10188
В час по математика учителката: – Ако учениците от първите чинове престанат да се бият и оставят на мира тези, които четат комикси на средните, то учениците от последните чинове ще могат спят спокойно.
– Нужни ли са ви здравеняци, които да прогонват нежелани посетители? – пита кандидат за работно място в ресторант. – Да, но не зная дали имате нужната квалификация… – отговаря управителят. Здравенякът хваща за яката първия попаднал му клиент и с два шута го изхвърля на тротоара. – Е, как, бива ли ме? – Нека почакаме собственика да стане от тротоара и ще го питаме.
Детенце си учи уроците. Баба му го наглежда. По едно време хлапето дига глава от книгата и пита: – Абе бабо? Бе слона дали може да лети? – Не може бе Ванчо. Къде си чувал слон да лети? – Ми на Жорко дядо му одеве в градинката четеше вестник "Дума" и там пишело, че слоновете могат да летят. – Ееееааа, абе да лети, да лети, десет метра да лети най-много…
Върви си лъвът из гората, а насреща му лисицата плаче. – Защо плачеш? – Заекът ме излъга и ме наеба… – Гледай го ти! – казал лъвът и продължил. Среща вълка – и той плаче. – Какво ти се е случило? – Заекът ме излъга и ме наеба… – Виж го ти хитрецът! Продължил нататък и среща мечката – също плаче. – Какво е станало, защо плачеш Мецо? – Заекът ме излъга и ме наеба… – И тебе ли? Ще я видим ние тая работа! Продължил нататък лъвът и гледа – заекът стои до една дупка и мисли. – Абе Зайо, ти цялата гора си наебал – бива ли такива работи? – Остави се лъвчо, това са бели кахъри. Тука в тая дупка има злато, а аз не мога да го стигна, ащото са ми къси лапите… – Къде, къде – казал лъвът, навел се и бръкнал в дупката с лапи. – Ах ти хитър заек!
– Беше ли на зъболекар? – Бях. Извади ми зъба. – А сега не те ли боли? – Не зная. Той остана при зъболекаря.
Пуска се слух,че Брежнев е умрял. Радиото опровергава (гласът на Брежнев): – Някои хора разпространяват неверни слухове, че аз съм бил мъртъв и гласът ми се разнасял от грамофонна плоча… лоча… лоча… лоча…
– Келнер! Мога да споделя с тебе като специалист – тази пържола беше първо качество! – А вие майстор-готвач ли сте? – Не, обущар.