В училище учителката иска децата да й кажат по едно изречение с рима. Марийка: – Паднах в реката и си намокрих краката. Иванчо: – Паднах в саламура и си намокрих краката. – Иванчо в изречението няма рима. – Ами, защото саламурата не стигна до римата.
Обявявам конкурс за работодатели! Кандидатите да изпращат молба, история на фирмата и снимки на служителите си в ПОЛОВин ръст. Мотивационни писма, телеграми, лични съобщения, sms-си и колети до 100 кг са предимство. Спечелилият конкурса ще бъде на 3 месечен изпитателен срок. Ако издържи – ще се пенсионирам при него.
Пациент се оплаква на лекаря от силна кашлица. – Трябва да спрете да пушите! – строго казва лекаря. Пациентът му подава плик с пари. Лекарят поглежда вътре и добавя: – Но не веднага! Вредно е пушенето да се спира рязко. Постепенно, постепенно…
Учителка пита децата в училище кой какъв иска да стане като порасне, също така пита и Иванчо: – Иванчо ти какъв искаш да станеш като пораснеш? – Президент на Щатите! – Ами ти Марийке? Иванчо: – А тя ще бъде Моника Левински!
На аерогарата една англичанка. Митничаря прави проверка на багажа и намира 7 броя жартиери. – Охооо – съставям ви акт, това си е чиста контрабанда. – Ама моля ви се, сър, това са ми за всеки ден – понеделник, вторник, сряда… до неделя. Той казва: – Да бе колко, съм тъп – и я пуска да премине. На другия ден случката се повтаря със една италианка. Тя обаче имала 5 жартиера. Митничаря казва: – Ако вашите жартиери бяха седем бих разбрал, за всеки ден по един, но сега нищо не разбирам. Няма логика, значи са контрабанда. Съставям ви акт. – Но сър, моля ви. Понеделник до петък жартиери, събота и неделя… сам разбирате… Той си казал "да бе много сам тъп, права е италианката" – и я пуснал. На следващия ден преминава рускиня със 12 жартиера. – Ох-о-о-о-о, 12 броя, и сега какво ще правим госпожо. Да бяха седем бих разбрал, да са пет пак, но сега не разбирам. – А, уважаеми сър, това са ми жартиерите за януари, февруари, март…
– Господи, в кътника ви виждам огромна дупка, огромна дупка! – възкликва зъболекарят. – Нямаше нужда да го повтаряте, знам – отвръща нервно пациентът. – Аз не повтарям – засяга се зъболекарят, – това беше ехото…
