-Докторе, през цялото време виждам пред очите си светещи точици – оплаква се пациент на очен лекар. Докторът му предписал очила. След няколко дни болният дошъл отново. – Е, как е? – пита докторът – По-добре ли се чувствате? – Разбира се, докторе. Сега виждам светещите точици доста по-ясно.
Шофьорът Пешо си карал камиона и чул по радиото да съобщават, че в околността е кацнала летяща чиния с извънземни на борда, и че е обещана награда за човека, който пръв установи контакт с извънземните. "Съществата са високи около метър, бели са на цвят, плешиви" – се казвало в съобщението. Пешо продължил да си кара камиона, но по едно време му се допикало. Отбил камиона, и отишъл да се облекчи в близките храсти. Както си вършел работата, не щеш ли, гледа срещу него стои същество точно според описанието по радиото – високо около метър, плешиво, бяло… Почнал Пешо да се опитва да установи контакт: – Пешо – посочил той себе си… – Камион – посочил превозното си средство… – Пикае – обяснил той какво прави, посочвайки органа си. Съществото нишо не отговорило, а само мигало умно. Пешо опитал пак: – Пешо…, камион…, пикае… Никакъв резултат. – ПЕШО…, КАМИОН…, ПИ-КА-Е! Съществото отговорило: – Гошо, линейка, сере.
Любовното обяснение на един счетоводител: С настоящото бордеро декларирам, че целият авоар от надежди и всички вътрешни ресурси от търпение за взаимност от моя страна са изчерпани. Защо сторнираш всички мои платежни искания отправени към теб по ускорената форма? Инкасирай поне това, което е последно от моя страна. Твоят поглед е винаги студен като на ревизор, забелязъл дебитно салдо по разплащателната сметка. Защо е това презрение към мен, като към облигации от фашисткия заем през 1942 година? Твоята студенина е в състояние да докара до банкрут и най-пламенната любов, каквато е моята. Анализирайки досегашният баланс на нашата нещастна и несподелена любов, дойдох до заключението, че не мога да разчитам на никакво любовно авансиране от твоя страна. Но аз ще си отмъстя! Ще настъпи падежа на моето отмъщение и тогава ще си платиш с лихвите на просрочените заеми. Не очаквай милост от моя страна! Разбира се до този момент ще гасна в дълбоко просрочие- нещастен и влюбен! Времето обаче не ще успее да амортизира моите чувства, защото те са свети и силни. Пак те моля, авансирай ме с малко любов и аз ще бъда твой на безсрочен влог! О, нима моите любовни мечти и блянове не ще бъдат никога погасени? По-добре да умра, отколкото да кредитирам сърцето си на някоя друга след твоето сторно. Твоят отказ тегне като блокирана сметка на съзнанието и мислите ми. О, моя бедна любов, лутаща се като отклонени оборотни средства! Изглежда ще бъда принуден да обявя на ликвидация чувствата си по твоята аналитична сметка към синтетичната й, наречена любов! О, само ако би направила справка в главната книга на моето сърце, ти би открила такъв голям фонд любов, който ще може да те премира през целия си живот. Но ти си замразена като заем за нередовни запаси. Превеждам ти моите последни прощални поздрави! На приносящия настоящия любовен ордер се заплаща 3% комисионна за услугата. Прилагам един лимитиран чек за безкасово изплащане на милиони целувки, които ти не ми даваш възможност да ти предам лично в твоя трезор. Твой вечен дебитор?
По социалистическо време група студенти се явяват на изпит по политикономия. Излиза един – доволен, ухилен… Колегите му го питат: – Какво стана бе? – Скъсаха ме. – А защо си такъв доволен? – Това нищо не е, Пешо направо го арестуваха.
Командирът на батареята оглежда позициите и вижда обслужващите оръдието да лазят в храстите. – Защо пълзите така? – пита той. – Тази сутрин замаскирахме оръдието и сега не можем да го намерим – докладва ефрейторът.
Репортерът: – В какво се изразява изследователската работа на професора? Икономката на професора: – Преди всичко в търсене на очилата си.
Карал си един човек трабантчето, но ненадейно му отказали спирачките и се натресъл отзад на един чисто нов мерцедес. Излизат от него пет глави и шефът им почва: – Ей сега си написа смъртнта присъда! Ше те убием бе, ей! Човека ги погледнал и казал: – Недейте така бе, хора! Вие сте пет а аз един. Шефът на борците се замислил и казал: – Иване, Пешо, минете от него и да заформяме търкала!
Учителката пита Иванчо: – Ти защо не си си написал домашното? – Ами вчера имаше пожар у нас и загина дядо. – Изгоря ли? – Не, успя да скочи през прозореца! – Преби се долу ли? – Не, долу имаше пожарникари. Те бяха опънали едно платно и той падна на него, отскочи и отново влезе през прозореца. – И тогава изгоря? – Не, пак успя да скочи! – И тогава се преби? – Не, нали Ви казах, че пожарникарите бяха опънали едно платно и той отскочи от него и пак в прозореца. – И тогава изгоря? – Не, пак скочи. – И този път се преби? – Абе нали ви казах, че пожарникарите бяха опънали едно платно… – Добре бе, какво все пак се случи с дядо ти? – Ми на пожарникарите им писна и го застреляха.
Говорят си двама наркомани: – Ей, вчера се запознах със страшна мадама. Поприказвахме си, взех й телефона… – Ами много хубаво. На другия ден оня пак разправя: – Ау, с друга мадама се запознах, и на нея й взех телефона… И така няколко дена, докато другия не издържал и казал: – За какво ти са толкова телефони бе, вземи поне един телевизор!
