Шофьор минава на червен светофар. Спира го полицай и разгневен започва да обяснява какво голямо нарушение е направил водача. Поисква му документите за правоуправление и в последствие разбира, че това е министър. Тогава полицаят сменя тактиката и се обръща към министъра: – Г-н министре, много хубаво си минахте на червено, но не се знае коя будала ще мине на зелено!
– Подсъдимият! Имате право на последна дума! – Двеста и петдесет хиляди… – Съдът се оттегля на съвещание!
Адвокат, който говори очевидни нелепости, се обръща с възмущение към съдията: – Но вие не ме слушате, господин съдия! – Имате късмет – успокоява го съдията.
Един шофьор пътувал с колата през зимата и го стопирала една стопаджийка. Качил я той в колата, обаче след малко колата се развалила и той излязъл от нея за да я оправи. Човъркал той по двигателя но ръцете му замръзнали, влязъл в колата, пъхнал ги между краката на жената и като се стоплили пак излязъл навън, за да продължи ремонта. След малко ръцете му пак замръзнали и пак по същия начин ги стоплил между краката на жената. На третия път оправил колата, влязъл вътре, запалил двигателя и тогава тя му рекла: – Добре де, ами ушите ти не измръзнаха ли?
– Защо не върнахте пръстена, който сте намерили? Можехте да го дадете в бюрото за изгубени вещи?– Но моля ви, господин съдия, на пръстена пишеше "Твой завинаги".
Кратка история на медицината: 2000 г. пр.н.е. – Ето, изяш този корен. 1000 г. от н.е. – Не яж този корен, той е езически! Кажи тази молитва. 1850 г. от н.е. – Да казваш молитви е суеверно! Изпий тази отвара! 1940 от н.е. – В тази отвара има змийско масло! Глътни това хапче! 1985 от н.е. – Това хапче е неефективно! Вземи този антибиотик! 2000 от н.е. – Този антибиотик е синтетичен! Ето, изяж този корен!
Известен адвокат бил повикан в провинцията, за да защитава някакъв обвиняем. Противната страна имала за защитник местен адвокат, който започнал речта си със следните думи: – Господа съдии, най-напред искам да обърна вниманието върху следното: всички знаем, че когато някой се почувства малко неразположен, обикновено се обръща за съвет към аптекаря. Ако види, че е по-сериозно болен, отива при домашния лекар, с когото преди това често се е съветвал. Но когато е убеден, че случаят е безнадежден, той вика на помощ най-известните специалисти от столицата.
