На една мацка много й се прияли охлюви, ама много. Влиза тя в ресторанта и си поръчва една порция охлювчета. Келнерът й ги носи и тя веднага хваща първия – всмуква го наведнъж, хваща втория – всмуква го на един дъх, хваща третия – бре, смуче, смуче, ама нищо… Надигнало мацето да погледне какво става и гледа охлювът се запънал в черупката, разпищолил се, кефи се и вика: сму-у-учи-и-и малката-а-а, смучи-и-и.
Сръбски наказателен отряд влиза в албанско село. Строяват всички мъже до стената и казват: – Ако някой от вас се чуства сърбин, да се отдели от групата. Десетина мъже излизат напред. – Добре, минете наляво. Други да се чустват сърби? Още десетина излизат. – Добре, вие минете надясно. Вдигат автоматите и гръмват останалите. Мислят малко и казват: – Я вие там, дето сте отдясно – марш до стената. – Ама нали сме сърби? – Истинският сърбин не може да се колебае… Застрелват и тях. Пак мислят малко. – Я и вие там отляво – до стената… – Ама нали сме истински сърби – не се колебахме? – Е да де, ама война е все пак. Трябва да има загуби и от сръбска страна.
Събрали се трима борци и започнали да се хвалят. Първия: – Леле браточки, кво BMW си купих. Ракетааа направо. Дига по 280 км. в час! Втория: – Тва е нищо бе, мойто Ферари дига по 320 км. в час! Третия. – Аз пък си купих самолет. – И колко вдига? – 1500км/ч. Другите отговарят: – Ееее стига бе, той още малко ще литне бе!
Чапаев изпратил Петка да учи. Скоро получава от него писмо: "Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи." Отива Чапаев: "Какво, бе, Петка?". "Ами погледни навън", отговаря Петка. Гледа Чапаев, в отсрещния прозорец голи жени. Захваща се Чапаев, прави един висок зид на улицата и скрива жените. Прибира се Чапаев и вкъщи го чака ново писмо: "Чапаев, ела веднага, тук не може да се учи." Отива той и Петка му казва: "Качи се на масата и погледни." Качва се Чапаев, поглежда и пак се виждат жените. Пак зида Чапаев, прави зида по-висок и си отива. Вкъщи обаче ново писмо: "Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи!" Отива той, Петка му казва да се качи на гардероба, вижда Чапаев жените, прави по-висок зида и си отива. И пак: "Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи". Хваща той влака, пак пита "Какво, бе, Петка?". "Ами качи се на гардероба." Качва се Чапаев – нищо не се вижда. "Наведи се още малко", вика Петка, ама пак нищо. "Още, още малко." Накрая Чапаев толкова се навел, че паднал с трясък от гардероба и Петка рекъл: "Е така може ли да се учи?"
Един човек взел, че паднал в реката и започнал да се дави. Минава друг наблизо и му казва: – Подай ми ръката си! Подай ми ръката си! Обаче от страна на удавника никаква реакция. Спасителят се огледал наляво-надясно за помощ и видял табелка, на която пише: "Габрово 5 км". Досетил се каква е работата и казал: – Дръж ми ръката! Дръж ми ръката! И удавникът тутакси се хванал за ръката на помагащия човек.
