8743
От руските братя са се учили много наши поети на творчеството. Те са изсмуквали от Добролюбов, Херцен, Чернишевски сладки сокове. Разгадавали са криволиците на техния правилен път.
– Свидетелю, познавате ли подсъдимия? – Да, ваша светлост. Ние с него работехме в една банка. – Кога беше това? – Датата не помня, но помня, че беше на разсъмване, около три часа…
Някакво момченце отива при ръководителя на хора и с тъничък гласец му казва: – Искам да пея бас при вас. – Хм, а не можеш ли това да го кажеш малко по-така, по мъжки? Хлапето (пак с тъничък гласец): – Мога… Да ви еба майката, идиоти такива, няма ли да ме вземете за бас в шибания ви хор?
Плуват с лодка в езерото Наташа Ростова и поручик Ржевски. Луната грее, щурците свирят, подухва ветрец… идилия. Наташа:– Ах, поручик, не е ли прекрасно!Поручикът мълчаливо продължава да гребе. Наташа – сърдита:– Ама поручик, кажете нещо де!Ржевски въздъхва, оставя греблата, усмихва се и казва:– Скъпа Наташа…– Да – трепетно промълвя тя.– Вас някога удряло ли ви е гребло по путката?Изчервена, сконфузена, Наташа Ростова едвам отвръща:– Ннне… Защо питате, поручик?– А, нищо – вдига рамене Ржевски и отново хваща греблата. – Аз така, просто се опитвам да завържем разговор.
Вали проливен дъжд. Двама приятели се срещат на улицата. Единият – с чадър, а другият – мокър до кости, но носи в ръката си неотворен чадър. – Защо не си отвориш чадъра? – пита го първият. – Абе, остави… Купих си електронен чадър, японски. Отваря се с гласова команда. "Мамка ти" – няма проблем, помня; ама как се казваше "отвори се" на японски, не мога и не мога да се сетя…
Елцин сдава властта в Кремъл. В тържествена обстановка връчва на Путин "ядреното куфарче". Тръгва си, но по стълбите Путин го настига: – Борис Николаевич, вие майтап ли си правите с мен? Какво е това куфарче? Копчето за пускане на ракетите не работи!