Камилче пита майка си: – Мамо, защо имаме две гърбици? – За да можем да издържим без вода дългите дни, през които прекосяваме пустинята. – А защо ни е такава дебела шията? – За да не ни е студено през нощта и да не ни е горещо през деня в пустинята. – А защо имаме такива големи копита? – За да можем по-лесно да ходим през пясъците на пустинята. – Мамо, за какво са ни всички тези екстри, след като живеем в зоопарка?!
– Ало, цирка ли е? – Да. – Трябват ли ви изроди за представление? – Да, защо? – Ами аз съм с две глави, на едната имам три уши, на другата четири очи… – Добре, ще те вземем. – Значи, да вземем да се видим? Ще ви чакам утре в 10.00 при часовника на гарата. За да ме познаете, ще нося списание в лявата ръка.
Старшината строява ротата и командва: – Иванов! 50 крачки пред строя – ходом марш! Иванов почва да марширува и след малко се спира: – Не мога по-нататък, господин старшина! Тука има стена! – По-нататък не е нужно… Иванов, кръ-ъ-ъ-гом! Рота, за стрелба!
Продавач на вестници на Централна гара вика: – Няма Стандарт, няма Демокрация, няма Пари… Остана само Труд и Капитал!
Някакви получили покана за симфоничен концерт. Малко позакъсняли, настанили се на местата си и попитали съседа: – Какво свирят в момента? – Девета симфония от Бетовен. – Бре, значи доста сме позакъсняли! Цели осем симфонии сме пропуснали!
Седят двама и се черпят. Единият взел да откровеничи: – Помниш ли, че тебе в старият квартал те обраха? – Помня. – Аз имах пръст в това. А спомняш ли си, че те съдиха за измама? – Спомням си. – Пак аз се бях намесил. Тогава вторият му казва с досада: – А помниш ли, че ти се роди син преди две години? – Помня. – Е, тогава аз се намесих…
