Тъщата е на смъртен одър и едва прошепва на зет си: – Ето ти пари, на всяка цена искам да бъда погребана в Централните гробища. Как ще ме уредиш – твоя си работа… Зетя взема парите и излиза. След няколко часа се завръща запъхтян: – Ох, едва се оправих – хайде стягай се, след два часа трябва да сме на гробищата!
Както обикновено пиян, поручик Ржевски излязъл на балкона. Прекрачвайки перилата, той скочил върху седлото и се понесъл по пътя така, че прах се вдигнал във всички страни. Пробягвайки две версти, той спрял: – Майко честна, а конят къде е? Силно псувайки, поручик Ржевски побягнал обратно…
Отиват полицаите да хванат Щирлиц в квартирата му. Тропат на вратата и викат: – Щирлиц! Излизай! Нищо. – Щирлиц! Излизай, знаем, че си вътре! Отвътре се чува глас: – Мммм…. Може да съм излязъл. – Не ни будалкай, Щирлиц, обувките са ти тука! Излизай! Пауза, мълчание. След малко отвътре пак се чува глас: – Амиии…. Може да съм излязъл бос. Полицаите: – Ех, гадината мръсна, пак се измъкна!
Посред нощ някой силно чука на фургона на директора: – Циркът гори, циркът гори! – Веднага събудете гълтача на огън!
В час по биологя учителят пита: – С какво се храни поповото прасе? Иванчо отговаря: – Дали е на попа или нашето – все с помия ще се храни.
Екскурзоводът разказва на туристите: – Някога по тези места разбойници са нападали туристите и безжалостно са ги ограбвали. – А сега? – пита някой от групата. – Сега тук построиха супермодерен хотел.
Мюлер разбира, че в Гестапо има руски шпионин. Вика всички на разпит. – Кой е шпионин? – крещи Мюлер. – Той! – Щирлиц сочи Калтенбрунер. – Щирлиц, знаеш, че не е вярно, защо? – удивен е Калтенбрунер. "В името на прогреса на съветската идея", прошепва Щирлиц.
– Как се чувстваше при първия ти скок с парашут? – Като птица – летя и сера, летя и сера…
– Келнер, филийката ми и от двете страни ли е намазана с масло? – Не, само от едната. – Тогава покажете ми от коя ако обичате!
