Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ

  • 1473

    Прочута стриптизьорка се оплаква на приятелката си: – Трябва да знаеш, че всичко ми дойде до гуша. Така съм уморена от всичко, че когато се върна в къщи, единственото, което ми се иска е да се облека и да си легна…

  • 9849

    Баща проверява тетрадката по математика на малкия си син и казва: – Защо така грозно пишеш? И какви са тези ченгели? – Това не се ченгели, а интеграли…

  • 8741

    Жена се кара на мъжа си, че много пие и той й казва: – Хайде да те видим колко си умна. Донесал съм един тест. Кажи две валути. – Много трудно. Долар и Евро. – Кажи две противозачатачни. – Много трудно. Мога да ти кажа десет. – Кажи две реки в Исландия. – ??? – Видя ли? Само пари и секс са ти в главата!

  • 7108

    – Иванчо, защо всяка сутрин като минаваш край нас се смееш? – Ами, разказвам си вицове и затова. – Вчера се смя много силно. – Разказах си един дето не го бях чувал.

  • 9309

    Професор дълго и мъчително изпитва студент, за да му пише тройка. Накрая вече уморен казва: – Добре! Кажи нещо, което си чел от лекциите! Студентът мълчи. – Добре, добре… тогава поне кажи, кой ви четеше лекциите? Студентът отново мълчи. – Ще ти дам насочващ въпрос: ти или аз?

  • 11466

    Иван Вазов е имал рядкото щастие, да стане патриарх на българската литература.

  • 5614

    Приятелки споделят: – При полов контакт гледаш ли съпруга си в очите? – пита едната. – Един път опитах, но беше страшно… – Защо? – Защото той беше отворил вратата и стоеше там…

  • 6004

    Млад писател и жена му са поканени на прием. Тя е предмет на всеобщо внимание, мъжете непрекъснато я канят на танц. – Тя е очарователна – казва домакинът – А роклята й е истинска поема! – Не една поема – отговаря младият писател, – а петнайсет поеми, пет разказа и три статии.

  • 9838

    Лекция вечерта. Изведнъж изгасва тока. От аудиторията се чува глас: – Мамка му, тъмно е като в кучи гъз! Професорът: – Колега, аз много уважавам хора, които са били навсякъде.

  • 2105

    В столовата: – Кой е дежурен? – Аз, господин полковник! – Защо не слагате дафинов лист в супата? – Войниците не щат да го ядат, господин полковник!

  • 10186

    Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки: Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви. (Случаят е действителен!)

  • 11329

    Молят стар морски "вълк" да разкаже за най-страшната буря в живота му. Той се замисля за момент и казва: – Това се случи на другия ден след сватбата ми, когато хвърлих фаса на пода на хола… Беше страхотно!

  • 5963

    Блокирай дейността на свещенослужителя, за да остане в покой демографската единица! Т.е. Вържи попа, да ти е мирно селото!

  • 8806

    – Къде си тръгнал? – Да пия бира. – Дявол да го вземе, защо ме навиваш бе, човек?

  • 8507

    Майка, очакваща второ дете, решава да посвети в това първородния си син: – Слушай Васко – казва тя – ти какво би искал: братче или сестриче? – Виждаш ли мамче – отговаря малкият – ако това няма много да ти развали фигурата, бих предпочел пони!

  • 904

    Какво си мислят музикантите в една група докато свирят?Барабанистът: Леле какъв завързан и готин ритъм свиря и какви брейкове праскам!Китаристът: …а леле майко какви жици, какви рифове праскам – всички мацки са мои!Вокалът: Пея като змей – височини, низини – жесток съм, нема проблеми с мадамите!Клавиристът: Леле какви пръсти кърша, кви сола, хармонии – мамата си трака!Басистът: До-до-до-до, сол-сол-сол-сол…