11588
…и най-важното – нашите парашути са с доживотна гаранция.
Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ
-
-
-
531
Отива един пациент при лекаря. – Докторе, страдам от загуба на паметта. – От кога? – попитал лекарят. – Какво от кога?
-
-
4508
Отишла делегация на сръбската омладина при Тито: – Друже Тито, дошли смо да менямо мисли. – Па другови, я мисли имам. Дайте да менямо курци.
-
1673
– Келнер! Донесете ми бульон, моля! – Натурален или изкуствен? – Как правите изкуствения? – Разтваряме във вряла вода едно кубче концентрат. – А натуралния? – Разтваряме две кубчета.
-
994
Летец и танкист спорили чия работа е по-тежка и кой е по-смел. Решили всеки да повози другия в машината си. Първо летеца се качил в танка, а там – шумно, тясно, оръдието гърми силно, а на всичко отгоре друса и топло като в пещ. Излязъл пилотът каталясал и вика – много е гадно, ама ела утре в самолета и ще видиш… На другия ден качил танкиста в самолета и почнал разни лупинги, фигури и завъртулки всякакви, а танкиста все се хили като луд. Кацат на земята и летеца му казва: – Е, вярно, твойто е по-тежко и ти си по-смел щом се смееше през цялото време. А танкистът му вика: – Не бе, просто за пръв път ми се случи да сера с гъза нагоре!
-
-
-
-
10000
Плуват с лодка в езерото Наташа Ростова и поручик Ржевски. Луната грее, щурците свирят, подухва ветрец… идилия. Наташа:– Ах, поручик, не е ли прекрасно!Поручикът мълчаливо продължава да гребе. Наташа – сърдита:– Ама поручик, кажете нещо де!Ржевски въздъхва, оставя греблата, усмихва се и казва:– Скъпа Наташа…– Да – трепетно промълвя тя.– Вас някога удряло ли ви е гребло по путката?Изчервена, сконфузена, Наташа Ростова едвам отвръща:– Ннне… Защо питате, поручик?– А, нищо – вдига рамене Ржевски и отново хваща греблата. – Аз така, просто се опитвам да завържем разговор.
-
3401
Две баби си плетат плетките под асмата на село, а по улицата минава военна колона. Едната баба казва: – Я, командирът извади някаква карта и идва към нас. Сигурно пак ще пита за пътя…
-
-
-
4905
Рота парашутисти-новобранци се строява за първия си скок. Старшината се обръща към един от войниците: – Защо трепериш такъв? – Страх ме е, за пръв път ще скачам с парашут… – Е, ако чак толкова те е страх, тоя път може да скочиш и без парашут.
-
7056
Чапай и Петка вървяли през пустинята. Нямали ни храна ни вода. По едно време Петка забелязал Чапай да дъвче нещо и започнал да се моли: – Чапай, дай ми малко и на мен. Чапаев мълчи. – Айде бе Чапай, дай ми малко бе? Чапай изплюл каквото дъвчел и му се скарал: – Колко пъти съм ти казвал, като си пера чорапите да не ме закачаш бе?