9067
Две мухи искали да бият слона. Отишли при него и му казали: – Слоне, хайде да се бием! А той отговорил: – Ооо, не е честно, вие сте двама!
Ситуация:В ъгъла на една стая гори купчина хартии, гори не много силно, но има реална опасност от голям пожар. Наблизо има чувал с пясък. Как действат различните хора:Инженер-практик: Влиза в стаята, вижда огъня и засипва огъня с пясък.Физик-теоретик: Влиза в стаята, вижда огъня, посипва с пясък около огъня и наблюдава явлението.Математик: Влиза в стаята, вижда огъня, вижда чувала с пясък и след като осъзнава, че задачата има решение, губи интерес към нея и излиза от стаята.
О, книжка! Три деня млади студенти как учебник ги брани. Изтерзани уста трепетно повтарят дефиниции с рев. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път формули лазят към ум замъглен и с цифри обстрелват студента смутен. Тема след тема! Въпрос след въпрос! Зубрач безумний сочи конспекта пак и вика: "Учете! Тук ви е съдбата!" Колеги го погват с викове сърдити, но той им отвръща с друг вик: "ура!" … Три дни веч се мъчат, но помощ не иде, от никъде взорът надежда не види… Нищо. Те ще препишат, но смело, без страх – кат тайни агенти притихнали в мрак. Изпитът иде: всички нащрек са! Последният напън веч е настал. Тогава Кълвачев, наший зубрач ревна гороломно: "Млади студенти, венчайте Алма Матер с лаврови венци! На ваший ум доцент повери лекции, конспекти, себе си дори!" При тез думи силни студентите горди очакват геройски заветния час! Пищови дописват, листи разлистват, сърце разтуптяно в гърдите беснее и сладка радост – докрай да препишат пред комисия строга на тоз славен чин, с една ръка ловка – славна десница! "Ректорат цял сега нази гледа, тоя риск голям е, но куражът не мре – ни доцент, ни декан може да ни спре!" "Грабвайте пищова!" – някой си прошепна и букви и цифри плъзнаха завчаска кат демони черни над белий чаршаф, и бягат, редят се, като жив рояк! И професори тръпнат, друг път не видели ведно да пишат зубрач и кръшкач и въздуха стрелят с поглед корав! Изпит се обръща на борба в своя пик, студенти безстрашни като скали твърди погледи остри срещат с железни гърди и се фърлят с песни над поредния лист като виждат харно, че преписаха веч… Йоще миг – ще дойде заветния час. Изведнъж професор обявява изпитний край с гръмотевичен глас! … И днес йощ Университетът, щом сесия зафаща, спомня тоз ден бурен, мълви и препраща славата му вечна като някой ек от студент на студент, век подир век!
Иванчо и Марийка били брат и сестра и решили да се ебат. Наебали се най-накрая и кат свършили Марийка въздъхнала: – Ех, Иванчо, по-добре го правиш от татко. Иванчо я погледнал и казал: – Ами то и майка така казва…
Из новинарска емисия: – Имаме две новини: една добра и една лоша. Катастрофирал е автобус с адвокати и всички до един са загинали. Лошата новина е, че в автобуса имало три свободни места.
Секретаря и кмета на едно село се разхождали вечерта в гората но изведнъж притъмняло и паднал дъжд. Най-близо била къщата на бай Иван. Влезли при него и седнали гладни: – Бай Иване, да имаш нещо така пържолки да сложиш? – Нямам кмете, сиромах човек съм аз. – Секретар, пиши едно прасе на бай Иван от общината. А нещо сиренце, млекце да имаш? – Нямам,много съм беден. – Секретар, пиши една крава на Бай Иван от общината! Легнали и заспали гладни. На сутринта станали те и кмета рекъл: – Бай Иване абе ти оправяш ли я твойта баба? – Кур нема, кмете. Кур нема. – Секретар! Задраскай прасето и кравата и пиши – кур за бай Иван.
Господ създал светлината, а Дяволът за да му направи напук – тъмнината. Господ създал земята – Дяволът направил океаните. … Господ създал адвокат. Дяволът се замислил и… направил още един адвокат.