Мутра построил лятна вила в Балчик. През лятото отиват на море с гаджето. През това време обаче свлачището е отнесло вилата в морето. Девойката почва да се ядосва: – Их, мама му стара, отиде ни хубавата вила, толкова пари потрошихме, а всичко отиде на вятъра. Мутрата гледа спокойно, след това й перва един по врата и казва: – Стига мрънка ма! Я глей отгоре ква идва!
Английски бизнесмен диктува на секретарката си писмо: "Уважаеми господине, Тъй като моята секретарка е дама, не мога да и продиктувам това, което си мисля за Вас. Още повече, къй като аз самият съм джентълмен, нямам право даже да си мисля така за Вас. Но тъй като Вие не сте нито едното, нито другото, надявам се, че ще ме разберете правилно…"
Френски войник си спомня за войната в Алжир: – Пустиня, слънце! Беше страхотна жега! А жажда… Можеш да умреш от жажда: нито коняк, нито ракия, нито уиски, нито дори вино, нищичко! – Е, поне вода нямахте ли? – Абе кой ти може да мисли за къпане в такава жажда!
Мъж се прибира у дома. В джоба имал три лева. На сутринта решил да отиде да пийне. Бърка в джоба – парите ги няма. Излязъл на двора, хванал една гъска и отпрашил към пазара. Привечер се прибира пиян. Жена му пита: – Да си виждал гъската? – Гъската отлетя… за топлите страни отлетя… а ако продължаваш да ми бъркаш по джобовете, докато спя, се очакава и кравата да отлети натам…
Тъщата е на смъртен одър и едва прошепва на зет си: – Ето ти пари, на всяка цена искам да бъда погребана в Централните гробища. Как ще ме уредиш – твоя си работа… Зетя взема парите и излиза. След няколко часа се завръща запъхтян: – Ох, едва се оправих – хайде стягай се, след два часа трябва да сме на гробищата!
В едно купе пътували момиче, момче и борец. Hа момичето му станало топло и помолило момчето да отвори прозореца. Момчето се опитало да го отвори, но ръчката заяждала и той, колкото и да се напрягал, не успял. Тогава борецът му казал: – Виж сега как става тая работа – и ударил с главата си стъклото. Прозорецът се счупил и влязъл по-хладен въздух, а борецът поучително казал, като посочил главата си: – Разбра ли бе. Не са важни мускулите. Тука е важно да има нещо.
В гарнизонно градче, капитанът слага сина си да спи. – Не ми се спи, татко – капризничи синчето, – искам слончетата да потичат! – Късно е вече, синко, лягай да спиш. – Не, не е късно, искам слончетата да потичат, искааааам! – Ох, какво да правя с теб! – въздиша капитанът, скача, излиза от блока, пресича казармения двор и влиза в спалното помещение: – Рота, стани! Тревога! Въздушно нападение! Сложи противогазите!
