Мутра отива на среща с директор на предприятие. Влиза при секретарката и пита, дали директорът е там. – Ами Господин Директорът в момента не е тук. Ако искате оставете си телефона и ще ви звънна, когато се върне. – Ти да не си луда, ма! Хиляда марки съм дал за телефончето, а ти искаш да ти го оставим…
Чапай и Петка бягали от белогвардейците и стигнали до запустяла къща край една гора, пред която имало кладенец. Скочили в кладенеца и решили да се правят на ехо. Дошли белогвардейците, огледали се и казали: – Къде ли са? Може би в гората… – …в гората, в гората – се чуло откъм кладенеца. – А може би са в къщата… – …в къщата, в къщата – пак се чуло от към кладенеца. – А може би са на полето? – …а може би са на полето, на полето… – А може и да са в кладенеца… – …а може би са на полето, на полето…
Диригентът на оркестъра получава анонимна бележка: "Господин диригент, не че съм доносник, ама тоя тип на ударните удря барабана само ако гледате към него."
Учителката на Иванчо им дала за домашно да напишат изречение, в което всички думи да започват с буквата К. Мислил Иванчо, мислил и сътворил следното: – Когато Киро краварина клецаше кака Куна каруцарката край кооперативните кокошарници, кака Куна каза: "Клецай Киро, клецай! Какъв кур, какъв кеф, каква красота!"
Киркор и Гарабед били колеги, ама станал злополука и Гарабед умрял. Шефа казал на Киркор да иде като най-близък при жена му и да й каже за злополуката, ама по възможно най-лекия начин, че да не се разстройва много. Отива Киркор и звъни на вратата. Жената на Гарабед отваря и Киркор: – Амиии, Гарабед се разболя нещо… и… утре че го копаме!
"Най-важното качество на чиновника е неговата неподкупност. То се измерва в долари."
Из съдебна експертиза: "Нараняването е станало с твърд предмет – вероятно локомотив…"
