2370
Учителят казал на учениците: – Всички олигофрени да станат. Никой не станал. По едно време станал Иванчо. Учителят попитал: – Защо стана? – Стана ми мъчно да стоите само вие прав и реших да ви правя компания.
Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ
-
-
4712
В едно село имало една много красива, но също така много гупава мома. Често идвали ергени да я искат и се прехласвали по нея, но щом си отворела устата да каже нещо поклащали глава и си отивали. Един ден щял да идва да я иска най-личният момък в селото. Баща и казал: – Пено, сега като дойдат да не си казала нито дума! Само ще седиш и ще поклащаш глава! Дошли гостите. Всички хапвали, пийвали и разговаряли,а Пена само поклащала глава. – Ами тя таз мома май е много срамежлива, цял ден дума не каза. – казала майката на момчето. Пена се почувствала неудобно и ги запитала: – Ам" вий по кой път дойдохте, по горнию или по долнию? – Ами по горнию. – казал момъкът – Ам" да видохте там едно лайно? – Видохме, видохме! – казал момъкът. – Те това я съм го направила! – гордо казала момата…
-
8812
Сър Джон чете сутрешната преса на чаша чай и изведнъж забелязва, че е поместена негова снимка и кратко съобщение за собствената му смърт! Веднага взима телефона и звъни на най-добрия си приятел: – Джордж, как си? Чете ли сутрешния вестник? – Да, Джон. Всъщност, от къде се обаждаш?
-
-
-
-
-
-
-
-
-
400
– Докторе, жена ми се разболя! Има температура. – Висока ли е? – Да – метър и седемдесет.
-
11049
Редник се явява пред ротния си командир без пушката си и заявява, че я е загубил. След като му разяснява колко е сериозно провинението, тъй като пушката е държавна собственост, офицерът казва, че стойността на оръжието ще бъде удържана от заплатата на войника. – Ако това е обичайната практика, вече разбирам защо капитанът потъва винаги с кораба си! – въздиша редникът.
-
-
7550
В същият ден, в който дъщерята получила шофьорска книжка, баща й я помолил да го повози. Тя се съгласила. Широко усмихнат той се качва отзад, на седалката зад шофьора. – Ама, татко, защо не седнеш отпред, до мен? – пита дъщерята. – Чаках този момент 15 години, от онова време, когато беше малко дете. Сега вече е мой ред да седя зад тебе и да ритам с крака по седалката.
-