11075
– Чух, че работиш в пощата и слагаш печатите на писмата. – Да, така е. – Не е ли много скучно? Всеки ден – едно и също… – Как така едно и също? Датата всеки ден я сменяме.
– Чух, че работиш в пощата и слагаш печатите на писмата. – Да, така е. – Не е ли много скучно? Всеки ден – едно и също… – Как така едно и също? Датата всеки ден я сменяме.
Докторе, ужас, губя паметта си. -И откога така? -Какво откога?
Заекът и мечокът пътуват заедно във влака. По едно време във вагона влиза кондукторът и почва да проверява билетите. Мечокът се шашка: – Ами сега, аз съм без билет… – Аз пък си имам – радва се заекът. – Защо не ми го дадеш на мене да го покажа, а ти ще се скриеш в джоба ми докато мине проверката? – предлага мечката. Навива се заека, скрива се. Идва кондукторът. Перфорира билета и пита мечока: – А какво е това в джоба ти? Мечока се тупа силно по джоба, вади заека оттам и казва: – А, нищо особено, снимката на един приятел…
– Чух, че правиш пари от Интернет. – Да, открих виртуален хотел. – Хотел? Че в него нито може да се живее, нито да се спи, нито да се яде. За какво взимаш пари тогава? – За вход и за изход.