Чапай и Петка ги подгонили белите и нашите тръгнали да преплуват река Дон. Плуват, плуват, ама по едно време Чапаев почва да се дави. Петка го измъква на брега и почва да му прави изкуствено дишане. Един час, два часа – Чапай бълва вода. Петка казва: – Другарю Чапаев, ако ме чуваш помогни някак. – Извади ми гъза от реката, че изпомпахме Дон!
Съдят шофьор, сгазил 52 души. Съдията: – Подсъдими, обяснете как успяхте да направите това? – Нямах лоши намерения. Ето какво се случи: карам си аз по един тесен път. Спирачките отказаха и виждам, че от едната страна на пътя вървят 50 човека, а от другата двама. И тъй като като не съм изверг да прегазя 50 души избрах двамата. Тъкмо сгазих първия, когато вторият, мръсникът му с мръсник, побегна на другата страна…
В казармата старшината казва на войниците: – Нека всички олигофрени да дойдат тук отпред. Никой не идва и старшината повтаря заповедта. Тогава редник Иванов пристъпва напред. – Редник, защо заставаш при мен отпред? – опитва се да го подразни старшината. – Ами, стана ми мъчно, че вие сте единственият олигофрен тук, та дойдох да ви правя компания…
Годишно събрание на земеделската кооперация. Доклад. Предложения. Гласуване. Овации. Накрая водещият пита: – Има ли някакви въпроси? Отзад се надига Вуте: – Сакам да питам дека е житото? Настава смут – крясъци, шамари, счупени столове… След една година: събрание, доклад, овации… – Има ли някакви въпроси? Нане се надига тоя път: – Сакам да питам дека е Вуте, дека лани пита за житото?
