Студент пише писмо на баща си: "$къпи татко, $пешно ти $ъобщавам, че $ъм добре. Уча $е добре. Наи$стина не ми е $ъв$ем ле$но. Моля те изпрати ми $пешна телеграма. Ще $е радвам да получа изве$тие от теб. Твой $ин." Скоро пристига писмо от бащата: "Синко, Разбирам твоето НЕтърпение. НЕ прекалявай с учеНЕто. Ако ти стаНЕ много тежко, пиши пак, ако НЕ те затруднява и НИКОГА не се отчайвай. Винаги съм готов да ти помогна със съвети. Баща ти."
Вози се някакъв селянин в един претъпкан трамвай, а до него един огромен куфар. Един възмутен гражданин му казва: – Господине, моля ви преместете си куфара защото пречи на хората! Но онзи не му обръща никакво внимание. Гражданинът повтаря по-силно: – Господине, моля ви, разкарайте си скапания куфар! Но онзи пак нулево внимание. Накрая гражданина се вбесява и изхвърля куфара през прозореца и казва весело: – Какво ще кажеш сега, а? А селянинът му отговорил спокойно: – Куфаро не беше мой!
Албанските учени изобретили ново оръдие и един генерал отишъл да го изпита. Повъртял се генералът около оръдието, поогледал го и казал. – Добре, всичко ми харесва и разбирам защо има дупка отпред, но защо по дяволите сте му направили дупка и отзад? – Как защо, ами откъде ще се вкарва фунийката?
Докарали й значи на Кума Лиса въглища. Обаче тя не могла сама да си ги прибере и тръгнала да търси помощ. Първо отишла при Баба Меца и й казала: – Бабо Мецо, ще ми помогнеш ли да си прибера въглищата довечера? А Баба Меца отговорила: – Ми виж сега, мойто момиче, с удоволствие бих ти помогнала, обаче довечера с Дядо ти Мецан такова… нали се сещаш. Отишла си разочарована Кума Лиса, какво да прави. Отишла до Вълчо, обаче и той й се извинил по предлог, че довечера имат работа с вълчицата. И Кума Лиса, вече крайно опечалена, се запътила към убежището на Зайо Байо, който се славел като най-големия мързел в цялата гора. Пристигнала тя, обяснила му каква е ситуацията и той казал: – Кума Лисо, с удоволствие бих ти помогнал, обаче имам една много страшна венерическа болест. И лисицата: – Ееее,няма нищо бе, Зайо, на мене това не ми пречи! А той: – Ама много е страшна бе, кума! Нямаш представа просто. И лисицата вече крайно изнервена, го попитала: – Добре де, каква е тая твойта венерическа болест толкова страшна? – Ми боли ма оная работа за твойте въглища!
Двама си говорят и единият се жалва: – Сещаш ли се за оня огромен гьол пред нашата къща? – Да, какво? – Писах на кметството да им се оплача, казах им че е цяло блато. – И те какво? – Пратиха ми учебник за развъждане на гъски.
Генерал се връща от еднодневна отпуска и пита редник Каракочев: – Какво стана докато ме нямаше, редник? – Нищо, генерале… – Сигурен ли си?! – Ами… само едно куче умря… – Какво куче? – Дето яде от червата… – Какви черва? – Тези на коня… – Какъв кон? – Дето умря докато теглеше каруцата… – Каква каруца? – Тази с водата… – Каква вода? – Тази с която гасихме пожара… – Къде пожар? – Ами…полка… – Какво? Как? – Ами от фаса на Любо… – Ама Любо не пуши…? – Е, и вие ще пропушите, ако ви откраднат знамето…
Отива един при лекаря. – Докторе, от известно време пърдя непрекъснато, всяка минута. Вярно, нито се чува, нито мирише, но все пак това ме притеснява. Лекарят му предписал хапчета. След една седмица. – Докторе, продължавам да пърдя. Пак нищо не се чува, но започна ужасно да мирише. И докторът: – Добре, обонянието оправихме, сега да видим ушите…
– Господин капитан, на главата ми падна някаква кутия! – Какво имаше в нея? – Нищо! – А в кутията?
Петка и Чапай карат самолет. – Петка, уредите? – Двайсет! – Какво двайсет, бе?! – А ти какво "уредите"?
