Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ

  • 10714

    Учителка пита продавач на пазара: – Извинете, колко струват доматите? – Петдесет стотинки, килото – отговаря той. – Благодаря, седнете си! Истински случай!

  • 7258

    Рано сутринта, Гарабед си обул шортите и маратонките, и отишъл да потича около блока. Както си тичал случайно погледнал нагоре и видял как едно нощно шкафче го удря по главата. Запомнил от кой балкон е полетяло и след тримесечна кома завел дело. На процеса – Съдията: – Моля, първият свидетел да разкаже какво стана въпросната сутрин. Гарабед: – Обух си аз екипа и излязох да потичам и изведнъж едно ношно шкафче ме удари по главата, след което се събудих в Пирогов. Съдията: – Вторият свидетел, моля да разкаже какво стана въпросната сутрин. Мъжът: – Прибирам се аз от командировка и гледам жената гола лежи на леглото и балконската врата – отворена. Тичам аз на балкона и гледам един търчи гол отдолу, взех нощното шкафче и го засилих по него. Съдията: – Третият свидетел, моля да разкаже какво стана въпросната сутрин. Киркор: – Амиии, седя си аз в едно нощно шкафче…

  • 616

    Между блондинки: – Мила, ти изглеждаш чудесно! – Сериозно? – Разбира се! Спокойно можеш да скриеш поне два часа от възрастта си…

  • 1857

    Двама луди се бият в коридора с дъски по главите. Идва лекар и ги пита: – На какво играете? – На война. – А не ви ли боли? – А-а-а-а, ние сме в танкове!

  • 5534

    – Смятам, че трябва да продадете кучето си. Вчера дъщеря ми беше принудена да прекъсне урока по пеене, защото то вило през цялото време! – Съжалявам, но дъщеря ви е започнала първа…

  • 1016

    – Ще се разведеш ли, ако мъжът ти изневерява? – А защо отгоре на всичко трябва и да го награждавам?

  • 4102

    Ако след тежък запой на сутринта се събудиш, погледнеш се в огледалото и не се видиш, не се притеснявай – просто си станал неотразим.

  • 9916

    Семейство Иванови все не успявали да заченат дете и решили да си вземат баща под наем. В деня, когато трябвало да пристигне бащата донор, г-н Иванов целунал жена си и смутено казал: – Аз изчезвам скъпа, човека ще дойде скоро. Половин час по-късно, по една случайност, пътуващ фотограф на бебета позвънил на вратата, надявайки се да реализира продажба. – Добро утро, мадам, аз бих искал да… – Оо, няма нужда да обяснявате, аз ви очаквах. – прекъснала го малко нервно г-жа Иванова. – Наистина? – озадачил се фотографът. – Ами добре, аз съм страхотен специалист по бебета. – Точно на това се надяваме аз и съпругът ми. Заповядайте, влезте. След минута госпожата попитала, изчервявайки се: – Ъмм, откъде ще започнем? – Оставете всичко на мен, госпожо. Аз обикновено правя две пози във ваната, една на канапето и може би няколко на спалнята. Понякога, на пода на хола също се получава хубава поза, там е широко и спокойно можем да се поразхвърляме. – Ваната? Пода на хола? Нищо чудно, че не сме успели да направим нищо с моя Гошо. – Мадам, никой от нас не може да гарантира успех при всеки опит. Но ако опитаме няколко различни пози и аз щракам от шест или седем различни ъгъла, сигурен съм, че ще бъдете доволна от резултата. – Боже мой! Това е много… – ахнала г-жа Иванова. – Госпожо, същността на моята работа не позволява да се действува прибързано. Аз лесно мога да ви претупам за пет минути, но съм убеден, че ще бъдете разочарована. – Зная това. – тъжно отвърнала госпожата. – Позволете да ви покажа някои от моите произведения! – казал фотографът, изваждайки албум със снимки на бебета. – Ето това го направих в рейс на градския транспорт. – Боже господи! – възкликнала г-жа Иванова, мачкайки носната си кърпичка. – А тези близнаци се получиха изключително добре, като се има предвид, че беше много трудно да се работи с майка им. – продължил фотографът. – Било е трудно? – Да, тя беше много претенциозна. Трябваше да отидем в Борисовата градина за да свършим добре работата около децата. Хората се тълпяха и ни притесняваха. – Борисовата градина!? – разширили се очите на г-жа Иванова от изумление. – Да, а освен това едно бездомно куче се опитваше да захапе апарата ми и аз трябваше да се пазя от него докато работя с майката! Госпожа Иванова се олюляла и възкликнала: – Имате предвид, че кучето наистина е искало да загризе вашият ъъъ.. , апарат!? – Точно така. Е госпожо стига съм се хвалил, ако сте готова, аз ще вадя триножника и да започваме работа. – Триножник!? – Разбира се мадам, моят апарат е голям, тежък, 29 сантиметров, професионален. Без да го подпра на триножник не мога да работя с него. Мадам?! Мадам?! Боже, какво й стана, тя припадна!

  • 5977

    Списание "Дева". За всяка жена. Реклама

  • 10532

    – Дядо, когато си бил в Австралия убивал ли си кенгуру? – Да! И още ме болят краката от подскоците, докато го преследвах!

  • 7739

    Просяк се обръща към елегантен господин, който току-що е слязъл от леката си кола: – Моля ви, сър, подарете кесията си на един нещастник, който няма нищо друго освен два пистолета, които никога не правят засечка!

  • 4439

    Срещат се двама бивши съученици след доста години. Единия: – Наскоро се ожених. – Покажи снимка. – Ето, виж! – Нищо, има и по-страшни! – МОЛЯ?! – Извинявай, няма по-страшни!

  • 1620

    – Донесох ви моята първа пиеса! – А какъв е сюжетът й? – Тя го обича, а той обича… – Друга? – Не, нея. – О, най-после нещо оригинално!

  • 3176

    Едно малко момченце било обвинено в изнасилване. Всички факти били против него и делото вървяло зле. Тогава майка му решила да поеме нещата в свои ръце. Свалила гащичките на момченцето и започнала да говори: – Вижте, господа съдии, вижте! Може ли моето момченце с едно такова малко нещо да изнасили? Може ли? С такова малко нещо как ще изнасили? С едно такова малко нещо не може да изнасили! Тогава момченцето прошепнало на майка си: – Мамо, не ме пипай толкова, хихихи, защото-о-о… ще загубим делото…

  • 6768

    "Стига си щракал с тая химикалка, да не тия завра някъде, там да си я щракаш." В час по музика в СМГ

  • 5962

    Таня и Стефка разглеждат ябълките, които са окапали на земята. – Какво ще стане с тях? – умува Таня. – Лека-полека ще потънат в земята и ще се превърнат на… картофи! – пояснява Стефка.