5769
В българската възрожденска къща е имало три вида стаи – големи, малки и двор.
Мъж се приближава към вратата на съседа и започва да чука. Никой не му отваря. Той продължава да чука, още по-силно. Към вратата се приближава куче и казва: – Човече, няма нужда да чукаш, вкъщи няма никой. Мъжът припада от изумление. Свестява се след известно време, гледа кучето седи до него и го наблюдава. – Ти какво, куче, не можеш ли да джафкаш? Кучето отговаря: – Мога, бе, ама не исках да те плаша…
– Открих повреда в автомобила ви, мадам. – Какво има? – Късо съединение. – Ами, удължете го де!
В компютърен магазин продавачът казва на клиента: – Така-а-а… сега остава да ви сложим и твърд диск. Почакайте да ви избера някой по-хубав… Клиентът: – Точно така, най-твърдия!
В едно село ще се играе пиеса за живота на хан Крум. В последния момент артистът, играещ хана се разболял и нямало свободен актьор, който да поеме ролята му. Единствено циганина Хасан, който работел като сценичен работник бил без работа. Решили останалите че той ще играе главната роля, навили го казвайки му че той само ще седи и ще повтаря това което му каже суфльора (за тези, които не знаят- това е подсказвача на сцената, да не си помислите, че е нещо друго). Вървяла добре пиесата, вървяла добре, но до едно време (сега трябва да стане нещо смешно, иначе това няма да е виц за първо място). Станало време когато един от подчинените на хана казва: – Черни облаци са се надвесили над България, ювиги хане! Стои циганина и чака суфльора да му подскаже, но той мълчи. – Черни облаци са се надвесили над България, ювиги хане! – повторил героя. Отново мълчание от страна на Хасан, а суфльора търси ли търси отговора на тази реплика в сценария, но не може да го намери. Притеснен, за трети път подчиненият решил да опита и потретил: – Черни облаци са се надвесили над България, ювиги хане! – казал той с повишена интонация (уж така е в сценария). Вдигнал учудено ръцете си суфльора, а Хасан като размислил казал: – Голям дъжд ша ни пере!
– Кое е най-мощното оръжие? – Крайцерът "Аврора": един изстрел и 80 години разруха!
Стои си един програмист пред компютъра и си работи. По някое време се звъни на вратата. Става, отваря, и какво да види – на прага стои Смъртта с косата… Е, висока само 3.5 инча, но все пак страшна. – Аммма аззз… как-как-во, азз съ-ъм-ъм м-млад още – заеква той. – Не се стягай бе, не идвам за тебе а за хард диска ти.