4298
Учители се обаждат в министерството да уговорят среща с министъра: – Положението е трудно, нямаме пари! – Няма страшно, и така ще ви приема.
Учители се обаждат в министерството да уговорят среща с министъра: – Положението е трудно, нямаме пари! – Няма страшно, и така ще ви приема.
По време на снимките на филм режисьорът казва на главната героиня: – А сега трябва да скочите от ей онази скала. – Ами ако се убия? – Няма страшно, това и без това са последните кадри, които трябва да заснемем.
Чуждестранен турист пристига в Одеса и се спира пред внушителен паметник. Пита един минувач: – На кого е този паметник? – На незнайния воин Борис Абрамович Березовски. – Че като му знаете и трите имена, какво му е незнайното? – Не се знае дали е бил воин.
Фокусник вика на сцената случайно дете от публиката. Обявява на залата: – Дами и господа, няма лъжа, няма измама! Ето това тук дете, което ще ми асистира, е избрано случайно от публиката. Кажи на хората, момченце, виждал ли си ме някога преди? – Не, татко.
Изпратили Чапаев да се учи в университета. В една от ваканциите, той се върнал и естествено среща Петка. Петка го пита как върви учението и Чапаев казва: – Кво да ти кажа, задават ни едни гатанки. – Добре де, кажи една да видим и аз колко знам – помолил Петка. – Добре. Без прозорци, без врата, пълна къща с деца. Що е то? – Чапаев, това трябва да е гъз – казал Петка след дълго мислене. – Как ще е гъз, бе Петка? Това е краставица. Слушай сега друга гатанка: Две остриета с две търкалца на кръст. Що е то? – Чапаев, това вече е гъз – доволен казва Петка. – Как ще е гъз, бе Петка. Това е ножица. Много още трябва да се учиш. Петка започнал умислено да върви по плаца. Насреща му идва Будьони и пита: – Петка, какво си се умислил? – Абе, Чапаев нали е много учен ми задава едни гатанки и аз не можах да му отговоря. Слушай сега и ти: Без прозорци, без врата, пълен гъз с краставици. Що е то? Будьони се размислил и казал: – Петка, това трябва да е гъз. – Абе и аз му викам на Чапаев, че е гъз, а той ми вика, че е ножица.
Върти се Петка през нощта, дървениците не му дават да спи. Станал той, запалил лампата, отишъл до вратата силно я тряснал и на пръсти се върнал в леглото си. Василий Иванич очудено: – Петка, да не си полудял? Петка: – Аз, Василий Иванич, лъжа дървениците, нека си мислят, че съм излязъл от стаята.