1262
Сладко грозде от Поморйе! Надпис на сергия на Женския пазар в София
Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ
-
-
-
417
Любовното обяснение на един счетоводител: С настоящото бордеро декларирам, че целият авоар от надежди и всички вътрешни ресурси от търпение за взаимност от моя страна са изчерпани. Защо сторнираш всички мои платежни искания отправени към теб по ускорената форма? Инкасирай поне това, което е последно от моя страна. Твоят поглед е винаги студен като на ревизор, забелязъл дебитно салдо по разплащателната сметка. Защо е това презрение към мен, като към облигации от фашисткия заем през 1942 година? Твоята студенина е в състояние да докара до банкрут и най-пламенната любов, каквато е моята. Анализирайки досегашният баланс на нашата нещастна и несподелена любов, дойдох до заключението, че не мога да разчитам на никакво любовно авансиране от твоя страна. Но аз ще си отмъстя! Ще настъпи падежа на моето отмъщение и тогава ще си платиш с лихвите на просрочените заеми. Не очаквай милост от моя страна! Разбира се до този момент ще гасна в дълбоко просрочие- нещастен и влюбен! Времето обаче не ще успее да амортизира моите чувства, защото те са свети и силни. Пак те моля, авансирай ме с малко любов и аз ще бъда твой на безсрочен влог! О, нима моите любовни мечти и блянове не ще бъдат никога погасени? По-добре да умра, отколкото да кредитирам сърцето си на някоя друга след твоето сторно. Твоят отказ тегне като блокирана сметка на съзнанието и мислите ми. О, моя бедна любов, лутаща се като отклонени оборотни средства! Изглежда ще бъда принуден да обявя на ликвидация чувствата си по твоята аналитична сметка към синтетичната й, наречена любов! О, само ако би направила справка в главната книга на моето сърце, ти би открила такъв голям фонд любов, който ще може да те премира през целия си живот. Но ти си замразена като заем за нередовни запаси. Превеждам ти моите последни прощални поздрави! На приносящия настоящия любовен ордер се заплаща 3% комисионна за услугата. Прилагам един лимитиран чек за безкасово изплащане на милиони целувки, които ти не ми даваш възможност да ти предам лично в твоя трезор. Твой вечен дебитор?
-
-
-
-
9486
Двама професори, специалисти по атомна физика обядват в ресторант. Покрай масата им минава страхотна жена. – Гледай – казва единият – колко интересно са се групирали атомите!
-
3514
Някаква градска мадама (блондинка) отишла на гости на баба си на село. Докато бабата била излязла, котката им се окотила. Връща се бабата и внучката й казва: – Бабо, котката се окоти! Две мъжки и две женски котенца. – А ти откъде знаеш кои какви са? – Аз не, ама дядо ги погледна под опашките – там сигурно нещо пише.
-
6010
Една баба се качва в рейс и заговаря първия седнал човек, който вижда: – Моля ви се, ще ми отстъпите ли място? – Но… отзад е пълно с празни места! – Да… но аз не мога да стигна дотам. – Не можете ли да помолите някой да ви помогне, аз не мога да стана. – Моля ви. Така след 3-4 настоятелни молби от страна на бабата човекът казал: – Ехх… тогава ще карам прав!
-
9151
Учителят пише забележка на своя ученичка: "Марийка говори много!". На другия ден момичето връща бележника на учителя си. Баща й е написал: "Да бяхте чули майка й!".
-
-
-
-
-
6923
Срещат се двама стари приятели след дълга раздяла. Побъбрили си за това-онова… от дума на дума станало въпрос и за ежедневните им радости и грижи. Гарабед попитал ей тъй, с участие: – Киркоре, извинявай, братле, ама колко си докарваш месечно? – Ее, няма какво да крия – 130… и нещо отгоре… Ами ти? – А, аз съм малко по-добре от теб – 140… и нещо отгоре… – Като си говорим за тия проблеми… да знаеш какво прави нашият приятел – професора, Агоп? – сетил се Гарабед. – Отдавна не съм чувал нищо за него! – Ох, завалията… той е много зле! Получава 450… и нищо отгоре!
-
9434
Девойка поканила гаджето си на гости. Дошъл той и тя го завела нейната стая. След час и половина майката, изгаряща от любопитство, надникнала в стаята. След това отива в кухнята и казва на мъжа си: – Абе Марине, знаеш ли, какво правят децата в стаята? Пушат цигари. – И какво от това? – отговорил бащата. – Ами днеска лапа цигара, утре може нещо друго да налапа…