Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ

  • 3640

    По времето на Сталин ще вдигат паметник на Пушкин в Москва. Носят проекта на Сталин за одобрение: стои Пушкин, чете томче съчинения на Сталин. Генералисимусът коментира: – Политически е правилно, но исторически – неправилно! Не може. Носят му нов проект – стои Сталин и чете томче на Пушкин. – Исторически е правилно, но политически – неправилно! Не може. Носят му трети проект – стои Сталин, и чете томче съчинения на Сталин. – Ето това е! И политически правилно, и исторически правилно! Приема се!

  • 7492

    Артист-вентрилоквист (от тези дето могат да говорят без да си мърдат устните и уж водят разговор с кукла с подвижна челюст, седяща върху коленете им), излиза за поредното представление на сцената и заедно с куклата си започва да ръси вицове за блондинки. Изведнъж от публиката се изправя представителна дама с платинено-руса коса и го прекъсва ядосано: – Какво ви дава право, чрез обобщаващия образ на блондинката, да разпространявате сред хората порочното и с нищо необосновано мнение, за ниския коефициент на интелигентност на представителите на женския пол с коси по-светли от средно-статистическите? Смаян от коректния и зададен с авторитетен тон въпрос, вентрилоквистът започва да мънка: – Госпожо, съжалявам, но това ми е рабо… – Вие не се месете, господине! Не споря с вас, а с мъничкия тъпанар на коленете ви!

  • 3858

    – Ваньо, защо пиеш толкова вода? – Изядох една ябълка без да я измия!

  • 1250

    Полицай спира блондинка заради превишена скорост. – Може ли книжката! – Не знам за какво ме питате. Как изглежда това? – Това е такова нещо, на което има ваша снимка. Тя търси нещо в дамската чантичка и му подава огледало. – Сигурно ме питате за това. Полицаят го взима оглежда се и щастливо констатира: – Можехте отначало да ми кажете че сме колеги.

  • 4165

    Компютърен маниак разказва на свой приятел: – Представяш ли си, вчера се връщам от работа по-рано от обикновено. Влизам в спалнята, а там в леглото – жена ми и някакъв непознат мъж. И на двамата очите им едни такива хитри-хитри… Веднага заподозрях нещо, затичах се към компютъра, опитвам се да вляза в Интернет – а те, гадовете, паролата ми сменили, бе…

  • 7374

    – Скъпи, лекарят ми препоръча да сменя малко климата! Каза да ида на почивка на Малдивите или на Канарските острови. Къде да ида? – На друг доктор.

  • 8559

    Той е световно известен в нашия град.

  • 11317

    Ах, как мечтая да си построим една триъгълна къщурка по зададени две страни и ъгъл между тях. Но преди това, трябва да извадим пред скоби твоите родители, за да останем сами. Златен фонд на "МОБИПЕЙДЖ".

  • 6407

    Нонка посърнала и зеленясва. Бисери и поуки от изпита по литература след 7. клас през 1998г. – Йордан Йовков – "По жицата"

  • 8142

    Мутра в магазин за компютри: – Дай един компютър, ама да не е менте. – "Бял" или "жълт"? – Други цветове нямате ли?

  • 11442

    Прелитала от полюс до полюс и от екватор до екватор… Учител по литература

  • 5503

    – Господин съдия, искам незабавен развод! – Защо, госпожо? – Защото разбрах, че той се е оженил за мен само, защото е научил, че чичо ми ми е оставил голямо наследство. – Вярно ли е това, господине? – Не е вярно, господин съдия. Изобщо не ме интересува кой от нейните роднини й е оставил наследството.

  • 8340

    Не чукай, докато аз чукам. Надпис на вратата на студент.

  • 4469

    Всяка неделя, двадесет години поред, точно в 2 часа, петима лордове се събират в имението на лорд Хенри за игра на бридж. Четирима от тях винаги играят, петият винаги гледа. На 20-тата година един от четиримата играчи умрял. Първата неделя след погребението се събират останалите. Сър Хенри казва: – Сър Джон, моля заемете мястото на покойния лорд Джордж. Раздават картите. Започват анонсите . Сър Джон открива: – Четири кари. Последващи анонси – Пас, пас, контра. Сър Джон обявява: – Четири купи. Последващи анонси – Пас, пас, контра. Сър Джон обявява отново: – Четири пики. Последващи анонси – Контра, пас, пас. Сър Джон добавя: – И едно вале трефа.

  • 4634

    Майката пита първолачето си: – Колко прави три плюс четири? – Седем. – А седем плюс четири? – Не знам! До единадесет още не сме учили..

  • 5353

    Един габровец пътувал с влак от София към Габрово, но на всяка гара слизал да си купи билет. Попитали го: – Защо слизате на всяка гара и си купувате билети, a не си купите билет направо эа Габрово? Той отвърнал: – Ами, докторът ми каза, че съм тежко болен и сигурно няма да оживея до там, заради това реших да спестя малко пари.