Пациентка казва на лекаря: – Докторе, имам чувството, че съм наполовина глуха… Докторът: – Много ви моля, да не ме занимавате с глупости. Човек или е глух, или не е глух. – Ама, моля ви, проверете ако искате… Докторът я слага на един стол, отдалечава се в ъгъла на стаята и шепне: – Четиридесет и четири.. Тя повтаря: – Двайсет и две…
Крикор среща Гарабед, заприказват се, и по някое време го пита: – Абе ти защо не ме попита как съм? – Е защо да те питам? – Ами ето, от маса време не сме се виждали, сега се срещаме и ти даже не ме питаш как съм. – Какво да те питам, нали те гледам? – Добре де, все пак от уважение поне… – Ама нали те виждам че си виж и здрав? – И какво сега, няма да ме попиташ, така ли? – Е айде, щом настояваш… Крикор, как си? – Ох, не питай…
Музикант в ресторант се приближава до една от масите и пита седящия там мъж: – Извинете, вие ли поръчахте Паганини? – Не, аз чакам свинско със зеле.
В библиотека влязъл човек и попитал: – Имате ли книгата "Комунизмът през 2000 година"? Библиотекарят отговорил: – Търсете я в раздел "Научна фантастика"!
В операционната зала сестрата вика: – Докторе! Загубихме пациента! Хирургът: – Няма страшно, имаме още две отделения такива.
Щирлиц вървеше по улицата на нощният новогоден Ханой. Изведнъж насреща му излиза дракон… "За щастие" – мисли си Щирлиц. "За вечеря" – мисли си драконът.
Блондинка превишава скоростта. Спира я полицайка, която също е руса. – Може ли да видя книжката ви? пита тя. Блондинката започва трескаво да търси в чантата си. – А как изглежда книжката? пита блондинката. – Ами това е четириъгълен предмет, на който има и снимка. Най-накрая блондинката намира четириъгълното си дамско огледалце в чантата и го подава. Полицайката го поглежда, връща го на блондинката и казва: – Всичко е наред! Не знаех, че сте полицай!
