7817
Тъща към зет си: – Всяка вечер разказваш на внука ми приказки. Това е хубаво, на защо всичките завършват по един и същи начин: "Те се оженили и заживяли щастливо, защото младоженката била сираче"?
– Защо държиш тоя аквариум в офиса? – питат бизнесмен. – Знаете ли колко е приятно да видиш някого, който си отваря устата и не иска пари?
В детската градина пристига комисия на проверка. Навсякъде – чистота, тишина, спокойствие… – Как сте го постигнали? – питат шашнати хората от комисията. – Ами разделихме децата на групи. – обясняват учителките и повеждат комисията по коридора. На вратите – надписи: "Много добри деца". "Добри деца". "Не особено добри деца". "Лоши деца". "Много лоши деца". "Ужасни деца". "Безнадеждни деца". "Иванчо".
– Вие сте толкова щастлив човек – имате всичко: апартамент, вила, кола, пари в банката… – Да, но ми липсва алиби.
По пътя към църквата младоженци загиват в катастрофа и се оказват пред вратите на рая. В очакване на Свети Петър те разсъждават, дали не е по-добре да се оженят в рая, така и така са били тръгнали да вършат тая работа.. Излиза по едно време Свети Петър и те го питат. Той се позамисля малко и казва: – Хм, не знам , не знам. Чакайте да проверя нещо. Влязъл свети Петър в рая, няма го една, две седмици и пак се появява. – Да – усмихнат казва той – можете да се ожените в рая. – Чудесно! Добре де, ами ако нищо не излезе от брака ни? Можем ли да се разведем? Лицето на свети Петър се налива с кръв и той крясва: – Абе вие, да не сте луди бе!? Две седмици обикалям из рая, да ви търся свещеник, мислите ли, че тук ще мога, да ви намеря и адвокат!?!!
Артист-вентрилоквист (от тези дето могат да говорят без да си мърдат устните и уж водят разговор с кукла с подвижна челюст, седяща върху коленете им), излиза за поредното представление на сцената и заедно с куклата си започва да ръси вицове за блондинки. Изведнъж от публиката се изправя представителна дама с платинено-руса коса и го прекъсва ядосано: – Какво ви дава право, чрез обобщаващия образ на блондинката, да разпространявате сред хората порочното и с нищо необосновано мнение, за ниския коефициент на интелигентност на представителите на женския пол с коси по-светли от средно-статистическите? Смаян от коректния и зададен с авторитетен тон въпрос, вентрилоквистът започва да мънка: – Госпожо, съжалявам, но това ми е рабо… – Вие не се месете, господине! Не споря с вас, а с мъничкия тъпанар на коленете ви!