Редник, старшина и полковник пътуват през нощта за извънредна проверка. Редникът кара джипа и по едно време тихо прошепва: – Г-н старшина, наближаваме обекта. Старшината се обръща към полковника също шепнейки: – Г-н полковник, наближаваме обекта. Полковникът шепне: – Добре, но защо шепнем? Нали сме в джипа. Старшината пита редника: – Редник, защо шепнем? – Защото ме боли гърлото!
Един влак както си карал по релсите и изведнъж започнал да кара през полето. Отговорника за сигурността на пътниците възмутен отива при машиниста: – Абе ей, идиот такъв, кво правиш бе, що караш през полето? – Ами кво да ти кажа, имаше един човек на релсите. – И кво като е имало, газиш го и толкоз, нали са те учили! – Е газя го де, ама той тръгна през полето!
В селски хотел над всички кревати са поставени табелки: "Мястото е прекрасно, тишината – абсолютна, въздухът – свеж. Ако не можете да заспите, обвинявайте за това нечистата си съвест!".
Старшината прави строева подготовка на ротата. Командва всички да си вдигнат левия крак. Войниците изпълняват, само един се обърква и вдига десния. Старшината гледа два крака един до друг и пита с недоумение: – Кой там си е вдигнал и двата крака?
– Разправят, че в театъра играят пиеса, която не се харесва на зрителите. Постановката била пълен провал. – Провал е меко казано! Вчера, като се обадих в касата на театъра и попитах в колко часа започва спектакълът, те ме попитаха: "А на вас в колко ще ви е удобно?"
Учителката пита как децата си представят дядо Господ. Един казва белобрад старец, друг – млад, синеок мъж, а Иванчо: – Аз си представям Господ като гола жена увита в бял чаршаф. – Ама как така, Иванчо? – пита учителката. – Ами вечер тати като види мама така вика "Боже, ти пак идваш"!
Щирлиц отваря вратата – светлина. Затваря вратата – мрак. Пак отваря вратата – пак светлина. – А-ха! Хладилник! – досети се Щирлиц.
Студент влиза половин час преди края на изпита. Сяда и започва да пише, а изпитващия му казва, че няма да му приеме работата и по добре да си отива и да не си губи времето. Когато изпитното време свършва всички си оставят работите на бюрото на квестора. Идва и нашия човек, а ония му вика: – Нали ви казах да не пишете! Не ви приемам работата. А студента злобно пита: – Вие знаете ли кой съм аз? – Не. Студента мушка листа си между всички други и нагло казва: – Не ви и трябва…
