1771
Иванчо се оправдава пред баща си: – Учителят се заяжда с мен, каза че нищо не разбирам от математика. После ми написа в бележника някаква цифра.
Иванчо се оправдава пред баща си: – Учителят се заяжда с мен, каза че нищо не разбирам от математика. После ми написа в бележника някаква цифра.
– Докторе, от малък съм кривоглед с едното око. – Виждам. – А освен това настинах и си загубих гласа. – Чувам. – А вчера ме удари линейка. – Знам.
Шефа на една мутра го извикал и му казал: – Стягай се за път, ще ходиш в пустинята. Мутрата си приготвил багажа и се върнал. Шефа: – Какво си взе? – Храна. – За какво ти е? – Да ям по пътя. – Добре. Какво друго? – Вода. – За какво ти е? – Да пия по пътя. – Добре. Друго? – Една врата на кола. – Врата?! Че за какво ти е? – Като ми стане горещо, да отворя джама!
Степените на пиянството. Първа. – Келнер, защо са ви мазни салфетките? – Аз не съм виновен, че се бършете в баницата. Втора. – Келнер, донесете вратата, искам да изляза. Трета. Качва се на такси. – На къде сте? – А вие клатите ли се? Четвърта. Стига си вкъщи и вижда жената и децата. – Някъде съм ви виждал всичките… Но както и да е, сега се разотивайте по къщите, защото смятам да си лягам.
На банкет гостите ред по ред четат поздравления и вдигат тостове в чест на юбиляра. След като са изпити много чаши, към поредния оратор се приближава един келнер и казва: – Извинете, но поздравителната ви реч, както ми се струва, е до лявата ви ръка, на мястото на салфетката, а това което четете, е менюто!
Петка тича запъхтян при Чапаев: – Василий Иванич, Анка настъпи мина! – Знам – спокойно казва Чапаев. – Ама откъде знаеш? – Дамската й превръзка се лепна на прозореца преди малко.