Маниак на играта Doom умира и попада в ада. След две седмици дявола се явява при Господ и казва: – Шефе, подавам си оставката, не мога да се справя с положението долу! – Защо бе, какъв ти е проблема? – Ами долу дойде един, изби всичките дяволи с една резачка и сега пита къде е изхода за второ ниво.
Един зевзек отива при един полицай и го пита: – Г"син полицай, на един полицай може ли да се каже "говедо"? Полицаят ядосан: – Не! Как ще може! – Ами на едно говедо може ли да се каже "г-н полицай"? Полицаят се замисля и казва: – Може, разбира се! – В такъв случай довиждане, г-н полицай.
Вземете от хладилника 10 яйца, оставете седемте здрави на масата, сега изтрийте пода и следващия път бъдете по внимателни. Вземете голяма купа разбийте в ръба й яйцата и изсипете тяхното съдържимо в купата. Изчистете масата и столовете от жълтъците, бъдете внимателни. И така, имаме 5 жълтъка в купата. Сега вземете миксер, сложете му накрайниците за бъркане и разбийте жълтъците – нищо, пробвайте пак да поставите накрайниците… Сега разбивайте. Измийте си лицето, шията ръцете и гърба, махнете жълтъка от ушите. И тъй сега имаме в купата 2 разбити желтъка, колкото и са ни необходими за пая. Сега облепете стените и прозорците на кухнятя с вестници, покрийте мебелите с някакви стари тъкани… Време е да добавим брашното, сипете в чаша 200 грама, изсипете чашата в купата при жълтъците, останалите 800 грама внимателно съберете и върнете в пакета. След като се убедите че стените и прозорците са наистина добре облепени, започнете разбиването на сместа. Вземете душ. Вземете 4 големи ябълки и остър нож, предварително изтичайте до аптеката за йод, пластир и бинт. Време е да пристъпим към чистенето на ябълките, обработете палеца с йод и го бинтовайте. Нарежете ябълките на кубчета и помнете че са ни необходими 2 ябулки, така, че в процеса на приготвянето може да изядете само половината, така че обработете с йод показалеца и средния пръст и ги бинтовайте. Единствената останала и вече нарязана на ленти ябълка я прибавете в купата. Останалите ги съберете от земята и ги изхвърлете. Разбърквайте отново с миксера, измийте хладилника, защото ако засъхне се мие трудно. Сега изсипете готовата смес в леко намазана с олио тава и я сложете във фурната. Почакайте час и ако няма видими промени включете фурната. Като се събудите не звънете в пожарната, а отворете прозорците и фурната. След всичко преживяно идете в близката кръчма.
Ветеринар трябвало да прави изкуствено осеменяване в една кравеферма. Цял ден обикалял с една гигантска спринцовка и осеменявал. В края на деня осеменяването приключило, ветеринарят прибрал такъмите в багажника, качил се на колата и тръгнал. Изведнъж цялото стадо крави наобиколило колата. Свиркал той с клаксона, обаче кравите не помръдват. Вбесен слиза от колата и вика: – Разкарайте се от пътя бе, тъпи крави! В това време една от кравите се приближва към него, поглежда го с големите си влажни очи и пита свенливо: – А целувчица?…
Конферансие тръби пред входа на цирк: – Не се скъпете, уважаеми граждани! Влезте и ще видите двегодишно детенце, което знае да чете. Всички бащи и майки влизат вътре. На арената малко момченце прелиства някаква книга. – Нищо не чуваме! – обаждат се гласове от публиката. – Няма и да чуете, защото нашето дете знае само да чете, но не и да говори – успокоява ги конферансието.
Едно хипи се прибира през нощта след голям купон здраво напушено. Върви си през полето, върви си и изведнъж един от ефектите на канабиса го изненадал и не щеш ли получил ерекция… Чуди се хипито какво да прави сега, огледал се наляво, надясно – докъдето му поглед стига само тикви насадени. Замислил се човекът: – Абе тиквите са меки и влажни отвътре… а и няма жив човек на километри наоколо… Решил се накрая, избрал си една хубава малка тиква, пробил дупка в нея и започнал да я употребява. Обаче точно в сюблимния момент наблизо минала полицейска кола, полицаят като го видял какво прави го и попитал: – Господине, вие осъзнавате ли какво правите с тази тиква? Хипито се стреснало и изтърсило първото, което му дошло на ума: – Ааааа, стана ли полунощ вече?
Щирлиц видя наклонена кула. – Пиза… – помисли си Щирлиц – По-малко трябва да пиеш… – помисли си кулата.
Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки: Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви. (Случаят е действителен!)
В час по биология учителката изпитва Иванчо. – Кажи ми какво представлява сърцето. – Сърцето е мускулест орган с крачка… – Моля!? Кой ти каза че сърцето има крачка? – Ами вчера като минавах покрай вашата къща чух: "Сърчице, разтвори си крачката…"
