9214
Някакъв мъж купува подарък за жена си и й избира сутиен. Продавачката го пита: – Какво най-много ще подхожда на жена ви? Какви са гърдите й – като пъпеши, като круши, като ябълки? – По-скоро като уши на кокер-шпаньол.
Пред Господ се изправили Брежнев, Кол и Гомулка (полски генсек от близкото минало). Всяка от душите имала право на едно желание. Брежнев: – Всички германци да умрат! Господ: – Ами, добре. Кол: – Всички руси да умрат! Господ: – Ммм, щом казваш… А ти, господин Гомулка? Гомулка: – За мен едно кафе.
Брега на реката Нил. На единия бряг американската армия провежда учение. На другия бряг два крокодила разговарят: – Ееех… хубава е реката Нил! – Хубава, хубава, но реката Волга е по хубава, другарю майор – отговаря другият…
Стои си някаква компания на маса и обсъждат техен приятел. Единият разказва: – Голяма беля си взел на главата, миналата седмица докато правели любов със жена му, й казал "Ленче", а тя – Мария… Жените цъкат с език възмутени: – Ех, идиот, не му ли стига Мария… Мъжете цъкат с език възмутени: – Ех, идиот, не му ли стигат Мариите…
Журналист към Костов: – Какво бихте направили ако имахте сто хиляди долара? – Само сто ?!… Вече не си спомням, това беше толкова отдавна…
Накарали Чапай и Петка да напишат съчинение за училище какво са правили цяло лято. Обаче цяло лято те са пили и са ходили за жени, чудили се, чудили се какво да пишат и решили да пишат вместо че са пили че са чели и вместо ходили по жени ходили за риба. "Ставам аз сутринта ама ми се чете ама ми се чете та 2 не виждам. Отивам в домашната библиотека, гледам всичко съм прочел. Намирам едно спотаено малко книжле и го прочитам на един дъх. Излизам и отивам в градската библиотека – там си поръчвам 3те тома на "Война и мир". Прочитам ги набързо и след тях още едно малко книжле. Излизам навън и гледам Петка ама се е начел ама се е начел та не може да ходи. Отивам при него и му викам "Абе Петка какво ще правим сега". "Ами айде да ходим за риба" ми отговаря той. Ама нали се бяхме начели едно хубаво та цял ден не можахме кукичките да изправим.
Чапаев бил много болен и стоял на системи. Петка отишъл да му запише последните думи. Извадил лист и химикал и ги дал на Чапаев да напише нещо. Той написал нещо и му го върнал. Петка прибрал листчето без да го чете. На другия ден на погребението на Чапаев извадил листчето за да прочете последните му думи: – Петка идиот такъв, стани от маркуча с кислорода!!!