11832
– Добър ден, г-н Петров! Нали позволявате да изведа дъщеря ви на разходка в парка? Между другото, кажете ако искате и на вас да вземем нещо от аптеката.
– Искам бисерната огърлица, която слагам в първо действие, да бъде истинска! – капризничи актрисата. – Добре, ще бъде истинска,- отговаря ехидно режисьорът,- както и отровата в последното действие!
Нощният пазач на гробищата влетява при началника си и виква: – Край! Няма повече! Напускам! Не мога да работя тук. – Защо бе? – Ами ходя наоколо и какво виждам – навсякъде само надписи – "тук почива еди-кой си", "тук намери вечен покой еди-кой си", "спи спокойно, дядо…". И какво – всички спят и си почиват, само аз бачкам!
Учител по Природознание влиза в час. – Добър ден, деца. Седнете. Сяда на катедрата и започва: – Деца, днес ще говорим за вълка. Отваря куфарчето си, вади торба с трева и започва да си свива джоинт. – Вълкът е средно голям горски хищник. Сив, малко по-голям от кучето. Живее на групи, които се наричат глутници, но понякога се среща и самостоятелно. Облизва джоинта и го захапва. – С настъпването на зимата… Пали. Вдишва дълбоко дима. Издишва. Поглежда към тавана… – …отлита на юг…
Репортерът: – В какво се изразява изследователската работа на професора? Икономката на професора: – Преди всичко в търсене на очилата си.
Един ден учителката на Иванчо казала на децата, че на следващия ден ще им дойде на гости майор Милев. За домашно им казала всеки да измисли изречение, в което всички думи да започват с М и да е свързано с майор Милев. На другия ден всички вдигали ръка и искали да кажат своето изречение. Иванчо също вдигал ръка, но учителката не искала да го вдигне защото говорел много мърсотии. Първо вдигнала Марийка. – Москва. Майор Милев марширува. Маршал Макаров: Молодец, майор Милев, молодец. Майор Милев много харесал изречението. След това станал Петърчо. – Манхатън. Мъгла. Майор Милев мъчи мафията. Мафията: Милост, майор Милев, милост. Майор Милев харесал много и това изречение. Направило му впечатление колко е активен Иванчо и помолил учителката да го вдигне. Иванчо: – Мала Азия. Мараня. Майор Милев млещи мазен минет на махараджата. Махараджата: Машала, майор Милев, машала.
Един мъж е при любовницата си, когато късно вечерта съпругът й изненадващо се връща по-рано от командировка. Вратата предвидливо е заключена и на съпруга се налага да звъни и да чака. Тя се показва на вратата, наметнала на голо един халат, прегръща го с една ръка, а в другата му подава тобичката с боклук. – Мили, радвам се, че се върна, но преди да си се изкъпал, би ли да изхвърлил боклука, докато аз спретна леглото? Съпругът грабва кофата и се запътва навън, а през това време любовникът се измъква тихичко. И си мисли: "Страхотна жена – хем хубава, хем умна!" Мъжът в това време си мисли: "Майка ти мръсна, откъде те намерих такава – хем грозна, хем мързелива"…