Кротко се шляе из тревичката в горичката един яко напушен и набоден пич. Изведнъж иззад едно дърво изскача слон и го уцелва в главата. Пада нашият, след време се свестява, изправя се и тръгва в същата посока. Отново иззад същото дърво изскача кон и пак го уцелва по главата… Отново свестяване и т.н. Този път иззад дървото изскача човек в униформа и изкрещява: – Мама ви наркоманска! Като се надрусате, все на моята въртележка налитате!
Щирлиц получи шифрограма, че в Москва му се е родил син. Мъжки сълзи потекоха по страните му. Щирлиц не беше ходил в Родината от цели седем години…
Отива един пафкач на трева за риба. Напушва се прилично, седи на брега, чака да клъвне и по едно време от водата се подава една крава и му казва: – Може ли една цигара, пич? Гледа той шашнат и какво да прави – дава й една цигара. Кравата се потапя, а нашият човек продължава с риболова. След малко оная пак се показва и вика: – Забравих огънче да ти искам, извинявай. Оня седи като треснат, дава й запалката и тя пак се потапя. Нашият се оглежда да види дали има и други свидетели, но вижда само едно куче на десетина метра встрани. Изведнъж кучето се обажда: – Не ме гледай, и аз съм учуден!
Учителката пита Иванчо: – Ти защо не си си написал домашното? – Ами вчера имаше пожар у нас и загина дядо. – Изгоря ли? – Не, успя да скочи през прозореца! – Преби се долу ли? – Не, долу имаше пожарникари. Те бяха опънали едно платно и той падна на него, отскочи и отново влезе през прозореца. – И тогава изгоря? – Не, пак успя да скочи! – И тогава се преби? – Не, нали Ви казах, че пожарникарите бяха опънали едно платно и той отскочи от него и пак в прозореца. – И тогава изгоря? – Не, пак скочи. – И този път се преби? – Абе нали ви казах, че пожарникарите бяха опънали едно платно… – Добре бе, какво все пак се случи с дядо ти? – Ми на пожарникарите им писна и го застреляха.
-Докторе, вчера получих киселини! -оплаква се пациент. -Бъди сигурен, че пратката не е от мен.
При лекаря: – Хм, струвате ми се познат. Може би сте били при мен и друг път. Как се казвате? – Симеонов. – Плеврит? – Не, Николай.
В почивката между лекциите трима професори разговарят в коридора, но забързан студент неволно блъска един от тях. – Как не ви е срам, млади човече – възмущава се професорът. – Прекъснахте нашия научен спор, прекъснахте моята мисъл! Може би в този момент вие лишихте човечеството от едно велико откритие! Страшно притеснен студентът се извинява и продължава по коридора. А професорът се обръща към своите събеседници и продължава: – И значи разкопчавам й аз сутиена…
