Попитали радио Ереван: Що е човек? Радиото стои безмълвно. След месеци отговаря: – Дълго не намерихме отговор на този въпрос. След консултация с радио Скопие, даваме техния отговор. И така, що е човек? Отговор: Лайно сo пари. – А какво е лайно? Отговор: Човек без пари. – А какво са пари? Отговор: Парите са, море дето от лайното правят човек…
Трима дебели германци излизат от затвора и се заклеват да повторят всичко което чуят.Минават покрай една детска градина и децата започват да им викат: -Трима дебели германци, трима дебели германци. Продължават напред и виждат дете с топка което вика: -Раз-два-три бум в стената, раз-два-три бум в стената. Продължават виждат една жена да вика: -За едно пакетче семки, за едно пакетче семки. Продължават и виждат едно семейство което вика: -Отиваме на пътешествие, отива ме на пътешествие. Тръгват да пресичат и виждат убита жена.Полицай ги вижда и ги пита: -Koй я уби? Те решели, че е удачен момент да повторят всичко. -Трима дебели германци, трима дебели германци. -Как я убихте? -Раз-два-три бум в стената, раз-два-три бум в стената. -Защо я убихте? -За едно пакетче семки, за едно пакетче семки. -О, идвате с мен в затвора! -Отиваме на пътешествие, отиваме на пътешествие.
Едно малко момченце било обвинено в изнасилване. Всички факти били против него и делото вървяло зле. Тогава майка му решила да поеме нещата в свои ръце. Свалила гащичките на момченцето и започнала да говори: – Вижте, господа съдии, вижте! Може ли моето момченце с едно такова малко нещо да изнасили? Може ли? С такова малко нещо как ще изнасили? С едно такова малко нещо не може да изнасили! Тогава момченцето прошепнало на майка си: – Мамо, не ме пипай толкова, хихихи, защото-о-о… ще загубим делото…
На банкет гостите ред по ред четат поздравления и вдигат тостове в чест на юбиляра. След като са изпити много чаши, към поредния оратор се приближава един келнер и казва: – Извинете, но поздравителната ви реч, както ми се струва, е до лявата ви ръка, на мястото на салфетката, а това което четете, е менюто!
Плува си Ноевият ковчег. Докладват на Ной: – Всичко е нормално, само животните много серат, вонята е ужасна. Може ли да почистим? Ной помислил и казал: – Не трябва, нямам такива нареждания от Бог. След известно време пак му докладват: – Лайната ни стигнаха до коленете, малките животни вече затъват до уши! Какво да правим? Да почистваме ли? – Ще изчакаме още! Няма указаня от Бога! След известно време пак му докладват: – Става нетърпимо, лайната са ни до гърлото. Ще се изушим вече. Ако не почистим сме обречени на гибел! Принудил се Ной и дал съгласие да почистят ковчега. Изхвърлили всички лайна зад борда. Всички си отдъхнали и ковчега заплувал нататък. А лайната си плували по вълните дълго, дълго време, докато на тях се натъкнал Колумб…
