8142
Мутра в магазин за компютри: – Дай един компютър, ама да не е менте. – "Бял" или "жълт"? – Други цветове нямате ли?
Мутра в магазин за компютри: – Дай един компютър, ама да не е менте. – "Бял" или "жълт"? – Други цветове нямате ли?
Двама студенти се връщат по нощите от купон. Пътуват в тролея и единият изведнъж започва трескаво да си пребърква джобовете: – Мамка му! Къде ми е билета? Загубил съм си билета. – Карай бе, за какво ти е тоя билет, ние вече почти стигнахме. – Как за какво! Бях си завил закуската в него.
Върви войник със синина под окото. Спира го старшината. – Редник, какво има под окото? – Сержантът ми направи забележка…
Седи си пещерния човек пред пещерата и си остри каменния нож. Пристига при него, разплакана, съпругата му: – Ъп, Ъп, ела моля те да помогнеш – един саблезъб тигър влезе в пещерата на майка ми… Ъп я погледнал съвсем спокойно и продължавайки да остри, отговорил : – Кво ме занимаваш с глупости! Въобще не ми пука кво ще стане с някакъв си саблезъб тигър…
Проверка в поделение. Генерала седи на пейка заедно с група проверяващи, когато забелязва войник да се шляе. Веднага взима меерки: – Ей шматковец, я ела тука. Войника със строева крачка се доближава и рапортува: – Редник Шматковец се явява по ваша заповед, г-н генерал. Генерала се учудва: – Ама ти верно ли се казваш "Шматковец"? – Не, г-н генерал, ама нали при Чапай всички са били чапаевци…
Девойка влиза в казино и иска да заложи голяма сума на едно число. – 22. – Госпожице, това не е разумно. – 22. Пада се 22. – Всичко отново на 22. – Госпожице, ще загубите всичко! – 22. Отново се пада 22. – Всичко пак на 22. – Госпожице, това е направо самоубийство! – 22. И отново топчето спира на 22! Крупието е шашнато: – Госпожице, откъде разбрахте? – Всичко е много просто: Аз пристигнах днес със самолет Боинг 777, номерът на билета ми беше 777, возих се до хотела с такси с номер 777, в хотела ми дадоха стая 777, когато се разхождах по улицата видях вашето казино със светещи три седмици. Тогава разбрах, че е настъпил моят час, събрах трите седмици и се получи 22.
Партизанин разказва на пионерчета бойните си спомени: – Гледам напред – бре, ебало си мамата! Поглеждам наляво – ебало си мамата! Поглеждам надясно – ебало си мамата! Гледам назад – малей, и там си ебало мамата! – Бре, каква памет! – чудят се пионерчетата.
Дъщерята се връща от купон рано сутринта на следващия ден, залита пиянски, стои ухилена и върти гащичките си на пръста си. Майката я подхваща с въпрос: – Къде беше? С кой беше? Какво правихте? – Къде бях не помня. С кого бях не помня. Какво правихме – не знам как се казва, но от днес ми става хоби!
– Пръстите на дъщеря ви са като мълнии – обръща се учителят по пиано към майката на своя ученичка. – Искате да кажете, толкова бързи? – Не. Никога не уцелват втори път същото място.