2102
Актьор обсъжда с автора новата пиеса: – Според мен е по-добре да застрелям героя на финала, а не да го отравям! – Защо? – пита авторът. – За да събудя зрителите.
Актьор обсъжда с автора новата пиеса: – Според мен е по-добре да застрелям героя на финала, а не да го отравям! – Защо? – пита авторът. – За да събудя зрителите.
Ирландец пие цяла вечер в един бар. Накрая бармана тръгнал да затваря. Ирландеца става да си ходи, не може да се закрепи на крака и пада на пода. Отново се опитва и пак пада на пода. Решил да излезе на четири крака от бара и да подиша чист въздух навън. Подишал малко и пак се опитва да стане – без никакъв успех. Тръгнал да си ходи на четири крака. Допълзял до блока и пред входа прави последен опит да се изправи. Отново безуспешен. Махнал с ръка, пропълзял по стълбите, влязъл в къщи, допълзял до спалнята, легнал си и заспал веднага. На сутринта го събужда гневният вик на жена му: – Гадина мръсна, пак си се напил като свиня вчера! – Не е вярно, капчица не съм слагал в устата си от няколко дни! – Да бе, а защо тогава ми звънят от бара? Пак си си бил забравил инвалидната количка там!
Студентът по маркетинг Иван Иванов написва в свободното си време любовен роман. Издава го в тираж 10 000 броя. Гледа – никой не го купува. След консултация с научния си ръководител проф. Димитър Доганов помества обява във вестника: "Млад и симпатичен милионер търси сериозна връзка с дама, приличаща на героинята в романа на Иван Иванов". На следващия ден тиражът е изчерпан.
Викат мечката, заека и вълка на донаборна комисия. Минава мечката – взимат я в казармата. Минава вълкът – взимат го и него. Стоят и чакат заекът да излезе. Излиза Зайо ухилен: – Не ме взеха! – Как така? – Ами я погледнете там отсреща – виждате ли оная бреза? – Виждаме я. – А виждате ли най-долното клонче? – Виждаме го. – А виждате ли най-долното листо на клончето? – Виждаме го. – А виждате ли оная мравка, дето лази по него? – Виждаме я. – Е, а аз даже и брезата не виждам.
– Обвиняеми, как се осмелихте да влезете в чужда квартира посред нощ? – пита съдията. – Когато миналия път ме съдихте, ми казахте: "Обвиняеми, как се осмелихте да влезете в чужда квартира посред бял ден?". Е, аз кога да работя?