9482
Рисувай, рисувай, Паганини…
Син се обажда на майка си: – Мамо, ще се женя! – Много се радвам, сине! – Ама да ти кажа отсега – тя е негърка… – Е, няма нищо, ние не сме расисти. – И малко накуцва, и недовижда с едното око… – Е, щом си я харесваш. – И има четири деца. – Няма лошо. – И всичките ще живеят с нас. – Нека заповядат – идвайте вкъщи. – Ама къде ще се съберем в тоя едностаен апартамент? – Няма страшно, татко ти като чуе и направо ще хване гората. – А ти? – А аз ей сега като затворя телефона, ще падна и ще умра от щастие за теб.
Двама лекари седят в коридора на болницата и наблюдават, как към тях се движи човек с присвити колене и ръце навряни между краката, който прави странни гримаси. Първият доктор: – Гледай, гледай, какво прави артритът от хората. – Какъв артрит, това си е церебрална парализа. – А, не, не съм съгласен, типичен артрит си е! – Аз съм твърдо убеден, че е церебрална парализа! Докато те спорят, човекът се приближва с мъка до тях и шепне: – Извинете, къде е тук тоалетната…
Президентът на САЩ искал да провери кой от органите на закона (ФБР, ЦРУ и щатската полиция) е най-кадърен. Пуснал в гората един заек и им казал да го намерят. ФБР търсили 2 седмици. Сложили информатори из цялата гора, монтирали подслушвателни устройства, претърсили цялата гора, но не намерили заека. ЦРУ търсили 1 седмица. Отровили и избили всичките животни, опожарили гората, но не намерили заека. Дошло ред на щатската полиция. Тя се върнала след няколко часа с една проскубана и пребита катерица, която викала: – Добре, добре, признавам! Заек съм, заек съм.
Шоп влиза в ресторант и келнерът му подава менюто. Шопът погледал, па рекъл: – Дай да ручем, па после ще четем!
В едно купе пътували момиче, момче и борец. Hа момичето му станало топло и помолило момчето да отвори прозореца. Момчето се опитало да го отвори, но ръчката заяждала и той, колкото и да се напрягал, не успял. Тогава борецът му казал: – Виж сега как става тая работа – и ударил с главата си стъклото. Прозорецът се счупил и влязъл по-хладен въздух, а борецът поучително казал, като посочил главата си: – Разбра ли бе. Не са важни мускулите. Тука е важно да има нещо.