11737
Игра за наркомани: Нужни са стая, два стола, много хашиш и двама наркомани. Сядат, надрусват се яко и после единият излиза от стаята. Другият трябва да познае кой от двамата е излязъл.
Професор по очна хирургия бил известен с мекушавостта си по отношение на студентите. Никога не късал студент. Дори студентът нищо да не знаел, пишел му тройка. Но преди това студентът трябвало с ръка върху библията да произнесе тържествена клетва, че никога в живота си няма да оперира човешко око.
Холандски турист възнамерява да пренощува в бунгало близо до Бангкок и пита служителката на рецепцията: – Има ли наблизо опасни животни? – Изключено. Единственото, което може да ви се случи, е през леглото ви да мине някоя змия, но не се притеснявайте! След нея тичат плъхове и я убиват, щом я стигнат!
– Защо не се ожените, Холмс? – Защото, Уотсън, това създава купища проблеми. Ето ви например една логическа задача: на едната врата на къщата ви лае кучето и иска да го пуснете, а на другата чука жена ви, която си е забравила ключа и иска да й отворите. Кого ще пуснете в къщата по-напред? – Ами жена ми. – Неправилно, Уотсън. Трябва да пуснете кучето, защото то ще спре да лае като влезе.
Из интервю с баща на седем деца: – И как живеете с вашето семейство – сигурно е неудобно с толкова много деца! – Ами, какво да ви кажа… В стаята, където сме аз и жена ми, има телевизор, компютър, радио, уредба, тоалетна и баня… В стаята където е първото ми дете има телевизор, компютър, радио, уредба, тоалетна и баня… В стаята където е второто ми дете има телевизор, компютър – Сигурно имате огромна къща! – отбелязва слисано репортерът. – А… не не, в едностаен апартамент сме…
Старшина командва взвод войници: – Ходом, марш! Раз, два… раз, два… Покрай него минава петгодишно хлапе и му казва: – Ей, чичо, а пък аз мога да броя до десет!
Пред Господ се изправили Брежнев, Кол и Гомулка (полски генсек от близкото минало). Всяка от душите имала право на едно желание. Брежнев: – Всички германци да умрат! Господ: – Ами, добре. Кол: – Всички руси да умрат! Господ: – Ммм, щом казваш… А ти, господин Гомулка? Гомулка: – За мен едно кафе.