Дадена е задача: "До едната страна на физкултурния салон са строени момчетата от класа, а до другата – момичетата. Те тръгват едни към други със скорост такава, че преполовяват разстоянието за половин минута. Кога ще се срещнат?" Математикът: – Никога. Физикът: – Сред безкрайно дълго време. Инженерът: – След две минути ще бъдат достатъчно близо за всякакви практически цели.
– Как си? – Не ме питай! Имам толкова много работа, че ако ми се случи някоя непредвидена неприятност, ще мога да започна да се ядосвам заради нея чак след месец!
В ресторанта. – Сервитьор, бих желал да си поръчам нещо безалкохолно… – Кока кола, сок, минерална вода? – Абе, все едно ми е! В тая област съм абсолютен дилетант…
На перона стои професор с чадър и куфар в ръце. Влаковете идват и си заминават, а той продължава да стои. По едно време при него идва железничар и го пита: – Кой влак чакате? – Не знам – казва професорът. – И не мога да си спомня, трябва ли да пътувам някъде, пристигнал ли съм от някъде…
Съпругата на сър Джон го напуска. На третия ден в дома на лорда се звъни. Отваря слугата. – О, вие се връщате, госпожо! – казва той. – А пък аз си помислих, че е дошъл още някой, за да поднесе поздравления на лорда…
Лъвът се разхожда из гората. Среща жирафа: – Ей, дългия! Кой е най-красивия в гората? – Ти, лъвчо. След малко среща зебрата: – Ало, раираната! Кой е най-красивия в гората? – Ти си, лъвчо. Продължава нататък и вижда слона: – Ти там, клепоухия! Кой е най-красивия в гората? Слонът го хваща с хобота, мята го в блатото и си продължава по пътя. Лъвът излиза от калта, отръсква се и мърмори: – Ей, кво се нервираш бе… Можеше просто да кажеш – "не знам".
