Мъж и жена се развеждали, но не можели да се разберат при кого да останат децата. Жената настоявала, че щом ги е носила в утробата си и ги е родила, значи е редно децата да останат с нея. Мъжът обаче се обърнал към съдията и казал: – Ваша чест, когато сложа в автомат за напитки един долар и от апарата излезе кутия "Кола", на кого принадлежи кутията – на автомата или на мен?
Отиват полицаите да хванат Щирлиц в квартирата му. Тропат на вратата и викат: – Щирлиц! Излизай! Нищо. – Щирлиц! Излизай, знаем, че си вътре! Отвътре се чува глас: – Мммм…. Може да съм излязъл. – Не ни будалкай, Щирлиц, обувките са ти тука! Излизай! Пауза, мълчание. След малко отвътре пак се чува глас: – Амиии…. Може да съм излязъл бос. Полицаите: – Ех, гадината мръсна, пак се измъкна!
Дама си поръчва фотопортрет. – Колко ще струва? – пита тя фотографа. – Сто шилинга, а копието седемдесет. – Тогава ми направете само копие.
Чапай и Петка бягали от белогвардейците и стигнали до запустяла къща край една гора, пред която имало кладенец. Скочили в кладенеца и решили да се правят на ехо. Дошли белогвардейците, огледали се и казали: – Къде ли са? Може би в гората… – …в гората, в гората – се чуло откъм кладенеца. – А може би са в къщата… – …в къщата, в къщата – пак се чуло от към кладенеца. – А може би са на полето? – …а може би са на полето, на полето… – А може и да са в кладенеца… – …а може би са на полето, на полето…
В ресторанта. Келнерът се приближава към масата. – Какво ще обичате? – Шишчета. – Чудесно! – Печено пиле. – Прекрасно! – Торта и плодове. – Не е лошо! – Бутилка вино. – Добре! Съжалявам, но имаме само картофени кюфтета и чай… – Но защо не казахте веднага? – Знаете ли, толкова красиво се изразявахте…
Мъж отива при морските спасители, позавърта се и след малко вика: – Момчета, да имате кибрит? – Не със запалки сме. А ти ще черпиш ли по цигара? – Да, заповядайте. – Мерси. – Няма защо. Как я карате тука? – Ами бива, поработваме, разслабваме, такива ми ти работи… – Мноооо горещо това лято бе, направо не се диша! – Абе мани, не е истина! – А и цените тая година са едни. Дееееа техната… – Мдааа, така си е…. – Еми добре момчета, аз тръгвам. Ама всъщност за кво дойдох?! А, сетих се! Тъщата май се дави.
