Младо семейство, живеещо в гарсониера посреща гости от съседен град. Дошло време да лягат, обаче леглото само едно. Какво да правят? Легнали всички заедно. На другата сутрин двамата мъже се засичат в кухнята. – Е как спахте? – пита домакинът. – А, добре, обаче жена ти нещо не е читава. През цялата нощ ме държа за оная работа. – Спокойно, брат. Не беше тя. Аз те държах. Нали знаеш "Доверявай се, но проверявай!"
Един борец се разхождал из полето със синчето си. Детето по едно време го попитало: – Тате, какво е онова дето лети там горе? – Ами птица. – Как се пише това? – Ето как. – чертае му в пръстта. – П-т-и-ц-а. – А онова там какво е? – Делтаплан. – Как се пише? – Ами… Д-е-… – вглежда се в небето. – Знаеш ли, и това е птица!
Иванчо стои на улицата и пуши. Минаваща наблизо жена му казва: – Момченце, родителите ти знаят ли, че пушиш? – А мъжа ти знае ли, че заговаряш непознати мъже на улицата?
Престарелият сър Джон седи на пейка в парка. Наблизо минава готина мадама. Лордът прошепва на слугата си: – Джеймс, бързо ми дай изкуствената челюст! Искам да й подсвирна.
По време на сухия режим, мъж седи в бараката и вари ракия. Гледа по едно време водата се нагряла много и отива до кладенеца за вода. Връща се, а в бараката седят двама милиционери, усмихват се иронично и говорят: – Е, сядай и пиши обяснения! – И кво да пиша? – Всичко, както си е било, така го пиши! Сяда човека, пише и след това дава листа на милиционерите. – Кво си написал бе, идиот такъв? – Както си беше, така го написах: "Отивам за вода до кладенеца, връщам се, а в бараката двама милиционери, седят и варят ракия".
Чапай и Петка ги подгонили белите и нашите тръгнали да преплуват река Дон. Плуват, плуват, ама по едно време Чапаев почва да се дави. Петка го измъква на брега и почва да му прави изкуствено дишане. Един час, два часа – Чапай бълва вода. Петка казва: – Другарю Чапаев, ако ме чуваш помогни някак. – Извади ми гъза от реката, че изпомпахме Дон!
– Какво ще стане след Страшния съд? – Как какво – апелация.
Изпаднала в носталгия, Наташа Ростова романтично пита поручик Ржевски:– Кажете, поручик, а Вие помните ли своята първа учителка?– Доколкото помня, Наташа, първа беше една медсестра…
Провежда се бал на звездички! Звездичките се кефят на големия купон. Долу при портиера идва една точка. – Ти к"во? – пита ядосано портиерът. – Ми на бал, как какво? – разсърдено отговаря точката. – Ти си точка, а това е бала на звездичките, айде чупка! – Абе, ти не виждаш ли че сам зализана?!
