В училище учителката иска децата да й кажат по едно изречение с рима. Марийка: – Паднах в реката и си намокрих краката. Иванчо: – Паднах в саламура и си намокрих краката. – Иванчо в изречението няма рима. – Ами, защото саламурата не стигна до римата.
– И откога ви влече парашутизмът? – Ами когато видях, че ми гори левият мотор на самолета…
Влиза заекът в горската кръчма и заявява на висок глас: – Тук някой ще яде бой! Всички се споглеждат, но никой нищо не казал. На другият ден същата история, но този път нервите на лъва не издържали и той го извадил навън и го поотупал малко. След малко заека влиза и изтупвайки си праха казва: – Казах ви аз, че някой ще яде бой.
Имало едно време един мъж, който редовна си кувал билети от лотарията. Годините минавали и най-неочаквано един ден мъжът спечелил! Веднага се качил на колата си и с бясна скорост препуснал към дома. Когато пристигнал отворил входната врата с ритник, после я затръшнал зад себе си и казал на жена си: – Скъпа, днес спечелих от лотарията, така че веднага си стягай багажа! – О, мили, това е прекрасно! – възкликнала съпругата – Но за какво да се подготвя – за море или за планина? – За каквото искаш! Само гледай да си изчезнала до края на седмицата!
Късно вечерта Сталин звъни на Жуков по телефона: – А, Георгий Константинович, още ли не са ви разстреляли? – Но, другарю Сталин, – уплашено отвръща маршалът – аз вярно и предано служа на родината, защо ще ме разстрелват? – Не, не, трябваше да ви разстрелят. Сега не се сещам защо, но ще си спомня, не се безпокойте, ще си спомня… След разговора Сталин затваря телефона и си мисли: "Така… На кого още не съм пожелал спокойна нощ?"
