Психиатър успокоява пациентка: – Казвате, че покрай прозореца ви постоянно минават камиони и шофьорите надничат в спалнята ви? Това още не значи, че имате растройство на психиката. – Наистина ли, докторе? – Разбира се. – Забравих да ви кажа, че живея на шестия етаж.
– Обича ме, не ме обича, обича ме, не ме обича… – Докторе, оставете ми зъбите на мира!
Ирландец пие цяла вечер в един бар. Накрая бармана тръгнал да затваря. Ирландеца става да си ходи, не може да се закрепи на крака и пада на пода. Отново се опитва и пак пада на пода. Решил да излезе на четири крака от бара и да подиша чист въздух навън. Подишал малко и пак се опитва да стане – без никакъв успех. Тръгнал да си ходи на четири крака. Допълзял до блока и пред входа прави последен опит да се изправи. Отново безуспешен. Махнал с ръка, пропълзял по стълбите, влязъл в къщи, допълзял до спалнята, легнал си и заспал веднага. На сутринта го събужда гневният вик на жена му: – Гадина мръсна, пак си се напил като свиня вчера! – Не е вярно, капчица не съм слагал в устата си от няколко дни! – Да бе, а защо тогава ми звънят от бара? Пак си си бил забравил инвалидната количка там!
Белите блокирали дивизията. Няма какво да се яде. Седи Петка и мечтае: – Сега да имаше един самун хляб… Ти, Василий Иванич, ам и аз ам-ам… Василий Иванич се обърнал и пернал Петка зад врата: – Защо отхапваш по два пъти, ти, бе?…
Чапаев и Петка попадат на самотен остров. Петка води дневник. – Ден първи. Ужас. Сами сме. Ще умрем от глад и жажда. – Ден втори. По-добре е. Намерихме вода. – Ден трети. И палма намерихме. Добре е. – Ден четвърти. Добре. Добре. Но няма жени. Ужас. – Ден пети. Жени няма, но интересно! Чапаев започна да ми харесва. – Ден шести. Чапаев все повече ми харесва. Направо е хубав. – Ден седми. Чапаев ме изпревари.
