Преподавател във военно училище: – А сега, курсанти, запишете си – водата кипи при температура от 90 градуса. Курсант: – Господин полковник, а нас в училището ни учеха, че водата кипи при 100 градуса. Преподавателят отваря тетрадка, разглежда нещо дълго и накрая вдига глава: – Съвършенно сте прав, курсант! Аз съм сбъркал, действително водата кипи при 100 градуса. Правият ъгъл кипи при 90 градуса!
Идва Дейвид Копърфилд (фокусника) на турне в България, с кораб от Турция. И започнал да се фука още на митницата: – Моля паспорта за проверка. Оня закатава ръкавите и изважда паспорта си от въздуха. Митничаря – нула внимание. – Имате ли багаж? Вади кърпа от джоба, размахва я и се появяват куфари. На митничаря не му пука – започва да рови в тях. Фокусникът се ядосал, помахал към кабинката и тя изчезнала. Тогава митничарят се подразнил: – Абе момче, я аз да ти покажа един фокус. Виждаш ли оня кораб с рафинирана захар? – извадил печата и го ударил върху някакъв документ – А сега захарта е нерафинирана!
– Докторе, дайте ми някаква надежда! – Няма проблем. За мен последното желание на умиращия е закон!
Надпис пред салон за разкрасяване: "Не налитайте на момичетата, които излизат от нашия салон – между тях може да е и вашата баба!"
– Ама това е безобразие! – възмущава се квартирантът. – Вече шест месеца живея тука и вие чак сега ми казвате, че в квартирата няма баня.
– Ало! Ало да, бърза помощ ли е?! – Не! Сбъркали сте! – А-а-а! Много ви моля да ме извините! – Няма нужда! Случва се! – Ама не, наистина ви моля да ме извините! Разбирате ли, моята тъща умира, сигурно й остават няколко секунди, и аз понеже се притесних и сигурно за това съм сбъркал номера. Ама нали наистина не се сърдите? Не, не, не мога да повярвам, сигурно ми се сърдите. Ами не, щото гласът ви един такъв разстроен. Не? Честно? Е добре. Дочуване. Още веднъж извинявайте. Не се обиждайте…
При командира на войсковата част идва възпитател от детския дом и се жалва, че след последният ремонт, който войниците са правили на покрива на детският дом, децата псуват безобразно. Командирът вика при себе си двамата войници, които са поправяли улуците и ги пита защо са говорили мръсотии. Единият отговаря: – Няма такова нещо, господин полковник! Просто редник Иванов запояваше улуците, а аз държах стълбата. Докато държах му говорех: "Редник Иванов! Нима не виждате, че оловото от вашият поялник капе на главата на вашият боен другар…
