Отива македончето на война и командира дава заповед: – Рота, атака, напред срещу врага! Урааааа! Всички стремглаво се втурват напред, само Митрето се повръща обратно. Пита го командира: – Що бе, Митре, се връщаш? – Мразим го врагот, не моем да го гледам! – отговаря той.
В аптеката: – Дайте ми някакво сънотворно, но да не е много силно. – Ето ви това, от него изобщо няма да можете да заспите.
– Госпожице, къпането в това езеро е строго забранено! – казва горският. – Но защо не ми го казахте преди да се съблека? – Защото събличането не е забранено, госпожице…
Лорд Джон бил в командировка в чужбина. Една вечер получил съмнения относно неговата съпруга – той бил почти сигурен, че тя му изневерява и че дори в момента е с друг в собственото му легло. Намерил телефон и набрал своя номер. Отсреща му отговорил, естествено икономът: – На Вашите услуги, сър. – Боб, моля те, отиди до спалнята и погледни през ключалката кой е в леглото. – Един момент… И така след минута иконома се връща на телефона: – Сър, погледнах в спалнята и Ви видях как се любите с Вашата съпруга в леглото. Следва кратко мълчание и Лорд Джон бесен нарежда: – Слушай момче, веднага ми вземи пушката от килера и ме убий, мен и моята съпруга. Занам, че ще го направиш, това е заповед! – Добре сър – и иконома оставя слушалката. Следват два бързи изстрела, малко писък и тишина… Слушалката се вдига за пореден път: – Сър, изпълних стриктно Вашите заповеди. Застрелях Ви от първия път, Вас и Вашата съпруга. Сега какво да правя? – Много добре – отговаря лорда доволен – Сега вземи двата трупа и ги закопай надълбоко някъде в зимната градина. – Какво? Зимната градина!? – пита иконома изумен – Та ние нямаме зимна градина! Извинете сър, Вие кой номер сте набрали?
– Обвиняеми, как се осмелихте да влезете в чужда квартира посред нощ? – пита съдията. – Когато миналия път ме съдихте, ми казахте: "Обвиняеми, как се осмелихте да влезете в чужда квартира посред бял ден?". Е, аз кога да работя?
По социалистическо време група студенти се явяват на изпит по политикономия. Излиза един – доволен, ухилен… Колегите му го питат: – Какво стана бе? – Скъсаха ме. – А защо си такъв доволен? – Това нищо не е, Пешо направо го арестуваха.
Един човек отишъл в цирка да си търси работа. Влязъл при директора и му казал: – Добър ден, търся работа и мога отлично да имитирам птица. Директорът нервно: – Абе я се разкарай, че днес си ми осмия дето се хвали, че може да имитира птици! – Добре, както желаете! – казал човекът добродушно, отворил прозореца и… отлетял.
Зетят лежи по гръб на сянка и дреме. Идва тъщата: – Зетко, сучпила се е оградата, ще я поправиш ли? – Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се. На другия ден: – Зетко, чешмата капе… – Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се. Това се повтаряло много пъти и накрая на тъщата й писнало и приписала къщата на зетя. Отива пак един ден: – Зетко, плочките тука са за сменяне… – На теб какво ти дреме? Къщата си е моя…
Председателят на съда: – Можете ли да докажете своята невинност? – Да, но дайте ми време да помисля. – Давам ви пет години.
Съпруг отишъл за охлюви, но заседнал със свой приятел да пие и осъмнал. На сутринта се прибира в къщи с охлювите, но за да не му се кара жена му ги наредил по стълбите, изчакал да се покажат от черупките и звъннал на вратата: – Къде ходи цяла нощ бе, хаймана? А той най-спокойно взел да подкарва животинките: – Пррррр, хайде по-живо момчета, почти стигнахме.
На международен панаир руски специалист обяснява предимствата на волгата: – Вижте каква красива и луксозна кола! – А колко гори? Руснакът го поглежда и продължава: – Изключително меко вози! Можете да пътувате 1000км и нищо да не усетите! – А колко гори? Руснакът си знае своето: – Елегантен външен вид… – А колко гори? – А вие защо биете негрите?
