1685
Образът на Балканджи Йово ме вълнува от турско робство до днес. Увод в съчинение
В баровски фризьорски салон: – А сега, госпожо, да започнем с рентгенова снимка на главата ви…
Щирлиц вървеше по улицата на нощният новогоден Ханой. Изведнъж насреща му излиза дракон… "За щастие" – мисли си Щирлиц. "За вечеря" – мисли си драконът.
Говорят си двама наркомани: – Ей, вчера се запознах със страшна мадама. Поприказвахме си, взех й телефона… – Ами много хубаво. На другия ден оня пак разправя: – Ау, с друга мадама се запознах, и на нея й взех телефона… И така няколко дена, докато другия не издържал и казал: – За какво ти са толкова телефони бе, вземи поне един телевизор!
Умрял Тито. В Югославия обявили "мука" (национален траур). Граждани, неразбрали какво не бива да правят по време на траура, звънят в националното радио да питат: – Да пиемо мое ли? – Не мой! Мука! – А да играмо? – Не мой – мука. Да ви е тужно! – А да йебаме мое ли? – Мое. Али свакой со своя жена – да му е тужно. Да е пуна муката!
Щирлиц се прережда на голяма опашка в стола на Гестапо, а на разгневените погледи отвръща: – За героите на Съветския Съюз няма опашка!
Катаджия спира автомобил шофиран от блондинка. – Вие какво, не виждате ли какъв знак има ей там? Блондинката премрежва поглед в посока на знака, след това бърка в чантата си, накрая вади кутийка, отваря я, изважда отвътре очила, слага си ги, пак поглежда към знака и казва: – Не мога да кажа точно, но, според мен е препинателен….