Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ

  • 1325

    В кардиологичния кабинет. – Не се безпокойте за сърцето си – казва лекарят. – Ударите му са силни и равномерни. Въпросът е дали ребрата ще издържат…

  • 7817

    Тъща към зет си: – Всяка вечер разказваш на внука ми приказки. Това е хубаво, на защо всичките завършват по един и същи начин: "Те се оженили и заживяли щастливо, защото младоженката била сираче"?

  • 1910

    – Защо държиш тоя аквариум в офиса? – питат бизнесмен. – Знаете ли колко е приятно да видиш някого, който си отваря устата и не иска пари?

  • 6182

    Жена казва на мъжа си: – Днес в автобуса като се качих и трима мъже веднага ми остъпиха място! – И стигна ли ти мястото?!?

  • 9239

    В детската градина пристига комисия на проверка. Навсякъде – чистота, тишина, спокойствие… – Как сте го постигнали? – питат шашнати хората от комисията. – Ами разделихме децата на групи. – обясняват учителките и повеждат комисията по коридора. На вратите – надписи: "Много добри деца". "Добри деца". "Не особено добри деца". "Лоши деца". "Много лоши деца". "Ужасни деца". "Безнадеждни деца". "Иванчо".

  • 11609

    При визитация лекуващия доктор пита пациента: – Господине, а вие как заспивате? – Нормално докторе, броя до три и заспивам. – Как!? Само до три и заспивате? – Ами-и-и… понякога до три и половина…

  • 6065

    – Вие сте толкова щастлив човек – имате всичко: апартамент, вила, кола, пари в банката… – Да, но ми липсва алиби.

  • 11502

    Половинките са равни и по-голямата половина от вас не знае това. Учителка

  • 2465

    След като свършили мунициите, българските и съветските опълченци на Шипка започнали да замерят турците с камъни, дървен материал и телата на своите живи и умрели другари …

  • 7918

    Символ на семейната власт – дистанционното от телевизора.

  • 4265

    "По жицата" е разказ за споделената мъка, надежда и вярата в някаква птичка, която едва ли съществува. Бисери и поуки от изпита по литература след 7. клас през 1998г. – Йордан Йовков – "По жицата"

  • 10438

    – Вие сте щастлив човек – казва гледачката. – Никога няма да узнаете какво е болест… – Това не ме радва особено – казва посетителят. – Но защо? – Следвам медицина.

  • 8201

    По пътя към църквата младоженци загиват в катастрофа и се оказват пред вратите на рая. В очакване на Свети Петър те разсъждават, дали не е по-добре да се оженят в рая, така и така са били тръгнали да вършат тая работа.. Излиза по едно време Свети Петър и те го питат. Той се позамисля малко и казва: – Хм, не знам , не знам. Чакайте да проверя нещо. Влязъл свети Петър в рая, няма го една, две седмици и пак се появява. – Да – усмихнат казва той – можете да се ожените в рая. – Чудесно! Добре де, ами ако нищо не излезе от брака ни? Можем ли да се разведем? Лицето на свети Петър се налива с кръв и той крясва: – Абе вие, да не сте луди бе!? Две седмици обикалям из рая, да ви търся свещеник, мислите ли, че тук ще мога, да ви намеря и адвокат!?!!

  • 11305

    Благодарение на Крум, законите били написани съвсем успешно и изпълнени многократно. Неизменно това прави Крум сериен убиец,казано на съвременен език. Из класно по история

  • 7492

    Артист-вентрилоквист (от тези дето могат да говорят без да си мърдат устните и уж водят разговор с кукла с подвижна челюст, седяща върху коленете им), излиза за поредното представление на сцената и заедно с куклата си започва да ръси вицове за блондинки. Изведнъж от публиката се изправя представителна дама с платинено-руса коса и го прекъсва ядосано: – Какво ви дава право, чрез обобщаващия образ на блондинката, да разпространявате сред хората порочното и с нищо необосновано мнение, за ниския коефициент на интелигентност на представителите на женския пол с коси по-светли от средно-статистическите? Смаян от коректния и зададен с авторитетен тон въпрос, вентрилоквистът започва да мънка: – Госпожо, съжалявам, но това ми е рабо… – Вие не се месете, господине! Не споря с вас, а с мъничкия тъпанар на коленете ви!

  • 3135

    Някъде в UK, съпруг и съпруга пред камината. Той чете вестник, тя бродира. По едно време тя нарушава мълчанието:– Сър, на главата Ви е кацнала муха.– Да не би да опитвате да кажете, че съм лайно?– Простете, Сър… Жените бъркат понякога, но мухите – никога.