Момче искало да си намери за жена порядъчна жена. Най-накрая се запознал с такава, харесали се и се оженили. В първата брачна нощ влиза в спалнята и гледа жената легнала на леглото напреко. – Веднага се вижда, че си порядъчна, дори не знаеш как да легнеш. – Ами, то един господ ви знае вас. Един така иска, друг другояче…
Поканил Поручик Ржевски Наташа Ростова у дома си на чаша вино, тя приела, но на влизане поручика нямал търпение да я вкара в леглото и затова я побутнал леко. Дамата се възмутила:– Поручик, вие сте много груб! Нима не знаете какво иска една дама? Една дама иска внимание, разберете, внимание!Поручика изпъчил гърди, поел дълбоко дъх и с все сила се провикнал:– Внимание! Внимание! Сега ще Ви чукам!
Един борец си кара мерцедеса и на един светофар го среща един с трабант и му чука на прозореца: – Какво има? – пита бореца. – Ще ми препечеш ли филийките на тостера ти, че моя се развали? – го пита този от трабанта. – Ама аз нямам тостер! – му отвръща бореца. – Е защо ти е тогава мерцедес като нямаш тостер? Бореца се ядосва и си купува тостер. Пак се срещат двамата на светофара и пак този от трабанта му чука на прозореца: – Ще ми стоплиш ли супата че ми се е развалила печката? – го пита този от трабанта. – Ама аз нямам печка! – му отвръща бореца. – Е защо ти е тогава мерцедес като нямаш печка? – се възмущава човека. Тогава бореца се ядосва и си купува всякакви уреди. Срещат се пак двамата на светофара, но този път бореца чука на прозореца на този от трабанта, човека се показва: – Какво искаш? – Няма ли да ме помолиш още нещо? – го пита бореца. – Ееее! За това ли ме изкара от банята? – се възмущава човека с трабанта…
След като Иванчо и Марийка се оженили, вкъщи всичко започнало едно след друго да се разваля. Но като се бриберял вечер Иванчо, вземал вестника, пускал телевизора, вдигал краката на масата като истински мъж и все се измъквал: „Марийка, аз не съм електротехник, водопроводчик, не разбирам от перални.“ Една вечер се прибрал и гледа всичко оправено. – Майстор ли си викала, Марийке? – пита Иванчо. – Не. Дойде съседът отгоре. Каза, че ще оправи всичко, но ако се съглася да му направя сладкиш или да легна с него. – И ти му направи сладкиш? – О, Иванчо, аз да не съм сладкарка.
– Вероятно сте политолог, след като с такава сигурност твърдите, че нашите бизнесмени непрекъснато нарастват. – Не, шивач съм. Всеки ден нарастват на талия.
