6021
Габровец телефонирал на приятел. – Свободен ли си днес? – Да. – Утре на обяд? – Свободен съм. – А в други ден? – Не, защо питаш? – Исках да те поканя на обяд.
Разговарят двама лекари: – Чух, че си напуснал града, в който практикуваше, макар, че си имал много пациенти. – Така бе, бяха много – въздъхва другият. – Но един по един измряха, градът запустя, нямаше какво да правя вече там…
На някакъв човек му изгоряла вилата. Той веднага се обърнал към застрахователното дружество. – Ние не даваме застраховката в пари! – отвърнали му от дружеството. – Вместо изгорялата ще ви построим друга вила. – Много благодаря! – зарадвал се човекът. – Щом при вас са такива условията, може ли утре да дойда и да анулирам два други договора. – Какви? – Аз съм застраховал при вас жена си и тъща си…
– Иванчо, гледам че имаш двойки по всички предмети освен по география. Някакво обяснение? – По география още не са ме изпитвали.
Между писатели: – Една дама ми сподели, че чела във влака моя най-нов роман и пропуснала 6 спирки! – Интересно… Как е могла да заспи толкова дълбоко по време на движение?!
Учителка се запознава с първокласници: – Ти как се казваш? – Тошко. – А какъв е твоят татко? – Ами той работи в месокомбината, като директор. – Седни Тошко на първия чин! – Ти как се казваш? – пита тя следващото дете. – Васко. – А какъв е баща ти? – Шеф е на Винпрома. – Сядай и ти на първия чин! – А ти как се казваш? – обръща се към трето дете. – Сашко. – А твоят баща къде е? – В Държавна сигурност. – ?!!…Така!… Вие двама седнете на втория чин, а ти Сашко седни на пръвия. А така! И какво прави баща ти в Държавна сигурност? – Не знам, едва вчера го прибраха.
Иванчо се връща мрачен от лов. – Какво, пак ли нищо? – Напротив. – И къде е тогава дивечът? – В болницата.
Мъж се приближава към вратата на съседа и започва да чука. Никой не му отваря. Той продължава да чука, още по-силно. Към вратата се приближава куче и казва: – Човече, няма нужда да чукаш, вкъщи няма никой. Мъжът припада от изумление. Свестява се след известно време, гледа кучето седи до него и го наблюдава. – Ти какво, куче, не можеш ли да джафкаш? Кучето отговаря: – Мога, бе, ама не исках да те плаша…