Евреин и арменец седят на стълбите пред синагога и просят. Минаващите край тях евреи пускат пари само на евреина. Последният евреин, който влиза в синагогата, спира пред арменеца и му казва: – По-добре иди пред арменската църква, защото тук даваме само на нашите хора. Като влязъл, Гарабед се обърнал към евреина: – Абе, Киркор, тия ли ще ни учат на бизнес?
Минава немската армия през българска територия. По някое време стигнали до една река. До реката имало село, а малко след него – мост. Добре де, ама трябвало първо да проверят дали може да се мине по моста. И за да не рискуват свои хора, извикали един селянин от селцето и му казали: – Иди сега и виж дали може да минем по моста. Връща се той след десет минути и докладва: – Артилерия може да мине, танкове може, ама пехота не може. – И що? – Има лошо куче.
Стопанката на дома укорява новата си прислужничка: – Ганке, погледни! Върху мебелите се е събрал прах от два месеца. – Но, госпожо, аз съм на работа при вас само от 20 дни!
Сър Джон бил безкрайно влюбен в лейди Мери. Всяка сутрин той минавал на белия си кон под прозорците на нейния замък, но тя дори не го забелязвала. Един ден той боядисал коня си в зелено, отправил се към дома на възлюблената си и си мислел: "Когато лейди Мери ме види ще възкликне: – Сър Джон, какъв зелен кон имате! – а аз ще й отвърна: – Да, но аз Ви обичам!" Щом стигнал до замъка, на прозореца се показала лейди Мери и извикала: – Сър Джон, аз Ви обичам! – Да, ама я виж какъв зелен кон имам!
Спи старият генерал с младата си жена и изведнъж, посред нощ, стреснат се събужда и вижда как поручик Ржевски гали и целува съпругата му. Генералът (гневно): "Какво е това, поручик?. Ржевски: "Това е сън, господин генерал!". Генералът: "Ах, сън… Да не повярваш, вече трета седмица все един и същ сън сънувам…"
Решила мравката да оправи слона, издебнала го изотзад и му се качила. Почнала тя да го шиба с все сили. Изведнъж кокосов орех паднал върху главата на слона: – О-ооооох! Мравката: – Ох ли! Ша та скъсам!
Генерал се връща от еднодневна отпуска и пита редник Каракочев: – Какво стана докато ме нямаше, редник? – Нищо, генерале… – Сигурен ли си?! – Ами… само едно куче умря… – Какво куче? – Дето яде от червата… – Какви черва? – Тези на коня… – Какъв кон? – Дето умря докато теглеше каруцата… – Каква каруца? – Тази с водата… – Каква вода? – Тази с която гасихме пожара… – Къде пожар? – Ами…полка… – Какво? Как? – Ами от фаса на Любо… – Ама Любо не пуши…? – Е, и вие ще пропушите, ако ви откраднат знамето…
