– Ало! Ало да, бърза помощ ли е?! – Не! Сбъркали сте! – А-а-а! Много ви моля да ме извините! – Няма нужда! Случва се! – Ама не, наистина ви моля да ме извините! Разбирате ли, моята тъща умира, сигурно й остават няколко секунди, и аз понеже се притесних и сигурно за това съм сбъркал номера. Ама нали наистина не се сърдите? Не, не, не мога да повярвам, сигурно ми се сърдите. Ами не, щото гласът ви един такъв разстроен. Не? Честно? Е добре. Дочуване. Още веднъж извинявайте. Не се обиждайте…
Един габровец пътувал с влак от София към Габрово, но на всяка гара слизал да си купи билет. Попитали го: – Защо слизате на всяка гара и си купувате билети, a не си купите билет направо эа Габрово? Той отвърнал: – Ами, докторът ми каза, че съм тежко болен и сигурно няма да оживея до там, заради това реших да спестя малко пари.
На улицата е седнал сляп просяк. Минувач пуска банкнота в шапката му и отминава, но след две крачки се обръща и вижда как слепецът брои парите. – Не те ли е срам! Ти си толкова сляп, колкото и аз! – Не викайте така, господине! Слепецът, който седи тук, ме помоли да го замествам, докато отиде на кино. Аз, естествено, не съм сляп, аз съм ням…
– Слушай, кажи ми откровено, кой написа последния ти разказ? – А на теб кой ти го прочете?
