Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ

  • 3593

    Активен борец пита Живков дали може от ордена "Златна звезда" да си направи зъби. – Да – отговаря му Живков, – но можеш да носиш зъбите само по държавни празници.

  • 9954

    Обява: Ефтино! Пудготовка по бългърски език за ВУЗ. Гъранция!

  • 5274

    Един наркоман решил да отиде в Тутракан, на гости на свой приятел. Отива на гарата и казва: – Един билет до Тутракан. Обаче прозорчето на гишето било доста малко и продавачката не го чула. – Кажете го по-близо до дупката, – казала тя. Момчето залепило устата си до вената й: – Един билет до Тутракан!

  • 11755

    Бащата лежи на дивана и чете вестник. Майката влетява в стаята, като държи синчето за ухото: – Виж го нахалника! – оплаква се на бащата. – Не ме слуша изобщо! Бащата се обръща към сина: – Ти си бил много нагъл бе! Да не мислиш, че си с нещо повече от мен?

  • 700

    Седят три крокодила на едно дърво и си говорят: – Помните ли, че преди ядрената война бяхме зелени? – И можехме да плуваме… – Айде стига сме приказвали, давайте да отлитаме за нектар.

  • 1561

    Старшина минава медицинска комисия. При очния: – Затворете лявото око. Коя е буквата? Старшината мълчи. – Затворете дясното око. Коя е буквата? Старшината мълчи. – Какво, съвсем нищо ли не виждате? – Не, виждам си отлично – просто съм забравил как се казваха…

  • 7276

    Между току-що запознали се мъже: – Човекът така е устроен, че колкото повече получава, толкова повече иска… – А на вас давали ли са ви десет години затвор при строг режим?

  • 11790

    Двама говорят за политика: – Абе защо ще гласуваш за този измамник? Нали знаеш, че само обещава, а после нищо няма да изпълни? – Да, ама няма да го изпълни чак след четири години, а обещава още сега!

  • 8750

    Погледът на жената е така мълчалив. Бисери и поуки от изпита по литература след 7. клас през 1998г. – Йордан Йовков – "По жицата"

  • 992

    В мафиотско семейство съпругата крещи: – Джузепе, бързо ела да видиш, детето убива мравки! – Е, аз на неговите години и по хора се заглеждах.

  • 4293

    Чапаев бил много болен и стоял на системи. Петка отишъл да му запише последните думи. Извадил лист и химикал и ги дал на Чапаев да напише нещо. Той написал нещо и му го върнал. Петка прибрал листчето без да го чете. На другия ден на погребението на Чапаев извадил листчето за да прочете последните му думи: – Петка идиот такъв, стани от маркуча с кислорода!!!

  • 1498

    Ало, Геле, Софи е на телефона. Много те моля, ела ми отчети парите, защото имам голяма нужда. Златен фонд на "МОБИПЕЙДЖ".

  • 10090

    – На човек скоро ще му трябват само три часа за околосветско пътешествие – мрачно заявил на жена си завърналия се от командировка съпруг – Един час, за да прелетиш над Земята и два часа, за да се добереш от аерогарата до дома.

  • 7061

    Eдно врабче летяло. По пътя се задал един моторист и се сблъскал с врабчето. Птицата испаднала в кома и човекът я прибрал у дома си.След 40 дена врабчето се събудило в клетка и си огледало – вода, храна, решетки… "сигурно при сблъсъка съм го прибило и сега съм в затвора"

  • 10665

    Две мутри се разхождат из Лувъра и си говорят. – Братче стига сме се мотали бе. Нали требваше подарък за шефа да купуваме. – Сега бе, сега, чакай малко. Я виж тая картина харесва ли ти? – казва другия и посочва една картина на Ван Гог. – Ми става бе! – отговаря другия. Викат те шефа на музея и го питат за цената. – Не се продава! – отсича той. – Аре не се прай на девственица бе. Сичко се продава, казвай колко! Шефа назовал една страхотна сума, като мислел, че ще се откажат. Мутрите обаче вадят и плащат в кеш. Изрязали картината от рамката, навили я на руло, сложили и една панделка и първият казва: – А така брато, картичка купихме, давай сега да ходиме да избираме подаръка, че стана утре!

  • 10071

    Турист посещава малко градче и вижда, че пред една от къщите свири оркестър. – Какво правите тук? – пита той. – Правим серенада на кмета, защото днес има юбилей – отговаря диригентът. – Това май не е много любезно – казва туристът. – Би могъл поне да се покаже на прозореца. Тромбонистът спира да свири и мърмори: – Е, не мога да бъда на две места едновременно, все пак!