4953
"Tърсим момичета за китайска храна" Обява във вестник
При лекаря: – Хм, струвате ми се познат. Може би сте били при мен и друг път. Как се казвате? – Симеонов. – Плеврит? – Не, Николай.
Френски войник си спомня за войната в Алжир: – Пустиня, слънце! Беше страхотна жега! А жажда… Можеш да умреш от жажда: нито коняк, нито ракия, нито уиски, нито дори вино, нищичко! – Е, поне вода нямахте ли? – Абе кой ти може да мисли за къпане в такава жажда!
Лекарят предупреждава пациент: – Внимавай! Както си я подкарал, няма да доживееш до смъртта си!
Млада двойка прекарва приятна вечер в нощен бар. На излизане жената забелязва, че си е забравила ръкавиците и се връща, за да ги потърси. След като не ги намира, поглежда и под масата. – Извинете, мисля, че господинът, когото търсите, стои там, до вратата – казва учтиво портиерът.
В училище учителката казва: – Деца, съставете ми изречение, което да има думата "гора". Марийка става и казва: – Едно момиче влезе в гората. Другарката: – Много добре, Марийке. Кажи твоето изречение, Иванчо. – Едно не момиче излезе от гората. – Тука има грешка, Иванчо, поправи я! – А, не може госпожо, такава грешка е за цял живот!
Старшина строява ротата и казва: – Представете си, че над нас лети самолет… Целия от алюмин… – Алуминий. – чува се глас от строя. – Кой се обади? – пита старшината. – Редник Петров! – Редник Петров, две крачки пред строя! Легни, стани, легни, стани, легни, стани… Марш в строя! И така продължавам! На самолета има иедрена бомба… Какво ще направите вие! – Ще спасяваме старшината. – чува се отново от строя – Кой се обади? – пита пак старшината. – Редник Петров! – Редник Петров, две крачки пред строя… Рота! Легни, стани, легни, стани…
Американска бомба случайно удря китайското посолство в Белград. Други американски бомби случайно удрят италианското, гръцкото, индийското и други посолства… Щирлиц случайно получава повишение в чин.
Един борец имал рожден ден. Решил да си купи една торта за празника и отива в сладкарницата. Харесал си той тортата, поръчал я и продавачката пита: – Господине, на колко парчета да я нарежем – шест или дванайсет? Борчето помислило малко и отговорило: – На дванайсе ма, я виж колко съм голем нема да ми стигнат шест парчета!