11075
– Чух, че работиш в пощата и слагаш печатите на писмата. – Да, така е. – Не е ли много скучно? Всеки ден – едно и също… – Как така едно и също? Датата всеки ден я сменяме.
– Чух, че работиш в пощата и слагаш печатите на писмата. – Да, така е. – Не е ли много скучно? Всеки ден – едно и също… – Как така едно и също? Датата всеки ден я сменяме.
– Какво работите, господине? – Изкарвам си хляба за сметка на грешките на другите хора. – Адвокат ли сте? – О-о, не, произвеждам гумички…
Демокрацията ни донесе светлината в края на тунела. Мамка му и тунел… изобщо няма край!
Две борчета решили да си играят на магазинер и купувач. Единият бил малко по-умен от другия. По-умният бил магазинера… – Може ли 3 литра сирене? Умният ядосано отвръща. – Не 3 литра а 3 килограма! Хайде да се разменим. Разменили се. Умният: – Добър ден, може ли 3 кг сирене? – Може, даа. Шишенца носите ли си?
В час по биология учителката изпитва Иванчо. – Кажи ми какво представлява сърцето. – Сърцето е мускулест орган с крачка… – Моля!? Кой ти каза че сърцето има крачка? – Ами вчера като минавах покрай вашата къща чух: "Сърчице, разтвори си крачката…"
Един млад лекар влиза забързан в моргата и спира пред един труп:– Имам чудесна новина за вас! Не ви е спрял пулсът, а моят часовник!
Тревога! В камиона на бегом се мятат шофьорът и старшината на ротата. Шофьорът започва да върти ключа и да блъска по педалите и лостовете, но нищо не става. – Тръгвай! – крещи старшината. – Не ще да запали, господин старшина. – оправдава се шофьорът. – Абе тръгвай бе, твойта мама! После ще палиш!
Лекция във военната академия. Преподавателят диктува и едновременно с това записва на дъската: – Новият танк може да работи при плюс 50 и при минус 50 градуса по Целзий… В този момент се чува звънецът за междучасието. По време на почивката един от студентите дописва към -50 още една нула. Връща се полковникът и гледайки дъската, повтаря: – И така, новият танк работи при температури от плюс 50 до минус 500 градуса по Целзий… Студентът вдига ръка: – Другарю полковник, физиката не познава толкова ниски температури! – Няма значение! Този танк е секретен и физиката, още не го знае!
Дама си поръчва фотопортрет. – Колко ще струва? – пита тя фотографа. – Сто шилинга, а копието седемдесет. – Тогава ми направете само копие.
Имало в гората едно учтиво таралежче, ама толкова учтиво че с всеки се познавало и с всеки било в добри отношения. Та вървяло си учтивото таралежче през гората и видяло четиримата мускетари: – Здравей, Дартанян. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, Атос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, Портос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, Арамис. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Дартанян. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Атос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Портос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Арамис. – Здравей, учтиво таралежче. – Как си, Дартанян? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, Атос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, Портос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, Арамис? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Дартанян? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Атос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Портос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Арамис? – Добре, учтиво таралежче. – Чао, Дартанян. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, Атос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, Портос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, Арамис. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Дартанян. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Атос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Портос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Арамис. – Чао, учтиво таралежче. И учтивото таралежче продължило да си върви през гората. Вървяло, вървяло и видяло Али Баба и четиридесетте разбойника, яхнали камили…