3119
– Сервитьор! Донесете ми още една бучка захар! – Но господине, тази ще е вече деветата! – Ами какво да правя, като предишните всички потънаха в кафето?
– Сервитьор! Донесете ми още една бучка захар! – Но господине, тази ще е вече деветата! – Ами какво да правя, като предишните всички потънаха в кафето?
"Демокрация" – това е все едно "бюрокрация", само че демо.
По време на проверка войниците се оплакват: – В чорбата има камъчета! – Що за оплаквания? – сопва се капитанът. – Вие сте тук, за да служите на родината! – Да, но не за да я ядем…
Някакъв тип се протяга: – Е-е-ех! Пак се появи желание за работа! Ще ида да си полегна, може пък да ми мине…
Правят моэъчна операция на чалгаджийка. Лекарите отварят черепа и эяпват иэумени – вътре имало само едно опънато въженце. Всички се чудят какво да правят. Най-накрая решават да отрежат въженцето, режат го и… на чалгаджийката й клепнали ушите.
Щирлиц бил пленен от разузнаването. Искали да измъкнат имформация от него чрез всякакви брутални и нечовешки методи на мъчение. Накрая се принудили на най-строгият и зловещ метод – изпратили му стажанта Курт, който с часове, дори с дни можел да извършва полов акт… Започнал той Щирлиц.След ден яко клатене вече хората започнали да се чудят защо още няма измъкната информация. След два дни изумлението нараствало, а вече на третия ден хората започнали да се присмиват на младия Курт, който се чувствал много засрамен, но продължавал неуморно да извършва своите издевателства над нещастния пленник. На четвъртия ден, Курт вече се видял принуден да се обърне кум Щирлиц с молба:– Щирлиц – казал той – моля те Щирлиц, кажи нещо! Репутацията ми е сломена, хората чакат информация, посрамих се, умолявам те, кажи, кажи НЕЩО! ГОВОРИ!– Курт – проговорил Щирлиц най-накрая – Обичам те!
– Помолиха ме да напиша препоръка за бившата ни служителка. Написах, че е неграмотна и дръзка. Иска ми се да напиша и нещо положително? – Ами добави, че има добър апетит и обича да си поспива до късно…
Един мотоциклетист кара бясно и както си карал ударил врабец. Съвеста го загризала, върнал се. Врабецът бил в безсъзнание, но жив. Сложил го в джоба, занесъл го в къщи, сложил го в клетка, налял му вода, натрошил трошички и си излязъл. След известно време врабецът идва в съзнание, огледал се и се разплакал: – Ааа, решетки.. хляб…, вода… убил съм мотоциклетиста!
При насъпилото положение в България, Иванчо взел та умрял от глад. Явил се той пред вратите на рая. Сам Господ му отваря. – Господи, Иванчо съм от България. Мисля, че водих праведен живот та се явявам тука. – Да Иванчо, за тука си. Влизай. И тъй като било по обед, Господ го пита: – Сигурно си гладен, ще хапнеш ли с мен? – Ами да, защо не. Отворил Господ една рибена консерва, седнали на един камък и яли. Докато яли, гледа Иванчо долу в ада, ония ми ти пичове нагъват пържоли, пият вино, музика и мацки, с една дума – купон. На другия ден на обед, пак същата история. На третия ден след като нагъвали пак консерви а ония долу печено прасе, Иванчо се осмелил и запитал: – Господи, извинявай ама каква е тая работа, ние тук уж в рая, пък караме на сухоежбина, а ония долу пируват. – Иванчо, какво да ти кажа, не си заслужава да готвя само за двама души.
Мутра се записала в туристическа фирма за екзотична почивка на Бахамите. На половината път самолетът се развалил и паднали на необитаем остров. Спасили се няколко пътника и мутрата. След една седмица запасите от храна свършили и настанал глад. Решили да теглят жребий и да изядат някой от групата. Теглят жребия и изяждат един от пътниците. След една седмица, още един. На третата седмица, жребият се паднал на мутрата. След като научил резултата, той вади мобифона и се обажда. След няколко часа пристига хеликоптер и прибира всички оцелели. Пътниците: – Защо не извика помощ по-рано?! Тука един друг се ядем, а ти? – Ами, щото мислех, че това влиза в стойността на екскурзията…