8071
– Келнер, донесете ми пиле и колкото по-младо е, толкова по-добре! – В такъв случай, сър, не предпочитате ли едно яйце?
– Келнер, донесете ми пиле и колкото по-младо е, толкова по-добре! – В такъв случай, сър, не предпочитате ли едно яйце?
– Господин съдия, искам незабавен развод! – Защо, госпожо? – Защото разбрах, че той се е оженил за мен само, защото е научил, че чичо ми ми е оставил голямо наследство. – Вярно ли е това, господине? – Не е вярно, господин съдия. Изобщо не ме интересува кой от нейните роднини й е оставил наследството.
В болницата: – Добре ли си? – Още не, но вече съм по-добре. – Добре е, че вече си по-добре! – Така е, но би било още по-добре, ако бях съвсем добре!
Чапай и Петка препускали на конете – гонели ги белите. Качили се на едно дърво, белите спряли отдолу. Петка шепне: – Не издържам, ще се пусна! – Трай, бе! Ще ни видят! – Е, дай поне конят да пусна!
Иванчо отива при баща си: – Тате, тате, откъде съм аз? Бащата се замислил и решил, че няма смисъл да го усуква и трябва да каже истината на детето. Разказал подробно за любовта и как в резултат на любовта се появяват децата. По време на разказа очите на Иванчо се отваряли все повече и повече от изумление. След края на разказа, Иванчо възкликнал: – Да, да!! Много интересно. Твоят разказ е доста по-изчерпателен от този, който ми разказа вчера Пешо. Той само каза, че е от Пловдив…
Иванчо си стои на спирката през зимата. Студ, мраз! Иванчо си мушнал ръцете в джобовете. Минава един дядо и го пита: – Малкия, измръзна ли? Иванчо отговаря: – Аз замръзнах, а малкия си го топля с ръце.
– Докторе, как може да се открие склероза? – Ех, язък дето ти обяснявах толкова вчера…
Мъж се прибира у дома. В джоба имал три лева. На сутринта решил да отиде да пийне. Бърка в джоба – парите ги няма. Излязъл на двора, хванал една гъска и отпрашил към пазара. Привечер се прибира пиян. Жена му пита: – Да си виждал гъската? – Гъската отлетя… за топлите страни отлетя… а ако продължаваш да ми бъркаш по джобовете, докато спя, се очакава и кравата да отлети натам…
Чапаев се явява на изпит в академията. Навън го чака Петка. – Какво стана, Чапаев, взе ли изпита? – А бе, остави. Питаха ме колко прави 0,5 + 0,5. С цялата си душа чувствам, че е равно на литър, но не знам как да го изразя математически.
– Скъпи ми Уотсън, защо изглеждаш толкова потиснат? – Чувствам се самотен, мисля че ми трябва жена. – Но нали си женен? – Абе, Холмс… да беше ми припомнил и за мама…
– Татко, татко, купи ми нов хард диск, че тоя се задръсти! – А вълшебната думичка? – Мамка му, и тука са сложили вече парола.