Бивш катаджия разказва на сина си приказка: – Появила се една добра фея и дала на чичкото вълшебна палчица. Застанал той с нея на кръстовището. Махнал веднъж – спрял Лада. Дали на чичкото 100 лева. Махнал втори път – спрял камион. Дали на чичкото 200 лева. Махнал трети път – спрял Мерцедес…. Жена му се обажда от кухнята: – И дали на чичкото толкова палчици, че се наложило да си сменя работата..
– Келнер, донесете ми, ако обичате, телефонният указател на града. Искам да намеря един адрес. – Съжалявам много, господине, но ние нямаме телефонен указател. Вземете книгата за оплаквания. Там има почти всички адреси на жителите на града.
– Човешко е да се греши… – така командирът на поделението започна издалече разговора със съпругата на сапьора.
По време на съветско-китайския конфликт в китайския щаб разработват план за нападение над Съветския съюз. Главнокомандващият казва на генералите: – Значи малки групи от по пет милиона ще пресекат границата. Авиацията ни няма да може да участва, защото вятърът духа от руска страна. – А няма ли да нанесем танков удар? – Танковия удар е невъзможен – танкистът се разболя.
Шефът на борците решил, че трябва да има ботуши от крокодилска кожа. Викнал двама подчинени и им казал: – Пращам ви в Африка, не ви знам какво ще правите, ама да ми се върнете с чифт крокодилски ботуши! Отиват ония, почва се як лов… Хващат крокодил, единия го държи за главата да не хапе, другия му вдига тялото над водата. Първият пита: – Има ли ботуши? – И тоя няма! – Добре, пускаме го.
Срещат се трима студенти. Единия от УНСС, другия от ТУ, а третия от УАСГ. Този от ТУ казва: – Да знаете каква готина приятелка си намерих. Този от УНСС отговаря: – А пък да знайте аз каква приятелка имам. Смятаме да се оженим. Тука студента от УАСГ казал: – Аз пък имам две приятелки – Роси и Мария. На Роси казвам, че съм при Мария, на Мария казвам, че съм при Роси, а аз стоя в общежитието и чертая.
Две студентки от Софийския се разхождат вечер по улицата, едната от приложна математика, другата специалност логика. По едно ереме чули някой да върви след тях. Математичката направила някакви изчисления и казала: – С това темпо ще ни настигне след 30 секунди. Ако се разделим вероятността да хване едната от нас намалява с 50%. На другата й прозвучало логично и се съгласила. Срещат се на другия ден и математичката пита: – Какво стана снощи? – Ти се оказа права, мъжът ме настигна след 30 секунди. – И ти какво направи? – Ами вдигнах си полата. – А той какво направи?! – Той си свали панталините. – И после какво стана? – Е, по пътя на логиката с вдигната пола се бяга по-бързо, от колкото със свален панталон.
Срещат се две блондинки, които не са се виждали отдавна. – Е, как е? – Ох, вчера едно гадже ми подари палто от норки! – Потресаващо! – А следващата седмица едно друго гадже ще ме води на Канарските острови. – Потресаващо! – А след като се върна, едно друго гадже ще ми купува Мерцедес. – Потресаващо! – Ами, това е около мен. При теб как са нещата? – Аз пък се записах на училище по добри маниери… – Интересно… Какво учите там? – На последния урок ни учиха вместо „я, не се ебавай“ да казваме „потресаващо“…
– Какво е статистиката? – Нещо като банския костюм – показва много, а скрива главното.
