11748
В музея на революцията децата питат гида: – Какъв е този скелет тук? – Това е скелетът на великия герой Чапаев. – А какъв е тоя малкия скелет до него? – Това е скелетът на Чапаев като дете.
В музея на революцията децата питат гида: – Какъв е този скелет тук? – Това е скелетът на великия герой Чапаев. – А какъв е тоя малкия скелет до него? – Това е скелетът на Чапаев като дете.
– Скандално! Защо трябва да платя преди обяда? – Защото си поръчахте гъби, господине.
Вървят двама полицаи и гледат на едно дърво – някакъв се обесил. Единият казал: – Абе, какво ще се занимаваме с тоя – само проблеми! Я да го вдигнем и да го окачим на някое дърво на съседната улица, там е друг участък, да му мислят колегите от другия участък. Така и направили. След малко по съседната улица минават двама полицаи от другия участък: – Я! Тоя пак си виси тука!
На преглед при доктора: – Свалете си гащите, ще ви меря температурата. – Ама защо? – Имаме само ректални термометри… След малко лекарят вади термометъра: – Висока температура! 39.5! – Бре… и то на сянка!
Шефа на една мутра го извикал и му казал: – Стягай се за път, ще ходиш в пустинята. Мутрата си приготвил багажа и се върнал. Шефа: – Какво си взе? – Храна. – За какво ти е? – Да ям по пътя. – Добре. Какво друго? – Вода. – За какво ти е? – Да пия по пътя. – Добре. Друго? – Една врата на кола. – Врата?! Че за какво ти е? – Като ми стане горещо, да отворя джама!
Мъж и жена в театъра: – Скъпи, този на първия ред не е ли Иван Вазов? – Мила, но той е умрял отдавна! След няколко минути: – Скъпи, не е! Видях го да шава!
В началото на учебната година учителката задала домашно на децата да опишат един ден от лятната си ваканция. Иванчо написал набързо следното: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов." Учителката прочела съчинението и се възмутила: – Иванчо, как може така? Веднага да го преработиш. Няма нищо за природните красоти. Няма нищо романтично. Пише Иванчо втори вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха." Учителката пак недоволна казва: – Няма нищо за труда. Иванчо сяда и пише нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници копаеха канал." Учителката го прочела и: – Хм… няма я червената партийна нишка. Няма нищо за Партията – наша майка родна. Пише пак Иванчо: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал." Учителката чела, гледала, мислила па рекла: – Добре… Любов, природа, труд, червена нишка… Това всичко хубаво, но няма нищо за бъдещето, за утрешния ден, нали ме разбираш? Пише Иванчо пак нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал. По едно време единият хвърли кирката и каза: – Ебал съм му майката, и утре е ден!"
Някакви наркомани пътували с кола, всичките много надрусани. Стигат до един светофар, стоят и гледат светлините – червено, жълто, зелено; червено, жълто, зелено; червено, жълто, зелено… Стоят така половин час, един, два… Най-накрая един бута шофьора: – Айде бе, няма ли да минаваме? – Не мога да се включа бе, много бързо ги сменят!
Пожар. Насъбрала се тълпа. Всички гледът как мъжът самоотвержено спасява семейството и покъщнината си: Влиза в горящата къща и изнася на ръце двете си деца. Влиза и изнася жена си. Влиза и изнася телевизора. Влиза и изнася стереото. Влиза и нищо не изнася. Влиза и нищо не изнася. Влиза и нищо не изнася. Един от зрителите го спрял и го питал: – Ти луд ли си? За какво само влизаш в огъня като нищо не изнасяш? – Абе, обръщам тъщата.