982
Командирът на батареята оглежда позициите и вижда обслужващите оръдието да лазят в храстите. – Защо пълзите така? – пита той. – Тази сутрин замаскирахме оръдието и сега не можем да го намерим – докладва ефрейторът.
Командирът на батареята оглежда позициите и вижда обслужващите оръдието да лазят в храстите. – Защо пълзите така? – пита той. – Тази сутрин замаскирахме оръдието и сега не можем да го намерим – докладва ефрейторът.
Пациент изскача от операционната зала. Наблизо минавала една сестра и попитала: – Защо бягате? Пациентът отвърнал: – Защото старшата сестра каза: "Не се притеснявайте! Операцията на апендицит е много лесна!". Но тя каза това не на мен, а на лекаря, който ще ме оперира…
– Старшина, вие ни казахте, че това е патешки пастет, а в пастета няма и следа от патици! – Редник, вие опитвали ли сте войнишки сухар? – Да, разбира се! – А да сте намирали вътре войник?
В началото на 2005г., в раздела "Любими герои" на вицовете суперадмините на гювеча отвориха страница "поручик Ржевски". Със задоволство установявам, че тя се оказа много популярна. Но течение на времето забелязах, че независимо от широката слава на името "Ржевски", много читатели гледат на него като на плод на народното творчество. Това обаче не е така. Това име има дълга и славна история. Поручик Ржевски не е някаква фантазия, а своего рода квинтесенция на Руската държава по време на първата Отечествена война, по време на която храбро се е борил с французите напълно реалният подполковник Павел Ржевски, многократно награждаван с ордени и златно оръжие. Родът Ржевски, упоменат за първи път през 1315г., води началото си от Рюрик, и това вече не е виц, а част от историята на Русия. Първият Ржевски, който носил званието "поручик" е бил Юрий Алексеевич, изпратен с указ на Петър Велики да учи морско дело в Италия. Нещо повече. Малко известен е фактът, че великият поет Александър Сергеевич Пушкин е всъщност праправнук на поручик Юрий Ржевски. Оказва се, че ако ги нямаше Ржевски, нямаше и да го има Пушкин, "слънцето на руската поезия". А Николенка Ржевски, далечен братовчед на поета, е бил и негов съученик в лицея. Има една забавна история за това, как професорът от Лондонския университет Георгий Ржевски избягнал митническия контрол на руската граница. Просто е трябвало да си покаже паспорта. Това обаче не трябва да хвърля сянка на съмнение върху уважаваните митнически власти, които изменят на своите професионални пристрастия, както казва поручик Ржевски, "много рядко и само за водка".
Двама си говорят и единият се жалва: – Сещаш ли се за оня огромен гьол пред нашата къща? – Да, какво? – Писах на кметството да им се оплача, казах им че е цяло блато. – И те какво? – Пратиха ми учебник за развъждане на гъски.
Вървят си хората по улицата и чуват писъци от високите етажи на един блок. Гледат нагоре – някакъв мъж хвана жена за краката и я провесил през балкона. Опитва се да я изхвърли, обаче тя се държи яко за железата и пищи. Народа вика: – Пусни жената бе! – Това не е жена! Това е тъща ми! – Брей, как се държи говедото, не дава да го пусне човек…
Двама пияни се прибират късно вечерта. Единият казва: – Аре на бас, че като се прибера, първата дума, която ще каже жена ми ще бъде – "Съкровище" – Ти луд ли си, бе, я се погледни, пиян си като кирка, а очакваш жена ти да ти вика съкровище… – Аре, бе, дай да се хванем на бас! – Няма смисъл, бе, нали я знам жена ти каква е кобра… – Хвани се на бас, бе… – Добре, да вървим… Отиват пред вратата и първият драска по нея и вика: – Съкровищеееее, отвори вратата… Отвътре се чува: – Съкровище!?!! Аз ей сегичка ще те спукам от бой…