Двама руснаци стоят пред супермаркет и спорят: – Този път ще вземем две. – Как две бе – оня ден взехме две и не ни стигнаха. Вземаме три. – Как три бе – вчера взехме три и ни остана. Вземаме две. – Не. Три. – Не. Две. – Три. – Две….. И след дълъг и припрян спор, решили да вземат две. Влезли в магазина и поръчали: – Един кашон водка и две репички…
Автоинструнктор съветва курсист: – Момче, запомни каво ще ти кажа, най-много трябва да се пазиш от пияните шофьори. Ако подозираш, че някой е пиян веднага спирай и го изчакай да отмине. На второ място по опасност са таксиджиите. Те правят каквото си искат, спират рязко и не дават никакви мигачи. На трето място са мотористите. Те са луди младежи, които се мислят за безсмъртни и карат с 200 в града. – А жените шофьорки?! – Ееех – въздъхнал инструктурът – щом ме питаш, ще ти кажа. Жената-шофьор е като пиян таксиджия на мотор.
Веднъж слугата домъкнал в къщи пияния като дъска княз Голицин след празник в офицерския клуб. Сутринта, подавайки му чай, слугата казал: – И как не Ви е срам, Ваше сиятелство! Даже в гащите си сте се изходили. – Ааа, не съм аз, това беше поручик Ржевски…
Въпрос към Радио Ереван: Какво би трябвало да се промени, за да могат българските пътища да отговарят на стандартите на Европейския Съюз?– Стандартите на Европейския Съюз.
След тежка катастрофа санитари носят потрошен пациент към линейката. До носилката търчи лекар и го уверява: – Не се тревожете, няма да умрете! – Да умра ли докторе? – казал пациентът – това ще е последното, което ще направя!
– Редник Иванов, можете ли да плувате?– Тъй вярно, господин старшина!– Къде се научихте?– Във водата, господин старшина!
Питат радио Ереван: – Каква е разликата между адажио и арпеджио? Мълчание. След малко радиото отговаря: – Абе хората няма какво да ядат, а вие тука ни занимавате с глупости.
Лети си Карлсон над Червения площад, уморил се, приседнал на перваза на прозореца на Брежнев: – Добрутро, Леонид Илич! Брежнев повдигнал глава и направил изненадана физономия. – Това съм аз, Карлсон. – Хмм, хмм, – още повече се чуди Брежнев. – Мен всички ме познават, даже и децата, за мен са написани много книги! – Хм, да-а, да-а, а къде е вашият другар Енгелсон?
