В бара влиза полицай с гаджето си. Вади пищова, стреля във въздуха и извиква: – Внимание! Всички да оставят документите си по масите за проверка и да легнат на пода! Всички залягат. Гаджето прошепва нещо на ухото на полицая. Той казва: – Хм… Прощавайте… Сядайте си по местата. Забравих, че днес ми е почивния ден.
Млад режисьор правил първият си филм. Поискал от директора да му се осигурят 5000 души статисти за една армия и още 7000 за другата, за да направи грандиозно сражение.– Ти луд ли си, бе? – възкликнал директорът. – На 12 000 души кой ще им изплаща хонорарите?– Не се бойте! – отвърнал режисьорът. – Стражението ще бъде с истински патрони.
– Нашите предшественици са били големи изобретатели. Изобретатели са приспособление, с помощта на което може да се гледа и вижда и през най-дебелата стена! – И какво е това приспособление? – Прозорецът.
По време на сухия режим, мъж седи в бараката и вари ракия. Гледа по едно време водата се нагряла много и отива до кладенеца за вода. Връща се, а в бараката седят двама милиционери, усмихват се иронично и говорят: – Е, сядай и пиши обяснения! – И кво да пиша? – Всичко, както си е било, така го пиши! Сяда човека, пише и след това дава листа на милиционерите. – Кво си написал бе, идиот такъв? – Както си беше, така го написах: "Отивам за вода до кладенеца, връщам се, а в бараката двама милиционери, седят и варят ракия".
Шерлок Холмс и доктор Уотсън летели с балон. Последвала изведнъж авария и балонът се приземил насред блато. Седели двамата пътници вътре, а по пътя до блатото минал някакъв човек. Холмс му подвикнал: – Хей, добри човече! Знаеш ли къде се намираме? Мислил човекът, мислил, пък накрая изтърсил: – Вие се намирате в кошницата на балона насред блатото. Заминал човекът и ги оставил шашардисани. Холмс се обърнал към Уотсън и му казал: – Ето този, скъпи Уотсън, беше програмист. – Как познахте, Холмс? – Елементарно, скъпи Уотсън. Първо: този човек мисли дълго време над прост въпрос. Второ: дава съвсем точен отговор. Трето: от този негов отговор ние нямаме никаква полза.
В наши дни. Някъде в Източна Европа. Министър-председателят има рожден ден. Един от министрите произнася тост: Искам да поздравя от все сърце нашия многоуважаван Премиер – но не затова, че има няколко стотин хиляди в книжка – ние също сме сложили по нещо настрана; – и не затова, че има Мерцедес последен модел – ние също не ходим пеш; – и не затова, че децата му учат на Запад – нашите също учат в престижни училища и университети; – и не затова, че има триетажна къща в престижен район – ние също не живеем на улицата; – а затова, че е истински демократ!
Из доклад на статистическа служба: "През миналата година са встъпили в брак 57 480 души, от тях 28 740 жени."
– Келнер, защо цветята във вазата са изкуствени? – Защото сме вегетариански ресторант и преди като слагахме истински, клиентите ги мислеха за предястие.
Какво е хубаво и какво е лошо Хубаво: Жена ти е бременна.Лошо: В утробата й има цели три бебета.Много лошо: Направил си операция за стерилизация. Преди три години. Хубаво: Жена ти не говори с теб.Лошо: Иска развод. Много лошо: Тя е адвокат. Хубаво: Синът ти расте.Лошо: Свалил е възрастната ви съседка.Много лошо: Ти също. Хубаво: Синът ти прекарва много време в стаята си.Лошо: В стаята му намираш скрити порнофилми.Много лошо: Имате на някои от тях. Хубаво: Мъжът ти най-накрая е съгласен – стига толкова деца! Лошо: Не можеш да си намериш противозачатъчните. Много лошо: Взела ги е дъщеря ти. Хубаво: Твоят мъж добре се ориентира в модата. Лошо: Ти разбираш, че той тайно е обличал дрехите ти. Много лошо: На него му стоят по-добре. Хубаво: Провеждаш беседа за пчеличките и тичинките с дъщеря сиЛошо: Тя постоянно те прекъсва… Много лошо: …и поправя. Хубаво: Синът ти излиза на първа среща. Лошо: С мъж. Много лошо: Който е твое гадже. Хубаво: Дъщеря ти си намира работа веднага след завършване на института. Лошо: Като проститутка. Много лошо: Някои от колегите ти са й клиенти. Ужасно: Тя печели повече от теб. Хубаво: Четейки всичко това, ти се усмихваш. Лошо: Познаваш хора с подобни ситуации. Много лошо: Ти си един от тях.
Иванчо счупил поредния прозорец в училище и директорът решил да го накаже: – Ето ти една четка и една кофа боя, заминавай да боядисваш – до обяд да си боядисал всичките прозорци на първия етаж! По обед Иванчо влиза в кабинета на директора и казва: – Шефе, остана още малко боя. Да взема ли да боядисам и рамките?
