4893
"…Имам страхотен слух!… Тихо, че нищо не чувам!" Учителка
Между приятелки: – Имам много хубав глас, но за голямо съжаление нямам никакъв слух. – Знам много добре, че нямаш музикален слух. – Откъде знаеш? – Ако имаше слух, нямаше да твърдиш, че имаш глас.
Късно вечерта Вуте се прибира от работа и още от вратата казва на Пена: – Приготви ми чиста риза да се преоблека, че отивам на събрание на кооперацията. И се приготви защото като се върна ще ти ударя един як бой. – Защо бе Вуте? – пита го Пена и не разбира нищо. Вуте заминава на събрание, а Пена сяда на масата и започва да гадае защо и какво ще и се случи като се върне Вуте. – Да знае за онази дивотия с комшията? – не,не,не. Няма от къде да знае. Да се е досетил за връзката ми с Гочето? – не,не,не. Тъне в догадки Пена и чака да се върне Вуте. Към един часа през нощта се връща Вуте и Пена нетърпеливо пита какво е станало и защо се забавил толкова много. – Трудно избрахме председател на кооперацията – отсича Вуте.Просто никой не иска. Ние предлагаме, а те си правят отвод след отвод и така часове наред. – И все пак избрахте ли председател? – пита Пена. – Да е жив и здрав дядо Геле – казва Вуте. – Посъветва ни накрая всички да свалим гащите и се наредим до стената. За председател да изберем онзи на когото е най-голям. – И кого избрахте – нетърпеливо пита Пена. – Пешо. Пешо даскалчето. Той е вече председател. – Как Пешо бе, Вуте? – негодува Пена, – не беше ли там кумчето ни Дане? – Дане ли, мамка ти? Нали ти казах, че голям бой те чака като се върна от събранието.
Двама търговци на тиранти хвалят стоката си: – Пет катъра теглеха чифт от моите тиранти на една страна и пет – на друга страна, но тъй и не можаха да ги скъсат. – Голямо чудо – отвръща другият. – Вчера бързах за влака от Пен-стейшън за Ню Йорк. Тирантите ми се закачиха за стълб на перона. Успях да се кача, но когато кондукторът във Филаделфия отвори вратата на вагона, дяволските тиранти ме върнаха обратно!
В компютърен сервиз: – Здравейте, вчера донесох тук за ремонт една памет… – Каква по-точно? – Не помня…
Приятел на известен банкер се оплакал, че има да взема от свой длъжник 1000 долара, но не може да го осъди, защото няма никакъв документ. – Пиши му – посъветвал го банкерът – веднага да върне тези 1500 долара, които ти дължи. – Но той ми дължи 1000 долара! – Именно. Той ще побърза да ти пише, че е взел от тебе не 1500, а 1000 долара. Това писмо вече ще бъде документ, с който ще можеш да го съдиш.
Из свидетелски показания: – Дамата беше с много къса черна пола. Лицето й не го забелязах.