Две 40-годишни доцентки – фаворитка и протеже на ректора – си споделят: -Как успяваш да направиш толкова много публикации? -Вземам една статия на руски език, превеждам я, деля я на четири части и получавам четири публикации. А ти как успяваш да накараш студентите да присъстват на занятията ти? -На момчетата казвам: „Ела да ти дам едно упражнение“, а на момичетата – „Ела да ти обясня как бързо да станеш доцентка“.
В една фирма имало един възрастен и плешив служител. Над него постоянно един млад се майтапел с неговата плешивина. Един път младия отишъл при него и го погладил по кубето и казал: – На пипане е точно като дупето на жена ми. Тогава плешивия също се погладил по главата и казал: – Да бе, прав си! Много прилича!
Действителни записки на лекари: "Пациентът има две деца, но никакви други аномалии." "На втория ден коляното беше по-добре, а на третия ден беше напълно изчезнало." "Пациентът е тъжен и плаче непрекъснато. Освен това е и депресиран." "Пациентът отказва аутопсия." "Пациентът няма предишен опит със самоубийства." "Пациентката е вкочанена от пръстите надолу." "Пациентът е депресиран, откакто се запознахме през 1993 г."
Един човек се приготвял да скача от самолет. Специалистите му показвали какво да прави като скочи. Първо му показали как да си отвори парашута. Тогава приготвящият се да скочи казал: – Еми ако не се отвори? Те му показали втори начин с резервен парашут. Тогава той пак попитал: – Еми ако и този път не се отвори? Те му показали трети начин. И тогава той пак попитал: – Еми ако пак не стане? Тогава те му казали: – Еми много просто. Ще стигнеш 90 метра, после ще станат 80м,… после 40м,… после 10 м, 9м,…, 5м, 4м, 3м, 2м… И скачащият казал: – И после какво? И те му отговорили: – Е, от един метър не можеш ли да скочиш?
Щирлиц вървеше по коридора. Изведнъж нещо го тресна с всичка сила по гърба. Щирлиц се просна на пода. Надигна се, огледа се – нямаше никого. "Сторило ми се е!" – помисли си Щирлиц.
Сержантът води при лекаря новобранец. – Най-странният случай, който съм виждал, докторе. От два дни обикаля казармата и събира хартийки от земята. Всеки път, когато намери някакво листче, го поглежда първо от едната страна, после от другата и крещи: "Не е това!". Като че ли за да потвърди думите на сержанта, войникът се втурва покрай учудения доктор и започва да рови хартиите по бюрото му, викайки: "Не е това!". Докторът е озадачен. – Ела, ела, моето момче – казва той с мек глас. – С теб нещо не е наред. Не искам да те огорчавам, но смятам, че армията не се нуждае повече от теб. След малко лекарят дава на войника бележка, че не е годен за военна служба. Новобранецът я поглежда първо от едната страна, после – и от другата и с радостен вик: "Това е!" изчезва.
