2187
Една блондинка се изкъпала и започнала да тича в стаята. Приятелката й я попитала: – Защо тичаш така из стаята? Тя показала шампоана, на който пишело "Wash & Go".
– Намерих един малък плаж, ама фамозна работа – разказва току-що завърналият се летовник. – Нито жива душа. Постъпих на пълен пансион у един рибар. Кеф голям! Само че първата седмица му умря свинята – ядохме от нея осем дни. На втората седмица пукна едно теле – петнайсет дни го ядохме. На третата седмица се разболя бабата. Уплаших се, вдигнах си багажа и си дойдох.
За успеха на една книга може да се говори едва тогава, когато хора, които не са я чели, се правят, че са я чели.
В травматологията разговарят болните целите в гипс. – Ти как пострада? – Натресох се в един гараж. – Колата, разбира се, е на сол? – Не, аз се прибирах пеша.
По съветско време викат някакъв руснак на обяснение в КГБ: – Ти защо редовно получаваш колети и писма от Израел? – Ами по време на войната крих един евреин от немците у нас в мазето, и сега ми е много благодарен и ми праща това-онова. – Как може така бе, другарю! Да си кореспондирате с тая гадна капиталистическа страна! Вие за бъдещето си мислите ли? – Да, мисля. Сега крия един китаец.
Надпис пред салон за разкрасяване: "Не налитайте на момичетата, които излизат от нашия салон – между тях може да е и вашата баба!"