3957
Щирлиц отвори вратата и зърна насочен към себе си автомат. "Повече няма да поръчвам биренки по телефона", помисли си Щирлиц.
Щирлиц отвори вратата и зърна насочен към себе си автомат. "Повече няма да поръчвам биренки по телефона", помисли си Щирлиц.
Лети си Карлсон над Червения площад, уморил се, приседнал на перваза на прозореца на Брежнев: – Добрутро, Леонид Илич! Брежнев повдигнал глава и направил изненадана физономия. – Това съм аз, Карлсон. – Хмм, хмм, – още повече се чуди Брежнев. – Мен всички ме познават, даже и децата, за мен са написани много книги! – Хм, да-а, да-а, а къде е вашият другар Енгелсон?
Някакъв войник се връща от градска отпуска с три дена закъснение. Капитанът го пита: – Защо закъсня? – Ами като се върнах вкъщи, жена ми тъкмо беше във ваната… – И какво, три дена я чака да излезе ли? – Не, три дена чаках да ми изсъхне униформата.
Дебела дама е в санаториум да отслабване. – Не мога да ям от мокра чиния – сърди се тя на сервитьора. – Но това е супата ви, госпожо…
Учителката разказва на децата за наклоненията на глаголите. – Иванчо, как ще е повелителното наклонение на глагола "мълча"? – Шшшш!
На ЗАЗ налетял Мерцедес 600. Из под Мерцедеса излиза дребен мъж с очила голям диоптър и тропа по прозореца. Стъклото се спуска; зад волана борческа "натура": – Кво искаш, бе? – Ами сгазихте ми колата! – Кво, не разбрах. – Не чухте ли преди малко, нещо да скърца под колата ви? – А-а-а-а да не съм те ударил? – Да! – Слава богу. А аз си помислих, че накладките са ми за смяна.