4552
Дете мърмори на баща си: – Татко, купи ми барабан. – Не, ще ми пречиш докато чета вестник! – отговаря татко му. – Не се тревожи, ще го бия само докато спиш. – казва детето.
Как се досетихте, че мъжете в склада са крадци? – Отначало си помислих, че са експедитори. Но като видях, че работят бързо, се усъмних…
Берлин. В препълнения офицерски ресторант пиян полковник от СС внезапно изкрещява, удряйки с юмрук по масата: – Ще обеся лично всеки руски шпионин! Всички присъстващи многозначително поглеждат Щирлиц…
На брега на езеро художник рисува пейзаж. Приближават се мъж и малко момче и застават зад гърба му. След като наблюдават известно време работата на художника, бащата поучително казва: – Виждаш ли, момчето ми, как се мъчат хората, които нямат фотоапарат!
Изпратили Чапаев да се учи в университета. В една от ваканциите, той се върнал и естествено среща Петка. Петка го пита как върви учението и Чапаев казва: – Кво да ти кажа, задават ни едни гатанки. – Добре де, кажи една да видим и аз колко знам – помолил Петка. – Добре. Без прозорци, без врата, пълна къща с деца. Що е то? – Чапаев, това трябва да е гъз – казал Петка след дълго мислене. – Как ще е гъз, бе Петка? Това е краставица. Слушай сега друга гатанка: Две остриета с две търкалца на кръст. Що е то? – Чапаев, това вече е гъз – доволен казва Петка. – Как ще е гъз, бе Петка. Това е ножица. Много още трябва да се учиш. Петка започнал умислено да върви по плаца. Насреща му идва Будьони и пита: – Петка, какво си се умислил? – Абе, Чапаев нали е много учен ми задава едни гатанки и аз не можах да му отговоря. Слушай сега и ти: Без прозорци, без врата, пълен гъз с краставици. Що е то? Будьони се размислил и казал: – Петка, това трябва да е гъз. – Абе и аз му викам на Чапаев, че е гъз, а той ми вика, че е ножица.
Взвод войници копае окопи на полето. Старшината пита най-близкия: – Редник Петров! Имаш ли още вода в манерката? – Ами има бе, майна, що да няма… – Какво! Ти как отговаряш на по-старши от тебе! Я пак – редник Петров, имаш ли още вода в манерката? – Съвсем не, господин старшина!
Космонавти от Земята най-после кацват на Марс. Срещу тях се задава един марсианец, целият в златни синджири и пръстени, и ги поздравява на разбираем език. Космонавтите учудено го питат: – Вие тука всички ли ходите с толкова много злато по себе си? – Не – отговаря марсианеца, – само арменците сме така!