9128
Тъща и зет обядват. По едно време тъщата се задавя с кост и изхриптява на зета: – Потупай ме! Той я потупва по рамото: – Браво, мамо!
Майка пуска детето си да си играе из парка, и по едно време го гледа, че лапа някакво червейче: – Не! Недей! – впуска се тя към него. – Защо? – пита хлапето. – Ами… Това е малко червейче, то си има родители, представи си какво ще стане – ще излязат след малко майка му и баща му да го търсят, а него го няма… – Няма да излязат. – Защо? – Аз и тях ги изядох.
– Хареса ли ти снощи пиесата? – Беше ужасно! Седях на такова лошо място, че нито виждах нещо, нито чувах! – Аз бях още по-зле! Мястото ми беше чудесно и всичко виждах и чувах!
Срещат се двама приятели. Единият с траурна лентичка на ревера. Другият го пита какво се е случило. – Абе остави, тъщата почина. – Е как бе, вчера я видях жената, жива и здрава, връщаше се от пазар. – Е да де, ама снощи взе да готви и както режеше лук се поряза. – И от това ли умря? – Не, застрелях я, горката, да не се мъчи.