4424
– Абе, защо излизаш на терасата всеки път жена ти като започне да пее? – Да не помислят съседите, че я бия.
– Абе, защо излизаш на терасата всеки път жена ти като започне да пее? – Да не помислят съседите, че я бия.
Иванчо се връща от училище и пита баща си: – Тате, вярно ли е, че човекът е произлязъл от маймуната? – Ти да, но аз не.
Поручик Ржевски бил на светски прием и разговарял с Наташа Ростова. Изведнъж той се извинил и хукнал навън. След малко се върнал, целите му крачоли мокри. Наташа го пита: – Какво, дъжд ли? – Не, вятър!
В хотела сервитьорът любезничи със симпатична закусваща двойка – нали трябва да се заслужи бакшиша. Мъжът отговаря с нежелание на натрапника: – Малко на ваканция, а? – Да… – А деца имате ли? – Да… – Решихте да ги оставите в къщи тоя път, а? – Да… – Колко е хубаво само двама без деца. Романтика! – Да… – А кой гледа децата? – Жена ми…
Попитали радио Ереван: – Какво трябва да направи 80 годишна баба, за да и се изправят гьрдите като на 18 годишна? – Да застане на четири крака.
По време на едно дело във връзка с кражба на лека кола, адвокатът на обвиняемия пита тъжителя: – Вие уверен ли сте, че именно обвиняемият е откраднал вашата кола? – След като изслушах вашата защитна реч, започнах да се съмнявам имал ли съм въобще кола.
Един фермер отива в банката заедно с кучето си, за да поиска заем. Директорът на банката му отказва, след което кучето се разгневява и ухапва директора, а след това и случаен клиент. – Мога да разбера защо ухапа мен, но защо трябваше и бедния клиент? – пита потресеният директор. – За да изчисти лошия вкус от устата си – отговаря фермерът.
Селянин разправя за реколтата: – Тая година царевицата стана като електрически стълбове! – Толкова голяма ли? – Не, толкова рядка.
Военна комисия. В кабинета седи един майор. Влиза донаборник. Майорът: – Фамилия? Донаборникът: – Иванов. Майорът: – Съблечете се! Донаборникът се съблича. – Обърнете се! Донаборникът се обръща. – Наведете се! Донаборникът се навежда. – Разтворете бузите! Донаборникът разтваря. – Годен! Донаборникът се обръща с недоумение: – Е кво, толкова ли не можехте да ми го кажете в лицето…