Стара дама си купила за първи път телевизор. Същата вечер тя го включила и гледала футболен мач. На другия ден предавали ръгби и дамата извикала техник: – Моля ви, вижте какво му има на този телевизор. – Защо, какво се е случило? – Ами, разбирате ли, вчера като гледах топката беше кръгла, а днес стана овална.
Посред нощ в дома на главния лекар на една болница звъни телефона. Обажда се дежурният лекар: – Шефе, гори пети корпус. Пожарната е тук и гаси. Главният лекар става бързо и паникьосан звъни в пожарната, за да разбере ситуацията. Обажда се дежурният офицер: – Лоша работа докторе! Пожара го изгасихме, обаче в помещението е имало десет човека, шест от тях успяхме да спасим, обаче останалите четири не можахме.Главният лекар: – А стига бе!? Пети корпус е моргата!
Учителката: – Иванчо, днес домашната ти работа е написана доста добре. Сигурен ли си, че никой не е помагал на баща ти?
Доктор се обажда на пациент по телефона: – Получихме резултатите от изследванията ви и имам една добра и една лоша новина. Добрата е, че ви остават още 24 часа живот. Ужасеният пациент пита: – А тогава каква е лошата? – Не можах да са свържа с вас вчера.
По време на войната руснак стои на пост в тъмното. Чува някакъв шум. – Серьожа, это ты? – Ja, ja!
На животните в гората им било много скучно. Така че се уговорили всеки да разкаже по един виц. Ако дори едно от животните не се разсмеело щяли да изядат разказвача. И така първо зайчето. Реакцията на всички: "Ха, ха, ха…" – магарето мълчи. Изяждат заека. След това вълчо. Всички: "Ха, ха, ха…" – магарето пак мълчи. Два дни по-късно, в присъствието на малкото останали животни, магарето започнало да се хили като обезумяло: – Какво ти стана, бе – пита лъвът. – Абе тоя заек верно може да разправя вицове…
Иванчо си редял лайненца в училищния двор. Минава учителката и го пита: – Иванчо, какво правиш тука бе? – Ми играя си на учители и ученици. Тия по-малките са учениците, а това голямото отпред сте вие. – Добре, Иванчо, добре. Минава директора: – Иванчо, какво правиш тука? – Ми играя си на учители и ученици. Тия по-малките са учениците, а това голямото отпред е учителката. – А мене няма ли да ме сложиш бе, Иванчо? – Ееее, целия двор претърсих ама такава голяма фашкия никъде не намерих!
Млад поет занесъл на Волтер своя ода, чието заглавие било "Към потомството". Волтер я прочел и казал на автора: – Добре, много добре… Но мисля, че няма да стигне до адреса…
