Седи си руската салата в стомаха на Петров.По едно време пристига една водка: – Здрасти, аз съм първата водка на Петров, а ти коя си? – Аз съм руската салата! След малко пристига втора водка, и казва: – Здрасти, аз съм втората водка на Петров, а ти коя си? – Аз съм руската салата! И така нататък, идва десета водка и казва: – Здрасти, аз съм десетата водка на Петров! – Абе я да изляза аз да го видя кой е тоя Петров бе?
Един човек тича по улиците и раздава на минувачите бели листа. Към него се приближават двама полицаи. – Гражданино, какво раздавате? – Как какво? Не виждате ли – раздавам позиви! – Ти с кой се ебаваш, бе? Т`ва са си чисто бели листа. – Не! Това са позиви. – Е, като са позиви, тогава защо нищо не пише? – К`во да пише – то всичко е ясно!
– Докторе имам проблем, свършвам много бързо.– Ами да помислим какво ще ви помогне: следващият път, при полов контакт си представете, че е мързелива неделна сутрин, бавно си обличате дрехите, миете си зъбите, излизате на продължителна разходка, отивате да пиете кафе, сервитьора се мотае, бавно си пиете кафето…Пробвайте тази рецепта.На другия ден пациента се връща и разказва:– Направих както ми казахте: представих си, че е неделна сутрин, че бавно се обличам, мия си зъбите и излизам на разходка, но зад ъгъла изкочи сервитьора с кафето!
– Няма на света болест, от която аз да не мога да оживея! – Не говорете така. Има болести, от които човек или умира или остава пълен идиот. – Знам, знам, и такива болести съм преживял.
Разговор между двама просяци: – Знаеш ли какво се е случило с Иван? – Не, какво е станало? – Започнал е работа. – Винаги съм подозирал, че за пари е готов на всичко…
От фронта съобщават в щаба, че готвачът на трета рота е убит – прегазил го е танк. – Иди да съобщиш на жена му – казва ротният на някакъв редник. – Но внимавай, глупако! Да й предадеш новината внимателно, тактично! Редникът отива в дома на покойника. Посреща го съпругата. – Вашият съпруг, мила госпожо, беше нисък и дебел, нали? – пита войникът. – Да, защо? – Защото сега е… висок и слаб!
Фотограф се готви да снима възрастен мъж и неговия голям син и предлага следната композиция – бащата седи, а синът стои до него, положил ръка на бащиното рамо. – Извинете, – обръща се възрастният мъж към фотографа, – но композицията ще изглежда по-реалистична, ако синът ми стои до мен, пъхнал ръка в джоба ми…
