2779
Ти, нахално момиче! Днес си много щастлива – ще ти намаля успеха! Може да си отличничка, но ако продължаваш да говориш и да се смееш, ще те изпитам за двойка! Учителка по литература в Русе
– Тази пиеса щастлив край ли имаше? – Да, цялата зала беше щастлива когато свърши.
В кино пускат хората за следващата прожекция. Между редовете се е разплул някакъв човек с разперени ръце и крака, и затворени очи. Хората се опитват да минават, подритват го, побутват го, обаче той не реагира. Викнали разпоредителката и тя го дърпала и бутала, викала му, а той не отлепва, само отвреме-навреме сумти нещо. Накрая се принудили, да извикат полицай. Полицаят и той бутал, ритал, викал и най-накрая не издържал и изревал: – Аре стига бе. Не мога да разбера, що за човек си. Да не си паднал от луната. – Не от луната, а от балкона – със сетни сили проронил човека…
Иванчо влиза в час, връщайки се с изваден зъб от зъболекарския кабинет. – Иване, къде беше? – пита учителката. – При зъболекария. – И? Боли ли те? – Не знам, зъбът остана при зъболекаря!
Доктор се обажда на пациент по телефона: – Получихме резултатите от изследванията ви и имам една добра и една лоша новина. Добрата е, че ви остават още 24 часа живот. Ужасеният пациент пита: – А тогава каква е лошата? – Не можах да са свържа с вас вчера.
Учителят казал на учениците: – Всички олигофрени да станат. Никой не станал. По едно време станал Иванчо. Учителят попитал: – Защо стана? – Стана ми мъчно да стоите само вие прав и реших да ви правя компания.