1454
– Вуте, верно ли че щели да сменят финансовио министър? – Не. Че си смени само името от Муравей на ?Мура?. – Е па, оти така? – Оти е фафла трепач!
– Вуте, верно ли че щели да сменят финансовио министър? – Не. Че си смени само името от Муравей на ?Мура?. – Е па, оти така? – Оти е фафла трепач!
Стандартна ситуация – съпруг се връща от командировка, съпругата е с любовник. Любовникът е на терасата. Мисли: „Какво да правя – да бях мушица, да не се забелязвам??“ Глас свише: Дръпни си х** и ще станеш. Така и направил младия любовник. И наистина се првърнал в мушица. Не му стига обаче и си казва: „Ех, сега да можех и да излетя оттук!“ Отново гласът свише: „Дръпни си *** още веднъж и ще излетиш!“ Така и станало – излетял от терасата и кацнал на тротоара. И пак мисли: „Сега ако можех да се превърна отново в човек..“ Дръпнал ГО! Гласът свише мълчи! Дръпнал отново! Гласът отново мълчи! Дърпа! Мълчание! Дърпа по-настървено! И тук гласът проговорил: – Млади човече, не стига че спите по време на моята лекция, ами и онанирате…
Преподавател във военно училище: – А сега, курсанти, запишете си – водата кипи при температура от 90 градуса. Курсант: – Господин полковник, а нас в училището ни учеха, че водата кипи при 100 градуса. Преподавателят отваря тетрадка, разглежда нещо дълго и накрая вдига глава: – Съвършенно сте прав, курсант! Аз съм сбъркал, действително водата кипи при 100 градуса. Правият ъгъл кипи при 90 градуса!
Щирлиц видя група хора с бухалки в ръце. – Биячи! – помисли си Щирлиц. – Щирлиц… – помислиха си бейзболистите.
– Келнер, надписали сте ми сметката! – Това е невъзможно, господине! – Възможно е, днес сме седми, а не седемнайсти!…
– Ало! Ало да, бърза помощ ли е?! – Не! Сбъркали сте! – А-а-а! Много ви моля да ме извините! – Няма нужда! Случва се! – Ама не, наистина ви моля да ме извините! Разбирате ли, моята тъща умира, сигурно й остават няколко секунди, и аз понеже се притесних и сигурно за това съм сбъркал номера. Ама нали наистина не се сърдите? Не, не, не мога да повярвам, сигурно ми се сърдите. Ами не, щото гласът ви един такъв разстроен. Не? Честно? Е добре. Дочуване. Още веднъж извинявайте. Не се обиждайте…
Военноказармени умнотии: Далеч съм от мисълта си. Противогазът се поставя на лицевите части на лицето. Като няма вода, ще си пълните манерките и ще ги държите в шкафчетата. Една манерка мие едно лице и два крака. Който довечера няма вода в манерката, ще му я излея на главата! Ясно ли е? От половин час те гледам как ходиш по плаца с ръце в джобовете – в едната баничка, в другата цигара! (старшина от Благоевград) На тази стена ще закачите петимата от РМС. Те са десетина души, ще се хванат… Дежурният по полк: – Къде бяхте бе, редници? – Ами до банята, взехме по един душ… – Веднага да върнете душовете на мястото им! Преподавателят: – Летят 100 изтребителя и 200 бомбардировача. Всичко 400 самолета. – Не се получава, др. полковник! – Аз така, приблизително… (из задача във военно училище) Старшината: проверете дали има дежурен по караула! Ако няма – изпратете още един! И всеки да затвори всичките прозорци! Старшината: на бегом, и който тръгне последен е педераст. Аз съм след вас. – Др. старшина, на чаршафа ми има дупка! – Обърни го обратно и заспивай! Hищо не знаете вие. Знаете ли какъв менингит върлуваше през войната? Знаете ли какво е менингит? От него или се умира или се полудява. Аз съм го карал два пъти… (преподавател по военно обучение) Смеете се, смеете се, ама като падне атомната бомба аз ще се смея! (преподавател по военно обучение) …и да не виждам вечер хора да се разхождат и да светят! Никой да не се качва на камионите, преди да са дошли! Ей вие там тримцата, какво каре сте сформирали отзад?
В кинозалата лампите угасват и прожекцията започва. Няколко минути обаче филмът върви без звук. Разнася се раздразнен мъжки глас: – Ей, кой си играе с дистанционното?
Мъж седнал на бара и си поръчал двойно мартини. След като го изпил, погледнал в джоба си и поръчал отново двойно мартини. След като изпил и него отново погледнал в джоба си и пак си поръчал същото. Барманът казал: – Ще ми кажеш ли защо всеки път, след като погледнеш в джоба си, порачваш по едно двойно? – В джоба имам снимка на жена ми. Когато започне да ми изглежда хубава, разбирам, че е време да си вървя в къщи.