125
– Беше ли на зъболекар? – Бях. Извади ми зъба. – А сега не те ли боли? – Не зная. Той остана при зъболекаря.
– Беше ли на зъболекар? – Бях. Извади ми зъба. – А сега не те ли боли? – Не зная. Той остана при зъболекаря.
Младо семейство, живеещо в гарсониера посреща гости от съседен град. Дошло време да лягат, обаче леглото само едно. Какво да правят? Легнали всички заедно. На другата сутрин двамата мъже се засичат в кухнята. – Е как спахте? – пита домакинът. – А, добре, обаче жена ти нещо не е читава. През цялата нощ ме държа за оная работа. – Спокойно, брат. Не беше тя. Аз те държах. Нали знаеш "Доверявай се, но проверявай!"
Новият премиер заявява при среща с народа: – Ние ще се оправим за 800 дни… Радост, аплодисменти. – А ние? – неуверено промърморва глас откъм народа.
– Иванчо, нарисувай един домат! – Няма! – Защо? – Ще се изплашиш като го видиш…
Две блондинки си говорят. Първата: – Миличка, вчера имах ужасна вечер! Снощи на купона у Пешо явно съм прекалила със шампанското и като се уединихме с един пич, тоя нещастник се възползва от положението ми… – Муцка, тоя да не те изнасили?! – Ти пък, айде моля ти се! Още по-лошо! Позорно избяга!
Българин е в командировка в Япония. Попада на едно погребение и понеже нищо друго не разбирал се зачел в надписите по надгробните камъни (естествено само цифрите разбирал). Направило му впечетление, че всички надгробни камъни носят малки числа – 23, 18, 10 и т.н. Попитал нашия човек да не би това да е някакво детско гробище и хората му обяснили, че според тяхната традиция се отбелязват само щастливо преживените години, за останалите нямало смисъл да се отбелязват. Замислил се нашият човек Ганьо и рекъл: "Еееех… мене пък ще ме пишат мъртво роден!"