8043
Оптимист и песимист си говорят за положението в страната. Оптимистът, явно вече разочарован, казва: – Както е тръгнало, май всички ще стигнем до просия. Песимистът: – Да просим? А от кого?
Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ
-
-
-
-
6121
Катаджия спира кола. На волана е Ники Кънчев. Катаджията се усмихва доволно: – Въпрос за сто лева! Какво нарушение направихте сега? Възможни отговори: А – минахте на червено на светофара B – пресякохте двойна непрекъсната линия C – забравили сте си документите вкъщи D – шофирате в нетрезво състояние Имате три жокера: 1 – Материална помощ от спътници 2 – Обаждане на адвокат 3 – 50/50, само не си мислете, че това е намаление.
-
2027
– В моята практика клиентите се стремят да получават най-малкото. – Любопитно! А какво практикувате? – Наказателен съдия съм.
-
2270
Защо започнала войната в Югославия – Мадлин Олбрайт събира политиците и генералите на НАТО и ги пита: – Сега любов ли ще правим или война? – Война – отвръщат всички в един глас.
-
10849
Тече руското предаване "Какво, Къде, Кога". Водещият казва: – Внимание, въпрос задава новобогаташа Коля Коля на видеозапис: – И така приятели аз съм Коля. Преди година дадох 10 000 долара на заем на моя приятел Митя и той не ми ги върна. Преди 6 месеца дадох на моя приятел Митя 50 000 долара и той пак не ми ги върна. – И така въпросът. Какво има в черната кутия?
-
-
-
9123
Поделение войници били на учение. По едно време, минали покрай селото на един и той решил да се обади на баба си и дядо си. – Ооо, дядо, как си? – Здравей, сине, добре съм. Ами каква е таз гьостерица дето си я провесил през рамо? – Това не е гьостерица, бе дядо, гледай сега оградата… Свалил той автомата и та-та-та – направил оградата на трески. – Брей, – казал дядото – ами тия чудесии по колана ти, к"ви са бе, сине? – Това, дядо, са лимонки, гледай сега тоалетната… Взел една лимонка и, тряс, взривил тоалетната. – Брей, – рекъл пак дядото – що ли не беше жива баба ти, да ти види какъв юнак си станал… – А, ами че тя кога умря, бе дядо? – Ами, в тоалетната беше…
-
1311
Питат депутат: – Кои бяха най-щастливите години от живота ви? – Петте години, когато учих в трети клас.
-
3311
– Иванчо, да не си болен нещо? Защо си толков блед? – Нищо ми няма, мама ме изкъпа сутринта.
-
-
-
-
9916
Семейство Иванови все не успявали да заченат дете и решили да си вземат баща под наем. В деня, когато трябвало да пристигне бащата донор, г-н Иванов целунал жена си и смутено казал: – Аз изчезвам скъпа, човека ще дойде скоро. Половин час по-късно, по една случайност, пътуващ фотограф на бебета позвънил на вратата, надявайки се да реализира продажба. – Добро утро, мадам, аз бих искал да… – Оо, няма нужда да обяснявате, аз ви очаквах. – прекъснала го малко нервно г-жа Иванова. – Наистина? – озадачил се фотографът. – Ами добре, аз съм страхотен специалист по бебета. – Точно на това се надяваме аз и съпругът ми. Заповядайте, влезте. След минута госпожата попитала, изчервявайки се: – Ъмм, откъде ще започнем? – Оставете всичко на мен, госпожо. Аз обикновено правя две пози във ваната, една на канапето и може би няколко на спалнята. Понякога, на пода на хола също се получава хубава поза, там е широко и спокойно можем да се поразхвърляме. – Ваната? Пода на хола? Нищо чудно, че не сме успели да направим нищо с моя Гошо. – Мадам, никой от нас не може да гарантира успех при всеки опит. Но ако опитаме няколко различни пози и аз щракам от шест или седем различни ъгъла, сигурен съм, че ще бъдете доволна от резултата. – Боже мой! Това е много… – ахнала г-жа Иванова. – Госпожо, същността на моята работа не позволява да се действува прибързано. Аз лесно мога да ви претупам за пет минути, но съм убеден, че ще бъдете разочарована. – Зная това. – тъжно отвърнала госпожата. – Позволете да ви покажа някои от моите произведения! – казал фотографът, изваждайки албум със снимки на бебета. – Ето това го направих в рейс на градския транспорт. – Боже господи! – възкликнала г-жа Иванова, мачкайки носната си кърпичка. – А тези близнаци се получиха изключително добре, като се има предвид, че беше много трудно да се работи с майка им. – продължил фотографът. – Било е трудно? – Да, тя беше много претенциозна. Трябваше да отидем в Борисовата градина за да свършим добре работата около децата. Хората се тълпяха и ни притесняваха. – Борисовата градина!? – разширили се очите на г-жа Иванова от изумление. – Да, а освен това едно бездомно куче се опитваше да захапе апарата ми и аз трябваше да се пазя от него докато работя с майката! Госпожа Иванова се олюляла и възкликнала: – Имате предвид, че кучето наистина е искало да загризе вашият ъъъ.. , апарат!? – Точно така. Е госпожо стига съм се хвалил, ако сте готова, аз ще вадя триножника и да започваме работа. – Триножник!? – Разбира се мадам, моят апарат е голям, тежък, 29 сантиметров, професионален. Без да го подпра на триножник не мога да работя с него. Мадам?! Мадам?! Боже, какво й стана, тя припадна!