3244
– Господине, знам, че сте лунатик, но вчера ви видях да ходите по покрива посред бял ден… – Часовникът ми е бил напред…
– Господине, знам, че сте лунатик, но вчера ви видях да ходите по покрива посред бял ден… – Часовникът ми е бил напред…
Доктор към пациента: – От какво се оплаквате? – Докторе, не мога да заспивам вечер. – Ами опитай да броиш овце. Е, вече няма такива количества, но опитай. – Опитах, не става… И… тогава се започна. – Какво се започна? – Да стрелям, докторе. – ??? – Ами вечер като си легна, затворя очи и започвам да стрелям. – Гледаш новините, нали? – Да, и вестници чета… Та започвам да стрелям, докторе, ей така – с много стръв и страст. А на мушката – разни сенки. Приличат ми на днешните управници, депутати и разни партийни активисти. Стрелям, стрелям и… заспивам. Започнах преди десетина години със снайпер, после минах на автомат, а сега съм вече на лека картечница. Чувствувам, че скоро ще трябва да минавам на тежка кратечница. – Минавай! И ме запиши в разчета! – Докторе, и ти ли?! – Мамка им!
Дяволът отива да се оплаква на Господа: – Господи, спасявай ме! – От какво бе, Дяволе? – Ами в ада се появи един маниак на Doom, изтрепа ми сума дяволи, и мен искаше да ме коли с автоматична резачка! – Че откъде е взел резачка в ада? – Мани, мани… На четвърто ниво намерил тайна врата…
Щирлиц сяда пред компютъра и пише: – dir – Command not found – Аха, UNIX – досеща се Щирлиц. – Аха, Щирлиц – досеща се UNIX-а.
Сър Джон играе голф на ново игрище близо до магистралата Лондон – Манчестър. До него е икономът Джеймс, който носи торбата със стикове и напътства играта на негова светлост. След поредният удар топката изчезва зад дърветата и пада някъде на магистралата. Оттам се чува стържене на метал и глух удар. – Джеймс, бихте ли проверили, какво става там? Джеймс се връща след минута. – Опасявам се, сър, че топката ви е улучила мотоциклетист. Понастоящем младежът е мъртъв, сър. – И какво ме съветвате да направя в тази ситуация, Джеймс? – Следващият удар да е малко по-вляво, сър.
Келнерът: – Чашата ви е празна. Искате ли още една? Гостът: – Неее, за какво са ми две празни чаши?
В час по биология учителката пита: – Деца, ако някой от вас има близък, който може да имитира някакво животно нека да се обади! Иванчо веднага вдигнал ръка: – Госпожо, моя дядо може да имитира вълк. – Чудесно Иванчо! И така – следващия час ще учим за вълка. Довел Иванчо дядо си и в края на урока учителката казала: – А сега дядото на Иванчо ще ни покаже как вие вълка. Чакали всички да го чуят, но дядото даже не вдявал какво се иска от него. Учителката помолила отново, но пак тишина. Тогава се намесил Иванчо: – Госпожо, вие неправилно формулирахте задачата на дядо ми. – Дядо, можеш ли я оправи тая? – Аууууууу!
Ето какво би казал Цезар, ако днес беше жив и се хранеше в ресторант. – Дойдох, видях, но не победих. Все още чакам келнера.