2933
– Какво ти е мнението за днешната статия на Петров? – Пълни глупости! Отгоре на всичко ги е преписал от последната ми книга!
– Какво ти е мнението за днешната статия на Петров? – Пълни глупости! Отгоре на всичко ги е преписал от последната ми книга!
Финансовият министър Муравей Радев разказва на дъщеря си приказката за Пепеляшка. Дъщеричката го пита: – Тате, а когато тиквата се е превърнала в златна каляска, какво е трябвало да плати Пепеляшка – данък общ доход, или патентен данък за транспортни услуги?
Психиатър обяснява на свой колега: – И така, правя на пациентите си теста на Роршах – размазвам на един лист мастилено петно и ги питам какво виждат. Склонните към убийство виждат кръв, сексуалните маниаци виждат голи жени и пр. Колегата му решава да опита този тест. Пациентът му е от новите бизнесмени. Докторът размазва мастилено петно и му го показва. Бизнесменът се вторачва в него и казва: – О, не, в никакъв случай не мога да заплатя толкова много!
О, книжка! Три деня млади студенти как учебник ги брани. Изтерзани уста трепетно повтарят дефиниции с рев. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път формули лазят към ум замъглен и с цифри обстрелват студента смутен. Тема след тема! Въпрос след въпрос! Зубрач безумний сочи конспекта пак и вика: "Учете! Тук ви е съдбата!" Колеги го погват с викове сърдити, но той им отвръща с друг вик: "ура!" … Три дни веч се мъчат, но помощ не иде, от никъде взорът надежда не види… Нищо. Те ще препишат, но смело, без страх – кат тайни агенти притихнали в мрак. Изпитът иде: всички нащрек са! Последният напън веч е настал. Тогава Кълвачев, наший зубрач ревна гороломно: "Млади студенти, венчайте Алма Матер с лаврови венци! На ваший ум доцент повери лекции, конспекти, себе си дори!" При тез думи силни студентите горди очакват геройски заветния час! Пищови дописват, листи разлистват, сърце разтуптяно в гърдите беснее и сладка радост – докрай да препишат пред комисия строга на тоз славен чин, с една ръка ловка – славна десница! "Ректорат цял сега нази гледа, тоя риск голям е, но куражът не мре – ни доцент, ни декан може да ни спре!" "Грабвайте пищова!" – някой си прошепна и букви и цифри плъзнаха завчаска кат демони черни над белий чаршаф, и бягат, редят се, като жив рояк! И професори тръпнат, друг път не видели ведно да пишат зубрач и кръшкач и въздуха стрелят с поглед корав! Изпит се обръща на борба в своя пик, студенти безстрашни като скали твърди погледи остри срещат с железни гърди и се фърлят с песни над поредния лист като виждат харно, че преписаха веч… Йоще миг – ще дойде заветния час. Изведнъж професор обявява изпитний край с гръмотевичен глас! … И днес йощ Университетът, щом сесия зафаща, спомня тоз ден бурен, мълви и препраща славата му вечна като някой ек от студент на студент, век подир век!
Въпрос към Радио Ереван: – Какво прави информация, достигнала до блондинка? Радиото отговаря: – Не е много ясно, вероятно отчаяно търси мозъка.
Питат Радио Ереван: – Може ли да се седне с гол задник върху таралеж? – Може. Само че таралежа трябва да е бръснат или задника да е чужд.
Блондинка превишава скоростта. Спира я полицайка, която също е руса. – Може ли да видя книжката ви? пита тя. Блондинката започва трескаво да търси в чантата си. – А как изглежда книжката? пита блондинката. – Ами това е четириъгълен предмет, на който има и снимка. Най-накрая блондинката намира четириъгълното си дамско огледалце в чантата и го подава. Полицайката го поглежда, връща го на блондинката и казва: – Всичко е наред! Не знаех, че сте полицай!