11266
– Защо не върнахте пръстена, който сте намерили? Можехте да го дадете в бюрото за изгубени вещи?– Но моля ви, господин съдия, на пръстена пишеше "Твой завинаги".
– Защо не върнахте пръстена, който сте намерили? Можехте да го дадете в бюрото за изгубени вещи?– Но моля ви, господин съдия, на пръстена пишеше "Твой завинаги".
Артист-вентрилоквист (от тези дето могат да говорят без да си мърдат устните и уж водят разговор с кукла с подвижна челюст, седяща върху коленете им), излиза за поредното представление на сцената и заедно с куклата си започва да ръси вицове за блондинки. Изведнъж от публиката се изправя представителна дама с платинено-руса коса и го прекъсва ядосано: – Какво ви дава право, чрез обобщаващия образ на блондинката, да разпространявате сред хората порочното и с нищо необосновано мнение, за ниския коефициент на интелигентност на представителите на женския пол с коси по-светли от средно-статистическите? Смаян от коректния и зададен с авторитетен тон въпрос, вентрилоквистът започва да мънка: – Госпожо, съжалявам, но това ми е рабо… – Вие не се месете, господине! Не споря с вас, а с мъничкия тъпанар на коленете ви!
– За да се купи апартамент в София, трябва да се работи 100-120 години,– Ето, виждаш ли, правителстото се грижи, за да живеем, колкото се може повече!
Хирург се обръща към медицинската сестра: – Дайте бързо още упойка. Операцията ще продължи повече от очакваното. – Каква да бъде – импортна или българска? – Хайде българска, че е по евтина. Сестрата запява: – Аз съм Сънчо, ида от горица, да ви кажа "Лека нощ"…