9599
Пийнал пощенски чиновник се прибира в къщи. Жена му недоволства и мърмори. – Е, и какво ще кажеш все пак? – завършва тя. – Като обикновена телеграма твоята словесна канонада струва 830 лв. и 30 стотинки…
Пийнал пощенски чиновник се прибира в къщи. Жена му недоволства и мърмори. – Е, и какво ще кажеш все пак? – завършва тя. – Като обикновена телеграма твоята словесна канонада струва 830 лв. и 30 стотинки…
Английски замък, пред него се ширнала ливада, покрита с прекрасен току що навалял сняг, изкрящ под слънчевите лъчи. Лордът – собственик на замъка се събужда и излиза на терасата да се полюбува на красивата гледка. О, ужас! Върху белият сняг с урина е изписано: "Лорда е рогоносец". Лордът веднага повикал Шерлок Холмс. След кратък оглед на местопрестъплението Шерлок Холмс направил своето заключение: – Милорд, почеркът е на жена Ви, а урината – на Вашият шофьор.
Мъж в италиански ресторант иска да му донесът специалитета на заведението. Носят му миди.Мъжът:– Как да ги отварям?Сервитьора:– Отваряте леко и засмуквате.Мъжът смуче, смуче, а нищо не излиза, поглежда в цепнатината, а от там мидата го гледа и му говори:– Ох, колко е хубаво! Моля ти се не спирай!!!
Фермер купил млад петел, занесъл го вкъщи и го пуснал в курника. Приближил се старият петел към младия и му казал: – Давай да се надбягваме около курника, който победи той ще вземе всичките кокошки. – Съгласен съм. Хукнали те около курника. По едно време фермерът изскочил от къщата с пушка в ръка, застрелял младия петел и ядосано казал: – Шести петел купувам и пак хомосексуалист!
– Защо не тръгна автобусът? Закъснява доста… – Защото шофьорът отстъпи мястото си на майка с малко дете.
Чапай отива на нивата и вижда една лопата и на нея бележка: "Чапай, ако обичаш ми донеси лопатата защото я забравих. Подпис: Петка" На другия ден Петка отива на нивата и гледа – лопатата си стои, и на нея нова бележка: "Съжалявам, Петка не можах да я намеря. Подпис: Чапай"
– Ало, цирка ли е? – Да. – Трябват ли ви изроди за представление? – Да, защо? – Ами аз съм с две глави, на едната имам три уши, на другата четири очи… – Добре, ще те вземем. – Значи, да вземем да се видим? Ще ви чакам утре в 10.00 при часовника на гарата. За да ме познаете, ще нося списание в лявата ръка.
Разговор по телефона между офицер и войник: – Николов, запалихте ли камиона? – Да, до преди малко го гасихме…
– Ало! Ало да, бърза помощ ли е?! – Не! Сбъркали сте! – А-а-а! Много ви моля да ме извините! – Няма нужда! Случва се! – Ама не, наистина ви моля да ме извините! Разбирате ли, моята тъща умира, сигурно й остават няколко секунди, и аз понеже се притесних и сигурно за това съм сбъркал номера. Ама нали наистина не се сърдите? Не, не, не мога да повярвам, сигурно ми се сърдите. Ами не, щото гласът ви един такъв разстроен. Не? Честно? Е добре. Дочуване. Още веднъж извинявайте. Не се обиждайте…