8670
– Като момче мечтаех да стана моряк. – И эащо не стана? – Много съм раэсеян. Кой энае, какви глупости щях да иэвърша на кораба! – А сега какво работиш? – Аптекар съм!
– Като момче мечтаех да стана моряк. – И эащо не стана? – Много съм раэсеян. Кой энае, какви глупости щях да иэвърша на кораба! – А сега какво работиш? – Аптекар съм!
– Докторе, по цяла нощ не мога да заспя, защото мисля за хиляди неща наведнъж. – В такъв случай ви препоръчвам преди лягане да пиете по три лъжици разхлабително. – И тогава ще заспя ли? – Не, разбира се, но пък за сметка на това ще мислите само за едно нещо…
– Келнер, тези мухи в ресторанта ви ме дразнят! – Кажете кои конкретно и аз ще ги изловя.
– Редник, погледни в далечината сапьорите. Колко са според теб? – Шест редника и един ефрейтор. – Как видя оттук, че е ефрейтор? – Ами той не работи.
По време на пожар на един човек му изгорели ушите. Дълго се мъчил човекът и накрая решил да се подложи на операция за присаждане на донорски уши. Направили му операцията, всичко било нормално и го пуснали да си ходи. На другия ден, човекът звъни на хирурга: – Докторе, абе да ви питам, да не сте ми присадили уши от жена? – Мммм, да, защо? – Да не беше някоя блондинка? – Мммм, блондинка беше,… какъв е проблема? Не чувате добре ли? – А, чувам си съвсем добре, обаче нищо не разбирам!
Едно полицейско куче се явява на интервю за работа във ФБР. – Като за начало, трябва да можете да печатате по 60 думи в минута. Кучето седнало зад пишещата машина и напечатало 80 думи за една минута! – Освен това, трябва да минете през изпит за физическа подготовка. Кучето се представило перфектно! – И накрая имаме едно последно изискване – трябва да владеете поне два езика. На което кучето отговорило: – Мяууууу!
Плуват с лодка в езерото Наташа Ростова и поручик Ржевски. Луната грее, щурците свирят, подухва ветрец… идилия. Наташа:– Ах, поручик, не е ли прекрасно!Поручикът мълчаливо продължава да гребе. Наташа – сърдита:– Ама поручик, кажете нещо де!Ржевски въздъхва, оставя греблата, усмихва се и казва:– Скъпа Наташа…– Да – трепетно промълвя тя.– Вас някога удряло ли ви е гребло по путката?Изчервена, сконфузена, Наташа Ростова едвам отвръща:– Ннне… Защо питате, поручик?– А, нищо – вдига рамене Ржевски и отново хваща греблата. – Аз така, просто се опитвам да завържем разговор.