Дете пита баща си: – Абе тате, съседа от ляво взима 320лв. заплата и едвам свързва двата края. Съседа отдясно взима 220лв. и яде хляб и сол. А как ти като взимаш 180лв. имаме всичко – уиски, луканки и т.н.? – Ами много просто тати. Имам магическа пръчка и като махна всичко се оправя. На другия ден детето казва: – Абе тати, цяла нощ махам, ама нищо не става? – Каза ли вълшебните думи? – пита бащата. – Да бе. Абракадабра, нали? – Не бе, тати! "Документите и талона за проверка!"
Въпрос: "Досистемниятадминистратор: -Скапамисешпацията,какводаправя?" Отговор: "-На_напредналия_потребител_шпация_не_му_трябва!"
Иванчо тича при татко си: – Тате, моля те, затвори си очите. – Защо? – Мама каза, че когато ти затвориш очи, ние ще започнем да живеем много по-добре!
Пътник пристига късно през нощта в евтин хотел и пита има ли свободна стая. – Имаме една на първия етаж. В коридора няма осветление, но ще я намерите лесно. Като стигнете до една греда, завийте на ляво и ще я намерите. Човекът тръгва по коридора, блъска си главата в нещо и изкрещява от болка. – На прав път сте! – вика окуражително портиерът. – Това беше гредата, а сега – веднага в ляво…
Плуват с лодка в езерото Наташа Ростова и поручик Ржевски. Луната грее, щурците свирят, подухва ветрец… идилия. Наташа:– Ах, поручик, не е ли прекрасно!Поручикът мълчаливо продължава да гребе. Наташа – сърдита:– Ама поручик, кажете нещо де!Ржевски въздъхва, оставя греблата, усмихва се и казва:– Скъпа Наташа…– Да – трепетно промълвя тя.– Вас някога удряло ли ви е гребло по путката?Изчервена, сконфузена, Наташа Ростова едвам отвръща:– Ннне… Защо питате, поручик?– А, нищо – вдига рамене Ржевски и отново хваща греблата. – Аз така, просто се опитвам да завържем разговор.
През 80-те, син към баща си: – Тате, ти все казваше, че нищо няма да излезе от мен, ама ела сега да видиш какъв важен човек станах! Три предприятия се карат за мен и всяко вика "Вземи го ти!".
Учителката се оплаква на бащата на Иванчо: – Синът ви вчера не дойде на училище. – Е? – И оня ден го нямаше. – Е, и? – И преди това липсваше. – Е, и? И утре няма да дойде. – Защо? – Удуших го, гада!
