1980-та година, олимпийските игри в Москва. Завършва състезанието по хвърляне на чук, награждават победителите. Изведнъж от публиката хуква един човек към терена, хваща чука и го изхвърля извън стадиона. Хората го питат: – Чакай бе, как го хвърли чак там? – Аааа, вий ми дайте и сърпа да видите с него какво ще направя!
Две приятелки си говорят: – Знаеш ли какво ми се случи миналата седмица, когато мъжът ми замина в командировка… Отидох на фризьор, направиха ми хубава прическа, маникюр, педикюр… След това си купих хубава рокля, вечерта отидох на ресторант.. с един страхотен мъж. Вечеря на свещи, цветя, романтика, музиката свири само за нас… След това в скъп хотел правихме секс цялата нощ до сутринта… По-красива нощ не съм имала през живота си и… и… и…! – И какво, какво стана после? – И какво, нищо. Прибра се мъжът ми от командировка и ме прееба по своему…
Великден, върви другаря Сталин към кабинета си, пуши лула. Насреща му бюрократ-подмазвач: – Другарю Сталин, Христос воскресе! – Благодаря, вече ми докладваха.
– Кажете ми, курсант Холер, какво разбирате под еднопосочна улица? – пита инструкторът. – Разбирам това, че по нея човек може да бъде блъснат само отзад.
