6099
На репетиция на духов оркестър диригента прави забележка: – Втория тромпетист свири фалшиво! Глас от оркестъра: – Втория тромпетист още не е дошъл. – Добре, кажете му като дойде.
На репетиция на духов оркестър диригента прави забележка: – Втория тромпетист свири фалшиво! Глас от оркестъра: – Втория тромпетист още не е дошъл. – Добре, кажете му като дойде.
По време на лов Негово Превъзходителство стреля по дива патица, но не я улучва. – Убих ли я? – пита той лесничея. Лесничеят отговаря с поклон: – Ваше Превъзходителство благоволи да помилва патицата.
Учителката пита Иванчо: – Ти вчера защо не дойде на училище? – Ами… баба ми се опари… – Ей, и много ли? – Много – кремираха я!
Малкият Иванчо се промъква през нощта в спалнята на родителите си. – Татко, донеси ми една чаша вода. А през това време, аз ще друсам леглото на мама.
Лекар към пациента си: – Защо скочихте от прозореца? Та вие сте имали невероятен късмет! Просто се чудя как сте останали жив! – Скочих, защото приятелката ми ме излъга. – Струва ли си за една лъжа да се самоубивате? – Не, но тя ми каза, че баща й го няма вкъщи, а той беше там…
Професор, пелтек и бързак трябвало да скачат с парашути от самолет. Първи бил професорът. Казали му да брои до три, преди да отвори парашута. Понеже бил професор се зачудил: "Защо трябва да броя до три, а не до две?" Докато се чудел паднал на земята. Втори бил пелтекът: "Е-е-е-дно, д-д-две…" и той паднал на земята. Трети скочил бързакът: "Едно, две три, о-о-о-, забравих си парашута".
Иванчо среща бременна жена на улицата. – Какво има в корема ти? – пита Иванчо. – Дете. – Обичаш ли го? – Да, разбира се! – Ами тогава защо си го изяла???
Учителката дава на децата тема да пишат съчинение: "Какво щях да правя, ако бях директор". Всички почват да пишат, само Иванчо стои. – Иванчо, защо не пишеш? – Чакам да дойде секретарката.
Питат Радио Ереван: – Защо само 30 процента от жените попадат в рая? – Защото, ако бяха повече, това щеше да е адът.
Сър Джон бил безкрайно влюбен в лейди Мери. Всяка сутрин той минавал на белия си кон под прозорците на нейния замък, но тя дори не го забелязвала. Един ден той боядисал коня си в зелено, отправил се към дома на възлюблената си и си мислел: "Когато лейди Мери ме види ще възкликне: – Сър Джон, какъв зелен кон имате! – а аз ще й отвърна: – Да, но аз Ви обичам!" Щом стигнал до замъка, на прозореца се показала лейди Мери и извикала: – Сър Джон, аз Ви обичам! – Да, ама я виж какъв зелен кон имам!