886
– мисли си тъжно Щирлиц – "така е, немски офицер съм. Но поне на този ден искам да се чувствам като съветски офицер!"
– мисли си тъжно Щирлиц – "така е, немски офицер съм. Но поне на този ден искам да се чувствам като съветски офицер!"
Двама се разхождат из гробищата и четат надгробните плочи. – Иван Петров, 1945-1995. Адвокат и добър човек. – Пфу, двама човека в един гроб погребали.
– Кажете ми, курсант Холер, какво разбирате под еднопосочна улица? – пита инструкторът. – Разбирам това, че по нея човек може да бъде блъснат само отзад.
Виждам в опашката пред касата една страхотна блондинка, която стои малко по-напред, маха ми дружелюбно и ми се усмихва. Не мога да разбера, защо едно такова парче ще маха на мен и при това тя ми изглежда позната, обаче не мога да кажа от къде. Ето защо й казвам:– Извинете, познаваме ли се?Тя отговаря:– Не съм много сигурна, но си мисля, че вие трябва да сте бащата на едно от моите деца!Припомням си за единствения път, когато съм изневерявал.– За Бога! Ти ли си тази стриптизьорка, с която правих секс на моята ергенска вечер върху масата за тенис пред всички, докато твоята колежка ме пляскаше с мокра целина и ми навираше краставица в задника?– Не – отговори студено тя… Аз съм класната ръководителка на вашия син.
От едно списание правят анкета – кой командва вкъщи, мъжът или жената? Разпитват една жена: – Кой взима важните решения у вас? – Ами как, мъжът ми… Всичко важно той го решава, аз се занимавам само с дреболиите. – Например? – Ами той решава най-глобалните неща, а аз се занимавам така… с ежедневието, с бита – подробностите, един вид. – По-конкретно? – Ами по-конкретно… Аз например решавам какво ще има за обед, къде да излезем вечерта, каква рокля да си купя, какви тапети да сложим в спалнята, къде да си купим къща, мъжът ми каква работа да си търси… – А какви са важните неща, които той решава? – О, ами нали ви казах – глобалните неща… Дали подкрепяме разширяването на Европейския съюз, дали сме за ядрено разоръжаване…