3816
Как се псува човек? Обикновено с някоя дума от три букви. А компютър? С три клавиша… (Ctrl, Alt, Del)
Как се псува човек? Обикновено с някоя дума от три букви. А компютър? С три клавиша… (Ctrl, Alt, Del)
Делегат се завръща у дома от конкрес на БКП. Сяда на масата и мълчи. Жена му го пита: – Да ти сложа ли да ядеш? Мълчи, вдига ръка – гласува "за". – Да ти сложа ли и салатка? Пак мълчи, гласува "за". – Ракийка да ти сипя? Ръкопляска.
Ясер Арафат дава кръв за пострадалите американци, става и с доволен вид си тръгва. Само след минута се връща на бегом: – Пуста склероза! Нали трябваше да дам и урина.
Корсика. Баща инструктира сина си преди първата брачна нощ.– В началото я вземи на ръце и прегърни, защото Корсика – това е СИЛА. После я захвърли на леглото, защото Корсика е ГОРДОСТ! А после се съблечи пред нея, защото Корсика е КРАСОТА!На сутринта синът докладва на баща си:– В началото я взех на ръце и прегърнах, защото Корсика – това е СИЛА. После я захвърлих на леглото, защото Корсика е ГОРДОСТ! А после се съблякох пред нея, защото Корсика е КРАСОТА!– А после?– А после си направих една чекия, защото Корсика – това е НЕЗАВИСМОСТ!!!
Въпрос: Как ще разбереш, че слон е влизал в къщата ти? Отговор: По разширената ключалка.
Един мъж имал шест деца и бил много горд със способностите си. Гордостта му стигнала дотам, че започнал да нарича съпругата си Майко на шестима, въпреки нейните възражения. Една вечер те отишли на гости у приятели. В един момент мъжът решил, че е време да си тръгват и се зачудил как да намери съпругата си в тълпата. Накрая просто извикал с всички сили: – Хайде да си ходим, майко на шестима. Съпругата му се ядосала на липсата на такт и извикала в отговор: – Веднага щом кажеш, баща на четирима.
– Та значи, внучетата ми, това се случи през 19-та година. Загубих се в гората в една ужасна зимна нощ и съвсем се бях отчаял, когато забелязах светлинка между дърветата. Допълзях с последни сили и гледам – свети прозорчето на малка къщичка. Открехнах вратата а вътре – топло, уютно – в камината гори огън, а зад едно голямо бюро отрупано с книги стои един плешив човек с брадичка. – Дядо, дядо, ама това е бил другарят Ленин! – Той самият, дядовите. Та гледа ме той а аз казвам: "Може ли да се постопля при вас другарю – изгубих се в бурята, умирам от студ". А той каза само "Вън!" … а очите му добри, добри…