2292
Клиент се оплаква в ресторанта: – Какви са тия спагети бе! Заседнаха ми в гърлото. Келнерът отива за малко до кухнята, връща се и казва: – Готвачът казва, че всичко им е наред. Кой ви е карал да ги ядете напречно – той ги е сварил надлъжно!
Клиент се оплаква в ресторанта: – Какви са тия спагети бе! Заседнаха ми в гърлото. Келнерът отива за малко до кухнята, връща се и казва: – Готвачът казва, че всичко им е наред. Кой ви е карал да ги ядете напречно – той ги е сварил надлъжно!
Урок по биология. Иванчо все се върти и не внимава. Учителката му казва: – Иванчо, гледай ме внимателно! Иначе така и няма да научиш нищо за маймуните.
Евреин имал много деца и всяка година му се раждало по още едно. Решил да отиде при равина за съвет: – Рави, какво да правя? Всяка година ми се ражда по едно дете. Погледни в книгите и ме посъветвай! Погледнал равина в книгите, помислил и казал: – Ако всяка година ти се ражда по едно дете, то тогава трябва да ти отрежем лявото яйце! Евреинът се съгласил с плач на операцията. След една година идва пак: – Рави, мина още една година и пак ми се роди дете! Какво да правя? Пак чел равинът книгите. – Ако на евреин са му отрязали лявото яйце и му се раждат деца всяка година, то тогава трябва да му се отреже и дясното яйце. Съгласил се бедният евреин и на тази операция. След още една година пак идва: – Рави, отново ми се роди дете! Какво да правя? Какво пише сега в книгите? Пак започнал да чете равинът. Изчел всички книги и казал: – Ако на евреин, на който са му отрязали първо лявото яйце, а после и дясното, продължават да му се раждат деца, то тогава сме отрязали яйцата не на тоя евреин на когото трябва.
Демокрацията ни донесе светлината в края на тунела. Мамка му и тунел… изобщо няма край!
Телефонът в сервиза звъни: – Ало, поправен ли е вече телевизорът ми? – А кога сте го дали на ремонт? – На седемнадесети септември. – По-точно, моля! Коя година?
Конферансие тръби пред входа на цирк: – Не се скъпете, уважаеми граждани! Влезте и ще видите двегодишно детенце, което знае да чете. Всички бащи и майки влизат вътре. На арената малко момченце прелиства някаква книга. – Нищо не чуваме! – обаждат се гласове от публиката. – Няма и да чуете, защото нашето дете знае само да чете, но не и да говори – успокоява ги конферансието.