3882
Объртало за рейс Надпис на улица в Панагюрище
Връща се малкият Иванчо от училище и баща му го посреща: – Как мина денят? – Ами в час по трудово, учителката както носеше един буркан с лепило се спъна, буркана се счупи и дланите й залепнаха към пода… – И отлепихте ли я? – попитал бащата. – Охоо, даже по-смелите по два пъти!
Иванчо тича при татко си: – Тате, моля те, затвори си очите. – Защо? – Мама каза, че когато ти затвориш очи, ние ще започнем да живеем много по-добре!
В ресторанта на гарата сервитьора пита застоял се клиент: – Да ви донеса ли още една голяма ракия? – Не, влака ми идва след една малка.
Посред нощ в дома на главния лекар на една болница звъни телефона. Обажда се дежурният лекар: – Шефе, гори пети корпус. Пожарната е тук и гаси. Главният лекар става бързо и паникьосан звъни в пожарната, за да разбере ситуацията. Обажда се дежурният офицер: – Лоша работа докторе! Пожара го изгасихме, обаче в помещението е имало десет човека, шест от тях успяхме да спасим, обаче останалите четири не можахме.Главният лекар: – А стига бе!? Пети корпус е моргата!
Пациент е на преглед при доктора със силни болки в стомаха. Доктора го пита: – Какво си ял напоследък? – Ами едни миди ядох снощи… – Случайно да ти замирисаха на лошо като ги отваряше? – Ама то трябвало ли да ги отварям?
Студент пасе трева в парк. Минава покрай него гражданин и го пита: – Абе ти що пасеш трева? – Ами студент съм, стипендията е малка, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам някак… – На ти 20 стотинки, стига си пасъл! Взел студента парите и си мисли: "Хммм, с тия 20 стотинки нито баничка мога да си взема, нито боза. Я да продължавам да си паса." Минава друг гражданин: – Що пасеш бе? – Ами студент съм, нямам пари, трябва да се изхранвам някак си… – На ти 1 лев, стига си пасъл! Взима студента парите и пак си мисли: "Абе с 1.20 мога и баничка и боза да си взема, обаче не мога да се наям. Я да си паса…" Продължава студента да пасе. По едно време минава Иван Костов: – Какъв си ти и що пасеш тука? – Ами господин Костов, студент съм, стипендията не стига, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам все някак… – Ти зимата беше ли на барикадите? – Бях, бях! – А скача ли, вика ли за нас? – Виках, скачах! – А така! – рекъл Иван Костов, извадил едно листче и написал нещо на него. Подал го на студента, а там пишело: "Разрешава му се да пасе във всички градски градинки и паркове. Подпис: Иван Костов."
Двама антрополози се заселили на различни острови в Полинезия, за да изучават аборигените. След една година единият доплувал до островът на другият и го намерил на една поляна обграден от туземци. – Как е хавата? – пита той. – Супер! Направих велико откритие! Гледай! Застава той пред аборигените посочва с пръст една палма и пита: – Какво е това? Туземците: – Мвамбаматанга! Посочва една скала: – А това, какво е? Туземците: – Мвамбаматанга! Посочва небето: – А това? Туземците: – Мвамбаматанга! Той: – Виждаш ли!? Те имат само една дума в речника! Мвамбаматанга! Другият учен: – Странно! А на моят остров "Мвамбаматанга" значи "показалец"…
Отива един при лекаря. – Докторе, от известно време пърдя непрекъснато, всяка минута. Вярно, нито се чува, нито мирише, но все пак това ме притеснява. Лекарят му предписал хапчета. След една седмица. – Докторе, продължавам да пърдя. Пак нищо не се чува, но започна ужасно да мирише. И докторът: – Добре, обонянието оправихме, сега да видим ушите…