Борци отиват на лов. Ловували каквото ловували, простреляли едното борче по погрешка. Единият от апапите се обажда в бърза помощ: – Приятелят ми е прострелян. Помагайте! – Такааа. Успокойте се най-напред. Сега се уверете, че приятелят ви не диша. – Момент само… Чува се изстрел. – Вече не диша. Сега какво…
Мъж върви по релсите, а отзад се приближава влак и му свири. Мъжът се обърнал, погледнал го и си продължил. Влакът го блъснал. След три седмици той се прибрал от болницата вкъщи, седнал в кухнята, а жена му сложила на котлона чайник с вода. По едно време чайникът засвирил, жената влязла в кунята и видяла мъжа си да удра чайника с една тояга с всичка сила. Жената: – Какво ти става?! Полудя ли? – Трябва да се размазват, докато са още малки!!!
Иванчо ще се жени за Марийка в неделя, но в селото пльзнало слух, че Марийка няма путка. Тогава той ядосан отива при нея и я пита: – Марийке ма, сватбата е в неделя, ресторанта е резервиран, музика съм поръчал а цялото село говори, че ти нямаш путка, вярно ли е? – Как бе Иванчо, имам си бе, я виж отдолу. Иванчо се навежда, след което бързо се изправя и пита: – Ами то както се е размирисало ще изкара ли до неделя ма Марийке?
– Как в тая криза сте успели да запазите фермата си, без да се разорите? – пита случаен минувач. – Виждате ли онзи мъж там – посочва фермерът. – Той работи при мен, но понеже нямам с какво да му плащам, след две години фермата ще бъде негова. Тогава аз ще започна да работя при него, докато си я върна обратно.
– Редник, погледни в далечината сапьорите. Колко са според теб? – Шест редника и един ефрейтор. – Как видя оттук, че е ефрейтор? – Ами той не работи.
Двамата с баща ми разговаряхме една вечер за любовта и брака. Той ми разказа, че от самото начало е знаел как ще протече бракът му с мама. Когато свещеникът я попитал "Взимате ли този мъж за свой съпруг?", тя отговорила "Да, взимам го." Сетне свещеникът попитал баща ми "Взимате ли тази жена за своя съпруга?", а мама отговорила "Да, взима ме."
