– Докторе, как правите толкова бързо сутрешния преглед в мъжкото крило на болницата? – Много лесно. Най-напред пускам сестрата да мине с най-късата си пола, а след нея минавам аз. На който пациент му е изпъкнало одеялото – за изписване е. На който не е – пращам го в реанимацията.
1980-та година, олимпийските игри в Москва. Завършва състезанието по хвърляне на чук, награждават победителите. Изведнъж от публиката хуква един човек към терена, хваща чука и го изхвърля извън стадиона. Хората го питат: – Чакай бе, как го хвърли чак там? – Аааа, вий ми дайте и сърпа да видите с него какво ще направя!
Две блондинки работели на строеж. Едната попитала: – Забелязах, че вадиш гвоздеи от кутията с инструменти, оглеждаш ги и хвърляш някои от тях. Защо? – Ами понякога вадя от кутията гвоздеи, които са към мен с остра си част – те са дефектни – нямат главичка. Ако гвоздеят е насочен с острото към къщата, значи е здрав. – Колко си глупава! Гвоздеите, които сочат към теб не са дефектни! Те просто са за противоположната стена на къщата!
– Иванчо, къде ти е бележника? – Стои наказан в ъгъла, защото получи двойка.
Учителка поръчала на учениците си да донесат животински органи за часа по биология. И всеки донесъл по нещо – крак, лапа, шкембе, далак, черен дроб… Иванчо донесъл един гръклян. Учителката го запитала: – Иванчо, откъде взе този гръклян? – От дядо. – И какво каза дядо ти? – Хрррррррр…
Турист посещава малко градче и вижда, че пред една от къщите свири оркестър. – Какво правите тук? – пита той. – Правим серенада на кмета, защото днес има юбилей – отговаря диригентът. – Това май не е много любезно – казва туристът. – Би могъл поне да се покаже на прозореца. Тромбонистът спира да свири и мърмори: – Е, не мога да бъда на две места едновременно, все пак!
