Един човек го отвличат и го водят в една гора до едно езеро. Потапят му главата във водата и го питат: – Злато, пари, диаманти? Изкарват му главата и той им казва: – Няма бе, човек. Потапят му главата отново и го питат: – Злато, пари, диаманти? Изкарват му главата и той им казва: – Няма бе, човек – повикайте си водолаз…
Даскалицата влиза в час и гледа – на дъската нарисуван огромен член. – Кой го нарисува това? – пита тя. – Аз! – признава си Иванчо. – Всички да излязат от стаята, да остане само Иванчо, ще му кажа аз на него! Децата излизат и чакат в коридора. След половин час от стаята излиза Иванчо, закопчава си панталона и вика: – Видяхте ли сега колко е важна рекламата!
Две блондинки работели на строеж. Едната попитала: – Забелязах, че вадиш гвоздеи от кутията с инструменти, оглеждаш ги и хвърляш някои от тях. Защо? – Ами понякога вадя от кутията гвоздеи, които са към мен с остра си част – те са дефектни – нямат главичка. Ако гвоздеят е насочен с острото към къщата, значи е здрав. – Колко си глупава! Гвоздеите, които сочат към теб не са дефектни! Те просто са за противоположната стена на къщата!
Домакинът показва на госта любимите си аудиокасети. Едната от тях е белязана с голям червен кръст. – А това какво е? – пита гостът. – Тука съм записал тъщата как ме гълчи. – Че за какво ти е притрябвала? – Как за какво?! Това е единственият случай, когато мога да я спра, когато си поискам!
Мутра седи в ресторант. Сервитьорът му носи второто. – Ей… сервитьора… абе аз тебе някъде съм те виждал. Не се ли борихме с тебе на финалите по борба през "86 година? – Не, господине. – Не, не, познавам те тебе от някъде аз… А на олимпиадата през 1984, да си ходил? – Не, господине. Никога не съм се занимавал с борба. – Тогава съм те виждал в залата за бодибилдинг… – Не, господине. Не ходя там. – Ааа! Сетих се бе! Ти ми донесе преди малко първото…
Жена пътувала във влака за чужбина, избрала по мобифона си своя съпруг и го попитала: – Как е любимата ми котка? Тъгува ли за мен? – Тя вече издъхна! – Господи, какъв ужас. Знаеш ли ти си крайно нетактичен! Нима трябваше да ме уведомиш така директно? Можеше по-деликатно да ми кажеш, че е била на покрива, откъдето е паднала и умряла… Разбираш ме, нали? – Абсолютно! – А сега ми кажи какво прави мама? – Седи на покрива…
Проверка в поделение. Командирът развежда генерала, криейки очите си с ръка. Генералът е възхитен от чистотата. – Ммм, забележително. Кой отговаря за чистотата на плаца? – Сержант Петров. – Браво! Продължават огледа. В столовата също блести. – Кой отговаря за чистотата в столовата? – Сержант Петров. – Юнак! Навсякъде всичко е изрядно и за всичко отговаря сержант Петров. Накрая генералът поръчва да му се яви въпросния сержант. – Браво сержант. Обявавам ти благодарност! – Благодаря, г-н генерал. А вие си закопчайте най-горното копче на униформата, ако обичате. – Ти ли ще ми кажеш бе, сержант!? Командира си маха ръката от лицето – окото му е синьо – и шепне на генерала: – Г-н генерал, сержант Петров никога не повтаря по два пъти…
