7273
Разговор между приятелки: – Как ти харесва новият ми мъж? – Ами хубав е, интелигентен, всичко му е наред… само да не хъркаше толкова.
Мутра бизнесмен уговаря по телефона някакво разплащане. – Толкова са бе! Абе казвам ти, колко трябва да платиш, ти ми спориш тука… Чакай малко! Росииииииии… Влиза секретарката. – Росе, я ми кажи – колко нули има в един милион? – Шест! – Мерси! – отново хваща слушалката – Чу ли бе! Като ти говоря, да ме слушаш. Щом в един милион има шест нули, значи в два са дванайсет…
1988-ма година. Тодор Живков изнася доклад, половината зала спи. Изведнъж някъде се появява плъх. Будните се развикват: – Хванете го, убийте го! Един заспал, стреснат от виковете се събужда и започва да вика: – И сина му, и сина му!
Някой казал на Иванчо, че всички възрастни си имат някакви тайни и можеш много лесно да ги изнудваш – само им казваш "аз знам всичко" и готово. Прибира се Иванчо у тях и казва на майка си: – Аз знам всичко! – Ау… Ето ти 20 лева, само не казвай на баща си. Иванчо доволен прибира парите и отива при баща си: – Тате, аз знам всичко! – На ти 50 лева, само не казвай на майка си! Прибрал и от него парите. Решил да се пробва и с други хора. Излязъл Иванчо от къщи и видял съседа: – Аз знам всичко! Съседът се просълзил и казал: – Ела тогава прегърни истинския си баща, сине!
Двама студенти се връщат по нощите от купон. Пътуват в тролея и единият изведнъж започва трескаво да си пребърква джобовете: – Мамка му! Къде ми е билета? Загубил съм си билета. – Карай бе, за какво ти е тоя билет, ние вече почти стигнахме. – Как за какво! Бях си завил закуската в него.
У Иванчови имало една статуя, която се накланяла, когато някой излъже. Прибира се Иванчо от училище, а баща му го пита: – Иванчо, каква оценка получи днес? – Шестица! Статуята се наклонила. – Недей да лъжеш, Иванчо! – Добре де, петица. И така Иванчо посмалявал, посмалявал, докато накрая си признал че има двойка. Тогава баща му казал: – Браво бе! Идиот! Аз като бях на твоите години, поне тройки изкарвах! Статуята се сринала на земята.
Човек пътува през пустинята на камила. Изведнъж камилата си изкълчила крака. "Е, това беше – помислил си човекът – тука си и загинах в тая пустиня". Изведнъж гледа табела "Ремонт на камили". Издърпал той камилата някак си до работилницата. Гледа отвън стои механик. Човекът: – Камилата ми си изкълчи крака! Механикът: – На канала! Замъква човекът камилата и я качва на канала. Механикът се приближава, взема две тухли и трясва с тях камилата по яйцата. Камилата надава вик и изчезва със светлинна скорост. Мъжът: – Кво направи бе? Как ще я стигна сега тая камила… Механикът: – На канала!
Гримьорна. Две актриси се гримират преди да излязат на сцената. Едната казва: – Ако знаеш какъв сън сънувах тази нощ: умирам и отивам пред вратите на рая, опитвам се да вляза но ме спира Св. Петър. – Къде отиваш? – пита той. – Ами умрях и идвам в рая! – Не може! Ти си актриса, цял живот заблуждаваш хората. В този момент виждам че ти се разхождаш от другата страна на врата. И го питам: – А тази защо е тук? Нали и тя е актриса? – Каква актриса е пък тази? – отвърна Св.Петър.
Полунощ. На вратата на Иван Костов се звъни. – Кой е? – пита Иван Костов. – Стопанска полиция! – Уф, пак сънувам кошмари.
В час по математика: – Иванчо,защо стоиш над тази празна тетрадка? – пита учителката. – Това ми е тетрадката за смятане на ум, госпожо.