8959
Момченце отива на гости и на вратата го посреща огромен питбул. – Влизай! – кани го стопанинът. – А, той няма ли да ме изяде? – И на нас ни е интересно, той е за първи ден у нас…
В следствие на нестихващите пожари, огнени пламъци обхванали сградата на ВИАС (Висш институт за архитектура и строителство), която изгоряла. Останала незасегната само будката на портиера. Отишъл един студент, видял че сградата я няма и попитал човека, който бил в будката: – Извинявайте, да знаете къде е ВИАС? – Да! ВИАС изгоря. Отишъл си студентът, но на следващия ден отново дошъл и задал същия въпрос. Когато това се случило и на третия ден, на портиера му писнало и запитал: – Момче, защо всеки ден идваш и ме питаш едно и също нещо? Нали ти казах вече, че ВИАС изгоря! – Ами драго ми става, като го чувам всеки ден бе, чичо!
Семейство Иванови все не успявали да заченат дете и решили да си вземат баща под наем. В деня, когато трябвало да пристигне бащата донор, г-н Иванов целунал жена си и смутено казал: – Аз изчезвам скъпа, човека ще дойде скоро. Половин час по-късно, по една случайност, пътуващ фотограф на бебета позвънил на вратата, надявайки се да реализира продажба. – Добро утро, мадам, аз бих искал да… – Оо, няма нужда да обяснявате, аз ви очаквах. – прекъснала го малко нервно г-жа Иванова. – Наистина? – озадачил се фотографът. – Ами добре, аз съм страхотен специалист по бебета. – Точно на това се надяваме аз и съпругът ми. Заповядайте, влезте. След минута госпожата попитала, изчервявайки се: – Ъмм, откъде ще започнем? – Оставете всичко на мен, госпожо. Аз обикновено правя две пози във ваната, една на канапето и може би няколко на спалнята. Понякога, на пода на хола също се получава хубава поза, там е широко и спокойно можем да се поразхвърляме. – Ваната? Пода на хола? Нищо чудно, че не сме успели да направим нищо с моя Гошо. – Мадам, никой от нас не може да гарантира успех при всеки опит. Но ако опитаме няколко различни пози и аз щракам от шест или седем различни ъгъла, сигурен съм, че ще бъдете доволна от резултата. – Боже мой! Това е много… – ахнала г-жа Иванова. – Госпожо, същността на моята работа не позволява да се действува прибързано. Аз лесно мога да ви претупам за пет минути, но съм убеден, че ще бъдете разочарована. – Зная това. – тъжно отвърнала госпожата. – Позволете да ви покажа някои от моите произведения! – казал фотографът, изваждайки албум със снимки на бебета. – Ето това го направих в рейс на градския транспорт. – Боже господи! – възкликнала г-жа Иванова, мачкайки носната си кърпичка. – А тези близнаци се получиха изключително добре, като се има предвид, че беше много трудно да се работи с майка им. – продължил фотографът. – Било е трудно? – Да, тя беше много претенциозна. Трябваше да отидем в Борисовата градина за да свършим добре работата около децата. Хората се тълпяха и ни притесняваха. – Борисовата градина!? – разширили се очите на г-жа Иванова от изумление. – Да, а освен това едно бездомно куче се опитваше да захапе апарата ми и аз трябваше да се пазя от него докато работя с майката! Госпожа Иванова се олюляла и възкликнала: – Имате предвид, че кучето наистина е искало да загризе вашият ъъъ.. , апарат!? – Точно така. Е госпожо стига съм се хвалил, ако сте готова, аз ще вадя триножника и да започваме работа. – Триножник!? – Разбира се мадам, моят апарат е голям, тежък, 29 сантиметров, професионален. Без да го подпра на триножник не мога да работя с него. Мадам?! Мадам?! Боже, какво й стана, тя припадна!
Анонимен глас попитал радио Ереван: – Може ли един щастлив народ да живее цяла година без да яде? – Не може, г-н Кастро! – отговорило радиото.
Кротко се шляе из тревичката в горичката един яко напушен и набоден пич. Изведнъж иззад едно дърво изскача слон и го уцелва в главата. Пада нашият, след време се свестява, изправя се и тръгва в същата посока. Отново иззад същото дърво изскача кон и пак го уцелва по главата… Отново свестяване и т.н. Този път иззад дървото изскача човек в униформа и изкрещява: – Мама ви наркоманска! Като се надрусате, все на моята въртележка налитате!
Иванчо стои на двора и крещи: – Марийке!!! От прозореца се показва бащата на Марийка: – Марийка вече си легна. Мога ли аз да ти помогна с нещо? – Не, трябва ми Марийка като жена! След пет минути на двора изскочила Марийка с миниполичка и прозрачна блузка. – Знаеш ли, Марийке,- казва й Иванчо.- Топката ми падна в женската тоалетна…