11525
На погребение един мъж плаче неудържимо. Питат го: – Какъв ви беше покойникът? – Длъжник.
На погребение един мъж плаче неудържимо. Питат го: – Какъв ви беше покойникът? – Длъжник.
Зайо Байо бил некрофил. Извикал го един ден лъва и му казал: – Зайо Байо, повече в гората да не си барнал нищо мъртво, само да си оправил още веднъж мъртво животно ще те изям. К"во да прави Зайо Байо – съгласил се. Но не щеш ли срещнал той на една поляна един умрял слон. Огледал се той и като не видял никой започнал да го клеца. По едно време от храстите изскочил лъва и му казал: – Абе Зайо, нали се разбрахме, к"во правиш? Зайо Байо отвърнал: – Ами какво да правя – на хуя ми умря.
На едно ТВ шоу водещия избира поредния участник и излиза едно момиченце. – Ти с кого си тука? – пита водещия. – С мама. – А татко ти защо не е тука? – Ами той каза, че "тоз педераст можем да го гледаме и по телевизията". (действителен случай)
Вървели Петка и Чапай през нощта и стигнали до една река с мост. – Чапай, – казал Петка – ще знаеш, че сто на сто белите пазят моста. Дай да минем през реката. – Петка-а-а, Петка, на теб само бели ти се привиждат. Прави каквото искаш, аз минавам по моста. Минал Чапай по моста и белите естествено го хванали. – Пол? – попитал командира им Чапай. – Женски. – отвърнал Чапай. – Как женски бе, виж какъв голям мъж си. Пол? – Женски. – Абе как така женски бе, виж какви големи мустаци имаш! – Путка съм аз, путка-а-а-а, хубаво ми викаше Петка да минем под моста…
Влиза притеснен човек при психиатър и разказва: – Положението е нетърпимо. Ще ме уволнят. Не се наспивам – тъкмо затворя очи и идва Клаудия Шифър. "Ще ме чукаш" казва. "Няма не мога, няма недей!". Оправям я, заминава си и ето я Наоми Кембъл. "С Клаудия Шифър можеш, а с мене не можеш. Така ли?" Оправям я и нея и ето я Линда Еванджелиста. "Да не чувам НЕ" – ми вика и се съблича… – Спокойно! Към колко часа идва Линда Еванджелиста? Един и половина?- казва докторът, – Това е много известен случай. Писал съм учебник. Значи, когато дойде Линда Еванджелиста и казвате – "Ето телефона на доктор Иванов. Той ще ви оправи". – Вие ме спасихте! – казва пациентът и си отива. Влиза следващият и започва: – Ужас! Не мога да се наспя. Тъкмо затварям очи и се озовавам на гарата в Русе. До мен полицай и войник с куче. Насочват оръжие и казват: "Виждаш ли ги тия десет вагона почвай да ги буташ към София!" И аз ги бутам, бутам и тъкмо стигам Централна гара и будилникът звъни. – Спокойно! – казва докторът, – Всичко е под контрол. Къде е най-големият зор? – Е, ми, някъде към Горна Оряховица. – Отлично! Казвате на униформените лица: "Сега ще дойде доктор Иванов и той поема пет вагона, аз – другите пет!" – Докторе, вие сте гений! – Работим, работим – казва скромно докторът, – между другото, към колко часа стигате Горна Оряховица? – Към един и половина… – Е, тогава не мога. Чакам Линда Еванджелиста…
"Моноспектакъл – театър с един актьор. Всичкият билет е продаден."
Домакинът показва на госта любимите си аудиокасети. Едната от тях е белязана с голям червен кръст. – А това какво е? – пита гостът. – Тука съм записал тъщата как ме гълчи. – Че за какво ти е притрябвала? – Как за какво?! Това е единственият случай, когато мога да я спра, когато си поискам!
– Поканете, моля ви, следващия пациент, – казва лекарят след преглед на болния. – Моля, заповядайте, – казва пациентът на дамата, която чака реда си и след това излиза на улицата. След като изминал половин километър пациентът чул глас зад себе си: – А, къде отиваме?