1973
Най-лошото, което може да се случи на 2 точки е да не лежат на една права. Учителка по математика
Майка идва на гости при дъщеря си. Още от вратата започва с въпросите: – Какво става с тебе? Изглеждаш зле. – Нищо ми няма, мамо. Всичко е наред. – Ти майка си не можеш да излъжеш. На мен всичко ми е ясно, това е заради мъжа ти. – Няма такова нещо, мамо. – Заради него е, знам аз. Лягаш си вечер уморена, боли те главата, а той почва да те тормози, защото мисли само за чукане…. – Не е в това причината, мамо. – Не е в това? А, ясно. Той иска от теб да правиш всякакви извращения в секса… – Защо пък извращения? – Защото всичките са една стока. Ако не са извращения, то той иска да те чука по десет пъти на вечер… – Нищо подобно, мамо… – Не? Странно! А къде е сега тоя евнух…
– В моята практика клиентите се стремят да получават най-малкото. – Любопитно! А какво практикувате? – Наказателен съдия съм.
Уотсън пита Холмс: "Абе, Холмс, нещо се е повредила лампата в тоалетната. Като отворя вратата светва, като я затворя угасва." "Елементарно, Уотсън! Пикал си в хладилника."
Умряла Анка и Чапай започнал да чете надгробно слово: – Умер Ленин – мы стали ленинистами, умер Маркс – мы стали марксистами, а сейчас умерла Анка – мы будем онанистами!
Един мъж намерил вълшебна лампа. Трябвало да каже трите си желания: – Първото ми желание е да имам къща за един милион долара! Духът от лампата на мига изпълнил това желание, но… и съпругата на мъжа получила къща за два милиона долара! – Второто ми желание е да имам един милиард долара! Духът изпълнил и това желание, но… и съпругата на мъжа получила два милиарда долара! – Третото ми желание е да ме пребиете до полусмърт!…
Момичетата от целия клас се уговорят, ако Иванчо пак каже нещо неприлично, всички да станат и да си излязат. И точно в този момент влетява Иванчо с думите: – А в нашия град откриха публичен дом! Момичетата веднага стават и излизат от класната стая. – Къде хукнахте? – подгонва ги в коридора той. – Щатните бройки отдавна са заети!
Решило веднъж зайчето, и се напушило. Тръгнало да обикаля из гората. Не щеш ли – на пътя му застанал Кумчо Вълчо: – Как си, Зайо, какво правиш? – Добре съм Вълчо, ама се напуших. – И какво усещаш? – Ами нищо! – Как така нищо бе, Зайо?! – Нищо! Нищичко не усещам! Нито краката, ни ръцете, ни главата, нито крилата си усещам!