Датчанин отишъл на почивка в едно затънтено селце. Почерпили го с шнапс домашно производство. Като изпил една чашка той прибледнял, позеленял и преплитайки език попитал: – Колко градуса е това чудо? – Колкото до градуси,- казал домакинът,- не знам. Но знам, че една бутилка е достатъчна за дванайсет побоя и едно убийство…
– Келнер, това кафе ли е или чай? – заяжда се клиент. – Не можете ли да определите по вкуса, сър? – Не, не мога. – Е, щом не ги различавате, тогава какво значение има?
На среща между бивши съученици. Двама одумват трети: – Знаеш ли, той така забогатя, че вече не си знае парите?! – Не се учудвам! Хич не му вървеше математиката…
Турист минал през някакво село и бил впечатлен от огромния брой деца, които щъкали по улиците. Попитал един от местните за обяснение. – Ами какво да ви кажа, има един влак дето минава през селото в 5.30 сутринта… – Е, и? Какво общо има това? – Ами 5.30 е едно такова никакво време – няма за кога да заспиваш пак, а за работа е рано…
На рецепцията на хотела питат клиент: – Каква стая предпочитате – с вана или с душ? – А каква е разликата? – О, под душа стоите прав…
Нервирана дама от висшето общество гневно се обръща към поручик Ржевски: – Поручик, вчера спахте с мен, а днес даже не желаете да ме поздравите! Поручик Ржевски: – Но мадам, креватът още не е повод за запознанства.
