8598
Животът е като детска дрешка-къс и наакан.
Австралия. Безкрайно поле, засято с коноп. Един наркоман се промъква и почва бързо да бере и си мисли: "Ще задигна една торба, ще я изсуша, и съм уреден за цяла година". Изведнъж обаче забелязва в далечината полицейска кола. Ами сега? Гледа наблизо – стадо кенгура. Веднага взел решение – съблякъл се, смесил се с кенгурата и почнал да подскача заедно с тях. По едно време съседното кенгуру го бутнало с лакът и му изсъскало: – Свали си чорапите бе, ще издадеш цялото стадо!
Иванчо към баща си: – Тате, класната те вика в училище. – Защо? – пита таткото. – Не знам, не съм я виждал от месец!
Лекция в Медицинска академия. „Младия, начинаещ хирург започва да се чувства уверен обикновено след 8-10 трупа… Извинете, след 8-10 операции.“
В кинозалата лампите угасват и прожекцията започва. Няколко минути обаче филмът върви без звук. Разнася се раздразнен мъжки глас: – Ей, кой си играе с дистанционното?
По татово време един министър вика секретарката си и казва: „Тотке, пиши съвещание във вторник 18 часа!“. След малко тя се връща и пита: Чичо, вторник как се пише бе, с Ф или с В? „Хайде, пиши го за сряда и да научиш този пръвопис защото шъ тъ изволня!“
Щирлиц върви посред нощ из гората. И изведнъж вижда – от храстите просветват две очи. – Мюлер! – мисли Щирлиц. – Ти си Мюлер – мисли вълкът.