5260
Полунощ. На вратата на Иван Костов се звъни. – Кой е? – пита Иван Костов. – Стопанска полиция! – Уф, пак сънувам кошмари.
Полунощ. На вратата на Иван Костов се звъни. – Кой е? – пита Иван Костов. – Стопанска полиция! – Уф, пак сънувам кошмари.
Лекар към болен на легло поп: – Не се притеснявайте, отче, скоро ще ви изправим пак на колене!
Майка съветва дъщеря си която се жени: – За да бъдеш винаги желана за мъжа си, никога не се събличай напълно! Известно време след сватбата мъжът я пита: – Слушай, а случайно да сте имали психично болни в семейството? – Не, а защо питаш? – Доста време вече живеем заедно, а ти всеки път с ботушите си лягаш.
В училище учителката иска децата да й кажат по едно изречение с рима. Марийка: – Паднах в реката и си намокрих краката. Иванчо: – Паднах в саламура и си намокрих краката. – Иванчо в изречението няма рима. – Ами, защото саламурата не стигна до римата.
Пиян човек стигна до един блок, влиза вътре и сяда на стълбите. В това време един господин слезнал от асансьора и го попитал: – Господине, вие тука ли живеете? – Дааа. – Кажете на кой етаж, за да ви помогна? – Ами на четвъртия… – Добре елате… а коя врата? – Където и да е – все ще ме харесат. Човекът се позамислил, отворил една врата и го бутнал вътре. Слиза на входа и гледа още един пияница. – Господине, вие тука ли живеете? – Дааа. – Кажете къде, за да ви помогна. – Ами някъде на четвъртия етаж… И човекът и този го качил на четвъртия етаж, отворил една врата, бутнал го вътре и пак слезнал с асансьора. Само че, не щеш ли, долу още един препил. Писнало му и го питал: – Абе да ви се не види и вие ли живеете тука? – Да и то на четвъртия етаж… само че, ако ме бутнеш още веднъж в шахтата на асансьора ще те смачкам от бой!
– Господине, знам, че сте лунатик, но вчера ви видях да ходите по покрива посред бял ден… – Часовникът ми е бил напред…
Лекар пита пациент: – Тази операция е доста скъпа, ако се окаже нужна – ще можете ли да я платите? – А ако не мога да я платя, ще се окаже ли нужна?
Едно 4-годишно момченце трябвало да прочете молитвата преди Коледната вечеря. И то започнало да благодари на Господ, че се грижи за мама, татко, малката сестричка, баба, дядо и за всички лели и чичовци. После детето започнало да благодари за храната на масата – за пуйката, за плодовата салата, за ябълковия пай… Но изведнъж детето млъкнало, а всички на масата чакали… След дълга тишина детето погледнало майка си и попитало: – Ако благодаря на Бог за това, че на масата имаме броколи, Той ще разбере ли, че лъжа?