Мъжът се прибира пиян в къщи и отваря вратата на хладилника: – Ей, бакшиш, хайде до центъра! Жената протестира: – Лягай си по-скоро пияницо! След малко мъжът скача от кревата, отваря пак вратата на хладилника: – Градски, хайде до центъра! Жената пак се обажда: – Казах ти да си лягаш, нещастнико! Така два-три пъти. Накрая жената заспива. На сутринта се събужда и какво да види: ни мъж, ни хладилник. – Ей, – мисли си, – явно го е кандардисал.
Къде се срещат времето и пространството? – В казармата, когат старшината каже "Сега ще копате от тая ограда до обед!"
Иванчо влиза в час, връщайки се с изваден зъб от зъболекарския кабинет. – Иване, къде беше? – пита учителката. – При зъболекария. – И? Боли ли те? – Не знам, зъбът остана при зъболекаря!
Въпрос: "Досистемниятадминистратор: -Скапамисешпацията,какводаправя?" Отговор: "-На_напредналия_потребител_шпация_не_му_трябва!"
При военния лекар идва новобранец с кашлица. Лекарят по погрешка му дава разслабително. На другия ден двамата се срещат на плаца. – Е, как е, боец? Кашляш ли още? – Не смея…
Учителката на Иванчо им дала за домашно да напишат изречение, в което всички думи да започват с буквата К. Мислил Иванчо, мислил и сътворил следното: – Когато Киро краварина клецаше кака Куна каруцарката край кооперативните кокошарници, кака Куна каза: "Клецай Киро, клецай! Какъв кур, какъв кеф, каква красота!"
Двама умрели се срещнали в рая и единият попитал: -Ти от какво си умрял? -От замръзване. -Аз пък от яд. -Е, как? -Еми, прибирам се и гледам жена ми седи гола и дрехи навсякъде и почвам да търся кой е тук, ама не го намерих и… -Идиот! Ако беше отворил хладилника сега и двамата да сме живи!
Двама лекари седят в коридора на болницата и наблюдават, как към тях се движи човек с присвити колене и ръце навряни между краката, който прави странни гримаси. Първият доктор: – Гледай, гледай, какво прави артритът от хората. – Какъв артрит, това си е церебрална парализа. – А, не, не съм съгласен, типичен артрит си е! – Аз съм твърдо убеден, че е церебрална парализа! Докато те спорят, човекът се приближва с мъка до тях и шепне: – Извинете, къде е тук тоалетната…
Бранислав Нушич бил директор на Сараевския театър. Една вечер в ложата му влязъл посетител и му казал: – Знаете ли, за вас би било по-добре да напуснете представлението колкото може по-бързо. – Но защо? – Защото поразително приличате на писателя, чиято пиеса се играе в момента!
Влиза един борец в един магазин за полилеи и започва да пита продавачката: – Какво е това? – Полилей! – Какво е това? – Полилей. – Какво е това? – Е гъз де, гъз, какво може да е! Бореца казал: – Дайте ми един! Продавачката му го дала. Отишъл си бореца, в офиса сложил полилея и му се радва. Влиза един друг борец и го пита: – Како е това бе? – Гъз. – Искам и аз такъв! Отишли те в магазина и казали на продавачката: – Дайте ни един гъз! Продавачката се изплашила и отишла при шефа: – Шефе тука има двама борци, искат гъз! Шефа: – Показвай го, че ще ми изпотрошат стоката! Отишла тя при борците, показала си гъза, а те казали: – Ааа, не, онзи беше с висулки! Тогава продавачката се провикнала: – Шефееее, тебе търсят!
