860
Заменям жена с дете за кола с ремарке Обява в телевизия "Верея Кабел"
Американска бомба случайно удря китайското посолство в Белград. Други американски бомби случайно удрят италианското, гръцкото, индийското и други посолства… Щирлиц случайно получава повишение в чин.
– Прочетохте ли стиховете ми? – пита млад поет редактора. – Да. И знаете ли, сред тях има едно стихотворение, което дори и Гьоте не би могъл да напише! – О, много ме ласкаете! А кое е това стихотворение? – Онова, за телевизора.
Мутра отива на екскурзия в Япония. Влиза в магазин за очила и казва на продавача: – Искам едни цайси, ама никой в България да нема такива. Продавача ровил из шкафовете дълго време и накрая извадил едни очила. На пръв поглед нищо особено, обаче цената 10 000 долара. – Кви са тия цайси, бе? – Много специални. Когато си ги сложиш, виждаш всички хора без дрехи. – обяснява продавача – Супер са и имат три години гаранция. Надянал мутрата очилата, верно всички наоколо голи. Платил ги и си тръгнал. Качва се на самолета, гледа стюардесата, заглежда се в пътниците – всичките голи. Сваля очилата – всички облечени. Така се занимавал през целия път. Кацнал в София и бързо се прибира вкъщи. Слага очилата и влиза в спалнята. Гледа – на леглото жена му с някакъв мъж. И двамата голи. Сваля очилата – пак жена му с някакъв мъж голи. Пак ги слага, сваля ги – все едно и също. Сваля очилата и ги тресва в земята: – Мамичката ви японска! А оня ми разправяше, че имали три години гаранция!
В едно от кюстендилските села нашенец се облякъл в истинска меча кожа и сложил на раменете си капитански пагони. След това отишъл да сурвака кмета – активен борец. – Кво си се накичил да срамиш военните, бе? – скастрил го кметът. – Айде, стига бе, вие на девети септември за един ден бехте у гората, па станахте полковници и генерали, а мечката, дека цел живот е там, един капитан ли не може да е?
Лекция в университета. Професорът: – А сега колеги, бихте ли ми казали пример за лошо стечение на обстоятелствата? Иванов! – Ами, вървиш през нощта по пуста улица. Пред теб върви жена с прекрасен задник. Идва автобуса и тя се качва в него, преди да успееш да направиш каквото и да е… Професорът: – Чудесно, Иванов! Петров… – Ами, вървиш през нощта по пуста улица. Пред теб върви мъж с прекрасен задник. Идва автобуса и той се качва в него, преди да успееш да направиш, каквото и да е… Професорът: – Добре, Петров! Колев… – Ами, вървиш през нощта по пуста улица. Зад теб върви Петров, а скапаният автобус, не идва и не идва…