На перона стои професор с чадър и куфар в ръце. Влаковете идват и си заминават, а той продължава да стои. По едно време при него идва железничар и го пита: – Кой влак чакате? – Не знам – казва професорът. – И не мога да си спомня, трябва ли да пътувам някъде, пристигнал ли съм от някъде…
– Каква е връзката между музикалната критика и музиката? – Каквато е връзката между гинекологията и любовта.
Стоянка на таксита в краен квартал. Бабичка, с две пластмасови туби, се качва в едно от такситата и казва: – Момче, закарай ме до Централна баня за минерална водичка. Таксиджията я откарва до мястото, а бабата вади три монети по десет стотинки и му ги подава. – Какво е това ма, бабе? Какви са тия трийсе стотинки? – Толкова имам бе, момче. Ако имах четирисет, щях да си дойда с трамвая….
– Обвиняеми, как се осмелихте да влезете в чужда квартира посред нощ? – пита съдията. – Когато миналия път ме съдихте, ми казахте: "Обвиняеми, как се осмелихте да влезете в чужда квартира посред бял ден?". Е, аз кога да работя?
Преди среща на делегация на депутати от БСП с министър Хой от Северна Корея, съветник на Лилов го предупреждава: – Другарю Лилов, внимавайте да не сбъркате "О" с "У" в името на министъра, че ще станем за смях пред медиите. – А добре, добре "О", а не "У" нали така ? – Точно така, другарю Лилов. Повторил си Лилов няколко пъти – "О", а не "У" и се запътил към корееца усмихнат: – Много се радвам да Ви видя, другарю Кор …
