Войниците от едно поделение били на стрелба. Дошъл един генерал да наблюдава стрелбите. Гледал, гледал и по едно време казал: – Срамота! Нищо не улучвате! Я дайте един автомат. Взел автомата, изстрелял два пълнителя. Носят мишената – нито едно попадение. – Нула, господин генерал… – смутено казал старшината. – Именно! Ето така стрелят твоите войници… Я сега ти им покажи как трябва да се стреля!
Трима пастори обсъждали проблемите, които имали с прилепите в черковните тавани. Първият казал: – Аз пуснах вътре шест котки, но без резултат. Прилепите пак са си там. Вторият казал: – Аз поръчах да обгазят тавана, но и това не помогна. Пак гъмжи от прилепи. Третият казал: – Аз покръстих всички мои прилепи и ги направих енориаши. Оттогава не съм виждал нито един от тях!
Излиза главният прокурор Филчев след среща с президента и се обръща към журналистите: – Здравейте, деца! Журналистите отговарят: – Здравей, бащице!
Попитали радио "Ереван": – Клара Маринова и Вера Маринова сестри ли са? – Не – отговорили от радиото – братя…
– Иванчо, харесва ли ти новата учителка? – Харесва ми, татко. Тя е млада и хубава, но не е интелигентна. – Защо мислиш така? – Защото за всичко пита мен!
– Тази година нещо много рано окосихте ръжта, – казва пристигнал в селото журналист. – Нямаше как. Миналата седмица имаше футболен мач. Нашите изгубиха, а съдията се скри в полето.
Шефът на борците решил, че трябва да има ботуши от крокодилска кожа. Викнал двама подчинени и им казал: – Пращам ви в Африка, не ви знам какво ще правите, ама да ми се върнете с чифт крокодилски ботуши! Отиват ония, почва се як лов… Хващат крокодил, единия го държи за главата да не хапе, другия му вдига тялото над водата. Първият пита: – Има ли ботуши? – И тоя няма! – Добре, пускаме го.
Марк Твен получил картичка, изпратена за негова сметка от приятел, когото не бил виждал с години. Вътре пишело: "Скъпи друже, уведомявам те, че съм добре и в отлично здраве". След известно време приятелят получил за своя сметка доста тежък колет. Когато го отворил, открил огромен камък, а под него бележка: "Мили приятелю, този камък падна от сърцето ми, когато разбрах, че си добре! Сърдечни поздрави: Марк Твен"
Една кинозвезда разказва на своя приятелка как е обядвала с известен кинорежисьор: – Той ми показа сценария на филма, който иска да снима. Там ролята на главната героиня все едно, че е написана за мене. След това отидохме при него, той искаше да обсъдим сюжета на филма. И точно в разгара на нашата дискусия той ми каза, че ме вижда в ролята на камериерката, където и реплики почти няма. Нещастник! Изсмях му се направо в топките.
Влиза един човек при бръснаря и пита: – Колко ще трябва да изчакам за да се подстрижа? – Около два часа – отвръща бръснарят. Човекът си тръгнал. Същото се повтаря и на следващия ден – същият човек влиза, пита колко трябва да изчака и си тръгва. На третия ден се повторило същото и бръснарят казал на помощника си да проследи човека и да му каже къде отива. След около 10 минути помощникът се връща и се смее. Бръснарят попитал: – Какво се смееш бе? Видя ли къде отиде? Помощникът отвърнал смеейки се: – У вас.
