– Ало, цирка ли е? – Да. – Трябват ли ви изроди за представление? – Да, защо? – Ами аз съм с две глави, на едната имам три уши, на другата четири очи… – Добре, ще те вземем. – Значи, да вземем да се видим? Ще ви чакам утре в 10.00 при часовника на гарата. За да ме познаете, ще нося списание в лявата ръка.
– Иванчо, защо вчера не беше на училище? – Бях болен, госпожо… – Болен, а… А на стриптийз клуб можеш да ходиш, нищо че си болен? – Не съм ходил, у нас си бях! – Не ме лъжи, знаеш ли колко добре се вижда всичко от пилона.
В провинциално американско градче местният хирург пита собственикът на магазин за мотоциклети: – Колко моторетки продадохте от началото на годината досега? – Точно тридесет, докторе. – При мен досега са докарали 26 човека. Интересно къде ли са другите четири?!
Един човек се връща от командировка в Африка. Гледат го колегите – един такъв тъжен, унил, току зарее поглед в пространството. Попитали го какво му е. – Ох, – въздъхнал тежко човекът, – един ден така се случи, че се загубих в джунглата. Подгониха ме едни гладни лъвове и аз, като нямаше къде се скрия, хоп – покатерих се на една палма. А там една разгонена горила – три дни и три нощи ме еба… – Е, какво толкова – успокоили го колегите – нали си си спасил живота! – То пък, егати животът – аз тука, той там – нит пише, нит се обажда…
– Докторе, ако трябва – ще откажа пушенето? – Късно е вече…
Щирлиц вървеше по улицата на нощният новогоден Ханой. Изведнъж насреща му излиза дракон… "За щастие" – мисли си Щирлиц. "За вечеря" – мисли си драконът.
