Две 40-годишни доцентки – фаворитка и протеже на ректора – си споделят: -Как успяваш да направиш толкова много публикации? -Вземам една статия на руски език, превеждам я, деля я на четири части и получавам четири публикации. А ти как успяваш да накараш студентите да присъстват на занятията ти? -На момчетата казвам: „Ела да ти дам едно упражнение“, а на момичетата – „Ела да ти обясня как бързо да станеш доцентка“.
Генерал се връща от еднодневна отпуска и пита редник Каракочев: – Какво стана докато ме нямаше, редник? – Нищо, генерале… – Сигурен ли си?! – Ами… само едно куче умря… – Какво куче? – Дето яде от червата… – Какви черва? – Тези на коня… – Какъв кон? – Дето умря докато теглеше каруцата… – Каква каруца? – Тази с водата… – Каква вода? – Тази с която гасихме пожара… – Къде пожар? – Ами…полка… – Какво? Как? – Ами от фаса на Любо… – Ама Любо не пуши…? – Е, и вие ще пропушите, ако ви откраднат знамето…
Войник дежури на руска ядрена установка. По едно време задрямал и без да усети се облегнал на пулта. След малко запъхтян влиза командирът. Войникът сепнат козирува: – Господин генерал, разрешете да доложа: дежурството протича нормално… – Ти на това нормално ли му викаш бе, идиот с идиот! Ами Белгия къде е?!
Имало в гората едно учтиво таралежче, ама толкова учтиво че с всеки се познавало и с всеки било в добри отношения. Та вървяло си учтивото таралежче през гората и видяло четиримата мускетари: – Здравей, Дартанян. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, Атос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, Портос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, Арамис. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Дартанян. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Атос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Портос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Арамис. – Здравей, учтиво таралежче. – Как си, Дартанян? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, Атос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, Портос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, Арамис? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Дартанян? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Атос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Портос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Арамис? – Добре, учтиво таралежче. – Чао, Дартанян. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, Атос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, Портос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, Арамис. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Дартанян. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Атос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Портос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Арамис. – Чао, учтиво таралежче. И учтивото таралежче продължило да си върви през гората. Вървяло, вървяло и видяло Али Баба и четиридесетте разбойника, яхнали камили…
Двама си говорят и единият се жалва: – Сещаш ли се за оня огромен гьол пред нашата къща? – Да, какво? – Писах на кметството да им се оплача, казах им че е цяло блато. – И те какво? – Пратиха ми учебник за развъждане на гъски.
Терорист опира нож в гърлото на машиниста в софийското метро и казва: – Карай за Лондон! Машинистът обявява по уредбата: – Затварям вратите. Следваща спирка – Лондон. Граждани, не се блъскайте, вагона не е разтегаем!
Връща се пиян лейтенант в къщи. Жена му започва да се кара. – Тихо, глупачко, вземи шилото, направи на пагона една дупка и сложи тази звездичка. Зарадвала се жената, взела шило, направила дупка и поставила звездичката. – А сега махни останалите…
На откриване на изложба питат художник: – Вие в какъв стил рисувате? – В стил "реализъм". – А тази картина каква е? – Казва се "Строители на работа". – Тогава защо всички са налягали по земята и нищо не правят? – Нали ви казах – рисувам в стил "реализъм".
