6725
Девиз на травматолозите: "Счупеното носи щастие!"
Зайо Байо си тичал през гората и срещнал Кума Лиса, която се готвела да пуши трева и й казал: – Лисо остави тия отрови, а тръгвай с мене да тичаме за здраве. Лиса веднага хвърлила joint-а и затичала. Срещнали Кумчо Вълчо, който се готвел да смърка кока и Зайо му казал: – Вълчо, хвърляй тия отрови, а тръгвай с нас да тичаш за здраве. Кумчо Вълчо – и той. Хвърлил коката и затичал. Срещнали Баба Меца която се готвела да си вкарва хероин. Зайо й казал: – Мецо, хвърляй тия отрови и тръгвай да тичаш с нас. Баба Меца също затичала. Видял ги лъвът и се зачудил какво става. Попитал гаргата: – Гарго, що тичат тия като луди бе? – Абе Зайо пак се е напушил и се ебава с другите.
На сутринта след бесен купон, собственикът на апартамента стои пред останалите, които са се размазали на дивана и им казва: – Момчета, за това, че ми изхвърлихте телевизора през балкона… е хайде, ще ви го простя! За това, че изкъртихте вратата на хладилника… ще си затворя очите! За това, че ми направихте масата на клечки за зъби и изпочупихте всички чаши, чинии и витрини… е добре, ще го преживея някак си! Обаче за това (вади едно канарче с тирбушон в задника)… за това да ми кажете: "То така си беше"… е извинявайте!
Разговор между две бълхи. Едната много дебела и здрава , а другата слаба и болнава. Дебелата пита слабата: – Защо си толкова отслабнала и болна? – Не питай… Ами живея в мустаците на един диригент и е много проветливо място. Постоянно съм на течение. Пък и няма нищо за ядене. Ами ти как го правиш това – да си толкова добре? – Направи като мене. Аз живея между краката на една балерина. Много добро място. Сухо, топло, парфюмирано, изобщо няма никакво притеснение. След седмица двете бълхи пак се срещат и пак е същото положение. Дебелата пак пита слабата бълха: – Какво става сестрице, нали ти дадох съвет? – Остави. Послушах съвета ти и тъкмо отидох и бях много изморена и реших да поспя. Заспах. – И какво? – Ами как какво – сутринта пак се намерих в мустаците на диригента.
Млад писател се хвали на свой приятел: – Можеш да ме поздравиш! Завърших новата си пиеса – "Хамлет". – Шегуваш се. Да не би никога да не си чувал за Шекспир? – Поразително! – възкликва писателят. – Бяха ми споменавали вече за това момче, когато написах "Макбет"!