7001
Майката дава на Иванчо сребърна лъжичка и му казва: – Ето ти, Иванчо, тази лъжичка да си разбъркваш с нея чая, защото среброто убива микробите. – И какво аз да пия чай с измрели микроби вътре ли?
– Келнер, сигурен съм, че готвачът на вашия ресторант няма да може да яде това ядене! – Господине, готвачът ни е тук за да готви, а не да кисне по болниците!
– Искам синът ми да свири на духов инструмент. – Има ли талант? – Да, от два метра и половина гаси свещ.
Един юзър към друг: – Сложих си брояч на мишката. Сега знам, че е изминала 1253 метра.
Военен се прибира у дома си и заварва жена си с любовник. Вдига скандал, хваща любовника за врата и го помъква навън: – Идвай с мен навън, ще те убия! Като излизат обаче му предлага: – Виж какво, дай да се разберем нещо… Ще гръмна два пъти във въздуха, после двамата ще паднем на земята и ще се направим на умрели. Към който най-напред се хвърли жената – значи него обича, той ще остане с нея. Чуват се два изстрела, жената се показва от вратата и гледа двата "трупа". Обръща се към гардероба и вика: – Излизай, Пешо, тия двамата бунаци се застреляха един друг!
– Обича ме, не ме обича, обича ме, не ме обича, обича ме, не ме обича… – Докторе, оставете на мира зъбите ми!!!
Един руснак заминал на екскурзия в щатите със своя Запорожец. За нещастие там се повредил двигателя. Закарал колата в сервиза и работниците му обещали, че ще стане готов на следващата сутрин. На сутринта руснака плаща, качва се в колата и тръгва. Запорожеца се движи 100 метра, спира и тръгва назад. Отново се движи 100 метра, спира и пак тръгва напред. След като това се повторило няколко пъти руснака отишъл в сервиза и попитал какво става. Излязъл механика и казал: – Виж какво, всъщност ние му сложихме двигател от чистачките на Кадилак…
Един строител паднал от скелето. Около него се събира тълпа, а от скелето викат: – Ей, извадете му ръцете от джобовете! Трябва да мине за трудова злополука…
В същият ден, в който дъщерята получила шофьорска книжка, баща й я помолил да го повози. Тя се съгласила. Широко усмихнат той се качва отзад, на седалката зад шофьора. – Ама, татко, защо не седнеш отпред, до мен? – пита дъщерята. – Чаках този момент 15 години, от онова време, когато беше малко дете. Сега вече е мой ред да седя зад тебе и да ритам с крака по седалката.