Един митничар умрял и отишъл при Господ. Отворил той една голяма книга и казал: – Аа-уу ти си много почтен човек, дал си много дарения за домове за сираци, ти си за Рая! Но като отворил на другата страница какво да види и казал: – Ама ти толкова много си крал, ти си разорил толкова много хора! Къде да те сложа сега? И митничарят казал: – На бариерата, на бариерата!
Режисьор пита актрисата: – В този филм вие ще играете ролята на млада, невинна девойка. Имате ли някакъв опит в тази насока?
Майка пуска детето си да си играе из парка, и по едно време го гледа, че лапа някакво червейче: – Не! Недей! – впуска се тя към него. – Защо? – пита хлапето. – Ами… Това е малко червейче, то си има родители, представи си какво ще стане – ще излязат след малко майка му и баща му да го търсят, а него го няма… – Няма да излязат. – Защо? – Аз и тях ги изядох.
Веднъж в час по-български в класа на Иванчо щял да влиза инспектор на проверка. Учителката знаела за "мръсната уста" на Иванчо, извикала го и му казала: – Иванчо, като влезе инспектора, няма да вдигаш ръка, нито да казваш каквото и да било, ясно ли е? – Да, госпожо – отвърнал Иванчо. Дошъл денят на проверката. Класа имал за домашно да напише съчинение за зимата. Учителката казала: – Деца, нека сега да видим какво сте написали за домашно. Кой ще си го прочете? Всички деца навели глави, само Иванчо вдигал високо ръка. Учителката се правила, че не го вижда известно време, но инспектора казал: – Госпожо, този ученик вдига ръка, а вие не го вдигате. Кажи, моето момче. Станал Иванчо и започнал да чете: – Ситен сняг се сипе над полето, клоните на дърветата се превиват от тежестта му, дебел лед е сковал езерото, а на леда глутница вълци… Учителката след първоначалното притеснение, се поуспокоила, като си рекла, че сигурно Иванчо нещо се е поправил… – …се ебат, госпожо. Учителката с ужас погледнала първо инспектора, после Иванчо и казала: – Иванчо, не е ли малко неудобно… – Неудобно е госпожо, хлъзга се, но те пак се ебат.
Сръбски наказателен отряд влиза в албанско село. Строяват всички мъже до стената и казват: – Ако някой от вас се чуства сърбин, да се отдели от групата. Десетина мъже излизат напред. – Добре, минете наляво. Други да се чустват сърби? Още десетина излизат. – Добре, вие минете надясно. Вдигат автоматите и гръмват останалите. Мислят малко и казват: – Я вие там, дето сте отдясно – марш до стената. – Ама нали сме сърби? – Истинският сърбин не може да се колебае… Застрелват и тях. Пак мислят малко. – Я и вие там отляво – до стената… – Ама нали сме истински сърби – не се колебахме? – Е да де, ама война е все пак. Трябва да има загуби и от сръбска страна.
