3937
– Беше ли на зъболекар? – Бях. Извади ми зъба. – А сега не те ли боли? – Не зная. Той остана при зъболекаря.
– Какво е статистиката? – Нещо като банския костюм – показва много, а скрива главното.
Актьор обсъжда с автора новата пиеса: – Според мен е по-добре да застрелям героя на финала, а не да го отравям! – Защо? – пита авторът. – За да събудя зрителите.
Двама много пияни приятелчета пътували в една кола.Единия карал , а другия спял на задната седалка.По едно време ги спира полицай.При отварянето на вратата от полицаят шофьора пада на улицата: -Как може такова безобразие-казало ченгето. -Какво сте пили бе господине!!? -Само….едно малко…… г-н полицай. В този момент онзи на задната седалка се поразбудил и казал: И…. на мене… едно……малко….
Отива Доган на свиждане при Тато в рая. Обажда се на портала и чака. След малко се появява Тато – слаб, целия кожа и кости. – Здрасти – казва Доган, – защо си толкова мършав? – А бе, кво да ти кажа… В кухнята артелчик е някакъв от вашите и ни кара с Брежнев да ядем със сърп и чук.
– Иванчо, защо на диктовката имаш точно същите грешки като Марийка, с която стоиш на един чин? – Защото с нея имаме една и съща учителка, госпожо.
"Такъв ми бил късмета – единственият доктор, който мисли че всичко ми е наред, работи във военната комисия."