Един борец два дни не ходил на работа. Колегите му започнали да се притесняват: чудели се дали се е разболял или са го пребили някъде. Едва на третия ден борецът се появил. – Къде се изгуби, бе? – Купих си един пъзел. И го подредих само за три дена, а на кутията пишеше "От три до пет години"!
Автомобилна катастрофа. Трима мъже убити. В рая господ ги пита: – Ти колко пъти си изневерявал на жена си? – 5. – Ето ти този стар очукан Трабант. А ти? – 3. – За теб тази Тойота. А ти. – Не съм и изневерявал. – Браво! Ето ти този чисто нов спортен модел Ферари. На другия ден първият и вторият мъж срещат този с Ферарито да реве и го питат: – Защо ревеш?! Нали ти взе най-хубавата кола? – Е да, ама преди малко видях жена си… със скейтборд!
Войник се обръща към командира: – Другарю командир, заповедта е изпълнена! – Но аз нищо не съм заповядвал! – А аз нищо не съм правил.
В края на прегледа лекарят казва на пациента:– А сега отидете до прозореца и извадете максимално навън езика!След малко пациентът вижда, че докторът вече пише рецептата.– Но вие въобще не погледнахте гърлото ми!– Няма нужда, диагнозата ви е дископатия. А това с езика е за да дразня данъчните отсреща.
Един човек хванал риба на реката и я занесъл вкъщи да му я сготви жената. Казал й: – Ето ти една риба да я изпържиш! – Нямаме олио. – Тогава с мас. – И мас нямаме – ти от небето ли падаш, с какво да си купим олио и мас, нямаме пари! – Добре де, свари я! – И вода нямаме, сутринта ни я спряха защото не сме плащали от миналата година. Човекът се ядосал, върнал се на реката и хвърлил рибата обратно във водата. А рибата изплувала и започнала да вика: – Да живее правителството, да живее правителството!
– Искам бисерната огърлица, която слагам в първо действие, да бъде истинска! – капризничи актрисата. – Добре, ще бъде истинска,- отговаря ехидно режисьорът,- както и отровата в последното действие!
– Слънцето има ли крака?- пита учителката. – Да! – отговаря Иванчо. – Откъде знаеш? – Ами като минавах покрай вашата къща, госпожо, чух някой да казва:"Слънчице, отвори си краката".
Щирлиц вървеше по коридора. Изведнъж нещо го тресна с всичка сила по гърба. Щирлиц се просна на пода. Надигна се, огледа се – нямаше никого. "Сторило ми се е!" – помисли си Щирлиц.
Учител по Природознание влиза в час. – Добър ден, деца. Седнете. Сяда на катедрата и започва: – Деца, днес ще говорим за вълка. Отваря куфарчето си, вади торба с трева и започва да си свива джоинт. – Вълкът е средно голям горски хищник. Сив, малко по-голям от кучето. Живее на групи, които се наричат глутници, но понякога се среща и самостоятелно. Облизва джоинта и го захапва. – С настъпването на зимата… Пали. Вдишва дълбоко дима. Издишва. Поглежда към тавана… – …отлита на юг…
