9995
В час учителката пита децата: – Деца, кой ще ми каже защо щъркелите през зимата отлитат на юг? Иванчо вдига ръка. Учителката: – Кажи Иванчо! – За да може и негрите да имат деца, госпожо….
Срещат се две блондинки, които не са се виждали отдавна. – Е, как е? – Ох, вчера едно гадже ми подари палто от норки! – Потресаващо! – А следващата седмица едно друго гадже ще ме води на Канарските острови. – Потресаващо! – А след като се върна, едно друго гадже ще ми купува Мерцедес. – Потресаващо! – Ами, това е около мен. При теб как са нещата? – Аз пък се записах на училище по добри маниери… – Интересно… Какво учите там? – На последния урок ни учиха вместо „я, не се ебавай“ да казваме „потресаващо“…
– Докторе, оглушавам! По цял ден кашлям, а не мога даже и собствената си кашлица да чуя! – Ето ти едни хапчета тогава. – Ще ми оправят ли слуха? – Не, но ще почнеш да кашляш по-силно.
Американците питали радио Ереван по повод на бъдещата си подкрепа за кабинета Борисов : Бойко Борисов ли е най-големия пич в България ? Радиото отговорило : Беше пич, вече е импич …
О, книжка! Три деня млади студенти как учебник ги брани. Изтерзани уста трепетно повтарят дефиниции с рев. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път формули лазят към ум замъглен и с цифри обстрелват студента смутен. Тема след тема! Въпрос след въпрос! Зубрач безумний сочи конспекта пак и вика: "Учете! Тук ви е съдбата!" Колеги го погват с викове сърдити, но той им отвръща с друг вик: "ура!" … Три дни веч се мъчат, но помощ не иде, от никъде взорът надежда не види… Нищо. Те ще препишат, но смело, без страх – кат тайни агенти притихнали в мрак. Изпитът иде: всички нащрек са! Последният напън веч е настал. Тогава Кълвачев, наший зубрач ревна гороломно: "Млади студенти, венчайте Алма Матер с лаврови венци! На ваший ум доцент повери лекции, конспекти, себе си дори!" При тез думи силни студентите горди очакват геройски заветния час! Пищови дописват, листи разлистват, сърце разтуптяно в гърдите беснее и сладка радост – докрай да препишат пред комисия строга на тоз славен чин, с една ръка ловка – славна десница! "Ректорат цял сега нази гледа, тоя риск голям е, но куражът не мре – ни доцент, ни декан може да ни спре!" "Грабвайте пищова!" – някой си прошепна и букви и цифри плъзнаха завчаска кат демони черни над белий чаршаф, и бягат, редят се, като жив рояк! И професори тръпнат, друг път не видели ведно да пишат зубрач и кръшкач и въздуха стрелят с поглед корав! Изпит се обръща на борба в своя пик, студенти безстрашни като скали твърди погледи остри срещат с железни гърди и се фърлят с песни над поредния лист като виждат харно, че преписаха веч… Йоще миг – ще дойде заветния час. Изведнъж професор обявява изпитний край с гръмотевичен глас! … И днес йощ Университетът, щом сесия зафаща, спомня тоз ден бурен, мълви и препраща славата му вечна като някой ек от студент на студент, век подир век!
Момиче влиза в агенция за набиране на манекенки и казва на чиновник, който чете вестник: – Бих искала да постъпя на работа като манекенка. Без да вдигне глава от вестника, чиновникът бърка в чекмеджето, изважда миниатюрен бански костюм и казва: – Попълнете този формуляр!
Мъж си купил ново БМВ и го подкарал с висока скорост. След малко обаче забелязал преследващата го полицейска кола с включена червена лампа. Шофьорът си казал "Аз съм с БМВ, няма начин да ме стигне" и ускорил още повече. След няколко минути преследване обаче решил, че така си влошава положението, отбил встрани и спрял. Полицаят приближил и казал: – Добрее. Днес имах тежък ден, края на смяната ми е, освен това е петък, 13-ти. Не ми се пишат разни актове и фишове, така че ако ми дадеш за превишената ти скорост добро обяснение, каквото не съм чувал досега, те пускам да си ходиш. Шофьорът помислил и казал: – Предната седмица жена ми избяга с един полицай. Уплаших се да не би да ме гони, за да ми я върне. Полицаят казал: – Приятна събота и неделя!
Новобранци скачат за пръв път с парашут. Инструкторът командва: – Първи да скача! – Втори да скача! – Трети да скача! – Не си забравяйте парашутите!
Един бездомник стои зад заведението "Св. Георги и змея". Излиза сервитьорка и той я моли за храна. – Я, се махай от тука! – развикала се тя. Той постоял, постоял и тръгнал. Като минавал пред заведението я среща отново: – Извинете госпожице, а може ли да говоря с Георги?