Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ

  • 1169

    120 волта ток е смъртоносен, а 220 направо убива. Учителка по физика

  • 10410

    Абе не знам разликата между шведската и руската тройка, ама в едното имаше коне.

  • 9368

    Четирима мъже носят един трабант. Среща ги някакъв човек и ги пита: – За какво носите трабанта? Да не би да се е счупило нещо или нямате бензин? – Не бе, бързаме…

  • 11078

    Охранителен стикер на кола: "Колата се охранява от серопозитивни дървеници!"

  • 11474

    Попитали радио Ереван: – Защо на евреите са им големи носовете. Радиото отговаря: – Защото въздухът е безплатен.

  • 1905

    В резервата специално за една мутра устроили лов. Дивеч имало много. Мутрата доволна, стреля ли стреля. На другата сутрин директорът на резервата си скубе косите: – Как можахте да стреляте по горския, при положение, че той ви крещеше, че не е дива свиня? – Мислех, че блъфира.

  • 7552

    Колата на една жена се разваля на пътя. Тя спира някакъв таксиметров шофьор и го моли да й помогне. Той се навежда над двигателя, а жената наднича през отворения капак и подпитва: – Какво става? Голяма ли е повредата? – Госпожо, как да ви обясня. Ако тази кола, беше кон, щях да ви посъветвам да го застреляте…

  • 9150

    Аптекарят се обръща към дете: – Ето лекарството за баща ти. Но запомни, преди да го вземе, трябва здравата да го раздрусаш. – Не мога – заеква малкият. – Баща ми тежи деветдесет килограма!

  • 1726

    Разхожда се Леонид Илич Брежнев (известен с дългото си управление) заедно с внука си. Внукът пита: – Дядо, като порастна, ще стана ли и аз партиен секретар? – Ще станеш, защо да не станеш? – А може ли да стана Генерален секретар? – Не може! Как може в една партия да има двама генерални секретари?

  • 356

    – Няма на света болест, от която аз да не мога да оживея! – Не говорете така. Има болести, от които човек или умира или остава пълен идиот. – Знам, знам, и такива болести съм преживял.

  • 6812

    Съобщение на Пресцентъра на Президентството: "Вчера с указ на Президента бе убита муха. После указът беше върнат отново на президентското бюро."

  • 10471

    Супрадин подпомага Спешно отделение Телевизионна реклама

  • 10186

    Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки: Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви. (Случаят е действителен!)

  • 10571

    Интернетаджия отива на психиатър: – Докторе, имам раздвоение на личността! Почнах да получавам писма на втория ми e-mail от първия!

  • 6541

    – Скъпи, какво ще кажеш, ако ти призная, че съм спала с най-добрия ти приятел? – Не знаех, че си лесбийка…

  • 5288

    – Пешко, защо всяка сутрин закъсняваш за училище? – Ами, аз си идвам навреме, но на ъгъла има знак, на който пише: "Училище, движете се бавно!"…