Отива бабичка да гласува, но си забравила очилата. До тъмната стаичка стои "наблюдаващ" и бабата му казва: – Сине, помогни ми да си попълня бюлетината. Той й помогнал. – А за кого гласувах? – попитала старицата. – Бабо – строго я скастрил наблюдаващият, – у нас изборите се тайни!
Човек влиза в ресторант. Вика той келнера вика, вика – никой не идва. Огладнял още повече и по едно време гледа – на съседната маса има супа. Взима човека супата и почва да я яде бързо. По едно време гледа на дъното на купата едно гребенче – мазно, цялото в косми и пърхот. На човека му станало гадно и се издрайфал в купата. Келнера го потупва по рамото и казва: – И вие ли стигнахте до гребенчето?
В ресторанта. – Сервитьор, бих желал да си поръчам нещо безалкохолно… – Кока кола, сок, минерална вода? – Абе, все едно ми е! В тая област съм абсолютен дилетант…
Питат радио Ереван: – Кое му е най-лошото на комунизма? Радио Ереван отговаря моментално: – Това, което идва след него!
Отива зетя с дъщерята на гости в тъщата. Тъщата го посреща от добре по-добре. Заколила му пиле. Изпържила му кюфтенца и т.н. Като си тръгнали сина попитал: – Бе мамо, аз копая, чистя, рина лайната на животните пък все постно ми правиш. А пък зетя като дойде все най-хубавото. – Ааа, ако знаеш синко той какво лайно изрина от нашата къща… Ти цял живот няма да изринеш толкова.
– Докторе, това лекарство което ми предписахте много ми помогна! Докторът, замислено: – Да-а-а… какво ли не се случва.
В една фирма имало един възрастен и плешив служител. Над него постоянно един млад се майтапел с неговата плешивина. Един път младия отишъл при него и го погладил по кубето и казал: – На пипане е точно като дупето на жена ми. Тогава плешивия също се погладил по главата и казал: – Да бе, прав си! Много прилича!
Две блондинки решили да станат репортерки. От редакцията на вестника им дали задача – да вземат интервю от Снежния човек. Тръгнали те да го търсят. Стигнали до едно място, където се говорело, че се е мяркал. Първата блондинка: – Хайде да се разделим! Аз ще тръгна наляво, а ти надясно. Ако не намерим Снежния човек до половин час се връщаме пак тука. Другата се съгласила и се разделили. След половин час първата блондинка се връща, а втората я няма. Решила да тръгна по следите й в снега, и да я намери. Тръгнала тя, вървяла, вървяла и изведнъж гледа – в снега се търкаля диктофонът й. Включила го да чуе последно, какво е записала, а от там се чува гласът на втората блондинка: – Здравей уважаеми Снежни човеко. Мога ли да взема интервю от теб? – На, взимай! – Ама това не е интервю! – Взимай го, казах…
