Срещат се двама приятели. Единият се хвали, че наскоро се оженил. Другият започва да разпитва за жена му. – Абе, какво да ти кажа… Всички разправят, че приличала на Божията майка. – А стига бе?! Имаш ли снимка? – Имам – отговаря първият и вади един фотопортрет. Другият я поглежда и възкликва: – Майчице Божия!
– Тази пиеса щастлив край ли имаше? – Да, цялата зала беше щастлива когато свърши.
Три хилядната година. Правят се разкопки. Археолозите открили полицейска стоп-палка. Никой не могъл да каже какво е това и затова отишли при старейшината. Старейшината взел стоп-палката в ръце повъртял я малко и казал: – Някога, много, много отдавна са живели един вид ченгезаври от племето Кат и те, с тези пръчици са си изкарвали прехраната.
– По какво можете да познаете дали един адвокат лъже? – Като лъже му мърдат устните.
Артист-вентрилоквист (от тези дето могат да говорят без да си мърдат устните и уж водят разговор с кукла с подвижна челюст, седяща върху коленете им), излиза за поредното представление на сцената и заедно с куклата си започва да ръси вицове за блондинки. Изведнъж от публиката се изправя представителна дама с платинено-руса коса и го прекъсва ядосано: – Какво ви дава право, чрез обобщаващия образ на блондинката, да разпространявате сред хората порочното и с нищо необосновано мнение, за ниския коефициент на интелигентност на представителите на женския пол с коси по-светли от средно-статистическите? Смаян от коректния и зададен с авторитетен тон въпрос, вентрилоквистът започва да мънка: – Госпожо, съжалявам, но това ми е рабо… – Вие не се месете, господине! Не споря с вас, а с мъничкия тъпанар на коленете ви!
Турист минава край селянин, който сее: – Браво, дядо, сей, та да има какво да ядем ние! – Може, аз сея люцерна за прасетата.
