Промоция. Опашка. Един мъж изведнъж започва да масажира раменете на стоящият пред него. Той подскача: – Какво си мислите, че правите? – О, извинете! Беше машинално – аз съм масажист по професия и… – Е и какво от това!? Аз съм данъчен инспектор, но не бъркам в джоба на този пред мен…
Лекарят преглежда пациент и постоянно си мърмори под носа: – Добре… добре… добре… – Какво е толкова добре бе, докторе? – Добре, че аз не съм болен от това…
Шофьор на автобус от градския транспорт кара с бясна скорост и возещите се едва успяват да се задържат по местата си. Един от пътниците не издържа, отива при шофьора и ядосано пита: – Извинете, но вие хора ли возите или животни? А шофьорът невъзмутимо отговаря: – А бе, к`вот се качи, туй возим!
Делегат се завръща у дома от конкрес на БКП. Сяда на масата и мълчи. Жена му го пита: – Да ти сложа ли да ядеш? Мълчи, вдига ръка – гласува "за". – Да ти сложа ли и салатка? Пак мълчи, гласува "за". – Ракийка да ти сипя? Ръкопляска.
– Келнер, когато дойдох, ми казахте, че няма риба, а на господина там сервирате! – Вярно е, но когато вие поръчвахте другият господин ей там още не беше си върнал порцията!
Иванчо видял как батко му качва приятелката си в колата и се метнал скришом в багажника, да види къде ще ходят. Спрял баткото на една полянка, слезли с приятелката си и той я попитал:– Ще ми дадеш ли? – Не – отговорила тя.– Пак си помисли, ще ми дадеш ли?– Не.– За последен път те питам …– Не – отсякла тя, а баткото на Иванчо казал:– Щом е така, ходи си пеш.На другия ден Иванчо качва Марийка на колелото и – на полянката.– Марийке, ще ми дадеш ли?– Да.– Пак си помисли, ще ми дадеш ли? – Да.– За последен път те питам … – Да – казала тя, а Иванчо въздъхнал:– Щом е така, вземай колелото, аз ще си вървя пеша.
Автобиография на … (подадена при кандидатстване за работа) Роден съм на 8 февруари 1965 година в 8 без 15 сутринта в град Симитли, махала Горната. Зодията ми е Водолей с изгряващ знак Стрелец. От малък съм закърмен с народни песни и майчина кърма. Баща ми Стефан е шофьор на автобус. Два пъти е награждаван със значка "Отличник" (1963 и 1972г.) При посещението си в Симитли през 1978 година тогавашният министър на транспорта го похвалил, което е документирано и имаме снимка. Майка ми е доячка с няколко окръжни рекорда по млеконадой (1965 г. – 8769 литра, 1976 г. – 10318 литра и 1984 г. – 12652 литра). За това е удостоена със званието Герой на … (задраскано) … труд. Брат ми Цоко тренираше борба и на юношеското първенство през 1975 год. зае 14-то място в категорията си (прилагам снимка). През 1972 година постъпих в първи клас на училище "Бачо Киро". Класна ми беше другарката Христова. Не бях отличник, но не съм повтарял годината нито веднъж. През 1976 година станах пионер и бях избран за отговорник по трудовата дейност. Колективът ме уважаваше. Основното си образование завърших в гореизложеното училище през 1980 год. Средно и висше такова нямам. Оттогава работя. Сменил съм девет професии: шофьор, носач, продавач, хигиенист и други. Сега съм на свободна практика. Не съм осъждан освен за кражби. Характерът ми е кротък. Не пия много. С първата ми жена Верка се разведохме през 1987 година по взаимно съгласие. Голямо животно беше (прилагам снимка). Тя взе децата – Сашко и Дилайла. Последната си е чиста българка, ама по него време много слушахме Том Жонс. С втората жена Сия сме в развод. Деца засега нямаме. Подпис. Дата.
