355
Поручик Ржевски бил на светски прием и разговарял с Наташа Ростова. Изведнъж той се извинил и хукнал навън. След малко се върнал, целите му крачоли мокри. Наташа го пита: – Какво, дъжд ли? – Не, вятър!
Поручик Ржевски бил на светски прием и разговарял с Наташа Ростова. Изведнъж той се извинил и хукнал навън. След малко се върнал, целите му крачоли мокри. Наташа го пита: – Какво, дъжд ли? – Не, вятър!
В полицията чули че авто гумите се лепят много добре с презерватив. Пратили старшина Иванов да купи 1000 бр. и да иска фактура за тях. Влиза той в аптеката и казва: – Ако обичате 1000 презерватива, и фактура за 5-то районно. Коментарите от опашката: Младо момиче: – Ех, то полицията наистина се е променила… Бабка зад нея: – Да, преди ни биеха сега ще ни чукат. Последния на опашката – един дядка: – И пак ще има "наши" и "ваши".
В козметичен салон влиза абсолютно плешив мъж. – Наистина ли вашето лекарство за поникване на коса е толкова ефикасно? – Нещо повече. Наскоро проведохме курс на лечение на един пациент, който беше плешив като яйце. Когато след три седмици му показахме сметката, той започна да си скубе косите!
Разговор между трима мъже: Първия: – Представете си, обикаляме с гаджето по магазините, тя видя едни секси бикини… Струваха ми 50 лева… Втория: – А аз отивам с жената в някакъв магазин, а тя като хареса едни прашки с диаманти по тях… струваха ми няколко стотин долара… Третия: – А моята пък видя едни гащи, съвсем обикновенни, нищо особено… Струваха ми 100 хиляди и развод… Първия и втория: – А в кой магазин ги намери? Третия: – В какъв магазин, бе…. под леглото ги намери…
– Докторе, защо толкова дълго ми пишеш диагнозата? Какво става? – Не се притеснявай, не е диагноза. Съчинявам ти некролога.
Един скелет излязъл от гроба си. Понеже не знаел кой век и коя година е, отишъл да попита в "Софийския Университет". Видял той една студенка, приближил се към нея, и я потупал по рамото. Обърнала се тя, чул се пронизителен писък: – А-а-а-а-а! И студентката отпрашила на където й очите видят. Отчаян от тази случка, скелетът отишъл да попита в "Медицинския Университет". Пак видял една студенка, приближил се към нея, и я потупал по рамото. Тя се обърнала и с висок глас му извикала: – Абе, я се махай, бе простак такъв! Още по отчаян, скелетът отишъл да попита в "Техническия Университет". Отново видял една студенка, приближил се към нея, и я потупал по рамото. Тя се обърнала, чул се пронизителен писък: – А-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а! И скелетът отпрашил на където му очите видят…
Доктор по пътя към работа вижда едно циганче да рови едно лайно. – Какво правиш с това лайно? – Доктор. Ядосал се доктора и си казал "Ако още веднъж каже че прави доктор ще кажа на полицая". На следващия ден пак същото циганче рови в някакво друго лайно. Доктора питал пак: – Какво правиш с това лайно? – Доктор. Вбесил се доктора и казал на полицая за циганчето. Полицая го успокоил: – Утре ще мина оттам и ако ми каже, че прави полицай ще го пребия. На сутринта същото циганче ровело пак в някакво лайно. – Какво правиш с това лайно? – Доктор. – Как така доктор? Що не каза полицай? – Абе за полицай трябват две редки…
Събрали се българските политици и си говорят: – След 50 години България ще е богата страна! – Ех, жалко че нас няма да ни има тогава… – Не "жалко", а "защото".
Влиза притеснен човек при психиатър и разказва: – Положението е нетърпимо. Ще ме уволнят. Не се наспивам – тъкмо затворя очи и идва Клаудия Шифър. "Ще ме чукаш" казва. "Няма не мога, няма недей!". Оправям я, заминава си и ето я Наоми Кембъл. "С Клаудия Шифър можеш, а с мене не можеш. Така ли?" Оправям я и нея и ето я Линда Еванджелиста. "Да не чувам НЕ" – ми вика и се съблича… – Спокойно! Към колко часа идва Линда Еванджелиста? Един и половина?- казва докторът, – Това е много известен случай. Писал съм учебник. Значи, когато дойде Линда Еванджелиста и казвате – "Ето телефона на доктор Иванов. Той ще ви оправи". – Вие ме спасихте! – казва пациентът и си отива. Влиза следващият и започва: – Ужас! Не мога да се наспя. Тъкмо затварям очи и се озовавам на гарата в Русе. До мен полицай и войник с куче. Насочват оръжие и казват: "Виждаш ли ги тия десет вагона почвай да ги буташ към София!" И аз ги бутам, бутам и тъкмо стигам Централна гара и будилникът звъни. – Спокойно! – казва докторът, – Всичко е под контрол. Къде е най-големият зор? – Е, ми, някъде към Горна Оряховица. – Отлично! Казвате на униформените лица: "Сега ще дойде доктор Иванов и той поема пет вагона, аз – другите пет!" – Докторе, вие сте гений! – Работим, работим – казва скромно докторът, – между другото, към колко часа стигате Горна Оряховица? – Към един и половина… – Е, тогава не мога. Чакам Линда Еванджелиста…