7483
– Защо блондинката стои пред огледалото със затворени очи? – За да разбере как изглежда докато спи.
Седят двама и се черпят. Единият взел да откровеничи: – Помниш ли, че тебе в старият квартал те обраха? – Помня. – Аз имах пръст в това. А спомняш ли си, че те съдиха за измама? – Спомням си. – Пак аз се бях намесил. Тогава вторият му казва с досада: – А помниш ли, че ти се роди син преди две години? – Помня. – Е, тогава аз се намесих…
Един есенен ден Били събирал опадалите листа от дърветата пред къщата си и видял странна процесия. Една след друга бавно се клатушкали две катафалки, зад тях тъжно вървял мъж с куче, а зад тях в колона по един се били подредили най-малко двеста мъже. Били бил страшно заинтригуван. Отишъл при мъжа с кучето и го попитал кой е в първата катафалка. – Съпругата ми – отвърнал непознатият. – Приемете съболезнованията ми – казал съчувствено Били. – Как почина? – Кучето ми я ухапа и тя умря. След това Били попитал кой е във втората катафалка. – Тъща ми – отвърнал мъжът. – Кучето ми я ухапа и тя умря. Били помислил малко и накрая попитал: – Можеш ли да ми заемеш кучето си за няколко дни? – Нареди се отзад на опашката – отвърнал мъжът.
Прибрала се Марийка вкъщи. Майка й я гледа – една такава разрошена, със синини и драскотини по лицето, роклята й скъсана. – Марийке ма, да не са та били? – Ба, жа ма бият! – Марийке ма, да не си паднала някъде? – Ба, жа падна! – Марийке ма, да не са та ебали? – Ба, жа ма гледат!
Представяне на новия роман на световно известен автор. Млада репортерка, голяма почитателка на писателя, се промъква до него и с нескрит ентусиазъм пита: – Извинете, как съумявате да опишете така прекрасно женското сърце, женската душа, да се докоснете с неповторимост до нашите мечти, страсти и стремежи? Писателят направил крачка към нея, взел нежно ръката й и прошепнал: -Простичко е. Представям си мъж, премахвам надежността, разума, благородството и сърцето и съм готов.
Срещат се двама приятели – единият много кахърен. – Какво става бе, защо си толкова угрижен? – Абе остави… Оня ден се поскарахме малко с тъщата и… – Е, айде сега, голяма работа! Вземете да се сдобрите и толкова. – Не е там работата… Сега се чудя – да скрия някъде тялото или да ида да се предам?
В едно от кюстендилските села нашенец се облякъл в истинска меча кожа и сложил на раменете си капитански пагони. След това отишъл да сурвака кмета – активен борец. – Кво си се накичил да срамиш военните, бе? – скастрил го кметът. – Айде, стига бе, вие на девети септември за един ден бехте у гората, па станахте полковници и генерали, а мечката, дека цел живот е там, един капитан ли не може да е?
– Киркор, разбрах че спиш с жена ми. Това не е хубаво. – Ей, не мога да го разбера това вашето семейство бе Гарабед… Ти ми казваш – лошо е, жена ти вика – хубаво е…
В министерството на земеделието започнали да развъждат лъвове. Всичко вървяло много добре, докато не се случило произшествие и се наложило да пратят лъвовете в зоологическата градина. Стоят там лъвовете и единият се кара на другия: – И защо ти трябваше да ядеш чистачката? Да беше взел пример от мен – изядох петнадесет чиновници и никой не забеляза.