643
– Иванчо, защо на диктовката имаш точно същите грешки като Марийка, с която стоиш на един чин? – Защото с нея имаме една и съща учителка, госпожо.
– Иванчо, защо на диктовката имаш точно същите грешки като Марийка, с която стоиш на един чин? – Защото с нея имаме една и съща учителка, госпожо.
Горбачов поканил Рейгън на гости в Москва. Пристигнал той. Всичко имало в изобилие – девойки, хайвер, водка… На сутринта Рейгън казва: – Слушай, приятел, а има ли в Москва река? Да се изкъпем! – Абе, има, ама е забранено да се къпеш в нея. – Стига бе! Нали ти си главният тука? – Ами добре, да вървим тогава… Изкъпали се в реката. Тръгнал да излиза Горбачов от водата, а срещу него пазача. – Ти що се къпеш тука, бе? Нали знаеш, че е забранено? Сега ще платиш глоба! Горбачов: – Ама аз съм Горбачов! Пазачът: – Да бе, как пък не! Сигурно оня дето е в реката, като излезе ще каже, че е Рейгън…
Стефчо копае трап. – Отлично, трудовак! – Ще се старая, г-н фелдфебел! – Никакво "ще се старая!". Колко пъти ви е казвано, че на поздрава "добре", "отлично" и пр. се отговаря, не "ще се старая", а "за Вас, г-н командир!" И фелдфебелът с осанка на Наполеон продължава обиколката си. Стефчо продължава да копае. Ротният незабелязано пристига и пита: – Хм, ти защо копаеш този трап? Стефчо е малко смутен, но все пак героически отговаря: – За Вас, г-н командир!
Трима рибари хванали златната рибка. Тя им казала: – Пуснете ме и ще ви изпълня три желания. Но тъй като сте трима – на всеки по едно. – Добре, – казал първият, – имам един проблем. Аз съм шофьор на камион, постоянно обикалям из страната. И катаджиите все ме спират, все ме глобяват, все подкупи искат… Направи нещо по въпроса. – Ето ти една торба злато да си плащаш. – Аз пък живея в блок. – казал вторият. – Пълно е с хлебарки, не мога да се отърва. Направи нещо. – Ето ти една малка хлебарка. Пусни я в апартамента, тя ще избие всички останали хлебарки и после ще се самоубие. – А аз живея в къща. – казал третият. – Пълно е с плъхове, няма отърване от тях. Направи нещо. – Ето ти един малък плъх. Пусни го в къщата, той ще избие всички останали плъхове и ще се самоубие. Първият рибар помислил малко и казал на рибката: – Знаеш ли какво… Я си вземи торбата със злато и ми дай един малък полицай.
В едно село ще се играе пиеса за живота на хан Крум. В последния момент артистът, играещ хана се разболял и нямало свободен актьор, който да поеме ролята му. Единствено циганина Хасан, който работел като сценичен работник бил без работа. Решили останалите че той ще играе главната роля, навили го казвайки му че той само ще седи и ще повтаря това което му каже суфльора (за тези, които не знаят- това е подсказвача на сцената, да не си помислите, че е нещо друго). Вървяла добре пиесата, вървяла добре, но до едно време (сега трябва да стане нещо смешно, иначе това няма да е виц за първо място). Станало време когато един от подчинените на хана казва: – Черни облаци са се надвесили над България, ювиги хане! Стои циганина и чака суфльора да му подскаже, но той мълчи. – Черни облаци са се надвесили над България, ювиги хане! – повторил героя. Отново мълчание от страна на Хасан, а суфльора търси ли търси отговора на тази реплика в сценария, но не може да го намери. Притеснен, за трети път подчиненият решил да опита и потретил: – Черни облаци са се надвесили над България, ювиги хане! – казал той с повишена интонация (уж така е в сценария). Вдигнал учудено ръцете си суфльора, а Хасан като размислил казал: – Голям дъжд ша ни пере!