Потънал съветски кораб. Екипажът се спасява и изплува до близкия остров. Обаче ги хващат някакви диваци и се канят да ги ядат. Капитанът преговаря с тях: – Другари, при вас имаше ли революция? – Не. – А съветска власт? – Не. – А колективизация? – Не. – А култ към личността? – Не… – А перестройка? И това не? – А ленински съботници всеки месец? Пак не? Ами тогава от какво сте озверели така?
Театър. След антракта, в тъмнината, закъснелите се придвижват към местата си. – Извинете, вас ли настъпих, когато излизах от салона? – Да, мен. – Хайде, скъпа! Това е нашият ред!
Две мутри се качват по стълбите към офиса… Отгоре се чува стрелба и тупурдия, покрай тях се изтъркулва една отрязана глава. И двамата се спират и я проследяват с поглед. Единия казва: – Абе Картоф, тва май беше боса, а? Другия продължава да следи падащата глава и отговаря: – Стига бе Буца, шефа не се ли сещаш колко е по-висок…
Въпрос към радио Ереван: – Защо булчинските рокли са бели? Отговор: – Защото стандартният цвят за кухненско оборудване е белият.
Войник дежури на руска ядрена установка. По едно време задрямал и без да усети се облегнал на пулта. След малко запъхтян влиза командирът. Войникът сепнат козирува: – Господин генерал, разрешете да доложа: дежурството протича нормално… – Ти на това нормално ли му викаш бе, идиот с идиот! Ами Белгия къде е?!
