Седят си Мюлер и Калтенбрунер в един бар и си говорят. По едно време Мюлер казва: – Сега Щирлиц ще влезе и ще си поръча една водка. По това ще го познаеш, че е руски шпионин. Влиза Щирлиц, вижда ги и казва на бармана: – Айн шнапс, бите. Поглежа Мюлер и Калтенбрунер, показва им среден пръст и им казва: – На-а-а-а-а-а!
Един баща имал три дъщери. От малки той ги възпитавал на всички традиционни ценности и много искал един ден те да станат истински дами. Така се случило, че като пораснали, трите се оженили в един и същи ден и отишли на сватбено пътешествие на едно и също място. Бащата решил да ги последва за да разбере дали ги е възпитал добре. По време на първата брачна нощ той се промъкнал до стаята на първата дъщеря и почнал да подслушва – дъщеря му се скъсвала от смях. Бащата се зачудил, но продължил към стаята на втората дъщеря – тя пък през цялото време плакала с всичка сила. Най-изненадан бащата останал от трета дъщеря защото от нейната стая не се чувало абсолютно нищо. На сутринта всички се събрали и бащата решил да разпита дъщерите: – Дъще – попитал той първата – защо се смееше така силно? – Беше ми много хубаво, тате, а ти си ме учил когато ми е хубаво да го показвам – отговорила тя. – А ти – попитал той втората – защо плака ? – Болеше ме много, тате, а ти си ме учил когато ме боли да плача за да ми мине – отговорила тя. Бащата се зарадвал на отговорите на първите две, но попитал и третата: – А ти дъще? Защо от твоята стая не се чуваше нищо? – Защото, тате, ти си ме учил да не говоря с пълна уста!
Известна порноактриса казва пред журналисти:– Щастлива съм да се ръкувам с грубите, мазолести ръце на феновете на моите филми!
Една сутрин Щирлиц се буди в стая с решетки и без спомени от вечерта. Обмисля ситуацията, като си припомня инструкциите: "Сега ако влезе някой в руска униформа, аз съм майор Исаев от Съветската армия. Ако влезе шваба в униформа от СС – аз съм оберщурмбанфюрер от СС Щирлиц." След малко влиза санитаря на изтрезвителното и се усмихва лъчезарно: – Добре се напихте снощи, другарю Тихонов.
Един философ трябвало да мине от единия на другия бряг на голямо езеро. По време на дългото пътуване той заразпитвал рибаря, който го прекарвал с лодка: – Приятелю, знаете ли алгебра? – Не – отговорил рибарят. – Как, но тогава ти си загубил една четвърт от живота си! – възкликнал философът. – А учил ли си математика? – Не. – О, та това значи, че две четвърти от живота си пропилял! А имаш ли понятие от философия? – За това чувам за първи път! – чистосърдечно отговорил рибарят. – Ай, ай, ай, та, човече, ти си загубил три четвърти от своя живот! – с почуда заклатил глава философът. В това време над езерото започнала силна буря. – Господине, знаете ли да плувате? – попитал рибарят. – Не, не зная. – Тогава бързо лягайте в лодката, защото ако се преобърне, всичките четвъртинки от живота ви са загубени! – обобщил рибарят.
В един бар двама мъже си говорят. – Мараба, братчет, айде да пием по едно. – За кое да пием? – попитал другият. – Ами ти къде живееш? – В квартал Възраждане. А ти? – А и аз съм от там, ха, какво съвпадение. – Барман, я налей по едно. – Кой блок? – 15-ти блок. – Ха, и аз живея там. – Барман, налей по още едно. – Кой вход? – 13 вход, а ти? – А и аз там. – Барман, дай по още едно. – А на кой етаж? – На петия, а ти? – И аз там. – Барман, дай по още едно. Тук друг мъж попитал бармана: – Абе, тези голямо сьвпадение направиха бе, какви са? – Абе, двама братя се. Чудят се как да се напият, не им обръщай внимание.
Маскен бал. Всички са маскирани и се веселят. Изведнъж в залата влиза съвършенно гола блондинка. Музиката спира, всички се обръщат и я гледат. Към нея се приближава салонният управител и прошепва: – Вие какво? Да не сте се побъркала? – Защо? Аз съм в костюм на Адам! – Глупости! В костюм на Адам! Да си беше сложила и една пишка! – Сега идвам. Може би до няколко минути ще си сложа!
– Докторе, след операцията ще мога ли да бъда баща? – Ще можете, но само духовен…
Възмутен гост на хотел се обръща към управителя: – Това е безобразие! Покривът ви тече и дъждът цяла нощ капа по леглото ми! Мога ли да ви попитам, докога ще продължава това безобразие? – Че аз, откъде да знам? – лениво отвръща управителят. – Случайно да ви приличам на метеоролог….
