Младо семейство, живеещо в гарсониера посреща гости от съседен град. Дошло време да лягат, обаче леглото само едно. Какво да правят? Легнали всички заедно. На другата сутрин двамата мъже се засичат в кухнята. – Е как спахте? – пита домакинът. – А, добре, обаче жена ти нещо не е читава. През цялата нощ ме държа за оная работа. – Спокойно, брат. Не беше тя. Аз те държах. Нали знаеш "Доверявай се, но проверявай!"
През 1987, малко преди да излети совалката "Чалинджър" в белия дом звъннал червения телефон. Президентът Рейгън вдигнал слушалката и чул покрусения глас на Горбачов: – Много съжалявам за совалката… – В какъв смисъл? – учудил се Рейгън. – Ами че избухна… – Но тя още не е излетяла! – О, извинявай, ще се обадя след десет минути.
– Какво е комунист? – Някой, който е прочел трудовете на Маркс и Ленин. – А какво е антикомунист? – Някой, който ги е разбрал.
Някакъв зрител влиза в гримьорната на цирка и пита: – Може ли да се видя с джуджето-клон? – Аз съм. – излиза напред як мъжага. – Ама… – смущава се посетителят. – Ти нали… такова.. нали си джудже? – Е, и какво? Човек не може ли да разпусне в извънработно време?
Пощальон носи препоръчано писмо на адрес. Звъни на вратата. След малко отваря момченце, на около десет години. В едната ръка държи бутилка уиски, а в другата дими хаванска пура. Пощальонът изумен пита: – Ъъ-ъ-ъ, такова, ваште, вкъщи ли са? Момченцето небрежно изтръсква пурата на килима, почесва се по брадата и казва: – Ти как мислиш?
Иванчо казва на баща си: – Тате, пак те викат в училише, счупих едно стъкло. – Господи! Колко стъкла има?! Това училище ли е, или някаква оранжерия!
Позната история – по времето на комунизма някакъв човек в Москва имал папагал, който постоянно псувал партията и съветската власт. На гости на нашия човек щял да дойде някакъв партиен функционер. За да не стане гаф той затворил папагала в хладилника. След като партиецът си тръгнал, той извадил папагала от хладилника и папагалът закрещял с всички сили: – Слава на великия Съветски Съюз! Да живее КПСС и нейната ръководна роля в нашия живот, да живее гениалният Брежнев! Човекът се шашнал: – Чакай бе, какво ти става, защо говориш така? – Два часа Сибир ми стигат…
Телефонен разговор с адвокатска кантора: – "Голдблум, Голдблум, Голдблум и Голдблум", добър ден. – Добър ден, търся господин Голдблум. – Няма го, в командировка е. – А мога ли тогава да говоря с господин Голдблум? – Излезе на обяд. – А господин Голдблум? – Болен е тази седмица. – Тогава ще мога ли да говоря с господин Голдблум? – На телефона.
