6075
Турист пита местен жител: – Как живеете тук? – Не много добре. Знаете ли, тук нищо не расте. – Как, дори ако се засее ръж? – Е, ако се засее – това е друга работа.
Учителката предлага на децата да играят на букви: тя казва буква, а децата казват дума, която започва с тази буква и я обясняват. Започнали… А, Б и т.н. Децата се поуморили. Стигнали до буква "П". Само Иванчо вдигал ръка. Учителката го посочила със свито сърце: – Кажи, Иванчо. – "Подсъзнание", госпожо. – Браво, Иванчо – отдъхнала си тя – И какво значи "подсъзнание"? – Ами, госпожо, представете си, че по улицата вървят две жени и ядат сладолед. Едната го ближе, а другата го смуче. Коя от двете е омъжена? – Ами – позачервила се учителката – тази, която го смуче… – Не, госпожо. Омъжена е тази, която носи халка, а това дето вие си го мислите – то е подсъзнание.
– Келнер, някой ми е откраднал чадъра! – Пада ви се. Нали ви казах да не говорите толкова високо, че днес ще вали.
Седят двама наркомани на една пейка. Гледат, някой си забравил картата на България. Започват да я разглеждат с интерес. – Жоро, гледай, бе! Защо границата са я означили с точка – тире, точка – тире… – Много си прост, бе! Нали на картата всичко е в символи. И така на границата, това е символа за граничар – куче, граничар – куче…
– Иванчо, защо не идва вчера на училище? – Семейството ни се увеличи с един човек, госпожо. – Братче или сестриче си имаш? – Татенце! Мама се омъжи за пети път.
Учителката: – Жоро, вчера защо не беше на училище? – Майка ми роди, госпожо, вече си имам братче! – Но как така, нали баща ти от две години е на работа в чужбина? – Да, госпожо, но те си пишат! – Егати дългата химикалка! – обажда се Иванчо.