6954
– Пешо вкъщи ли е? – Не. Пешо го няма вече… Той напусна нашия свят… – Какво бе, да не е умрял? – Не, включи се в Интернет.
– Пешо вкъщи ли е? – Не. Пешо го няма вече… Той напусна нашия свят… – Какво бе, да не е умрял? – Не, включи се в Интернет.
В казармата старият кокал обяснява на новобранец: – И никога недей да спориш със старшината! Няма защо да му обясняваш, че земята е кръгла. – Защо? – Защото ще те накара да я изравняваш!
В ресторанта, клиент поръчва на сервитьора: – Ако обичате едни пилешки гърди. – С картофи ли ги искате? – пита сервитьорът. – А, вие да не мислите, че ги искам със сутиен!
Заповед на министъра на отбраната за побългаряване на операционната система Windows: От днес нататък командите и съобщенията да се заменят както следва: Yеs – Тъй вярно! Nо – Съвсем не! ОК – Слушам! Раusе – Свободно, поправи се! Stор – Мирно! Соntinuе – Свободно! Аbоrt – Остави! Rеtrу – Кръгом! Ignоrе – Да се изпълни на всяка цена! Lоgin – Стой, кой там? Раsswоrd – Документи за проверка! Shutdоwn – Отбой! Ассеss dеniеd – Не се полага! Меssаgе – Рапорт. Ехсерtiоn – Непредвдена ситуация. Вместо думата window да се използва "амбразура".
Двама полицаи питат в офис на голяма фирма как да открият г-н Пенчев, секретарката дава напътствия: трета врата в дясно. След като си свършват работата и си тръгват единия полицай пита колегата си: – А бе ти как толкова бързо се ориентираш ляво, дясно? – Е, никакъв проблем, винаги си държа ключовете в левия джоб.
Полицай върви по улицата. Минава под един прозорец, на който е закачена клетка с папагал. Папагалът се провиква: – Шибан полицай! Полицаят намира стопанина на папагала и го глобява. На следващият ден всичко се повтаря, на третия ден пак. Всичко това се харесало много на полицая, защото си имал непрекъснати доходи. След една седмица, обаче, минава полицаят, а папагала го няма. Отива при стопанина и пита: – Къде е папагалчето? – Аааа… писна ми да плащам глоби и го продадох. Ей там на другия ъгъл на улицата е вече, при свещеника… Полицаят бързо се отправя към новия адрес на папагала. Гледа папагала пак виси в клетка на прозореца. Минава покрай него – папагалът с наведен клюн, мълчи. Минава още веднъж, пак същото. Приближава се до прозореца и се провиква: – Това съм аз! Шибаният полицай, бе! Папагалът го поглежда и отговаря: – Късно е да се каеш, сине мой!