Професорът: – Обяснете защо майчиното мляко е по-полезно за едно кърмаче, отколкото е например кравето? – Първо, то е по-чисто – отговаря студентът. – Второ – винаги е по-прясно. Трето – котката не може да го изпие. И накрая – кърмачето винаги може да си го вземе, когато излиза на разходка…
В съда: – Обвиняеми, разкажете как стана всичко? – Ставам аз сутринта, отивам в банята и започвам да се мия. Жена ми слага през това време масата за закуска. Викна ме, и аз по халат седнах да си мажа филийка с масло. Не щеш ли, маслото падна на килима. Наведох се да го остържа, но в това време мина тъщата, хлъзна се, и падна върху ножа. И така 17 пъти…
Вечерта след изборите докладват на министър-председателя: – Имаме две новини, добра и лоша. – Каква е лошата? – Противниците ви събират 72% от гласовете. – А каква е добрата? – Вие събирате 89%.
Психиатър успокоява пациентка: – Казвате, че покрай прозореца ви постоянно минават камиони и шофьорите надничат в спалнята ви? Това още не значи, че имате растройство на психиката. – Наистина ли, докторе? – Разбира се. – Забравих да ви кажа, че живея на шестия етаж.
Болния (с надежда): – Докторе, ще живея ли? Доктора (учтиво): – Интересува ви, дали има живот след смъртта?
Мъж влиза в ресторант за бързо хранене и си поръчва салата с кюфтета. Идва сервитьорът и му поднася парченце от кюфте голямо колкото мравка и стръкче магданоз. – Ма, какво е това!? – Ами, това е ресторант за бързо хранене, а не за наяждане, господине.
Младеж, от малко село, вдигнал сватба. След сватбата младоженците легнали да спят в една стая с брата на момчето. Младоженците тихичко си вършат работата, а брата по едно време се обажда: – Брат ми! Дай и на мен да ям нещо, бе. – Какво ядене бе, Пешо? Посреднощ е! – Абе дай от тва дето го ядете вие… – Ама ние не ядем нищо… – Искаш да кажеш, че не ядете нищо? – Да! – А що мляскате така?
– Бабо, защо са ти толкова големи очите? – За да виждам по-добре, внучко. – Бабо, а защо са ти толкова големи ушите? – За да чувам по-добре, внучко. – Бабо, а защо ти е толкова голям носът. – Ех, така сме си ние слоновете, внучето ми…
