Полицията разбива сборище на наркомани. Разбиват със шут вратата и влизат с викове: – Всички на пода! Никой да не мърда! Дрогираните наркомани се натъркалят на пода, само един остава на стола. – Ти глух ли си бе! Лягай веднага на пода! Никаква реакция. Бутат го полицаите и какво да видят – в гърба му забита брадва. – Убийство! Кой го уби? Ти ли го уби? – питат един от налягалите. – Не съм! – Ти ли беше? – питат друг. – Не съм бе, старши! Никой не го е убивал! Той така умрял си дойде!
Влиза един борец в един магазин за полилеи и започва да пита продавачката: – Какво е това? – Полилей! – Какво е това? – Полилей. – Какво е това? – Е гъз де, гъз, какво може да е! Бореца казал: – Дайте ми един! Продавачката му го дала. Отишъл си бореца, в офиса сложил полилея и му се радва. Влиза един друг борец и го пита: – Како е това бе? – Гъз. – Искам и аз такъв! Отишли те в магазина и казали на продавачката: – Дайте ни един гъз! Продавачката се изплашила и отишла при шефа: – Шефе тука има двама борци, искат гъз! Шефа: – Показвай го, че ще ми изпотрошат стоката! Отишла тя при борците, показала си гъза, а те казали: – Ааа, не, онзи беше с висулки! Тогава продавачката се провикнала: – Шефееее, тебе търсят!
При психиатъра. – Докторе, цялото ми тяло е в пера! – Спокойно, легнете… Повтаряйте сега след мене: нямам пера, нямам пера, нямам пера… А сега вече можете да станете! – Докторе, благодаря ви! Перата наистина изчезнаха! Пациентът излиза, а психиатърът вика чистачката: – Бихте ли премели, че целият под стана в пера…
– Възможно ли е да има държавно планиране на раждаемостта? – Не, докато средствата за производство остават частна собственост.
Един мъж се прибира посред нощ. Влиза вкъщи и се опитва да обясни на жена си, защо е закъснял: – Жена,… аз… Жената: – Знам, знам, имали сте събрание, после си чакал трамвай, рейс и докато дойдат…. е закъснял си. Голяма работа! На другия ден мъжът пак закъснява: – Жена, аз… Жената: – Знам, знам имали сте банкет, не са работили телефоните и не си могъл да ми се обадиш, после рейс, трамвай… е закъснял си. Голяма работа! На третия ден мъжът пак закъснява. Влиза, целият в червило, от джоба на сакото му висят бикини… Жената: – Скъпи, къде беше? Мъжът: – Ти си умна жена, ще измислиш нещо.
Един мъж заминал за една седмица на лов, а жена му през това време почнала да си води у тях любовници. Съседката решила, че няма да остави тая работа така и ще я натопи на мъжа й като се върне. Пристига оня, съседката веднага звъни на вратата, влиза и гледа – той окачва на стената чифт огромни рога. Съседката мърмори разочаровано: – Е, значи и без мен всичко си знаеш…
Г-н Сакс-Кобургготски, вместо да съветвате хората да си сменят чипа, сменете вие вашия, защото сте с дефектна версия, която не поддържа добре български език.
По съветско време викат някакъв руснак на обяснение в КГБ: – Ти защо редовно получаваш колети и писма от Израел? – Ами по време на войната крих един евреин от немците у нас в мазето, и сега ми е много благодарен и ми праща това-онова. – Как може така бе, другарю! Да си кореспондирате с тая гадна капиталистическа страна! Вие за бъдещето си мислите ли? – Да, мисля. Сега крия един китаец.
Съветското списание "Работница" обявява конкурс: "Кой познава най-добре жената?". След месец публикува резултата от конкурса, който е спечелен от шестгодишния Вова. В редакцията се получава писмо от възрастен мъж, който се възмущава как шестгодишно момче ще познава по-добре от него жените, как може да има такива нагласени конкурси и т.н., а списанието му отговоря: "Уважаеми другарю, на въпроса "Къде жените са най-къдрави?" малкия Вова отговори "в Африка", а вие … даже го нарисувахте; на въпроса "Кой е най-важния орган на жената?" момчето написа "Световния съюз на жените", а вие … даже го нарисувахте; а на въпроса "Какво очаква жената всеки месец?", Вова отговори "списание Работница", а вие… и Слава Богу не го нарисувахте."
