На банкет гостите ред по ред четат поздравления и вдигат тостове в чест на юбиляра. След като са изпити много чаши, към поредния оратор се приближава един келнер и казва: – Извинете, но поздравителната ви реч, както ми се струва, е до лявата ви ръка, на мястото на салфетката, а това което четете, е менюто!
– Открих повреда в автомобила ви, мадам. – Какво има? – Късо съединение. – Ами, удължете го де!
Редактор пита автора: – Така и не разбрах, защо вашият роман се нарича "Бумеранг"? – Ами нали все ми връщате ръкописа обратно.
– Докторе, как правите толкова бързо сутрешния преглед в мъжкото крило на болницата? – Много лесно. Най-напред пускам сестрата да мине с най-късата си пола, а след нея минавам аз. На който пациент му е изпъкнало одеялото – за изписване е. На който не е – пращам го в реанимацията.
Една жена захванала да прави пролетно почистване и пратила мъжа си да изтупа килима. Отива след време да го провери и какво да види – човека хванал тупалката и едва-едва пляска с нея по килима. – Какво правиш бе, удряй по-силно! – скарала му се тя. – Не става, знаеш ли какъв прахоляк се вдига като ударя силно…
Щирлиц гледа паметника на незнайния воин. Мъжка сълза се отронва от окото му. "Прости ми, Саша, беше нещастен случай", мисли си Щирлиц.
