Датчанин отишъл на почивка в едно затънтено селце. Почерпили го с шнапс домашно производство. Като изпил една чашка той прибледнял, позеленял и преплитайки език попитал: – Колко градуса е това чудо? – Колкото до градуси,- казал домакинът,- не знам. Но знам, че една бутилка е достатъчна за дванайсет побоя и едно убийство…
В църквата шеф на охранителна фирма се молил на Бога: – Помогни, Боже, борчетата да са здрави, пари да носят, помогни и тоя ТИР с бензин да мине границата, и ни пази от пандиза. За момент дочул в другия ъгъл пенсионер да нарежда: – Боже, моля ти се нека ми стигне пенсията и този месец за хляб, и за мляко, и да мога и тока да платя… Веднага борецът притичал при стареца и ядосано му казал: – На ти сто марки и стига си занимавал Господа с глупости!
Две блондинки работели на строеж. Едната попитала: – Забелязах, че вадиш гвоздеи от кутията с инструменти, оглеждаш ги и хвърляш някои от тях. Защо? – Ами понякога вадя от кутията гвоздеи, които са към мен с остра си част – те са дефектни – нямат главичка. Ако гвоздеят е насочен с острото към къщата, значи е здрав. – Колко си глупава! Гвоздеите, които сочат към теб не са дефектни! Те просто са за противоположната стена на къщата!
Влиза един руснак в бар и си поръчва халба бира. Изпива я и иска сметката. Барманът му казва: – 27 рубли. Мъжът вади от джоба си 27 монети по една рубла и плаща. Барманът почервенява от яд, но нищо не казва. Това се повтаря всяка вечер в продължение на няколко месеца. Една вечер обаче, след като барманът поисква както обикновено 27 рубли, мъжът вади банкнота от 50 и плаща. "Ей сега ще му дам да се разбере", радва се барманът, вади от чекмеджето 23 монети от по една рубла и ги хвърля така, че се разпръсват из цялото заведение. Мъжът се замисля за секунда, след което вади от джоба си 4 монети от по една рубла и казва: – Още една халба!
Животните в гората си построили затвор. Захванал се вълкът да им разпределя работните места – тоя надзирател, оня охрана… само за таралежа не останало какво да работи. Таралежът попитал: – Добре де, не може ли и за мен да се измисли някаква работа? Лъвът се замислил, попипал го по бодлите и казал: – Добре, теб ще те назначим в карцера. – Като какъв? – Като тоалетна хартия.
Седят няколко мутри в сауната. Звъни мобифон. Един от тях се приближава и го вдига: – Ало… да, скъпа… в сауната… с момчетата… да… до към 11. Какво да си купиш? Рокля? 1000 долара? Защо ти е нова рокля? Ще ходиш на театър… добре де, добре, знаеш ли къде са парите? Купи си! След малко пак се звъни. Същият вдига отново: – Ало… да, скъпа… в сауната… да, с момчетата… ами до 11. Какво да си купиш? Палто? Защо ти е десето палто? Заминаваш в планината? 50 хиляди? Добре де… знаеш къде са парите… След известно време отново се звъни и пак той вдига: – Ало… да, скъпа…. да, в сауната… да, с момчетата… да… до 11. Какво да си купиш? Кола? Защо ти е шеста кола? Да се изфукаш пред майка ти? Колко? 300 000? Добре де, купи си… знаеш къде са парите… Сваля телефона от ухото си и пита: – Абе пичове, на кой е тоя мобифон бе?
Шерлок Холмс и д-р Уотсън разглеждат следи от подметки на местопрестъпление. Изведнъж Холмс казва: – Уотсън, всичко е ясно. Крадецът е носил обувки номер 46. – За бога Холмс, как разбрахте? – Елементарно драги ми Уотсън: крадецът си е забравил обувката.
Диригентът на оркестъра получава анонимна бележка: "Господин диригент, не че съм доносник, ама тоя тип на ударните удря барабана само ако гледате към него."
– Редник Петров! – Аз! – Вчера бяхте ли в отпуска? – Тъй вярно, господин капитан! – Ходихте ли в града? – Тъй вярно, господин капитан! – На гарата срещнахте ли проститутката Мара? – Тъй вярно, господин капитан! – И игнорирахте ли я? – Тъй вярно, господин капитан! Три пъти!
