2160
Красиви кооператори се вращаха от полето. от граматична задача за 3-ти клас
Говорят си двама приятели, и двамата по професия наемни убийци. – Абе слушай, мисля си нещо… Ти например, мен можеш ли да ме убиеш за пари? – Ама братче! Как можеш да говориш такива неща! Че ние с тебе сме като родни братя! Тебе без пари ще те гръмна!
Любовното обяснение на един счетоводител: С настоящото бордеро декларирам, че целият авоар от надежди и всички вътрешни ресурси от търпение за взаимност от моя страна са изчерпани. Защо сторнираш всички мои платежни искания отправени към теб по ускорената форма? Инкасирай поне това, което е последно от моя страна. Твоят поглед е винаги студен като на ревизор, забелязъл дебитно салдо по разплащателната сметка. Защо е това презрение към мен, като към облигации от фашисткия заем през 1942 година? Твоята студенина е в състояние да докара до банкрут и най-пламенната любов, каквато е моята. Анализирайки досегашният баланс на нашата нещастна и несподелена любов, дойдох до заключението, че не мога да разчитам на никакво любовно авансиране от твоя страна. Но аз ще си отмъстя! Ще настъпи падежа на моето отмъщение и тогава ще си платиш с лихвите на просрочените заеми. Не очаквай милост от моя страна! Разбира се до този момент ще гасна в дълбоко просрочие- нещастен и влюбен! Времето обаче не ще успее да амортизира моите чувства, защото те са свети и силни. Пак те моля, авансирай ме с малко любов и аз ще бъда твой на безсрочен влог! О, нима моите любовни мечти и блянове не ще бъдат никога погасени? По-добре да умра, отколкото да кредитирам сърцето си на някоя друга след твоето сторно. Твоят отказ тегне като блокирана сметка на съзнанието и мислите ми. О, моя бедна любов, лутаща се като отклонени оборотни средства! Изглежда ще бъда принуден да обявя на ликвидация чувствата си по твоята аналитична сметка към синтетичната й, наречена любов! О, само ако би направила справка в главната книга на моето сърце, ти би открила такъв голям фонд любов, който ще може да те премира през целия си живот. Но ти си замразена като заем за нередовни запаси. Превеждам ти моите последни прощални поздрави! На приносящия настоящия любовен ордер се заплаща 3% комисионна за услугата. Прилагам един лимитиран чек за безкасово изплащане на милиони целувки, които ти не ми даваш възможност да ти предам лично в твоя трезор. Твой вечен дебитор?
Младо момче, борец и възрастен човек решават да отидат до дървото на истината да видят кой е прав. Пръв отишъл младока: – Аз мисля, че през 2000 година всеки ще си има компютър! Да ама не. Шляп с клона и дървото го наказало, че лъже. Дошло ред и на възрастния: – Аз мисля, че през 2000 година ще цари мир… Шляп с клона, и тоя лъже. Дошъл ред на бореца: -Аз мисля… Шляп с клона за лъжата и бореца умрял…
Никой не кани сър Хенри на приеми, тъй като има славата на човек с нецензурен език. Една лейди рискува с уговорка да се държи като джентълмен, в противен случай ще трябва да напусне. Той обикаля, слуша скучни светски разговори и мълчи. По някое време домакинята го подканва да каже някакво остроумие. Сър Хенри казва: – Дами и господа, слагам лявата си ръка в джоба и държа нещо, което започва с буквата К. Какво държа? Домакинята казва на иконома: – Джон, дрехата на сър Хенри, моля. Сър Хенри го спира: – Спокойно Джон, ключ държа. Пак скука. След половин час сър Хенри вдига ръка за внимание и казва: – Дами и господа, слагам дясната си ръка в джоба и държа нещо, което започва с буквата К. Какво държа? Домакинята пак подканя иконома: – Джон, дрехата на сър Хенри, моля. Сър Хенри го спира: – Спокойно Джон, кърпичка държа. След още половин час сър Хенри, крайно отегчен иска думата: – Дами и господа слагам двете си ръце в джобовете и държа нещо, което започва с буквата К. Какво държа? Всички чакат затаили дъх. Сър Хенри казва: – Джон, дрехата ми, моля.
Изпит в университета. Професорът пита: – Въпрос за отличен – как се казвам? Гробно мълчание сред студентите. – Въпрос за много добър – какъв цвят е учебникът? Пълно мълчание. – Въпрос за добър – по какво сте на изпит? От задните банки се чува приглушен шепот: – Един лесен въпрос не зададе до сега!
Мъж се прибира вкъщи и заварва съпругата си да си стяга багажа. Попитал я какво прави и тя отговорила: – Току-що разбрах, че срещу това, което тук ти давам безплатно, в Невада ще взимам по сто долара. Като чул това, мъжът също започнал да си стяга куфара. – А ти къде тръгна? – попитала го тя. – Ще дойда да видя как ще преживяваш с по осемстотин долара на година.