В погребалното бюро: – Какви ковчези предлагате? – Ами ето тук едни много хубави, за 500 лева. – А не, много скъпо е. Нещо по-евтино? – Ами тук едни прилични за 300. – Не, и това е много. – За 50 имаме едни от шперплат… – Скъпо е, няма ли нещо по-евтино? – Ама вие кого погребвате? – Тъщата. – Така да бяхте казали. Донесете я тука да й сложим едни дръжки за два лева.
Учението е завършило. Сърдит сержант се отправя към редника: – Какво става с теб? Стърчиш прав като дърво, когато от теб до въображаемия противник има само сто метра! – Да, ама аз стоях зад въображаема скала, висока десет метра!
Стар евреин бяга от Русия. На рамото му седи говорящ папагал. Митничарят: – Господине, не може да пътувате със жива птица! – Ами как?… – Допускаме само препарирани и замразени. Папагалът се обажда: – Абе ако трябва замразявай, ако трябва препарирай ама да се махаме от тука че си… p.s. Важи и за българските "папагали".
Срещат се две приятелки. Едната пита: – Кво става с твоя мъж? Още ли скита по цели нощи из игралните домове и пръска пари на вятъра… – Скъпа, това е минало! Аз проведох с него един сериозен разговор. Сега той е нов човек, не пуши, не пие, по игрални домове и ресторанти не ходи….Само си лежи тихичко в реанимацията.
Няколко дни след сватбата булката се обажда на майка си: – Никога повече няма да се омъжа за журналист! – Какво е станало, дъще? Все пак той е хубав съпруг. – Какво е станало ли?! Публикувал е във вестника любовните писма, които съм му писала преди сватбата. – Не се ядосвай, това трябва да те ласкае. – Но, мамо, той ги е публикувал на страницата с хумора!
