5676
– Нашият преподавател си гоори сам. А вашият? – И той, ама си мисли че го слушаме.
За успеха на една книга може да се говори едва тогава, когато хора, които не са я чели, се правят, че са я чели.
Мюлер казва на Щирлиц: – Така-а-а-а… Значи си руски разузнавач, а? – Откъде разбра? – Идиот, писал си го в автобиографията си!
В жилищен блок музикант свири на тромбон. Съседът му чука по стената, за да подскаже, че е полунощ. По едно време музикантът не издържа, излиза на балкона и се провиква: – Господине, моля ви, хванете най-после ритъма!
Тъща се скарала със зет си. Грабнала си чантата и рекла:– Ще ви напусна и ще избягам в някоя дива джунгла! По-добре да живея заедно с канибалите, отколкото да рискувам денонощно живота си под един покрив с теб!Излязла и тръшнала след себе си вратата.– Слава Тебе, Господи! – казал зетят. – Най-после чу молитвите ми!Не след дълго входната врата се отворила и тъщата, виждайки веселия си зет, рекла:– Провървя ти отново, навън вали дъжд.
Някакъв пиян се прибирал по тъмно и паднал в кална яма. Едвам го измъкнали, станало голяма разправия. На другия ден разправя за това на приятелите си и те го питат: – Колко беше дълбока ямата? – Потънах до коленете. – Само толкова? А защо не се измъкна сам. – Ами защото бях паднал с главата надолу.
Малкият Иванчо си играе с влакчето в дневната. Майка му е в кухнята, но отвреме-навреме дочува откъслечните реплики на синчето си: – …последна спирка… на всички тъпанари, които се довлякоха до тук – много им здраве и да си разкарат по-бързо задниците от купетата… Майката скача, хваща Иванчо за ухото и го праща за наказание в стаята му за два часа. Когато наказанието изтича, играта се подновява и Иванчо пак започва да си говори: – Уважаеми пътници, добре дошли в нашия експрес… надяваме се, че пътуването ви ще бъде приятно… Тук майката въздъхва облекчено… – …а всички вас, които са изпитали затруднения от двучасовото закъснение, ще помолим да се обърнете към тъпата кучка в кухнята!