5260
Полунощ. На вратата на Иван Костов се звъни. – Кой е? – пита Иван Костов. – Стопанска полиция! – Уф, пак сънувам кошмари.
Полунощ. На вратата на Иван Костов се звъни. – Кой е? – пита Иван Костов. – Стопанска полиция! – Уф, пак сънувам кошмари.
Пациентът: – Докторе, съседите ми ме смятат за луд, защото обожавам наденички. Докторът: – Що за глупости, аз също обичам наденички. Пациентът: – Тогава защо не дойдете с мене у нас! Ще ви покажа цялата си колекция!
България направи крачка напред в преговорите с Европейския съюз – затвори главата на Главния Преговарящ.
Двама английски джентълмени седят в клуба за следобедна цигара. – Кажете, Джеймс, какво мислите за бягането за здраве? – Аз смятам, Арчибалд, че това е една голяма глупост! – Защо смяташ така, Джеймс? Всички казват, че е полезно… – Виждете ли, Арчибалд, когато тичам за здраве, винаги ми се разлива уискито от чашата…
Иванчо се прибира злобен от училище, хвърля учебника по биология на масата и казва на родителите си: – Съблечете се и легнете на леглото! – Ама Иванчо, как така! – И почвайте веднага да ми показвате как точно ме е донесъл щъркелът!
Блондинка звъни в софтуерна фирма: – Програмата ви не работи! Какво да правя? – Прочетохте ли внимателно указанията? – Да, да, направих всичко, както е написано – не работи. – Прочетете още веднъж първата страница. – Чета: "Натиснете ENTER". Натискам… Не работи. – Четете нататък. – Чета: "Пуснете ENTER". О! Заработи!
– Страхувам се, че от сега нататък ще трябва да престанете да пиете, да пушите и да се срещате с жени. – Но аз съм мъж, докторе! – Е… можете да продължавате да се бръснете.
– Редник Иванов, можете ли да плувате?– Тъй вярно, господин старшина!– Къде се научихте?– Във водата, господин старшина!
Изпращат английски шпионин в България, с маскировка като чужд студент. След два дена го разобличават и го връщат обратно. – Как те хванаха? – питат го шефовете му. – Ами на лекциите – всички спят, а аз си водя записки, и ме разкриха. Пращат друг шпионин, той се връща след месец. – Как те хванаха? – Ами на лекциите всички спят, и аз спя. В общежитието всички пият, а аз уча – и ме разкриха. Пращат трети шпионин, той изкарва половин година и се връща. – Тебе пък как те хванаха? – Ами на лекциите всички спят, и аз спя. В общежитието всички пият, и аз пия. Обаче като дойде сесията – всички си взеха изпитите, а мен ме скъсаха на английския.
Имало в гората едно учтиво таралежче, ама толкова учтиво че с всеки се познавало и с всеки било в добри отношения. Та вървяло си учтивото таралежче през гората и видяло четиримата мускетари: – Здравей, Дартанян. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, Атос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, Портос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, Арамис. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Дартанян. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Атос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Портос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Арамис. – Здравей, учтиво таралежче. – Как си, Дартанян? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, Атос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, Портос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, Арамис? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Дартанян? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Атос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Портос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Арамис? – Добре, учтиво таралежче. – Чао, Дартанян. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, Атос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, Портос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, Арамис. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Дартанян. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Атос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Портос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Арамис. – Чао, учтиво таралежче. И учтивото таралежче продължило да си върви през гората. Вървяло, вървяло и видяло Али Баба и четиридесетте разбойника, яхнали камили…