7256
И както е казал Фреди Меркюри – мъж го искам, сега го искам… Учителка по география, ОМГ Пловдив
Говорят си майка и дъщеря: – Дъще, ти порасна. Ще трябва да се жениш. Знаеш ли какъв трябва да бъде мъжът ти? – Не. – Мъжът ти трябва да е богат, стиснат и глупав. След време дъщерята се хвали: – Мамо, намерих го. Богат, стиснат и глупав. – Как го позна, дъще? – Покани ме на вечеря в Шератон – явно богат. Много стиснат – накара ме да си платя сметката. Също и много глупав – вечерта като ме еба ми сложи възглавницата под гъза, а не под главата.
В една картинна галерия мъж казва на друг пред рисунка на гола красива жена, сочейки му каталожния номер на картината: – Този номер не е верен! Звъних няколко пъти, но ми се обаждат все от лудницата!…
Един човек се връща от командировка в Африка. Гледат го колегите – един такъв тъжен, унил, току зарее поглед в пространството. Попитали го какво му е. – Ох, – въздъхнал тежко човекът, – един ден така се случи, че се загубих в джунглата. Подгониха ме едни гладни лъвове и аз, като нямаше къде се скрия, хоп – покатерих се на една палма. А там една разгонена горила – три дни и три нощи ме еба… – Е, какво толкова – успокоили го колегите – нали си си спасил живота! – То пък, егати животът – аз тука, той там – нит пише, нит се обажда…
Влиза един борец в един магазин за полилеи и започва да пита продавачката: – Какво е това? – Полилей! – Какво е това? – Полилей. – Какво е това? – Е гъз де, гъз, какво може да е! Бореца казал: – Дайте ми един! Продавачката му го дала. Отишъл си бореца, в офиса сложил полилея и му се радва. Влиза един друг борец и го пита: – Како е това бе? – Гъз. – Искам и аз такъв! Отишли те в магазина и казали на продавачката: – Дайте ни един гъз! Продавачката се изплашила и отишла при шефа: – Шефе тука има двама борци, искат гъз! Шефа: – Показвай го, че ще ми изпотрошат стоката! Отишла тя при борците, показала си гъза, а те казали: – Ааа, не, онзи беше с висулки! Тогава продавачката се провикнала: – Шефееее, тебе търсят!
Чапай и Петка препускали на конете – гонели ги белите. Качили се на едно дърво, белите спряли отдолу. Петка шепне: – Не издържам, ще се пусна! – Трай, бе! Ще ни видят! – Е, дай поне конят да пусна!