Седят двама и се черпят. Единият взел да откровеничи: – Помниш ли, че тебе в старият квартал те обраха? – Помня. – Аз имах пръст в това. А спомняш ли си, че те съдиха за измама? – Спомням си. – Пак аз се бях намесил. Тогава вторият му казва с досада: – А помниш ли, че ти се роди син преди две години? – Помня. – Е, тогава аз се намесих…
Иванчо пита баща си: – Тате, тате, какво беше това, което падна снощи във вашата спалня и където мама каза, че и Господ не може да го вдигне?
Полицията обявила война на падението на морала и заповядала на собственик на нощен клуб да рекламира своя балет със стрийптийз-солистка без да използва думи от рода на "гола", "разсъблечена" и т.н. Собственикът се подчинил и на другия ден рекламата пред заведението му гласяла: "Дванайсет екзотични красавици! Единайсет великолепни костюма!"
Край Щирлиц бавно премина немски моторен патрул. "Рокери" – помисли си Щирлиц. "Металист" – помислиха си немците. А Щирлиц гордо продължи да крачи по "Фюрерщрасе", окичен с медали върху съветската си униформа.
– Докторе, всичко ли ми е наред? – Да, защо мислите че може да не е? – Ами тогава защо мъжът ми влиза в интернет пет пъти по-често, отколкото в мен?
– Докторе какво ще кажете за заболяването ми?– Трябва да се изчака седмица.– А после?– После – погребение.
– Та значи, внучетата ми, това се случи през 19-та година. Загубих се в гората в една ужасна зимна нощ и съвсем се бях отчаял, когато забелязах светлинка между дърветата. Допълзях с последни сили и гледам – свети прозорчето на малка къщичка. Открехнах вратата а вътре – топло, уютно – в камината гори огън, а зад едно голямо бюро отрупано с книги стои един плешив човек с брадичка. – Дядо, дядо, ама това е бил другарят Ленин! – Той самият, дядовите. Та гледа ме той а аз казвам: "Може ли да се постопля при вас другарю – изгубих се в бурята, умирам от студ". А той каза само "Вън!" … а очите му добри, добри…
