Наташа пита поручик Ржевски: – Поручик, а Вие някога обичали ли сте? – Ами… ебал съм. – Фи, поручик, аз говоря за човешка любов… – И с хора съм го правил. – Ах не, говоря за чистата любов. – И това е било, особено в банята. – Вижте, все пак имам предвид онази висока любов… – И на задна прашка на камбанарията съм го правил. – Поручик, говоря за любовта за цял живот! – Ааа не, благодаря. Само сифилис ми трябва…
Някакво хлапе се хвали на приятелчетата си: – Ние пък имаме нова кола! – Така ли? Покажи ни я! – Не мога сега. Тате я докара снощи късно, смени й номерата, цяла нощ я боядисва и я остави да съхне в гаража.
По времето на училищните бригади три учителки се прибират от полето по безлюден междуселски път. Настига ги шофьор и спира за да ги качи на стоп до селото. Първата отказва. Отказва и втората. Третата решително се качва. Шофьорът потегля и пита учителката защо другите две учителки са отказали да ги повози. – Първата е историчка. Тя живее още в миналия век и има остарял мироглед. Втората е географичка. Тя ще се ориентира в пресечената местност и ще се прибере пеша. А аз се качих, защото съм математичка и предпочитам двайсет сантиметра пред два километра.
Блондинка кара по околовръстното. По едно време гледа някакъв старец, който сее нещо в нивичката си. Блондинката спира, слиза от колата и се провиква: – Ха така, сей дядо, сей, за да има какво да ядеме ние… Дядото я поглежда и отговаря: – Точно така, моме, баш за това сея люцерна…
