6649
…Иванов получи свирка от рефера… Коментатор
Мъж се враща внезапно от командировка. При жена му има любовник. При позвъняването на входната врата, се скрива в намиращата се в хола старинна броня. Мъжът и жената си лягат, но не заспиват. Нашият човек чакал час-два и накрая му омръзнало. Вдигнал меча и дрънчейки покрай слисания съпруг, попитал: – Да сте виждали Калоян?
Капитан се обръща към подчинения му войник: – Гледам, редник, че Вие сте прекалено умен. – Кой? Аз ли? – пита войничето. – Ти ами! Няма да съм аз я!
Даскалицата влиза в час и гледа – на дъската нарисуван огромен член. – Кой го нарисува това? – пита тя. – Аз! – признава си Иванчо. – Всички да излязат от стаята, да остане само Иванчо, ще му кажа аз на него! Децата излизат и чакат в коридора. След половин час от стаята излиза Иванчо, закопчава си панталона и вика: – Видяхте ли сега колко е важна рекламата!
– Пошегувахме се и стига толкова. – казал Брежнев и залепил веждите си под носа.
На изпит по физика. Влиза първият студент. – Колега, представете си сега че пътувате във влак. – казва изпитващият. – Става ви горещо, какво ще направите? – Ами ще отворя отворя прозореца. – казва студента. – Добре, това до какво ще доведе, до намаляване или увеличаване на скоростта? – До намаляване. – Грешен отговор, колега, съжалявам – двойка. Излиза студента и предава на другите. Влиза вторият. И на него изпитващият задава същия въпрос. – До увеличаване. – казва уверено студента. – Грешен отговор, колега, съжалявам – две. Излиза отчаян студента и предава на следващите. Влиза трети. – Така. колега, представете си сега че пътувате във влак. – казва изпитващият. – Става ви горещо, какво ще направите? – Ами ще си съблека якето. – казва студента. – Добре де, ще ви стане още по-горещо? – Ами ще си съблека пуловера. – хитро пак отговаря студента. – Добре де, ще се пукнете от жега в купето, какво ще направите? – Абе от жега умирам ама не отварям прозореца!
КАКВО НЕ ТРЯБВА ДА КАЗВАТЕ НА ПОЛИЦАЙ КАТО ВИ СПРЕ: 01. Съжалявам, не бях обърнал внимание на радар-детектора… 02. Лошо ченге, няма поничка за теб. 03. Добри сте, трябва да сте карали поне със 140 за да ме настигнете. 04. Мислех, че трябва поне да си в добра форма, за да станеш полицай… 05. Вярно ли е, че единствената причина да ставате полицаи е, че сте глупави за МакДоналдс? 06. Какво ще кажеш за двайсетак, виждал ли си такива досега? Това са доста понички и кафета… 07. Ще проверяваш ли багажника? – наистина не ти трябва да правиш това… 08. Е, корумпиран ли си, или…? 09. Искаш ли да развъртим един джойнт? 10. Чакай, би ли подържал малко тоя кървав нож!? 11. Превишена скорост? Аз? Не. Просто се опитвам да се махна от тоя скапан, малък кокошкарски град, пълен с развъдени, слабоумни мухльовци, колкото се може по-скоро…
Гарабед и Киркор се срещнали след много години. Оказва се, че Гарабед е лекар, а Киркор – шофьор на камион. Киркор се оплаква: – Знаеш ли, днес возих едно маце. Довечера ще ми дойде на гости, но аз незнам дали ще мога. – Нали ти казвам, че съм лекар. Ще ти изпратя по Агопчо лекарство. Гарабед се прибрал у тях и казва на Агопчо: – Занеси това флаконче на чичо си Киркор и му кажи сега да вземе едно хапче и при подобна ситуация пак по едно. Агопчо се заиграл. По едно време се сетил за лекарството на Киркор, затичал се и от улицата му хвърлил флакончето през прозореца: – Ей, чичо Киркор! Татко ти изпраща това. На сутринта Гарабед се обажда по телефона на Киркор за да провери резултата. – Е, Киркор. Как беше? Отатък се чува тих, измурен, шепнеш гласец: – Мани, мани! – Ти да не си изпил всичките хапчета от флакончето? – Да, да. – Е, и? Колко? Колко пъти? – Седемнадесет. – А тя? Тя оживя ли? – Ами! Тя не дойде.