8666
– Ама това е безобразие! – възмущава се квартирантът. – Вече шест месеца живея тука и вие чак сега ми казвате, че в квартирата няма баня.
– Ама това е безобразие! – възмущава се квартирантът. – Вече шест месеца живея тука и вие чак сега ми казвате, че в квартирата няма баня.
Сержантът води при лекаря новобранец. – Най-странният случай, който съм виждал, докторе. От два дни обикаля казармата и събира хартийки от земята. Всеки път, когато намери някакво листче, го поглежда първо от едната страна, после от другата и крещи: "Не е това!". Като че ли за да потвърди думите на сержанта, войникът се втурва покрай учудения доктор и започва да рови хартиите по бюрото му, викайки: "Не е това!". Докторът е озадачен. – Ела, ела, моето момче – казва той с мек глас. – С теб нещо не е наред. Не искам да те огорчавам, но смятам, че армията не се нуждае повече от теб. След малко лекарят дава на войника бележка, че не е годен за военна служба. Новобранецът я поглежда първо от едната страна, после – и от другата и с радостен вик: "Това е!" изчезва.
На пазара, близо един до друг, трима търговци разположили сергиите си. Първият продавал краставици, вторият – домати, а третият – дини. На първата сергия се спрял клиент и попитал: – Ти какво продаваш? – Краставици, не виждаш ли? – Това краставици ли са? Да знаеш в нашето село какви краставици има… Отминал и спрял на следващата сергия: – Какво продавате тук? – Домати. – Това домати ли са? Да знаете в нашето село какви домати има… Когато клиентът наближил до третата сергия, където дини продавал бил стар габровец, продавачът се провикнал: – Грах продавам, грах!
След завършване на университета младеж се прибира в родното си село. Гордият баща се готви за тържествено пиршество. – Ето това вино, синко, го направих в деня, когато замина в столицата да учиш. Сега ще го изпием в твоя чест, сине. – Тате, аз, честно казано предпочитам шампанско. Бащата преглътва горчивия залък и продължава: – А, това прасе го гледам откакто си в университета. Сега ще го направим на шишове и ще си хапнем… – Тате, да ти кажа право, аз предпочитам шоколадови бонбони. След известно време синът се извинява учтиво и отива до тоалетната. Бащата мълчаливо става, взема пушката от стената и тръгва след него. Майката разтревожено го хваща за ръкава: – Къде отиваш с тая пушка, бе? Да не направиш някоя беля?! – Отивам след него в кенефа. И ако го видя, че пикае седнал, ще го убия, мамичката му…
Среща на високо равнище СССР-САЩ. По някое време Рейгън и Горбачов остават насаме – няма преводачи наоколо, няма никой… Рейгън се хвърля на рамото на Горби и почва да му плаче: – Миша, не могу я больше так! Горбачов го тупа успокоително по гърба: – Надо, Щирлиц, надо…
В светски салон някакъв лорд се хвали с благородническия си произход. Един от присъствуващите го прекъсва: – Скоро ще кажете, че вашите деди са били и в Ноевия ковчег. – Не. По това време те вече са имали собствена яхта.
Вървяли си слонът и мишката. Стигат един мост и тръгват по него, а той се клати и скърца. Мишката се спира и казва: – Ама, слоне, здравата трополим, а?
– Редник Петров, как се почиства автомат? – Ами първо, поглеждаме му серийния номер… – Чакай, чакай… Това пък защо? – Ами да не стане някаква грешка – за какво ми е да чистя чужд автомат?
Новабранец се жалва на началството: – Господин старшина, вижте каква униформа са ми дали – панталоните до колене, шубата до земята, ръкавите на ризата къси, кубинките 8 номера по-големи, направо ужас… – Всичко е наред, войнът е длъжен да внушава страх!