Борче отива при шефа и пита: – Шефе! Насекъде пишат нюанси, нюанси… Абе кво е тва нюанси? Шефът: – Глей сега Картоф… Трудно е да се обясни с думи. Я си свали гащите. Картофа сваля гащите, шефа го обръща и го опъва отзад. – Ето сега, значи, ти си с хуй в задника и аз съм с хуй в задника, обаче има нюанси…
Eдно борче си купило чисто нов джип. Подкарал си го той из града и му се кефи. Не щеш ли на едно кръстовище някой много яко го удря отзад, обръща се той и гледа една огромна лимузина. Бясно борчето скача от джипа, отива отваря лявата врата на лимузината, от там изкарва едно деденце в балтон, хваща го за реверите, вдига го от земята и му крещи: – Е сега те утепах! От другата врата на лимузината скача друго борче и крещи: – Абе брато, остави го бе, тва е шефа, волана е от дясно!
– Защо, когато политик се подпре на стена, тя пада? – Защото по – умният отстъпва!
Богат златар предупреждава кандидата за охрана: – Дълго време ще трябва да стоите само на едно място. Дали ще издържите? – О, свикнал съм. Скоро излязох от затвора.
Какво можем да научим за компютрите от филмите? 1. Когато пишете дълги изречения нямате нужда от клавиша интервал. 2. Всички монитори използват букви, високи 5 сантиметра, и приятни за окото цветове. 3. Всички високотехнологични компютри като тези, използвани от NASA, ФБР и др., имат дружелюбен графичен интерфейс. Началният екран показва знакът на организацията и поле за въвеждане на паролата за достъп до секретната мрежа. 4. Тези, които нямат такъв интерфейс, имат невероятен команден шел, който разбира правилно и изпълнява команди, написани на човешки (независимо точно какъв) език. 5. Докато тършувате из PCто не можете да срещнете отговор от вида: "Bad command or file name". 6. Можете да достигнете до всички тайни данни в мрежата като просто напишете от клавиатурата: "Искам достъп до всички секретни файлове". Ако използвате по-мощен модел PC можете просто да го кажете на компютъра – той ще ви разбере. 7. Мощните PC-та бибиткат на всяко натискане на клавиш или промяна в състоянието. Някои показват резултата от операциите на екрана със скоростта, с която чете човек. Най-новите имитират звука от матричен принтер при показването на всеки символ. 8. Хакерите могат да познаят всяка парола от втория опит. Най-добрите – от първия. 9. Проникването в сървъри на организации като ФБР и NASA отнема не повече от 2 минути. Сложните изчисления и зареждането на огромно количесто информация отнема 3 секунди. 10. Модемите предават данни със скорост 2 GB/sec. 11. Едно CD може да побере отоло 10 GB информация, предимно секретни данни. Записът на такова CD отнема не повече от минута, тъй като всяко PC (дори тези, покрити с прах) имат 1000х записвачка. 12. PC с високоскоростна връзка към Интернет (поне 1 Gbits/sec) моиже да бъде намерено дори в мазето на съседа ви. 13. Най-добрите PCта (дори и най-малките) имат real time възможности за 3D фотореалистична анимация. 14. Лаптопите винаги имат страхотни видео телефони, с които можеш да се свържеш с всяка точка от Земята в реално време. 15. Връзката с Интернет се осъществява в момента, в който се отвори лаптопа. 16. Лаптопите имат батерии, с които могат да работят 48 или дори 72 часа. 17. При поставяне на подходящата дискета във флопито всичко се обвива в пушек и пламъци. От монитора започват да хвърчат искри. Електричеството на половин град като Ню Йорк спира поне за 24 часа.
1942. Кремълски коридор. Жуков среща Сталин. Сталин пита: – Още ли не са ви заточили, др. Жуков? и отминава, пушейки си луличката. Жуков треперещ се прибира у дома, приготва си багажа, сбогува се със семейството и сяда да чака. Чака ден, два – никой не идва… 1943. Кремълски коридор. Жуков среща Сталин. Сталин пита: – Още ли не са ви застреляли, др. Жуков? и отминава, пушейки си луличката. Жуков треперещ се прибира у дома, сбогува се със семейството и сяда да чака… 1944. Кремълски коридор. Жуков среща Сталин. Сталин пита: – Още ли не са ви застреляли, др. Жуков? и отминава, пушейки си луличката. Жуков треперещ се прибира у дома, сбогува се със семейството и сяда да чака… 1945. Кремъл. Балът на победата. Сталин държи реч и завършва: – И през цялото време на войната на нас не ни изневеряваше чувството за хумор. Нали така, др. Жуков?
По тоталитарно време пускат на свобода двама политически затворници и те тръгват по улиците. Гледат – по магазините цените пак повишени. Единия: – Абеееее… Другия го прекъсва уплашен: – Ееееее де! – Е да де.
