4527
Попитали радио Ереван: – Може ли да се забременее от Давилови капки? – Може, ако капките са на г-н Давилов!
Попитали радио Ереван: – Може ли да се забременее от Давилови капки? – Може, ако капките са на г-н Давилов!
Един рибар и вярното му куче отиват да лови златната рибка. Хвърля въдицата във водата и нещо клъвва. Дърпа той въдицата и що да види – излиза една крава. Тя му казва: – Муууу. Дай една цигара. Рибаря озадачен й дава цигара, а тя му вика: – Муууу. А огънче нямаш ли? Дал й и огънче. И рибаря поглежда към кучето си и то му казва: – К"во ме зяпаш бе, и аз съм шашнат!
Зима. Студ. Войскова част. – Редник Иванов, какво е времето навън? – Не мога да знам, господин старшина. – Ами вземи термометъра от моята канцелария, изнеси го навън и ще разбереш. – Ама той само над нулата показва… – Абе, мамка ти, обърни го наопаки!
Възрастен човек припада на улицата. Събират се минувачи. – Мъртъв ли е? – пита някой. – Не, но всеки момент очакваме да дойде лекарят…
Сръбска и натовска ракета се срещат над Югославия. Сръбската заговаря другата: – Чакай малко, колежке! За къде бързаш? Дай да идем да се почерпим нещо! – А, не мога! Бързам за Белград! Но сръбската ракета била много убедителна и най-накрая двете заседнали в едно заведение. Някъде след полунощ натовската ракета вече фъфлеща казала: – Ами аз май е крайно време да тръгвам! Само да можех да си спомня за къде бях тръгнала… Белград ли беше…? София ли беше…?
Един инженер умрял. Отишъл при свети Петър, цял ден чакал на опашка, за да получи разпределение, и накрая го насочили към ада. Минало време, започнали незапомнени жеги. Свети Петър си помислил: "Тук в Рая не се диша от горещина. А какво ли е в Ада? Я да ида да проверя?" Отишъл той в ада и какво да види? Прохладно, подухва ветрец, изобщо рай… Попитал дявола каква е тази работа, и той му отговорил : – Абе, нали ми изпрати един инженер миналия месец, та ми сложи климатик. – Дай го този инженер насам – казал св.Петър – горе в Рая не се живее от горещина! – Ааааа, не! – отговорил дявола – щом си го изпуснал един път сърди се на себе си. – Ще те съдя – разгорещил се свети Петър. – Кого ще съдиш, бе? Нали всички адвокати са при мен?
Един баща имал три дъщери. От малки той ги възпитавал на всички традиционни ценности и много искал един ден те да станат истински дами. Така се случило, че като пораснали, трите се оженили в един и същи ден и отишли на сватбено пътешествие на едно и също място. Бащата решил да ги последва за да разбере дали ги е възпитал добре. По време на първата брачна нощ той се промъкнал до стаята на първата дъщеря и почнал да подслушва – дъщеря му се скъсвала от смях. Бащата се зачудил, но продължил към стаята на втората дъщеря – тя пък през цялото време плакала с всичка сила. Най-изненадан бащата останал от трета дъщеря защото от нейната стая не се чувало абсолютно нищо. На сутринта всички се събрали и бащата решил да разпита дъщерите: – Дъще – попитал той първата – защо се смееше така силно? – Беше ми много хубаво, тате, а ти си ме учил когато ми е хубаво да го показвам – отговорила тя. – А ти – попитал той втората – защо плака ? – Болеше ме много, тате, а ти си ме учил когато ме боли да плача за да ми мине – отговорила тя. Бащата се зарадвал на отговорите на първите две, но попитал и третата: – А ти дъще? Защо от твоята стая не се чуваше нищо? – Защото, тате, ти си ме учил да не говоря с пълна уста!