8220
Не паркирвай тук, оти пречиш и ке патиш! Надпис на гараж
Плуват с лодка в езерото Наташа Ростова и поручик Ржевски. Луната грее, щурците свирят, подухва ветрец… идилия. Наташа:– Ах, поручик, не е ли прекрасно!Поручикът мълчаливо продължава да гребе. Наташа – сърдита:– Ама поручик, кажете нещо де!Ржевски въздъхва, оставя греблата, усмихва се и казва:– Скъпа Наташа…– Да – трепетно промълвя тя.– Вас някога удряло ли ви е гребло по путката?Изчервена, сконфузена, Наташа Ростова едвам отвръща:– Ннне… Защо питате, поручик?– А, нищо – вдига рамене Ржевски и отново хваща греблата. – Аз така, просто се опитвам да завържем разговор.
След тежка животоспасяваща операция близките на пациента се явявят при опериралия го хирург и му връчват пачка с банкноти.– Как мислите докторе ще живее ли?Докторът брои внимателно парите:– За сега не!
Вуте и Пена си говорят: – Абе Пено, туй делтапланера е много хищна птица… – Що бе? – Пет пъти го пушках доде пусна човека…
Полунощ. На вратата на Иван Костов се звъни. – Кой е? – пита Иван Костов. – Стопанска полиция! – Уф, пак сънувам кошмари.