1835
Слон и мишка вървяли заедно из пустинята. Голяма жега, слънцето пече, няма къде да се скрият… По едно време мишката казала: – Слоне, дай ти мина отляво да се скрия малко в сянката ти, а после ако искаш ще се сменим?
Слон и мишка вървяли заедно из пустинята. Голяма жега, слънцето пече, няма къде да се скрият… По едно време мишката казала: – Слоне, дай ти мина отляво да се скрия малко в сянката ти, а после ако искаш ще се сменим?
Китай предлага военна подкрепа на САЩ в борбата против тероризма. Взето е решение китайски войски да навлизат в територията на Афганистан на малки групи от по два милиона души…
Вървят Шерлок Холмс и д-р Уотстън по улицата. Холмс казва: – Слушайте, Уотстън! Зад този ъгъл сега ще ви набият. – Холмс! Аз винаги съм се възхищавал на логиката ви, но сега… Как можете да знаете, като не сте видели какво има зад ъгъла? Завили зад ъгъла. Там стояли здравеняци с бухалки. Нахвърлили се върху Уотстън и започнали да го налагат здравата. Отървал се като по чудо и хукнал да бяга. Скоро го настигнал Холмс. – Холмс, как все пак се досетихте? – Елементарно, Уотсън! Вчера минах оттам, облечен във вашия костюм, и ги напсувах.
Сър Уинстън разбира, че съпругата му е спала със сър Джон. Отива при сър Джон и му казва: – Разбрах, че сте се виждали със жена ми! Отваря сър Джон тефтерчето и започва да прелиства: – Виждал, виждал, виждал… да… виждал съм се с нея. – Но аз разбрах, че вие сте ходили у нас! Сър Джон (гледа тефтерчето): – У вас, у вас, у вас, мммда… ходил съм у вас. – Но аз разбрах, че вие сте спал със жена ми! Сър Джон (пак гледа тефтерчето): – Спал, спал, спал… мммда… спал съм с нея. Сър Уинстън (вече ядосан): – Но аз, сър, не съм доволен! Сър Джон (отново тефтерчето): – Доволен, доволен, доволен… и аз не съм доволен…
Иванчо се връща мрачен от лов. – Какво, пак ли нищо? – Напротив. – И къде е тогава дивечът? – В болницата.
Мюлер си плуваше във водата, когато видя две очи да го наблюдават от брега. – Щирлиц! – помисли си Мюлер. – Ти си Щирлиц! – помисли си крокодила.
Българското и американското врабче се срещнали на българската граница. – Къде отиваш? – попитало българското врабче. – У вас, да почуруликам малко. А ти? – попитало на свой ред американското. – У вас, да покълва малко.