8195
При лекаря: – Хм, струвате ми се познат. Може би сте били при мен и друг път. Как се казвате? – Симеонов. – Плеврит? – Не, Николай.
При лекаря: – Хм, струвате ми се познат. Може би сте били при мен и друг път. Как се казвате? – Симеонов. – Плеврит? – Не, Николай.
Лекар към болен на легло поп: – Не се притеснявайте, отче, скоро ще ви изправим пак на колене!
Мравката и слона отишли на басейн. Слона веднага се топнал във водата, а мравката се разтършувала из багажа си… – Слоне, излез от водата! – провикнала се мравката – Ама що? – Излез бе! – Що ма, мравке? – Бе излез бе! – настоявала мравката. Слонът се показал над водата. Мравката го огледала и му казала: – Хубаво, можеш да си влезеш пак. Не си ми обул банския.
Тодор Живков, Елвис Пресли и Роналд Рейгън летели със самолет над Дивия Запад. Станала авария, самолетът се разбил, но тримата оцелели. За нещастие, обаче,ги погнали индианци. Бягали нашите напред, а индианците след тях. Рейгън извадил лист и химикалка и написал: "Пощадете ни и ще ви направя конгресмени" и хвърлил бележката зад гръба си. Индианците я прочели, скъсали и продължили да ги гонят. Елвис извадил лист и писалка и написал: "Смилете се над нас и ще ви направя любимци на цяла Америка". Но индианците не се смилили. Тогава Тато измъкнал някакво листо, написал бързо нещо и го хвърлил зад себе си. Индианците го прочели и панически хукнали в обратна посока. На листа пишело: "Ние отиваме към комунизма, а вие?"
Срещат се Костов и Клинтън в България. Клинтън: – Абе много готини гаджета имате тука в България бе, прати ми една-две за стажантки! Костов: – Ш-ш-шт, сакън, трай че тука и теменужките имат уши!
По време на студената война се карат американец и руснак. Американецът казва: – Ние ще ви пуснем неутронна бомба! – Какво е това? – Ами всичко живо изчезва, а материалното остава. – Хехе, това нищо не е. Ние пък ще ви пуснем един взвод старшини. – ?!? – Всичко живо ще си остане, а всичко материално ще ви изчезне.
Жена мрънка на съпруга си: – Скъпи, ти вече не ме обичаш. Преди толкова много обичаше да ме държиш за ръцете и да ми приказваш за любовта си към мен, а сега въобще не го правиш. – Да, скъпа… Ама… Виж сега, аз вече не виждам необходимост да правя така, още повече, че вече продадохме пианото…
– Господин прокурор, съседът ме обиди на публично място. – И какво ви каза? – Да вървя по дяволите. – Е, и? – Идвам право при вас.