8835
– Мамо, мамо, да знаеш какъв виц чух! – Разкажи го, де! – О, не, мамо, аз съм много малка за такива вицове.
Някакъв КАТ-аджия умрял и попаднал на небето. Свети Петър го попитал: – Сине мой, вършил ли си добри дела на земята? – Да, случвало се е. – А лоши? – И лоши съм вършил. – А кои са били повече – добрите или лошите? – Ами поравно бяха, Свети Петре. – Добре, значи ще ти дам право на избор – ето по този път можеш да влезеш в Рая, а по онзи – в Ада. Къде искаш да отидеш? – А не може ли да остана тук на кръстовището?
– Госпожо, съгласна съм да бъда ваша прислужница, но трябва да ви предупредя, че не мия нито подове, нито прозорци. – А свирите ли Шопен на пияно? – Не, но защо ме питате? – Госпожице, на мен ми трябва прислужница, която да свири Шопен, докато аз мия пода и прозорците.
– Прочетохте ли стиховете ми? – пита млад поет редактора. – Да. И знаете ли, сред тях има едно стихотворение, което дори и Гьоте не би могъл да напише! – О, много ме ласкаете! А кое е това стихотворение? – Онова, за телевизора.
Председателят на съда: – Можете ли да докажете своята невинност? – Да, но дайте ми време да помисля. – Давам ви пет години.
Затворникът към тъмничаря: – Моля ви да предадете това писмо на моя адвокат. Той е в съседната килия.
На шефа на митницата му писнало хората постоянно да говорят колко корумпирани са митничарите и колко пари са натрупали. Събрал един ден подчинените си и им казал: – От утре да не съм видял някой да идва на работа с Мерцедес или БМВ. Всички ви искам с автобус! На другия ден отишъл шефът на работа, погледнал през прозореца и… целият паркинг бил задръстен с автобуси!