8988
Хирург започва тост на някакъв банкет: – Ние, докторите, имаме доста врагове на този свят… Някой се обажда: – А на онзи свят още повече!
Една студентка (скромна) щяла да се омъжва за арабин. В деня на сватбата майка й й казва насаме: – Дъще, довечера като си легнете – мъжът ти ще си поиска това, което му се полага. Ти не трябва да се дърпаш, но запомни – арабите обичат да го правят и на другото място, а не само където трябва. Ти не трябва да му позволяваш. – Добре, мамо. Всичко минало както трябва. След година и половина арабинът взел че си поискал и на другото място, а жена му казала: – Не – в никакъв случай – по-скоро ще умра! А арабинът учуден попитал: – Чакай – ама няма ли да правим деца?
Иванчо поканил Марийка у дома си. Купил торта, цветя, бутилка коняк и цигари, сложил всичко на масата и зачакал. Минал час и Иванчо си помислил: „Марийка е от добро семейство, тя няма да пие“. Махнал бутилката. Минава още час. Иванчо си мисли: „Марийка е от добро семейство, няма да пуши“. Махнал цигарите. В този момент се позвънило на вратата. Дошла Марийка. Иванчо я пита:– Защо си дошла с училищна униформа?– Ами, нали утре сме на училище…
Някога в дълбока древност хората вярвали, че светът е съграден от четири елемента – земя, въздух, огън и вода. Векове по-късно будният човешки дух се хвърлил в търсене на пети, свързващ елемент /quintessence/. Като резултат от многобройни опити била открита "водата на живота" – дестилираният алкохол. Надпис на кутия от Пещерска ракия.
По време на проверка войниците се оплакват: – В чорбата има камъчета! – Що за оплаквания? – сопва се капитанът. – Вие сте тук, за да служите на родината! – Да, но не за да я ядем…
Малкият Иванчо си играе с влакчето в дневната. Майка му е в кухнята, но отвреме-навреме дочува откъслечните реплики на синчето си: – …последна спирка… на всички тъпанари, които се довлякоха до тук – много им здраве и да си разкарат по-бързо задниците от купетата… Майката скача, хваща Иванчо за ухото и го праща за наказание в стаята му за два часа. Когато наказанието изтича, играта се подновява и Иванчо пак започва да си говори: – Уважаеми пътници, добре дошли в нашия експрес… надяваме се, че пътуването ви ще бъде приятно… Тук майката въздъхва облекчено… – …а всички вас, които са изпитали затруднения от двучасовото закъснение, ще помолим да се обърнете към тъпата кучка в кухнята!
Срещат се двама стари приятели след дълга раздяла. Побъбрили си за това-онова… от дума на дума станало въпрос и за ежедневните им радости и грижи. Гарабед попитал ей тъй, с участие: – Киркоре, извинявай, братле, ама колко си докарваш месечно? – Ее, няма какво да крия – 130… и нещо отгоре… Ами ти? – А, аз съм малко по-добре от теб – 140… и нещо отгоре… – Като си говорим за тия проблеми… да знаеш какво прави нашият приятел – професора, Агоп? – сетил се Гарабед. – Отдавна не съм чувал нищо за него! – Ох, завалията… той е много зле! Получава 450… и нищо отгоре!