Възрастен човек се качва в трамвая, но няма места. Той се приближава до млад седнал човек и му казва: – Млади човече, отстъпи мястото, че ме болят краката! Младия отвърнал: – Дядо, ти като си бил млад отстъпвал ли си място на по-възрастните хора? – Да, винаги. – Ей затова те болят краката.
Влиза притеснен човек при психиатър и разказва: – Положението е нетърпимо. Ще ме уволнят. Не се наспивам – тъкмо затворя очи и идва Клаудия Шифър. "Ще ме чукаш" казва. "Няма не мога, няма недей!". Оправям я, заминава си и ето я Наоми Кембъл. "С Клаудия Шифър можеш, а с мене не можеш. Така ли?" Оправям я и нея и ето я Линда Еванджелиста. "Да не чувам НЕ" – ми вика и се съблича… – Спокойно! Към колко часа идва Линда Еванджелиста? Един и половина?- казва докторът, – Това е много известен случай. Писал съм учебник. Значи, когато дойде Линда Еванджелиста и казвате – "Ето телефона на доктор Иванов. Той ще ви оправи". – Вие ме спасихте! – казва пациентът и си отива. Влиза следващият и започва: – Ужас! Не мога да се наспя. Тъкмо затварям очи и се озовавам на гарата в Русе. До мен полицай и войник с куче. Насочват оръжие и казват: "Виждаш ли ги тия десет вагона почвай да ги буташ към София!" И аз ги бутам, бутам и тъкмо стигам Централна гара и будилникът звъни. – Спокойно! – казва докторът, – Всичко е под контрол. Къде е най-големият зор? – Е, ми, някъде към Горна Оряховица. – Отлично! Казвате на униформените лица: "Сега ще дойде доктор Иванов и той поема пет вагона, аз – другите пет!" – Докторе, вие сте гений! – Работим, работим – казва скромно докторът, – между другото, към колко часа стигате Горна Оряховица? – Към един и половина… – Е, тогава не мога. Чакам Линда Еванджелиста…
Погребално бюро във Венеция. Клиент се интересува за цените. – Можем да ви предложим първокласно погребение, господине! Махагонов ковчег, украса от слонова кост, златни дръжки. За опечалените – черна гондола, оркестър изпълнява траурна музика от съседната гондола.– Колко струва?– Три милиона лири.– Е не, скъпо е.– Тогава погребение втора класа? Дъбов ковчег, сребърни дръжки, черна гондола за опечалените, но музиката е на запис.– И колко струва това?– Два милиона.– И това е много. Няма ли нещо като за двеста хиляди?– Има – погребение осма класа. Чамов сандък за ковчег, никаква музика, а на опечалените даваме под наем плавници.
Няколко дни след сватбата младоженката се обажда на майка си: – Край! Развеждам се! И никога вече няма да се женя за журналист. – Ама какво е станало? – Представи си – да вземе и да публикува любовните ми писма във вестника си! – Е, какво толкова… Би трябвало да се радваш даже. – В хумористичната страница!
