10436
Съдията се обръща към обвиняемия: – Ето, виждате ли, ако по-рано бяхте направили пълни признания, щяхме да си спестим толкова труд. – Виждам. И господин съдията не обича труда…
Съдията се обръща към обвиняемия: – Ето, виждате ли, ако по-рано бяхте направили пълни признания, щяхме да си спестим толкова труд. – Виждам. И господин съдията не обича труда…
– Киркор, какво е това синьо, на дървото и пищи? – Не знам, Гарабед, какво е? – Риба! – Чакай, чакай, защо е на дървото? – Там я сложих. – Защо е синя? – Боядисах я. – А защо пищи? – За да не познаеш!
Влиза поручик Ржевски в офицерския клуб и казва: – Господа! Имам две новини! Едната лоша, а другата – много лоша! Офицерите: – Казвай лошата! Поручикът: – Вселената се разширява! Офицерите: – А много лошата? Поручикът: – Ние сме все още трезви…
– Келнер, поръчах си пържола с гарнитура от пържени картофи, но къде е пържолата? – Ами… разровете малко из картофите – трябва да е някъде в горната дясна част на чинията.
Учителката казала на децата: – Ученици, напишете ми за утре съчинение, в което ключовата дума да бъде "очевидно". На следващия ден всички вдигат ръце. Учителката казва: – Кажи ти, Иванке. Иванка започва: – Мама свири на цигулка, татко свири на китара, аз свиря на флейта. Очевидно ние сме музикално семейство. – Седни Иванке, отличен. Кажи ти Марийке. Марийка започва: – Мама има анорак, татко има палатка, аз имам спален чувал. Очевидно ние сме туристическо семейство. – Отлично, Марийке, седни си. Иванчо нетърпеливо вдига ръка и най-накрая учителката му дава думата. Иванчо започва: – Дядо гони прасето из двора. Отсреща иде баба и носи в ръка вестник "Financial times". Но баба не знае английски. Очевидно е срала.
Съдебно заседание. Съдят младеж, опитал се да изнасили девойка в двор в 00.00 ч. на Коледа. Разпитват вещо лице – метереолог: Съдът: – Кажете, колко градуса беше темперературата на въздуха по това време? – Минус 20 градуса! Подсъдимият не издържа, става и се обръща към съда: – Е, кажете г-н съдия, на вас ще ви стане ли при минус 20 градуса? Адвокатът му рязко става и го удря по главата с папката и за да замаже тази обида към съда, казва: – Ти да мълчиш! На съда винаги му става!
– Аз направих нещо, което трябва да ти кажа – започва да се обяснява адвокат на съдружника си. – Аз, аз, аз… Вечно "аз" казваш! Че не сме ли съдружници? Би могъл поне веднъж да кажеш "ние"… – Ами дoбре, щом искаш така да го кажа: Ние сме забременили секретарката.