5486
– Как се казваш, Марийке – попитал Иванчо Марийка. – А ти как мислиш?
– Как се казваш, Марийке – попитал Иванчо Марийка. – А ти как мислиш?
Известен певец изнася концерт в болница. След края се обръща към пациентите и казва: – Довиждане, и се надявам да се подобрите! – Благодарим, подобно! отговорили пациентите.
Извел бащата глист сина си на ануса, за да му покаже света: – Ето, сине, това зеленото отдолу е трева, това синьото отгоре е небе, онези неща дето летят из него и пеят са птички, а онова яркото нещо най-отгоре е слънцето. – Тате, ама то бил много хубав този свят. – Ами хубав е. – Тогава защо стоим в тази смрадлива тъмна дупка? – Ех, какво да правим сине – родина…
Петка се връща от разузнаване. Чапай го пита: – Къде е врагът? – Зад нас. – Тогава – напред!
– Искам синът ми да свири на духов инструмент. – Има ли талант? – Да, от два метра и половина гаси свещ.
– Тази картина е струвала на художника цели три години труд. – Не може да бъде! – Така е. Нарисувал я е за две седмици, а през останалото време се мъчил да я продаде.
Между приятелки: – Новият ни съсед е много музикален човек. – Защо мислиш така? – Вчера, когато дъщeря ми свиреше на цигулка, той ни счупи прозореца, за да я чува по-добре!