Футболист е на смъртния си одър и пита жена си : – Колко пъти си ми изневерявала? – Три – признала си тя. – И с кого? – Ами спомняш ли си, когато треньорът не те пускаше да играеш? – Да. – А когато те пускаше? А после? Ами спомняш ли си, когато съотборниците ти не ти подаваха? – Да. – А спомняш ли си когато ти подаваха? – И накрая? – А спомняш ли си, когато публиката не те аплодираше??? А когато те аплодираше???
На прием политик пита редактора на местен вестник: – Вие ли писахте, че съм бил некадърник? – О, не господине, нашият вестник отпечатва само последните новости
Седи Зайо Байо в гората и пише на лаптоп. Идва лисицата и пита: – Зайо Байо, какво правиш? – Пиша дипломна работа как зайците ядат лисиците. Лисицата съответно дълбоко се възмущава: – Зайо, това е поредната ти измишльотина! Какви ги разправяш! Зайо казва: – Ела в пещерата и ще ти покажа! Влизат в пещерата, излиза заекът и продължава да пише. Идва вълкът. – Зайо, какво правиш? – Пиша дипломна работа как зайците ядат вълците. Вълкът също се ядосва. – Абе, Зайо, не почна ли да поумняваш и да разбираш как стоят нещата? Заекът: – Ела в пещерата и ще се разберем! Влизат в пещерата, излиза заекът и продължава да пише. Идва мечката. – Зайо, какво става? – Пиша дипломна работа как зайците ядат мечките. Мечката почва да се пени: – Зайо, стига си ми разправял глупости! Престани! Омръзна ми от твоите глупости! И отново влизат в пещерата. Излиза заекът и продължава да пише. След това действието се пренася в пещерата, където лъвът дооглозгва последните кокали от мечката. Извод: Не е важна темата на дипломната работа, а кой ти е научният ръководител!
Срещат се двама приятели – единият много кахърен. – Какво става бе, защо си толкова угрижен? – Абе остави… Оня ден се поскарахме малко с тъщата и… – Е, айде сега, голяма работа! Вземете да се сдобрите и толкова. – Не е там работата… Сега се чудя – да скрия някъде тялото или да ида да се предам?
Край Щирлиц бавно премина немски моторен патрул. "Рокери" – помисли си Щирлиц. "Металист" – помислиха си немците. А Щирлиц гордо продължи да крачи по "Фюрерщрасе", окичен с медали върху съветската си униформа.
Една от книгите на Оскар Уайлд била издадена от фирмата "Осгуд Макилуей и къмпани". В рекламата за книгите на това издателство се изтъквало, че те винаги излизат в Лондон и Ню Йорк едновременно. Веднъж, като срещнал свой познат, Уайлд му казал: – Предполагам, че вече сте чули за смъртта на Осгуд? Надявам се обаче, че погребението му ще се състои едновременно в Лондон и Ню Йорк!
– Абе, защо излизаш на терасата всеки път жена ти като започне да пее? – Да не помислят съседите, че я бия.
