Кротко се шляе из тревичката в горичката един яко напушен и набоден пич. Изведнъж иззад едно дърво изскача слон и го уцелва в главата. Пада нашият, след време се свестява, изправя се и тръгва в същата посока. Отново иззад същото дърво изскача кон и пак го уцелва по главата… Отново свестяване и т.н. Този път иззад дървото изскача човек в униформа и изкрещява: – Мама ви наркоманска! Като се надрусате, все на моята въртележка налитате!
Старши командир казал на войниците: – Кой казал на командира че има дървена глава? Войниците: – Ние не сме казали на командира, че има дървена глава. Ние му казахме да си сложи каската, защото прелитаха кълвачи.
Малкият Иванчо се научил да смята на пръсти. Веднъж, когато им дошъл на гости дядото, накарали Иванчо да демонстрира това си умение. Дядото задал въпрос: – Колко е три плюс четири? Иванчо сметнал на пръсти и отговорил: – Седем! Дядото: – Слушай, синко, не трябва да смяташ на пръсти. Скоро ще тръгнеш на училище, а това хич няма да се хареса на учителката. Я си сложи ръчете в джобовете сега! Иванчо си пъхнал ръцете в джобовете. Дядото пита: – Колко е пет плюс пет? Иванчо почва да шава с ръце в джобовете и после казва: – Единайсет!
– Докторе, как правите толкова бързо сутрешния преглед в мъжкото крило на болницата? – Много лесно. Най-напред пускам сестрата да мине с най-късата си пола, а след нея минавам аз. На който пациент му е изпъкнало одеялото – за изписване е. На който не е – пращам го в реанимацията.
Чапай и Петка бягали от белите. Двамата решили да се скрият в една кръчма. Сядат на една маса и поръчват 50 гр. ракия. – Келнер, на колко километра са белите? – На 1 километър от заведението. – Дай по още две малки. Изпиват ги. – Келнер, на колко метра са белите? – На 500 метра. – Дай по още две малки. Изпиват ги на екс. – Келнер, на колко метра са белите? – Ами на 100. – Дай по една стограмка. Келнера им дава. – Келнер, на колко метра са белите? – Вече са пред заведението. – Петка, виждаш ли ме? – Не. – И аз не те виждам. Значе добре сме скрили.
-Докторе, през цялото време виждам пред очите си светещи точици – оплаква се пациент на очен лекар. Докторът му предписал очила. След няколко дни болният дошъл отново. – Е, как е? – пита докторът – По-добре ли се чувствате? – Разбира се, докторе. Сега виждам светещите точици доста по-ясно.
Ходих при психолог.Посрещна ме с думите:– К’во става, луд?
