Наташа пита поручик Ржевски: – Поручик, а Вие някога обичали ли сте? – Ами… ебал съм. – Фи, поручик, аз говоря за човешка любов… – И с хора съм го правил. – Ах не, говоря за чистата любов. – И това е било, особено в банята. – Вижте, все пак имам предвид онази висока любов… – И на задна прашка на камбанарията съм го правил. – Поручик, говоря за любовта за цял живот! – Ааа не, благодаря. Само сифилис ми трябва…
Клиент се обръща към млад художник: – Колко струва тази картина? – Пет хиляди долара. – Да не би да сте полудели? Човек може да си помисли, че сте умрели най-малко преди триста години…
– За да се купи апартамент в София, трябва да се работи 100-120 години,– Ето, виждаш ли, правителстото се грижи, за да живеем, колкото се може повече!
Имам един познат със странен талант. Той умее да намира разни вещи, преди някой да си ги е изгубил.
Турист карал кола покрай едно село. Едно пиле го задминало с бясна скорост и влетяло в стопанския двор. Човекът слязъл озадачен и попитал пазача на портала: – Какво беше това нещо? – А-а, нашият ветеринар е ентусиаст и само експериментира. Създал е пиле с четири крака – четири бутчета, нали разбираш? – И какво, вкусно ли е? – Не знаем, никой не може да го хване.
– Келнер, на стената има хлебарка! – Но това е пирон, госпожо. – Келнер, пиронът пълзи!
Полицията разбива сборище на наркомани. Разбиват със шут вратата и влизат с викове: – Всички на пода! Никой да не мърда! Дрогираните наркомани се натъркалят на пода, само един остава на стола. – Ти глух ли си бе! Лягай веднага на пода! Никаква реакция. Бутат го полицаите и какво да видят – в гърба му забита брадва. – Убийство! Кой го уби? Ти ли го уби? – питат един от налягалите. – Не съм! – Ти ли беше? – питат друг. – Не съм бе, старши! Никой не го е убивал! Той така умрял си дойде!
