10656
– Пръстите на дъщеря ви са като мълнии – обръща се учителят по пиано към майката на своя ученичка. – Искате да кажете, толкова бързи? – Не. Никога не уцелват втори път същото място.
– Пръстите на дъщеря ви са като мълнии – обръща се учителят по пиано към майката на своя ученичка. – Искате да кажете, толкова бързи? – Не. Никога не уцелват втори път същото място.
Малкият Иванчо постоянно тормози майка си с въпроси и накрая на нея й писва и му казва: – Ако продължиш така, ще се изнервя, ще се разболея, ще дойде доктора, няма да може да ми помогне и ще умра… – И после какво ще стане? – Ще ме погребат и няма да ме има вече. – А как ще те погребат? – Ами така – идва черната катафалка и ме отнася към гробищата. – А аз ще може ли да седна на предната седалка до шофьора?
Чапаев командирова Петка да се учи в Художествената академия за художник. След една година Петка се връща във ваканция. – Е, какво, научи ли се да рисуваш? – Ами горе-долу. – А носиш ли някоя картина да покажеш? – Ами да, нося. Петка вади черен лист хартия и го показва. – И какво е това? – Негри крадат въглища през нощта.
В ресторанта. Д-р Уотсън казва: – Холмс, вие ме изумявате! Как можахте да разберете, че готвачът има къса черна коса и навик да си гризе ноктите?
Зетят лежи по гръб на сянка и дреме. Идва тъщата: – Зетко, сучпила се е оградата, ще я поправиш ли? – Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се. На другия ден: – Зетко, чешмата капе… – Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се. Това се повтаряло много пъти и накрая на тъщата й писнало и приписала къщата на зетя. Отива пак един ден: – Зетко, плочките тука са за сменяне… – На теб какво ти дреме? Къщата си е моя…
Ходих при психолог.Посрещна ме с думите:– К’во става, луд?
Фотограф се готви да снима възрастен мъж и неговия голям син и предлага следната композиция – бащата седи, а синът стои до него, положил ръка на бащиното рамо. – Извинете, – обръща се възрастният мъж към фотографа, – но композицията ще изглежда по-реалистична, ако синът ми стои до мен, пъхнал ръка в джоба ми…