926
Чапаев, много зает, седи в кабинета си. На вратата се чука и влиза Петка. – Василий Иванич, докараха "Филип Морис". – Сега съм зает. Просто го разстреляйте! – отговаря той, без да вдига поглед от бумагите си.
Чапаев, много зает, седи в кабинета си. На вратата се чука и влиза Петка. – Василий Иванич, докараха "Филип Морис". – Сега съм зает. Просто го разстреляйте! – отговаря той, без да вдига поглед от бумагите си.
Дежурният по рота тича при капитана: – Господин капитан, бързо елате в спалното – всички войници ебат табуратката! Командирът влиза в с шут в помещението и заповядва на всички да се построят, а след това извиква със страшен глас: – Който е изнасилил табуретката крачка напред! Всички правят крачка напред с изключение на един. Командирът го пита: – А ти пък какъв си? – Ами викат ми Табуретката…
Студент пресякъл улица на червено. Спира го полицаят за глоба. Студентът му се примолва: – Моля ви, г-н полицай, аз съм беден студент, завършвам тази година… Дожаляло му на полицая и го пуснал. След една година друг студент пресича на червено. Спира го полицаят за глоба. Студентът му се примолва: – Моля ви, г-н полицай, аз съм беден студент, завършвам тази година… – А-а-а! – казал полицаят. – няма да ме излъжеш! Студентите завършиха миналата година…
Иванчо стои на улицата и пуши. Минаваща наблизо жена му казва: – Момченце, родителите ти знаят ли, че пушиш? – А мъжа ти знае ли, че заговаряш непознати мъже на улицата?
Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки: Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви. (Случаят е действителен!)
Един мъж от Банско се оженил за момиче от полето и отишъл да живее при нея. Свъкъра му обаче, не можел да му насмогне на вино и ракия. Решил да му налее оцет вместо вино. Налял в две чаши и му казал наздраве. Банскалията ударил чашата на екс и потитал: – Дедо, имаш ли още от това вино? – Имам. – Колко имаш още? – Стотина кила. – Дай да го напнем да го изджокаме, оти май ке фане кисела жилка!
Студент пасе трева в парк. Минава покрай него гражданин и го пита: – Абе ти що пасеш трева? – Ами студент съм, стипендията е малка, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам някак… – На ти 20 стотинки, стига си пасъл! Взел студента парите и си мисли: "Хммм, с тия 20 стотинки нито баничка мога да си взема, нито боза. Я да продължавам да си паса." Минава друг гражданин: – Що пасеш бе? – Ами студент съм, нямам пари, трябва да се изхранвам някак си… – На ти 1 лев, стига си пасъл! Взима студента парите и пак си мисли: "Абе с 1.20 мога и баничка и боза да си взема, обаче не мога да се наям. Я да си паса…" Продължава студента да пасе. По едно време минава Иван Костов: – Какъв си ти и що пасеш тука? – Ами господин Костов, студент съм, стипендията не стига, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам все някак… – Ти зимата беше ли на барикадите? – Бях, бях! – А скача ли, вика ли за нас? – Виках, скачах! – А така! – рекъл Иван Костов, извадил едно листче и написал нещо на него. Подал го на студента, а там пишело: "Разрешава му се да пасе във всички градски градинки и паркове. Подпис: Иван Костов."
Умира катаджия. Представя се пред Господ. Той пита: – Е, сине мой, правил ли си добрини? – Да, случавало се е! – А злини? – И това се е случвало! – Ами, тогава, ето ти два пътя, единият води в рая, а другият в ада. Който си избереш, там и отиваш. Катаджията се замисля и отговаря: – Абе, не може ли, да си седя тука на кръстовището?