Един майтапчия отишъл на работа с огромна синина под окото. Колегите го питат: – Какво се е случило? – Знаете ли ,- заобяснявал той, – аз страдам от безсъние и често пъти от нямане какво да правя към три часа през нощта набирам някакъв телефонен номер и питам човека, когото съм събудил: "Познайте кой ви звъни?" – Е, и какво? – Снощи някакъв тип позна.
По социалистическо време в едно село идва кореспондент на западен вестник. Кметът на селото вика заместника си и му казва: – Разведи човека из селото, из ТКЗС-то, покажи му всичко хубаво. Ама така го разходи, че само хубавите неща да види, че иначе кой знае какво ще напише във вестника ако ни види мизериите. – Абе… да клевети както си иска, империалистическа пропаганда такава.
Попитали радио Ереван: – Кога човек трябва да си изпере чорапите? – Когато си събуеш обувките и чорапите останат вътре. – Кога трябва да си ги зашие? – Когато можеш да си изрежеш ноктите без да си събуваш чорапите. – Кога трябва да ги хвърли? – Когато можеш да си свалиш чорапите без да си сваляш обувките.
Един мъж се прибира посред нощ. Влиза вкъщи и се опитва да обясни на жена си, защо е закъснял: – Жена,… аз… Жената: – Знам, знам, имали сте събрание, после си чакал трамвай, рейс и докато дойдат…. е закъснял си. Голяма работа! На другия ден мъжът пак закъснява: – Жена, аз… Жената: – Знам, знам имали сте банкет, не са работили телефоните и не си могъл да ми се обадиш, после рейс, трамвай… е закъснял си. Голяма работа! На третия ден мъжът пак закъснява. Влиза, целият в червило, от джоба на сакото му висят бикини… Жената: – Скъпи, къде беше? Мъжът: – Ти си умна жена, ще измислиш нещо.
– Тате, как се пише "адрес"? – Ами… Абе, я пиши "URL" и ме остави на мира.
Щирлиц върви посред нощ из гората. И изведнъж вижда – от храстите просветват две очи. – Мюлер! – мисли Щирлиц. – Ти си Мюлер – мисли вълкът.
