Влиза огромен мъжага в кабинета на доктора. – Докторе, помагай! Отдолу съм като бебе! – Глупости! Я се виж каккъв огромен мъж си! Сестра, пригответе пациента за преглед! Сестрата води пациента зад паравана и му казва да се съблече. След няколко секунди излиза пребледняла и казва: – Докторе, вярно е като бебе! – Вие и двамата ли се побъркахте? – Вярно бе докторе! 52 сантиментра му е дълъг и тежи 3.5 кг.
Двама лекари седят в коридора на болницата и наблюдават, как към тях се движи човек с присвити колене и ръце навряни между краката, който прави странни гримаси. Първият доктор: – Гледай, гледай, какво прави артритът от хората. – Какъв артрит, това си е церебрална парализа. – А, не, не съм съгласен, типичен артрит си е! – Аз съм твърдо убеден, че е церебрална парализа! Докато те спорят, човекът се приближва с мъка до тях и шепне: – Извинете, къде е тук тоалетната…
В началото на учебната година учителката задала домашно на децата да опишат един ден от лятната си ваканция. Иванчо написал набързо следното: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов." Учителката прочела съчинението и се възмутила: – Иванчо, как може така? Веднага да го преработиш. Няма нищо за природните красоти. Няма нищо романтично. Пише Иванчо втори вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха." Учителката пак недоволна казва: – Няма нищо за труда. Иванчо сяда и пише нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници копаеха канал." Учителката го прочела и: – Хм… няма я червената партийна нишка. Няма нищо за Партията – наша майка родна. Пише пак Иванчо: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал." Учителката чела, гледала, мислила па рекла: – Добре… Любов, природа, труд, червена нишка… Това всичко хубаво, но няма нищо за бъдещето, за утрешния ден, нали ме разбираш? Пише Иванчо пак нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал. По едно време единият хвърли кирката и каза: – Ебал съм му майката, и утре е ден!"
– Докторе, елате до нас да прегледате жената!– Какво й е?– Не знам, но е толкова слаба, че трябваше да я занеса до кухнята, за да ми приготви закуска.
В комисията за борба с прането на мръсни пари: – Откъде взехте пари да приватизирате такъв огромен комбинат? – Имах завод, продадох го и добавих още малко пари. – А откъде взехте пари да приватизирате завода? – Преди това бях приватизирал един цех, продадох го, добавих малко и купих завода. – А откъде взехте пари да приватизирате цеха? – Бях купил една будка, продадох я, добавих още малко… – А откъде взехте пари да закупите будката? – Ааа, тях вече ги излежах!
