мутри са на почивка в Бразилия. Цялата група излиза от туристическия автобус и екскурзоводът предупреждава: – Господа туристи, имайте предвид, че половината от населението на страната е болно от СПИН, а другата половина от туберкулоза. Едната мутра се била заплеснала някъде и пита: – Кво каза тоя бе? Вторият отговаря: – Каза, че може да чукаме само тия дето кашлят…
(Посвещава се на приватизацията на БТК) – Вярно ли е, че скоро мобилните телефони ще струват колкото обикновените? – Вярно е, ама не е баш така. Обикновените ще струват колкото мобилните.
В един хладилник са наредени едно до друго десет яйца. Първото смушква второто: – Оня, десетият, никак не ми харесва! Никаква корпоративна култура няма. Чист пънкар! Гледай го как се самоизтъква! Я му предай на тоя – сплескан, че ние тук сме екип, и не търпим индивидуалисти! Вторият на третия: – Първият ме помоли да предам, че десетият се дели от екипа. А ние сме сплотен колектив, един за всички, всички за един! Третият – на четвъртия, четвъртият – на петия, петият – на шестия, шестият – на седмия, седмият – на осмия… Осмият на деветия: – Я, колега, кажи на оня рошавия, че ние всички трябва да се държим заедно! Деветият на десетия, побутвайки го: – Знаеш ли какво, приятелче… Ти не се вписваш в екипа. Ние тук имаме корпоративен дух, тийм-билдинг, тъй да се каже… Като едно семейство сме… Ние сме корпорация… Трябва да се държим заедно… Десетият: – Колко! Пъти! Да ви повтарям! АЗ СЪМ КИВИ, АЗ СЪМ КИВИ, АЗ СЪМ КИВИИИИИ!!!
