Двама бизнесмени се срещат на коктейл. Започват да водят разговор за живота, за бизнеса, когато стигат до въпроса за данъците, единият казва: – Ох, заради тези данъци, напоследък спя като младенец. – Що, бе? Всичко ли ти е чисто? – Не, бе! На всеки час се будя и плача…
Даскалицата влиза в час и гледа – на дъската нарисуван огромен член. – Кой го нарисува това? – пита тя. – Аз! – признава си Иванчо. – Всички да излязат от стаята, да остане само Иванчо, ще му кажа аз на него! Децата излизат и чакат в коридора. След половин час от стаята излиза Иванчо, закопчава си панталона и вика: – Видяхте ли сега колко е важна рекламата!
Клиент се оплаква в ресторанта: – Какви са тия спагети бе! Заседнаха ми в гърлото. Келнерът отива за малко до кухнята, връща се и казва: – Готвачът казва, че всичко им е наред. Кой ви е карал да ги ядете напречно – той ги е сварил надлъжно!
Един ден малкият Иванчо закъснял за час. Отворил тихо вратата на класната стая, погледнал – учителката била с гръб към него и се промъкнал пълзешком до чина си. Тъкмо седнал и учителката се обърнала, видяла го и му казала:– Иванчо, баща ти така ли влиза вкъщи – тихо и с пълзене? Я излез и влез, както го прави баща ти.Излязъл Иванчо и след малко вратата се отворила с шут, появил се той с димяща цигара в устата, треснал вратата, извадил цигарата от устата си, загасил я на пода и креснал:– Е, скъпа, не ме очакваше, нали?
Чапай и Петка вървяли през пустинята. Нямали ни храна ни вода. По едно време Петка забелязал Чапай да дъвче нещо и започнал да се моли: – Чапай, дай ми малко и на мен. Чапаев мълчи. – Айде бе Чапай, дай ми малко бе? Чапай изплюл каквото дъвчел и му се скарал: – Колко пъти съм ти казвал, като си пера чорапите да не ме закачаш бе?
Военен преподавател обяснява на войниците новите достижения на техниката: – Американците са измислили нов вид патрони – без гилзи! Сега се опитват да изобретят и пушка за тях.
