Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ

  • 6679

    Сър Джон бил безкрайно влюбен в лейди Мери. Всяка сутрин той минавал на белия си кон под прозорците на нейния замък, но тя дори не го забелязвала. Един ден той боядисал коня си в зелено, отправил се към дома на възлюблената си и си мислел: "Когато лейди Мери ме види ще възкликне: – Сър Джон, какъв зелен кон имате! – а аз ще й отвърна: – Да, но аз Ви обичам!" Щом стигнал до замъка, на прозореца се показала лейди Мери и извикала: – Сър Джон, аз Ви обичам! – Да, ама я виж какъв зелен кон имам!

  • 7147

    Срещат се двама, отдавна не са се виждали: – Какво работиш сега? – Почнах работа в цирка, играя в един уникален номер – "сам срещу лъва". – А не те ли е страх? – От какво да ме е страх? Аз играя лъва.

  • 8673

    При мен не може да се преписва нито на писмен, нито на устен изпит! Доцент от УНСС

  • 10435

    Фидел Кастро умрял и се запътил към рая. Пред Райските врати го спрял Св. Петър и му казал: – С този комунизъм и мизерия в Куба не те пускам в рая. Мястото ти е долу при колегата Луцифер. – Моля те пусни ме, не ща в ада – примолил се Кастро. – Не става – казал Св. Петър и го натикал в асансьора за ада. Слезъл долу Кастро при Луцифер. Рогатия го вкарал вътре в един казан и подпалил огъня. – Чакай, недей – примолил се Кастро- пусни ме горе, поне куфарите да си прибера… – Не се притеснявай за тях, ще си ги получиш куфарите – казал Луцифер и моментално изпратил две дяволчета да приберат багажа на Кастро от Рая. Отишли дяволчетата пред Райските врати ама било вече 17.30 – работното време свършило и вратите заключени. – Дай да прескачаме, че ако не се върнем с куфарите Луцифер ще ни откъсне опашките – казали си дяволчетата и тръгнали да прескачат вратата. По райската алея в това време се разхождал Св.Петър и като ги видял да прескачат си рекъл: "Кога отиде брадатия Кастро в ада, кога бежанци започнаха да идват от там…"

  • 2346

    Младежът повтаря: – Скъпа, обичам те, обичам те! Бих жертвал всичко заради теб, обичам те повече от всичко на света. Девойката си мисли: "Хъм, май не съм му съвсем безразлична?"

  • 9122

    Влиза човек в кръчмата и пита кръчмарката: – Маце, хубава ли ти е бирата? – Гледай мене и не питай! – Тогава дай ми една лимонада…

  • 8686

    Професорът пита свой студент: – Колега, какво ви е отношението към висшата математика? – Ами… нещастна любов. – Какво имате предвид? – Аз я обичам, но тя не ми се отдава.

  • 1197

    В автобус от софийския градския транспорт: – Моля, слезте от перфоратора, тука има и по възрастни от вас, и те трябва да седнат! – Ама ние тука сме трима!

  • 7529

    В зоологическата градина, след операция на слон асистента брои инструментите. – Нищо не липсва, докторе! Докторът се обръща и пита: – А всъщност къде е сестрата?

  • 2881

    Клиент, току-що наброил по някакво дело за защита значителна сума, пита адвоката си: – И все пак не се ли страхувате от по-нататъшни трудности? – О, не… Най-трудното мина.

  • 10194

    Катаджията дълго гледа книжката на спрелия шофьор и накрая казва: – Абе нещо не ми харесва тая книжка… Нещо със снимката май не е наред? – Какво не е наред бе, старши? Ето ме на снимката – третия отляво съм!

  • 7560

    Няма да кажа кой говори, само ще го погледна! Старшина

  • 4480

    "Забранено е разхождането и разплождането на кучета" Надпис в градинката на музей в Плевен

  • 3513

    "България – красива природа; дългогодишна история; преуспяваща индустрия; значителна площ; чиста околна среда; миролюбив народ; приятна обстановка (мила жена, компания, една бира – какво му трябва на човек?!) – продава се…" Обява

  • 11110

    В затвора довеждат нов затворник. Директорът му казва: – Сега затворите не са като някогашните. Ние се стараем да поставим всеки затворник в естествената му среда и да му позволим да практикува предишната си професия. Какъв беше преди да те арестуват? – Портиер, господин директор…

  • 5458

    Хванали млад човек да пресича нелегално границата. Граничарите го обискирали и намерили само една снимка на възрастна жена. Питали го: – Каква е тази снимка? – На тъща ми. – Защо я носиш? – Срещу носталгия.