Футболист е на смъртния си одър и пита жена си : – Колко пъти си ми изневерявала? – Три – признала си тя. – И с кого? – Ами спомняш ли си, когато треньорът не те пускаше да играеш? – Да. – А когато те пускаше? А после? Ами спомняш ли си, когато съотборниците ти не ти подаваха? – Да. – А спомняш ли си когато ти подаваха? – И накрая? – А спомняш ли си, когато публиката не те аплодираше??? А когато те аплодираше???
Наташа пита поручик Ржевски: – Поручик, а Вие някога обичали ли сте? – Ами… ебал съм. – Фи, поручик, аз говоря за човешка любов… – И с хора съм го правил. – Ах не, говоря за чистата любов. – И това е било, особено в банята. – Вижте, все пак имам предвид онази висока любов… – И на задна прашка на камбанарията съм го правил. – Поручик, говоря за любовта за цял живот! – Ааа не, благодаря. Само сифилис ми трябва…
Шерлок Холмс чете сутрешния си вестник. И изведнъж – какво да види – собствения си некролог! Шашнат, звъни на д-р Уотсън: – Скъпи ми Уотсън, чете ли днешния вестник? – Да, Холмс… Каква трагедия! Вече казах на г-жа Уотсън, много е разстроена от смъртта ти. Между другото, откъде се обаждаш?
Идва млада нова учителка по география в клас, а там викове, тропаница, бой… – Здравейте, деца. В отговор: – Изчезвай от тука, мръснице… Учителката отишла при директора… Той я съветва: – С тях трябва по друг начин, отначало трябва да ги удивите и заинтересувате. Ще ви покажа… Отворил вратата с крак: – Здравейте, пичове… – Мараба, директор. – Можете ли да сложите презерватив на глобуса? – А к`во е това глобус? – За това ще ви разкаже новата учителка…
– Иванчо, защо вчера не си бил на училище? – Ами учителката имаше рожден ден и реших да й направя подарък. – Какъв подарък? – Ами не отидох на училище.
Войник пише на родителите си: – Скъпи родители! В свиреп бой загубих крака си. Сега лежа в болницата без стотинка. Моля помогнете ми – пратете пари! Баща му отговаря: – Синко! Тъй като това е четвъртият крак, който губиш, научи се да се придвижваш на колкото крака са ти останали.
Иванчо бил овчарче. Стоял си по цели месеци сам в планината. Един ден минал попа и гледа – Иванчо си го топи в мляко и го ръга на една овца. Попитал попа: – Какво правиш, Иванчо? – Лекувам я, дядо попе, че нещо болнава. – Абе тя попадията нещо болнава, що не дойдеш да я полекуваш? Естествено Иванчо грабнал едно менче с мляко и тръгнал с попа. Отишли у тях и Иванчо почнал "лечението". Гледа попа и си вика: – Ако не беше това мляко, то си е живо ебане…
