У Иванчови имало една статуя, която се накланяла, когато някой излъже. Прибира се Иванчо от училище, а баща му го пита: – Иванчо, каква оценка получи днес? – Шестица! Статуята се наклонила. – Недей да лъжеш, Иванчо! – Добре де, петица. И така Иванчо посмалявал, посмалявал, докато накрая си признал че има двойка. Тогава баща му казал: – Браво бе! Идиот! Аз като бях на твоите години, поне тройки изкарвах! Статуята се сринала на земята.
Един ден Чапай отишъл на нивата и вижда една лопата и на нея бележка: "Чапай, ако обичаш ми донеси лопатата защото си я забравих. Подпис: Петка". На другия ден Петка отива на нивата и гледа – лопатата си стои, а върху нея нова бележка: "Съжалявам, Петка, ама не можах да намеря лопатата ти. Подпис: Чапай".
В часа на класния учителката разказва на децата за Европа и Европейския съюз. Става дума и за Шенгенското споразумение и тя пита: – А най-радостното, деца, е че скоро ние ще отпаднем от "черния списък". Какво ще направите вие тогава? Всички тъпеят, естествено Иванчо вдига ръка: – Как какво, веднага си взимам партакешите и изчезвам от тая държава… – Е, хубава работа, Иванчо, къде е патриотизъма, любовта към родината. Я довечера питай родителите си и си помисли и утре пак ще говорим… На другия ден: – Е, Иванчо, какво измисли? – Ами, госпожо, татко каза че не съм прав. – Видя ли, Иванчо, и какво друго ти каза татко ти? – Ами каза, че като махнат Шенген е по-разумно да се кача на едно дърво… – ?!? – За да не ме смаже тълпата.
– Иванчо, вярно ли е че учителката е викала вчера баща ти за да се оплаква от теб? – Да. Днес пък викна майка ми, за да се оплаче от поведението на баща ми…
Борчага кара с превишена скорост и ченге го спира: – Талона, моля – казало ченгето. – Ела, да ти го дам на прозореца – отвърнал борчагата. Ченгето си подало главата и борчагата я защипал с прозореца. После излязал от колата и му смъкнал гащите и накрая потеглил. Едно дете гледало отстрани и полицаят го питал: – Ей, дете, видя ли му номера? – Аз такъв номер и в цирка не съм виждал! – отвърнало детето.
Момиче дои крава, когато към нея се втурва бикът. Момичето не трепва и спокойно си продължава работата. Притеклите се на помощ хора с учудване виждат, че бикът спира на няколко метра от момичето, обръща се и тъжно поема назад. – Не се ли уплашихте? – питат те. – Съвсем не! – усмихва се момичето. – Знам, че тази крава му е тъща.
Попитали радио Ереван: – Каква трябва да бъде съвременната жена? – Като поликлиника – чиста, безплатна и общодостъпна.
