Умрял един "Doom"-аджия и отишъл при свети Петър. Пита го той къде иска да отиде – в рая или в ада. "Doom"-аджията поискал да му покажат двете места. Видял рая, видял и ада и казал на свети Петър: – Дай ми сто здраве и двеста броня и ме пращай в ада.
Ресторант. Клиент започва току-що донесените му кюфтета и намира косъм. – Келнер! В кюфтето ми има косъм. – А-а-а! Нормално е! Готвача ни е еднорък и прави кюфтетата с едната си ръка върху гърдите. Пак добре, че не сте си поръчали пълнени чушки…
Младеж отива на дискотека. Там си харесал една девойка. Отива при нея и тихо я пита: – Искате ли да танцувате с мен? Девойката възмутено крещи с цяло гърло: – Няма да спя с тебе!!! Цялата дискотека паднала от смях. Младежът бил готов да се скрие в земята от срам. След няколко минути девойката се приближава към него и го моли за извинение: – Не се сърди! Аз уча психология и ми беше интересно, как ще реагираш в такава ситуация, а също така и реакцията на тълпата. Младежът я погледнал възмутено и с цяло гърло извикал: – 100 лева за една свирка!!!!!!
Срещат се двама стари приятели след дълга раздяла. Побъбрили си за това-онова… от дума на дума станало въпрос и за ежедневните им радости и грижи. Гарабед попитал ей тъй, с участие: – Киркоре, извинявай, братле, ама колко си докарваш месечно? – Ее, няма какво да крия – 130… и нещо отгоре… Ами ти? – А, аз съм малко по-добре от теб – 140… и нещо отгоре… – Като си говорим за тия проблеми… да знаеш какво прави нашият приятел – професора, Агоп? – сетил се Гарабед. – Отдавна не съм чувал нищо за него! – Ох, завалията… той е много зле! Получава 450… и нищо отгоре!
Учителката по богословие говори за първият мъж и първата жена, Адам и Ева, и как целия човешки род произлязъл от тях двамата. Иванчо решил да се направи на остроумен и казал: – Ама тате каза, че ние сме произлезли от маймуната! Учителката: – Вашите семейни истории изобщо не ме интересуват!
Плуват с лодка в езерото Наташа Ростова и поручик Ржевски. Луната грее, щурците свирят, подухва ветрец… идилия. Наташа:– Ах, поручик, не е ли прекрасно!Поручикът мълчаливо продължава да гребе. Наташа – сърдита:– Ама поручик, кажете нещо де!Ржевски въздъхва, оставя греблата, усмихва се и казва:– Скъпа Наташа…– Да – трепетно промълвя тя.– Вас някога удряло ли ви е гребло по путката?Изчервена, сконфузена, Наташа Ростова едвам отвръща:– Ннне… Защо питате, поручик?– А, нищо – вдига рамене Ржевски и отново хваща греблата. – Аз така, просто се опитвам да завържем разговор.
