3357
– Откъде имаш такъв хубав часовник? – Подарък е от сестра ми. – Но ти нямаш сестра?! – Нямам, но така пише на часовника.
Двама строители: -Дай вар! -К`во? -Дай вар! -К`во? -Мамицата ти дай вар! -И аэ мамицата ти к`во?
Много срамежлив студент едва се престрашава да покани колежка на кафе в квартирата си. Нарочно не прави специални приготовления, за да не си помисли тя нещо… Звъни се на вратата – мадамата идва. Под мишница носи някакъв пакет. – Какво носиш? – Будилник, че утре трябва да ставам рано за лекции.
Берлин 1943 г. Тайно събрание на висши немски офицери и гестапо, в тайна заседателна зала. Всички гледат очаквателно… В този момент влиза Фюрера, самия Адолф Хитлер. Всички стават на крака с възгласа: "Хайл Хитлер!" и високо вдигната ръка. От някъде обаче се дочува мъжки глас с думите: "Хайл Гитлер!"… Настава смут и объркване в залата… Само Фюрерът, гледайки уверено към всички, казва: – Щирлиц, още ли го влачиш този изпит по немски от първи курс…
Девойка пита радио Ереван – може ли да се забременее от телефонен секс? – Зависи от слушалката! – отговаря радиото.
Военен преподавател пояснява: – Атомната бомба е така направена, че винаги пада в епицентъра на взрива!
Полицията обявила война на падението на морала и заповядала на собственик на нощен клуб да рекламира своя балет със стрийптийз-солистка без да използва думи от рода на "гола", "разсъблечена" и т.н. Собственикът се подчинил и на другия ден рекламата пред заведението му гласяла: "Дванайсет екзотични красавици! Единайсет великолепни костюма!"
По времето на Сталин ще вдигат паметник на Пушкин в Москва. Носят проекта на Сталин за одобрение: стои Пушкин, чете томче съчинения на Сталин. Генералисимусът коментира: – Политически е правилно, но исторически – неправилно! Не може. Носят му нов проект – стои Сталин и чете томче на Пушкин. – Исторически е правилно, но политически – неправилно! Не може. Носят му трети проект – стои Сталин, и чете томче съчинения на Сталин. – Ето това е! И политически правилно, и исторически правилно! Приема се!
Мъж се връща от посещение при лекар. Жена му нетърпеливо го пита какво е станало. – Отначало докторът каза, че с моята болест мога да живея до петдесет години – отговаря съпругът. – Но като му казах, че вече съм на четиридесет и девет, след кратък пазарлък стигнахме до съгласие, че ще умра на седемдесет…
Съдията към свидетелката: – На колко години сте? Красноречиво мълчание. – Ако вие сама не кажете, ще помоля мъжете в залата да определят вашата възраст.