– Какво ти е мнението за днешната статия на Петров? – Пълни глупости! Отгоре на всичко ги е преписал от последната ми книга!
Първа брачна нощ. На вратата се звъни настойчиво. Недоволен мъжът отваря вратата, влизат четирима с един ковчег на рамо, влизат в спалнята, обикалят в кръг и излизат от апартамента. Мъжът, недоумяващо: – Вие какво, бе? Да не сте полудели? Един от четиримата: – Извинявай, приятел! Просто в коридора не можем да вземем завоя…
Седят си Мюлер и Калтенбрунер в един бар и си говорят. По едно време Мюлер казва: – Сега Щирлиц ще влезе и ще си поръча една водка. По това ще го познаеш, че е руски шпионин. Влиза Щирлиц, вижда ги и казва на бармана: – Айн шнапс, бите. Поглежа Мюлер и Калтенбрунер, показва им среден пръст и им казва: – На-а-а-а-а-а!
Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки: Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви. (Случаят е действителен!)
Три приятелки си говорели за мъжете им. Първата: – Когато чистих сакото на мъжа ми, откривам по него три руси косъма и после му нарязах сакото. Другите: – О-о-о, ти си му разказала играта. Втората: – Когато прах дънкита на мъжа ми, намирам в джоба листче с телефонене номер на жена и после му ги хварлих през терасата. Другите: – О-о-о, ти си му разказала играта. Третата: – Когато бръкнах в джобовете на якето на мъжа ми, намирам презерватив и после го надупчих с игла. Първата: – О-о-о, ти си МИ разказала играта!
Доктор към пациента: – Имам една хубава и една лоша новина. Хубавата е, че болният ви крак ще се оправи и няма да го режем. А лошата – по погрешка отрязахме здравия ви крак.
Евреин имал много деца и всяка година му се раждало по още едно. Решил да отиде при равина за съвет: – Рави, какво да правя? Всяка година ми се ражда по едно дете. Погледни в книгите и ме посъветвай! Погледнал равина в книгите, помислил и казал: – Ако всяка година ти се ражда по едно дете, то тогава трябва да ти отрежем лявото яйце! Евреинът се съгласил с плач на операцията. След една година идва пак: – Рави, мина още една година и пак ми се роди дете! Какво да правя? Пак чел равинът книгите. – Ако на евреин са му отрязали лявото яйце и му се раждат деца всяка година, то тогава трябва да му се отреже и дясното яйце. Съгласил се бедният евреин и на тази операция. След още една година пак идва: – Рави, отново ми се роди дете! Какво да правя? Какво пише сега в книгите? Пак започнал да чете равинът. Изчел всички книги и казал: – Ако на евреин, на който са му отрязали първо лявото яйце, а после и дясното, продължават да му се раждат деца, то тогава сме отрязали яйцата не на тоя евреин на когото трябва.
