7980
Самодиви в бяла премяна искат да помогнат в облекчаване на мъките му, като една му ближе лютата рана, а друга го в уста целуне бърже.
Събират се няколко баровци на разпивка, всички с бодигардове – все яки, едри типове, само единият – дребен, сбръчкан, плешив… Другите баровци питат шефа на тоя бодигард: – За какво си го взел, да не е нещо спец по бойните изкуства? – Не, изобщо не ги разбира. – Или точен стрелец? – Оръжие не е пипвал през живота си. – А за какво си го взел тогава? – тоя ми е вече четвърти такъв… Много съм доволен – все се припознават и ги бъркат с мене.
– Ти разбра ли, че Катя отива в чужбина да се учи да свири на акордеон? – Не. А откъде е взела толкова много пари? – Събрали ги съседите й!…
По време на парламентарното гласуване председателстващият помолил помощника да извика депутатие от бюфета, защото нямало кворум. – А какво да им кажа, за какво ще се гласува? – попитал помощникът – Как за какво?! – учудил се председателстващият. – Разбира се, че "За".
Тежък изпит. Всичко скъсано, излиза само един усмихнат. Всички го питат: – Колко? – 6. – А стига бе! И какво те пита? – Лесно беше. Първия въпрос: Кой е президентът на Куба? Казвам: Фидел Кастро. Втори въпрос: Кои са комунистическите възстания в България? Казвам: 1923 неупешно, 1944 – успешно. Последен въпрос: Има ли живот на Марс? Казвам: Учените отдавна работят по въпроса, но още не са установили. Е това пита всички, така че запомнете отговорите. И студентът, който тепърва ще влиза, започва да си повтаря: " Фидел Кастро, 1923 неупешно, 1944 – успешно, Учените отдавна работят по въпроса, но още не са установили… Фидел Кастро, 1923… " и така нататък. Влиза той в залата. Доцентът го пита: – Как се казате, колега? Студентът автоматично отговаря: – Фидел Кастро! – Хмм… Добре, колега… Хм.. Както и да е… Кога сте роден? – 1923 неупешно, 1944 – успешно! – Вие да не сте луд?! – Учените отдавна работят по въпроса, но още не са установили!
Десантчик се прибира в отпуск у дома.– Колко пъти си скачал с парашут?- питат го приятелите му.– Честно казано само веднъж, въпреки че са ми зачислени двайсет. Останалите деветнайсет пъти просто ме изхвърляха през люка.