8291
– Колко пияници са нужни, за да се завие една крушка? – Николко. Ние можем да пием и на тъмно!
По линия на международното сътрудничество отпуснали на конната армия две места за специализация в Италия. Много му се искало на Чапаев да отидат двамата с Петка, но важни дела го задържали в Русия. Изпратил Петка и сестра си Вера. Изтекли днитe на специализацията и двамата се завърнали. Викнал ги Чапаев да му разкажат как са прекарали времето в Италия. – Казвай Петка, как минаваше денят ти в Италия? – Аз не съм Петка, а по италиански – Петручо, отговорил той, а относно програмата ми в Италия тя беше: Първо ставам и на Верандата, после закусвам и на Верандата, след туй идва време за обяд и пак на Верандата… – Какви ми ги говориш бе глупак? Я млъквай! – ядосал се Чапаев. Кажи ми ти, Вера! – Разбира се, но моля не ме наричай Вера, а с италианското ми име – Веранда.
Млад аптекар отишъл да се обучава при друг, по-възрастен. Наложило се, обаче стария аптекар да излезе по работа. За да не стане грешка заръчал на младока да обслужва само най-леките случаи и излязъл. Върнал се след няколко часа и попитал заместника си: – Е, как мина работния ден? – Нормално. Имах три случая-един с разстройсво, един със запек и един с кашлица. – И ти какво им даде? – попитал с интерес стария аптекар – И на тримата дадох рециново масло – отговорил с гордост ученика. – Как на всички едно и също – ужасил се ветерана – Това са различни диагнози. – А, и тримата ги излекувах моментално. – Как така? – Ами този с разстройството се затича, после изведнъж спря и махна с ръка. – А този със запека? – Той си ходеше спокойно, но изведнъж се затича – продължил с обясненията си младия аптекар. – А този с кашлицата – вече отчаян попитал възрастния човек – И него излекувах! Ей го там, седи на ъгъла и не смее да се изкашля!