Компютърен маниак разказва на свой приятел: – Представяш ли си, вчера се връщам от работа по-рано от обикновено. Влизам в спалнята, а там в леглото – жена ми и някакъв непознат мъж. И на двамата очите им едни такива хитри-хитри… Веднага заподозрях нещо, затичах се към компютъра, опитвам се да вляза в Интернет – а те, гадовете, паролата ми сменили, бе…
Двама студенти се срещат в двора на МЕИ-то. – Хей, че готино колело караш, откъде го взе! – вика единия. – Абе оня ден тъкмо отивам на лекции и гледам една готина колежка се приближава към мен на колело, скача от него, сваля всичките си дрехи и ми вика "Може да имаш всичко, каквото поискаш!" – Добър избор! – вика първия. – Дрехите й и без това нямаше да ти станат.
Редактор пита автора: – Така и не разбрах, защо вашият роман се нарича "Бумеранг"? – Ами нали все ми връщате ръкописа обратно.
По време на сухия режим, мъж седи в бараката и вари ракия. Гледа по едно време водата се нагряла много и отива до кладенеца за вода. Връща се, а в бараката седят двама милиционери, усмихват се иронично и говорят: – Е, сядай и пиши обяснения! – И кво да пиша? – Всичко, както си е било, така го пиши! Сяда човека, пише и след това дава листа на милиционерите. – Кво си написал бе, идиот такъв? – Както си беше, така го написах: "Отивам за вода до кладенеца, връщам се, а в бараката двама милиционери, седят и варят ракия".
Борец отива на работа с две черни траурни ленти на ръката. Шефът му вика: – Кво става бе, Картоф? – Мани шефе, страшна трагедия. Майка ми умре… – Добре де, ама защо си с две черни ленти!? – Абе нали ти викам, страшна трагедия. Обаждам се на брат ми, да му кажем за майка… то и неговата майка умрела, бе…
