6056
– Отдавна скъсах с моя годеник. Отношението ми към него рязко се измени. – Но защо тогава не му върнеш пръстена с брилянт, който ти подари? – Защото моето отношение към скъпоценностите не се е променило.
В ресторанта: – Всеки ден ли сервирате такива помии? – Не, господине, в понеделник имаме почивен ден.
Чапаев, Петка и Анка картечарката отиват на разузнаване по посока на фронтовата линия. Отпред пълзи Анка, след нея Чапаев, най-накрая – Петка. Чапаев пита: – Анке, майка ти балерина ли е била? – Не, защо? – Такива дълги и хубави крака имаш… Пълзят. След малко Петка пита: – Чапаев, а твоя баща тракторист ли е бил? – Не, защо? – Такава права и дълбока бразда правиш…
Студент пасе трева в парк. Минава покрай него гражданин и го пита: – Абе ти що пасеш трева? – Ами студент съм, стипендията е малка, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам някак… – На ти 20 стотинки, стига си пасъл! Взел студента парите и си мисли: "Хммм, с тия 20 стотинки нито баничка мога да си взема, нито боза. Я да продължавам да си паса." Минава друг гражданин: – Що пасеш бе? – Ами студент съм, нямам пари, трябва да се изхранвам някак си… – На ти 1 лев, стига си пасъл! Взима студента парите и пак си мисли: "Абе с 1.20 мога и баничка и боза да си взема, обаче не мога да се наям. Я да си паса…" Продължава студента да пасе. По едно време минава Иван Костов: – Какъв си ти и що пасеш тука? – Ами господин Костов, студент съм, стипендията не стига, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам все някак… – Ти зимата беше ли на барикадите? – Бях, бях! – А скача ли, вика ли за нас? – Виках, скачах! – А така! – рекъл Иван Костов, извадил едно листче и написал нещо на него. Подал го на студента, а там пишело: "Разрешава му се да пасе във всички градски градинки и паркове. Подпис: Иван Костов."
Пожар в осеметажен блок. Блондинка, брюнетка и червенокоса не могли да се изнесат навреме и останали заклещени на последния етаж. Дошли пожарникарите, опънали едно платнище и им викнали: – Айде скачайте, ама една по една! Червенокосата скочила първа. Пожарникарите я гледали, докато лети, решили, че е грозна, дръпнали платнището в последния момент и мацката естествено се разпльокала. После викнали нагоре: – Айде следващата да скача! Брюнетката се развикала: – Да, бе да, да не съм луда, нали видях какво направихте. Пожарникарите: – Тази беше толкова грозна, че не заслужаваше да я спасим. Ти си по-красива и сега няма да дръпнем платнището. Айде скачай! Подлъгала се и брюнетката, и скочила. Докато летяла пожарникарите решили, че и тя е много грозна и пак дръпнали платнището. След малко викнали на блондинката: – Ти какво, да не смяташ да останеш горе? Айде скачай! – Ще скоча, ама оставете платнището и се дръпнете най-малко на трийсе метра, да не може да го дръпнете.
Един ден Бай Ганйо и англичанина пътували в самолет.Бай Ганйо ял пъпеш.По едно време отрязъл малко пъпеш на англичанина. -Тенкю.-отговорил той. Бай Ганйо ллед 15 минути пак му отрязъл.Отговорът на англичанина пак бил. -Тенкю. – и така няколко пъти.Най-накрая Бай Ганйо се ядосал и подал пъпеша и ножа на англичанина и му казал. -На,щом ти е тянко нарежи си сам!
Шоп попитал радио Ереван: – Какво да си помисля, ако заваря коч в спалнята си? – Трябвало е да мислиш преди, а не след това.
В ресторанта. – Добре, щом нямате фазан, донесете ми пиле! – Вие подигравате ли се с мен, господине? Ако имахме пиле, веднага щях да ви предложа фазан!
Учителката пита Иванчо: – Иване, имаше за задача да зарадваш два пъти някой. Ти кого зарадва и как? – Отидох на гости на баба – тя много се зарадва. В неделя си тръгнах – тя още повече се зарадва!