Зетят лежи по гръб на сянка и дреме. Идва тъщата: – Зетко, сучпила се е оградата, ще я поправиш ли? – Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се. На другия ден: – Зетко, чешмата капе… – Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се. Това се повтаряло много пъти и накрая на тъщата й писнало и приписала къщата на зетя. Отива пак един ден: – Зетко, плочките тука са за сменяне… – На теб какво ти дреме? Къщата си е моя…
Отишъл Леонид Брежнев в Грузия. Там гледа – пазар голям пълен с всякакви плодове и зеленчуци. Гледа един грузинец седи пред една диня. – Продаваш ли я? – Продавам я. Избирай. – отвръща му грузинеца. – Че как да избирам като тя е една? – И ти си ни един но все те избираме.
Полицейска школа за повишаване на квалификацията. Инструкторът дава задача: – В язовир плува лодка с шест човека на борда. Обръща се и всички се издавят. Колко човека са загинали? – Шест! – обажда се един новобранец. – Неправилно, Петров! Дванадесет са загинали – шест при инцидента и шест при следствения експеримент.
Турист минава край селянин, който сее: – Браво, дядо, сей, та да има какво да ядем ние! – Може, аз сея люцерна за прасетата.
Млада дама отива на преглед при психиатър! Почукала на вратата на кабинета и влязала. Психиатърът станал, отишъл до нея хванал я разкъсал й дрехите, без да казва нищо и започнал яростно да я люби! След като свършил, казал: – Уфффф, с моя проблем свършихме, я сега да чуем вашия!
На улицата е седнал сляп просяк. Минувач пуска банкнота в шапката му и отминава, но след две крачки се обръща и вижда как слепецът брои парите. – Не те ли е срам! Ти си толкова сляп, колкото и аз! – Не викайте така, господине! Слепецът, който седи тук, ме помоли да го замествам, докато отиде на кино. Аз, естествено, не съм сляп, аз съм ням…
