9686
Професорът по педиатрия чете встъпителните си слова: – Най-опасни в живота на човека са първите два часа от живота му! Студент от последната скамейка: – Г-н професор, аз мисля, че и последните два не са лишени от известен риск…
– Иванчо, да не си болен нещо? Защо си толков блед? – Нищо ми няма, мама ме изкъпа сутринта.
В нощната тъмница човек със сълзи на очи умолява срещнат: – Ако ми дадете неколкостотин долара, то вие ще спасите живота на един уважаван човек. – Ако имате предвид себе си, то дълбоко грешите! Вие направо имате вид на бандит! – Аз имам предвид вас!
Лорд Джон бил в командировка в чужбина. Една вечер получил съмнения относно неговата съпруга – той бил почти сигурен, че тя му изневерява и че дори в момента е с друг в собственото му легло. Намерил телефон и набрал своя номер. Отсреща му отговорил, естествено икономът: – На Вашите услуги, сър. – Боб, моля те, отиди до спалнята и погледни през ключалката кой е в леглото. – Един момент… И така след минута иконома се връща на телефона: – Сър, погледнах в спалнята и Ви видях как се любите с Вашата съпруга в леглото. Следва кратко мълчание и Лорд Джон бесен нарежда: – Слушай момче, веднага ми вземи пушката от килера и ме убий, мен и моята съпруга. Занам, че ще го направиш, това е заповед! – Добре сър – и иконома оставя слушалката. Следват два бързи изстрела, малко писък и тишина… Слушалката се вдига за пореден път: – Сър, изпълних стриктно Вашите заповеди. Застрелях Ви от първия път, Вас и Вашата съпруга. Сега какво да правя? – Много добре – отговаря лорда доволен – Сега вземи двата трупа и ги закопай надълбоко някъде в зимната градина. – Какво? Зимната градина!? – пита иконома изумен – Та ние нямаме зимна градина! Извинете сър, Вие кой номер сте набрали?
На двама студенти по атомна физика им предстоял изпит. Досега имали само шестици, така че били уверени в знанията си и не си и помислили да учат или преговарят нощта преди изпита, ами отишли на купон и здравата се напили. На другия ден се събуждат двамата, естествено отдавна са пропуснали изпита и като знаели какво ще ги направят родителите им като разберат, отишли да се молят на главния изпитващ. Почнали да лъжат че са пътували надалече, но на връщане били спукали гума, а нямали резервна, така че трябвало да се връщат на стоп… И още сума ти глупости, докато най-накрая склонили изпитващия да им даде втори шанс. И наистина се появили подготвени, дето се вика били изяли учебниците с кориците. Сложили ги в две отделни стаи сами и им дали изпитната работа. Първи въпрос, 5 точки: "От какво е изградено ядрото на атома?". Хехе, това е супер лесно, мислят си те. Втори въпрос, 95 точки: "Коя гума?"
Вали проливен дъжд. Двама приятели се срещат на улицата. Единият – с чадър, а другият – мокър до кости, но носи в ръката си неотворен чадър. – Защо не си отвориш чадъра? – пита го първият. – Абе, остави… Купих си електронен чадър, японски. Отваря се с гласова команда. "Мамка ти" – няма проблем, помня; ама как се казваше "отвори се" на японски, не мога и не мога да се сетя…
На някакво гости един мъж забелязва, че жена му изчезва с домакина за известно време. Когато се връщат, той се приближава до нея: – Къде бяхте? – Ами стана ми малко лошо и отидохме той да ми даде някакви капки от домашната аптечка. – Виждам, че вече си по-добре!? – О, да, доста по-добре. – И още виждам, че той е забравил да затвори ципа на аптечката.
Щирлиц трябва да се срещне със свръзката си от Русия в някакъв германски бар. Отива, сяда на бара и казва: – 100 грама водка. – Нямаме, вчера свърши. – Тогава сто грама коняк. – И коняка свърши. – Една бира? – И бирата свършихме. "Ясно, свръзката е пристигнала", мисли си Щирлиц.