7372
Парк-хотел Москва събра на ежегодна среща бившето правителство на Стефан Софиянски. Събра дори и Александър Божков Заглавие във в."Нощен труд"
Доктор преглежда болен, чеше се по главата, чуди се нещо… Болният: – Докторе! Какво ми е? – Да-а, братче, ее-е-х да-а-а…. – Ама, лекува ли се? – Ам-и-и, какво да ти кажа… Трябва да правим операция. Но веднага ти казвам, много, много сложна операция… – Ще оживея ли след тази операция? – Ще живееш ли? След тази операция? Да. Ще живееш, навярно. Но, честно казано, аз не бих те съветвал…
– Иванчо, ти ходиш ли на училище? – Ходя, вятър! Пращат ме насила!
Новодошъл в хотел: – Какво е това на ценовата ви листа? – Бълха господине. – Аз лично нямам нищо против, че имате бълхи в хотела. Но когато излизат да видят в коя стая ме настанявате – това вече на нищо не прилича!
Мутра седи в ресторант. По едно време вика сервитьора и му казва: – Намали малко климатика, че умрех от жега! Сервитьорът си отива. След пет минути пак го викат: – Засили малко климатика, че умрех от студ! Сервитьорът заминава. След пет минути: – Намали го малко тоя климатик, бе! Умрех от жега тука. Сервитьорът пак тръгва. Седящият на съседната маса мъж наблюдава всичко с интерес. След десетия път не издържа и вика сервитьора: – Абе, как го търпиш тоя? – А, все ми е тая, ние тук климатик нямаме…
Масите се хранят на столове! (Лозунг за народните маси по татово време)
Влиза един руснак в бар и си поръчва халба бира. Изпива я и иска сметката. Барманът му казва: – 27 рубли. Мъжът вади от джоба си 27 монети по една рубла и плаща. Барманът почервенява от яд, но нищо не казва. Това се повтаря всяка вечер в продължение на няколко месеца. Една вечер обаче, след като барманът поисква както обикновено 27 рубли, мъжът вади банкнота от 50 и плаща. "Ей сега ще му дам да се разбере", радва се барманът, вади от чекмеджето 23 монети от по една рубла и ги хвърля така, че се разпръсват из цялото заведение. Мъжът се замисля за секунда, след което вади от джоба си 4 монети от по една рубла и казва: – Още една халба!
– Свидетелю! Видяхте ли как загина мистър Блек? – Да, сър. Той вървеше по моста и видя един мъж, който се канеше да скочи. Тогава мистър Блек му каза: "Не бързайте, нека първо да обсъдим, струва ли си да се прощавате с живота". После говориха час, два. – А какво отношение има това към смъртта на господин Блек? – След разговора те станаха и хванати за ръце се хвърлиха от моста.
Попитали един руски икономист защо международния валутен фонд дава заеми на Русия, като не може да си ги прибере. Той отговорил: За да не отиде тя да си ги вземе. Европа още помни разходката от 1945 г.