Върви зайо-байо през гората целия окървавен. Среща го вълка и го пита: – Я? Зайо, какво е станало с тебе, защо си целия в кръв? – Ох, вълчо, вървя си аз, среща ме Баба Меца и като ме видя такъв пухкав и мекичък и ме използва за дамска превръзка. На следващия месец вълка среща орела из гората, целия в кръв и го пита: – На къде така орльо, целия си в кръв? – Абе, мерака ми е да набарам заека! Да вземе да каже на Баба Меца че тия с крилцата били по-добри превръзки!
Дядо разказва на внуците си за първата си среща с Ленин: – Беше на един съботник, носехме талпи. По едно време ми писна, оставих талпата на земята, седнах на нея и запуших. Идва при мен един такъв нисичък, с каскет, и ме пита: "Другарю, вие защо не носите талпата?", а аз му казвам "Ако ти се носи, носи си я сам". – Дядо бе, това е бил самия Ленин. И после? – После дойде един висок в шинел и пита: "Какво става тук?", а този, ниския, му отговаря "Този другар не иска да носи талпите.". "Ами като не иска да носи, да ходи да реже" – отговаря високия. – Ииих, дядо, та това е бил Феликс Едмундович. И после? – Ами после рязах. До 1958 година…
– Къде работиш? – Тайна, не казвам. – А колко ти плащат? – По пет лева на бомба.
Иванчо имаше странна болест – когато запалеше цигара пред баща си, почваше да му тече кръв от носа…
Мъж работи в градината си. По едно време от съседната къща на бегом тича неговата съседка-блондинка, отваря пощенската кутия, поглежда в нея, затваря я и се прибира вкъщи. След известно време съседката отново тича, гледа в пощата, хлопва вратичката и се прибира. Когато това става за четвърти път съседа не издържа и пита: – Ама какво става? Да не се е случило нещо? – Точно така, случило се е! Моя тъп компютър непрекъснато ми съобщава: "You"ve got mail".
