Киркор и Гарабед живеели на 8-ми етаж и редовно ходели при съседката над тях. За да не ги изненада съпругът, опъвали една рибарска мрежа на техния балкон. Ако някой позвъни на вратата – скачат през балкона в мрежата и се прибират у дома. Един ден, когато Киркор е при Маргото, накой звъни, Киркор скача през балкона, Маргото отваря вратата – гледа Гарабед. – Марго, кажи на Киркор да не скача, че отивам за риба и взех мрежата.
Разхожда се един руски хакер из парка през нощта, и вижда как на една пейка някакъв грузинец напъва отзад една девойка. Той се оглежда, позамисля се, па си сваля гащите, и напъва грузинеца отзад. Последния от своя страна, заклещен между двамата, няма как да мръдне, и само пита през зъби – "Кой си ти бре?", на което хакерът отговаря: – Мълчи, мълчи, мое анонимно прокси…
Щирлиц помисли. Хареса му и помисли още веднъж…
Червеноармейците хванали един от белите и почнали да го разпитват. След няколко часа Петка докладва на Чапаев: – Нищо не казва, гада! – А вие бихте ли го? – Бихме го. – А в бъчва с вода давихте ли го? – Давихме го. – Хм… Я му дайте да помирише партенките ми. – Е, Василий Иванич, ние да не сме някакви зверове!
В приемната на психиатър се срещат двама познати. – Сега ли идвате или вече си тръгвате? – пита единият. – Ако знаех това, не бих седял тук…
– Скандално! Защо трябва да платя преди обяда? – Защото си поръчахте гъби, господине.
Мутра влиза в аптека. – Какъв хляб имате? Аптекарят учудено: – Ама тук е аптека какъв хляб? – Смееш да ми противоречиш? – и го смлял от бой. На следващият ден мутрата пак идва. – Какъв хляб имате? – Казах ви вече, че не продаваме хляб. – Ооооооо! – и още по як пердах. На третия ден още при появяването на мутрата аптекарят започва да вади хляб изпод тезгяха. – Ето "Добруджа", ето "Стара загора". Имаме ръжен, типов, франзели… – Хляб има вече във всички аптеки. Покажи киселото мляко.
Веднъж в час по-български в класа на Иванчо щял да влиза инспектор на проверка. Учителката знаела за "мръсната уста" на Иванчо, извикала го и му казала: – Иванчо, като влезе инспектора, няма да вдигаш ръка, нито да казваш каквото и да било, ясно ли е? – Да, госпожо – отвърнал Иванчо. Дошъл денят на проверката. Класа имал за домашно да напише съчинение за зимата. Учителката казала: – Деца, нека сега да видим какво сте написали за домашно. Кой ще си го прочете? Всички деца навели глави, само Иванчо вдигал високо ръка. Учителката се правила, че не го вижда известно време, но инспектора казал: – Госпожо, този ученик вдига ръка, а вие не го вдигате. Кажи, моето момче. Станал Иванчо и започнал да чете: – Ситен сняг се сипе над полето, клоните на дърветата се превиват от тежестта му, дебел лед е сковал езерото, а на леда глутница вълци… Учителката след първоначалното притеснение, се поуспокоила, като си рекла, че сигурно Иванчо нещо се е поправил… – …се ебат, госпожо. Учителката с ужас погледнала първо инспектора, после Иванчо и казала: – Иванчо, не е ли малко неудобно… – Неудобно е госпожо, хлъзга се, но те пак се ебат.
