11705
Той живее като цар под микроскопичния поглед на обществото
Млад поет занесъл на Волтер своя ода, чието заглавие било "Към потомството". Волтер я прочел и казал на автора: – Добре, много добре… Но мисля, че няма да стигне до адреса…
Варна, Цветния квартал. Прибира се съпругата от работа и минавайки покрай гаража, какво да види: мъжът й под колата, по къси гащи, нещо ремонтира, а оная му работа на вън. Навела се тя, поприбрала му малко такъмите, че съседките само това чакат, и се качила. Звъннала на вратата – отваря й мъжът й. Смутила се, отишла да си върши домакинската работа. След минута, на вратата се звъни на пожар. Мъжът й отваря, тя наднича и вижда грамаден мъж, по къси гащи и омазнен, с кървяща рана на челото. – Пешо, ибати курвите у вашия квартал, като ма хвана за пакета, гледай ко са направих в дифиринциала.
Иванчо към майка си: – Мамо, днес ме вика директорът на училището и ме пита имам ли по-малки братя и сестри. Казах му че нямам. – Правилно си отговорил. А той какво каза? – Нищо, само че много се зарадва…
Борсов агент е болен. Лекарят казва на жена му:– Вашият съпруг има тежък грип. Температурата му е между трийсет и девет и четиридесет градуса…Борсовият агент се обажда:– При четиридесет продавайте!
Ленин говори на събраните революционни матроси: – Другари, революцията се отлага! Феликс Едмундович отиде за риба! – Не можем ли да минем без него? – Без него можем, но без "Аврора" – не!
Мутра седи в ресторант. По едно време вика сервитьора и му казва: – Намали малко климатика, че умрех от жега! Сервитьорът си отива. След пет минути пак го викат: – Засили малко климатика, че умрех от студ! Сервитьорът заминава. След пет минути: – Намали го малко тоя климатик, бе! Умрех от жега тука. Сервитьорът пак тръгва. Седящият на съседната маса мъж наблюдава всичко с интерес. След десетия път не издържа и вика сервитьора: – Абе, как го търпиш тоя? – А, все ми е тая, ние тук климатик нямаме…