Полковник на ръба покрива на казармата: – Редник Петров, клекни! Редник Иванов – прав до него! Редник Костов – наведи се и крачка надясно! Айде сега редник Митев на челна стойка до редник Петров. Така, всички крачка напред! Войниците падат от покрива. Адютанта казва на полковника: – Господин полковник! Време е за вечерната проверка! – Ще почака, таман правя нов рекорд на тетриса…
Турист се е разположил върху високо кадифено кресло в музея. – Тук не може да се сяда – казва строго екскурзоводът. – Това е креслото на Луи Девети! – Сериозно? Е, добре, когато дойде, аз ще стана!
Лили Иванова инкогнито към радио Ереван: – Бихте ли ми казали какво е това "юбилей"? Радиото отговаря: – Това е когато има много цветя, а ти все още си жив!
По времето на комунизма агитатор обяснява: – Другари, партийната политика днес е: две плюс две е равно на шест! Скача един дисидент и вика: – Не, две и две винаги е било и ще бъде четири. Пращат го на лагер. Идва "демокрацията". Същия агитатор вече е демократ и говори на митинг: – Господа, днес демократичното правителство обяви: две и две е пет. Скача същия дисидент (брадясал, изнемощял) и пак вика: – Не, две и две винаги е било и ще бъде четири. Агитатора го дръпва настрани и му казва: – Недейте така бе, господине. По-добре ли беше вчера когато две и две беше шест?
Петка се жали на Чапаев: – Не ме приеха в университета, Василий Иванич. Скъсаха ме на историята. Попитаха ме кой е Цезар, а аз им казах, че е жребец от пети ескадрон. – Моя е вината, Петка. Докато те нямаше, аз го преместих в седми ескадрон.
Една жена имала любовник – Пешо Стафидката – дребен и слаб мъж. Един ден съпругът й отворил гардероба и го намерил, както се криел там, и бой, бой… Жената си намерила друг – огромен як мъжага. Прибрал се мъжът й, отворил гардероба, и като видял новия, се обърнал и попитал: – А Пешо къде е?
