(Настоящото не е виц, а истински случай, преди 6 м.) Разговор в офис на Интернет доставчик. – Какъв е тоя вашия интернет, бе? Казахте, че таксата е само 25 USD? – Да, така е. Какъв е проблема, господине? – Е, как ще е така, като платих над 1 000 лв. за телефон? – Не е възможно. Вие какъв телефон ползвате, да не е цифров? – Не бе, какъв цифров телефон. Най-обикновен мобифон.
След като вижда белезите по краката на пациента, лекарят шумно се възхищава: – Охо, ето и един истински спортист! Футболист ли сте или хокеист? – Не, професионален картоиграч съм.
При зъболекар. – Какво Ви дължa за ваденето на зъбът ми? – пита пациентът – 30 лв – отговаря докторът. – Как 30 лв, за една секунда работа – възмущава се пациентът. – Е, щом настоявате, мога да го вадя и по-бавно… – усмихва се зъболекарят.
Питат Фидел Кастро: – Ще има ли президентски избори в Куба? – Ще има. – А след тях ще има ли нов президент? – Ако изберете мен – ще има. – А ако не? – Тогава ще остане старият президент.
– Слънцето има ли крака?- пита учителката. – Да! – отговаря Иванчо. – Откъде знаеш? – Ами като минавах покрай вашата къща, госпожо, чух някой да казва:"Слънчице, отвори си краката".
Едно конче както се разхождало из гората изведнъж дочуло тежки стенания. Приближило се и видяло едно зайче седнало там и тежко проплаквало: – Меечо, меечо. Кончето се приближило и го попитало: – Защо плачеш? А зайченцето продължило: – Меечо, меечо. Кончето отново го попитало: – Но, защо плачеш Мечо го няма? А зайчето отново започнало: – Меечо, меечо. Тогава кончето се ядосало, отдалечило се и като се засилило към зайчето, то се отдръпнало и кончето паднало в пропастта. Тогава зайчето отново започнало да плаче: – Коонче, коонче.
