Телефонът звъни. – Вдигни слушалката – казва съпругът, – ако търсят мен кажи: много съжалявам, но мъжът ми не си е в къщи. Жената вдига слушалката и след малко казва: – Много съжалявам, но мъжът ми си е в къщи! – Дявол да те вземе! Не чу ли какво ти казах! – Не се притеснявай, мили, не търсеха теб.
Върви Зайо из гората и на една полянка гледа – играят си няколко мечета. – Какви сте вие бе? – Мечета. – А къде е майка ви? – Отиде за мед в гората. – Ами да ви еба майката тогава… И си продължава по пътя. На другия ден – пак така. Мечетата се обидили и се оплакали на майка си. Скрила се Баба Меца в храстите до полянката и чака. Зайо пак и два и пак: – Къде е майка ви бе, мечета? – Отиде за мед. – Да ви еба майката тогава… Ха, така ли, мецаната изскача от храстите и го подгонва. Обаче Зайо се шмугва в тясната пролука между две дървета, Меца не успява и се заклещва там. Заека я заобикаля отзад и я подхваща да я оправя. – Аман бе Зайо, недей така, остави ме… – примолила се мечката. – Не може, вече обещах на децата.
Млад талантлив артист дебютира в пиеса на Молиер. След представлението възрастен колега му казва: – Ако Ви беше гледал авторът, щеше да се обърне в гроба си! – И щеше да заеме нормалното си положение, защото миналата вечер вие играхте тази роля.
Ранна утрин. Дъщерята за мляко, тъщата плете, зетят чете вестник. – Извинявай зетко – казва тъщата – мога ли да те питам една работа? Ако сега дойдат тука едни турци чалмалии, с ятагани и кажат – зетко, опъвай бабата или ти режем главата – ти кво ша прайш? – Ами бабо, к"во да правя, мил ми е живота. – Че кво чакаш тогава, турци ли да дойдат?
При психиатъра. – Докторе, цялото ми тяло е в пера! – Спокойно, легнете… Повтаряйте сега след мене: нямам пера, нямам пера, нямам пера… А сега вече можете да станете! – Докторе, благодаря ви! Перата наистина изчезнаха! Пациентът излиза, а психиатърът вика чистачката: – Бихте ли премели, че целият под стана в пера…
