Щирлиц рови в секретния архив на Гестапо. Изненадващо влиза Мюлер: – Щирлиц, какво правите тук? – Амии, чакам трамвая! – Аха. Мюлер си тръгва, но съмнения започват да го преследват. Връща се в архива, но Щирлиц вече го няма там. "Сигурно е минал трамвая" – мисли си Мюлер.
Иванчо и Марийка се разхождали в градината. Иванчо казал: – Марийке ще ти дам пет лева ако се качиш да ми откъснеш една ябълка. А целта на Иванчо била да й гледа гащичките. Така един, два, три пъти. Майката на Марийка й се карала но тя не чувала. Един ден се разхождали и пак така. Като се качила Марийка на дървото майката на Марийка се провикнала: – Маарийке ведната слез от дървото, Иванчо ще ти види гащичките! Марийка отговорила: – Не се безпокой, майко, аз вече ги свалих.
При доктора на преглед е пълна жена. Доктора: – Моля, отворете уста, изплезете навън езика и кажете „муууу“.
Учителката: – Иванчо, днес домашната ти работа е написана доста добре. Сигурен ли си, че никой не е помагал на баща ти?
Шофьори на автобус седят в гаража и пият в памет на загинал колега: – Да, добър човек беше, когато го помолиш винаги взимаше нощна смяна. – И ако се наложеше и допълнителни часове взимаше. – Да, бе, и пари на заем даваше винаги. – Да, и хубаво умря, докато спеше, а не като останалите 42-ма пътници.
Блондинка звъни в службата на мъжа си: – Съкровище, днес ще имаме гости. Какво да сготвя? – Вземи готварската книга и избери нещо вкусно! След пет минути: – Съкровище, пак съм аз. Ще правя патица по китайски! ОК? – Супер! След пет минути: – Скъпи, ама тука в книгата пише, че това е за четири порции, а на нас ще ни идват на гости осем човека. Какво да правя? – Ами просто всичко го умножи по две! Разбра ли? – Разбрах! След пет минути, плачейки: – Нищо няма да излезе! Ето пише: вземете една патица – аз взех две. Пише 1 килограм ябълки – аз взех два, а след това пише да се готви във фурна при температура 300 градуса, а ние имаме само една фурна и при това на нея пише max 500 градуса…
Теорията е когато се знае всичко, но нищо не работи. Практиката е когато всичко работи, но не се знае защо. Ние съчетаваме теорията с практиката, при което нищо не работи и никои не знае защо!
В едно латвийско училище върви урок по история. Темата е "Латвийския национален флаг". Учителката пита децата: – Какво означава червеният цвят на знамето? Николас, кажи ти! – Червеният цвят олицетворява кръвта, пролята от латвийците в борбата за независимост на Латвия срещу немците, шведите и другите нашественици. – Добре, Николас. Шестица. А, какво означава зеленият цвят? Хайде Вичкаускас, кажи! – Зеленият цвят олицетворява нашите безкрайни и красиви гори, планини и поля. – Добре, Вичкаускас. И ти получаваш шестица. А какво означава… Не оставяйки учителката да се доизкаже, Вася, който е руснак, скача от последния чин и казва: – А белият цвят на Вашето знаме е цветът на безкрайните сибирски степи, в които Николас и Вичкаускас ще бъдат изпратени, когато Латвия отново стане наша 15-а република.
Председателят на съда упреква един адвокат, че защитава несправедлива кауза. Адвокатът се оправдава: – Господин председателю, толкова справедливи каузи загубих, че не мога вече да ги различавам едните от другите!
