Гора. Поляна. Огромно дърво. В дървото – хралупа. В хралупата – семейство мечки. Малкото мече се глези: – Тате, разкажи ми приказка! – Остави ме на мира! – Ама разкажи ми приказка… – Ох, добре де, коя приказка? – Ами за хората ми разкажи. Мечокът взима от рафта два черепа, надява си ги на лапите и прави с тях куклен театър: "Не те ли е страх в тази тъмна гора? Ами ако има мечки?" "Какви ти мечки бе, никакви мечки няма тука…"
– Обвиняеми, защо сте влезли три пъти чрез взлом в един магазин? – Първия път откраднах за жена ми една рокля. Втория и третия път ходих да я сменям.
Полицай спира шофьор на средна възраст, заради превишена скорост. Човекът протестира: – Но, господин полицай, аз карах в рамките на допустимото. – Сър, Вие се движехте с 53 мили в участък, където разрешената скорост е до 40 мили. – Не съм превишавал скоростта – настоявал шофьорът – сигурно Ви е повреден радарът. В този момент го прекъсва жена му, обръщайки се към полицая: – Няма смисъл да спорите с него, господин полицай. Винаги става заядлив, когато се напие.
Късно вечерта Сталин звъни на Жуков по телефона: – А, Георгий Константинович, още ли не са ви разстреляли? – Но, другарю Сталин, – уплашено отвръща маршалът – аз вярно и предано служа на родината, защо ще ме разстрелват? – Не, не, трябваше да ви разстрелят. Сега не се сещам защо, но ще си спомня, не се безпокойте, ще си спомня… След разговора Сталин затваря телефона и си мисли: "Така… На кого още не съм пожелал спокойна нощ?"
При земетресение се срутва един блок. Идват спасителите. Изведнъж изпод развалините се чува смях. Разчистват срутването и гледат – на клозетната чиния седи човек и се смее: – Ама и строители, мамка им мръсна. Дръпнах въженцето и целия блок се срути!
