2664
"В северна България има големи залежи на трева и там е развито отглеждането на овце." Контролно по география
След тежка животоспасяваща операция близките на пациента се явявят при опериралия го хирург и му връчват пачка с банкноти.– Как мислите докторе ще живее ли?Докторът брои внимателно парите:– За сега не!
Един мъж завел приятеля си вкъщи, да му покаже новия апартамент. – Ето това е кухнята – казал той – а това тук е всекидневната, това е детската. Продължил да го развежда и отворил последната врата да му покаже спалнята, но с изненада видял, че там е жена му с друг мъж, запазвайки самообладание той казал: – Това е спалнята, а това съм аз когато ме няма вкъщи.
Директор отива на лекар и се оплаква от преумора. След като го преглежда, докторът го пита: – А как сте със секса? – Един момент… – директорът изважда бележника си и прави нужната справка. – Секс имам всеки понеделник, вторник, сряда, четвъртък и петък. – Множко е! – констатира лекарят. – Вторник трябва да отпадне! – Но докторе, това е единствената вечер, която прекарвам вкъщи.
Влиза притеснен човек при психиатър и разказва: – Положението е нетърпимо. Ще ме уволнят. Не се наспивам – тъкмо затворя очи и идва Клаудия Шифър. "Ще ме чукаш" казва. "Няма не мога, няма недей!". Оправям я, заминава си и ето я Наоми Кембъл. "С Клаудия Шифър можеш, а с мене не можеш. Така ли?" Оправям я и нея и ето я Линда Еванджелиста. "Да не чувам НЕ" – ми вика и се съблича… – Спокойно! Към колко часа идва Линда Еванджелиста? Един и половина?- казва докторът, – Това е много известен случай. Писал съм учебник. Значи, когато дойде Линда Еванджелиста и казвате – "Ето телефона на доктор Иванов. Той ще ви оправи". – Вие ме спасихте! – казва пациентът и си отива. Влиза следващият и започва: – Ужас! Не мога да се наспя. Тъкмо затварям очи и се озовавам на гарата в Русе. До мен полицай и войник с куче. Насочват оръжие и казват: "Виждаш ли ги тия десет вагона почвай да ги буташ към София!" И аз ги бутам, бутам и тъкмо стигам Централна гара и будилникът звъни. – Спокойно! – казва докторът, – Всичко е под контрол. Къде е най-големият зор? – Е, ми, някъде към Горна Оряховица. – Отлично! Казвате на униформените лица: "Сега ще дойде доктор Иванов и той поема пет вагона, аз – другите пет!" – Докторе, вие сте гений! – Работим, работим – казва скромно докторът, – между другото, към колко часа стигате Горна Оряховица? – Към един и половина… – Е, тогава не мога. Чакам Линда Еванджелиста…
– Това е същият ръкопис, който отхвърлих миналия път, нали? – пита редакторът. – Да – отговаря авторът. – Тогава защо ми го носите пак? Да не би да си мислите, че ми липсва? – Защото сега вече имате опит – отговаря авторът. – А преди три години едва започвахте…
Чапаев изпратил Петка да учи. Скоро получава от него писмо: "Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи." Отива Чапаев: "Какво, бе, Петка?". "Ами погледни навън", отговаря Петка. Гледа Чапаев, в отсрещния прозорец голи жени. Захваща се Чапаев, прави един висок зид на улицата и скрива жените. Прибира се Чапаев и вкъщи го чака ново писмо: "Чапаев, ела веднага, тук не може да се учи." Отива той и Петка му казва: "Качи се на масата и погледни." Качва се Чапаев, поглежда и пак се виждат жените. Пак зида Чапаев, прави зида по-висок и си отива. Вкъщи обаче ново писмо: "Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи!" Отива той, Петка му казва да се качи на гардероба, вижда Чапаев жените, прави по-висок зида и си отива. И пак: "Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи". Хваща той влака, пак пита "Какво, бе, Петка?". "Ами качи се на гардероба." Качва се Чапаев – нищо не се вижда. "Наведи се още малко", вика Петка, ама пак нищо. "Още, още малко." Накрая Чапаев толкова се навел, че паднал с трясък от гардероба и Петка рекъл: "Е така може ли да се учи?"
Ленин говори на събраните революционни матроси: – Другари, революцията се отлага! Феликс Едмундович отиде за риба! – Не можем ли да минем без него? – Без него можем, но без "Аврора" – не!