7695
И така, да преминем към следващата урочна единица. Учителка по география в ЕГ Христо Ботев Кърджали
Взвод войници гледа кино. Главната героиня на филма застрелва любовника си, надвесва се над него с димящ пистолет и се чуди на глас: – Ами сега… какво да правя… Старшината на взвода се обажда: – Как какво ма! Отчиташ патроните, почистваш оръжието и се връщаш на изходния рубеж!
– Пешо вкъщи ли е? – Не. Пешо го няма вече… Той напусна нашия свят… – Какво бе, да не е умрял? – Не, включи се в Интернет.
Рота парашутисти-новобранци се строява за първия си скок. Старшината се обръща към един от войниците: – Защо трепериш такъв? – Страх ме е, за пръв път ще скачам с парашут… – Е, ако чак толкова те е страх, тоя път може да скочиш и без парашут.
При проверка на караула дежурният се приближава към часовия и пита: – Имате ли бойни патрони? – Да, господин капитан! – Дайте ми ги… Това ли е всичко? – Да! – Повече нищо ли не остана? – Само един патрон, господин капитан. – Дай ми го и него! – Не мога, господин капитан. Той ми е нужен в случай, че вие не ми върнете другите патрони…
– Този господин е голям любител на живописта – казва собственик на художествена галерия на свой приятел. – По какво съдиш? – Един път влезе в галерията, когато не валеше…
Отива един човек да търси работа във ферма. – Искам 1000 лева заплата! – Чакай, бе! Хората тука взимат по 50-60 лева, а ти 1000?! Че какво повече знаеш? – Ами… Разбирам езика на животните. – Добре. Я ела тука. Завел го шефа при свинете. Животните изгрухтели. – Аха. Шефе, казаха, че са се опрасили с 5 прасенца, а вие и кмета сте писали 3, две сте си ги поделили! – Сакън! Тихо! Добре, добре! Разбрал си някакси. Ама я ела при кравата! Кравата измучала. – Да, шефе. Ами тя каза, че дава по 10 литра на ден, а вие с кмета пишете 5, другите си ги вземате! – Добре! Добре! Тихо! Нает си! 1000 лева! 2000 лева! Само мълчи! Отиват те да уредят договора, минават покрай овцете и те изблейват. Шефа бързо казва: – Не ги слушай, не ги слушай! С кмета бяхме пияни!