Дядо отива да навести своите внуци. Влиза в стаята им и вижда, че единият чете книга за авиацията. – Какъв искаш да станеш, когато станеш възрастен, Пешко? – Пилот, дядо. – А, ти какъв искаш да станеш, Гоше? Момчето вдига поглед от последният брой на "Плейбой" и казва: – Възрастен, дядо, просто възрастен…
На един човек члена му бил много малък, а на брат му-голям. Той отишъл на доктор: – Докторе, члена ми е много малък, а на брат ми е голям. – Вземи тия две лекарства. Ти изпий червеното, а на брат ти дай зеленото. Човекът си тръгнал. Но вкъщи объркал лекарствата. След една седмица отива на контролен преглед. – Докторе, члена ми стана по-малък, а на брат ми още по-голям – А къде е брат ти? – Ей го там горкия, не може да вземе завоя.
Позната история – по времето на комунизма някакъв човек в Москва имал папагал, който постоянно псувал партията и съветската власт. На гости на нашия човек щял да дойде някакъв партиен функционер. За да не стане гаф той затворил папагала в хладилника. След като партиецът си тръгнал, той извадил папагала от хладилника и папагалът закрещял с всички сили: – Слава на великия Съветски Съюз! Да живее КПСС и нейната ръководна роля в нашия живот, да живее гениалният Брежнев! Човекът се шашнал: – Чакай бе, какво ти става, защо говориш така? – Два часа Сибир ми стигат…
Сър Джон е при милейди да изпълни съпружеските си задължения. Над тях се е надвесил слугата с лампа в ръка и свети. Сър Джон обаче не може да свърши работа и ядосано се обръща към слугата: – Джеймс, ти си виновен! Подай ми, ако обичаш тази лампа и заеми моето място! Разменят си местата и слугата веднага "се ориентирал в обстановката" и задоволил милейди. – Ето, Джеймс, видя ли? Така се свети! – благо казал сър Джон.
Никой не кани сър Хенри на приеми, тъй като има славата на човек с нецензурен език. Една лейди рискува с уговорка да се държи като джентълмен, в противен случай ще трябва да напусне. Той обикаля, слуша скучни светски разговори и мълчи. По някое време домакинята го подканва да каже някакво остроумие. Сър Хенри казва: – Дами и господа, слагам лявата си ръка в джоба и държа нещо, което започва с буквата К. Какво държа? Домакинята казва на иконома: – Джон, дрехата на сър Хенри, моля. Сър Хенри го спира: – Спокойно Джон, ключ държа. Пак скука. След половин час сър Хенри вдига ръка за внимание и казва: – Дами и господа, слагам дясната си ръка в джоба и държа нещо, което започва с буквата К. Какво държа? Домакинята пак подканя иконома: – Джон, дрехата на сър Хенри, моля. Сър Хенри го спира: – Спокойно Джон, кърпичка държа. След още половин час сър Хенри, крайно отегчен иска думата: – Дами и господа слагам двете си ръце в джобовете и държа нещо, което започва с буквата К. Какво държа? Всички чакат затаили дъх. Сър Хенри казва: – Джон, дрехата ми, моля.
– Кажете, професоре – пита журналист учен – какъв е смисъла от преминаването към компютри? – Това е много просто. Сега десет хиляди души трябва да работят денонощно в продължение на век, за да направят толкова грешки, колкото прави машината за три секунди.
