Веднъж учителката питала Иванчо:Колко е часът ,когато голямата стрелка е на 12 ,а малката на 5? – Не знам.-Кое животно прави мууу?-Не знам.-Има ли живот на Марс?-Не знам.- Вкъщи пита кака си ,а тя му отговаря:5:00 , кравата,може би да ,може би не ,учените още не са го открили.В училище госпожата го пита:Колко часа стоиш в тоалетаната?-5:00-Майка ти каква е?-Крава.-Ама ти имаш ли мозък бе?!-Може би да, може би не , учените още не са го открили.
Питат радио Ереван: – Има ли опасност от глад на земята? – Не, освен ако китайците не се научат да ядат с вилици.
Мюлер си плуваше във водата, когато видя две очи да го наблюдават от брега. – Щирлиц! – помисли си Мюлер. – Ти си Щирлиц! – помисли си крокодила.
– Човешко е да се греши… – така командирът на поделението започна издалече разговора със съпругата на сапьора.
Край Дъбниците се блъскат две коли. Излизат двамата водачи и си разменят укори: – Колега, що не внимаваш – не виждаш ли, че на регистрационния ми номер пише "Лч", което значи "луд човек"?! – А ти бе, ловчанлията, не виждаш ли, че на моя пише "Пл", което значи "по-луд"?! – отвърнал плевенчанинът.
– Вероятно сте политолог, след като с такава сигурност твърдите, че нашите бизнесмени непрекъснато нарастват. – Не, шивач съм. Всеки ден нарастват на талия.
Баба при лекар: – Е, ся докторе кажи… вече може ли да се качвам по стълбите? – Да, но много, много, много бавно! – Ииии, мама му стара най-накрая, че вече ми писна да се качвам по водосточната тръба до вкъщи!
Срещат се двама приятели. Единият с траурна лентичка на ревера. Другият го пита какво се е случило. – Абе остави, тъщата почина. – Е как бе, вчера я видях жената, жива и здрава, връщаше се от пазар. – Е да де, ама снощи взе да готви и както режеше лук се поряза. – И от това ли умря? – Не, застрелях я, горката, да не се мъчи.
