1729
Живея с майка си и баща си, който е починал.
Строител пада от втория етаж. Колегите му състрадателно се събират около него и някой му поднася чаша вода. Пострадалият се намръщва и пита: – От кой етаж трябва да падна, за да имам право на чаша вино?
– Надявам се, знаете, че е забранено да се пренасят хранителни продукти през границата – казва митничарят.– Носите ли такива?– Не.– Отворете си чантата. Но в нея има цял свински бут!– Това не е храна, а помощ за прасето на моя приятел в селото оттатък границата – вчера го блъснала кола и се нуждае от присаждане на крак.
Питат радио Ереван: – Кое му е най-лошото на комунизма? Радио Ереван отговаря моментално: – Това, което идва след него!
Доктор преглежда пациент в безсъзнание и казва на жена му: – Съжалявам, но нищо не мога да направя – вижте как са му посинели ръцете, вече умира… – Докторе, той е бояджия, затова са му сини ръцете. – Значи има късмет, ако не беше бояджия – досега да е умрял.
ТИР се движи с голяма скорост. Изведнъж покрай него преминава като стрела велосипедист. Озадачен шофьорът на тира настъпва газта и изпреварва велосипедиста. След минута велосипедиста отново го изпреварва. Безкрайно учуден шофьорът включва всички възможни мощности и отново изпреварва велосипедиста. След секунда велосипедиста отново го изпреварва. Помисляйки, че има някаква повреда шофьорът на тира спира и слиза. В един момент велосипедиста се връща на заден ход. Тираджията го пита: – К"во става бе, мой човек? Аз ли не съм наред или ти караш по-бързо? Задъхан велосипедиста му казва: – А..з, а…з щ…е ти еба майката ако още един път ми закачиш тирантите…
Един човек забогатял. Решил да пътува в чужбина и си приготвил голяма пачка, защото бил чувал, че на митница е страшно. Пристига сутринта на границата, привиква шефа и казва: – Можеш ли да събереш момчетата на площадката? – Мога – казал шефа. Подредили се митничарите в редичка и нашия човек дал на всички по 200 марки, на шефа 500. Поомекнали митничарите, взели да го тупат по рамото и един го попитал: – Кажи сега какво изнасяш? – Нищо не изнасям бе хора, чул съм, че се дава на митничар и ви дадох. Митничарите се подсмихнали и си казали – ще внася. На връщане се повтаря същата история, този път обаче митничарите му разкостили колата и верно нищо. Минало се време. На нашия човек бизнеса му вървял, той често ходел в чужбина и всеки път давал на момчетата по 200, на шефа – 500. Веднъж обаче идва той, подреждат се митничарите и той им връчва по 50 марки. Притеснен шефа го дръпнал настрана и го пита: – Какво става бе, човек? – Ами, бизнеса се скофти, дъщерята се зажени, а и една къща строя – тия направо ми одраха кожата. – Ти хубаво строиш – казал кисело митничаря – ама защо с наши пари, да ти еба майката?