7863
– Слушай, кажи ми откровено, кой написа последния ти разказ? – А на теб кой ти го прочете?
– Слушай, кажи ми откровено, кой написа последния ти разказ? – А на теб кой ти го прочете?
Надпис пред салон за разкрасяване: "Не налитайте на момичетата, които излизат от нашия салон – между тях може да е и вашата баба!"
Иванчови живеели в боксониера. Иванчовата майка и татко като искали да се чукат намазвали на Иванчо една филия с лютеница и го изпращали на терасата да не им се пречка. Яде си той филията на балкона и гледа отсреща в съседния блок на балкона Марийка с две филии, и се провикнал: – Марийке, у вас сигурно голямо ебане става?
Късно вечерта Вуте се прибира от работа и още от вратата казва на Пена: – Приготви ми чиста риза да се преоблека, че отивам на събрание на кооперацията. И се приготви защото като се върна ще ти ударя един як бой. – Защо бе Вуте? – пита го Пена и не разбира нищо. Вуте заминава на събрание, а Пена сяда на масата и започва да гадае защо и какво ще и се случи като се върне Вуте. – Да знае за онази дивотия с комшията? – не,не,не. Няма от къде да знае. Да се е досетил за връзката ми с Гочето? – не,не,не. Тъне в догадки Пена и чака да се върне Вуте. Към един часа през нощта се връща Вуте и Пена нетърпеливо пита какво е станало и защо се забавил толкова много. – Трудно избрахме председател на кооперацията – отсича Вуте.Просто никой не иска. Ние предлагаме, а те си правят отвод след отвод и така часове наред. – И все пак избрахте ли председател? – пита Пена. – Да е жив и здрав дядо Геле – казва Вуте. – Посъветва ни накрая всички да свалим гащите и се наредим до стената. За председател да изберем онзи на когото е най-голям. – И кого избрахте – нетърпеливо пита Пена. – Пешо. Пешо даскалчето. Той е вече председател. – Как Пешо бе, Вуте? – негодува Пена, – не беше ли там кумчето ни Дане? – Дане ли, мамка ти? Нали ти казах, че голям бой те чака като се върна от събранието.
Върви си щраусът през пустинята и по едно време гледа в далечината една щрауска. Решил да я прелъсти. Подгонил я, обаче тя го видяла и побягнала. Гонил я той, гонил я и започнал да я настига. Съвсем я наближил, когато щрауската изведнъж спряла и си заровила главата в пясъка. Щраусът също спрял с недоумяващ поглед: – А… къде изчезна тая, бе…?
– Дядо, разкажи някоя случка от войната, когато си бил партизанин? – Ами значи, клеча си аз в храстите… – И чакаш да дойдат фашистите ли? – Е да, едното не пречи на другото…