10596
Домакинът към гостите: – Приятели, не сядайте на този диван, защото е пълен с дървеници! – А защо не го изхвърлиш? – Изхвърлях го вече няколко пъти, но тези проклети гадини го връщат обратно…
– О, главата ми! Какво ще ми дадете за нея, докторе? – И да ми я подариш, не я искам!
Накарали Чапай и Петка да напишат съчинение за училище какво са правили цяло лято. Обаче цяло лято те са пили и са ходили за жени, чудили се, чудили се какво да пишат и решили да пишат вместо че са пили че са чели и вместо ходили по жени ходили за риба. "Ставам аз сутринта ама ми се чете ама ми се чете та 2 не виждам. Отивам в домашната библиотека, гледам всичко съм прочел. Намирам едно спотаено малко книжле и го прочитам на един дъх. Излизам и отивам в градската библиотека – там си поръчвам 3те тома на "Война и мир". Прочитам ги набързо и след тях още едно малко книжле. Излизам навън и гледам Петка ама се е начел ама се е начел та не може да ходи. Отивам при него и му викам "Абе Петка какво ще правим сега". "Ами айде да ходим за риба" ми отговаря той. Ама нали се бяхме начели едно хубаво та цял ден не можахме кукичките да изправим.
В детската градина учителката пита Иванчо: – Защо не си играеш със Светлин? Нали бяхте приятели? – Вече не ми е, защото майките ни не са в добри отношения заради бащите ни – лаконично обяснява малчуганът.
Попитали Радио Ереван: – Кои неща са най-правилно разпределени между хората? – Парите и умът. Парите на никого не стигат, а умът на всички е в излишък!
Стои новобранец катаджия на кръстовището, спира кола, глобява шофьора… Оня му подава няколко банкноти. Катаджията гледа петолевките и почва да си мърмори на глас: – Пет и пет – десет, три по две – шест… От радиостанцията на колана му се чува гласа на началника му: – Иванов! Поставен си на този пост да делиш и изваждаш, не да събираш и умножаваш!
Събрал шефа на борците всички свои подчинени и им казва: – От утре искам да ми разхождате питбула, и да внимавате да не му се случи нещо защото някой каже ли ми че му се е случило нещо ще го правя да умира. Взели те кучето и започнали да се редуват да го разхождат и да се грижат за него. Но не щеш ли, един ден го блъснала една кола. Събрали се всички мутри на съвет да обсъдят как да кажат на шефа си, че кучето е умяло. Мислили, мислили и накрая един от тях казал: – Момчета аз, ще се оправя със шефа. Отива той на другия ден при шефа си и го пита: – А бе шефе, питбула много странно гледа! – Що бе да не е умрел!?! – Шефе, ти го каза…
– Докторе, ям като свиня, работя като вол и се уморявам като куче! Какво да правя? – Отде да знам, да не съм ветеринар!