Един асистент решил да се заяде със студент и го пита: – Колко лампи има в стаята? – 20. – отговорил студентът. – Грешка, 21 са, аз си нося фенерче в джоба. Студентът останал на поправителен. На следващия път пак го питат: – Колко лампи има в стаята? – 21! – отговорил студентът, а оня му вика: – Не, 20, аз не си нося фенерчето. – Да, но този път аз нося! – отговорил студентът.
Попитали радио "Ереван": Може ли в Люксембург да победи комунизма? Отговор: – Не! Не е възможно такъв голям хаос да стане в такава малка страна.
Попитали радио "Ереван": – Клара Маринова и Вера Маринова сестри ли са? – Не – отговорили от радиото – братя…
Командващият армията поканва офицерите и техните жени в базата на коктейл. Един от генералите държи реч пред събралите се. Млад лейтенант се обръща към жената до него и казва: – Каква глупсти ги дрънка този глупак, а? Жената обръща червеното си от гняв лице към него с думите: – Лейтенант, знаете ли коя съм аз? – Не, госпожо. – Аз съм жената на този, който нарекохте "глупак". – Така ли, – казва младият лейтенат твърдо и наперено, – а знаете ли кой съм аз? – Не, не знам- казва генералската жена. – Слава богу! – казва лейтенантът и изчезва в тълпата.
Войник трябвало да скача с парашут пред комисия. Понеже се бил скатавал през цялото време, той не знаел как се скача. Решил пак да се скатае, бутнал някой лев на пилота на самолета и се договорили оня да пусне с парашута едно чучело, което да падне в едни храсти. Войникът щял да чака в храстите и като паднело чучелото, щял да му вземе парашута, все едно той е скочил. В деня на изпита самолетът излита. На определеното място пилотът пуска чучелото. Да ама като нямало кой да дръпне ръчката за отваряне на парашута, той не се отворил и чучелото се сринало в храстите. Цялата комисия изпаднала в паника, към храсталаците се юрнали лекари, санитари и всички, които присъствали. Преди да стигнат до тях, обаче храстите се разтворили и от там излязал нашия човек. Изтупал прахоляка от униформата и казал: – Кво става с тая армия бе, кви са тия парашути дето не се отварят. Да се изпотрепаме всичките ли искате…
Веднъж корабът претърпял корабокрушение и по чудо (що ли?) само фокусникът и папагала се спасили, и продължили да плават на някакви останки от кораба. Фокусникът гледал злобно към папагала, който също не откъсвал поглед от него. Накрая след седмица папагала не издържал: "Е добре де, добре. Предавам се! Къде е корабът?"
Някакъв човек отишъл да лови риба, и в храстите до реката намерил запечатана бутилка. Отворил я, а оттам излязъл един джин и му казал: – Затова, че ме освободи, ще ти изпълня едно желание. Казвай какво искаш. – Искам всичките полицаи в тая страна да са умрели, и да ги видят как плават в ковчези по реката! – Ама защо така, някои от тях може да са хубави хора. – Добре тогава, нека добрите да са в хубави ковчези!
– Иванчо, по какво учиш? – По история. – И за какво се разказва в урока? – Ами за Наполеон – как е живял, как е умрял… – И как е умрял? – Ами на Света Елена. – Абе какви са тия гадости дето ви учат в училище?
Един мъж се прибира у тях и заварва жена си гола, на масата – шампанско, шоколадови бонбони, свещи… – Какво става тука ма! – Ами дойде кумът на гости… – И какво, да не ти налетя? – Ами малко ме целуна… – Така ли? Къде? – По устата… – Още? – После по врата… – Другаде? – По гърдите… – След това? – И по корема… – И после? – По колената… – Не прескачай!
