– Уважаеми телевизионни зрители – казва дикторът, – седнете по-удобно, отместете от себе си всички тежки предмети, които бихте искали да захвърлите по екрана на телевизора си! Следва изявление на министъра на финансите по повод повишаването на цените…
Някакъв човек влиза в бръснарницата: – За пръв път идвам при вас. Добре ли подстригвате? – Чудесно! – отговаря гордо бръснарят. – Човекът преди вас беше толкова доволен, че поиска да го подстрижем още веднъж!
Седят си двама старци в парка и се припичат на слънце. Започват да вият сирени и те тръгват към скривалището. Като го наближават единия се плесва по челото и казва: – Аз се връщам, забравих си ченето на пейката. А другият му казва: – Спокойно бе, американците ще хвърлят бомби, а не сандвичи.
Какво казва мъжът на жена си в поредните години на брака, когато пресичат заедно уличното платно: Първата година: "Почакай, пиленце, нека мине колата!" Втората: "Мила, почакай, идва кола!" Третата: "Чакай, идва кола!" Четвъртата: "Бъди по-внимателна!" Петата: "Не виждаш ли колата?" Шестата: "По дяволите, сляпа ли си?" Седмата (на себе си): "Като си сляпа, нека те сгази!"
Лъвът като цар на животните издал заповед да не се сере по горските пътеки. Една неделя следобед всички животни се били събрали на пикник на поляната. Пристига лъвът целия омазан с лайна и пита: – Кой сра на горската пътека? Всички се умълчали. – Питам – кой сра на горската пътека?! Всички изтръпнали. – Вашта мама, кой сра на пътеката?! Слончето се обадило плахо: – Ами аз без да искам се изпуснах малко… – Абе какво малко бе, аз със засилка не можах да го прескоча!
– Иванчо, защо те нямаше три дни на училище? – Госпожо, дядо почина и аз от мъка… – Как ще е починал, бе?! Нали днес като минах покрай вас той се препичаше на балкона? – А, не, госпожо! Той тате от време на време го изнася, за да не му загубим пенсията…
Лети си Карлсон над Червения площад, уморил се, приседнал на перваза на прозореца на Брежнев: – Добрутро, Леонид Илич! Брежнев повдигнал глава и направил изненадана физономия. – Това съм аз, Карлсон. – Хмм, хмм, – още повече се чуди Брежнев. – Мен всички ме познават, даже и децата, за мен са написани много книги! – Хм, да-а, да-а, а къде е вашият другар Енгелсон?
