На път за вкъщи пиян измислял какво да направи, за да не разбере жена му, че е пил. „Ще се прибера вкъщи и ще седна да чета, – накрая измислил той. – Жена ми ще види, че чета и ще си помисли, че съм трезвен“. Така и направил. След малко жена му влезла в кухнята и го попитала: – Какво правиш? – Чета, – отговорил мъжът. – Идиот! – изкрещяла жената. – Веднага затвори куфара и отивай да си лягаш!
По времето на Съветския съюз – конгрес на КПСС. Закъснял мъж влиза в залата и побутва хората от последните редове: – Другари, поместете се малко, не мога да видя трибуната. – Да ти услужим с бинокъл? – Не, благодаря, аз съм с оптически мерник.
След като Иванчо и Марийка се оженили, вкъщи всичко започнало едно след друго да се разваля. Но като се бриберял вечер Иванчо, вземал вестника, пускал телевизора, вдигал краката на масата като истински мъж и все се измъквал: „Марийка, аз не съм електротехник, водопроводчик, не разбирам от перални.“ Една вечер се прибрал и гледа всичко оправено. – Майстор ли си викала, Марийке? – пита Иванчо. – Не. Дойде съседът отгоре. Каза, че ще оправи всичко, но ако се съглася да му направя сладкиш или да легна с него. – И ти му направи сладкиш? – О, Иванчо, аз да не съм сладкарка.
– Преди да започна да ви защитавам, ще отбележа, че този път положението ви е много по-сериозно. – казва адвокатът на своя клиент. – Миналия път се отървахте на косъм. – Разчитам на това, че междувременно вие сте повишили квалификацията си…
– Случайно да сте намирали портфейла ми? – Заповядайте, ето го – казва келнерът. – Колко е приятно да срещнеш честен човек! В четири ресторанта питах за портфейла си, а тези мошеници ми отговориха, че нищо не са намирали.
Тристан Бернар решил да изпрати на няколко приятели билети за своя пиеса, която не била приета възторжено нито от критиката, нито от публиката. Към всеки билет Бернар добавил бележка със следния текст: "Елате въоръжен, защото мястото е пусто!".
