11228
Глей го ония! Стърчи като прасе в рядка кал! майор от под. 32990
По времето, когато властвал Сталин в Съветския съюз, един художник рисувал порно. Хванали го КГБ-ейците и го подбрали: – Как може? Трябва да се рисуват идейно издържани картини! Какви са тези глупости? Дава ти се последен шанс да нарисуваш нещо. Ако до една седмица не си нарисувал картина, която да е идейно издържана – заминаваш в Сибир. Картината обаче трябва да е голяма – ще стои като плакат на една сграда. Затворили човека в ателието и го оставили да работи. След една седмица идват другарите и гледат някакво грамадно платно покрито със завеса. – Казвай сега готов ли си? Какво нарисува? – Нарисувал съм, другари, картината "Ленин в Полша". – Я дай, дай да видим. Свалил нашият човек завесата и какво да видят – Феликс Дзержински чука Надежда Крупская в гъза. Някакъв изненадан другар запитал: – Но какво е това? Къде е Ленин? – Е, как къде? Разбира се че в Полша.
Английски замък, пред него се ширнала ливада, покрита с прекрасен току що навалял сняг, изкрящ под слънчевите лъчи. Лордът – собственик на замъка се събужда и излиза на терасата да се полюбува на красивата гледка. О, ужас! Върху белият сняг с урина е изписано: "Лорда е рогоносец". Лордът веднага повикал Шерлок Холмс. След кратък оглед на местопрестъплението Шерлок Холмс направил своето заключение: – Милорд, почеркът е на жена Ви, а урината – на Вашият шофьор.
Вози се някакъв селянин в един претъпкан трамвай, а до него един огромен куфар. Един възмутен гражданин му казва: – Господине, моля ви преместете си куфара защото пречи на хората! Но онзи не му обръща никакво внимание. Гражданинът повтаря по-силно: – Господине, моля ви, разкарайте си скапания куфар! Но онзи пак нулево внимание. Накрая гражданина се вбесява и изхвърля куфара през прозореца и казва весело: – Какво ще кажеш сега, а? А селянинът му отговорил спокойно: – Куфаро не беше мой!
Doom II маниаци напрегнато гледат "Пришълеца IV". Главната героиня бяга по коридора и чудовището е по петите й, започва да я настига… – Savе-ай са ма! Savе-ай са! – истерично закрещяват те.
Внедрява КГБ в Щатите шпионин – Агоп. Паролата е "Шиете ли шарени дюшеци?". Дали му адреса на явката и го пратили по живо – по здраво. Двадесет години по-късно КГБ се сеща за Агоп-шпионина и изпраща на адреса човек за свръзка. Отива човека и вижда една пететажна сграда, а на звънците пише: Агоп Мелконян, Агоп Агопян и т.н. На един от звънците обаче под името вижда, че има написано "дюшекчия". "А, нашият е!" – си мисли агента и звъни. Чува мъжки глас и пита: – Шиете ли шарени дюшеци? – А, братле, грешка – аз съм Агоп-дюшекчията, а Агоп-шпионина е на третия етаж, вляво от асансьора…
На прием политик пита редактора на местен вестник: – Вие ли писахте, че съм бил некадърник? – О, не господине, нашият вестник отпечатва само последните новости
Някакъв човек се обажда на радио Ереван: – Добър ден, скъпо мое радио. Аз ви се обаждам, за да се оплача. Ние сме много бедно семейство. Всъщност ние сме толкова бедни, че ползваме едно и също бръснарско ножче четирима души. С това ножче аз и баща ми си бръснем брадите, а майка ми и сестра ми си бръснат краката. Кажете, може ли да е по-лошо? Радиото помълчало малко и отвърнало: – Всъщност, да – може да е и по-лошо. Можеше с това ножче вие и баща ви да си бръснете краката, а майка ви и сестра ви да си бръснат брадите…
Пенсиониран полковник бил много щастлив да срещне по улиците на малкото градче своя някогашен адютант. И тъй като търсел прислужник, веднага му предложил работа: – Ти добре се справяше навремето и задълженията ти ще бъдат същите както в армията. Бившият адютант се съгласил и му било наредено да събуди полковника в осем часа на другия ден. Точно в осем той се втурвал в стаята на господаря, разтърсил го няколко пъти, докато го събуди, а след това се обърнал към жена му: – А ти, малката бързо се прибирай в селото…