Пожарникари подпират стълба на прозореца на горяща сграда. Оказва се, че прозорецът е на една баня. По стълбата се катери млад пожарникар. В банята се къпе млада брюнетка. – Аха, вие сте втората бременна която спасявам в този град! – възкликва пожарникарят. – Ама аз не съм бременна. – Но аз още не съм ви спасил…
Плува си Ноевият ковчег. Докладват на Ной: – Всичко е нормално, само животните много серат, вонята е ужасна. Може ли да почистим? Ной помислил и казал: – Не трябва, нямам такива нареждания от Бог. След известно време пак му докладват: – Лайната ни стигнаха до коленете, малките животни вече затъват до уши! Какво да правим? Да почистваме ли? – Ще изчакаме още! Няма указаня от Бога! След известно време пак му докладват: – Става нетърпимо, лайната са ни до гърлото. Ще се изушим вече. Ако не почистим сме обречени на гибел! Принудил се Ной и дал съгласие да почистят ковчега. Изхвърлили всички лайна зад борда. Всички си отдъхнали и ковчега заплувал нататък. А лайната си плували по вълните дълго, дълго време, докато на тях се натъкнал Колумб…
– Сестра ти защо реши да става зъболекарка? – Каза, че обича мъжете да я гледат със зяпнала уста и облещени очи.
Руснаците, като закъсали с парите, решили да продадат мумията на Ленин – така и така искали да се отърват от него… Пуснали обява, никой не се обажда, и по едно време постъпва запитване от кметството на Ерусалим: "Колко искате за мумията?" Руснаците в паника отговарят: "А, не! Само на вас не го продаваме! При вас вече един възкръсна!"
Млади родители трябвало да отидат при адвокат, за да подпишат някакви документи, но не успяли да намерят бавачка за малкия си син и затова се наложило да го вземат със себе си. Но нещата се проточили повече от предвиденото и малкият започнал да пищи с пълно гърло. – Да затворим ли вратата, за да не притеснява колегите ви? – попитала майката. – Няма проблем! – отговорил адвокатът. – Те ще си помислят, че е някой от клиентите ми, който току-що е получил сметката!
Учителят по литература помолил децата да опишат някаква необичайна случка от изминалата седмица. Малкият Джони се изправил да прочете съчинението си и започнал: – Миналата седмица татко падна в кладенеца… – Боже господи! – възкликнал учителят. – И сега добре ли е? – Сигурно – отвърнало момчето. – Вчера спря да крещи за помощ.
