Редник, старшина и полковник пътуват през нощта за извънредна проверка. Редникът кара джипа и по едно време тихо прошепва: – Г-н старшина, наближаваме обекта. Старшината се обръща към полковника също шепнейки: – Г-н полковник, наближаваме обекта. Полковникът шепне: – Добре, но защо шепнем? Нали сме в джипа. Старшината пита редника: – Редник, защо шепнем? – Защото ме боли гърлото!
Инспекция в затвора. Проверяващият пита един затворник: – За какво си тук? – Защото не ме пускат да изляза.
Лекция по естетика. На катедрата стои статуята на Венера Милоска. – Кажете, какво най-много ви харесва в тази статуя?- пита професорът един от студентите. – На мен най-много ми харесват гърдите. – Вън оттук, перверзник! – А на вас какво най-много ви харесва?- пита професорът друг студент. – Бедрата. – Вън оттук…! Пита трети. Той само става и казва: – Излизам, излизам…
– Подсъдими, вие сте откраднали от съседа си саксофон. Защо? Та вие не умеете да свирите? – Да, господин съдия, но и той също не умее.
Жената на един борец му ражда близнаци. На другия ден борецът вдига банкет, на който са поканени всички колеги. След дълго празнуване, шефът решава да се направи на компетентен и пита: – Картоф, близнаците какви са, бе – еднояйчни или двуяйчни? – Ами, как да ти кажа, шефе, едното е двуяйчно, а другото е момиче…
Мутра умряла и попаднала в ада. Дали му нов костюм "Версаче", накичили го целия със злато, дали му солидна пачка банкноти и го пуснали да си върви. Наоколо пълно със страхотни забавления. Влиза той в казиното. – Залагам хилядарка на червено. – Съжалявам, пари не приемаме. Отива на бара: – Мартини с лед. – Съжалявам, пари не приемаме. Влиза в ресторанта: – Гъбена супа, стек с гъби и бутилка уиски. – Съжалявам, пари не приемаме. Мутрата се обръща към дяволите: – Тук може ли да се купи нещо въобще?! – Не. – Но защо?! – Защото това е ад за мутрите.
Синче на системен администратор го моли: – Тате, разкажи ми пак приказката за добрия, схватлив и интелигентен потребител…
Говорят си трима бащи.Първият:– Вчера намерих в джоба на 15-годишната си дъщеря кутия цигари, а изобщо не знаех, че пуши.Вторият:– Аз пък намерих в джоба на моята 14-годишна дъщеря спринцовка и изобщо не съм предполагал, че се боцка.Третият:– Ох, и аз вчера намерих в джоба на моята 13-годишна дъщеря презерватив. И понятие съм нямал, че тя има член.
Лекар пита пациент: – Тази операция е доста скъпа, ако се окаже нужна – ще можете ли да я платите? – А ако не мога да я платя, ще се окаже ли нужна?
Младоженка пише писмо до рубриката "Съвети" в местния вестник: "Моля, помогнете ми със съвет. Мъжът ми е сексуален маниак и постоянно ме кара да правя секс с него – когато чистя, когато готвя, дори като пера и подреждам масата. Кажете ми какво да правя? P.S. Извинете за накъсания почерк."
Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки: Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви. (Случаят е действителен!)
