10532
– Дядо, когато си бил в Австралия убивал ли си кенгуру? – Да! И още ме болят краката от подскоците, докато го преследвах!
Две момиченца си говорят:– Твоя татко какво работи?– Пожарникар е. Ами твоя?– Моя е адвокат.– Ама честен ли?– Не, обикновен!
Извел бащата глист сина си на ануса, за да му покаже света: – Ето, сине, това зеленото отдолу е трева, това синьото отгоре е небе, онези неща дето летят из него и пеят са птички, а онова яркото нещо най-отгоре е слънцето. – Тате, ама то бил много хубав този свят. – Ами хубав е. – Тогава защо стоим в тази смрадлива тъмна дупка? – Ех, какво да правим сине – родина…
Иванчо бил малоумен и баща му решил да го образова самоинициятивно, да го разведе по света да види за какво става дума. Завел го в Париж.– Ето сине, това е Париж – градът на модата, това е Айфеловата кула – най-високата кула в света. Какво ще кажеш, харесва ли ти?– Ъ-хъъЗавел го бащата в Рим.– Ето сине, това е Рим, това е катедралата Свети Петър, тука Папата на Великден излиза и поздравява всички европейски народи с католическа и християнска вяра по случай празника. Какво ще кажеш, харесва ли ти?– Ъ-хъъъОтишли те в Чикаго.– Ето сине, това е Америка, страна-мечта. Това е Чикаго, това са чикагските кланници.От тука влиза говедото, от там излиза салама. Какво ще кажеш, харесва ли ти?– Ъ-хъъъБащата се ядосал.– Стига с тва ъ-хъъъ бе, попитай нещо, поинтересувай се малко, какво само ми ъ-хъъ-каш.Иванчо:– Аааааааа, татеееее, аааааа, … може ли да влезне салам и да излезне говедо?Бащата:– Дааа бе, тва да не е п*тката на майка ти…
Любовното обяснение на един счетоводител: С настоящото бордеро декларирам, че целият авоар от надежди и всички вътрешни ресурси от търпение за взаимност от моя страна са изчерпани. Защо сторнираш всички мои платежни искания отправени към теб по ускорената форма? Инкасирай поне това, което е последно от моя страна. Твоят поглед е винаги студен като на ревизор, забелязъл дебитно салдо по разплащателната сметка. Защо е това презрение към мен, като към облигации от фашисткия заем през 1942 година? Твоята студенина е в състояние да докара до банкрут и най-пламенната любов, каквато е моята. Анализирайки досегашният баланс на нашата нещастна и несподелена любов, дойдох до заключението, че не мога да разчитам на никакво любовно авансиране от твоя страна. Но аз ще си отмъстя! Ще настъпи падежа на моето отмъщение и тогава ще си платиш с лихвите на просрочените заеми. Не очаквай милост от моя страна! Разбира се до този момент ще гасна в дълбоко просрочие- нещастен и влюбен! Времето обаче не ще успее да амортизира моите чувства, защото те са свети и силни. Пак те моля, авансирай ме с малко любов и аз ще бъда твой на безсрочен влог! О, нима моите любовни мечти и блянове не ще бъдат никога погасени? По-добре да умра, отколкото да кредитирам сърцето си на някоя друга след твоето сторно. Твоят отказ тегне като блокирана сметка на съзнанието и мислите ми. О, моя бедна любов, лутаща се като отклонени оборотни средства! Изглежда ще бъда принуден да обявя на ликвидация чувствата си по твоята аналитична сметка към синтетичната й, наречена любов! О, само ако би направила справка в главната книга на моето сърце, ти би открила такъв голям фонд любов, който ще може да те премира през целия си живот. Но ти си замразена като заем за нередовни запаси. Превеждам ти моите последни прощални поздрави! На приносящия настоящия любовен ордер се заплаща 3% комисионна за услугата. Прилагам един лимитиран чек за безкасово изплащане на милиони целувки, които ти не ми даваш възможност да ти предам лично в твоя трезор. Твой вечен дебитор?
Системен администратор отива в казармата. Граничар. Стои на пост и чува стъпки. – Кажи паролата? Тишина. – Кажи паролата? Тишина. – Кажи паролата? Тишина. Автоматен откос. – User Anonymous Access Denied.
Из новините: "Американски морски пехотинци охраняват иракския национален музей от други мародери."
Конферансие тръби пред входа на цирк: – Не се скъпете, уважаеми граждани! Влезте и ще видите двегодишно детенце, което знае да чете. Всички бащи и майки влизат вътре. На арената малко момченце прелиства някаква книга. – Нищо не чуваме! – обаждат се гласове от публиката. – Няма и да чуете, защото нашето дете знае само да чете, но не и да говори – успокоява ги конферансието.
Въпрос към Радио Ереван: – Какво да направим, че да не се потим на работа? – Какво е това "работа" ние не знаем, но ако е това, което си мислим – не се завивайте с одеало.
Разговор между политици: – Как мислиш? Какъв е по-добре да бъдеш – глупак или плешив? – По-добре глупак. Не се забелязва толкова.