7393
Люти чушки – огин! Табела от сергия на пазара в "Младост-1"
Секретарката внася кафето и сутрешните вестници в кабинета на кмета. – Нещо много сме намръщени днес – опитва се да се пошегува той, оглеждайки сексапилния й тоалет. – Не бих искала да го сметнете за заплаха, Г-н Кмете, но… – Какво? – Ако не ми повишите заплатата, ще бъда принудена да напиша мемоарите си…
Дежурният офицер пита редника на пост на портала на поделението: – Какъв беше този камион, който излезе пред малко? – Зелен. – Идиот! Питам те за номера му! – Номера беше червен на бял фон.
Между художници: – Абе, ти продаде ли нещо? – Да. Колата си.
Ресторант. Клиент започва току-що донесените му кюфтета и намира косъм. – Келнер! В кюфтето ми има косъм. – А-а-а! Нормално е! Готвача ни е еднорък и прави кюфтетата с едната си ръка върху гърдите. Пак добре, че не сте си поръчали пълнени чушки…
– Иванчо, защо не идва вчера на училище? – Семейството ни се увеличи с един човек, госпожо. – Братче или сестриче си имаш? – Татенце! Мама се омъжи за пети път.
Седи поручик Ржевски и пише нещо… Влиза полковника: – Поручик, какво пишете? – Ами съчинявам химн за нашия полк… – Нима? Дайте да погледна… Но това са само псувни! – Но защо… Ето тук във втория стих има думата "знаме"…
Срещат се Елцин, Клинтън и Костов да обсъдят проблемите си. Елцин: – Моят проблем е, че един от дванадесетте ми бодигарда иска да ме убие, но не знам кой точно! Клинтън: – Имам 12 стажантки и една от тях иска да пише книга, но не знам точно коя! Костов: – Един от моите 12 министри със сигурност е професионалист, но не мога да разбера кой е!
Сталин чете доклад. Изведнъж някой в залата кихва. – Кой кихна? (мълчание…) – Първи ред, стани! Да се разстреля! Бурни аплодисменти. – Кой кихна? (мълчание пак…) – Втори ред, стани! Да се разстреля! Дълго нестихващи аплодисменти. – Кой кихна? (мълчание…) – Трети ред, стани! Да се разстреля! Бурни аплодисменти в цялата зала, всички стават, възгласи "Слава на великия Сталин!" – Кой кихна? – Аз, аз… (ридания…) – Наздраве, другарю!
Шоп попитал радио Ереван: – Какво да си помисля, ако заваря коч в спалнята си? – Трябвало е да мислиш преди, а не след това.