3859
Анонимен глас попитал радио Ереван: – Може ли един щастлив народ да живее цяла година без да яде? – Не може, г-н Кастро! – отговорило радиото.
Анонимен глас попитал радио Ереван: – Може ли един щастлив народ да живее цяла година без да яде? – Не може, г-н Кастро! – отговорило радиото.
Пилотът към инструктора по парашутизъм: – Инструктор, всички новобранци скочиха. – Юнаци! – Но ние още не сме излетели!
Катаджия спира ТИР, а в кабината при шофьора седи маймунка. – Какво прави тази маймунка с теб? – попитал катаджията. – Ами… прави ми минети. – отговорил тираджията. Ударил един шамар на маймунката зад врата и тя започнала да показва какво може. – Брей, наистина! – учудил се катаджията. – Искаш ли и ти да пробваш? – услужливо попитал шофьорът. – Не, не! Много силно удряш по врата! – уплашено отговорил катаджията.
Влязъл Зайо Байо в една сладкарница, ударил с юмрук по тезгяха и изревал: "Дайте ми една торта с моркови!" "Нямаме торта с моркови", отговорили му любезно. На другия ден пак влязъл Зайо Байо, ударил с юмрук и изкрещял: "Дайте ми торта с моркови!". Отново му обяснили, че нямат. И така няколко дни наред, докато на продавача му писнало и казал: "Ако още веднъж ми удариш с юмрук по масата, ще ти закова лапите за нея!" На другия ден влиза Зайо Байо и плахо пита: "Извинявайте, моля ви се, случайно да имате пирони?" "Не." "Тогава бързо ми дайте една торта с моркови!"
– Искаш ли да ти обясня квантовата теория? – Благодаря. По-добре ми обясни кинтовата теория, че нямам кинт в джоба си…
Шефът: – Защо закъсняхте за работа? Подчиненият: – Късно излязох от вкъщи…. – А, защо не излязохте по-рано? – Защото, вече беше късно, да излизам по-рано….
Другарката пита децата: – Деца, кое е най-голямото нещо което може да лапне човек? – Ами ябълка, другарко. – Друго, деца? – Ами портокал, другарко. – Друго? Кажи, Иванчо. – Телевизор, другарко. – Е как така телевизор бе, Иванчо? – Всяка вечер когато си лягам чувам татко да казва на мама: "аре загасяй телевизора и го лапай".
Бях малък и минавах покрай къщата на чичко Ленин. Оттам се носеше апетитна миризма на кюфтета. А аз – гладен, гладен… Срам не срам, звъня на вратата. Излиза чичко Ленин с престилка и вилица в ръката. – Чичко Ленин може ли едно кюфте, много съм гладен? – Да се махаш оттук! А очите му излъчваха ли излъчваха доброта…