643
– Иванчо, защо на диктовката имаш точно същите грешки като Марийка, с която стоиш на един чин? – Защото с нея имаме една и съща учителка, госпожо.
– Иванчо, защо на диктовката имаш точно същите грешки като Марийка, с която стоиш на един чин? – Защото с нея имаме една и съща учителка, госпожо.
Питат радио Ереван: – Каква е разликата между адажио и арпеджио? Мълчание. След малко радиото отговаря: – Абе хората няма какво да ядат, а вие тука ни занимавате с глупости.
Бивш катаджия разказва на сина си приказка: – Появила се една добра фея и дала на чичкото вълшебна палчица. Застанал той с нея на кръстовището. Махнал веднъж – спрял Лада. Дали на чичкото 100 лева. Махнал втори път – спрял камион. Дали на чичкото 200 лева. Махнал трети път – спрял Мерцедес…. Жена му се обажда от кухнята: – И дали на чичкото толкова палчици, че се наложило да си сменя работата..
– Иванчо, защо по цял ден се търкаляш на дивана и нищо не правиш? – Тренирам. – Какво? – Ами като порастна, нали ще ставам татко.
Новодошъл в хотел: – Какво е това на ценовата ви листа? – Бълха господине. – Аз лично нямам нищо против, че имате бълхи в хотела. Но когато излизат да видят в коя стая ме настанявате – това вече на нищо не прилича!
Късно вечерта Вуте се прибира от работа и още от вратата казва на Пена: – Приготви ми чиста риза да се преоблека, че отивам на събрание на кооперацията. И се приготви защото като се върна ще ти ударя един як бой. – Защо бе Вуте? – пита го Пена и не разбира нищо. Вуте заминава на събрание, а Пена сяда на масата и започва да гадае защо и какво ще и се случи като се върне Вуте. – Да знае за онази дивотия с комшията? – не,не,не. Няма от къде да знае. Да се е досетил за връзката ми с Гочето? – не,не,не. Тъне в догадки Пена и чака да се върне Вуте. Към един часа през нощта се връща Вуте и Пена нетърпеливо пита какво е станало и защо се забавил толкова много. – Трудно избрахме председател на кооперацията – отсича Вуте.Просто никой не иска. Ние предлагаме, а те си правят отвод след отвод и така часове наред. – И все пак избрахте ли председател? – пита Пена. – Да е жив и здрав дядо Геле – казва Вуте. – Посъветва ни накрая всички да свалим гащите и се наредим до стената. За председател да изберем онзи на когото е най-голям. – И кого избрахте – нетърпеливо пита Пена. – Пешо. Пешо даскалчето. Той е вече председател. – Как Пешо бе, Вуте? – негодува Пена, – не беше ли там кумчето ни Дане? – Дане ли, мамка ти? Нали ти казах, че голям бой те чака като се върна от събранието.