Стефчо копае трап. – Отлично, трудовак! – Ще се старая, г-н фелдфебел! – Никакво "ще се старая!". Колко пъти ви е казвано, че на поздрава "добре", "отлично" и пр. се отговаря, не "ще се старая", а "за Вас, г-н командир!" И фелдфебелът с осанка на Наполеон продължава обиколката си. Стефчо продължава да копае. Ротният незабелязано пристига и пита: – Хм, ти защо копаеш този трап? Стефчо е малко смутен, но все пак героически отговаря: – За Вас, г-н командир!
– Докторе, когато протягам ръце към коленете си и едновременно се извивам назад и вдигам първо единия, а после и другия крак, ми се появява болка в гръбнака. – Хм… Но защо правите такива сложни упражнения? – Какви упражнения? Вие по друг начин ли си обувате панталоните?
– Ало! Ало да, бърза помощ ли е?! – Не! Сбъркали сте! – А-а-а! Много ви моля да ме извините! – Няма нужда! Случва се! – Ама не, наистина ви моля да ме извините! Разбирате ли, моята тъща умира, сигурно й остават няколко секунди, и аз понеже се притесних и сигурно за това съм сбъркал номера. Ама нали наистина не се сърдите? Не, не, не мога да повярвам, сигурно ми се сърдите. Ами не, щото гласът ви един такъв разстроен. Не? Честно? Е добре. Дочуване. Още веднъж извинявайте. Не се обиждайте…
В един бар двама мъже си говорят. – Мараба, братчет, айде да пием по едно. – За кое да пием? – попитал другият. – Ами ти къде живееш? – В квартал Възраждане. А ти? – А и аз съм от там, ха, какво съвпадение. – Барман, я налей по едно. – Кой блок? – 15-ти блок. – Ха, и аз живея там. – Барман, налей по още едно. – Кой вход? – 13 вход, а ти? – А и аз там. – Барман, дай по още едно. – А на кой етаж? – На петия, а ти? – И аз там. – Барман, дай по още едно. Тук друг мъж попитал бармана: – Абе, тези голямо сьвпадение направиха бе, какви са? – Абе, двама братя се. Чудят се как да се напият, не им обръщай внимание.
Един мъж се обръща към служителка на гише "Информация" в пощата: – Извинете, къде е тоалетната? Служителката обаче чува "Къде е колетното?" и отговаря: – Зависи колко тежи. Ако е до 1 кг – в тази зала, ако е по-тежко – в онази зала. Мъжът: – Ама вие мерите ли ги? Служителката: – Да, с електронни везни!
Автобиография на … (подадена при кандидатстване за работа) Роден съм на 8 февруари 1965 година в 8 без 15 сутринта в град Симитли, махала Горната. Зодията ми е Водолей с изгряващ знак Стрелец. От малък съм закърмен с народни песни и майчина кърма. Баща ми Стефан е шофьор на автобус. Два пъти е награждаван със значка "Отличник" (1963 и 1972г.) При посещението си в Симитли през 1978 година тогавашният министър на транспорта го похвалил, което е документирано и имаме снимка. Майка ми е доячка с няколко окръжни рекорда по млеконадой (1965 г. – 8769 литра, 1976 г. – 10318 литра и 1984 г. – 12652 литра). За това е удостоена със званието Герой на … (задраскано) … труд. Брат ми Цоко тренираше борба и на юношеското първенство през 1975 год. зае 14-то място в категорията си (прилагам снимка). През 1972 година постъпих в първи клас на училище "Бачо Киро". Класна ми беше другарката Христова. Не бях отличник, но не съм повтарял годината нито веднъж. През 1976 година станах пионер и бях избран за отговорник по трудовата дейност. Колективът ме уважаваше. Основното си образование завърших в гореизложеното училище през 1980 год. Средно и висше такова нямам. Оттогава работя. Сменил съм девет професии: шофьор, носач, продавач, хигиенист и други. Сега съм на свободна практика. Не съм осъждан освен за кражби. Характерът ми е кротък. Не пия много. С първата ми жена Верка се разведохме през 1987 година по взаимно съгласие. Голямо животно беше (прилагам снимка). Тя взе децата – Сашко и Дилайла. Последната си е чиста българка, ама по него време много слушахме Том Жонс. С втората жена Сия сме в развод. Деца засега нямаме. Подпис. Дата.
През 80-те, син към баща си: – Тате, ти все казваше, че нищо няма да излезе от мен, ама ела сега да видиш какъв важен човек станах! Три предприятия се карат за мен и всяко вика "Вземи го ти!".
