Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ

  • 1023

    Сержантът води при лекаря новобранец. – Най-странният случай, който съм виждал, докторе. От два дни обикаля казармата и събира хартийки от земята. Всеки път, когато намери някакво листче, го поглежда първо от едната страна, после от другата и крещи: "Не е това!". Като че ли за да потвърди думите на сержанта, войникът се втурва покрай учудения доктор и започва да рови хартиите по бюрото му, викайки: "Не е това!". Докторът е озадачен. – Ела, ела, моето момче – казва той с мек глас. – С теб нещо не е наред. Не искам да те огорчавам, но смятам, че армията не се нуждае повече от теб. След малко лекарят дава на войника бележка, че не е годен за военна служба. Новобранецът я поглежда първо от едната страна, после – и от другата и с радостен вик: "Това е!" изчезва.

  • 10358

    Сержант проверява знаят ли новобранците основните задължения по охраната на поста и пита: – Какво трябва да направите, ако през нощта видите подозрителен човек, който пълзешком се промъква покрай поста? – Ще вдигна ротния командир и ще му помогна да се добере до леглото…

  • 11609

    При визитация лекуващия доктор пита пациента: – Господине, а вие как заспивате? – Нормално докторе, броя до три и заспивам. – Как!? Само до три и заспивате? – Ами-и-и… понякога до три и половина…

  • 9518

    Касапин решил да смени професията и станал акушер. Като се родило първото дете в неговите ръце той го сложил на кантара и казал на родителите:– 4 кг… Толкова ли да го оставя?

  • 9352

    – Не може да се занимаваш само с футбол! Вземи да прочетеш поне една книга! – Книга ли, каква книга, например? – Шекспир! – Ами аз него вече съм го чел, само че не помня кой го беше писал.

  • 9911

    Чапай изпраща Петка да докара една цистерна със спирт. При пристигането на Петка се вижда, че не носи нищо. Чапай пита Петка: – Петка, къде е цистерната със спирта? Петка отговаря: – Половината от цистерната я продадох, а половината – изпих! Чапай: – А къде са парите? – Парите ги пропих!

  • 4298

    Учители се обаждат в министерството да уговорят среща с министъра: – Положението е трудно, нямаме пари! – Няма страшно, и така ще ви приема.

  • 7656

    Мутрите ще правят акция на другия ден. Преди да си тръгнат вечерта шефа сверява часовниците: – И така, утре акцията започва в десет часа. За тези, които са с електронни часовници, в хиляда…

  • 11100

    – Вчера те видях с едно младо момиче. Това дъщеря ти ли беше? – Да, дъщеря ми. Но ти за всеки случай не казвай на жена ми.

  • 5261

    Върви си едно борче по пътя и гледа – друго борче с превръзка на окото. – Картоф, какво стана, нещо сбиване ли, какво… – Абе мани, оня ден казвам аз на Пешо: Пешо, ония там не искам да го виждам повече – а той ми бръкна в окото.

  • 5358

    – Гошко, имаш си сестричка! Какво ще кажеш? – Какво да кажа, татко? Та вие сте ме поставили пред свършен факт!

  • 10048

    Борче си купило хеликоптер. Изкарал човекът набързо един пилотски курс и тръгнал да лети. Не щеш ли, катастрофирал още при първия полет и едва останал жив. Дошли в болницата полицаи да то питат как е паднал. – К"во да ти кажем, брато… Дигнах се аз, както са ме учили и подкарах към вилата, ама по едно време ми стана студено, та изключих големия вентилатор отгоре…

  • 11412

    Попитали радио "Ереван": – Може ли кърпа да убие човек? – Да, ако в кърпата има ютия.

  • 9432

    Стои си един рибар на брега и лови риба. По едно време от водата се показва един крокодил: – Как е, кълве ли? – Не. – Ами що не влезеш да се изкъпеш тогава?

  • 6235

    Април 1945г. Щирлиц току-що е отмъкнал секретни документи от касата на Борман и ги преглежда в квартирата си, когато внезапно телефонът иззвънява: – Ало, Исаев… давам ви Ставката…, – и в слушалката се чува гласът на Сталин. – Виж какво, Максимич! Преди малко звъня лично партайгеносе Адолф. Някакви бумажки си взел там… Върни ги, скъпичък… Безпокоят се хората, не е хубаво така…

  • 1468

    – Ало! Ало да, бърза помощ ли е?! – Не! Сбъркали сте! – А-а-а! Много ви моля да ме извините! – Няма нужда! Случва се! – Ама не, наистина ви моля да ме извините! Разбирате ли, моята тъща умира, сигурно й остават няколко секунди, и аз понеже се притесних и сигурно за това съм сбъркал номера. Ама нали наистина не се сърдите? Не, не, не мога да повярвам, сигурно ми се сърдите. Ами не, щото гласът ви един такъв разстроен. Не? Честно? Е добре. Дочуване. Още веднъж извинявайте. Не се обиждайте…