5432
Командирът на полка минава покрай новобранец и го пита: – Как е службата, момчето ми? – Значи ти си баща ми! Мама те търси вече 18 години.
Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ
-
-
-
-
2603
(разказва се в нетрезво състояние) Един щъркел ъ…летял, летял, летял. Погледнал към земята и видял една зъмя. Отишъл, кълъвнъл я. Убу мъ, зъмята итра: клюнъта-гъзъта и беж да я няма. Един щъркел ъ…летял, летял, летял. Погледнал към земята и видял една зъмя. Отишъл, кълъвнъл я. Убу мъ, зъмята итра: клюнъта-гъзъта и а пак да избяга, ама щъркелът по-итър: клюната в гъзъта и а сега цинкулирай, да ти еба майката.
-
3078
Попитали радио "Ереван": Може ли в Люксембург да победи комунизма? Отговор: – Не! Не е възможно такъв голям хаос да стане в такава малка страна.
-
-
-
7224
Една вечер след като семейна двойка си легнали, мъжът нежно потупал съпругата си по рамото. Тя се обърнала и му казала: – Съжалявам, скъпи. Утре сутринта имам преглед при гинеколога и сега просто не мога. Мъжът неудовлетворен легнал по гръб и се опитал да заспи. Но не успял. След няколко минути отново потупал жена си по рамото и прошепнал: – А имаш ли преглед при зъболекаря си?
-
-
-
-
-
4167
Връщал се заека от командировка в съседната гора, и среща лисицата, която се държи отзад и едва ходи: – Как си, лисо? – попитал я заека. – Остави се, зайо, любезния лос се е развилнял, хвана ме и ми скъса задника… Бягай зайо, защото… – рекла му лисицата. Позамислил се зайо и продължил към хралупата си. Не щеш, ли след малко видял вълка, и той се държи отзад и охка. – Какво става с тебе, Вълчо? – рекъл заека. – Ох, зайо, любезния лос е побеснял, хвана ме и ми скъса задника… не виждаш ли… Бягай, защото… – едва-едва рекъл вълка. Позамислил се пак зайо и ускорил крачката към къщи. Вървял, вървял и изведнъж гледа мечката, седи на един пън, държи се отзад и горко плаче: – О-о-о, зайо, любезния лос ме хвана и ми скъса задника, погледни, о-о-о, бягай, зайо, бягай! – рекла мечката. Уплашил се заека и хукнал да бяга. Стигнал до хралупата, навел се да отключи, пъхнал ключа и изведнъж чул зад себе си: – Добърррр деннннн!
-
5931
– Та значи, внучетата ми, това се случи през 19-та година. Загубих се в гората в една ужасна зимна нощ и съвсем се бях отчаял, когато забелязах светлинка между дърветата. Допълзях с последни сили и гледам – свети прозорчето на малка къщичка. Открехнах вратата а вътре – топло, уютно – в камината гори огън, а зад едно голямо бюро отрупано с книги стои един плешив човек с брадичка. – Дядо, дядо, ама това е бил другарят Ленин! – Той самият, дядовите. Та гледа ме той а аз казвам: "Може ли да се постопля при вас другарю – изгубих се в бурята, умирам от студ". А той каза само "Вън!" … а очите му добри, добри…
-
-