Действителни записки на лекари: "Пациентът има две деца, но никакви други аномалии." "На втория ден коляното беше по-добре, а на третия ден беше напълно изчезнало." "Пациентът е тъжен и плаче непрекъснато. Освен това е и депресиран." "Пациентът отказва аутопсия." "Пациентът няма предишен опит със самоубийства." "Пациентката е вкочанена от пръстите надолу." "Пациентът е депресиран, откакто се запознахме през 1993 г."
– Келнер, тези мухи в ресторанта ви ме дразнят! – Кажете кои конкретно и аз ще ги изловя.
Мъж отива при комшията си с две кофи за вода и го пита: – Може ли да си налея вода от твоя кладенец? Докато съседът му отговори той напълнил кофите и изтичал в двора си. След малко пак се връща. – Дай вода! Налял си и избягал. И така няколко пъти. Най-накрая комшията му го попитал: – Абе ти нали си имаш кладенец! Защо вземаш вода от моя? – Имам си, ама тъщата падна в него и водата й стига само до брадичката та доливам.
Внедрява КГБ в Щатите шпионин – Агоп. Паролата е "Шиете ли шарени дюшеци?". Дали му адреса на явката и го пратили по живо – по здраво. Двадесет години по-късно КГБ се сеща за Агоп-шпионина и изпраща на адреса човек за свръзка. Отива човека и вижда една пететажна сграда, а на звънците пише: Агоп Мелконян, Агоп Агопян и т.н. На един от звънците обаче под името вижда, че има написано "дюшекчия". "А, нашият е!" – си мисли агента и звъни. Чува мъжки глас и пита: – Шиете ли шарени дюшеци? – А, братле, грешка – аз съм Агоп-дюшекчията, а Агоп-шпионина е на третия етаж, вляво от асансьора…
Студентът по маркетинг Иван Иванов написва в свободното си време любовен роман. Издава го в тираж 10 000 броя. Гледа – никой не го купува. След консултация с научния си ръководител проф. Димитър Доганов помества обява във вестника: "Млад и симпатичен милионер търси сериозна връзка с дама, приличаща на героинята в романа на Иван Иванов". На следващия ден тиражът е изчерпан.
Баща на сляпо дете отива на лекар за да разбере има ли някаква надежда да прогледне детето му. Лекарят отврьща: – Момчето ще прогледне когато умре баща му. Човекът отишьл в едно заведение да се напие, та да умре достойно. Пил, пил, но не го ловяло, защото знаел че ще умре. Решил да тръгне по платното та да го блъсне автомобил. Вьрвял, вървял, но нищо не го блъснало. Прибрал се у дома си. Жена му го посрещнала радостна на вратата: – Абе мъжо, къде ходиш? Детето прогледна! А, и комшията умря.
В ресторанта: – Съжалявам, господине, но не пускаме клиенти без вратовръзки… – Но вътре има хора не само без вратовръзки, но и без ризи! – Ооо, навярно те вече са си платили сметките…
