Някакъв пиян се прибирал по тъмно и паднал в кална яма. Едвам го измъкнали, станало голяма разправия. На другия ден разправя за това на приятелите си и те го питат: – Колко беше дълбока ямата? – Потънах до коленете. – Само толкова? А защо не се измъкна сам. – Ами защото бях паднал с главата надолу.
В България направили проучване по колко пари вземал един митничар. Първият въпрос, зададен на първия митничар бил: – Господин митничар, Вие за колко време бихте си купили нов Мерцедес? – За една седмица – отговорил той без да се замисля. След това попитали втория : – А вие господине за колко време бихте си купили ново Богати? – За седмица и половина – отговорил вторият. На края стигнали до третия и го попитали: – Вие за колко време бихте си купили нов Форд? – За един месец и половина – казал третият след дълги сметки и размишления. – Но защо за толкова много време? – Е па голяма фирма са тези от Форд!
Животните в гората си построили затвор. Захванал се вълкът да им разпределя работните места – тоя надзирател, оня охрана… само за таралежа не останало какво да работи. Таралежът попитал: – Добре де, не може ли и за мен да се измисли някаква работа? Лъвът се замислил, попипал го по бодлите и казал: – Добре, теб ще те назначим в карцера. – Като какъв? – Като тоалетна хартия.
Ясер Арафат дава кръв за пострадалите американци, става и с доволен вид си тръгва. Само след минута се връща на бегом: – Пуста склероза! Нали трябваше да дам и урина.
На необитаем остров след корабокрушение се спасили двама мъже и една жена. Когато след година ги спасили, ги попитали: – А как си поделихте жената? – Много просто: три дни от седмицата единият й беше съпруг, а другият – любовник. Следващите три дни – обратното. – А на седмия ден? – На седмия ден я биехме затова, че ни изневерява.
Просяк: – Не отминавайте, господине, един гладен човек ви моли за малка помощ… Минувачът: – Но защо не работите? Вие изглеждате здрав и силен! Просякът: – Да, но ако работя, ще изгладнявам много по-бързо…
Офицерският клуб. Всички са пияни. Поручик Ржевски разказва: – Господа, вървя си вчера към къщи. На вратата стои момиченце, едно такова малко и нещастно, и ми казва: "Чичо, изчукайте ме за копейка"… Толкова тъжно ми стана… – чукам и плача, чукам и плача…
