Някакъв войник избягал от бойното поле и се скрил в едни храсти. Гледа – до него се крие друг военен в офицерска униформа. – Извинете, господин капитан… – Не съм капитан. – Извинете, господин майор… – Не съм майор, полковник съм! – Леле, толкова далече ли съм избягал!
– Кой не прощава грешките? – Жените и Тетрис на 9-то ниво.
Джентълмен казва на дама, негова съседка: – Мадам, вчера чух Вашето пеене. Тя, изчервявайки се: – О! Просто убивам така малко време! – Избрали сте страшно оръдие, мадам.
Попитали Радио Ереван: – Кои неща са най-правилно разпределени между хората? – Парите и умът. Парите на никого не стигат, а умът на всички е в излишък!
– Добър ден, безплатен докторе. – Добър ден, безнадеждно болен пациент.
Мъж се прибира в къщи кьоркютук пиян. Решил да се прикрие от жена си. Чудил се какво да направи и измислил, че ако чете книга тя няма да се досети нищо. Сяда в хола на дивана и почва да чете. Влиза жена му, поглежда го и казва: – Е, кво… пак ли си се насвяткал!? Колко можеш да изпиеш? – Кой това ма? Не виждаш ли, че седя тука и си чета книга. – Абе я затваряй тоя куфар и отивай да си лягаш, пияница такъв!
Влиза притеснен човек при психиатър и разказва: – Положението е нетърпимо. Ще ме уволнят. Не се наспивам – тъкмо затворя очи и идва Клаудия Шифър. "Ще ме чукаш" казва. "Няма не мога, няма недей!". Оправям я, заминава си и ето я Наоми Кембъл. "С Клаудия Шифър можеш, а с мене не можеш. Така ли?" Оправям я и нея и ето я Линда Еванджелиста. "Да не чувам НЕ" – ми вика и се съблича… – Спокойно! Към колко часа идва Линда Еванджелиста? Един и половина?- казва докторът, – Това е много известен случай. Писал съм учебник. Значи, когато дойде Линда Еванджелиста и казвате – "Ето телефона на доктор Иванов. Той ще ви оправи". – Вие ме спасихте! – казва пациентът и си отива. Влиза следващият и започва: – Ужас! Не мога да се наспя. Тъкмо затварям очи и се озовавам на гарата в Русе. До мен полицай и войник с куче. Насочват оръжие и казват: "Виждаш ли ги тия десет вагона почвай да ги буташ към София!" И аз ги бутам, бутам и тъкмо стигам Централна гара и будилникът звъни. – Спокойно! – казва докторът, – Всичко е под контрол. Къде е най-големият зор? – Е, ми, някъде към Горна Оряховица. – Отлично! Казвате на униформените лица: "Сега ще дойде доктор Иванов и той поема пет вагона, аз – другите пет!" – Докторе, вие сте гений! – Работим, работим – казва скромно докторът, – между другото, към колко часа стигате Горна Оряховица? – Към един и половина… – Е, тогава не мога. Чакам Линда Еванджелиста…
