Чапаев и Петка попадат на самотен остров. Петка води дневник. – Ден първи. Ужас. Сами сме. Ще умрем от глад и жажда. – Ден втори. По-добре е. Намерихме вода. – Ден трети. И палма намерихме. Добре е. – Ден четвърти. Добре. Добре. Но няма жени. Ужас. – Ден пети. Жени няма, но интересно! Чапаев започна да ми харесва. – Ден шести. Чапаев все повече ми харесва. Направо е хубав. – Ден седми. Чапаев ме изпревари.
Три баби се хвалят една на друга с внуците си: – Моят сигурно ще стане доктор! Все се боде с разни спринцовки. – А моят сигурно ще става биолог – все събира някакви треви, все нещо суши вкъщи… – Пък моя сигурно ще става летец – все си слага на носа някакви парцали, напоени с бензин и ми вика – "айде бабо, аз отлитам"!
В ресторанта: – Келнер, пилето ми е сурово!!! – И как разбрахте? – Изкълва ми гарнитурата!
Умрял Тито. В Югославия обявили "мука" (национален траур). Граждани, неразбрали какво не бива да правят по време на траура, звънят в националното радио да питат: – Да пиемо мое ли? – Не мой! Мука! – А да играмо? – Не мой – мука. Да ви е тужно! – А да йебаме мое ли? – Мое. Али свакой со своя жена – да му е тужно. Да е пуна муката!
Чапай излязъл в отпуск и оставил Петка да го замества. Връща се и пита: – Петка, нещо да се е случило? – Нищо особено, Василий Иванич, само дръжката на лопатата се счупи. – И от какво се счупи, бе Петка? – Ами докато заравях кучето. – А то от какво е умряло? – Яде развалено месо от умрелите коне. – Е, те пък от какво умряха? – Ами, като гръмна склада със снарядите и изгоряха конюшните. – Що гръмна склада? – Ротният си хвърлил фаса и направил пожар. – Абе, Петка, та той нали не пуши? – А, и на теб да ти откраднат знамето – и ти ще пропушиш.
По време на едно дело във връзка с кражба на лека кола, адвокатът на обвиняемия пита тъжителя: – Вие уверен ли сте, че именно обвиняемият е откраднал вашата кола? – След като изслушах вашата защитна реч, започнах да се съмнявам имал ли съм въобще кола.
