10552
Един каубой довел при лекаря друг, по-млад каубой. – Докторе, помогнете на зет ми! Вчера прострелях крака му! – Как? Вие сте стреляли по своя зет? – Когато стрелях по него, той още не беше съвсем съгласен да ми стане зет.
На Иванчо ще му бият инжекция, но него го е страх и се дърпа: – Пуснете ме! Не искам! – Успокой се! Не боли, няма нищо страшно! – казва му сестрата. – Няма страшно, защото вие сте от безопасната страна на иглата.
Млад поет занесъл на Волтер своя ода, чието заглавие било "Към потомството". Волтер я прочел и казал на автора: – Добре, много добре… Но мисля, че няма да стигне до адреса…
Чапай и Петка бягали от белогвардейците и стигнали до запустяла къща край една гора, пред която имало кладенец. Скочили в кладенеца и решили да се правят на ехо. Дошли белогвардейците, огледали се и казали: – Къде ли са? Може би в гората… – …в гората, в гората – се чуло откъм кладенеца. – А може би са в къщата… – …в къщата, в къщата – пак се чуло от към кладенеца. – А може би са на полето? – …а може би са на полето, на полето… – А може и да са в кладенеца… – …а може би са на полето, на полето…
Попитали радио Ереван: – Може ли една жена да се предпази от забременяване с аспирин? – Може. Ако го стиска между колената си и внимава да не падне…
Дъщерята се връща от купон рано сутринта на следващия ден, залита пиянски, стои ухилена и върти гащичките си на пръста си. Майката я подхваща с въпрос: – Къде беше? С кой беше? Какво правихте? – Къде бях не помня. С кого бях не помня. Какво правихме – не знам как се казва, но от днес ми става хоби!
Из съдебна експертиза: "Нараняването е станало с твърд предмет – вероятно локомотив…"
– Защо във вашето заведение е така тъмно? Запалете лампата! – Не може, правим икономии. – Че как работите тогава? – Кой е казал, че работим? Ние пестим!