Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ

  • 3362

    – Кое е най-голямото изпитание на човека? – Да слуша фъфлещ адвокат как разпитва заекващ свидетел пред недочуващ съдия.

  • 9805

    Разправят се двама борци. Единия казал на другия: – Ей, педал, я си затваряй човката. – Кажи бе, кормило, ти си затвори плювалника бе.

  • 6203

    Седя си аз на спирката като лайно, а тролеите ме подминават и не спират. Тръгвам пеша. Но ако до полунощ не съм се върнала, значи съм издъхнала нейде по пътя! Твоя вовеки! Златен фонд на "МОБИПЕЙДЖ".

  • 6309

    Шварценегер лежи с любовницата си в леглото. Изведнаж на вратата се звъни. – Ужас! Мъжът ми!! – Къде ти е запасният изход? – Нямам такъв! – Добре, тогава къде искаш да бъде!?

  • 1191

    Потънал кораб. Към самотен остров след цяла нощ плуване едва-едва, с последни сили се приближава по чудо оцелял пасажер. На острова го чака също по чудо оцеляла жена му: – И къде се мота цял ден, ако мога да знам? Корабът потъна още вчера!

  • 9213

    Съпругът откарва в болницата, получилата родилни болки съпруга, която е учителка по български. На следващия ден тя му се обажда по телефона: – Скъпи, толкова съм щастлива! Представи си – мъжки род, множествено число.

  • 2049

    Млад мъж нервно и развълнувано се разхожда по коридора на родилното отделение. Най-после излиза медицинската сестра и му показва чернокожо бебе. Младият човек въздъхва: – Това можеше да се очаква! При нея всичко загаря!…

  • 1217

    Блондинка кара по околовръстното. По едно време гледа някакъв старец, който сее нещо в нивичката си. Блондинката спира, слиза от колата и се провиква: – Ха така, сей дядо, сей, за да има какво да ядеме ние… Дядото я поглежда и отговаря: – Точно така, моме, баш за това сея люцерна…

  • 5110

    – Защо не се ожениш? Понякога човек има нужда от жена! – А на теб като ти се припие, да не би да си купуваш кръчма!

  • 3589

    Не си мислете, че не виждам без очила само, защото са шест диоптъра.

  • 8569

    Никола Габровски е най-видният представител на бьчварианството в Бьлгария. Из изпит по история на БКП – 1988 г.

  • 4967

    Три часа през нощта. Вбесен мъж тропа по стената на съседа си и крещи: – Ако не спреш да свириш на саксофона си, ще полудея! Съседа: – Късно е, от два часа вече не свиря…

  • 10186

    Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки: Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви. (Случаят е действителен!)

  • 7720

    Той се ожени за нея, защото я обичаше. Тя го обичаше, защото той се ожени за нея.

  • 1649

    Киркор и Гарабед попаднали на самотен остров. Киркор си води дневник: Ден 1: скука Ден 2: голяма скука Ден 3: ужасна скука Ден 4: космическа скука Ден 5: Гарабед взе да ми харесва Ден 6: Гарабед все повече ми харесва Ден 7: Гарабед ме изпревари

  • 6548

    Сред вас има няколко говна. Ама да знаете, че ще ги изям! Офицер от Долна Митрополия