Ранна утрин. Дъщерята за мляко, тъщата плете, зетят чете вестник. – Извинявай зетко – казва тъщата – мога ли да те питам една работа? Ако сега дойдат тука едни турци чалмалии, с ятагани и кажат – зетко, опъвай бабата или ти режем главата – ти кво ша прайш? – Ами бабо, к"во да правя, мил ми е живота. – Че кво чакаш тогава, турци ли да дойдат?
Стюардесата кани с дъвка един пътник. – Опитайте, господине, много фино и отлично средство против шума и пукането в ушите. Пътникът приема с благодарност и няколко часа по-късно, когато самолетът започва да се приземява, извиква стюардесата. – Госпожице, елате и ми обяснете как да махна от ушите си този боклук.
По телевизията дават италиански филм. В едър план разгневена жена крещи на мъжа си: – Идиото! Кастрато! Импотенто! Гласът зад кадър превежда: – Иди си, скъпи, аз съм много разочарована от теб!
На Нова Година. Тодор Живков обикаля затворите на България и поздравява затворниците: – За много години, за много години!
Минава един с колата на червено и веднага го спира катаджия. – Излезте от колата! Не видяхте ли, че е червено? – Извинете, ама аз като пийна малко и нещо спирам да различавам цветовете… – оправдава се шофьорът. Катаджията радостно вика началството си по радиото: – Господин капитан, задържахме пиян водач! Капитанът дошъл с апарата, дали на шофьора да духне – резултатът отрицателен. Капитанът се ядосал: – Защо ми губиш времето? Та той не е пил! А шофьорът подличко се обадил: – Не, че искам да ви се бъркам, господин капитан, ама тоя ваш подчинен сега ще започне не само да разправя, че съм пил, ами и че съм бил минал на червено…
Двамата с баща ми разговаряхме една вечер за любовта и брака. Той ми разказа, че от самото начало е знаел как ще протече бракът му с мама. Когато свещеникът я попитал "Взимате ли този мъж за свой съпруг?", тя отговорила "Да, взимам го." Сетне свещеникът попитал баща ми "Взимате ли тази жена за своя съпруга?", а мама отговорила "Да, взима ме."
Професор, пелтек и бързак трябвало да скачат с парашути от самолет. Първи бил професорът. Казали му да брои до три, преди да отвори парашута. Понеже бил професор се зачудил: "Защо трябва да броя до три, а не до две?" Докато се чудел паднал на земята. Втори бил пелтекът: "Е-е-е-дно, д-д-две…" и той паднал на земята. Трети скочил бързакът: "Едно, две три, о-о-о-, забравих си парашута".
Мисис Смит приготвя вечерята, когато в кухнята влиза малкия Робърт. – Какво прави, миличък, цял ден? – Играх си на пощенски раздавач. – Пощенски раздавач? Как стана това, след като нямаш писма? – А, имах огромна купчина. Намерих ги в една стара торба на тавана, здраво завързани с панделка. Пуснах по едно във всяка кутия на нашата улица.
