Април 1945г. Щирлиц току-що е отмъкнал секретни документи от касата на Борман и ги преглежда в квартирата си, когато внезапно телефонът иззвънява: – Ало, Исаев… давам ви Ставката…, – и в слушалката се чува гласът на Сталин. – Виж какво, Максимич! Преди малко звъня лично партайгеносе Адолф. Някакви бумажки си взел там… Върни ги, скъпичък… Безпокоят се хората, не е хубаво така…
Попитали радио "Ереван": – Може ли автомобилен акумулатор да убие човек? – Да – отговорило радиото – ако му падне на главата!
Учителка отива при директора и казва: – Край! Напускам или ми увеличете заплатата! Директора: – Ама какво е станало, Иванова? Учителкатата: – Как какво? Моите деца отнякъде научили, че е нормално да се хранят по три пъти на ден!
– Редник Петров, как се почиства автомат? – Ами първо, поглеждаме му серийния номер… – Чакай, чакай… Това пък защо? – Ами да не стане някаква грешка – за какво ми е да чистя чужд автомат?
Изпраща майката Иванчо за сирене, като му дава 5 лева. Среща го Марийка и му вика: – Ако познаеш къде ми е путката, ще ме наебеш, ако не – ще ми дадеш всичките пари дето имаш. Иванчо, врял и кипял, вика: – Ами къде е, отпред е, къде?! Марийка си свалила гащите, надупила се, и путката й щръкнала отзад. Иванчо нямало къде да мърда, дал и парите. Пибира се у тях и като го попитали къде е сиренето, той казал, че загубил парите по пътя. Дали му още 5лв. и пак го пратили да вземе сирене. Обаче Марийка пак стои на пътя и го чака и му вика: – Ако познаеш къде ми е путката, ще ме наебеш, ако не – ще ми дадеш всичките пари дето имаш. Иванчо, вече научен от видяното, вика: – Хааа, Марийке, не можеш да ме излъжеш, отзад е! Марийка обаче се навела назад и путката и цъфнала отпред. И пак му взела петте лева. Прибира се Иванчо тъжен… Питат го: – А бе Иванчо, два пъти се прибираш без сирене, какво става бе? – Докато не се научите къде да си държите путките, ни сирене, ни пари ще видите!
