Полицай спира блондинка заради превишена скорост. – Може ли книжката! – Не знам за какво ме питате. Как изглежда това? – Това е такова нещо, на което има ваша снимка. Тя търси нещо в дамската чантичка и му подава огледало. – Сигурно ме питате за това. Полицаят го взима оглежда се и щастливо констатира: – Можехте отначало да ми кажете че сме колеги.
Въпрос към радио Ереван: – Кой футболен отбор е непобедим? Оттам отговорили: – Отборът на съдиите!!!
Двама студенти си говорят и единия пита: – Абе приятел, я кажи как да се отърва от тия хлебарки бе, пробвах с отрова, с къщички, с чехли ги бих – все нови и нови, няма край, ще се побъркам. – А ти с тебешири пробва ли? – Как така с тебешири, те убиват ли ги? – Ами не, ама поне си рисуват кротичко в ъгъла.
– Защо Шерлок Холмс си няма приятелка? – Елементарно: Уотсън!
Конферансие тръби пред входа на цирк: – Не се скъпете, уважаеми граждани! Влезте и ще видите двегодишно детенце, което знае да чете. Всички бащи и майки влизат вътре. На арената малко момченце прелиства някаква книга. – Нищо не чуваме! – обаждат се гласове от публиката. – Няма и да чуете, защото нашето дете знае само да чете, но не и да говори – успокоява ги конферансието.
Имало в гората едно учтиво таралежче, ама толкова учтиво че с всеки се познавало и с всеки било в добри отношения. Та вървяло си учтивото таралежче през гората и видяло четиримата мускетари: – Здравей, Дартанян. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, Атос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, Портос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, Арамис. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Дартанян. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Атос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Портос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Арамис. – Здравей, учтиво таралежче. – Как си, Дартанян? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, Атос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, Портос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, Арамис? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Дартанян? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Атос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Портос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Арамис? – Добре, учтиво таралежче. – Чао, Дартанян. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, Атос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, Портос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, Арамис. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Дартанян. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Атос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Портос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Арамис. – Чао, учтиво таралежче. И учтивото таралежче продължило да си върви през гората. Вървяло, вървяло и видяло Али Баба и четиридесетте разбойника, яхнали камили…
Пожар. Насъбрала се тълпа. Всички гледът как мъжът самоотвержено спасява семейството и покъщнината си: Влиза в горящата къща и изнася на ръце двете си деца. Влиза и изнася жена си. Влиза и изнася телевизора. Влиза и изнася стереото. Влиза и нищо не изнася. Влиза и нищо не изнася. Влиза и нищо не изнася. Един от зрителите го спрял и го питал: – Ти луд ли си? За какво само влизаш в огъня като нищо не изнасяш? – Абе, обръщам тъщата.
Войник трябвало да скача с парашут пред комисия. Понеже се бил скатавал през цялото време, той не знаел как се скача. Решил пак да се скатае, бутнал някой лев на пилота на самолета и се договорили оня да пусне с парашута едно чучело, което да падне в едни храсти. Войникът щял да чака в храстите и като паднело чучелото, щял да му вземе парашута, все едно той е скочил. В деня на изпита самолетът излита. На определеното място пилотът пуска чучелото. Да ама като нямало кой да дръпне ръчката за отваряне на парашута, той не се отворил и чучелото се сринало в храстите. Цялата комисия изпаднала в паника, към храсталаците се юрнали лекари, санитари и всички, които присъствали. Преди да стигнат до тях, обаче храстите се разтворили и от там излязал нашия човек. Изтупал прахоляка от униформата и казал: – Кво става с тая армия бе, кви са тия парашути дето не се отварят. Да се изпотрепаме всичките ли искате…
Двама си вървят посред нощ из центъра на София и минавайки покрай Президенството единият казал: – Защо ги няма войничетата в къщурките, да пазят Президента? – За какво да го пазят, нали си имаме цар!
