По време на социализма две русначета си говорят: – На мен дядо ми е бил партизанин през войната! Герой! Награден с орден от съветската власт! А твоят дядо какъв е бил? – Не знам, сигурно електротехник. Оня ден му намерих каската в мазето – имаше две гръмотевички нарисувани на нея.
Какво е П.У.Т.К.А ? Това е Пункт за Управление и Тактическа Координация на Авиацията.
Питат кандидат на изборите: – Защо се кандидатирахте? – Как защо? Не виждате ли какво става наоколо? Властта тъне в разкош, корупция, безделие… – И вие искате да се борите с това ли? – Не, искам и аз да участвам!
На Петка много му се пиело ама нямал пари. Отишъл при Чапай, но що да види през прозореца – Чапай усилено чете "Капиталът" от Маркс. Върти се Петка из плаца ама много му се пие и пак отива при Чапай. Гледа го – той вече чете Енгелс. "Ах да му се не види" – вика си Петка и пак не посмява да го безпокои. След час вече не издържа и направо нахлува при Чапаев. Той чете том N-ти от Ленин. – Чапай, стига си чел за днес. Давай да ходим да пием. – рекъл му Петка. – Какво ти четене бе, пие ми се та две не виждам. Ама бях скрил десет рубли тука някъде и от два часа не мога да ги намеря – казал Чапай.
Лекар говори на пациент, убеждавайки го да откаже цигарите: – И какво ви кара всеки ден да пушите по две кутии? – Нищо не ме кара, доброволно си ги пуша.
Вярвам в две неща: Първо във Възкресение Христово,защото всеки път ми се оправдавате че не си знаете уроците защото бабите ви са умрели и нямало как да ги нучите, пък на следващия ден ги срещам на улицата живи и здрави… и второ, че човекът е произлязъл от маймуната, защото вие всеки път когато имаме час се държите така! Учителка по история
Плуват с лодка в езерото Наташа Ростова и поручик Ржевски. Луната грее, щурците свирят, подухва ветрец… идилия. Наташа:– Ах, поручик, не е ли прекрасно!Поручикът мълчаливо продължава да гребе. Наташа – сърдита:– Ама поручик, кажете нещо де!Ржевски въздъхва, оставя греблата, усмихва се и казва:– Скъпа Наташа…– Да – трепетно промълвя тя.– Вас някога удряло ли ви е гребло по путката?Изчервена, сконфузена, Наташа Ростова едвам отвръща:– Ннне… Защо питате, поручик?– А, нищо – вдига рамене Ржевски и отново хваща греблата. – Аз така, просто се опитвам да завържем разговор.
Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки: Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви. (Случаят е действителен!)
