Контролно по математика. Всички вече са предали своите работи, само двама ученици седят пред празните листа и дремят. Учителката ги гледа, гледа и накрая пита: – Иска ли ви се тройка? – Даааа – отговарят в един глас двамата. – И аз искам…. Да вървим…..!! – палаво казва учителката.
Момче и момиче се целували в кола извън града. Когато нещата започнали да се разгорещяват, момичето казало: – Може би съм пропуснала да спомена – аз всъщност съм проститутка и тарифата ми е 20 долара за секс! Момчето не казало нищо – извадило пари и платило, след което двамата продължили… След секса момчето запалило цигара и седнало зад волана. Момичето учудено попитало: – Защо не запалиш колата и да се връщаме в града? – Ами, може би съм пропуснал да спомена – аз всъщност съм шофьор на такси. От тук до града са точно 25 долара!
Някакво хлапе попитало баща си: – Тате, за какво служат пръстите на ръцете? – Ами палецът е удобен за хващане, с показалеца показваме, на безименния си носим венчалния пръстен, а с кутрето е много удобно да си чистиш ушите. – А средният пръст? – Като пораснеш и се ожениш, ще разбереш. Дошло време, хлапето пораснало и се оженило. Преди първата брачна нощ момъкът попитал баща си: – Тате, сега ще ми обясниш ли за средния пръст? – Сине, сега ще влезете с булката в спалнята… Ще започнете да правите любов. Ще ви хареса, ще правите пак. После пак. По някое време ще каталясаш. Булката обаче ще иска още. Ще опиташ с език. На нея пак ще й се хареса. И езика ти ще се умори, а тя пак ще иска още… – Добре де, какво общо има с това средния пръст? – Ами накрая ще й го покажеш и ще кажеш – "край, лягаме да спим!"
Млад мъж търси стая под наем в квартирно бюро. – Вземете тази – препоръчва му служителят, – хазайката взема само сто лева. – Сто лева ли? Ами ако не използувам хазайката?
Радио Ереван мълчи 5 часа и на шестия се обажда: "Драги радиослушатели, завърши емисията за глухонемите…"
Зъболекарят казва на пациента: – Като започна да ви вадя зъба, крещете с всички сили! – Защо, няма ли да ми сложите упойка? – Упойка ще сложа, но до началото на мача има двайсет минути, а в чакалнята висят още седем навлека…
Сред студенти се провел шантав конкурс – забиване на гвоздей в стена с глава. Първо място взел студент от НСА. Той забил 5 гвоздея. Второ място – студент от УНСС – 4 броя. Трето място – студент от ВИТИЗ – 3 гвоздея. Студентът от МЕИ бил дисквалифициран – 6 гвоздея, но с главичките напред.
На политзанятие в бившия СССР лекторът патетично заявява: – Другари, през последните 30 години градихме социализма. В следващите 30 години ще изградим за нашите деца комунизма! Глас от залата: – Браво! Така им се пада на тези хулигани!
Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки: Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви. (Случаят е действителен!)
