3741
– Докторе, страдам от чувство за малоценност. – А това чувство изведнъж ли се появи у вас или се разви нормално във връзка с женитбата ви?
– Докторе, страдам от чувство за малоценност. – А това чувство изведнъж ли се появи у вас или се разви нормално във връзка с женитбата ви?
Попитали радио Ереван: – Защо няма футбол за жени? – Защото не може да накараш 11 от тях да се облекат еднакво. – отговорило радиото.
95-годишен дядка (богат, естествено), се жени за 25-годишна мадама. Мадамата си прави сметка: "прежалвам се да се оженим, той сигурно отдавна е забравил как се прави секс, а и не може, натискам го първата брачна нощ – инфаркт, отървавам се от него, и гушвам парите". Женят се. Първа брачна нощ. Мадамата поляга очакващо в леглото. Дядката се появява – на огромния си член е надянал дебел гумен презерватив, запушил е носа си със щипки, а в ушите си е сложил тампони. – Какви са тия работи? – пита младоженката с тревога. – Две неща мразя на тоя свят – отговаря младоженеца – женски викове и миризма на изгоряла гума.
Мъж се връща вкъщи и гледа жена си с любовник. Бамммм! – през прозореца без да се замисли. На следващия ден пак заварва жената със същия любовник, целият в бинтове и превръзки. Бамммм! – пак през прозореца. На третия ден се връща и гледа жената пак със същия. Този път се разгневил страховито и разярено тръгнал към мъжа. Любовникът казал: – Спри! Кажи какво искаш от мене! – Как какво бе, да не спиш с жена ми. – Ми така кажи бе, човек, а ти само намеци, намеци…
В богат дом назначават нова камериерка. – Как се отнасяте към папагалите? – пита я господарката. – Не се безпокойте, госпожо, не съм придирчива, аз ям всичко…
Следният текст по-долу е всъщност въпрос даден на изпита по химия във Вашингтонския университет. Отговорът на един от студентите бил толкова "професионален" че професорът го споделил с колегите си чрез Интернет, благодарение на което го четем и ние. Допълнителен въпрос: Адът екзотермичен (отделя топлина) ли е или е ендотермичен (поема топлина)? Повечето студенти написали отговор съгласно вярванията си, използвайки правилото на Бойл – газовете се охлаждат при разширяване и се нагряват при свиване. Един от студентите обаче написал следното: Първо, трябва да знаем как масата на Ада се изменя във времето. Следователно трябва да знаем скоростта с която душите влизат в Ада и респективно излизат оттам. Мисля, че с достатъчна точност можем да предположим, че след като една душа попадне в Ада, тя не може да го напусне. Следователно напускащи Ада души няма. По въпроса колко души влизат в Ада, нека да разгледаме различните религии съществуващи в днешния свят. Почти всички религии твърдят, че ако не си техен последовател, ще попаднеш в Ада. След като религиите са повече от една и никой не принадлежи на повече от една религия, можем да приемем, че всички души ще попаднат в Ада. При сегашните данни за раждаемост и смъртност, може да се очаква броят на душите в Ада да нараства експоненциално. Да разгледаме скоростта на изменение на обема на Ада, тъй като закона на Бойл твърди, че за да се запазят температурата и налягането в него, обемът му трябва да нараства пропорционално на нарастването броя на душите там. Оттук произтичат две възможности: 1. Ако Адът се разширява по-бавно отколкото душите постъпват в него, тогава температурата и налягането ще нарастват докато вратите му не издържат и целия Ад се изсипе на Земята (until all Hell breaks loose). 2. Ако Адът се разширява по бързо от нарастването броя на душите в него, тогава температурата и налягането ще спадат докато той замръзне. И така, какво ще се случи? Ако приемем за верен постулата, формулиран от приятелката ми Тереза, че "по-скоро Адът ще замръзне отколкото аз да спя с теб" и като вземем предвид факта, че миналата нощ спах с нея, тогава 2 трябва да е вярно, и тогава Адът е екзотермичен и вече е замръзнал. Крайният резултат от тази теория е, че щом Адът е замръзнал, то той не приема повече души и следователно не функционира… оставяйки само Рая и по такъв начин доказвайки съществуването на Светия Дух, което обяснява защо миналата нощ Тереза през цялото време викаше "О, боже!".
Тодор Живков на посещение на село: – Как сте, как сте? – шегувайки се пита той селяните. – Добре сме – шегувайки се му отговарят те.