– Иванчо, защо те нямаше три дни на училище? – Госпожо, дядо почина и аз от мъка… – Как ще е починал, бе?! Нали днес като минах покрай вас той се препичаше на балкона? – А, не, госпожо! Той тате от време на време го изнася, за да не му загубим пенсията…
Бай Ганю, един циганин един германец умрели. И дявола ги попитал: Ако ми кажете въпрос на който да не мога да отговоря.Ще ви пусна от ада. Циганинът казал на дявола колко медна тел ще открадне от един човек. А той отговорил колкото има. Германецът го попитал колко е 5 по 6 а дявола отговорил 30. Бай Ганю му казал да му даде една чиния боб и мрежа. Дяволът се съгласил но попитал за боба добре но за какво ти е мрежата.А бай Ганю му казал да ги даде изял той боба надупил се сложил си мрежата и пръднал после му казал а кажи сега от каде излезе пръднята
Младо момче, борец и възрастен човек решават да отидат до дървото на истината да видят кой е прав. Пръв отишъл младока: – Аз мисля, че през 2000 година всеки ще си има компютър! Да ама не. Шляп с клона и дървото го наказало, че лъже. Дошло ред и на възрастния: – Аз мисля, че през 2000 година ще цари мир… Шляп с клона, и тоя лъже. Дошъл ред на бореца: -Аз мисля… Шляп с клона за лъжата и бореца умрял…
В кабинета на Ленин внасят цвете в саксия. – Как се казва това цвете, другарю? – пита Владимир Илич. – Мушкато. – Мушкато… – замислено повтаря Ленин, след това изтръгва цветето с корените и го изхвърля през прозореца. – А земята, – заповядва той, – я раздайте на селяните!
Чапаев и Петка са изпратени в Африка с цел предоставяне на културна помощ на слаборазвиващите се страни. След един месец комисия от ЦК отива на проверка. Първо проверяват Чапаев. Намират го на е една моторница, по средата на реката, а отзад на три въжета негри карат водни ски. Комисията останала много доволна. След това отиват да проверят Петка. Заварват го насред полето, впрегнал трима негри и оре. Комисията е възмутена: – Това ли наричате културна помощ? Вземете пример от другаря Чапаев, който развлича негрите! – Мисля, че нещо не сте разбрали, Чапаев лови крокодили в момента! – отговаря Петка невъзмутимо.
– Тази пиеса щастлив край ли имаше? – Да, цялата зала беше щастлива когато свърши.
