7340
Питат един министър: – Вярно ли е, че в страната има голяма безработица? – Не е вярно! Тия гнусни слухове ги разпространяват разни, които си нямат работа…
Питат един министър: – Вярно ли е, че в страната има голяма безработица? – Не е вярно! Тия гнусни слухове ги разпространяват разни, които си нямат работа…
Премиерът пред Парламента: – Преди нашето правителство да дойде на власт страната беше на ръба на пропастта. Но ние й помогнахме да направи крачка напред.
– Докторе, какво да правя, ако температурата ми се качва? – Продавайте я! Следващият! – Докторе, не съм наред с корема… – Закопчайте си палтото и никой няма да разбере! Следващият! – Докторе, нощем не мога да заспя… – Ами спете през деня! Следващият! – Докторе, нещо за главата… – Благодаря, имам си! Следващият! – Докторе, нещо ми звъни в ушите. – Не отваряйте! Следващият! – Докторе, никой не ми обръща внимание. – Следващият!
Разговарят двама безработни: – Навремето ми казваха: "Учи, сине, за да не работиш, учи, сине, за да не работиш" – и аз тогава учих, учих и ето сега не работя…
В началото на учебната година учителката задала домашно на децата да опишат един ден от лятната си ваканция. Иванчо написал набързо следното: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов." Учителката прочела съчинението и се възмутила: – Иванчо, как може така? Веднага да го преработиш. Няма нищо за природните красоти. Няма нищо романтично. Пише Иванчо втори вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха." Учителката пак недоволна казва: – Няма нищо за труда. Иванчо сяда и пише нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници копаеха канал." Учителката го прочела и: – Хм… няма я червената партийна нишка. Няма нищо за Партията – наша майка родна. Пише пак Иванчо: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал." Учителката чела, гледала, мислила па рекла: – Добре… Любов, природа, труд, червена нишка… Това всичко хубаво, но няма нищо за бъдещето, за утрешния ден, нали ме разбираш? Пише Иванчо пак нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал. По едно време единият хвърли кирката и каза: – Ебал съм му майката, и утре е ден!"
Двама съдии се напиват заедно, полицията ги арестува. За наказание всеки от тях трябва да осъди другия. Първият осъжда приятеля си на дребна глоба. Вторият осъжда колегата си на шест месеца затвор. – Но защо? – пита клетникът. – Аз бях толкова снизходителен към теб! – Зная, но много зачестиха случаите с пияни съдии. Ето, днес сте вторият.
Млад аптекар отишъл да се обучава при друг, по-възрастен. Наложило се, обаче стария аптекар да излезе по работа. За да не стане грешка заръчал на младока да обслужва само най-леките случаи и излязъл. Върнал се след няколко часа и попитал заместника си: – Е, как мина работния ден? – Нормално. Имах три случая-един с разстройсво, един със запек и един с кашлица. – И ти какво им даде? – попитал с интерес стария аптекар – И на тримата дадох рециново масло – отговорил с гордост ученика. – Как на всички едно и също – ужасил се ветерана – Това са различни диагнози. – А, и тримата ги излекувах моментално. – Как така? – Ами този с разстройството се затича, после изведнъж спря и махна с ръка. – А този със запека? – Той си ходеше спокойно, но изведнъж се затича – продължил с обясненията си младия аптекар. – А този с кашлицата – вече отчаян попитал възрастния човек – И него излекувах! Ей го там, седи на ъгъла и не смее да се изкашля!
Мюлер работи в кабинета си. Изведнъж прозорецът до него се чупи и в стаята се приземява войник в руска униформа с парашут. Следва напрегната минута, в която новодошлия разглежда Мюлер, накрая изрича внимателно: – Камилите отлитат на юг! Мюлер мисли… Накрая му просветва и троснато отвръща: – Камилите отлитат на майната си! Щирлиц е на горния етаж…
Вървели си мравката и слона заедно, и по едно време слонът стъпил върху нея. Веднага почнал да й се извинява: – Извинявай, мравке, аз без да искам… Мравката се отупва от праха и му вика: – Е, няма нищо, можеше и на мен да ми се случи.
Съвещават се страните от Ваpшавския договоp. Решили да окажат на Либия хуманитарна помощ. Става премиерът на България и казва: – Ние ще изпратим 10 000 щайги домати. – А защо? – Ами те ще са в особена опаковка – от олово. Така ще могат да леят куршуми от нея. Става премиерът на Румъния: – Ние ще изпративм 10 000 щайги краставици. – А защо? – Ами опаковката им ще е особена – от стомана. Така ще могат да правят автомати от нея. Става премиера на СССР. – Е, тогава ние ще изпратим 20 000 яйца. – И те ли са с особена опаковка? – Опаковката им е чудесна – сини барети и ботуши.