10744
Аз никого не наказвам безнаказано! Старшина
Професор по математика изнася лекция. Той пише на дъската формула след формула в бързо темпо. По едно време казва: "От тук очевидно следва…" и изписва формула, нямаща нищо общо с която и да било от предишните. След момент се умълчава и изпада в дълбок размисъл. После напуска аудиторията. След 15 минути се връща сияещ: – Аз бях прав! Това наистина е очевидно!
– Дядо, разкажи някоя случка от войната, когато си бил партизанин? – Ами значи, клеча си аз в храстите… – И чакаш да дойдат фашистите ли? – Е да, едното не пречи на другото…
– Човешко е да се греши… – така командирът на поделението започна издалече разговора със съпругата на сапьора.
Избягал затворник влязъл с взлом в една къща и завързал младо семейство в спалнята. Докато тършувал на долния етаж, съпругът успял да си отпуши устата. – Скъпа – задъхано прошепнал той, – тоя тип от години не е виждал жена. Прави каквото ти казва. Ако иска секс, не му противоречи. Възможно е от това да зависи животът ни. В този момент и тя успяла да си отпуши устата. – Толкова съм облекчена, че смяташ така, скъпи – отвърнала съпругата, – защото той ми каза, че имаш страхотен стегнат задник.
Плуват с лодка в езерото Наташа Ростова и поручик Ржевски. Луната грее, щурците свирят, подухва ветрец… идилия. Наташа:– Ах, поручик, не е ли прекрасно!Поручикът мълчаливо продължава да гребе. Наташа – сърдита:– Ама поручик, кажете нещо де!Ржевски въздъхва, оставя греблата, усмихва се и казва:– Скъпа Наташа…– Да – трепетно промълвя тя.– Вас някога удряло ли ви е гребло по путката?Изчервена, сконфузена, Наташа Ростова едвам отвръща:– Ннне… Защо питате, поручик?– А, нищо – вдига рамене Ржевски и отново хваща греблата. – Аз така, просто се опитвам да завържем разговор.