7108
– Иванчо, защо всяка сутрин като минаваш край нас се смееш? – Ами, разказвам си вицове и затова. – Вчера се смя много силно. – Разказах си един дето не го бях чувал.
– Иванчо, защо всяка сутрин като минаваш край нас се смееш? – Ами, разказвам си вицове и затова. – Вчера се смя много силно. – Разказах си един дето не го бях чувал.
Ръководството на завода за компютри в Правец решило да направи тест на различни компютри и да ги сравни с родното прозиводство. На компютъра се задава въпроса: "Защо няма месо? Японският отговаря: Какво значи "защо"? Американският отговаря: Какво значи "няма"? Полският: Какво значи "месо"? Българският: А кой пита?
Питат Радио Ереван: – Защо на жените космите между краката са къдрави? Отговор: – За да не си избодат очите мъжете.
Един мьж влязъл в ресторант. Извикал келнера. – Имате ли печено пиле? – Да, имаме. – Ами на грил? – Да, имаме! – А… печено на фурна? – Да, имаме. – А… печено на скара? – Да, имаме! – Вкусни ли са? – Да. – Донесете ми тогава едно крилце. – Ляво или дясно?
Студент петокурсник е на купон, а на вратата доцентът му се моли: – Хайде бе момче, за седми път се явяваш, нищо не знаеш, дай да ти пообясня нещата! Моля те бе, човек! – Я се махай, купон правя сега! Отчаян се връща доцентът, и гледа друг доцент се качва при студента. Последния, виждайки отчаяната физиономия на колегата си, пита: – И днес ли връща?
Офицерският клуб. Всички са пияни. Поручик Ржевски разказва: – Господа, вървя си вчера към къщи. На вратата стои момиченце, едно такова малко и нещастно, и ми казва: "Чичо, изчукайте ме за копейка"… Толкова тъжно ми стана… – чукам и плача, чукам и плача…
Мъж отива на психиатър. – Докторе, жена ми се е побъркала. Обзела я е фикс идеята, че някой непрекъснато иска да й краде дрехите… – А вие как пък го разбрахте това? – пита психиатърът. – Ами, как няма да го разбера, та тя е наела специален човек, който да й пази дрехите, бе, докторе. Вчера го намерих в гардероба…
Влиза притеснен човек при психиатър и разказва: – Положението е нетърпимо. Ще ме уволнят. Не се наспивам – тъкмо затворя очи и идва Клаудия Шифър. "Ще ме чукаш" казва. "Няма не мога, няма недей!". Оправям я, заминава си и ето я Наоми Кембъл. "С Клаудия Шифър можеш, а с мене не можеш. Така ли?" Оправям я и нея и ето я Линда Еванджелиста. "Да не чувам НЕ" – ми вика и се съблича… – Спокойно! Към колко часа идва Линда Еванджелиста? Един и половина?- казва докторът, – Това е много известен случай. Писал съм учебник. Значи, когато дойде Линда Еванджелиста и казвате – "Ето телефона на доктор Иванов. Той ще ви оправи". – Вие ме спасихте! – казва пациентът и си отива. Влиза следващият и започва: – Ужас! Не мога да се наспя. Тъкмо затварям очи и се озовавам на гарата в Русе. До мен полицай и войник с куче. Насочват оръжие и казват: "Виждаш ли ги тия десет вагона почвай да ги буташ към София!" И аз ги бутам, бутам и тъкмо стигам Централна гара и будилникът звъни. – Спокойно! – казва докторът, – Всичко е под контрол. Къде е най-големият зор? – Е, ми, някъде към Горна Оряховица. – Отлично! Казвате на униформените лица: "Сега ще дойде доктор Иванов и той поема пет вагона, аз – другите пет!" – Докторе, вие сте гений! – Работим, работим – казва скромно докторът, – между другото, към колко часа стигате Горна Оряховица? – Към един и половина… – Е, тогава не мога. Чакам Линда Еванджелиста…
Върви Щирлиц и гледа – летят жерави. – Ех, жерави – мисли Щирлиц. – Ех, Щирлиц – мислят жеравите.