10319
гном то е малко същество, вредно, защото прави бели! Химически факултет на СУ – проф. Борислав Тошев – Физикохимия II ч.
Малко дете плаче до баща си: – Тате, пък всички деца ми се подиграват в училище, че ми били големи зъбите. – Добре, татевото, не им обръщай внимание – отговаря бащата и продължава да си чете вестника.– Тате, пък всички деца ми се подиграват в училище, че ми били големи зъбите – продължава детето. – Е добре де, стига рева, че издра паркета!
Иванчо много обичал като види някой наведен да му слага среден пръст. Като умрял бил разпределен за рая. Тъкмо се навел Свети Петър да му отключи райските врати и Иванчо по навик му направил номера със средния пръст. Това страшно ядосало Светиите и решили да го изпратят за наказание в ада. Предават го на дяволите да го варят в казана. След известно време главния дявол отишъл да види как върви наказанието на Иванчо и какво да види: дузина дяволи се въртят около казана и нито огън, нито пара. – Защо не гори огъня? – Ами я се наведи ти да го да го запалиш.
Как се досетихте, че мъжете в склада са крадци? – Отначало си помислих, че са експедитори. Но като видях, че работят бързо, се усъмних…
Инструктират нов продавач на очила в една оптика: – Първо говориш с клиента. След това му показваш рамките на очилата. Когато клиентът си избере очилата, ще те попита колко струват. Ще му кажеш "100 долара". Ако не протестира, тогава казваш "И стъклата – още 50 долара". Ако пак нищо не каже, му казваш "Всяко!".
Питали радио Ереван: – Коя е най-тъпата нация на света? Последвало мълчание и след 2-3 минути се чуло: – Е да, обаче правим хубав коняк.
В час по биологя учителят пита: – С какво се храни поповото прасе? Иванчо отговаря: – Дали е на попа или нашето – все с помия ще се храни.
Иванчо пита баща си: – Тате, твойте очила колко пъти увеличават? – Три пъти. – Добре тогава ето ти бележника ми.
В кабинет "Уши, нос, гърло": – Докторе, благодаря Ви, че ми помогнахте за проблема със слуха. Колко Ви дължа? – Десет лева. – Колко, двайсет ли? – Трийсет, трийсет.
Мюлер си вървеше по коридора, когато ненадейно нещо твърдо се опря в гърба му. – Пистолет! – помисли си Мюлер. – Близо си, сладур… – помисли си Щирлиц.