7388
– Уотсън, не е ли малко топло за зимно бельо? – Господи, Холмс, как познахте?! – Елементарно, драги ми Уотсън, не сте си обули панталоните.
– Уотсън, не е ли малко топло за зимно бельо? – Господи, Холмс, как познахте?! – Елементарно, драги ми Уотсън, не сте си обули панталоните.
Джентълмен казва на дама, негова съседка: – Мадам, вчера чух Вашето пеене. Тя, изчервявайки се: – О! Просто убивам така малко време! – Избрали сте страшно оръдие, мадам.
– Келнер! От половин час се боря с тази пържола и не мога да отрежа един залък от нея! – Няма страшно, господине, имате време – днес затваряме по-късно.
Млад ветеринарен лекар започва работа на село. Кметът идва да го поздрави и казва: – Вие ли сте? Докторът за говедата? – Да, аз съм, а какво ви боли?…
Учените изобретили 200 градусов спирт. Решили до го изпробват, обаче няма на кого. На животно не им се искало, защото щели да ги подгонят защитниците на животните. Решили да отидат в най-отдалеченото село и да пробват на някой местен човек. Отиват те в селото и гледат някакъв човек кара трактор. Спрели го. Сипали му в една чаша от спирта и го питат: – Ще го пробваш ли? Човекът ги погледнал, ливнал цялата чаша в гърлото си, избърсал се с ръкава на ватенката и подкарал трактора нататък. Учените стоят и гледат ошашавено. Изведнъж трактора спира, човека скача от него, пада на земята и започва да се търкаля. След това става, качва се на трактора и потегля. След 100 метра сцената се повтаря отново… след още 100 пак! Учените догонват трактора, спират го и се извиняват на тракториста, че са го накарали да пие 200 градусов спирт… Човекът ги поглежда и казва: – Ахааа, такава ли била работата… А аз се чудя защо, като се уригна и ми се подпалва ватенката…
Старшината прави строева подготовка на ротата. Командва всички да си вдигнат левия крак. Войниците изпълняват, само един се обърква и вдига десния. Старшината гледа два крака един до друг и пита с недоумение: – Кой там си е вдигнал и двата крака?
Учителят поздравява учениците в клас. – Добър ден, деца. – Добър ден, господин учителю, – отговарят всички. Само Иванчо гледа през прозореца и мълчи. – Защо не поздравяваш, Иванчо? – Защо да лъжа, че денят е добър, когато вали такъв пороен дъжд.
Блондинка отива на лекар, за да претеглят бебето, което тя носи на ръце. За съжаление, бебешкият кантар бил на ремонт. – Няма проблем – казал лекарят – ще претеглим майката и бебето заедно, а после само майката и така ще получим теглото на бебето. – Няма да стане, докторе, аз не съм му майка, а леля.