Английски замък, пред него се ширнала ливада, покрита с прекрасен току що навалял сняг, изкрящ под слънчевите лъчи. Лордът – собственик на замъка се събужда и излиза на терасата да се полюбува на красивата гледка. О, ужас! Върху белият сняг с урина е изписано: "Лорда е рогоносец". Лордът веднага повикал Шерлок Холмс. След кратък оглед на местопрестъплението Шерлок Холмс направил своето заключение: – Милорд, почеркът е на жена Ви, а урината – на Вашият шофьор.
Иванчо се прибира от училище. – Мамо, пишка ми се. – Ми ела в тоалетната да те изпишкам. – Не! Искам с баба, защото й треперят ръцете.
Школа по парашутизъм. Скача един от самолета, дърпа халката – парашута не се отваря. Дърпа халката на резервния – и той не се отваря. Лети към земята и се ядосва. Покрай него прелита втори парашутист и пита: – Кво, жена ти ли ти сгъва парашута? – Да! – Аха, ясно. Продължават да летят надолу и си говорят за живота. Покрай тях с три пъти по-висока скорост прелита трети парашутист с диви крясъци "Гадддддддддд мръснаааа, ще те убияяяяяяяяяяяяяя!" Вторият прашутист обяснява: – Е на тоя сигурно тъщата му е го е сгъвала. Така става, когато вместо парашут, ти напълнят раницата с тухли…
Самотна муха кацна на рамото на Щирлиц. "Следят ме!" – стресна се разузнавачът.
Говорят си двама приятели, и двамата по професия наемни убийци. – Абе слушай, мисля си нещо… Ти например, мен можеш ли да ме убиеш за пари? – Ама братче! Как можеш да говориш такива неща! Че ние с тебе сме като родни братя! Тебе без пари ще те гръмна!
В адвокатска кантора "Смит, Смит, Смит и Браун" влиза клиент. Той на всяка цена иска да види последния от съдружниците. – Но защо не някой от семейство Смит? – пита го секретарят. – Този Браун трябва да е много умно момче, след като е успял да се вмъкне в толкова интимна компания – казва клиентът.
Едно котенце попитало батко си: – Бате, какво е това "ебане"? Батко му казал: – Ела с мене довечера и ще ти покажа. Излизат те вечерта и отиват на мястото където се събират младите котки. Обаче било зима и било много студено. Чакали те котките, чакали и мръзнали и по едно време котенцето казало: – Абе бате, аз още малко ще поеба и ще си ходя.
