Борец отива в скъп магазин да си купи часовник. Продавачът му препоръчва последен модел Ролекс: – Страхотен модел, пълен автомат, херметик – спокойно може да се къпете с него. Борецът го харесва и си го купува. След време влиза запъхтян в магазина с часовника на ръката и казва: – Абе брато, не ми каза откъде се пуска топлата вода.
Питат радио "Ереван" може ли човек да хване СПИН от ухапване от комар. Радио "Ереван": – Може, но има и по-приятни начини…
Изкуството на дипломацията се състои в това, да успееш убедително да повтаряш "сладко кученце", докато намериш камък, с който да го замериш.
В бара влиза кон, съблича си палтото, сваля си шапката, поръчва си уиски със сода и фъстъчки, изпива го бавно и си тръгва доволен, обещавайки, че ще дойде и на другият ден. Барманът изпада в шок и звъни на директора на цирка: – Слушай, имам за тебе страхотен номер! Ела утре в бара и ще видиш. На следващият ден директорът на цирка от сутринта засяда в бара и чака. Привечер в бара влиза коня, поръчва си отново уиски със сода и започва да си го пие. Директорът на цирка се присламчва до него и пита: – Извинете, не искате ли да работите за нас? Колко получавате на сегашната си работа? – Триста долара! – Аз мога да ви предложа хиляда, храна и подслон! – И къде трябва да работя? – Тук, наблизо, в цирка. – В цирка?! Не, за хилядарка аз, разбира се съм съгласен, но не мога да разбера, за какво са ви в цирка програмисти…
(разказва се в нетрезво състояние) Един щъркел ъ…летял, летял, летял. Погледнал към земята и видял една зъмя. Отишъл, кълъвнъл я. Убу мъ, зъмята итра: клюнъта-гъзъта и беж да я няма. Един щъркел ъ…летял, летял, летял. Погледнал към земята и видял една зъмя. Отишъл, кълъвнъл я. Убу мъ, зъмята итра: клюнъта-гъзъта и а пак да избяга, ама щъркелът по-итър: клюната в гъзъта и а сега цинкулирай, да ти еба майката.
Войникът си мечтае да бъде генерал. Лейтенантът мечтае да е полковник. А капитанът мечтае да стане майор.
В кино пускат хората за следващата прожекция. Между редовете се е разплул някакъв човек с разперени ръце и крака, и затворени очи. Хората се опитват да минават, подритват го, побутват го, обаче той не реагира. Викнали разпоредителката и тя го дърпала и бутала, викала му, а той не отлепва, само отвреме-навреме сумти нещо. Накрая се принудили, да извикат полицай. Полицаят и той бутал, ритал, викал и най-накрая не издържал и изревал: – Аре стига бе. Не мога да разбера, що за човек си. Да не си паднал от луната. – Не от луната, а от балкона – със сетни сили проронил човека…
