435
– Колко е малък светът… Вчера разбрах, че третата ти жена и втория ми мъж си карат медения месец на вилата на първия мъж на втората ти жена.
О, книжка! Три деня млади студенти как учебник ги брани. Изтерзани уста трепетно повтарят дефиниции с рев. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път формули лазят към ум замъглен и с цифри обстрелват студента смутен. Тема след тема! Въпрос след въпрос! Зубрач безумний сочи конспекта пак и вика: "Учете! Тук ви е съдбата!" Колеги го погват с викове сърдити, но той им отвръща с друг вик: "ура!" … Три дни веч се мъчат, но помощ не иде, от никъде взорът надежда не види… Нищо. Те ще препишат, но смело, без страх – кат тайни агенти притихнали в мрак. Изпитът иде: всички нащрек са! Последният напън веч е настал. Тогава Кълвачев, наший зубрач ревна гороломно: "Млади студенти, венчайте Алма Матер с лаврови венци! На ваший ум доцент повери лекции, конспекти, себе си дори!" При тез думи силни студентите горди очакват геройски заветния час! Пищови дописват, листи разлистват, сърце разтуптяно в гърдите беснее и сладка радост – докрай да препишат пред комисия строга на тоз славен чин, с една ръка ловка – славна десница! "Ректорат цял сега нази гледа, тоя риск голям е, но куражът не мре – ни доцент, ни декан може да ни спре!" "Грабвайте пищова!" – някой си прошепна и букви и цифри плъзнаха завчаска кат демони черни над белий чаршаф, и бягат, редят се, като жив рояк! И професори тръпнат, друг път не видели ведно да пишат зубрач и кръшкач и въздуха стрелят с поглед корав! Изпит се обръща на борба в своя пик, студенти безстрашни като скали твърди погледи остри срещат с железни гърди и се фърлят с песни над поредния лист като виждат харно, че преписаха веч… Йоще миг – ще дойде заветния час. Изведнъж професор обявява изпитний край с гръмотевичен глас! … И днес йощ Университетът, щом сесия зафаща, спомня тоз ден бурен, мълви и препраща славата му вечна като някой ек от студент на студент, век подир век!
Малко момиченце: – Мамо, може ли да изведа кучето на разходка? Майката: – Не, скъпа. Кучката е разгонена! Детето: – А какво означава разгонена? Майката: – Иди в гаража, намери баща ти и го питай него. Отива в хлапето в гаража и пита бащата: – Татко, искам да изведа кучката на разходка, а мама не ми разрешава. Казва, че се била разгонила… Бащата мълчаливо взима тубата с бензин, топва в нея един парцал, а след това маже кучката между краката… – Готово! Сега можеш да я изведеш. Никой няма да я подуши… Момиченцето тръгва на разходка и след 10 минути се връща без кучето: – Тате, на кучката през две преки и свърши бензина. Сега едно друго куче я дърпа на буксир към къщи…
Момичетата от целия клас се уговорят, ако Иванчо пак каже нещо неприлично, всички да станат и да си излязат. И точно в този момент влетява Иванчо с думите: – А в нашия град откриха публичен дом! Момичетата веднага стават и излизат от класната стая. – Къде хукнахте? – подгонва ги в коридора той. – Щатните бройки отдавна са заети!
В института по ветеринарна медицина професорът чете лекция за размножаването при едрия рогат добитък. – Всеки бик може да има до 50 полови акта на ден… – Колко, колко? – пита женски глас от първите редици. – Петдесет. – Може ли да го повторите още веднъж за задната редица? Професорът повтаря. Мъжки глас от задната редица: – А това с една крава ли, или с 50 различни? – Различни, разбира се. – Може ли да го повторите за предната редица?