Фокусник вика на сцената случайно дете от публиката. Обявява на залата: – Дами и господа, няма лъжа, няма измама! Ето това тук дете, което ще ми асистира, е избрано случайно от публиката. Кажи на хората, момченце, виждал ли си ме някога преди? – Не, татко.
Обхождайки военните си бази, македонският президент Киро Глигоров открил два бомбардировача и решил да нападне САЩ. Обадил се на Бил Клинтън и му заявил,че ще обстрелва Бостън. Докато двата самолета пускали бомби над американския град, македонците се окопали и зачакали ответен удар. Чакали седмица, две – нищо. Глигоров пак вдигнал телефона и съобщил на Клинтън, че този път ще обстрелва Ню Йорк. Самолетите пак бомбардирали, македонците пак се окопали и отнове две седмици – нищо. На третата седмица Киро Глигоров пак звъннал на щатския си колега и го заплашил: – Клинтън, днес нападам Вашингтон! В отговор от слушалката се чуло: – Копеле мръсно, само да ви намеря на картата ще ви разкажа играта!
Пиян мъж стои на улицата и дълго разглежда връзка ключове. Един полицай се приближил и попитал: – Господине, какво правите? – Търся колата си – последният път, когато я видях беше на края на тези ключове! В този момент полицаят казал: – Господине, ципът ви е разкопчан! – По дяволите! Изгубил съм и жена си!
Двама борци карат през гора. По едно време им се допикава, слизат и започват да пикаят. Ала единият го ухапва змия точно по онова място. Той започва да вика от болка: -А-а-а! Помощ, ухапа ме змия! Другият борец веднага се обажда на шефа си и му вика: – Шефе, шефе, братчеда го ухапа змия! Бързо казвай к"во да праим. -Ами… Единственият начин да го спасиш е да изсмучеш отровата от ухапаното място… Тъжен, борецът отива при братчеда си и като помисля малко му казва: – Шефа каза: ша мреш!
Селски доктор кара колата си из село с луда скорост. Жена му казва: – Карай по-бавно, че ще ни спре селския полицай! – Няма, вчера му казах два дена да лежи на легло и да не става.
Двама студенти се връщат по нощите от купон. Пътуват в тролея и единият изведнъж започва трескаво да си пребърква джобовете: – Мамка му! Къде ми е билета? Загубил съм си билета. – Карай бе, за какво ти е тоя билет, ние вече почти стигнахме. – Как за какво! Бях си завил закуската в него.
