Мъж се прибира в къщи кьоркютук пиян. Решил да се прикрие от жена си. Чудил се какво да направи и измислил, че ако чете книга тя няма да се досети нищо. Сяда в хола на дивана и почва да чете. Влиза жена му, поглежда го и казва: – Е, кво… пак ли си се насвяткал!? Колко можеш да изпиеш? – Кой това ма? Не виждаш ли, че седя тука и си чета книга. – Абе я затваряй тоя куфар и отивай да си лягаш, пияница такъв!
В Североизточна България отново рязко се е повишила безработицата, предаде бившият ни кореспондент от Добрич.
Холивудска актриса попълва формуляр с графи: "госпожица; омъжена; разведена; вдовица". След дълъг размисъл звездата написва: "Всичко".
– Може ли утре да не идвам на училище? – пита Иванчо. – Майка ми ще прави пролетно почистване и трябвa да и помогна. – Изключено! – казва учителя. – Много ви благодаря! Знаех си, че мога да разчитам на вас.
Българи задават въпрос към радио Ереван: – От четири години не сме яли месо, а започват постите. Какво да правим? Отговор: – Спирайте да ядете!
Двама приятели не се били виждали от години и се срещнали случайно. Единият казал на другия: – Хайде да отидем на едно кафе, да се видим по-добре? – Ааа, не мога, ще липсва Киряков. – Тогава довечера? – Не може, Киряков заминава командировка. – Ами утре или през седмицата? – Не мога, Киряков цяла седмица няма да го има. Ядосал се първият и казал: – Добре де, поне ми кажи кой е тоя Киряков! – Абе и аз не го познавам, ама ходя да чукам жена му.
Един хванал златната рибка. Тя веднага му казва: – Виж к"во, номера с трите желания го знам. Имаш само едно. Казвай бързо и ме пускай, че отивам на купон. Човекът бил българин-патриот. Помислил, па казал: – Повечето българи все за Америка бълнуват. Я направи един мост с по три платна в двете посоки от София до Ню Йорк, който иска да се качи на ладата и да ходи. Рибката вика: – Дай нещо по-просто бре. Как ще го изчислявам тоя кривия мост. Човекът вика: – Имам да вземам пари от Кремиковци. Помогни там. Рибката помислила, помислила и казала: – Колко платна в двете посоки трябваше да бъдат?
Април 1945г. Щирлиц току-що е отмъкнал секретни документи от касата на Борман и ги преглежда в квартирата си, когато внезапно телефонът иззвънява: – Ало, Исаев… давам ви Ставката…, – и в слушалката се чува гласът на Сталин. – Виж какво, Максимич! Преди малко звъня лично партайгеносе Адолф. Някакви бумажки си взел там… Върни ги, скъпичък… Безпокоят се хората, не е хубаво така…
