10296
Христо Ботев е кол , на който се развява знамето на българската поезия. Кандидат-студентски
– Ало! Ало да, бърза помощ ли е?! – Не! Сбъркали сте! – А-а-а! Много ви моля да ме извините! – Няма нужда! Случва се! – Ама не, наистина ви моля да ме извините! Разбирате ли, моята тъща умира, сигурно й остават няколко секунди, и аз понеже се притесних и сигурно за това съм сбъркал номера. Ама нали наистина не се сърдите? Не, не, не мога да повярвам, сигурно ми се сърдите. Ами не, щото гласът ви един такъв разстроен. Не? Честно? Е добре. Дочуване. Още веднъж извинявайте. Не се обиждайте…
Жената на един борец му ражда близнаци. На другия ден борецът вдига банкет, на който са поканени всички колеги. След дълго празнуване, шефът решава да се направи на компетентен и пита: – Картоф, близнаците какви са, бе – еднояйчни или двуяйчни? – Ами, как да ти кажа, шефе, едното е двуяйчно, а другото е момиче…
Заваляло дъжд. Под една стряха се скрили един милиционер и един студент. Милиционераът ядял геврек, а студентът четял вестник. Минало едно куче. Милиционерът решил да се изгаври, отчупил парче от геврека и казал: – Яж, да не си гладен като тоя студент. Студента откъснал парче вестник и отвърнал: – На, чети, да не си тъп като тоя милиционер.
Егати скапания провайдър! Вече дава заето преди модема да е набрал номера!
Питат арменското радио: – Къде космите на жената са най-къдрави? – В Африка.
Иванчо се връща от училище и пита баща си: – Тате, вярно ли е, че човекът е произлязъл от маймуната? – Ти да, но аз не.
Говорят си двама приятели, и двамата по професия наемни убийци. – Абе слушай, мисля си нещо… Ти например, мен можеш ли да ме убиеш за пари? – Ама братче! Как можеш да говориш такива неща! Че ние с тебе сме като родни братя! Тебе без пари ще те гръмна!
На цигулков концерт звучи мазурка от Шопен. Изпълнителят забелязва, че лицето на един от зрителите на първия ред е обляно в сълзи. След концерта той го намира във фоайето и го пита: – Навярно сте поляк? – Не, цигулар съм – отговаря човекът.
SS загражда квартирата на Щирлиц. Мюлер се провиква: – Щирлиц, обграден си, излизай! Знаем, че си вътре! Щирлиц също знаеше, че е вътре, но упорито мълчеше…