На светофар спира последен модел автомобил, оборудван със свръхнов компютър. Секунда преди да светне зелено с пълна скорост отзад се нацепва автомобил ЗАЗ. На екрана на бордовия компютър се изписва следното съобщение: "New hardware device detected. Do you want to insall drivers? (Y/N)"
Една жена дала обява за запознанство: "Търся мъж – непиещ, непушач, да не ходи по жени, с цел – брак". На другия ден се звъни на вратата й. Отваря – а там някакъв тип, пиян като кирка, с цигара в уста. – Какво искате? – Ами дошъл съм за обявата. – Пиете ли? – Редовно. – Пушите ли? – По две кутии на ден. – А по жени ходите ли? – Всяка вечер с различна! – А защо си дошъл при мене тогава, като бях писала точно обратното в обявата? – Дойдох да ти кажа да не разчиташ на мен.
Чапай и Петка бягали от белите. Стигнали до една река. Влезли в реката и започнали да плуват. По някое време Петка казал: – Чапай, дай да спрем за малко, щото една риба ми влезе в гъза. – Плувай, Петка, плувай, не е риба…
– Според вас, защо детективски романи пишат преди всичко мъжете? – Много просто – на жените им е трудно да запазят тайната за убийството до края на произведението.
Тристан Бернар решил да изпрати на няколко приятели билети за своя пиеса, която не била приета възторжено нито от критиката, нито от публиката. Към всеки билет Бернар добавил бележка със следния текст: "Елате въоръжен, защото мястото е пусто!".
В Лондон. Двама мъже разговарят. – Как е фамилното ви име? – Шекспир. – О, това име е много известно! – Че как иначе! Вече двайсет години разнасям мляко в района.
Доктор към пациента: – От какво се оплаквате? – Докторе, не мога да заспивам вечер. – Ами опитай да броиш овце. Е, вече няма такива количества, но опитай. – Опитах, не става… И… тогава се започна. – Какво се започна? – Да стрелям, докторе. – ??? – Ами вечер като си легна, затворя очи и започвам да стрелям. – Гледаш новините, нали? – Да, и вестници чета… Та започвам да стрелям, докторе, ей така – с много стръв и страст. А на мушката – разни сенки. Приличат ми на днешните управници, депутати и разни партийни активисти. Стрелям, стрелям и… заспивам. Започнах преди десетина години със снайпер, после минах на автомат, а сега съм вече на лека картечница. Чувствувам, че скоро ще трябва да минавам на тежка кратечница. – Минавай! И ме запиши в разчета! – Докторе, и ти ли?! – Мамка им!
