8771
Старшината казва на ротата: – Ей тия камъни и железата да ги съберете до оградата и да ги запалите….
Старшината казва на ротата: – Ей тия камъни и железата да ги съберете до оградата и да ги запалите….
Някакъв мъж се задържал при любовницата си и се прибрал у дома много късно. Жена му го посреща с въпрос: – Къде беше досега? – Ами, ъ-ъ-ъ… – Може би на съвещание в работата? – Да, да, на съвещание! – А защо миришеш на женски парфюм? – Ами, ъ-ъ-ъ… – Може би около тебе на съвещанието са стояли жени? – Да, разбира се! Около мене стояха жени! – А защо имаш женски косми по сакото, и червило на ризата? – Ами, ъ-ъ-ъ… – Може би си се връщал с претъпкан рейс и така се е получило в навалицата? – Да! Така си беше! – Е, лягай си да спиш… Мъжът се съблича. – Я чакай малко, а защо си със женски гащи? – Ами, ъ-ъ-ъ… Абе ти си умна жена, измисли нещо!
Главен лекар на болница вика в кабинета си млад хирург и започва да му се кара: – Млади момко, разбирам вашия ентусиазъм и хъс в работата… Трябва, обаче, да се съобразявате поне малко. Заради вас поръчвам вече трета операционна маса. Моля ви, ама много ви моля, не натискайте така скалпела!
Майор Михов – виден държавен герой, посещава един ден класа на Ванчо. Учителката, страшно поласкана, дава следната задача на дечицата: – Деца, нека всеки да напише кратко съчинение, където да фигурира името на Майор Михов и всички думи в изречението да започват с "м"! Започнали да творят децата и след малко започнали да вдигат ръчички за участие. – Кажи, моето момиче! – казала учителката на най-напористата девойка. Момиченцето се изправило и започнало: – Москва! Манифестации! Майор Михов минава с много медали! Майор Михов бил страшно поласкан, а учителката похвалила детето. Друг напорист ученик бил вдигнат и започнал: – Милано! Мафията моли майор Михов за милост! Милост, майор Михов, милост! Майор Михов направо изпаднал в екстаз! И други дечица казали своите творения, но учителката така и не искала да посочи Ванката, който бил не по-малко напорист от останалите. Накрая майор Михов казал: – Вдигнете го, моля ви, и това момче, нека да го чуем! Станал Ванката и започнал: – Мизия! Мараня! Минарета! Малък миндер, много мухи! Майор Михов млящи мазен минет на Мустафа Манаф, Мустафа Манаф мърмори: Машалла, майор Михов, машалла!