7037
Демокрацията ни донесе светлината в края на тунела. Мамка му и тунел… изобщо няма край!
Демокрацията ни донесе светлината в края на тунела. Мамка му и тунел… изобщо няма край!
Митничар умира и попада в ада. Дяволите го посрещат, облича му копринен халат, слагат му ланци по врата, дават му куфарче пари и го пускат в ада. Влиза той, гледа навсякъде разкош. Влиза в едно казино: – 1000 долара на червено. – Извинете, господине, не приемаме пари. Отива на бара: – Едно мартини с лед! – Не приемаме пари, господине. Влиза в ресторанта: – Супа от костенурки, стриди и шампанско… – Съжалявам, не приемаме пари… Митничарят отива при дяволите отново и пита: – Абе в тоя ад, въобще нещо може ли да се купи с пари? – Не. – И защо? – Ами защото тука е ада за митничари…
– Докторе, лекарството което ми предписахте го вземах все три пъти по едно и до вечерта го свърших. Сега какво ще ми предпишете? – С духове не разговарям.
Режисьор се кара на сценаристите на сапунен сериал: – Абе, некадърници такива, каква е тая скука, дето сте я написали бе! Я вземете и убийте Идалго, или отровете Хелена, или пък някой да застреля Хосе…. Изобщо – вкарайте малко живот в тоя филм!
– Ден трети, и все още не ми се работи, какво ли трябва да значи това? – Сигурно днес е сряда…
В България направили проучване по колко пари вземал един митничар. Първият въпрос, зададен на първия митничар бил: – Господин митничар, Вие за колко време бихте си купили нов Мерцедес? – За една седмица – отговорил той без да се замисля. След това попитали втория : – А вие господине за колко време бихте си купили ново Богати? – За седмица и половина – отговорил вторият. На края стигнали до третия и го попитали: – Вие за колко време бихте си купили нов Форд? – За един месец и половина – казал третият след дълги сметки и размишления. – Но защо за толкова много време? – Е па голяма фирма са тези от Форд!
– Докторе, как може да се открие склероза? – Ех, язък дето ти обяснявах толкова вчера…
Любовното обяснение на един счетоводител: С настоящото бордеро декларирам, че целият авоар от надежди и всички вътрешни ресурси от търпение за взаимност от моя страна са изчерпани. Защо сторнираш всички мои платежни искания отправени към теб по ускорената форма? Инкасирай поне това, което е последно от моя страна. Твоят поглед е винаги студен като на ревизор, забелязъл дебитно салдо по разплащателната сметка. Защо е това презрение към мен, като към облигации от фашисткия заем през 1942 година? Твоята студенина е в състояние да докара до банкрут и най-пламенната любов, каквато е моята. Анализирайки досегашният баланс на нашата нещастна и несподелена любов, дойдох до заключението, че не мога да разчитам на никакво любовно авансиране от твоя страна. Но аз ще си отмъстя! Ще настъпи падежа на моето отмъщение и тогава ще си платиш с лихвите на просрочените заеми. Не очаквай милост от моя страна! Разбира се до този момент ще гасна в дълбоко просрочие- нещастен и влюбен! Времето обаче не ще успее да амортизира моите чувства, защото те са свети и силни. Пак те моля, авансирай ме с малко любов и аз ще бъда твой на безсрочен влог! О, нима моите любовни мечти и блянове не ще бъдат никога погасени? По-добре да умра, отколкото да кредитирам сърцето си на някоя друга след твоето сторно. Твоят отказ тегне като блокирана сметка на съзнанието и мислите ми. О, моя бедна любов, лутаща се като отклонени оборотни средства! Изглежда ще бъда принуден да обявя на ликвидация чувствата си по твоята аналитична сметка към синтетичната й, наречена любов! О, само ако би направила справка в главната книга на моето сърце, ти би открила такъв голям фонд любов, който ще може да те премира през целия си живот. Но ти си замразена като заем за нередовни запаси. Превеждам ти моите последни прощални поздрави! На приносящия настоящия любовен ордер се заплаща 3% комисионна за услугата. Прилагам един лимитиран чек за безкасово изплащане на милиони целувки, които ти не ми даваш възможност да ти предам лично в твоя трезор. Твой вечен дебитор?