Съпругът помага при раждането и държи лампата, за да свети на лекаря. Когато лекарят поема в ръце второто близначе, съпругът изчезва заедно с лампата. – Приятелю! – провиква се лекарят. – Ела и донеси лампата. Струва ми се, че ще дойде още едно бебе… – Не, няма да дойда! – отговаря отчаян съпругът. – Изглежда, че тая проклета светлина ги привлича…
От "Позитано" 20 поискали държавата да отпусне пари за поддръжка и подновяане на надписите по рушащите се паметници на септемврийци, партизани и други комунисти, уж паднали за свободата на България. Властите се съгласили при условие на всеки паметник да има надпис: "Те умряха за идеите си. Ние се освободихме от тях."
Лъвът събрал всички животни и им казал: – Искам всеки да ми донесе месо. Който не ми донесе ще му бия един чимбер с оная си работа. И почнали животните да му носят месо. Дошъл ред на заека и той донесъл морков. – Защо ми носиш морков, а не месо? – Ами защото не можах да намеря друго. Баам един чимбер. Заека хем реве хем се смее. – Що ревеш бе? – Щото ме боли. – А що се смееш? – Таралежът иде с ябълка.
– Докторе, наистина ли има полза от акупунктурата? – Разбира се! Да сте виждали болен таралеж?
Hа един светофар спират един до друг борец с БМВ и моторист. Мотористът решава да се пошегува с бореца и му подвиква: – Хей, какво е това: четири колела и по средата едно тъпо? – Hе знам – отговаря троснато мутрата. – Ти бе, тъпак! – отвръща мотоциклетистът. Борецът се ядосал, но не могъл да му го върне, защото светофарът светнал зелено и мотористът се изгубил някъде между колите. Hа следващия светофар до БМВ-то на бореца спряло трабантче. Борецът решил да си го изкара на шофьора и го попитал: – Ей, знаеш ли какво е: четири колела и в средата едно тъпо? – Hе знам – отговорил уплашено шофьорът. – Аз бе, тъпак! – извикал борецът.
Млад писател редовно праща разкази на някакво списание, но оттам редовно му ги връщат. Накрая отива да говори с редактора и го пита: – Има ли изобщо някакъв шанс мой разказ да се появи някога в това списание? – Има, защо да няма. Всички хора са смъртни, и аз не съм вечен…
– Докторе, как правите толкова бързо сутрешния преглед в мъжкото крило на болницата? – Много лесно. Най-напред пускам сестрата да мине с най-късата си пола, а след нея минавам аз. На който пациент му е изпъкнало одеялото – за изписване е. На който не е – пращам го в реанимацията.
