Иванчо отива на училище. По време на час госпожата изпуска тебешира и се навежда да го вземе. Иванчо казва: – Госпожо, видяха ви се гащичките. – Иванчо, напусни! – казала госпожата. Иванчо напуснал. На следващия ден учителката отново изпуснала тебешира и се навела да го вземе. Иванчо си взел чантата и излязъл от час. Госпожата го догонила и го попитала: – Иванчо, защо напусна часа? – Ако ви кажа какво видях, ще ме изгоните за цял месец!
Баба Дона върнала на село от града и разказва на приятелката си баба Гина: – Да знаеш какво е хубаво в града, качих се в един рейс, па едно любезно младо момче ми направи място, седнах, ееей, ама друго си е градското, и на обноски ги учат, и всичко. Решила баба Гина и тя да види свят, отишла в града и хоп! веднага се качила в първия автобус, който видяла. Седи едно младо момче там, веднага застанала баба Гина до него и му вика: – Айде момче, стани да седна, че съм стара жена. Момчето й вика: – Бабо, целия автобус празен, ти точно мойто място хареса! Иди седни назад някъде, не ме занимавай, моля те. А тя: – Айде бе, момче, стани, направи ми място, нали в града уж на обноски ви учат… – Е виж колко празни места има седни там… Така се препирали известно време, пък накрая момчето вдигнало рамене и рекло: – Е, хубаво, сядай на моето място, ама да караш внимателно!
Eдно борче си купило чисто нов джип. Подкарал си го той из града и му се кефи. Не щеш ли на едно кръстовище някой много яко го удря отзад, обръща се той и гледа една огромна лимузина. Бясно борчето скача от джипа, отива отваря лявата врата на лимузината, от там изкарва едно деденце в балтон, хваща го за реверите, вдига го от земята и му крещи: – Е сега те утепах! От другата врата на лимузината скача друго борче и крещи: – Абе брато, остави го бе, тва е шефа, волана е от дясно!
Между приятелки: – Новият ни съсед е много музикален човек. – Защо мислиш така? – Вчера, когато дъщeря ми свиреше на цигулка, той ни счупи прозореца, за да я чува по-добре!
Чапаев бил много болен и стоял на системи. Петка отишъл да му запише последните думи. Извадил лист и химикал и ги дал на Чапаев да напише нещо. Той написал нещо и му го върнал. Петка прибрал листчето без да го чете. На другия ден на погребението на Чапаев извадил листчето за да прочете последните му думи: – Петка идиот такъв, стани от маркуча с кислорода!!!
"Такъв ми бил късмета – единственият доктор, който мисли че всичко ми е наред, работи във военната комисия."
Турист посещава малко градче и вижда, че пред една от къщите свири оркестър. – Какво правите тук? – пита той. – Правим серенада на кмета, защото днес има юбилей – отговаря диригентът. – Това май не е много любезно – казва туристът. – Би могъл поне да се покаже на прозореца. Тромбонистът спира да свири и мърмори: – Е, не мога да бъда на две места едновременно, все пак!
В ресторант: – Келнер, клечка за зъби! – Момент, заета е.
