1508
Девиз на травматолозите: "Счупеното носи щастие!"
Девиз на травматолозите: "Счупеното носи щастие!"
Въпрос: Колко психолози са нужни, за да се смени една крушка? Отговор: Двама – единият да я смени, а другият да интерпретира резултатите.
При доктор непукист: – Добър ден, докторе. – Добър ден, следващият. – Докторе, бременна съм! – Честито, следващият. – Докторе, глътнах мишка! – Глътни котка, следващият. – Докторе, ухапа ме куче! – Ухапи го и ти, следващият. – Докторе, пикая на четири струи! – Глътнал си копче, следващият. – Докторе, боли ме пръстът! – Фра-а-ас! Следващият. – Докторе, умирам! – И аз, следващият.
Връща се Иванчо от училище с пет двойки и поднася бележника на баща си. Баща му го пита: – Как можа за един ден да получиш пет двойки бе идиот такъв?! – Ами първо ме изпитваха по математика. Учителката ме попита колко прави 2 по 3 и аз й казах 5. Но после ме попита колко прави 3 по 2 и аз я попитах "Задачи ли ще решаваме или ще се ебаваме?" и тя ми писа 2. – Добре де, ами втората? – Ами втората е по биология. Учителката ми каза, че ще ми казва женски животни и аз трябва да й казвам съответните мъжки. Първо ми каза лъвица, и аз казах лъв. После ми каза котка и аз казах котарак. Но след това ми каза муха и аз казах мухоебец и тя ми писа 2. – Ами третата? – Ами третата е по български. Трябваше да напишем две прости изречения и да ги обединим в трето. Аз написах: "Учителката по Български излиза с учителя по Немски." "Учителят по Физика също излиза с учителката по Български." И ги обединих: "Учителката по български е курва." – и ми писа 2. – Хубаво, а четвъртата? – Четвъртата е по физическо. Учителката ни каза да си вдигнем левия крак. След това каза да си вдигнем десния крак, и аз я попитах "Ама аз на хуя си ли да застана?" и тя ми писа 2. – Добре, добре. А петата по какво е? – Ами по пеене. – Е толкова ли не можеш да пееш бе Иванчо? – Абе тате, при четири двойки пее ли се?
В травматологията разговарят болните целите в гипс. – Ти как пострада? – Натресох се в един гараж. – Колата, разбира се, е на сол? – Не, аз се прибирах пеша.