Сръбска и натовска ракета се срещат над Югославия. Сръбската заговаря другата: – Чакай малко, колежке! За къде бързаш? Дай да идем да се почерпим нещо! – А, не мога! Бързам за Белград! Но сръбската ракета била много убедителна и най-накрая двете заседнали в едно заведение. Някъде след полунощ натовската ракета вече фъфлеща казала: – Ами аз май е крайно време да тръгвам! Само да можех да си спомня за къде бях тръгнала… Белград ли беше…? София ли беше…?
Гледа от оня свят Хитър Петър какво става в България и говори на Настрадин: – Ходжа, моето внуче Петърчо май ще спечели изборите. – Ще спечели ако моето правнуче Ахмедчо помогне.
Петка тича запъхтян при Чапаев: – Василий Иванич, Анка настъпи мина! – Знам – спокойно казва Чапаев. – Ама откъде знаеш? – Дамската й превръзка се лепна на прозореца преди малко.
По социалистическо време група студенти се явяват на изпит по политикономия. Излиза един – доволен, ухилен… Колегите му го питат: – Какво стана бе? – Скъсаха ме. – А защо си такъв доволен? – Това нищо не е, Пешо направо го арестуваха.
Мутра вика декоратор в многоетажната си къща, води го в стаята на дъщеря си и с недоволен тон казва: – Дъщеря ми е много недоволна от твоята работа. А уж ти се доверих при обзавеждането на къщата! Тя твърди, че нейната стая е най-страшната в целия дом. Това трябва да се оправи веднага! Декораторът: – Добре, господине! Това е съвсем лесна задача – просто трябва да махнем всички огледала…
Счетоводител на преглед при психиатър: – Докторе, не мога да заспя! – А защо не опитате да броите овце? Много приспивно действа. – Опитах. Обаче – броя, броя, и после като допусна някоя грешка, отиват ми три часа да я намеря и поправя.
