Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ

  • 4718

    Между съпрузи: – Скъпи, ти трябва да се гордееш с мен! Аз съм интелектуалка. Рисувам, пея, пиша стихове, свиря на китара… – Ти би трябвало да благодариш на бога, че аз мога да готвя…

  • 9368

    Четирима мъже носят един трабант. Среща ги някакъв човек и ги пита: – За какво носите трабанта? Да не би да се е счупило нещо или нямате бензин? – Не бе, бързаме…

  • 4302

    "Пилешки бедра" Надпис на пакетирани пилешки бутчета

  • 1131

    В ателието на художник. – Колко реалистична картина! Просто слюнки ми потекоха! – От пейзаж, изобразяващ слънчев ден? – О, Боже! Аз пък мислех, че е омлет с лук…

  • 3910

    Седят три момченца в пясъчник, пийват си биричка и си пушат. Минава няква жена: – Как не ви е срам, на колко години сте!? Защо не сте на училище ? Децата се споглеждат и едното : – Ти луда ли си ма, кой ходи на училище на 5 годинки?

  • 1972

    – Защо в рекламите на стоките ви казвате само хубави неща? – Защото за техните недостатъци сами ще разберете.

  • 4802

    Учител в родопско село казва на децата: – Утре за час по рисуване всеки да донесе по едно яйце и да го нарисува. Едно от децата става и казва: – Ние нямаме яйца. – Тогава ти ще донесеш маслото и хляба.

  • 8687

    Млад мъж търси стая под наем в квартирно бюро. – Вземете тази – препоръчва му служителят, – хазайката взема само сто лева. – Сто лева ли? Ами ако не използувам хазайката?

  • 6525

    Тръгнеш ли по каналния ред, стигаш до шахтата…

  • 4031

    Срещат се двама мъже с траурни лентички на реверите:– Ти кого жалиш? – пита единия.– Тъща! – отговаря другия.– Хм… Също не е лошо.

  • 604

    Въпрос: Кой са най-добрите мерки за една жена? Отговор: 90/60/40: На 90 години, със 60 000 долара в банковата сметка и с 40 градуса температура.

  • 1856

    И вижте само колко се радват футболистите на резервната скамейка на Панатинайкос.Когато те се събудят утре, ще бъдат доста по-богати отколкото когато заспят таази вечер.Те не че тези от Ювентус утре ще са по-бедни, ама… Томислав Русев : Панатинайкос – Ювентус по bTV

  • 215

    Учителка пита децата в училище кой какъв иска да стане като порасне, също така пита и Иванчо: – Иванчо ти какъв искаш да станеш като пораснеш? – Президент на Щатите! – Ами ти Марийке? Иванчо: – А тя ще бъде Моника Левински!

  • 1434

    Бисери от Военната академия: 1. И не ми правете такива умни физиономии – не забравяйте че сте бъдещи офицери! 2. Тук не е Англия – копайте по-дълбоко! 3. Командата "Ходом – марш" се изпълнява на бегом! 4. Взимате устава и го преписвате наизуст! 5. Що за свиня е минавала оттук, крава ли що ли..

  • 11294

    – Келнер, донесете ми една пържола, моля! Сервитьорът носи пържолата, а клиентът възкликва: – Тази пържола мирише на гроздова ракия! Келнерът се дръпва няколко крачки назад и пита: – А сега, господине?

  • 10186

    Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки: Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви. (Случаят е действителен!)