6356
Умряла Анка и Чапай започнал да чете надгробно слово: – Умер Ленин – мы стали ленинистами, умер Маркс – мы стали марксистами, а сейчас умерла Анка – мы будем онанистами!
Умряла Анка и Чапай започнал да чете надгробно слово: – Умер Ленин – мы стали ленинистами, умер Маркс – мы стали марксистами, а сейчас умерла Анка – мы будем онанистами!
– Обича ме, не ме обича, обича ме, не ме обича… – Докторе, оставете ми зъбите на мира!
Геймър на DOOM се прибира късно вечерта и минава през гробищата. Зад гърба си усеща студено дихание и някаква слузеста ръка го хваща през рамото, но той без паника извиква "IDDQD" и продължава напред.
Младо момче, борец и възрастен човек решават да отидат до дървото на истината да видят кой е прав. Пръв отишъл младока: – Аз мисля, че през 2000 година всеки ще си има компютър! Да ама не. Шляп с клона и дървото го наказало, че лъже. Дошло ред и на възрастния: – Аз мисля, че през 2000 година ще цари мир… Шляп с клона, и тоя лъже. Дошъл ред на бореца: -Аз мисля… Шляп с клона за лъжата и бореца умрял…
Срещат се двама приятели. Единият с траурна лентичка на ревера. Другият го пита какво се е случило. – Абе остави, тъщата почина. – Е как бе, вчера я видях жената, жива и здрава, връщаше се от пазар. – Е да де, ама снощи взе да готви и както режеше лук се поряза. – И от това ли умря? – Не, застрелях я, горката, да не се мъчи.
– Здравей, Иванчо! Как е брачният ти живот? – Виси на косъм. – На какъв косъм, бе човече? – На онзи рус косъм, който Марийка намери преди няколко дни на сакото ми…
Мъж се прибира у дома. В джоба имал три лева. На сутринта решил да отиде да пийне. Бърка в джоба – парите ги няма. Излязъл на двора, хванал една гъска и отпрашил към пазара. Привечер се прибира пиян. Жена му пита: – Да си виждал гъската? – Гъската отлетя… за топлите страни отлетя… а ако продължаваш да ми бъркаш по джобовете, докато спя, се очакава и кравата да отлети натам…
– Какво работите, господине? – Изкарвам си хляба за сметка на грешките на другите хора. – Адвокат ли сте? – О-о, не, произвеждам гумички…
Иванчо към майка си: – Мамо, днес ме вика директорът на училището и ме пита имам ли по-малки братя и сестри. Казах му че нямам. – Правилно си отговорил. А той какво каза? – Нищо, само че много се зарадва…