2356
Алеко Константинов е светло петно в нашата литература.. В час по литература
В хотела сервитьорът любезничи със симпатична закусваща двойка – нали трябва да се заслужи бакшиша. Мъжът отговаря с нежелание на натрапника: – Малко на ваканция, а? – Да… – А деца имате ли? – Да… – Решихте да ги оставите в къщи тоя път, а? – Да… – Колко е хубаво само двама без деца. Романтика! – Да… – А кой гледа децата? – Жена ми…
– Келнер, тази пържола е ужасно жилава! – О, не, господине – просто ножът е тъп.
Червеноармейците хванали един от белите и почнали да го разпитват. След няколко часа Петка докладва на Чапаев: – Нищо не казва, гада! – А вие бихте ли го? – Бихме го. – А в бъчва с вода давихте ли го? – Давихме го. – Хм… Я му дайте да помирише партенките ми. – Е, Василий Иванич, ние да не сме някакви зверове!
– Каква е разликата между политика и бандита? – В колата. При политика тя е държавна, а на бандита си е негова.
Тъщата е на смъртен одър и едва прошепва на зет си: – Ето ти пари, на всяка цена искам да бъда погребана в Централните гробища. Как ще ме уредиш – твоя си работа… Зетя взема парите и излиза. След няколко часа се завръща запъхтян: – Ох, едва се оправих – хайде стягай се, след два часа трябва да сме на гробищата!