Чапаев и Петка попадат на самотен остров. Петка води дневник. – Ден първи. Ужас. Сами сме. Ще умрем от глад и жажда. – Ден втори. По-добре е. Намерихме вода. – Ден трети. И палма намерихме. Добре е. – Ден четвърти. Добре. Добре. Но няма жени. Ужас. – Ден пети. Жени няма, но интересно! Чапаев започна да ми харесва. – Ден шести. Чапаев все повече ми харесва. Направо е хубав. – Ден седми. Чапаев ме изпревари.
Двама приятели не се били виждали от години и се срещнали случайно. Единият казал на другия: – Хайде да отидем на едно кафе, да се видим по-добре? – Ааа, не мога, ще липсва Киряков. – Тогава довечера? – Не може, Киряков заминава командировка. – Ами утре или през седмицата? – Не мога, Киряков цяла седмица няма да го има. Ядосал се първият и казал: – Добре де, поне ми кажи кой е тоя Киряков! – Абе и аз не го познавам, ама ходя да чукам жена му.
