– Иванчо, защо те нямаше три дни на училище? – Госпожо, дядо почина и аз от мъка… – Как ще е починал, бе?! Нали днес като минах покрай вас той се препичаше на балкона? – А, не, госпожо! Той тате от време на време го изнася, за да не му загубим пенсията…
През лятната ваканция на собственик на птицеферма идват на гости племенничетата. Един ден една от кокошките избягва от курника в гората и лисиците я излапват. – Виждате ли, деца? – поучава ги вуйчото. – Кокошката беше непослушна и затова лисицата я изяде. – А ако беше послушна, – отвръща единият племенник, – щяхме да я изядем ние!
Млада учителка нарисувала на дъската една ябълка и попитал учениците си: – Ученици, какво е това? – Гъз – отговорили всички вкупом. Няколко пъти учителката се опитала да получи верния отговор, но безуспешно затова отива при директора. Директорът веднага дошъл да разреши проблема, влиза в класната стая и пита: – Деца, защо сте разплакали учителката и какъв е този гъз на дъската?
Уважаеми господин Директор, Молим да ме преместите пазач на другио склад, оти тоя го окрадоа!
Внедрява КГБ в Щатите шпионин – Агоп. Паролата е "Шиете ли шарени дюшеци?". Дали му адреса на явката и го пратили по живо – по здраво. Двадесет години по-късно КГБ се сеща за Агоп-шпионина и изпраща на адреса човек за свръзка. Отива човека и вижда една пететажна сграда, а на звънците пише: Агоп Мелконян, Агоп Агопян и т.н. На един от звънците обаче под името вижда, че има написано "дюшекчия". "А, нашият е!" – си мисли агента и звъни. Чува мъжки глас и пита: – Шиете ли шарени дюшеци? – А, братле, грешка – аз съм Агоп-дюшекчията, а Агоп-шпионина е на третия етаж, вляво от асансьора…
