6021
Габровец телефонирал на приятел. – Свободен ли си днес? – Да. – Утре на обяд? – Свободен съм. – А в други ден? – Не, защо питаш? – Исках да те поканя на обяд.
В компютърен сервиз: – Здравейте, вчера донесох тук за ремонт една памет… – Каква по-точно? – Не помня…
Чапай и Петка вървяли през пустинята. Нямали ни храна ни вода. По едно време Петка забелязал Чапай да дъвче нещо и започнал да се моли: – Чапай, дай ми малко и на мен. Чапаев мълчи. – Айде бе Чапай, дай ми малко бе? Чапай изплюл каквото дъвчел и му се скарал: – Колко пъти съм ти казвал, като си пера чорапите да не ме закачаш бе?
Отива една мацка на зъболекар. Сваля си гащите и гола сяда на стола. Докторът започнал да вика, че не е гинеколог, че не е женкар, но тя му казала да си трае. След като се поуспокоил малко, тя го викнала: – Ха сега се наведи над путката ми. Навел се… – Какво виждаш? Гледал зъболекарят, гледал па рекъл: – Ами пичи въшки виждам?! – Ха така! А сега им извади зъбите!
Студентско парти. В една от стаите се усамотява една двойка. След доста време отвътре се чува истеричен кикот. Останалите отварят вратата и виждат момичето, което не може дъх да си поеме от смях, а момчето се е скрило под одеалото. Момичето обяснява: – Аз го питам кога ще свърши, а той ми отговаря, че е втори курс.
Лети си Карлсон над Червения площад, уморил се, приседнал на перваза на прозореца на Брежнев: – Добрутро, Леонид Илич! Брежнев повдигнал глава и направил изненадана физономия. – Това съм аз, Карлсон. – Хмм, хмм, – още повече се чуди Брежнев. – Мен всички ме познават, даже и децата, за мен са написани много книги! – Хм, да-а, да-а, а къде е вашият другар Енгелсон?