1960
– Бира ли? – пита келнерът постоянен клиент. – Не, с колата съм, донесете ми минерална вода. След минута, келнерът се връща и носи бира: – Можете да си изпиете бирата, някой ви е откраднал колата.
– Бира ли? – пита келнерът постоянен клиент. – Не, с колата съм, донесете ми минерална вода. След минута, келнерът се връща и носи бира: – Можете да си изпиете бирата, някой ви е откраднал колата.
Учителка отива при директора и казва: – Край! Напускам или ми увеличете заплатата! Директора: – Ама какво е станало, Иванова? Учителкатата: – Как какво? Моите деца отнякъде научили, че е нормално да се хранят по три пъти на ден!
– Защо хвалиш толкова много този мост? – Как защо? Този мост ние сме го строили. – Тогава, защо те е страх да минеш по него? – По същата причина.
Секретарката внася кафето и сутрешните вестници в кабинета на кмета. – Нещо много сме намръщени днес – опитва се да се пошегува той, оглеждайки сексапилния й тоалет. – Не бих искала да го сметнете за заплаха, Г-н Кмете, но… – Какво? – Ако не ми повишите заплатата, ще бъда принудена да напиша мемоарите си…
Седят три момченца в пясъчник, пийват си биричка и си пушат. Минава няква жена: – Как не ви е срам, на колко години сте!? Защо не сте на училище ? Децата се споглеждат и едното : – Ти луда ли си ма, кой ходи на училище на 5 годинки?
Системен администратор се учи да стреля на стрелбище. Вдига пистолета, изстрелва цял пълнител – нито един куршум в мишената. Инструкторът казва:– Абе какво става, как може нито един път да не уцелиш?– Не знам, от моята страна всичко е наред – куршумите излязоха от цевта.
Чапаев и Петка бягат от белите. Петка влачи огромен чувал. По някое време се моли на Чапаев: – Василий Иванич, да го хвърля ли тоя чувал? – Не може, Петка! В него е плана за превземане на Париж! По някое време пак: – Може ли да го хвърля тоя чувал? – Не може, той е супер ценен стратегически! Измъкнали се как да е, сядат да починат, и Петка отваря чувала да го види тоя план. И какво да види – вътре само картофи! – Василий Иванич, какъв е тоя план? – Значи гледай сега, Петка – почва да обяснява Чапаев, полагайки картофите един по един на земята – тука сме ние, а тука е Париж…