5637
Мюлер попълва данните на Щирлиц в служебната му биография. – Години? – пита го. – Ти колко ми даваш? – прави се на интересен Щирлиц. – Ако зависеше от мен – доживот бих ти дал.
Мюлер попълва данните на Щирлиц в служебната му биография. – Години? – пита го. – Ти колко ми даваш? – прави се на интересен Щирлиц. – Ако зависеше от мен – доживот бих ти дал.
Семейството на някакъв богаташ било на почивка на морето. Изведнъж от водата се чул женски вик: – Помощ, давя се! Богаташът се провикнал: – Хора, не мога да плувам! Давам хилядарка на този, който спаси жена ми! Скочил един и я измъкнал. Отишъл при богаташа, оня се вгледал в жената и казал: – Извинявай, братче, ама е станала грешка. Това не е жена ми, а тъщата. Спасителят казал: – Жалко… Колко ти дължа тогава?
Влиза човек в ловен магазин и казва: – Искам пистолет! – С колко патрона да е? Човекът се обажда на близката банка: – Ало, колко души ви e охраната?
Вървели Петка и Чапай през нощта и стигнали до една река с мост. – Чапай, – казал Петка – ще знаеш, че сто на сто белите пазят моста. Дай да минем през реката. – Петка-а-а, Петка, на теб само бели ти се привиждат. Прави каквото искаш, аз минавам по моста. Минал Чапай по моста и белите естествено го хванали. – Пол? – попитал командира им Чапай. – Женски. – отвърнал Чапай. – Как женски бе, виж какъв голям мъж си. Пол? – Женски. – Абе как така женски бе, виж какви големи мустаци имаш! – Путка съм аз, путка-а-а-а, хубаво ми викаше Петка да минем под моста…
– Келнер, защо цветята във вазата са изкуствени? – Защото сме вегетариански ресторант и преди като слагахме истински, клиентите ги мислеха за предястие.