Професор по математика обяснява на студентите: – Математиката е наука, която е много полезна за бита. Ако, да речем, към рождената си дата прибавя телефонния номер на Деканата и от резултата извадя ръста на тъща си в сантиметри, ще получа собствения си телефонен номер с точност до една десета…
Питат радио Ереван: – Къде се намира апендикса на жената? – Като влезете вляво!
– Скъпи ми Уотсън, защо изглеждаш толкова потиснат? – Чувствам се самотен, мисля че ми трябва жена. – Но нали си женен? – Абе, Холмс… да беше ми припомнил и за мама…
Млад лейтенант, току що завършил военното училище, трие със спирт оптическата леща на снайпера. – Какво правиш? Какво ви учат вас в училище? – Ами изтривам с тънък слой, както ми наредихте. Взимам парчето плат, сипвам спирт върху него и трия. – Не се прави така! Гледай мен! Капитанът взима чаша, напълва я със спирт, изпива го на един дъх, след това издиша върху лещата и започва да трие. – Така се трие с тънък слой!
Полицай отиват на мястото на пътно-транспортно произшествие. Гледат преобърната кола, а до нея седи блондинка и нервно пуши. – Какво стана? – пита един от полицаите. – Ами карам си аз, не бързам, никого не изпреварвам, изведнъж гледам елхичка, аз наляво, елхичката и тя наляво, аз надясно, елхичката и тя надясно, пак наляво, елхичката и тя наляво… За да не се ударя в елхичката, взех че се преобърнах в канавката… Полицаят: – Ква елхичка бе? Тука в радиус десет километра няма едно дърво. Блондинката: – Имаше елхичка! С очите си я видях! В това време вторият полицай оглежда колата и крещи: – Ква елхичка ма, това е освежителят, дето ти виси на огледалото…
Партизанин разказва на пионерчета бойните си спомени: – Гледам напред – бре, ебало си мамата! Поглеждам наляво – ебало си мамата! Поглеждам надясно – ебало си мамата! Гледам назад – малей, и там си ебало мамата! – Бре, каква памет! – чудят се пионерчетата.
– Вуте, верно ли че щели да сменят финансовио министър? – Не. Че си смени само името от Муравей на ?Мура?. – Е па, оти така? – Оти е фафла трепач!
Лошият вълк се преоблякъл в кожата на коза и се отправил към къщичката на седемте козленца, защото знаел, че майка им я няма в момента. Стигнал до вратата и почукал тихичко: – Козленцааааа, дечица мой, отворете ми, аз съм вашата майка, върнах се и ви нося млечицееееее! Козлетата се обаждат отвътре: – Абе, я ходи се пери, бе, вълк смотан. Майка ни била….Млечице ни била донесла…. Нали току що я пратихме мама за бира, бе!
