1255
В детската градина учителката кара децата да броят. Стоянчо: – Едно, две, три, четири… Гошко: – … пет, шест, седем, осем… Иванчо: – … девет, десет, вале, дама, поп…
В детската градина учителката кара децата да броят. Стоянчо: – Едно, две, три, четири… Гошко: – … пет, шест, седем, осем… Иванчо: – … девет, десет, вале, дама, поп…
Танцува Наташа Ростова с поручик Ржевски: – Поручик, защо сте днес така мълчалив? Разкажете ми някоя забавна и весела история! – История? Заповядайте! Излизам значи снощи от казармата, а на двора някакъв гражданин ебе кобилата! Аз като свирнах, кобилата рипна и побягна, а оня чак на казармения портал, хахаха, успя да се отцепи! – Фи, поручик! Какъв сте пошъл! Оставете ме! – и отива да танцува с Пиер Безухов: – Ах, Пиер! Тези хусари са толкова пошли! – Да, госпожо, абсолютно сте права! А да знаете и колко са подли! Ето послушайте: еба аз значи снощи кобилата…
– Нужни ли са ви здравеняци, които да прогонват нежелани посетители? – пита кандидат за работно място в ресторант. – Да, но не зная дали имате нужната квалификация… – отговаря управителят. Здравенякът хваща за яката първия попаднал му клиент и с два шута го изхвърля на тротоара. – Е, как, бива ли ме? – Нека почакаме собственика да стане от тротоара и ще го питаме.
Учителката задава на децата, да напишат съчинение на тема "Какво ще направя, ако имам един милион". "Ще нахраня всички бездомни кучета" – мисли си Марийка. "Ще помогна на пенсионерите" – пише Гошко. "Ще построя голям балон и ще дам на всички да се повозят на него" – мечтае си Танчето. Учителката върви между чиновете и изведнъж вижда Иванчо седи и зяпа през прозореца. – Ти що не пишеш, бе, Иване? – Да не съм луд? Имам един милион и ще седна да работя нещо….
Мъж отива на лекар и казва: – Докторе, помогни ми – глътнах часовник… – И как си сега, боли ли те? – Абе… само когато го навивам!
Двама бизнесмени отишли на гробището да навестят гроба на бивш партньор. Търсили, търсили, но не могли да го намерят. Изведнъж единия се ударил по челото: – Слушай, той навярно го е записал на името на жена си!
О, книжка! Три деня млади студенти как учебник ги брани. Изтерзани уста трепетно повтарят дефиниции с рев. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път формули лазят към ум замъглен и с цифри обстрелват студента смутен. Тема след тема! Въпрос след въпрос! Зубрач безумний сочи конспекта пак и вика: "Учете! Тук ви е съдбата!" Колеги го погват с викове сърдити, но той им отвръща с друг вик: "ура!" … Три дни веч се мъчат, но помощ не иде, от никъде взорът надежда не види… Нищо. Те ще препишат, но смело, без страх – кат тайни агенти притихнали в мрак. Изпитът иде: всички нащрек са! Последният напън веч е настал. Тогава Кълвачев, наший зубрач ревна гороломно: "Млади студенти, венчайте Алма Матер с лаврови венци! На ваший ум доцент повери лекции, конспекти, себе си дори!" При тез думи силни студентите горди очакват геройски заветния час! Пищови дописват, листи разлистват, сърце разтуптяно в гърдите беснее и сладка радост – докрай да препишат пред комисия строга на тоз славен чин, с една ръка ловка – славна десница! "Ректорат цял сега нази гледа, тоя риск голям е, но куражът не мре – ни доцент, ни декан може да ни спре!" "Грабвайте пищова!" – някой си прошепна и букви и цифри плъзнаха завчаска кат демони черни над белий чаршаф, и бягат, редят се, като жив рояк! И професори тръпнат, друг път не видели ведно да пишат зубрач и кръшкач и въздуха стрелят с поглед корав! Изпит се обръща на борба в своя пик, студенти безстрашни като скали твърди погледи остри срещат с железни гърди и се фърлят с песни над поредния лист като виждат харно, че преписаха веч… Йоще миг – ще дойде заветния час. Изведнъж професор обявява изпитний край с гръмотевичен глас! … И днес йощ Университетът, щом сесия зафаща, спомня тоз ден бурен, мълви и препраща славата му вечна като някой ек от студент на студент, век подир век!
Марк Твен получил картичка, изпратена за негова сметка от приятел, когото не бил виждал с години. Вътре пишело: "Скъпи друже, уведомявам те, че съм добре и в отлично здраве". След известно време приятелят получил за своя сметка доста тежък колет. Когато го отворил, открил огромен камък, а под него бележка: "Мили приятелю, този камък падна от сърцето ми, когато разбрах, че си добре! Сърдечни поздрави: Марк Твен"
Двама говорят за политика: – Абе защо ще гласуваш за този измамник? Нали знаеш, че само обещава, а после нищо няма да изпълни? – Да, ама няма да го изпълни чак след четири години, а обещава още сега!