1406
– Слушай, приятелю, приеми един съвет от мен. Престани да играеш карти. Ако не съжаляваш за парите си, помисли поне за загубеното време. – Прав си. Наистина, при розетките се губи страшно много време.
– Слушай, приятелю, приеми един съвет от мен. Престани да играеш карти. Ако не съжаляваш за парите си, помисли поне за загубеното време. – Прав си. Наистина, при розетките се губи страшно много време.
Чапай и Петка седят на масата, пият водка и замезват краставички. При тях се примъква Фурманов: – Охо, другари! Хапвате, пийвате двамката… Я аз да стана трети! – А, не, ти ще си седми. – Как така седми? – Ами шестима вече изгонихме.
Един адвокат бил изпълнител по завещанието на починал мултимилионер, и трябвало да издири някаква далечна племенница за да й даде голям дял от наследството. След като не успял да я открие с полицията, се обърнал към частен детектив. След две седмици звъни на детектива и го пита: – Какво става, докладвай докъде стигна? – Намерих я, и вчера се ожених за нея!
При лекаря: – Хм, струвате ми се познат. Може би сте били при мен и друг път. Как се казвате? – Симеонов. – Плеврит? – Не, Николай.
Зрител напуска театъра след първото действие. – Защо така рано? – пита го една разпоредителка. – Ами, доколкото знам, и второто действие е написано от същия автор.
– Колко ще платя за три снимки? – За това ще говорим по-късно. Сега трябва да се усмихвате…
По Татово време двама политически затворници излизат от затвора. – Ауу, какъв дъжд вали – казва единият. – Абе, остави ги… да правят каквото искат – отговаря другият.
Отворили голям универсален магазин в гората. На щанда за хранителни стоки имало нов продукт, който бил голямо чудо и всички животни се редяли на опашка, за да видят какво представлява… Решил и заека да провери – какво е това нещо Жгмуди, за което всички животни в гората говорели. Станал много рано и отишъл до магазина. Но какво да види – опашката – километрична. Чакал, чакал и вечерта тъкмо да му дойде реда и магазина затворил. Отчаял се заека, но желанието му да види какво е това чудо било огромно и той станал още по-рано на другия ден. След дълго чакане най-накрая му дошъл реда.– Един килограм Жгмуди моля! – казал заека на магазинерката.– Съжалявам, но Жгмудите се продават само в непрозрачно пликче, не са на килограм.– Добре дайте ми едно пликче тогава!Щастлив заека взел пликчето, с огромното нетърпение да разбере какво е това. Поразмислил, но решил първо да го занесе при жена си и малките зайчета, за да видят заедно изнената. Прибрал се и още от вратата се провикнал:– Жена, деца, добрах се, взех ги най-накрая тия прословути Жгмуди!Всички се скупчили нетърпеливо около него и заека разтворил пликчето…И какво да видят… Жгмуди!
Клиент се оплаква в ресторанта: – Какви са тия спагети бе! Заседнаха ми в гърлото. Келнерът отива за малко до кухнята, връща се и казва: – Готвачът казва, че всичко им е наред. Кой ви е карал да ги ядете напречно – той ги е сварил надлъжно!