6356
Умряла Анка и Чапай започнал да чете надгробно слово: – Умер Ленин – мы стали ленинистами, умер Маркс – мы стали марксистами, а сейчас умерла Анка – мы будем онанистами!
Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ
-
-
-
7156
В трамвая се возят баща с малкото си дете. По едно време на детенце му доскучало и започнало да се закача с останалите пътници. – Престани! – срязал го бащата. Детето спряло, но след малко отново започнало да се закача. – Чу ли, недей да правиш така. Детето погледнало към баща си и троснато казало: – Ми то и на теб мама ти казва да не пикаеш в мивката, ама…
-
-
2295
Иванчо се връща мрачен от лов. – Какво, пак ли нищо? – Напротив. – И къде е тогава дивечът? – В болницата.
-
-
-
-
-
2102
Актьор обсъжда с автора новата пиеса: – Според мен е по-добре да застрелям героя на финала, а не да го отравям! – Защо? – пита авторът. – За да събудя зрителите.
-
-
9467
Екатерина II, подпряла се на перилата, гледа от моста плуващите по разлялата се Нева кораби, леко поклащайки задника си. – А! Кой беше това?! – простенва тя от приятна болка. – Поручик Ржевски, Ваше величество! – представя се той, удряйки с токове. – Продължавайте, полковник, продължавайте…
-
-
1511
Едно момченце чуло, че всеки възрастен крие поне една тайна и за това възрастните много лесно могат да бъдат изнудвани. Момченцето се прибрало в къщи и казало на майка си: – Знам цялата истина! Майката бързо дала на сина си 20 долара и казала: – Само не казвай нищо на баща си! Когато се прибрал и бащата, детето и на него казало: – Знам цялата истина! Бащата веднага извадил 40 долара и казал: – И дума не казвай на майка си! На следващият ден момченцето тръгнало към училище и по пътя срещнало пощальона: – Знам цялата истина – казало детето. – Така ли? – зарадвал се пощальонът. – Тогава ела да прегърнеш баща си?
-
-
10664
В началото на учебната година учителката задала домашно на децата да опишат един ден от лятната си ваканция. Иванчо написал набързо следното: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов." Учителката прочела съчинението и се възмутила: – Иванчо, как може така? Веднага да го преработиш. Няма нищо за природните красоти. Няма нищо романтично. Пише Иванчо втори вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха." Учителката пак недоволна казва: – Няма нищо за труда. Иванчо сяда и пише нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници копаеха канал." Учителката го прочела и: – Хм… няма я червената партийна нишка. Няма нищо за Партията – наша майка родна. Пише пак Иванчо: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал." Учителката чела, гледала, мислила па рекла: – Добре… Любов, природа, труд, червена нишка… Това всичко хубаво, но няма нищо за бъдещето, за утрешния ден, нали ме разбираш? Пише Иванчо пак нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал. По едно време единият хвърли кирката и каза: – Ебал съм му майката, и утре е ден!"