Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ

  • 412

    Щирлиц хвърли хартийката в тоалетната чиния и пусна водата. Шифрограмата пое по пътя си към разузнавателната централа…

  • 11651

    Който има пари е доволен, който има хубаво момиче е щастлив, а който няма нито едното може да спи спокойно.

  • 8930

    На бал с маски: – Не мога да се отърва от този. Лепнал се е за мен… – Само си свали маската, мила, и готово.

  • 5377

    Две блондинки решили да станат репортерки. От редакцията на вестника им дали задача – да вземат интервю от Снежния човек. Тръгнали те да го търсят. Стигнали до едно място, където се говорело, че се е мяркал. Първата блондинка: – Хайде да се разделим! Аз ще тръгна наляво, а ти надясно. Ако не намерим Снежния човек до половин час се връщаме пак тука. Другата се съгласила и се разделили. След половин час първата блондинка се връща, а втората я няма. Решила да тръгна по следите й в снега, и да я намери. Тръгнала тя, вървяла, вървяла и изведнъж гледа – в снега се търкаля диктофонът й. Включила го да чуе последно, какво е записала, а от там се чува гласът на втората блондинка: – Здравей уважаеми Снежни човеко. Мога ли да взема интервю от теб? – На, взимай! – Ама това не е интервю! – Взимай го, казах…

  • 5875

    Лорд Джон изпраща своя син – младия Тобиас – да учи в Оксфорд със следните наставления: – Синко, на края на всяка учебна година ще изисквам от Вас да ми представяте подробен фининсов отчет за разходите Ви. И тъй като си спомням добре своите студентски години, ще Ви помоля да отчитате разходите си за веселби с леки жени в графата "За лов". На края на първата учебна година Тобиас изпраща на баща си подробен отчет, като в графата "За лов" са отчетени 800 паунда. "Още е млад – мисли си лорд Джон – простено му е." На края на втората година отчетът е почти същият, само в графата "За лов" парите са вече 1500 паунда. "Е – мисли си лорда – множко са, но се надявам малко по малко да започне да му увира главата." На края на третата учебна година Тобиас изпраща отчет като предишните два, като в графата "За лов" освен малко повече от разходите за предната година има още едно перо: "За ремонт на пушката – 2500 паунда."

  • 7412

    Не ходи по чуждите стъпки, защото няма да оставиш следа!

  • 9884

    Чапай излязъл в отпуск и оставил Петка да го замества. Връща се и пита: – Петка, нещо да се е случило? – Нищо особено, Василий Иванич, само дръжката на лопатата се счупи. – И от какво се счупи, бе Петка? – Ами докато заравях кучето. – А то от какво е умряло? – Яде развалено месо от умрелите коне. – Е, те пък от какво умряха? – Ами, като гръмна склада със снарядите и изгоряха конюшните. – Що гръмна склада? – Ротният си хвърлил фаса и направил пожар. – Абе, Петка, та той нали не пуши? – А, и на теб да ти откраднат знамето – и ти ще пропушиш.

  • 592

    Шефът на борците решил, че трябва да има ботуши от крокодилска кожа. Викнал двама подчинени и им казал: – Пращам ви в Африка, не ви знам какво ще правите, ама да ми се върнете с чифт крокодилски ботуши! Отиват ония, почва се як лов… Хващат крокодил, единия го държи за главата да не хапе, другия му вдига тялото над водата. Първият пита: – Има ли ботуши? – И тоя няма! – Добре, пускаме го.

  • 8995

    Сирените вият, звънци, тревога, а той какво: в тоалетната – събул ми гащите, извадил ми го и пикае ли пикае. Армейски.

  • 10186

    Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки: Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви. (Случаят е действителен!)

  • 10105

    По време на война изпратили Киркор в противниковата територия. Пращат му зашифровано съобщение: "Как е, Киркор?" Киркор отговаря: "Много добре, дори отрязах на един неприятелски войник краката". "А защо не му отряза главата?" "Защото нямаше глава!"

  • 6134

    – Иванчо, защо рибите са неми? – Що за въпрос? Може ли някой да каже дори една дума, като си завре главата под водата?

  • 9385

    Една студентка се явява на изпит при много стеснителен асистент, който се чуди как да си поиска. Хък-мък, по едно време той казал: – Ами не знаете колежке, ама нали, ако може така… разбирате за какво става дума… – Да изплюя дъвката или да си сваля бикините?

  • 317

    -Ти знаеш ли, че това НДК-то е на един етаж, бе? – Тоя па, ти го бъркаш с ЦУМ, бе! Разговор между врачански мутри.

  • 3693

    На магистрала разлято масло. Задава се едно "Ферари", поднася на разлятото петно, удря се в мантинелата, потрошава се цялото; излиза отвътре един брокер, ядосва се, тюхка се но в крайна сметка си казва: – Е, няма нищо, ще поработя две седмици и ще си купя ново. След малко се задава един "Ролс Ройс" и той се върти, потрошава се, излиза от него арабин, петролен бос, ядосва се и той, тюхка се и в крайна сметка си казва: – Е, няма нищо, ще работя една седмица и ще си купя нов. Задава се по магистралата един "Трабант", поднася на масленото петно, потрошава се целия, излиза един мъж хванал се за главата и вика: – Мама му стара, дванайсет години работих за да те купя! Отива при него арабина и го пита учудено: – Абе, защо си купуваш тогава толкова скъпа кола?

  • 6477

    – Ти си станал много любезен- хвали тъщата зет си.- Даже си запомнил, че бях казала, че давам половината си живот за бутилка хубаво шампанско. – Да, наистина! Затова съм донесъл цели две бутилки!