7465
Ето още няколко "турски" фрази: радио – джангър чекмедже кинофестивал – фенер шашармасъ байрям фестивал на широкоекранното кино – коджа чаршаф фенер шашармасъ байрям GSM – сиджимка-йок лаф апаратасъ рибар – балък абдал.
В началото на учебната година учителката задала домашно на децата да опишат един ден от лятната си ваканция. Иванчо написал набързо следното: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов." Учителката прочела съчинението и се възмутила: – Иванчо, как може така? Веднага да го преработиш. Няма нищо за природните красоти. Няма нищо романтично. Пише Иванчо втори вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха." Учителката пак недоволна казва: – Няма нищо за труда. Иванчо сяда и пише нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници копаеха канал." Учителката го прочела и: – Хм… няма я червената партийна нишка. Няма нищо за Партията – наша майка родна. Пише пак Иванчо: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал." Учителката чела, гледала, мислила па рекла: – Добре… Любов, природа, труд, червена нишка… Това всичко хубаво, но няма нищо за бъдещето, за утрешния ден, нали ме разбираш? Пише Иванчо пак нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал. По едно време единият хвърли кирката и каза: – Ебал съм му майката, и утре е ден!"
Една кола блъснала Иванчо и той умрял. На другият ден след погребението един негов приятел звъннал до рая да види дали е пристигнал. – Ало, кой е на телефона? – Дева Мария! – Иванчо пристигна ли? – Не, чакаме го още. След един час пак на телефона: – Ало, с кого говоря? – Дева Мария. – Иванчо да е дошъл? – Няма го още. След още един час: – С кого говоря моля? – С Мария. – Аха, значи Иванчо най-после е пристигнал!
Три прилепа се събират и се уговарят да обиколят света и да разглеждат забележителности. След 3 часа се събират на същото място, от което са тръгнали. Първият казал: – Виждате ли я еееееееееееееееееееей онази там река, дето се синее в далечината? – Виждаме я. – Е аз ходих е до том. Вторият казал – А виждате ли я еееееееееееей тази там планина, дето опира в хоризонта? – Виждаме я. – Аз ходих зад тази планина. Третият, най-опърпаният казал – А виждате ли го ей това дърво тука? – Виждаме го. – Е аз не го видях.
Попитали Радио Ереван: – Каква е вероятността да срещнеш трабант в Лос Анджелис? Радиото отговорило: – Същата, каквато да срещнеш кадилак в Етиопия.
При фризьора: – Да мина ли с машинката и отзад? – Не, благодаря, но може да минете тила.
На 23 февруари, отбелязвайки деня на Съветската армия, Щирлиц се напи като дъска, след което облечен във форма на майор от НКВД, с наган и гола шашка в ръка, цяла нощ бяга пред сградата на Гестапо, крещейки "Ех, вашта мамка!". И едва на следващия ден той със свито сърце осъзна, колко близко е бил до провала.