В едно село варили РАКИЯ.Дошъл царят,който по традиция идвал всяка год.за да ги опитва.По право трябвало ако ракията била лоша да,я задържи за да , я свари неговия слуга на ново.А ако била добра да,я остави.И пил-пил направо се олял.Селяните казали: Ей,царю велики!До кога ще пиеш от нашата велика ракия? А той казал: Докато открия проблема `и.
Пристига мъж от задгранична командировка. Жена му го посрещнала, направила обяд, той го изял и казал: – Там, като ядох в ресторанта на същата такава чинийка имаше златно звънче. Дреболийка, но ти е приятно! После отива да си измие ръцете: – А, при тях на всички пешкири има бродирана по една гола жена. Дреболийка, но ти е приятно! Жената: – А пък на съседа достойнството му е с един сантиметър по-голяма от твоето. Дреболийка, но ти е приятно!
Президент изнася реч. Отдалеч се чува вик: – Господин Президент, може ли да се преместите малко по-наляво, че нещо не Ви виждам! – А не искате ли да ви дам бинокъл? – А не, няма нужда – аз съм с оптика…
Щирлиц гледа паметника на незнайния воин. Мъжка сълза се отронва от окото му. "Прости ми, Саша, беше нещастен случай", мисли си Щирлиц.
Късно вечерта Сталин звъни на Жуков по телефона: – А, Георгий Константинович, още ли не са ви разстреляли? – Но, другарю Сталин, – уплашено отвръща маршалът – аз вярно и предано служа на родината, защо ще ме разстрелват? – Не, не, трябваше да ви разстрелят. Сега не се сещам защо, но ще си спомня, не се безпокойте, ще си спомня… След разговора Сталин затваря телефона и си мисли: "Така… На кого още не съм пожелал спокойна нощ?"
Един полицай копаел дупка в двора си. Минал комшията му и го попитал: – За какво ти е тая дупка? – Абе ще се снимам… – Е, и? – Ами искат ми снимка до кръста. На другия ден съседът пак видял, че полицаят копае нова дупка до първата. – Сега пък защо копаеш? – Ами не съм разбрал вчера, те ми искали две снимки.
Доктор към пациента: – От какво се оплаквате? – Докторе, не мога да заспивам вечер. – Ами опитай да броиш овце. Е, вече няма такива количества, но опитай. – Опитах, не става… И… тогава се започна. – Какво се започна? – Да стрелям, докторе. – ??? – Ами вечер като си легна, затворя очи и започвам да стрелям. – Гледаш новините, нали? – Да, и вестници чета… Та започвам да стрелям, докторе, ей така – с много стръв и страст. А на мушката – разни сенки. Приличат ми на днешните управници, депутати и разни партийни активисти. Стрелям, стрелям и… заспивам. Започнах преди десетина години със снайпер, после минах на автомат, а сега съм вече на лека картечница. Чувствувам, че скоро ще трябва да минавам на тежка кратечница. – Минавай! И ме запиши в разчета! – Докторе, и ти ли?! – Мамка им!
