От "Позитано" 20 поискали държавата да отпусне пари за поддръжка и подновяане на надписите по рушащите се паметници на септемврийци, партизани и други комунисти, уж паднали за свободата на България. Властите се съгласили при условие на всеки паметник да има надпис: "Те умряха за идеите си. Ние се освободихме от тях."
Директорът на цирка обикаля из района и какво да види – дресьорът играе шах с един от конете. – Бре! Кон да играе шах! Невиждано!. Той трябва да е много интелигентен. – Ами, интелигентен… Нищо особено, водя го 3:2.
– Калко адвокати са нужни, за да се завие една електрическа крушка? – Зависи… колко можеш да си позволиш.
Някакви обират един тип. За да го сплашат, го топят в кофа с вода да го давят. Вадят го и го питат: – Долари има ли? Изтръсквайки се им отвръща: – Няма. Топват го отново и го вадят: – Злато има ли? – Няма. Топват го отново и го питат: – И левове ли няма? Тариката нервно им отвръща: – Слушайте момчета, или ме дръжте по-дълго под водата, или ме пуснете по-дълбоко. Нищо не се вижда.
В кабинет "Уши, нос, гърло": – Докторе, благодаря Ви, че ми помогнахте за проблема със слуха. Колко Ви дължа? – Десет лева. – Колко, двайсет ли? – Трийсет, трийсет.
Пощальонът спира да гребе, слиза от лодката и с кисела физиономия връчва на пазача на фара писмо. Той го взима и казва: – Ако и следващия път дойдеш при мен такъв кисел, ще се абонирам за ежедневник!
Българи попитали Радио Ереван: – Кога ще стане по-добре? Оттам отговорили: – Вече беше.
– Господине, моля ви, дайте ми десет лева! От сутринта не съм хапвал нищо… – Аз също. – Тогава дайте ми двайсет и ще ви поканя да вечеряте с мен.
