5808
Щирлиц върви посред нощ из гората. И изведнъж вижда – от храстите просветват две очи. – Мюлер! – мисли Щирлиц. – Ти си Мюлер – мисли вълкът.
Щирлиц върви посред нощ из гората. И изведнъж вижда – от храстите просветват две очи. – Мюлер! – мисли Щирлиц. – Ти си Мюлер – мисли вълкът.
Ноември 1922, събират се членовете на политбюро на болшевишката партия да заседават по неотложните въпроси на държавното развитие. Заседанието се проточило и решили да пийнат по чашка, две водка та да тръгнат обсъжданията по-добре. Започнал Бухарин да налива и когато стигнал до Ленин, той сложил длан на чашката и казал: – На мен и Лев Давидович (Троцки) не сипвайте, че през октомври 1917 пак така веднъж се напихме, после съм се катерил на някакви столове и такива глупости съм приказвал, че и до ден днешен не можем да се оправим.
Брат на известна чалга-певица й звъни по мобифона:– Како, намерих ти два великолепни текста.– Къде ги намери?– На вратата на градската тоалетна…
Дежурният офицер пита редника на пост на портала на поделението: – Какъв беше този камион, който излезе пред малко? – Зелен. – Идиот! Питам те за номера му! – Номера беше червен на бял фон.
При директора на цирка идва фокусник и заявява, че с новия си номер може да предизвика паника сред зрителите. – Е, какъв е номерът? – Разрязвам жена наполовина! – И вие наричате това номер? Нашият фокусник го прави вече десет години! – Нима? На дължина?