938
Обява: "Млада, очарователна блондинка търси съпруг. Нямам вредни навици: не пуша, не пия, не работя."
Младеж, от малко село, вдигнал сватба. След сватбата младоженците легнали да спят в една стая с брата на момчето. Младоженците тихичко си вършат работата, а брата по едно време се обажда: – Брат ми! Дай и на мен да ям нещо, бе. – Какво ядене бе, Пешо? Посреднощ е! – Абе дай от тва дето го ядете вие… – Ама ние не ядем нищо… – Искаш да кажеш, че не ядете нищо? – Да! – А що мляскате така?
Тъщата е на смъртен одър и едва прошепва на зет си: – Ето ти пари, на всяка цена искам да бъда погребана в Централните гробища. Как ще ме уредиш – твоя си работа… Зетя взема парите и излиза. След няколко часа се завръща запъхтян: – Ох, едва се оправих – хайде стягай се, след два часа трябва да сме на гробищата!
Глуха жена карала кола по магистралата, като много внимавала да не направи нарушение. Изведнъж жената видяла в огледалото за обратно виждане, че я следва полицейска кола с включени светлини. Жената бързо отбила в страни и, когато един от полицаите се приближил, тя свалила стъклото си, посочила едното си ухо и поклатила глава, за да покаже, че е глуха. Полицаят казал: – Знам, дойдох да Ви кажа, че клаксонът Ви е заял.
Щирлиц рови в секретния архив на Гестапо. Изненадващо влиза Мюлер: – Щирлиц, какво правите тук? – Амии, чакам трамвая! – Аха. Мюлер си тръгва, но съмнения започват да го преследват. Връща се в архива, но Щирлиц вече го няма там. "Сигурно е минал трамвая" – мисли си Мюлер.