Вуте бил на пазар в София, влязал случайно в един сексшоп, дълго оглеждал и накрая си харесал една надуваема дама. Получил инструкции от продавача как да я ползва, прибрал се в село и се похвалил на жена си: – Виж, Пено, какво си купих от София! – Какво е това, бе Вуте? – Надуваема булка! Когато си ми сърдита ще спя с нея! Пена започнала леко да ревнува и попитала хитро: – Вуте, а нямаше ли в магазина надуваеми мъже? – Не, Пено! За мъже имаше само резервни части…
Блондинка пристига в "Бърза помощ" – показалецът на едната й ръка бил целият в кръв. – Как се случи това? – попитал лекарят. – Бях решила да се самоубия… – Като се простреляте в пръста?! – Не, разбира се! Първо бях решила да се прострелям в гърдите, но тъкмо си направих пластична операция за 6000 долара. После реших да се прострелям в устата, но съвсем скоро платих 4000 долара за зъбни протези. Накрая реших, че ще е най-добре да се прострелям в ухото, но си помислих, че сигурно ще е много шумно, за това си запуших другото ухо с пръста…
Питат Радио Ереван: – Може ли да се прави секс в движение? – Не, защото жената с вдигната пола бяга по-бързо от мъжа със свален панталон.
Иванчо стои на двора и крещи: – Марийке!!! От прозореца се показва бащата на Марийка: – Марийка вече си легна. Мога ли аз да ти помогна с нещо? – Не, трябва ми Марийка като жена! След пет минути на двора изскочила Марийка с миниполичка и прозрачна блузка. – Знаеш ли, Марийке,- казва й Иванчо.- Топката ми падна в женската тоалетна…
Когато жената казва: "Това място е истинска кочина! Хайде двамата с теб да почистим. Твоите вещи са на пода и няма да имаш никакви дрехи, ако не включим пералнята веднага!" Всъщност мъжът чува: "Дрън, дрън, дрън, ХАЙДЕ, дрън, дрън, дрън, ДВАМАТА С ТЕБ, дрън, дрън, дрън, НА ПОДА, дрън, дрън, дрън, НИКАКВИ ДРЕХИ, дрън, дрън, дрън, ВЕДНАГА."
Влиза притеснен човек при психиатър и разказва: – Положението е нетърпимо. Ще ме уволнят. Не се наспивам – тъкмо затворя очи и идва Клаудия Шифър. "Ще ме чукаш" казва. "Няма не мога, няма недей!". Оправям я, заминава си и ето я Наоми Кембъл. "С Клаудия Шифър можеш, а с мене не можеш. Така ли?" Оправям я и нея и ето я Линда Еванджелиста. "Да не чувам НЕ" – ми вика и се съблича… – Спокойно! Към колко часа идва Линда Еванджелиста? Един и половина?- казва докторът, – Това е много известен случай. Писал съм учебник. Значи, когато дойде Линда Еванджелиста и казвате – "Ето телефона на доктор Иванов. Той ще ви оправи". – Вие ме спасихте! – казва пациентът и си отива. Влиза следващият и започва: – Ужас! Не мога да се наспя. Тъкмо затварям очи и се озовавам на гарата в Русе. До мен полицай и войник с куче. Насочват оръжие и казват: "Виждаш ли ги тия десет вагона почвай да ги буташ към София!" И аз ги бутам, бутам и тъкмо стигам Централна гара и будилникът звъни. – Спокойно! – казва докторът, – Всичко е под контрол. Къде е най-големият зор? – Е, ми, някъде към Горна Оряховица. – Отлично! Казвате на униформените лица: "Сега ще дойде доктор Иванов и той поема пет вагона, аз – другите пет!" – Докторе, вие сте гений! – Работим, работим – казва скромно докторът, – между другото, към колко часа стигате Горна Оряховица? – Към един и половина… – Е, тогава не мога. Чакам Линда Еванджелиста…
