2674
– Каква е приликата между женското сърце, кръглата маса и автобус №94 от Софийския градски транспорт? – Винаги има място за още един.
Холивудска актриса попълва формуляр с графи: "госпожица; омъжена; разведена; вдовица". След дълъг размисъл звездата написва: "Всичко".
Сталин чете доклад. Изведнъж някой в залата кихва. – Кой кихна? (мълчание…) – Първи ред, стани! Да се разстреля! Бурни аплодисменти. – Кой кихна? (мълчание пак…) – Втори ред, стани! Да се разстреля! Дълго нестихващи аплодисменти. – Кой кихна? (мълчание…) – Трети ред, стани! Да се разстреля! Бурни аплодисменти в цялата зала, всички стават, възгласи "Слава на великия Сталин!" – Кой кихна? – Аз, аз… (ридания…) – Наздраве, другарю!
Тръгнали мравката и слона да бягат от затвора. Мравката казала: – Слоне, бягай! Мене ме видяха.
Класът на Иванчо върви по улицата. По едно време гледат две кучета се оправят. Иванчо: – Госпожо, какво правят тези кучета? Госпожата сконфузена: – Ами Иванчо, едното е болно, а другото го носи на гръб. Иванчо мислил, мислил и казал: – Е тъй е то в живота госпожо, ти го носиш на гръб – то та ебе в гъза…
– От десет години пиша и едва сега разбрах, че нямам талант! – оплаква се един писател на свой познат. – И оставяш писането? – За съжаление вече е много късно. Станах знаменит!
Влиза притеснен човек при психиатър и разказва: – Положението е нетърпимо. Ще ме уволнят. Не се наспивам – тъкмо затворя очи и идва Клаудия Шифър. "Ще ме чукаш" казва. "Няма не мога, няма недей!". Оправям я, заминава си и ето я Наоми Кембъл. "С Клаудия Шифър можеш, а с мене не можеш. Така ли?" Оправям я и нея и ето я Линда Еванджелиста. "Да не чувам НЕ" – ми вика и се съблича… – Спокойно! Към колко часа идва Линда Еванджелиста? Един и половина?- казва докторът, – Това е много известен случай. Писал съм учебник. Значи, когато дойде Линда Еванджелиста и казвате – "Ето телефона на доктор Иванов. Той ще ви оправи". – Вие ме спасихте! – казва пациентът и си отива. Влиза следващият и започва: – Ужас! Не мога да се наспя. Тъкмо затварям очи и се озовавам на гарата в Русе. До мен полицай и войник с куче. Насочват оръжие и казват: "Виждаш ли ги тия десет вагона почвай да ги буташ към София!" И аз ги бутам, бутам и тъкмо стигам Централна гара и будилникът звъни. – Спокойно! – казва докторът, – Всичко е под контрол. Къде е най-големият зор? – Е, ми, някъде към Горна Оряховица. – Отлично! Казвате на униформените лица: "Сега ще дойде доктор Иванов и той поема пет вагона, аз – другите пет!" – Докторе, вие сте гений! – Работим, работим – казва скромно докторът, – между другото, към колко часа стигате Горна Оряховица? – Към един и половина… – Е, тогава не мога. Чакам Линда Еванджелиста…