7485
Пешо влиза в стаята на приятеля си – хакерчето Иван и вижда на бюрото му книгата "Тайните прекъсвания на IBM" след което искрено се учудва: – Егати компютрите! Толкова пари, а да ти прекъсват! … и то тайно!
Пешо влиза в стаята на приятеля си – хакерчето Иван и вижда на бюрото му книгата "Тайните прекъсвания на IBM" след което искрено се учудва: – Егати компютрите! Толкова пари, а да ти прекъсват! … и то тайно!
Войниците са си все същите хлапета, които си играят на война – само дето пишките им са по-големи и автоматите са истински.
Щирлиц решил да се пошегува с Мюлер по случай първи април: – Мюлер, знаете ли че съм руски шпионин? – Не знам. – на свой ред се пошегувал Мюлер.
Китайски разузнавателен самолет летял над САЩ. Отбраната го засякла и започнала да го обстрелва. Но в самолета имало монтирано устройство, което независимо от пилота, в последния момент променяло курса. Все пак накрая самолета бил свален а пилотът пленен. Подложен бил на продължителни разпити, съпроводени с бой и един единствен въпрос – какво беше това устройство, което отклонява самолета. Бой, той мълчи, пак бой, пак мълчи и така 10 години. Накрая американците изгубили надежда да разберат нещо и разменят китайския пилот за свой, свален над Китай. В родината си нашия човек е посрещнат като национален герой – ордени, почести. Вечерта му уреждат среща с млади бойни летци, пред които той споделил премеждията си. Накрая завършил с думите: – Едно запомнете от мен момчета – учете устройство на самолета – много бият за него!
В танков полк пристига внезапна проверка. По средата на плаца заварват един старшина. Проверяващият генерал се приближава към него и старшината се представя: – Старшина Петков, командир на танков корпус. Генералът остава като треснат: – Командир на корпус, старшина? Аз съм генерал и съм само командир на дивизия… Старшината наперено отговаря: – Ами то оръдието е на ремонт, двигателя го пропихме, само корпуса на танка остана…
Внедрява КГБ в Щатите шпионин – Агоп. Паролата е "Шиете ли шарени дюшеци?". Дали му адреса на явката и го пратили по живо – по здраво. Двадесет години по-късно КГБ се сеща за Агоп-шпионина и изпраща на адреса човек за свръзка. Отива човека и вижда една пететажна сграда, а на звънците пише: Агоп Мелконян, Агоп Агопян и т.н. На един от звънците обаче под името вижда, че има написано "дюшекчия". "А, нашият е!" – си мисли агента и звъни. Чува мъжки глас и пита: – Шиете ли шарени дюшеци? – А, братле, грешка – аз съм Агоп-дюшекчията, а Агоп-шпионина е на третия етаж, вляво от асансьора…
– Госпожо – обръща се лекарят към съпругата на свой пациент, – длъжен съм да ви предупредя, че вашият мъж никога повече няма да може да работи. Но засега не му казвайте! – Но защо? Това така ще го ободри!