Веднъж двама габровци се скарали и си определили дуел с шпаги. Мястото било извън града. Двамата отишли на мястото и единият казал на другия: – Правилно си направил, че си дошъл с билет само за отиване. Знаеш, че ще те победя и няма да се върнеш. А другият отговорил: – Не, просто като те победя ще взема твоя билет за връщане.
Слонът стъпил в един мравуняк. Мравките се покатерили на него. Слонът разтърсил глава и те изпопадали. Останал само Пешо. Другите мравки започнали да викат: – Удуши го, Пешо! Слонът побягнал. След малко клон съборил Пешо. Той се върнал при другите и те го попитали: – Къде е слона? – Избяга. – Лъжеш, Пешо, още дъвчеш!
Момичетата от целия клас се уговорят, ако Иванчо пак каже нещо неприлично, всички да станат и да си излязат. И точно в този момент влетява Иванчо с думите: – А в нашия град откриха публичен дом! Момичетата веднага стават и излизат от класната стая. – Къде хукнахте? – подгонва ги в коридора той. – Щатните бройки отдавна са заети!
Дежурният по рота тича при капитана: – Господин капитан, бързо елате в спалното – всички войници ебат табуратката! Командирът влиза в с шут в помещението и заповядва на всички да се построят, а след това извиква със страшен глас: – Който е изнасилил табуретката крачка напред! Всички правят крачка напред с изключение на един. Командирът го пита: – А ти пък какъв си? – Ами викат ми Табуретката…
Двама луди се бият в коридора с дъски по главите. Идва лекар и ги пита: – На какво играете? – На война. – А не ви ли боли? – А-а-а-а, ние сме в танкове!
Юпи отваря вратата на своето BMW, но изведнъж наблизо преминава кола с бясна скорост и отнася вратата на BMW-то. Когато полицията дошла, юпито им разказало какво се е случило. Един от полицаите казал: – Вие юпитата сте такива материалисти, че направо ми се повръща от вас! Ти например толкова си се разтревожил за безценното си BMW, че изобщо не си забелязал, че и ръката ти я няма! – О, Боже! – изпищяло юпито истерично – И Ролексът ми го няма!
Учителката по биология разказва: – Къртицата всеки ден изяжда храна, равна на собственото й тегло! Иванчо пита: – А къртицата откъде знае колко точно тежи?
Дядо разказва на внуците си за първата си среща с Ленин: – Беше на един съботник, носехме талпи. По едно време ми писна, оставих талпата на земята, седнах на нея и запуших. Идва при мен един такъв нисичък, с каскет, и ме пита: "Другарю, вие защо не носите талпата?", а аз му казвам "Ако ти се носи, носи си я сам". – Дядо бе, това е бил самия Ленин. И после? – После дойде един висок в шинел и пита: "Какво става тук?", а този, ниския, му отговаря "Този другар не иска да носи талпите.". "Ами като не иска да носи, да ходи да реже" – отговаря високия. – Ииих, дядо, та това е бил Феликс Едмундович. И после? – Ами после рязах. До 1958 година…
Отива един скелет на зъболекар. След прегледа пита: – Е, как е? – Абе, зъбите са ви добре, но венците…
Двама лекари седят в коридора на болницата и наблюдават, как към тях се движи човек с присвити колене и ръце навряни между краката, който прави странни гримаси. Първият доктор: – Гледай, гледай, какво прави артритът от хората. – Какъв артрит, това си е церебрална парализа. – А, не, не съм съгласен, типичен артрит си е! – Аз съм твърдо убеден, че е церебрална парализа! Докато те спорят, човекът се приближва с мъка до тях и шепне: – Извинете, къде е тук тоалетната…
