От "Позитано" 20 поискали държавата да отпусне пари за поддръжка и подновяане на надписите по рушащите се паметници на септемврийци, партизани и други комунисти, уж паднали за свободата на България. Властите се съгласили при условие на всеки паметник да има надпис: "Те умряха за идеите си. Ние се освободихме от тях."
На сутринта след бесен купон, собственикът на апартамента стои пред останалите, които са се размазали на дивана и им казва: – Момчета, за това, че ми изхвърлихте телевизора през балкона… е хайде, ще ви го простя! За това, че изкъртихте вратата на хладилника… ще си затворя очите! За това, че ми направихте масата на клечки за зъби и изпочупихте всички чаши, чинии и витрини… е добре, ще го преживея някак си! Обаче за това (вади едно канарче с тирбушон в задника)… за това да ми кажете: "То така си беше"… е извинявайте!
Една сутрин Щирлиц се буди в стая с решетки и без спомени от вечерта. Обмисля ситуацията, като си припомня инструкциите: "Сега ако влезе някой в руска униформа, аз съм майор Исаев от Съветската армия. Ако влезе шваба в униформа от СС – аз съм оберщурмбанфюрер от СС Щирлиц." След малко влиза санитаря на изтрезвителното и се усмихва лъчезарно: – Добре се напихте снощи, другарю Тихонов.
Седи си руската салата в стомаха на Петров.По едно време пристига една водка: – Здрасти, аз съм първата водка на Петров, а ти коя си? – Аз съм руската салата! След малко пристига втора водка, и казва: – Здрасти, аз съм втората водка на Петров, а ти коя си? – Аз съм руската салата! И така нататък, идва десета водка и казва: – Здрасти, аз съм десетата водка на Петров! – Абе я да изляза аз да го видя кой е тоя Петров бе?
Катаджия спира автомобил на кръстовище. Накарал шофьора да излезе от колата, нахокал го едно хубаво и накрая му треснал яка глоба. Човекът си платил глобата, качил се в колата, а преди да тръгне, смъкнал прозореца и казал: – Да знаеш, че никога няма да се разболееш от венерическа болест… Катаджията в недоумение: – Що? – Щото си абсолютен капут…
Пена от с. Долна баня се хвали на Събка: – Събке, вече си избрах един семеен лекар! А Събка отговаря: – Аз пък си избрах един несемеен!
Разговор между писатели: – Вчера бях на премиерата на новата ти пиеса. После цяла вечер не можах да спя. – Защо, много се развълнува ли? – Не, наспах се в театъра.
След като Иванчо и Марийка се оженили, вкъщи всичко започнало едно след друго да се разваля. Но като се бриберял вечер Иванчо, вземал вестника, пускал телевизора, вдигал краката на масата като истински мъж и все се измъквал: „Марийка, аз не съм електротехник, водопроводчик, не разбирам от перални.“ Една вечер се прибрал и гледа всичко оправено. – Майстор ли си викала, Марийке? – пита Иванчо. – Не. Дойде съседът отгоре. Каза, че ще оправи всичко, но ако се съглася да му направя сладкиш или да легна с него. – И ти му направи сладкиш? – О, Иванчо, аз да не съм сладкарка.
