8830
Търговец продава компютър на клиент и му обяснява: – С тази машина можете да си автоматизирате много работата – може да ви върши половината работа вместо вас! – Добре, дайте ми два.
Търговец продава компютър на клиент и му обяснява: – С тази машина можете да си автоматизирате много работата – може да ви върши половината работа вместо вас! – Добре, дайте ми два.
Двама са в командировка и са в една стая. На последната вечер имало много къркане. На сутринта единия:– Един на нула!– Какво един на нула?– Снощи като се напи – ти заспа, а аз те опънах…След време пак заминали в командировка. Последния ден, подобно на предишния път, но другия:– Един на един!– Какво един на един?– Ми снощи ти след като се напи, заспа като пън и аз те опънах и сега сме един на един…– Абе идиот, аз предишния път само се пошегувах!!!– Ами тогава: един на нула!
– Келнер, искате ли да продавате два пъти повече алкохол? – Разбира се, господине, но как? – Като пълните чашите!
Двама сервитьори в заведение на няколко етажа обменят опит: – Ти как успяваш да донесеш толкова бързо кафето до третия етаж, без да разлееш нито капка? – Много лесно – на първия етаж си пълня устата с кафе, а после като изкача стълбите, пак го изплювам в чашата.
Събрал шефа на борците всички свои подчинени и им казва: – От утре искам да ми разхождате питбула, и да внимавате да не му се случи нещо защото някой каже ли ми че му се е случило нещо ще го правя да умира. Взели те кучето и започнали да се редуват да го разхождат и да се грижат за него. Но не щеш ли, един ден го блъснала една кола. Събрали се всички мутри на съвет да обсъдят как да кажат на шефа си, че кучето е умяло. Мислили, мислили и накрая един от тях казал: – Момчета аз, ще се оправя със шефа. Отива той на другия ден при шефа си и го пита: – А бе шефе, питбула много странно гледа! – Що бе да не е умрел!?! – Шефе, ти го каза…
Решил господ да разхвърля тъпанари из света, но го мързяло и за това дал една торба тъпанари на едно ангелче. Тръгнало то ама след малко се връща. – Кво стана бе – питал го господ – що толкова бързо се върна. – Ми така и така без да искам изпуснах всички тъпанари в ХТМУ. – Еми станалото станало ето ти нова торба и тоя път внимавай, и пропусни ХТМУ. Тръгнало ангелчето, връща се вечерта, ама на господ му направило впечатление че пак нещо не е наред. – Какво стана бе? – Емиии разхвърлях тъпанарите както трябва , пропуснах ХТМУ ама за МЕИ не ми стигнаха. – А, не се притеснявай, аз от там ги взимам.
Влиза един борец в един магазин за полилеи и започва да пита продавачката: – Какво е това? – Полилей! – Какво е това? – Полилей. – Какво е това? – Е гъз де, гъз, какво може да е! Бореца казал: – Дайте ми един! Продавачката му го дала. Отишъл си бореца, в офиса сложил полилея и му се радва. Влиза един друг борец и го пита: – Како е това бе? – Гъз. – Искам и аз такъв! Отишли те в магазина и казали на продавачката: – Дайте ни един гъз! Продавачката се изплашила и отишла при шефа: – Шефе тука има двама борци, искат гъз! Шефа: – Показвай го, че ще ми изпотрошат стоката! Отишла тя при борците, показала си гъза, а те казали: – Ааа, не, онзи беше с висулки! Тогава продавачката се провикнала: – Шефееее, тебе търсят!
Стои новобранец катаджия на кръстовището, спира кола, глобява шофьора… Оня му подава няколко банкноти. Катаджията гледа петолевките и почва да си мърмори на глас: – Пет и пет – десет, три по две – шест… От радиостанцията на колана му се чува гласа на началника му: – Иванов! Поставен си на този пост да делиш и изваждаш, не да събираш и умножаваш!
В компютарна зала се води унищожителна битка на "Стар Крафт": – Ха-ха, как го раэбих… – Ти по-добре си виж базата. – А, къде ми е базата? – Ами няма я!
Иванчо влиза в час, връщайки се с изваден зъб от зъболекарския кабинет. – Иване, къде беше? – пита учителката. – При зъболекария. – И? Боли ли те? – Не знам, зъбът остана при зъболекаря!
Учителката вдига Иванчо и му казва: – Иванчо кажи две местоимения. Иванчо: – Кой, аз?
Голяма фирма. В разгара на работния ден в офиса нахълтват група маскирани и въоръжени мъже: – Всички на земята! Това е обир! – Пу, че ме уплашиха – мърмори си главният счетоводител от пода – а аз помислих, че са данъчните.