Април 1945г. Щирлиц току-що е отмъкнал секретни документи от касата на Борман и ги преглежда в квартирата си, когато внезапно телефонът иззвънява: – Ало, Исаев… давам ви Ставката…, – и в слушалката се чува гласът на Сталин. – Виж какво, Максимич! Преди малко звъня лично партайгеносе Адолф. Някакви бумажки си взел там… Върни ги, скъпичък… Безпокоят се хората, не е хубаво така…
Един студент на държавен изпит така погрешно описвал дейността си при раждането на дете, което се намира в определено положение, че известният мюнхенски гинеколог Винкел заговорнически казал: – Господин кандидат-докторе, вие забравяте нещо съществено, за да бъдат обясненията ви пълни. След всичко, което казахте, че ще сторите, хващате здраво клещите и с всички сили започвате да удряте бащата на детето по главата. След това можете да бъдете спокоен, че сте избили цялото семейство!
Лили Иванова инкогнито към радио Ереван: – Бихте ли ми казали какво е това "юбилей"? Радиото отговаря: – Това е когато има много цветя, а ти все още си жив!
– Вие ли сте главният счетоводител Петров? – Да, аз съм. – Много съм слушал за вас! – Да, ама нямате доказателства!
– Докторе, помогнете ми, пред очите ми през цялото време се въртят някакви зелени кръгове! – А вие какъв цвят предпочитате?
