Една нощ всички хора поглеждат към небето и виждат странна картина – един куп комети започват да се подреждат и изписват на фона на звездното небе: "Здравейте! Вие кои сте?" Настава паника. После всички правителства се впрягат, мобилизират всякакви ресурси, пращат всякаква техника в Сахара и като мръква, изписват в пустинята с ярки светлини: "Здравейте и вие! Ние сме земляни!" На другата вечер кометите пак се подреждат в надпис: "А вие млъквайте! Не говорим с вас."
При насъпилото положение в България, Иванчо взел та умрял от глад. Явил се той пред вратите на рая. Сам Господ му отваря. – Господи, Иванчо съм от България. Мисля, че водих праведен живот та се явявам тука. – Да Иванчо, за тука си. Влизай. И тъй като било по обед, Господ го пита: – Сигурно си гладен, ще хапнеш ли с мен? – Ами да, защо не. Отворил Господ една рибена консерва, седнали на един камък и яли. Докато яли, гледа Иванчо долу в ада, ония ми ти пичове нагъват пържоли, пият вино, музика и мацки, с една дума – купон. На другия ден на обед, пак същата история. На третия ден след като нагъвали пак консерви а ония долу печено прасе, Иванчо се осмелил и запитал: – Господи, извинявай ама каква е тая работа, ние тук уж в рая, пък караме на сухоежбина, а ония долу пируват. – Иванчо, какво да ти кажа, не си заслужава да готвя само за двама души.
Крикор бил оптимист, а Гарабед песимист. Срещнали се, поговорили се, и на изпращане Гарабед казал: – Сбогом, Крикор. – Ама защо така "сбогом", много черногледо! – Ами знае ли човек… Може например да умреш и повече да не те видя. Или, напротив, да ослепееш и ти мен повече да не ме видиш.
