Полковник на ръба покрива на казармата: – Редник Петров, клекни! Редник Иванов – прав до него! Редник Костов – наведи се и крачка надясно! Айде сега редник Митев на челна стойка до редник Петров. Така, всички крачка напред! Войниците падат от покрива. Адютанта казва на полковника: – Господин полковник! Време е за вечерната проверка! – Ще почака, таман правя нов рекорд на тетриса…
Майстор заварва работник да се рови в кутията с резервни части. – Днес ще вземеш една гайка, – закарал му се той, – утре един болт, накрая, току виж си взел и скоростната кутия. И какво се получава? – Мотопед.
Върви войник със синина под окото. Спира го старшината. – Редник, какво има под окото? – Сержантът ми направи забележка…
В една кръчма влизат митничар, данъчен и пожарникар. Започва голям купон – ядене, пиене , веселба… От всичко по много. Накрая се наканват да тръгват. Идва сервитьора и казва "350 лв.". Бавно се изправя пожарникаря и пита " Мога ли да видя разрешението от пожарната за заведението?". Сервитьорът смутено се връща назад, след малко идва отново: " 280 лв.". Изправя се данъчния: "Мога ли да видя счетоводните книги и да проверя касовия апарат?" Сервитьорът смутолевил "Извинете" и пак се връща. След малко идва за трети път и казва плахо " 200 лв." Митничарят го поглежда с досада и казва: "Абе добре бе двеста двеста, аре давай ги, че да тръгваме".
Бивш катаджия разказва на сина си приказка: – Появила се една добра фея и дала на чичкото вълшебна палчица. Застанал той с нея на кръстовището. Махнал веднъж – спрял Лада. Дали на чичкото 100 лева. Махнал втори път – спрял камион. Дали на чичкото 200 лева. Махнал трети път – спрял Мерцедес…. Жена му се обажда от кухнята: – И дали на чичкото толкова палчици, че се наложило да си сменя работата..
Един мъж отишъл в гората за да се обеси. И таман като метнал въжето на едно дърво и се появил горския: – Ко праиш бе? – Мииии, ша са беся. – И що? – Амии, неам деца. – Добре, а зеле ядеш ли? – Не!? – А трябва, трябва! Прибрал се нашенеца вкъщи и един месец ядял само зеле, но резултат нямало. Той пак поел пътя към гората. И таман да си сложи клупа и пак се появил горския: – Ко праиш бе? – Мииии, ша са беся. – И що? – Амии, неам деца. – Добре, а чушки и домати ядеш ли? – Мии… не!? – А трябва, трябва! Човека пак се прибрал обнадежден вкъщи и един месец карал само на домати и чушки, но отново нямало резултат. И човечеца отчаян от жестокия живот твърдо решен да се обеси този път, отново се запътил към гората с въже в ръка. Сложил си клупа и таман ше рита столчето и пак се появил горския: – Ко праиш бе? – Мииии, ша са беся. – И що? – Амии, неам деца. – Добре, а жена си ебеш ли? – Не!? – А трябва, трябва…
