Стоянка на таксита в краен квартал. Бабичка, с две пластмасови туби, се качва в едно от такситата и казва: – Момче, закарай ме до Централна баня за минерална водичка. Таксиджията я откарва до мястото, а бабата вади три монети по десет стотинки и му ги подава. – Какво е това ма, бабе? Какви са тия трийсе стотинки? – Толкова имам бе, момче. Ако имах четирисет, щях да си дойда с трамвая….
Питали радио Ереван – Кои са от по-древен род – арменците или грузинците? Радио Ереван отговаря : – Арменците, разбира се. Ние произхождаме от рода Орангутян. В това време се намесило радио Тблиси: – Как ли пък не! Ние водим началото си още от рода Шимпандзе.
Главен лекар на болница вика в кабинета си млад хирург и започва да му се кара: – Млади момко, разбирам вашия ентусиазъм и хъс в работата… Трябва, обаче, да се съобразявате поне малко. Заради вас поръчвам вече трета операционна маса. Моля ви, ама много ви моля, не натискайте така скалпела!
– Редник Иванов, можете ли да плувате?– Тъй вярно, господин старшина!– Къде се научихте?– Във водата, господин старшина!
Продавач на вестници на Централна гара вика: – Няма Стандарт, няма Демокрация, няма Пари… Остана само Труд и Капитал!
Автоинструнктор съветва курсист: – Момче, запомни каво ще ти кажа, най-много трябва да се пазиш от пияните шофьори. Ако подозираш, че някой е пиян веднага спирай и го изчакай да отмине. На второ място по опасност са таксиджиите. Те правят каквото си искат, спират рязко и не дават никакви мигачи. На трето място са мотористите. Те са луди младежи, които се мислят за безсмъртни и карат с 200 в града. – А жените шофьорки?! – Ееех – въздъхнал инструктурът – щом ме питаш, ще ти кажа. Жената-шофьор е като пиян таксиджия на мотор.
Стои Брежнев пред огледалото и си мърмори: – Аз съм стар… аз съм много стар… аз съм суперстар…
Щирлиц получи шифрограма, че в Москва му се е родил син. Мъжки сълзи потекоха по страните му. Щирлиц не беше ходил в Родината от цели седем години…
Правят моэъчна операция на чалгаджийка. Лекарите отварят черепа и эяпват иэумени – вътре имало само едно опънато въженце. Всички се чудят какво да правят. Най-накрая решават да отрежат въженцето, режат го и… на чалгаджийката й клепнали ушите.
– Вчера поправих часовника с кукувицата. – И какво, върви ли? – Разбира се. Сега кукувицата излиза на всеки половин час и пита колко е часът.
По социалистическо време група студенти се явяват на изпит по политикономия. Излиза един – доволен, ухилен… Колегите му го питат: – Какво стана бе? – Скъсаха ме. – А защо си такъв доволен? – Това нищо не е, Пешо направо го арестуваха.
