Албанските учени изобретили ново оръдие и един генерал отишъл да го изпита. Повъртял се генералът около оръдието, поогледал го и казал. – Добре, всичко ми харесва и разбирам защо има дупка отпред, но защо по дяволите сте му направили дупка и отзад? – Как защо, ами откъде ще се вкарва фунийката?
Войник получава задача да преведе нощем нов офицер до позицията. Двамата тръгват и от време на време войникът се обръща и шепнешком предупреждава: – Вляво – дупка от снаряд… Вдясно – телена ограда! След около час офицерът прошепва: – На какво разстояние сме от противника? – На около три километра. – Тогава за какъв дявол се измъчваме да шепнем? – Аз не шепна! Аз съм настинал!
Отива македончето на война и командира дава заповед: – Рота, атака, напред срещу врага! Урааааа! Всички стремглаво се втурват напред, само Митрето се повръща обратно. Пита го командира: – Що бе, Митре, се връщаш? – Мразим го врагот, не моем да го гледам! – отговаря той.
Курсант в отпуска свалил една мадама и я завел къщи. Помолил я да се съблече и тя се съблякла. Курсантът: – Застани в този ъгъл. А сега в другия. Добре, а сега обратно. След това замислено казва: – Ето така сме и ние – по цял ден ходим от ъгъл в ъгъл и чакаме някой да ни прекара.
Студентът по маркетинг Иван Иванов написва в свободното си време любовен роман. Издава го в тираж 10 000 броя. Гледа – никой не го купува. След консултация с научния си ръководител проф. Димитър Доганов помества обява във вестника: "Млад и симпатичен милионер търси сериозна връзка с дама, приличаща на героинята в романа на Иван Иванов". На следващия ден тиражът е изчерпан.
Съдията съобщава на подсъдимия, че е оправдан. – Какво означава това? – пита подсъдимия. – Това ознчава, че сте свободен, понеже няма достатъчно доказателства, че сте обрали банката. – Слава Богу! Значи мога да задържа парите ? – Не! Ще ги делим, бе глупчо!!! – казал съдията и посочил съдебния състав.
