1947
Представете си, че съм триъгълник и се въртя около оста си… Учител по математика
Семейство Иванови все не успявали да заченат дете и решили да си вземат баща под наем. В деня, когато трябвало да пристигне бащата донор, г-н Иванов целунал жена си и смутено казал: – Аз изчезвам скъпа, човека ще дойде скоро. Половин час по-късно, по една случайност, пътуващ фотограф на бебета позвънил на вратата, надявайки се да реализира продажба. – Добро утро, мадам, аз бих искал да… – Оо, няма нужда да обяснявате, аз ви очаквах. – прекъснала го малко нервно г-жа Иванова. – Наистина? – озадачил се фотографът. – Ами добре, аз съм страхотен специалист по бебета. – Точно на това се надяваме аз и съпругът ми. Заповядайте, влезте. След минута госпожата попитала, изчервявайки се: – Ъмм, откъде ще започнем? – Оставете всичко на мен, госпожо. Аз обикновено правя две пози във ваната, една на канапето и може би няколко на спалнята. Понякога, на пода на хола също се получава хубава поза, там е широко и спокойно можем да се поразхвърляме. – Ваната? Пода на хола? Нищо чудно, че не сме успели да направим нищо с моя Гошо. – Мадам, никой от нас не може да гарантира успех при всеки опит. Но ако опитаме няколко различни пози и аз щракам от шест или седем различни ъгъла, сигурен съм, че ще бъдете доволна от резултата. – Боже мой! Това е много… – ахнала г-жа Иванова. – Госпожо, същността на моята работа не позволява да се действува прибързано. Аз лесно мога да ви претупам за пет минути, но съм убеден, че ще бъдете разочарована. – Зная това. – тъжно отвърнала госпожата. – Позволете да ви покажа някои от моите произведения! – казал фотографът, изваждайки албум със снимки на бебета. – Ето това го направих в рейс на градския транспорт. – Боже господи! – възкликнала г-жа Иванова, мачкайки носната си кърпичка. – А тези близнаци се получиха изключително добре, като се има предвид, че беше много трудно да се работи с майка им. – продължил фотографът. – Било е трудно? – Да, тя беше много претенциозна. Трябваше да отидем в Борисовата градина за да свършим добре работата около децата. Хората се тълпяха и ни притесняваха. – Борисовата градина!? – разширили се очите на г-жа Иванова от изумление. – Да, а освен това едно бездомно куче се опитваше да захапе апарата ми и аз трябваше да се пазя от него докато работя с майката! Госпожа Иванова се олюляла и възкликнала: – Имате предвид, че кучето наистина е искало да загризе вашият ъъъ.. , апарат!? – Точно така. Е госпожо стига съм се хвалил, ако сте готова, аз ще вадя триножника и да започваме работа. – Триножник!? – Разбира се мадам, моят апарат е голям, тежък, 29 сантиметров, професионален. Без да го подпра на триножник не мога да работя с него. Мадам?! Мадам?! Боже, какво й стана, тя припадна!
В оръжеен магазин:– Каква система предпочитате?– Не знам точно… Нещо за пет, шест човека.
Направили Наборна комисия в гората. Заекът обаче не искал да ходи войник и решил да си отреже едното ухо. Отишъл на преглед и го обявили за НгВС (негоден за военна служба) поради инвалидност. Това обаче се разчуло и вълкът решил да си отреже опашката. Обявили го също за НгВС. Слона също нямал желание да ходи в казарма и решил да си отреже оная ти работа. Тръгнал към комисията да го преглеждат, но те като го видели още от далече се провикнали: – Слоне, ти не идвай, тебе няма да те вземем, ти си дюстабанлия.
Шерлок Холмс и д-р Уотсън разглеждат следи от подметки на местопрестъпление. Изведнъж Холмс казва: – Уотсън, всичко е ясно. Крадецът е носил обувки номер 46. – За бога Холмс, как разбрахте? – Елементарно драги ми Уотсън: крадецът си е забравил обувката.
Питат радио Ереван: – Защо на арменските жени са им криви краката? – Затова пък са космати.
Мутрите подарили на шефа си хеликоптер,наложило се да го пратят на курсове.Още първия ден той се пребил.Отиват те да го видят в болницата: -Шефе, какво стана,ние на курсове те пращаме, ти защо се отрепа? -Ами що,що.Защото карам си го аз хеликоптерчето и по едно време нещо много взе да духа и аз бам,изключих големия вентилатор.
Репортер интервюира изгряваща кинозвезда:– Колко мъже сте имали?– Собствени или по принцип?
Блондинка пристига в "Бърза помощ" – показалецът на едната й ръка бил целият в кръв. – Как се случи това? – попитал лекарят. – Бях решила да се самоубия… – Като се простреляте в пръста?! – Не, разбира се! Първо бях решила да се прострелям в гърдите, но тъкмо си направих пластична операция за 6000 долара. После реших да се прострелям в устата, но съвсем скоро платих 4000 долара за зъбни протези. Накрая реших, че ще е най-добре да се прострелям в ухото, но си помислих, че сигурно ще е много шумно, за това си запуших другото ухо с пръста…
Учителката пита: – Деца, от кой зеленчук ни текат сълзи? Иванчо вдига ръка: – От картофите, госпожо! – Как така от картофите? От лука, Иванчо! – Госпожо, вас никога ли не са ви уцелвали с картоф по главата?