10887
– Докторе, боли ме главата и спя лошо.– Ето ви рецепта, довечера ще пиете една таблетка, а на сутринта, ако се събудите, ще изпиете още две.
– Докторе, боли ме главата и спя лошо.– Ето ви рецепта, довечера ще пиете една таблетка, а на сутринта, ако се събудите, ще изпиете още две.
– Келнер, една бира ако обичате! И имайте предвид, че чакам една дама. – Светла или тъмна, господине? – Теб какво те интересува?
Тъща се скарала със зет си. Грабнала си чантата и рекла:– Ще ви напусна и ще избягам в някоя дива джунгла! По-добре да живея заедно с канибалите, отколкото да рискувам денонощно живота си под един покрив с теб!Излязла и тръшнала след себе си вратата.– Слава Тебе, Господи! – казал зетят. – Най-после чу молитвите ми!Не след дълго входната врата се отворила и тъщата, виждайки веселия си зет, рекла:– Провървя ти отново, навън вали дъжд.
Две мутри слизат от мерцедес пред изложбена зала.Влизат вътре и виждат една картина. Викат човека, който работи и го питат:– Колко струва? – 200 000, но не се продава. – Ще ви дадем 2 пъти повече. – Е, добре. Излизат и единият казва: – Добре, брато, купихме картичката, сега да купим и подаръка.
Блондинка отива на лекар, за да претеглят бебето, което тя носи на ръце. За съжаление, бебешкият кантар бил на ремонт. – Няма проблем – казал лекарят – ще претеглим майката и бебето заедно, а после само майката и така ще получим теглото на бебето. – Няма да стане, докторе, аз не съм му майка, а леля.
Как се досетихте, че мъжете в склада са крадци? – Отначало си помислих, че са експедитори. Но като видях, че работят бързо, се усъмних…
При насъпилото положение в България, Иванчо взел та умрял от глад. Явил се той пред вратите на рая. Сам Господ му отваря. – Господи, Иванчо съм от България. Мисля, че водих праведен живот та се явявам тука. – Да Иванчо, за тука си. Влизай. И тъй като било по обед, Господ го пита: – Сигурно си гладен, ще хапнеш ли с мен? – Ами да, защо не. Отворил Господ една рибена консерва, седнали на един камък и яли. Докато яли, гледа Иванчо долу в ада, ония ми ти пичове нагъват пържоли, пият вино, музика и мацки, с една дума – купон. На другия ден на обед, пак същата история. На третия ден след като нагъвали пак консерви а ония долу печено прасе, Иванчо се осмелил и запитал: – Господи, извинявай ама каква е тая работа, ние тук уж в рая, пък караме на сухоежбина, а ония долу пируват. – Иванчо, какво да ти кажа, не си заслужава да готвя само за двама души.
– Келнер, на стената има хлебарка! – Но това е пирон, госпожо. – Келнер, пиронът пълзи!