Събрали се трима борци и започнали да се хвалят. Първия: – Леле браточки, кво BMW си купих. Ракетааа направо. Дига по 280 км. в час! Втория: – Тва е нищо бе, мойто Ферари дига по 320 км. в час! Третия. – Аз пък си купих самолет. – И колко вдига? – 1500км/ч. Другите отговарят: – Ееее стига бе, той още малко ще литне бе!
Попитали домакиня, ревизор и адвокат колко прави 2 плюс 2. Домакинята: "Четири!" Ревизорът: "Мисля, че е 3 или 4, но за всеки случай ще прегледам цифрите пак." Адвокатът дръпнал пердетата, намалил светлината и прошепнал:"Колко искаш да бъде?"
Коментар за разделянето на заведенията на зони: Обособяването на зони за пушачи и непушачи в заведенията е нещо като зони за пикаещи и непикаещи в плувен басейн.
– Госпожице, къпането в това езеро е строго забранено! – казва горският. – Но защо не ми го казахте преди да се съблека? – Защото събличането не е забранено, госпожице…
В една адвокатска кантора се провежда следният разговор: Клиентът: – Извинете, може ли да ви попитам колко ще струва, ако ви задам един въпрос? – 100 долара. А какъв е втория ви въпрос?
При насъпилото положение в България, Иванчо взел та умрял от глад. Явил се той пред вратите на рая. Сам Господ му отваря. – Господи, Иванчо съм от България. Мисля, че водих праведен живот та се явявам тука. – Да Иванчо, за тука си. Влизай. И тъй като било по обед, Господ го пита: – Сигурно си гладен, ще хапнеш ли с мен? – Ами да, защо не. Отворил Господ една рибена консерва, седнали на един камък и яли. Докато яли, гледа Иванчо долу в ада, ония ми ти пичове нагъват пържоли, пият вино, музика и мацки, с една дума – купон. На другия ден на обед, пак същата история. На третия ден след като нагъвали пак консерви а ония долу печено прасе, Иванчо се осмелил и запитал: – Господи, извинявай ама каква е тая работа, ние тук уж в рая, пък караме на сухоежбина, а ония долу пируват. – Иванчо, какво да ти кажа, не си заслужава да готвя само за двама души.
