Един моряк тръгнал на поредния дълъг рейс, обаче на излизане от пристанището корабът се повредил и се върнал обратно за поправка. Морякът се прибира вкъщи, опитва да си отвори – от вътрешната страна има ключ. Звъни. Отваря му някакъв здравеняк. Здравенякът пита: – Ти пък кой си? – Аз ли? Аз съм мъжът… – Абе я се разкарай, нашият мъж замина на дълъг рейс…
Сико пощаджията отива на преглед в общинската поликлиника. Докторът му предписва необходимите лекарства и след като му дава най-подробни указания как да ги взема, добавя: – И всеки ден по два километра оздравително ходене! – Докторе, – пита Сико, – а кога да ги одим тия два километра? Преди да разнесем пощата или след това?
Трима дебели германци излизат от затвора и се заклеват да повторят всичко което чуят.Минават покрай една детска градина и децата започват да им викат: -Трима дебели германци, трима дебели германци. Продължават напред и виждат дете с топка което вика: -Раз-два-три бум в стената, раз-два-три бум в стената. Продължават виждат една жена да вика: -За едно пакетче семки, за едно пакетче семки. Продължават и виждат едно семейство което вика: -Отиваме на пътешествие, отива ме на пътешествие. Тръгват да пресичат и виждат убита жена.Полицай ги вижда и ги пита: -Koй я уби? Те решели, че е удачен момент да повторят всичко. -Трима дебели германци, трима дебели германци. -Как я убихте? -Раз-два-три бум в стената, раз-два-три бум в стената. -Защо я убихте? -За едно пакетче семки, за едно пакетче семки. -О, идвате с мен в затвора! -Отиваме на пътешествие, отиваме на пътешествие.
Един човек тича по улиците и раздава на минувачите бели листа. Към него се приближават двама полицаи. – Гражданино, какво раздавате? – Как какво? Не виждате ли – раздавам позиви! – Ти с кой се ебаваш, бе? Т`ва са си чисто бели листа. – Не! Това са позиви. – Е, като са позиви, тогава защо нищо не пише? – К`во да пише – то всичко е ясно!
Срещат се двама приятели: – С какво се занимаваш напоследък? – С лизинг и маркетинг. – А по-точно? – Лепя марки в Централна поща…
Военен парад. Президентът приема парада. Пред него минават танкове, артилерия, вътрешни войски, в небето трещят вертолети и самолети… След поредната рота униформени войници се задава каре от дребни хорица с костюми и дипломатически куфарчета. – Какви са тия? – пита шашнат президентът. – Най-страшното ни оръжие! – отговарят генералите. – Чиновниците от финансовото министерство. За нула време могат да разкажат играта на всяка държава.
– Пръстите на дъщеря ви са като мълнии – обръща се учителят по пиано към майката на своя ученичка. – Искате да кажете, толкова бързи? – Не. Никога не уцелват втори път същото място.
