Поп и полковник си сменили местата за един ден. Попът застанал пред войниците и казал пеейки: – Чеда мои, во имя отца и сина и светаго духа, мирно! Полковникът в черквата казал: – В името на Бога – на колене! Остави! Заради бабката на последния ред!
– Докторе! Не ми става вече! – Я покажете!… Да, даже не Ви виси правилно.
При психиатъра. – Докторе, цялото ми тяло е в пера! – Спокойно, легнете… Повтаряйте сега след мене: нямам пера, нямам пера, нямам пера… А сега вече можете да станете! – Докторе, благодаря ви! Перата наистина изчезнаха! Пациентът излиза, а психиатърът вика чистачката: – Бихте ли премели, че целият под стана в пера…
Разговарят двама музиканти. – Смятам да се женя, колега, но как мислиш – може ли един гений да бъде примерен съпруг? – Не зная. Питай жена ми…
Пациент отива на зъболекар и му се оплаква: – От дълги години пуша, зъбите ми пожълтяха, жена ми казва, че съм грозен, и започна да се дърпа от мен. Можете ли да ми помогнете, докторе? – Ами трябва да откажете цигарите – друго средство няма. – Изключено! – Тогава носете кафява вратовръзка – да е в тон със зъбите!
Един мъж се връща от командировка. Направо влиза в спалнята. Лампата е загасена и той ляга в леглото… свършва си работата и отива до банята. Там гледа жена си да се мие. Влиза обратно в спалнята, святка лампата и гледа тъща си: – Защо не се обаждаш, че си ти? – Ами нали сме скарани и не си говорим…
Щирлиц отваря вратата – светлина. Затваря вратата – мрак. Пак отваря вратата – пак светлина. – А-ха! Хладилник! – досети се Щирлиц.
Полунощ. На вратата на Иван Костов се звъни. – Кой е? – пита Иван Костов. – Стопанска полиция! – Уф, пак сънувам кошмари.
