393
В цветарския магазин: – Госпожо, днес купувам за последен път цветя. – Града ли напускате, господине? – Не, ще се женя!
В чак по химия учителката пита: – В какво се разтварят мазнините? – В тиган! – отговаря Иванчо.
Джентълмен от Англия стой пред печката. На вратата се звъни. Друг джентълмен пита: – Може ли чаша вода, сър. Джентълменът от къщата му дава. След малко пак се повтаря същото, и пак, и пак. Последния път човекът от къщата пита: – Какво става? – Пожар, сър.
Три баби се хвалят една на друга с внуците си: – Моят сигурно ще стане доктор! Все се боде с разни спринцовки. – А моят сигурно ще става биолог – все събира някакви треви, все нещо суши вкъщи… – Пък моя сигурно ще става летец – все си слага на носа някакви парцали, напоени с бензин и ми вика – "айде бабо, аз отлитам"!
Имало едно време един млад човек, който искал да стане велик писател. "Искам да пиша думи, които цял свят да чете", казал той. "Нещо, което да предзизвиква силни емоции у хората. Искам написаното от мен да ги кара да пищят, плачат и вият от болка и гняв." Той заживял щастливо и в момента пише Error Messаges за Майкрософт.
– Ало, пешо ти ли си? Защо още не си ми пратил файла по e-mail? – Ох, кво да ти кажа! Модема ми не бачка! Не мога да ти го пратя . . . но щом толкова много ти трябва, имам една идея. – Каква? – Слушай сега! Значииии . . . създай един файл. Промени му големината на 1 234 832 байта. Разбра ли? – Мисля. . . че да!? – Добре, имаш ли PC Tools? – Ми да! – Добре, стартирай PCT, отвори го с редактора, превключи на шестнайстичен режим, позиционирай в началото и пиши . . . A1 B7 34 1F 4A 61 35…
Шофьор спира своята "Чайка" на бензиностанцията и моли да бъде напълнен резервоара до горе. Човекът на бензиностанцията почва да пълни но резервоарът изглежда бездънен. Някъде към петстотния литър, бензинджията пита шофьора: – Колко побира т"ва чудовище? – О, извинете, оставил съм двигателя включен!
В почивката между лекциите трима професори разговарят в коридора, но забързан студент неволно блъска един от тях. – Как не ви е срам, млади човече – възмущава се професорът. – Прекъснахте нашия научен спор, прекъснахте моята мисъл! Може би в този момент вие лишихте човечеството от едно велико откритие! Страшно притеснен студентът се извинява и продължава по коридора. А професорът се обръща към своите събеседници и продължава: – И значи разкопчавам й аз сутиена…