1759
Ученикът не знае защо ходи на училище, държи се като първобитен човек Забележка в бележник
Репортерът: – В какво се изразява изследователската работа на професора? Икономката на професора: – Преди всичко в търсене на очилата си.
Първобитните хора тръгват на лов. Гледат – стадо мамути. Всички се уплашили, само един казал: – Какво се чудите, скачаме с викове към тях, те се разбягват, отделяме един от стадото и го убиваме. Така се появили командирите. Скачат, викат, отделят един мамут от стадото, но той се скрива в гората. Стоят и се чудят. Един казва: – Какво стоите? Дайте да оградим гората, ще стесняваме все повече кръга и ще го намерим. Така се появили началник-щабовете. Намират те мамута, обграждат го, но той беснее – всички ги е страх да се приближат. Само един замахва силно, хвърля копието, улучва звяра в окото и го убива. Така се появили снайперистите. Щастливи, първобитните ловци нарамват мамута и го носят в пещерата. Нарязват го и, уморени от лова, лягат да спят. Стават сутринта и какво да видят – месото липсва… Така се появили старшините.
Плува си Ноевият ковчег. Докладват на Ной: – Всичко е нормално, само животните много серат, вонята е ужасна. Може ли да почистим? Ной помислил и казал: – Не трябва, нямам такива нареждания от Бог. След известно време пак му докладват: – Лайната ни стигнаха до коленете, малките животни вече затъват до уши! Какво да правим? Да почистваме ли? – Ще изчакаме още! Няма указаня от Бога! След известно време пак му докладват: – Става нетърпимо, лайната са ни до гърлото. Ще се изушим вече. Ако не почистим сме обречени на гибел! Принудил се Ной и дал съгласие да почистят ковчега. Изхвърлили всички лайна зад борда. Всички си отдъхнали и ковчега заплувал нататък. А лайната си плували по вълните дълго, дълго време, докато на тях се натъкнал Колумб…
Няколко дни след сватбата младоженката се обажда на майка си: – Край! Развеждам се! И никога вече няма да се женя за журналист. – Ама какво е станало? – Представи си – да вземе и да публикува любовните ми писма във вестника си! – Е, какво толкова… Би трябвало да се радваш даже. – В хумористичната страница!