208
– Баримор, какъв е този ужасен вой в полето? – Баскервилското куче, сър! – Баримор, какво е това ужасно ръмжене в двора? – Баскервилската котка, сър! – Баримор, а каква е тази ужасна, вледеняваща тишина в блатото? – Баскервилската риба, сър!
– Баримор, какъв е този ужасен вой в полето? – Баскервилското куче, сър! – Баримор, какво е това ужасно ръмжене в двора? – Баскервилската котка, сър! – Баримор, а каква е тази ужасна, вледеняваща тишина в блатото? – Баскервилската риба, сър!
Отива един добричлия на бар за чужденци в Албена, присяда тежко на барплота и заръчва: – Ту колд биирс фур ми! Бармана го хваща за врата и го изхвърля с думите: – Фурми нямаме татарин прост, изчезвай оттука!
Отишъл юнакът да се бие със змея… Отсякъл му главата, но на нейно място се появили две. И тях отсякъл, и се появили четири. И тях отсякъл, и израстнали осем… Когато отсякъл 65536-тата глава, змеят издъхнал, защото бил само 16-разреден.
Домакинът показва на госта любимите си аудиокасети. Едната от тях е белязана с голям червен кръст. – А това какво е? – пита гостът. – Тука съм записал тъщата как ме гълчи. – Че за какво ти е притрябвала? – Как за какво?! Това е единственият случай, когато мога да я спра, когато си поискам!
Нощният пазач на гробищата влетява при началника си и виква: – Край! Няма повече! Напускам! Не мога да работя тук. – Защо бе? – Ами ходя наоколо и какво виждам – навсякъде само надписи – "тук почива еди-кой си", "тук намери вечен покой еди-кой си", "спи спокойно, дядо…". И какво – всички спят и си почиват, само аз бачкам!
Щирлиц получи шифрограма, че в Москва му се е родил син. Мъжки сълзи потекоха по страните му. Щирлиц не беше ходил в Родината от цели седем години…
Съдия се обръща към един от свидетелите по бракоразводното дело: – Господине, вие женен ли сте? – Не, ваша милост, аз просто така си изглеждам…
По телефона: – Ало, госпожо, вие ли сте бюрото за загубени вещи? – Не, господине, ние сме бюрото за намерени вещи.