4749
Въпрос: Какво означава двеста адвоката на дъното на морето? Отговор: едно добро начало.
Въпрос: Какво означава двеста адвоката на дъното на морето? Отговор: едно добро начало.
Телефонен разговор с адвокатска кантора: – "Голдблум, Голдблум, Голдблум и Голдблум", добър ден. – Добър ден, търся господин Голдблум. – Няма го, в командировка е. – А мога ли тогава да говоря с господин Голдблум? – Излезе на обяд. – А господин Голдблум? – Болен е тази седмица. – Тогава ще мога ли да говоря с господин Голдблум? – На телефона.
Седят няколко мутри в сауната. Звъни мобифон. Един от тях се приближава и го вдига: – Ало… да, скъпа… в сауната… с момчетата… да… до към 11. Какво да си купиш? Рокля? 1000 долара? Защо ти е нова рокля? Ще ходиш на театър… добре де, добре, знаеш ли къде са парите? Купи си! След малко пак се звъни. Същият вдига отново: – Ало… да, скъпа… в сауната… да, с момчетата… ами до 11. Какво да си купиш? Палто? Защо ти е десето палто? Заминаваш в планината? 50 хиляди? Добре де… знаеш къде са парите… След известно време отново се звъни и пак той вдига: – Ало… да, скъпа…. да, в сауната… да, с момчетата… да… до 11. Какво да си купиш? Кола? Защо ти е шеста кола? Да се изфукаш пред майка ти? Колко? 300 000? Добре де, купи си… знаеш къде са парите… Сваля телефона от ухото си и пита: – Абе пичове, на кой е тоя мобифон бе?
Престарял участник в Гражданската война разказва спомени за Чапаев пред група пионерчета: – Аз, деца, съм последният който видя героя Чапаев жив… Още си го спомням ясно, все едно беше вчера… Битка, изстрели, Чапаев се хвърля в реката с коня си. И негово благородие ни командва: "Огън!"…
Седят двама и се черпят. Единият взел да откровеничи: – Помниш ли, че тебе в старият квартал те обраха? – Помня. – Аз имах пръст в това. А спомняш ли си, че те съдиха за измама? – Спомням си. – Пак аз се бях намесил. Тогава вторият му казва с досада: – А помниш ли, че ти се роди син преди две години? – Помня. – Е, тогава аз се намесих…
Малкия Иванчо пита учителката: – Госпожо, децата може ли да имат деца? Учителката отговаря: – Иванчо, това е невъзможно! Иванчо се обърнал към Марийка: – И от какво те е страх, ма глупачко…
На банкет гостите ред по ред четат поздравления и вдигат тостове в чест на юбиляра. След като са изпити много чаши, към поредния оратор се приближава един келнер и казва: – Извинете, но поздравителната ви реч, както ми се струва, е до лявата ви ръка, на мястото на салфетката, а това което четете, е менюто!