5808
Щирлиц върви посред нощ из гората. И изведнъж вижда – от храстите просветват две очи. – Мюлер! – мисли Щирлиц. – Ти си Мюлер – мисли вълкът.
Щирлиц върви посред нощ из гората. И изведнъж вижда – от храстите просветват две очи. – Мюлер! – мисли Щирлиц. – Ти си Мюлер – мисли вълкът.
Обаждане до директора на цирка: – Г-н директоре, аз мога да свиря на пиано! – Всички могат. – Да, но аз мога и да пея! – Добре, де, кой не може? – Мога да ходя по въже и да танцувам! – Друго, пълен съм с такива! – Илюзионист съм! – Добре, де добре, нещо оргинално нямаш ли? – Жонглирам… – Ама губиш ми времето, бе човече! – Но, господин Директоре, аз съм кон…
Учителката пита Иванчо: – Кой е коренът на думата кокиче? – Луковицата, госпожице.
Оптимист и песимист си говорят за положението в страната. Оптимистът, явно вече разочарован, казва: – Както е тръгнало, май всички ще стигнем до просия. Песимистът: – Да просим? А от кого?
Срещнали се една натовска и една руска ракета. Руската казала: – Хаиде да те водя да пием по една водка! – Ааа, не мога! Бързам по работа. – Хайде де, само за малко! След дълги пазарлъци двете ракети все пак пили по шест водки и натовската ракета се напила. Тогава руската я хванала под рамо и казала: – Ти май се напи, а? Хайде сега да те водя у вас.