Дресьор на лъвове показва номер: Слага си члена в устата на лъва и го удря с юмрук по главата. След което остава абсолютно невредим. – Моля за доброволец от публиката – казва дресьора. От публиката излиза бабичка. Дресьора: – Да, заповядайте, госпожо. Бабичката: – Обаче ще може ли да ви помоля нещо – само да не ме удряте толкова силно по главата.
Веднъж един дървосекач сякъл дърво над реката и изпуснал брадвата си в нея. Той заплакал от мъка, но пред него се явил Господ и попитал: – Защо плачеш, човече? – Как да не плача, изпуснах в реката брадвата си и вече няма да мога да заработвам, за да храня семейството си. Тогава Господ извадил от реката златна брадва и попитал: – Това ли е брадвата ти? – Hе, това не е моята брадва, – отговорил дървосекачът. Господ извадил от реката сребърна брадва и попитал: – Може би, това е твоята брадва? – Hе, и това не е моята брадва, – отговорил дървосекачът. Hай-накрая, Господ извадил от реката желязна брадва. – Да, това е моята брадва, – зарадвал се дървосекачът. – Виждам, че ти си честен човек и съблюдаваш моите заповеди, – казал Господ, – затова вземи със себе си за награда и трите брадви. Дървосекачът започнал да си живее в добрина и охолство, но за нещастие един ден в реката паднала жена му. Той отново горчиво заплакал. И отново му се явил Господ и го попитал: – Защо плачеш, човече? – Как да не плача, като в реката падна жена ми… Тогава Господ извадил от реката Дженифъp Лопес и попитал: – Това ли е жена ти? – Да, това е моята жена, – pадостно отговорил дървосекачът. Господ се разгневил: – Ти ме излъга, защо направи това? – Виждаш ли, о Господи, – отговорил дървосекачът, – тук стана малко недоpазумение. Аз щях да кажа, че това не е моята жена. Ти тогава щеше да извадиш от реката Катрин Зита-Джоунс, а аз пак щях да кажа, че това не е жена ми. Тогава щеше да извадиш от реката моята жена, и аз щях да ти кажа, че точно това е тя – моята жена. Ти щеше да ми дадеш за награда и трите, и какво щях да ги правя? Аз нямаше да мога да изхранвам и трите, и ние четиримата щяхме да сме много нещастни. Моpал: Когато мъжете лъжат, то те го правят достойно и за общото благо.
Шефът на борците решил, че трябва да има ботуши от крокодилска кожа. Викнал двама подчинени и им казал: – Пращам ви в Африка, не ви знам какво ще правите, ама да ми се върнете с чифт крокодилски ботуши! Отиват ония, почва се як лов… Хващат крокодил, единия го държи за главата да не хапе, другия му вдига тялото над водата. Първият пита: – Има ли ботуши? – И тоя няма! – Добре, пускаме го.
ТИР се движи с голяма скорост. Изведнъж покрай него преминава като стрела велосипедист. Озадачен шофьорът на тира настъпва газта и изпреварва велосипедиста. След минута велосипедиста отново го изпреварва. Безкрайно учуден шофьорът включва всички възможни мощности и отново изпреварва велосипедиста. След секунда велосипедиста отново го изпреварва. Помисляйки, че има някаква повреда шофьорът на тира спира и слиза. В един момент велосипедиста се връща на заден ход. Тираджията го пита: – К"во става бе, мой човек? Аз ли не съм наред или ти караш по-бързо? Задъхан велосипедиста му казва: – А..з, а…з щ…е ти еба майката ако още един път ми закачиш тирантите…
Полицай спрял лек автомобил, погледнал към шофьора, който здраво е затегнал обезопасителния колан и казва: – Честито! Вие току що спечелихте 500 лева от асоциацията за безопасно движение по пътищата. Какво мислите да направите с тези пари? – На първо време смятям да изкарам шофьорски курс. Тогава се обадила седящата до шофьора жена: – Полицай, не го слушайте, той винаги говори така, когато е пиян. От задната седалка се поразмърдал един задрямал младеж. Видял полицая и казал: – Знаех си че с тази крадена кола до никъде няма да стигнем. Последвало шумолене в багажника и един глас се обадил: – Минахме ли най-после границата?
