725
"Те и двамата са руси, но единият е естествено рус, а другият – насилствено." Коментар на мач по БНТ
Любовното обяснение на един счетоводител: С настоящото бордеро декларирам, че целият авоар от надежди и всички вътрешни ресурси от търпение за взаимност от моя страна са изчерпани. Защо сторнираш всички мои платежни искания отправени към теб по ускорената форма? Инкасирай поне това, което е последно от моя страна. Твоят поглед е винаги студен като на ревизор, забелязъл дебитно салдо по разплащателната сметка. Защо е това презрение към мен, като към облигации от фашисткия заем през 1942 година? Твоята студенина е в състояние да докара до банкрут и най-пламенната любов, каквато е моята. Анализирайки досегашният баланс на нашата нещастна и несподелена любов, дойдох до заключението, че не мога да разчитам на никакво любовно авансиране от твоя страна. Но аз ще си отмъстя! Ще настъпи падежа на моето отмъщение и тогава ще си платиш с лихвите на просрочените заеми. Не очаквай милост от моя страна! Разбира се до този момент ще гасна в дълбоко просрочие- нещастен и влюбен! Времето обаче не ще успее да амортизира моите чувства, защото те са свети и силни. Пак те моля, авансирай ме с малко любов и аз ще бъда твой на безсрочен влог! О, нима моите любовни мечти и блянове не ще бъдат никога погасени? По-добре да умра, отколкото да кредитирам сърцето си на някоя друга след твоето сторно. Твоят отказ тегне като блокирана сметка на съзнанието и мислите ми. О, моя бедна любов, лутаща се като отклонени оборотни средства! Изглежда ще бъда принуден да обявя на ликвидация чувствата си по твоята аналитична сметка към синтетичната й, наречена любов! О, само ако би направила справка в главната книга на моето сърце, ти би открила такъв голям фонд любов, който ще може да те премира през целия си живот. Но ти си замразена като заем за нередовни запаси. Превеждам ти моите последни прощални поздрави! На приносящия настоящия любовен ордер се заплаща 3% комисионна за услугата. Прилагам един лимитиран чек за безкасово изплащане на милиони целувки, които ти не ми даваш възможност да ти предам лично в твоя трезор. Твой вечен дебитор?
18-и век. Стои младежът и гадае на маргаритка: – Обича ме, не ме обича… Обича ме, не ме обича… 19-и век. Стои младежът и гадае на маргаритка: – Ще ми даде, няма да ми даде… – Ще ми даде, няма да ми даде… 20-и век. Стои младежът и гадае на маргаритка: – Ще ми стане, няма да ми стане… – Ще ми стане, няма да ми стане…
Иванчо се прибира в къщи разплакан и казва на баща си, че в училище чул нови думи, но не ги разбрал: "по принцип" и "де факто". Баща му почнал да ги разяснява, вика по-малката му сестра и я пита: – Ако един мъж ти даде 500 DM ще легнеш ли с него? – Ами ще легна бе, тате, пари са това. Бащата пита Иванчо: – Разбра ли, бе? Иванчо клати глава отрицателно. Бащата вика по-голямата му сестра и й задава същия въпрос: – Ако един мъж ти даде 500 DM ще легнеш ли с него? – Ще легна, бе тате, пари са това. Иванчо пак нищо не разбира. Накрая бащата вика майка му, но и тя отговаря, че за 500 DM ще легне с чужд мъж. Иванчо нищо не разбира от обяснението. – Виж, бе татьовото, "по принцип" ние трябваше да имаме 1500 DM, а "де факто" имаме три курви вкъщи.