3802
Попитали радио Ереван: – Защо краката на човека миришат? – Защото излизат от задника.
Попитали радио Ереван: – Защо краката на човека миришат? – Защото излизат от задника.
Един човек взел, че паднал в реката и започнал да се дави. Минава друг наблизо и му казва: – Подай ми ръката си! Подай ми ръката си! Обаче от страна на удавника никаква реакция. Спасителят се огледал наляво-надясно за помощ и видял табелка, на която пише: "Габрово 5 км". Досетил се каква е работата и казал: – Дръж ми ръката! Дръж ми ръката! И удавникът тутакси се хванал за ръката на помагащия човек.
Детска градина. Следобедният сън е минал и малко момичнеце се опитва половин час да си обуе панталонките. Нищо не се получава, защото ту двата крака попадат в единият крачол, ту го обува наопаки. Към нея се приближава учителката и пита: – Как върви обличането? Момиченцето се изправя, запотено, запъхтяно и със злобен глас казва: – Точно, както казва мама нощем на татко: "Дълго, уморително и безрезултатно!"
По телевизията дават италиански филм. В едър план разгневена жена крещи на мъжа си: – Идиото! Кастрато! Импотенто! Гласът зад кадър превежда: – Иди си, скъпи, аз съм много разочарована от теб!
Някъв си карал БМВ-то със 120 км/ч. В колата музиката дъни яко, вътре разни лазерни светлини, чудеса. Ама по едно време гледа някъв с Трабант го задминава. Тоя пощурял и дал газ. След малко обаче Трабанта пак го задминава. Тоз направо го приел като персонална обида и настъпал газта до тенекията. След малко обаче трабантаджията пак го настига. Тоя вече му кървясали очите, казал си "Ще го смажа тоя!" и направо качен на волана и залепен за предното стъкло увеличил колкото можело. Като настигнал трабанта ми изревал: – И сега какво! Трабантаджията го погледнал спокойно и казал: – Ииии сега на втора…
На вратата се звъни. Жената отваря. Срещу нея – млада девойка: – Извинете, съпругът ви вкъщи ли си е? – Не, няма го. – Дойдох да му върна носната кърпичка, ето заповядайте, предайте му я. – Нещо сте била настинала и той ви е дал кърпичката си, така ли? – Не, просто малко си поплаках след това…
По Татово време двама политически затворници излизат от затвора. – Ауу, какъв дъжд вали – казва единият. – Абе, остави ги… да правят каквото искат – отговаря другият.