1464
По време на проверка войниците се оплакват: – В чорбата има камъчета! – Що за оплаквания? – сопва се капитанът. – Вие сте тук, за да служите на родината! – Да, но не за да я ядем…
По време на проверка войниците се оплакват: – В чорбата има камъчета! – Що за оплаквания? – сопва се капитанът. – Вие сте тук, за да служите на родината! – Да, но не за да я ядем…
Свидетел пред съда: – Председателят на текезесето вършеше големи злоупотреби: раздаваше храна на партийните секретари, а ощетяваше другите животни.
Катеричката излиза сутринта от хралупата и се прибира чак вечерта. Мъжът й побеснял: – Къде беше ма, пребивам те. Катеричката: – Не ми се карай, да знаеш само – хванаха ме в гората едни хулигани и три дни ме изнасилваха. – Бе какви три дни, нали те няма от сутринта. – Ама аз дойдох само за малко.
Блондинка звъни в софтуерна фирма: – Програмата ви не работи! Какво да правя? – Прочетохте ли внимателно указанията? – Да, да, направих всичко, както е написано – не работи. – Прочетете още веднъж първата страница. – Чета: "Натиснете ENTER". Натискам… Не работи. – Четете нататък. – Чета: "Пуснете ENTER". О! Заработи!
Маниак на преглед при психиатър. Психиатърът: – Кажете ми какво е това – две колелца, две дръжки, а по средата гвоздей? – Ами, това е някакъв очилатко, а между очите му са забили пирон! – Не познахте. Ножица. – Забили са му ножица?! Баси маниашкото!
Студент петокурсник е на купон, а на вратата доцентът му се моли: – Хайде бе момче, за седми път се явяваш, нищо не знаеш, дай да ти пообясня нещата! Моля те бе, човек! – Я се махай, купон правя сега! Отчаян се връща доцентът, и гледа друг доцент се качва при студента. Последния, виждайки отчаяната физиономия на колегата си, пита: – И днес ли връща?
Шерлок Холмс чете сутрешния си вестник. И изведнъж – какво да види – собствения си некролог! Шашнат, звъни на д-р Уотсън: – Скъпи ми Уотсън, чете ли днешния вестник? – Да, Холмс… Каква трагедия! Вече казах на г-жа Уотсън, много е разстроена от смъртта ти. Между другото, откъде се обаждаш?
Мисис Смит приготвя вечерята, когато в кухнята влиза малкия Робърт. – Какво прави, миличък, цял ден? – Играх си на пощенски раздавач. – Пощенски раздавач? Как стана това, след като нямаш писма? – А, имах огромна купчина. Намерих ги в една стара торба на тавана, здраво завързани с панделка. Пуснах по едно във всяка кутия на нашата улица.