Един човек си върви из пустинята и среща борец продаващ вратовръзки. – Хайде, бе човече купи си една вратовръзка. – А бе, каква вратовръзка, дай малко вода, защото съм жаден. – Човече, аз продавам вратовръзки, а не вода. Човека продължил своя път и след малко гледа – оазис! Бързо отива до него, но го спира друг борец и го пита: – Човече, ти накъде без вратовръзка бе!?!
Вървели Петка и Чапай през нощта и стигнали до една река с мост. – Чапай, – казал Петка – ще знаеш, че сто на сто белите пазят моста. Дай да минем през реката. – Петка-а-а, Петка, на теб само бели ти се привиждат. Прави каквото искаш, аз минавам по моста. Минал Чапай по моста и белите естествено го хванали. – Пол? – попитал командира им Чапай. – Женски. – отвърнал Чапай. – Как женски бе, виж какъв голям мъж си. Пол? – Женски. – Абе как така женски бе, виж какви големи мустаци имаш! – Путка съм аз, путка-а-а-а, хубаво ми викаше Петка да минем под моста…
– Доколкото знам ти си известен джебчия. Защо си дошъл на модното ревю? – Заради професията си. Искам да разбера каква е модната тенденция при джобовете…
– Слушай, кажи ми откровено, кой написа последния ти разказ? – А на теб кой ти го прочете?
Един мъж хвали жена си пред друг с гордост: – Имам много добра жена. Щом вляза вкъщи веднага ми подава чехлите. Сваля ми сакото, запалва ми цигарата. След вкусната вечеря прави едно хубаво кафе, което изпивам с кеф. След това една тенджера с гореща вода… Другият се учудил: – Горещата вода пък за какво е? – Как за какво? Нима искаш да мия чиниите със студена вода…
Солиден съветски чиновник отишъл във Франция. Влязъл в публичен дом и се запознал с млада проститутка. Решил да я отведе със себе си. – Помисли си – уговаря я той. – Ще станеш съветска студентка, ще учиш в съветски ВУЗ, ще живееш в съветско общежитие… – Ама Вие какво! Майка ми едва ме пусна в публичен дом, а Вие – в общежитие.
