6252
През второто полувреме на мача пропуснахме да проиграем някои много изгодни положения.
– Докторе, лекарството което ми предписахте го вземах все три пъти по едно и до вечерта го свърших. Сега какво ще ми предпишете? – С духове не разговарям.
(разказва се в нетрезво състояние) Един щъркел ъ…летял, летял, летял. Погледнал към земята и видял една зъмя. Отишъл, кълъвнъл я. Убу мъ, зъмята итра: клюнъта-гъзъта и беж да я няма. Един щъркел ъ…летял, летял, летял. Погледнал към земята и видял една зъмя. Отишъл, кълъвнъл я. Убу мъ, зъмята итра: клюнъта-гъзъта и а пак да избяга, ама щъркелът по-итър: клюната в гъзъта и а сега цинкулирай, да ти еба майката.
В лекарския кабинет звъни телефона, лекарят вдига слушалката и насреща му разтревожена жена: – Докторе, детето ми изяде 41 сладоледа и има 41 градуса температура. При което лекарят пита учуден: – Под нулата ли госпожо?
Старица седи в люлеещ се стол, когато изведнъж се появила една вълшебница и казала: – Имаш право на три желания. – Ами, искам да съм много богата! Пуф! Столът станал златен! – Искам да съм млада и красива! Пуф! Възрастната жена се превърнала в прелестна девойка! В този момент наблизо минал любимият котарак на старицата. – Искам този котарак да си превърне в очарователен мъж! Пуф! Котаракът се превърнал в атлетичен красавец и проговорил с човешки глас: – Сигурно много съжаляваш, че ме скопи навремето!
Катаджия спира автомобил шофиран от блондинка. – Вие какво, не виждате ли какъв знак има ей там? Блондинката премрежва поглед в посока на знака, след това бърка в чантата си, накрая вади кутийка, отваря я, изважда отвътре очила, слага си ги, пак поглежда към знака и казва: – Не мога да кажа точно, но, според мен е препинателен….
Шофьорът Пешо си карал камиона и чул по радиото да съобщават, че в околността е кацнала летяща чиния с извънземни на борда, и че е обещана награда за човека, който пръв установи контакт с извънземните. "Съществата са високи около метър, бели са на цвят, плешиви" – се казвало в съобщението. Пешо продължил да си кара камиона, но по едно време му се допикало. Отбил камиона, и отишъл да се облекчи в близките храсти. Както си вършел работата, не щеш ли, гледа срещу него стои същество точно според описанието по радиото – високо около метър, плешиво, бяло… Почнал Пешо да се опитва да установи контакт: – Пешо – посочил той себе си… – Камион – посочил превозното си средство… – Пикае – обяснил той какво прави, посочвайки органа си. Съществото нишо не отговорило, а само мигало умно. Пешо опитал пак: – Пешо…, камион…, пикае… Никакъв резултат. – ПЕШО…, КАМИОН…, ПИ-КА-Е! Съществото отговорило: – Гошо, линейка, сере.
Веднъж в час по-български в класа на Иванчо щял да влиза инспектор на проверка. Учителката знаела за "мръсната уста" на Иванчо, извикала го и му казала: – Иванчо, като влезе инспектора, няма да вдигаш ръка, нито да казваш каквото и да било, ясно ли е? – Да, госпожо – отвърнал Иванчо. Дошъл денят на проверката. Класа имал за домашно да напише съчинение за зимата. Учителката казала: – Деца, нека сега да видим какво сте написали за домашно. Кой ще си го прочете? Всички деца навели глави, само Иванчо вдигал високо ръка. Учителката се правила, че не го вижда известно време, но инспектора казал: – Госпожо, този ученик вдига ръка, а вие не го вдигате. Кажи, моето момче. Станал Иванчо и започнал да чете: – Ситен сняг се сипе над полето, клоните на дърветата се превиват от тежестта му, дебел лед е сковал езерото, а на леда глутница вълци… Учителката след първоначалното притеснение, се поуспокоила, като си рекла, че сигурно Иванчо нещо се е поправил… – …се ебат, госпожо. Учителката с ужас погледнала първо инспектора, после Иванчо и казала: – Иванчо, не е ли малко неудобно… – Неудобно е госпожо, хлъзга се, но те пак се ебат.