2395
Още една свирка и отиваш в дирекцията. Учителка по музика
Ситуация:В ъгъла на една стая гори купчина хартии, гори не много силно, но има реална опасност от голям пожар. Наблизо има чувал с пясък. Как действат различните хора:Инженер-практик: Влиза в стаята, вижда огъня и засипва огъня с пясък.Физик-теоретик: Влиза в стаята, вижда огъня, посипва с пясък около огъня и наблюдава явлението.Математик: Влиза в стаята, вижда огъня, вижда чувала с пясък и след като осъзнава, че задачата има решение, губи интерес към нея и излиза от стаята.
Щирлиц бързаше към кафе "Елефант" за среща с жена си. Нея пет пъти я прекарваха през линията на фронта и всеки път се оказваше че не е неговата жена.
В един хладилник са наредени едно до друго десет яйца. Първото смушква второто: – Оня, десетият, никак не ми харесва! Никаква корпоративна култура няма. Чист пънкар! Гледай го как се самоизтъква! Я му предай на тоя – сплескан, че ние тук сме екип, и не търпим индивидуалисти! Вторият на третия: – Първият ме помоли да предам, че десетият се дели от екипа. А ние сме сплотен колектив, един за всички, всички за един! Третият – на четвъртия, четвъртият – на петия, петият – на шестия, шестият – на седмия, седмият – на осмия… Осмият на деветия: – Я, колега, кажи на оня рошавия, че ние всички трябва да се държим заедно! Деветият на десетия, побутвайки го: – Знаеш ли какво, приятелче… Ти не се вписваш в екипа. Ние тук имаме корпоративен дух, тийм-билдинг, тъй да се каже… Като едно семейство сме… Ние сме корпорация… Трябва да се държим заедно… Десетият: – Колко! Пъти! Да ви повтарям! АЗ СЪМ КИВИ, АЗ СЪМ КИВИ, АЗ СЪМ КИВИИИИИ!!!
От фронта съобщават в щаба, че готвачът на трета рота е убит – прегазил го е танк. – Иди да съобщиш на жена му – казва ротният на някакъв редник. – Но внимавай, глупако! Да й предадеш новината внимателно, тактично! Редникът отива в дома на покойника. Посреща го съпругата. – Вашият съпруг, мила госпожо, беше нисък и дебел, нали? – пита войникът. – Да, защо? – Защото сега е… висок и слаб!
Диригентът пристига за репетиция, оглежда оркестъра и вижда, че главният цигулар го няма. – Къде е първата цигулка? – вика диригентът вбесен. Музикантите го гледат притеснено, сумтят… – Ами как да ви кажем… той… абе… отиде в тоалетната да… накратко, да се самозадоволява. Диригентът веднага се втурва към тоалетната. Отваря вратата и какво да види – вярно, оня се самозадоволява. – Ама на какво прилича това! – възмущава се диригентът. – Погледни се само! Срамота! И това ми било първа цигулка на оркестъра ми! Я по-високо ръката, по-гъвкаво в китката!