6887
И хората са като матриците,събират се и се множат. ХФ на СУ доц.Хинева
САЩ изпращат таен агент в хитлеристка Германия. Върви той по улицата и си мисли: "Хм. Защо ли всички ме гледат така странно. Може би са ме познали. Как ли? Може би по високия ми ръст? А може би заради очилата ми? А дали не заради черната ми кожа и парашута, който се влачи на десет метра след мен?"
Някой все ме питат: "защо молекулите с локализиран заряд са по-реактивоспособни от тези с делокализиран". Aми, представете си първо, че се прибирате пияни вкъщи. Вашият съсед е боядисвал нещо и е забравил кофа с боя пред вратата. Възможни са два случая: вие, понеже сте малко несигурни в походката, по погрешка да стъпите в кофата с боя, или първо да я ритнете и после да минете по "делокализираната боя". Е, ха сега ми кажете, коя боя – локализираната или делокализираната, след разливането й, ще ви оцапа по-агресивно? Сега ясно ли ви е, защо локализираният заряд е по-активен от делокализираният? Урок по химия в НПМГ
– Ало, Народното Събрание ли е? – Да. – Искам да питам, какво трябва за да стана депутат? – Бе ти луд ли си? – Да. Някакви други условия?
Срещнали се четирима психиатри. Един от тях казал: – Хората идват при нас със страховете и притесненията си, а когато ние имаме проблем, няма с кого да поговорим. Друг казал: – Защо сега не споделим какво ни измъчва? Всички се съгласили. Първият психиатър казал: – Аз имам неконтолируемо желание да убия пациентите си! Вторият казал: – Обичам скъпите неща и често лъжа пациентите си с парите! Третият казал: – А аз съм се забъркал с наркотици и понякога дори карам пациентите си да ги продават вместо мен! Четвъртият психиатър признал: – Аз пък не мога да пазя тайна…
Човек влиза в ресторант. Вика той келнера вика, вика – никой не идва. Огладнял още повече и по едно време гледа – на съседната маса има супа. Взима човека супата и почва да я яде бързо. По едно време гледа на дъното на купата едно гребенче – мазно, цялото в косми и пърхот. На човека му станало гадно и се издрайфал в купата. Келнера го потупва по рамото и казва: – И вие ли стигнахте до гребенчето?