1122
По Татово време двама политически затворници излизат от затвора. – Ауу, какъв дъжд вали – казва единият. – Абе, остави ги… да правят каквото искат – отговаря другият.
По Татово време двама политически затворници излизат от затвора. – Ауу, какъв дъжд вали – казва единият. – Абе, остави ги… да правят каквото искат – отговаря другият.
Млад режисьор правил първият си филм. Поискал от директора да му се осигурят 5000 души статисти за една армия и още 7000 за другата, за да направи грандиозно сражение.– Ти луд ли си, бе? – възкликнал директорът. – На 12 000 души кой ще им изплаща хонорарите?– Не се бойте! – отвърнал режисьорът. – Стражението ще бъде с истински патрони.
Урок по математика. Учителката дава задача: – Иванчо, представи си че ти дам 200 лева. От тях даваш 50 на Марийка, 50 на Петя и 50 на Елена. Какво ще се получи? – Оргия.
Пиян мъж се качва в автобуса и казва на седящата пред него жена: – Я, какво е това на коленете ви? Да не е шимпанзе? – Как не ви е срам? Това е детето ми!! – Добре бе, не се обиждай! Като не е шимпанзе, сигурно е орангутан! … Или горила?… Не издържала жената и се разплакала. Пътниците започнали да крещят на пияницата. Автобуса спрял. Появил се шофьора и изхвърлил пияницата. Връща се след това в автобуса и казва на разплаканата жена: – Моля ви, успокойте се, не плачете. Ето ви вода… По-добре ли сте?.. – …да, …благодаря ви, толкова сте мил! – Е добре,..ако искате да купим и банан на вашата маймунка?
Лекар към болен на легло поп: – Не се притеснявайте, отче, скоро ще ви изправим пак на колене!
Иванчо пита баща си: – Тате, тате, какво беше това, което падна снощи във вашата спалня и където мама каза, че и Господ не може да го вдигне?
– Иванчо, ти ходиш ли на училище? – Ходя, вятър! Пращат ме насила!
Назначили полковник о.з. Иванов, като пазач в зоопарка. Вика го шефа и му казва, че ще идва на посещение партийно-правителствена делегация от чужбина, като той ще трябва да следи болният лъв да е в добро състояние, тъй като лъва е символа на държавата. Но ден преди посещението лъвът умрял и Иванов полудял да не би да бъде отстрелян от шефа. За целта вечерта взел на рамо умрелия лъв и право при препараторите. Изкормили го те, препарирали го и Иванов пак на рамо право в зоопарка. Облякъл лъвската кожа и почнал да се разхожда гордо из клетката. В един момент към него се приближава черната пантера и той почти се насрал от страх, защото тя го усетила, че не е истински и щяла да го хапне. Но идвайки към него, изведнъж пантерата му прошепва: – Иванов, спокойно, аз съм Кинчето от счетоводтството, да ти се намира една цигара в повече, че на слона им се пуши?