След гражданската война в Русия един селянин отива да кандидатства в комунистическата партия. Връща се от изпит пред комисия – не го приели. Съседите му го питат: – Какво стана? – Заставам пред комисията, а председателят ме пита – ти участвал ли си в белогвардейски банди? И аз казвам – да… И не ме приеха. – А защо не каза "не"? – Как да кажа "не", като сам атамана на бандата пита…
Върви си щраусът през пустинята и по едно време гледа в далечината една щрауска. Решил да я прелъсти. Подгонил я, обаче тя го видяла и побягнала. Гонил я той, гонил я и започнал да я настига. Съвсем я наближил, когато щрауската изведнъж спряла и си заровила главата в пясъка. Щраусът също спрял с недоумяващ поглед: – А… къде изчезна тая, бе…?
Минава един човек покрай оградата на военно поделение и слуша отвътре: – Зеленото отгоре! Зеленото отгоре! Почудил се какво става, намерил една дупка в оградата и надникнал оттатък. И какво да види: Военните садят дървета под надзора на цивилен от горското.
– Как си? – Не ме питай! Имам толкова много работа, че ако ми се случи някоя непредвидена неприятност, ще мога да започна да се ядосвам заради нея чак след месец!
В поделението за проверка всичко се боядисва. Един редник не можал да стигне до горния край на ракетата. Повъртял се наоколо, но накрая хвърлил кофата с боята. Тя захлупила ракетата и я обляла с боя. В този момент минал старшината: – Какво е това? – Как какво – неутроноуловител. – отговорил боеца. – Знам че е неутроноуловител. Защо не е боядисан?
Иванчо се оправдава пред баща си: – Учителят се заяжда с мен, каза че нищо не разбирам от математика. После ми написа в бележника някаква цифра.
