6696
Двама студенти седят в сладкарницата. Единият бута другия: – Ей, виж на оная маса – две готини мадами. Дай да идем при тях? – Добре, ама изчакай да си платят сметката.
Попитали радио "Ереван": – Може ли кърпа да убие човек? – Да, ако в кърпата има ютия.
Блондинка постъпила на работа в офис. Първото нещо, което трябвало да направи, било да донесе кафе. Тъй като искала да се справи много добре, блондинката взела един термос и изтичала до близкото кафене. – Мислите ли, че този термос ще побере шест чаши кафе? – попитала блондинката, когато дошъл редът й. Барманът погледнал термоса, погледнал и блондинката и казал: – Да, май ще побере точно шест чаши! – Чудесно! Дайте ми тогава две къси, две черни и две безкофеинови.
Рота войници каца на Луната. Старшината ги строява и им обяснява: – Онзи кратер вляво от мен виждате ли го? – Да. – Там ще ни е спалното помещение. А онзи вдясно? – Да. – Там ще ни е консерваторията. А онзи зад мен? – Да. – Там ще ни е обсерваторията. Някакви въпроси? Редник Иванов: – Разрешете да запитам. – Казвай, Иванов! – Спалното помещение е ясно – там ще спим, консерваторията е ясна – там ще си държим консервите, но за какво ни е обсерватория? – Идиоти, вие да не искате цялата Луна да обсерете!
През 1988г. в Лондон се провежда конкурс за цигулари. Първа награда – спечелелият да свири един час на цигулка "Страдивариус", на която е свирил Паганини. Двамата български участници печелят второ и последно място. На летище "Хийтроу" в очакване на самолета, класираният на второ място казва: – Изпуснах шанса на живота си. – Айде стига бе. Много важно, да свириш два часа на некаква цигулка на която бил свирил Паганини – отговорил последния. – Виж сега, малко ми е трудно да ти го обясня на тебе, но това е все едно да ти дадат да гръмнеш два пъти с маузера на Дзерджински.
След премиерата публиката крещи: – Автора! Автора! Директорът на театъра се обръща към автора: – Трябва да излезете. – Не, жив няма да се дам!
– Вие сте продавали някакво лекарство за коса. Бихте ли ми казали есефикасно ли е? – Много! Преди месец накапахме няколко капки от него на един гребен и само след седмица той стана четка за дрехи.