Слуга казва на съседа на своя господар: – Мистър Джонс ви поздравява и ви съобщава, че е застрелял кучето си, което със своя лай не ви е давало да спите. – Признателен съм на мистър Джонс. Попитайте го още ще бъде ли така любезен да отрови жена си или поне да подпали пианото й?
Актриса се връща у дома си и пита прислужничката: – Идва ли някой? – Само пощальонът. – Нещо за мен? – Не, госпожо, той е женен.
Сержант вика на млад войник: – За малко да застреляш генерала! А войникът гордо отговаря: – Виждате ли! А едва вчера се научих да стрелям…
Един баща имал три дъщери. От малки той ги възпитавал на всички традиционни ценности и много искал един ден те да станат истински дами. Така се случило, че като пораснали, трите се оженили в един и същи ден и отишли на сватбено пътешествие на едно и също място. Бащата решил да ги последва за да разбере дали ги е възпитал добре. По време на първата брачна нощ той се промъкнал до стаята на първата дъщеря и почнал да подслушва – дъщеря му се скъсвала от смях. Бащата се зачудил, но продължил към стаята на втората дъщеря – тя пък през цялото време плакала с всичка сила. Най-изненадан бащата останал от трета дъщеря защото от нейната стая не се чувало абсолютно нищо. На сутринта всички се събрали и бащата решил да разпита дъщерите: – Дъще – попитал той първата – защо се смееше така силно? – Беше ми много хубаво, тате, а ти си ме учил когато ми е хубаво да го показвам – отговорила тя. – А ти – попитал той втората – защо плака ? – Болеше ме много, тате, а ти си ме учил когато ме боли да плача за да ми мине – отговорила тя. Бащата се зарадвал на отговорите на първите две, но попитал и третата: – А ти дъще? Защо от твоята стая не се чуваше нищо? – Защото, тате, ти си ме учил да не говоря с пълна уста!
Репортерът: – В какво се изразява изследователската работа на професора? Икономката на професора: – Преди всичко в търсене на очилата си.
– Та значи, внучетата ми, това се случи през 19-та година. Загубих се в гората в една ужасна зимна нощ и съвсем се бях отчаял, когато забелязах светлинка между дърветата. Допълзях с последни сили и гледам – свети прозорчето на малка къщичка. Открехнах вратата а вътре – топло, уютно – в камината гори огън, а зад едно голямо бюро отрупано с книги стои един плешив човек с брадичка. – Дядо, дядо, ама това е бил другарят Ленин! – Той самият, дядовите. Та гледа ме той а аз казвам: "Може ли да се постопля при вас другарю – изгубих се в бурята, умирам от студ". А той каза само "Вън!" … а очите му добри, добри…
Срещат се две блондинки, които не са се виждали отдавна. – Е, как е? – Ох, вчера едно гадже ми подари палто от норки! – Потресаващо! – А следващата седмица едно друго гадже ще ме води на Канарските острови. – Потресаващо! – А след като се върна, едно друго гадже ще ми купува Мерцедес. – Потресаващо! – Ами, това е около мен. При теб как са нещата? – Аз пък се записах на училище по добри маниери… – Интересно… Какво учите там? – На последния урок ни учиха вместо „я, не се ебавай“ да казваме „потресаващо“…
Отива един мъж на плаж. Плажът пуст. Съблича се мъжът чисто гол и влиза да поплува. След малко тръгва да излиза и какво да види на пясъка се изтегнала една хубавица и чете книга. Какво да прави? Връща се обратно във водата, гмурка се и започва да търси по дъното нещо, с което да се прикрие. По едно време намира някакво нощно гърне. Взима го, слага си го отпред и излиза от водата. Приближава се към девойката успокоен и казва: – Привет! – Здравей! – Какво правиме тука на плажа? – Книжка четем. – За какво е тая книжка? – Как да узнаваме мислите на мъжете. – Ха! И какво си мисля аз сега? – Ами мислиш си, че гърнето, с което си се прикрил, има дъно…
