1411
Шерлок Холмс и д-р Уотсън тръгват сутринта за работа. На паркинга Холмс възклива: – Уотсън, някой ни е пипал колата! – Как позна? – Елементарно, Уотсън – няма я!
Шерлок Холмс и д-р Уотсън тръгват сутринта за работа. На паркинга Холмс възклива: – Уотсън, някой ни е пипал колата! – Как позна? – Елементарно, Уотсън – няма я!
Адвокат в съда: – Господа съдии, вярно е че подсъдимия е убил майка си и баща си, но ви моля да бъдете снизходителни към едно кръгло сираче…
– Хей, вие! Какво прави ръката ви в джоба на панталоните ми? – Извинявайте, само търся кибрит! – Можехте просто да ме попитате! – Не обичам да разговарям с непознати!
Един черен жребец препускал през пустинята-седмица, две, месец. По едно време видял кръчма. Влязъл вътре, тропнал с копито по бара и казал на бармана: – Слушай к"во, искам да ме напоиш, да ме нагостиш, и утре рано сутринта да ме събудиш защото страшно бързам! Бармана така и направил, напоил го, нагостил го и на следващата сутрин отишъл да го буди. Нямал кофа с вода, затова му лиснал кофа с бяла боя. Коня се събудил разплатил се с бармана и тръгнал на път. Препускал седмица, две и видял оазис. Решил да се освежи малко. Навел се да пие вода, видял отражението си и възкликнал: – Еееее, каъв тъп барман – събудил е друг кон!
Едно джудже отива в публичен дом. Звъни на вратата. Мадам отворила, огледала се, но нищо не видяла. След малко пак се звъни на вратата. Мадам отворила, но пак не видяла никой и точно преди да затвори вратата джуджето извикало: – Ехо, тук долу! Мадам забелязала джуджето и казала: – Ей, я се махай от тука, бе, дребен! – Абе, аз може да съм малък, ама виж с к`во звъня!
Питат радио Ереван: – Каква е разликата между адажио и арпеджио? Мълчание. След малко радиото отговаря: – Абе хората няма какво да ядат, а вие тука ни занимавате с глупости.
Влиза притеснен човек при психиатър и разказва: – Положението е нетърпимо. Ще ме уволнят. Не се наспивам – тъкмо затворя очи и идва Клаудия Шифър. "Ще ме чукаш" казва. "Няма не мога, няма недей!". Оправям я, заминава си и ето я Наоми Кембъл. "С Клаудия Шифър можеш, а с мене не можеш. Така ли?" Оправям я и нея и ето я Линда Еванджелиста. "Да не чувам НЕ" – ми вика и се съблича… – Спокойно! Към колко часа идва Линда Еванджелиста? Един и половина?- казва докторът, – Това е много известен случай. Писал съм учебник. Значи, когато дойде Линда Еванджелиста и казвате – "Ето телефона на доктор Иванов. Той ще ви оправи". – Вие ме спасихте! – казва пациентът и си отива. Влиза следващият и започва: – Ужас! Не мога да се наспя. Тъкмо затварям очи и се озовавам на гарата в Русе. До мен полицай и войник с куче. Насочват оръжие и казват: "Виждаш ли ги тия десет вагона почвай да ги буташ към София!" И аз ги бутам, бутам и тъкмо стигам Централна гара и будилникът звъни. – Спокойно! – казва докторът, – Всичко е под контрол. Къде е най-големият зор? – Е, ми, някъде към Горна Оряховица. – Отлично! Казвате на униформените лица: "Сега ще дойде доктор Иванов и той поема пет вагона, аз – другите пет!" – Докторе, вие сте гений! – Работим, работим – казва скромно докторът, – между другото, към колко часа стигате Горна Оряховица? – Към един и половина… – Е, тогава не мога. Чакам Линда Еванджелиста…
Режисьор се кара на сценаристите на сапунен сериал: – Абе, некадърници такива, каква е тая скука, дето сте я написали бе! Я вземете и убийте Идалго, или отровете Хелена, или пък някой да застреля Хосе…. Изобщо – вкарайте малко живот в тоя филм!
Бяло момиче се влюбило в много богат негър. Майка й обаче не му разрешавала да се омъжи за него. Отишъл той да й иска ръката: – Вярно ли е че си много богат? – Да аз ужасно богат – Ми добре. Женете се ама има три условия!!! – Аз обича нея. Аз направи всичко. – Първо – тя трябва да живее в супер-луксозна къща на 6 етажа. – Аз обича нея. Аз направи такава. – Второ – да има последния модел лимузина с всички екстри вътре. – Аз обича нея. Аз купи такава. – И трето – най-важното: трябва да ти е 42 см. – Аз обича нея. Аз отреже 10.
Анонимен глас попитал радио Ереван: – Може ли един щастлив народ да живее цяла година без да яде? – Не може, г-н Кастро! – отговорило радиото.