3971
– Тате, викат те в училище. – Защо? – Помниш ли, че те бях помолил да ми напишеш съчинение на тема "Нещата, които обичаме". – Е? – Ами на учителката не й е харесало онова за стриптийза на масата и другите неща…
Попитали радио Ереван може ли първоаприлската шега да мине и за коледен подарък. Отговорили: "Може, ако се износи нормално…"
Математик звъни по телефона: – Ало, Иван Петров? – Няма такъв тук. – Как, това не е ли домът на Петрови? – Не, тук са Стоянови. – Ама номерът ви не е ли 632548? – Не, 632549 е. Математикът затваря и се чуди: – А стига бе… Някаква си грешчица в шестия знак, а такова голямо отклонение…
Край Щирлиц бавно премина немски моторен патрул. "Рокери" – помисли си Щирлиц. "Металист" – помислиха си немците. А Щирлиц гордо продължи да крачи по "Фюрерщрасе", окичен с медали върху съветската си униформа.
Дебела дама е в санаториум да отслабване. – Не мога да ям от мокра чиния – сърди се тя на сервитьора. – Но това е супата ви, госпожо…
Вървят си заека и мечока през гората и изведнъж – хоп, хващат златната жаба. Тя им казва: – Пуснете ме, ще ви изпълня по три желания и на двамата! – Ами добре, – казва мечока – моето първо желание е всичките мечки в гората да станат женски! – Готово, – казва жабата – а ти, Зайо? – Аз искам каска! – Хе-хе-хе, – смее се мечока – егати тъпото желание. А на мен второто ми желание е всичките мечки и в съседната гора да станат женски. – А аз искам мотор! – казва заека. Махва жабата и хоп – всичките мечки в съседната гора и те стават женски, а заека е качен на мотор. – Третото ми желание е всичките мечки по целия свят да станат женски! – казва мечока. Заека стяга каската, припалва мотора и отдалечавайки се вика на жабата: – А на мен третото ми желание е мечока да стане педераст!
Надпис в отдел "Поддръжка на компютърната техника" на голяма фирма: "Теория – това е когато знаете всичко, но нищо не работи. Практика – това е когато всичко работи, но не знаете защо. При нас съчетаваме теорията с практиката. Нищо не работи и нямаме понятие защо."
Някаква млада двойка – годеници, тъкмо пътували с колата към църквата да се женят, и се случила страшна катастрофа, която ги убила на място. Възнесли се веднага на небето, и понеже били праведни, попаднали пред вратата на рая. – Заповядайте вътре, чеда мои! – казал им Свети Петър. – Ама Свети Петре, ние много се обичаме и искаме да те питаме нещо. Ние много искаме да се оженим, та питаме дали в рая хората могат да се женят. Ако не може – не щем да влизаме. – Чакайте тук, отивам да проверя. – казал Петър и изчезнал. Седят двамата пред вратите на рая и си мислят: "Добре де, това е рай все пак – ще стоим тук вечно. Ами ако се оженим, а след хиляда години се окаже, че не си допадаме напълно?" Чакали, мислили си такива неща, пак чакали, пак мислили… Свети Петър се върнал чак след три месеца: – Радвайте се, чеда мои! Можете да се ожените! – Ама Свети Петре, ние искаме и друго да попитаме… А може ли да се разведем после? – Аман от вас! – викнал гневно Свети Петър. – Влизайте веднага без повече въпроси! Аз три месеца губя заради тях да намеря свещеник в рая да ги венчае, а те сега имат нахалството да ме пратят да търся адвокат!