Седят двама и се черпят. Единият взел да откровеничи: – Помниш ли, че тебе в старият квартал те обраха? – Помня. – Аз имах пръст в това. А спомняш ли си, че те съдиха за измама? – Спомням си. – Пак аз се бях намесил. Тогава вторият му казва с досада: – А помниш ли, че ти се роди син преди две години? – Помня. – Е, тогава аз се намесих…
– Докторе, жената ме напусна, взе децата със себе си, изгониха ме от работа, останах без къща, спя у приятели, почнах много да пия, ръцете ми треперят, виждам всичко размазано… какво да правя? – Като лекар бих ти казал да спреш да пиеш, но като човек – не те съветвам.
Кaкво е това "един бит"? Един байт минус данъците.
Един човек върви по улицата и се държи отзад. Двама лекари правят диагноза: -Този има мускулно схващане на задника. -Не е схващане,а има хeморoиди. Докторите го питат: -Аз си мисля, че имате мускулно схващане,а колегата си мисли ,че имате хемороиди. Той отговаря: -Абе момчета и аз си мислих,че ще пръдна,aма…
Решила мравката да оправи слона, издебнала го изотзад и му се качила. Почнала тя да го шиба с все сили. Изведнъж кокосов орех паднал върху главата на слона: – О-ооооох! Мравката: – Ох ли! Ша та скъсам!
Изпит за професионална пригодност в Н-то РПУ. Показват снимка на човек в профил. Задачата е да се отбележат особените белези. Влиза първият: – Човекът е с едно ухо! Влиза втория: – Човекът е с едно ухо! Третият: – Този носи контактни лещи! Проверяващият гледа в досието – вярно: – Браво! Как познахте? – Ами, човекът е с едно ухо, как да сложи очила?
Погребално бюро във Венеция. Клиент се интересува за цените. – Можем да ви предложим първокласно погребение, господине! Махагонов ковчег, украса от слонова кост, златни дръжки. За опечалените – черна гондола, оркестър изпълнява траурна музика от съседната гондола.– Колко струва?– Три милиона лири.– Е не, скъпо е.– Тогава погребение втора класа? Дъбов ковчег, сребърни дръжки, черна гондола за опечалените, но музиката е на запис.– И колко струва това?– Два милиона.– И това е много. Няма ли нещо като за двеста хиляди?– Има – погребение осма класа. Чамов сандък за ковчег, никаква музика, а на опечалените даваме под наем плавници.
Екскурзоводът разказва на туристите: – Някога по тези места разбойници са нападали туристите и безжалостно са ги ограбвали. – А сега? – пита някой от групата. – Сега тук построиха супермодерен хотел.
На главна визитация с всички лекари, сестри и стажанти, професорът след като се осведомява за състоянието на даден болен казва: „Сантрапо“. Това се повтаря при няколко болни. Един от стажантите пита един от лекарите:– Каква е тази диагноза? Досега не съм я чувал нито сме я изучавали.– Сандък, трап, поп!
Родителите на Иванчо се усамотили в спалнята и за да не разбере той какво става му дали филия със сладко и го затворили на балкона. По едно време Иванчо се провикнал: – Тате? – Какво? – Иванови заминават на море. Натовариха лодката на колата. След малко Иванчо пак се провикнал: – Тате? – Какво? – Георгиеви отиват на планина с 2 палатки… И след още малко Иванчо пак се обадил откъм балкона: – Тате? – Kакво пък сега? – Петрови правят секс… – Е как разбра бе, Иванчо? – Ами и техния син яде заключен на балкона…
В малко селце назначили нов свещеник. Решил човекът да установи контакт с местните жители и тръгнал от къща на къща да се запознава. Някъде в края на деня стига до една къща и чука на вратата. Отвътре се чува съблазнителен женски глас: – Ти ли си, ангел мой? Свещеникът се замислил малко, но отговорил: – Не, но съм от същата фирма….
Един студент дълго уговарял своя колежка да му дойде на гости: – Ела у нас, да пийнем чай? – Не искам. След някой-друг ден пак: – Ела у нас да пием чай? – Не искам. Най-накрая един ден колежката се съгласила. Тръгнали към квартирата на студента и минали покрая една аптека. Колежката казала: – Я дай да влезем за малко в аптеката? – Защо? – Ами да купим нещо за чая…
Иванчо счупил поредния прозорец в училище и директорът решил да го накаже: – Ето ти една четка и една кофа боя, заминавай да боядисваш – до обяд да си боядисал всичките прозорци на първия етаж! По обед Иванчо влиза в кабинета на директора и казва: – Шефе, остана още малко боя. Да взема ли да боядисам и рамките?
