Студентът по маркетинг Иван Иванов написва в свободното си време любовен роман. Издава го в тираж 10 000 броя. Гледа – никой не го купува. След консултация с научния си ръководител проф. Димитър Доганов помества обява във вестника: "Млад и симпатичен милионер търси сериозна връзка с дама, приличаща на героинята в романа на Иван Иванов". На следващия ден тиражът е изчерпан.
Влиза човек в бръснарницата и сяда на стола. Бръснарят го пита: – Как да бъде? – Ами, от ляво – много ниско, почти голо. Отдясно – по-дълго, ама на вълни. На врата – на степени. Отгоре на главата косата да стърчи във всички посоки, а точно на средата една дупка, колкото монета от 50 стотинки. Бръснарят го гледал, мислил и накрая казал: – Братле, аз така не мога. Другият скочил от стола и взел да го налага: – Не можеш, а? Не можеш… А миналия път как можа?
– Келнер, да имате жабешки бутчета? – Не, господине аз просто така си вървя…
Сър Джон към прислужника си: – Питър, вчера те пратих до болницата да се поинтересуваш за здравето на сър Алфред. Отиде ли? – Да, милорд. – Добре, свободен си.
Върти се Петка през нощта, дървениците не му дават да спи. Станал той, запалил лампата, отишъл до вратата силно я тряснал и на пръсти се върнал в леглото си. Василий Иванич очудено: – Петка, да не си полудял? Петка: – Аз, Василий Иванич, лъжа дървениците, нека си мислят, че съм излязъл от стаята.
Питали радио Ереван – Кои са от по-древен род – арменците или грузинците? Радио Ереван отговаря : – Арменците, разбира се. Ние произхождаме от рода Орангутян. В това време се намесило радио Тблиси: – Как ли пък не! Ние водим началото си още от рода Шимпандзе.
