1998
…а сега да клонираме двойките в дневника. Учител по български в 128СОУ в София
Американците кацат на Луната. Брежнев е бесен и вика при себе си шефа на космонавтиката: – Видя ли какво направиха американците? – Видях, другарю Брежнев… – Е, тогава и ние ще направим нещо! – Какво, другарю Брежнев? – Ами … ще кацнем на Слънцето! – Ама как – та там температурата е милиони градуси… – Хм!… Ами какви космонавти сте вие – нощем ще кацнете!
– Докторе, оглушавам! По цял ден кашлям, а не мога даже и собствената си кашлица да чуя! – Ето ти едни хапчета тогава. – Ще ми оправят ли слуха? – Не, но ще почнеш да кашляш по-силно.
В реанимацията: – Ало, докараха ли Петров при вас? – Да. – Жив ли е? – Още не е.
Баба при лекар: – Е, ся докторе кажи… вече може ли да се качвам по стълбите? – Да, но много, много, много бавно! – Ииии, мама му стара най-накрая, че вече ми писна да се качвам по водосточната тръба до вкъщи!
Вампирче излиза с баща си на лов.Бащата хваща едно младо създание и го дава на наследника си. Малолетният вампирсмуче,смуче,смуче,дослажда му се. Баща му му прави забележка: -Сине, стига толкова. -Тате, само още една глътчица, много ми се услади. След една минута: -Сине, остави му поне малко кръв да живее. -Тате, моля те, само още малко… -Е-е,не може така, ние сме вампири, а не адвокати!