Три момченца седят на пясъчника в парка, пушат цигари и пият биричка. Покрай тях минава жена, вижда какво правят и гневно пита: – Какво правите тука, бе? Защо не сте на училище? Едното хлапе поглежда към другите, прави някаква физиономия, обръща се към жената и казва: – Ти луда ли си, ма? Кой тръгва на училище на пет годинки!?
Сръбска и натовска ракета се срещат над Югославия. Сръбската заговаря другата: – Чакай малко, колежке! За къде бързаш? Дай да идем да се почерпим нещо! – А, не мога! Бързам за Белград! Но сръбската ракета била много убедителна и най-накрая двете заседнали в едно заведение. Някъде след полунощ натовската ракета вече фъфлеща казала: – Ами аз май е крайно време да тръгвам! Само да можех да си спомня за къде бях тръгнала… Белград ли беше…? София ли беше…?
Автобиография на … (подадена при кандидатстване за работа) Роден съм на 8 февруари 1965 година в 8 без 15 сутринта в град Симитли, махала Горната. Зодията ми е Водолей с изгряващ знак Стрелец. От малък съм закърмен с народни песни и майчина кърма. Баща ми Стефан е шофьор на автобус. Два пъти е награждаван със значка "Отличник" (1963 и 1972г.) При посещението си в Симитли през 1978 година тогавашният министър на транспорта го похвалил, което е документирано и имаме снимка. Майка ми е доячка с няколко окръжни рекорда по млеконадой (1965 г. – 8769 литра, 1976 г. – 10318 литра и 1984 г. – 12652 литра). За това е удостоена със званието Герой на … (задраскано) … труд. Брат ми Цоко тренираше борба и на юношеското първенство през 1975 год. зае 14-то място в категорията си (прилагам снимка). През 1972 година постъпих в първи клас на училище "Бачо Киро". Класна ми беше другарката Христова. Не бях отличник, но не съм повтарял годината нито веднъж. През 1976 година станах пионер и бях избран за отговорник по трудовата дейност. Колективът ме уважаваше. Основното си образование завърших в гореизложеното училище през 1980 год. Средно и висше такова нямам. Оттогава работя. Сменил съм девет професии: шофьор, носач, продавач, хигиенист и други. Сега съм на свободна практика. Не съм осъждан освен за кражби. Характерът ми е кротък. Не пия много. С първата ми жена Верка се разведохме през 1987 година по взаимно съгласие. Голямо животно беше (прилагам снимка). Тя взе децата – Сашко и Дилайла. Последната си е чиста българка, ама по него време много слушахме Том Жонс. С втората жена Сия сме в развод. Деца засега нямаме. Подпис. Дата.
Група офицери-хусари скучаят и се чудят какво да правят. Единият става и казва: – Господа! Предлагам да изкъпем конете в шампанско! – Ама капитане, нямаме пари! – Добре де… ако не това, поне да полеем котката с бира?
Заекът и мечокът пътуват заедно във влака. По едно време във вагона влиза кондукторът и почва да проверява билетите. Мечокът се шашка: – Ами сега, аз съм без билет… – Аз пък си имам – радва се заекът. – Защо не ми го дадеш на мене да го покажа, а ти ще се скриеш в джоба ми докато мине проверката? – предлага мечката. Навива се заека, скрива се. Идва кондукторът. Перфорира билета и пита мечока: – А какво е това в джоба ти? Мечока се тупа силно по джоба, вади заека оттам и казва: – А, нищо особено, снимката на един приятел…
