11700
Правителствена болница вече ще обслужва само членове на правителството, с цел подобряване здравното обслужване на населението.
Англичанин и швед играят голф. Покрай тях минава траурна процесия. Англичанинът спира играта, сваля си каскета и стои така, докато отминава процесията. После пак хваща стика. – Какъв трогателен жест от Ваша страна – забелязва шведът. – Това не е жест! Ние бяхме женени почти 25 години…
О, книжка! Три деня млади студенти как учебник ги брани. Изтерзани уста трепетно повтарят дефиниции с рев. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път формули лазят към ум замъглен и с цифри обстрелват студента смутен. Тема след тема! Въпрос след въпрос! Зубрач безумний сочи конспекта пак и вика: "Учете! Тук ви е съдбата!" Колеги го погват с викове сърдити, но той им отвръща с друг вик: "ура!" … Три дни веч се мъчат, но помощ не иде, от никъде взорът надежда не види… Нищо. Те ще препишат, но смело, без страх – кат тайни агенти притихнали в мрак. Изпитът иде: всички нащрек са! Последният напън веч е настал. Тогава Кълвачев, наший зубрач ревна гороломно: "Млади студенти, венчайте Алма Матер с лаврови венци! На ваший ум доцент повери лекции, конспекти, себе си дори!" При тез думи силни студентите горди очакват геройски заветния час! Пищови дописват, листи разлистват, сърце разтуптяно в гърдите беснее и сладка радост – докрай да препишат пред комисия строга на тоз славен чин, с една ръка ловка – славна десница! "Ректорат цял сега нази гледа, тоя риск голям е, но куражът не мре – ни доцент, ни декан може да ни спре!" "Грабвайте пищова!" – някой си прошепна и букви и цифри плъзнаха завчаска кат демони черни над белий чаршаф, и бягат, редят се, като жив рояк! И професори тръпнат, друг път не видели ведно да пишат зубрач и кръшкач и въздуха стрелят с поглед корав! Изпит се обръща на борба в своя пик, студенти безстрашни като скали твърди погледи остри срещат с железни гърди и се фърлят с песни над поредния лист като виждат харно, че преписаха веч… Йоще миг – ще дойде заветния час. Изведнъж професор обявява изпитний край с гръмотевичен глас! … И днес йощ Университетът, щом сесия зафаща, спомня тоз ден бурен, мълви и препраща славата му вечна като някой ек от студент на студент, век подир век!
Иванчо пита баща си: – Тате, твойте очила колко пъти увеличават? – Три пъти. – Добре тогава ето ти бележника ми.
Зайо Байо стоял на брега на реката и пушел трева. Дошъл по едно време бобъра и го питал: – Абе Зайо Байо, к"во праиш? – Ми джаскам, к"во да правя. Наиш к"ъв е кеф? Дърпаш на единия бряг на реката, преплуваш я и изпускаш от другата страна. Направо супер готино! Решил бобъра да опита. Опънал си, преплувал реката и на другия бряг изпуснал. Станало му супер гот. В този момент дошла видрата и го питала кво прави. Като разбрала решила и тя да опита и преплувала реката за да вземе джоинт от Зайо Байо. Излязла видрата на другия бряг и Зайо Байо изплашено казал: – Бобре, бобре, изпускай, че мутираш!
Един студент си кара по магистралата и по едно време го спира полицай: – Дай си книжката за проверка! Студентът казал: – Нямам, господине – аз съм беден студент и уча… – Какво учиш? – Логика, господине. – Какво е това бе? – Ами ще ви дам един пример: Имате ли кибрит? – Да. – Значи пушите? – Да. – Значи пиете? – Да. – Значи ходите по заведения? – Да. – Значи обичате жените? – Да. – Значи не сте обратен? – Не! – Ами ето това е логика… мога ли да си ходя? – Да! На следващия ден отива полицая на работа да се похвали на шефа си: – Шефе, шефе да знаете вчера ме научиха на логика! – Я, покажи ми какво е т"ва! – Ами значи… имате ли кибрит? – Не. – Значи сте обратен.
Шефът на хотела върви по коридора и чува от една стая пеене. Обажда се на рецепцията: – Вие връчихте ли сметката на клиента от 108-а стая? – Да. – А защо пее тогава? – Не пее той. Опяват го.
Какво си мислят музикантите в една група докато свирят?Барабанистът: Леле какъв завързан и готин ритъм свиря и какви брейкове праскам!Китаристът: …а леле майко какви жици, какви рифове праскам – всички мацки са мои!Вокалът: Пея като змей – височини, низини – жесток съм, нема проблеми с мадамите!Клавиристът: Леле какви пръсти кърша, кви сола, хармонии – мамата си трака!Басистът: До-до-до-до, сол-сол-сол-сол…
В ресторанта. Келнерът се приближава към масата. – Какво ще обичате? – Шишчета. – Чудесно! – Печено пиле. – Прекрасно! – Торта и плодове. – Не е лошо! – Бутилка вино. – Добре! Съжалявам, но имаме само картофени кюфтета и чай… – Но защо не казахте веднага? – Знаете ли, толкова красиво се изразявахте…