7763
"Окръжността е куб, чиито страни или стени са равноотдалечени от една точка, наречена център, в която се сливат"! От писмена работа по математика…
Нощният пазач на гробищата влетява при началника си и виква: – Край! Няма повече! Напускам! Не мога да работя тук. – Защо бе? – Ами ходя наоколо и какво виждам – навсякъде само надписи – "тук почива еди-кой си", "тук намери вечен покой еди-кой си", "спи спокойно, дядо…". И какво – всички спят и си почиват, само аз бачкам!
На перона стои професор с чадър и куфар в ръце. Влаковете идват и си заминават, а той продължава да стои. По едно време при него идва железничар и го пита: – Кой влак чакате? – Не знам – казва професорът. – И не мога да си спомня, трябва ли да пътувам някъде, пристигнал ли съм от някъде…
Щирлиц видя наклонена кула. – Пиза… – помисли си Щирлиц – По-малко трябва да пиеш… – помисли си кулата.
Лекция по естетика. На катедрата стои статуята на Венера Милоска. – Кажете, какво най-много ви харесва в тази статуя?- пита професорът един от студентите. – На мен най-много ми харесват гърдите. – Вън оттук, перверзник! – А на вас какво най-много ви харесва?- пита професорът друг студент. – Бедрата. – Вън оттук…! Пита трети. Той само става и казва: – Излизам, излизам…
– Докторе, имам проблеми с дишането – като ходя по планините, много бързо се задъхвам. – Ами стой си у дома и дишай нормално!
В лекарския кабинет звъни телефона, лекарят вдига слушалката и насреща му разтревожена жена: – Докторе, детето ми изяде 41 сладоледа и има 41 градуса температура. При което лекарят пита учуден: – Под нулата ли госпожо?
Бащата пита Иванчо: – Иванчо защо телевизорът не работи? – Не съм специалист, тате, но първо мисля, че трябва да включиш телевизора.
Пациентът: – Докторе, съседите ми ме смятат за луд, защото обожавам наденички. Докторът: – Що за глупости, аз също обичам наденички. Пациентът: – Тогава защо не дойдете с мене у нас! Ще ви покажа цялата си колекция!
Тексасец разказва за размерите на своето ранчо: – Заема ми два дни, за да мина от единия му край до другия с кола. – По-рано и аз карах една таратайка – съчуствено казва събеседникът му.
Танцува Наташа Ростова с поручик Ржевски: – Поручик, защо сте днес така мълчалив? Разкажете ми някоя забавна и весела история! – История? Заповядайте! Излизам значи снощи от казармата, а на двора някакъв гражданин ебе кобилата! Аз като свирнах, кобилата рипна и побягна, а оня чак на казармения портал, хахаха, успя да се отцепи! – Фи, поручик! Какъв сте пошъл! Оставете ме! – и отива да танцува с Пиер Безухов: – Ах, Пиер! Тези хусари са толкова пошли! – Да, госпожо, абсолютно сте права! А да знаете и колко са подли! Ето послушайте: еба аз значи снощи кобилата…