Слонът стъпил в един мравуняк. Мравките се покатерили на него. Слонът разтърсил глава и те изпопадали. Останал само Пешо. Другите мравки започнали да викат: – Удуши го, Пешо! Слонът побягнал. След малко клон съборил Пешо. Той се върнал при другите и те го попитали: – Къде е слона? – Избяга. – Лъжеш, Пешо, още дъвчеш!
На главна визитация с всички лекари, сестри и стажанти, професорът след като се осведомява за състоянието на даден болен казва: „Сантрапо“. Това се повтаря при няколко болни. Един от стажантите пита един от лекарите:– Каква е тази диагноза? Досега не съм я чувал нито сме я изучавали.– Сандък, трап, поп!
Един студент дълго уговарял своя колежка да му дойде на гости: – Ела у нас, да пийнем чай? – Не искам. След някой-друг ден пак: – Ела у нас да пием чай? – Не искам. Най-накрая един ден колежката се съгласила. Тръгнали към квартирата на студента и минали покрая една аптека. Колежката казала: – Я дай да влезем за малко в аптеката? – Защо? – Ами да купим нещо за чая…
– Свидетелю, познавате ли подсъдимия? – Да, ваша светлост. Ние с него работехме в една банка. – Кога беше това? – Датата не помня, но помня, че беше на разсъмване, около три часа…
Поручик Ржевски разсказва на хусарите съня си: – Та вървя си аз през гората и виждам… – Задник! – викат хусарите, прекрасно знаейки стила на поручика. – Абе не, виждам малка къща, и приближавайки се към нея виждам… – Задник! – викат хусарите. – Не, не, врата, и влизам аз значи през тази врата и виждам… – Задник! – викат хусарите. – Даа… – объркано промълвил поручик Ржевски – и какво, нима този си сън вече съм ви го разказвал?
Двама души вървят един зад друг на улицата с вдигнати ръце. Среща ги минувач и ги пита защо си държат така необикновено ръцете. Тогава единият се оглежда и извиква: Хей, приятелю, гредата сме я забравили на земята.
Въпрос: Защо наричат г-н Костов баща на народа? Отговор: Защото ни ебава майката на всички!
