10621
Здрасти Иво! Фани е. Днес не съм сигурна дали ще дойда в "Индиго", но все пак да ти се опиша. Значи ще бъда със смъкнати панталони, с черна блуза и кърпа. Златен фонд на "МОБИПЕЙДЖ".
Чапаев, Петка и Анка картечарката отиват на разузнаване по посока на фронтовата линия. Отпред пълзи Анка, след нея Чапаев, най-накрая – Петка. Чапаев пита: – Анке, майка ти балерина ли е била? – Не, защо? – Такива дълги и хубави крака имаш… Пълзят. След малко Петка пита: – Чапаев, а твоя баща тракторист ли е бил? – Не, защо? – Такава права и дълбока бразда правиш…
Полицай отива на бръснар. Бръснаря го пита: – Господин полицай, какъв се пада на баща ми другия син? Полицаят помисли, помислил и не могъл да се сети. Бръснарят му казал: – Абе господин полицай, брат ми се пада, брат! Излязъл полицаят и срещнал свой колега. Попитал го: – Какъв се пада на баща ми другия син? Помислил, помислил и не можал да се сети. – Абе будала, на бръснаря брат бе!
Двама младоженци отиват на море, за да прекарат там медения си месец. Намират си малка романтична квартира със симпатична хазайка и се прибират в нея. Минава ден, те не излизат, минава втори – те все още не излизат, минава трети те са вътре. Хазайката им не издържала, отишла до врата, почукала и им казала мило: – Какво правите, милички? Не сте излизали вече три дни. Сигурно сте ужасно гладни, нека ви направя нещо за хапване! Отвътре се чул гласа на младоженеца: – Не се пртеснявай, хазайке! Ние тук ядем плодовете на любовта! А тя отврънала: – Добре, моето момче! Само че обелките не ги изхвърляйте през прозореца, че на съседа няколко гъски вече се задушиха.
Сър Джон чете сутрешната преса на чаша чай и изведнъж забелязва, че е поместена негова снимка и кратко съобщение за собствената му смърт! Веднага взима телефона и звъни на най-добрия си приятел: – Джордж, как си? Чете ли сутрешния вестник? – Да, Джон. Всъщност, от къде се обаждаш?
– Докторе, дайте ми някаква надежда! – Няма проблем. За мен последното желание на умиращия е закон!