5223
– Келнер! Какво е това дето пълзи по салатата ми? – Сигурно са витамини, господине.
– Келнер! Какво е това дето пълзи по салатата ми? – Сигурно са витамини, господине.
Вали проливен дъжд. Двама приятели се срещат на улицата. Единият – с чадър, а другият – мокър до кости, но носи в ръката си неотворен чадър. – Защо не си отвориш чадъра? – пита го първият. – Абе, остави… Купих си електронен чадър, японски. Отваря се с гласова команда. "Мамка ти" – няма проблем, помня; ама как се казваше "отвори се" на японски, не мога и не мога да се сетя…
Шеф на ресторант към гост: – Нашият ресторант е от категория лукс! Сметката на клиентите се носи от кардиолог!
Вие какво си мислите сегашните програми за Intel са писани 20 години. Представяте ли си, ако трябва се преписват за нов набор инструкции! Колко човекочаса ще са необходими, не човекомесеци, не човекогодини, не човекосветлинни години! Из лекция на доц.Петков по компютърни архитектури 26.04.2000г.аудитория 101 ФМИ
При лекаря: – Хм, струвате ми се познат. Може би сте били при мен и друг път. Как се казвате? – Симеонов. – Плеврит? – Не, Николай.
– Погледнете тук! Не виждате ли, че приемното ми време е до шест вечерта? – Виждам, докторе, но кучето, което ме ухапа сигурно не знае да чете!
Вчера в детската градина спам-а тръшна двама-трима. Две дечица пък от снощи нямат вече лични пощи. Оня ден пък CIH намина, тръшна май че двайсетина. Дисковете като нови – празни до основи. На Иванчо за играчка Дядо Мраз дарил търсачка: бързо диска тя му рови, файлчетата бавно трови. Добромирчо порно гледка, eddie неговата сметка, скоро FAT-a му проходи, с"я кат луд той броди. Днес пък сървъра пострада, няма си той веч преграда, sysadmin-a до обяд оптиката ряза с яд. Гаден хакер се промъкна, всичките пароли смъкна. А сега, деца, кажете, де са часовете? На admin-a му се спи, файл копирал в ftp кредитните карти всички. На ви с"я парички! Над смълчаните полета пеят траурни звънчета. Младо хакерче намина, сървъра съвсем почина. Две дечица с бодри песни в къщи хъб-а си отнесли. Т"ва админ-а го не схвана, свърши на кабела от LAN-a. Кабела го гръм удари, всички в нет-а ни завари, дъно няма, платки, RAM: всичко свърши се дотам.
Старшината диктува на войник: – Пиши! На 19 октомври – вторник… – Фторник или вторник? Старшината се замисля: – А бе, я пиши – "На 20 октомври, сряда…"
От "Позитано" 20 поискали държавата да отпусне пари за поддръжка и подновяане на надписите по рушащите се паметници на септемврийци, партизани и други комунисти, уж паднали за свободата на България. Властите се съгласили при условие на всеки паметник да има надпис: "Те умряха за идеите си. Ние се освободихме от тях."
Учителката предлага на децата да играят на букви: тя казва буква, а децата казват дума, която започва с тази буква и я обясняват. Започнали… А, Б и т.н. Децата се поуморили. Стигнали до буква "П". Само Иванчо вдигал ръка. Учителката го посочила със свито сърце: – Кажи, Иванчо. – "Подсъзнание", госпожо. – Браво, Иванчо – отдъхнала си тя – И какво значи "подсъзнание"? – Ами, госпожо, представете си, че по улицата вървят две жени и ядат сладолед. Едната го ближе, а другата го смуче. Коя от двете е омъжена? – Ами – позачервила се учителката – тази, която го смуче… – Не, госпожо. Омъжена е тази, която носи халка, а това дето вие си го мислите – то е подсъзнание.