Веднъж учителката питала Иванчо:Колко е часът ,когато голямата стрелка е на 12 ,а малката на 5? – Не знам.-Кое животно прави мууу?-Не знам.-Има ли живот на Марс?-Не знам.- Вкъщи пита кака си ,а тя му отговаря:5:00 , кравата,може би да ,може би не ,учените още не са го открили.В училище госпожата го пита:Колко часа стоиш в тоалетаната?-5:00-Майка ти каква е?-Крава.-Ама ти имаш ли мозък бе?!-Може би да, може би не , учените още не са го открили.
Пожар. Насъбрала се тълпа. Всички гледът как мъжът самоотвержено спасява семейството и покъщнината си: Влиза в горящата къща и изнася на ръце двете си деца. Влиза и изнася жена си. Влиза и изнася телевизора. Влиза и изнася стереото. Влиза и нищо не изнася. Влиза и нищо не изнася. Влиза и нищо не изнася. Един от зрителите го спрял и го питал: – Ти луд ли си? За какво само влизаш в огъня като нищо не изнасяш? – Абе, обръщам тъщата.
Дъщеря казва на майка си:– Мамо, когато вчера те нямаше вкъщи, тате доведе една леля, сложи я на леглото….– Дъще, таткото ти ще се прибере довечера и на вечеря ще разкажеш всичко какво е правил – прекъсва я майката.Сядат да вечерят. Дъщерята:– Мамо, когато вчера те нямаше вкъщи, тате доведе една леля, сложи я на леглото, свали и гащите и си мушна това дето чичо Иван ти беше пъхнал в устата онзи ден.
– Ти знаеш ли защо слоновете имат червени очи? – Не. – За да се крият в малинаците. – Ти ме будалкаш, никой не е виждал слон в малинак. – Няма и да видят. Нали са се скрили.
1942. Кремълски коридор. Жуков среща Сталин. Сталин пита: – Още ли не са ви заточили, др. Жуков? и отминава, пушейки си луличката. Жуков треперещ се прибира у дома, приготва си багажа, сбогува се със семейството и сяда да чака. Чака ден, два – никой не идва… 1943. Кремълски коридор. Жуков среща Сталин. Сталин пита: – Още ли не са ви застреляли, др. Жуков? и отминава, пушейки си луличката. Жуков треперещ се прибира у дома, сбогува се със семейството и сяда да чака… 1944. Кремълски коридор. Жуков среща Сталин. Сталин пита: – Още ли не са ви застреляли, др. Жуков? и отминава, пушейки си луличката. Жуков треперещ се прибира у дома, сбогува се със семейството и сяда да чака… 1945. Кремъл. Балът на победата. Сталин държи реч и завършва: – И през цялото време на войната на нас не ни изневеряваше чувството за хумор. Нали така, др. Жуков?
Млад поет чете новото си стихотворение на приятеля си и му казва: – Ти си първият, на когото го чета! – Лъжеш! Тогава откъде ти е тая синина под окото?
