Млад писател редовно праща разкази на някакво списание, но оттам редовно му ги връщат. Накрая отива да говори с редактора и го пита: – Има ли изобщо някакъв шанс мой разказ да се появи някога в това списание? – Има, защо да няма. Всички хора са смъртни, и аз не съм вечен…
Бях малък и минавах покрай къщата на чичко Ленин. Оттам се носеше апетитна миризма на кюфтета. А аз – гладен, гладен… Срам не срам, звъня на вратата. Излиза чичко Ленин с престилка и вилица в ръката. – Чичко Ленин може ли едно кюфте, много съм гладен? – Да се махаш оттук! А очите му излъчваха ли излъчваха доброта…
– Докторе, когато протягам ръце към коленете си и едновременно се извивам назад и вдигам първо единия, а после и другия крак, ми се появява болка в гръбнака. – Хм… Но защо правите такива сложни упражнения? – Какви упражнения? Вие по друг начин ли си обувате панталоните?
Двама говорят за политика: – Абе защо ще гласуваш за този измамник? Нали знаеш, че само обещава, а после нищо няма да изпълни? – Да, ама няма да го изпълни чак след четири години, а обещава още сега!
– Прочетохте ли стиховете ми? – пита млад поет редактора. – Да. И знаете ли, сред тях има едно стихотворение, което дори и Гьоте не би могъл да напише! – О, много ме ласкаете! А кое е това стихотворение? – Онова, за телевизора.
Една проститутка родила и естествено не знаела от кого е детето и го кръстила Кой Ме Е Ебал. Пораснало момчето, отишло в казарма и на първия ден на проверката командире почва: – Иванов? – Аз! –Петров? – Аз! Накрая стигнал и до въпросното момче и казал: – Момчето с мръсното име! Никой не отговаря. – Момчето с мръсното име! Пак никой. – Кой ме е ебал? – Аз!
Човек отива на лекар. Влиза в кабинета и казва: – Докторе, имам проблем! Никой не ми обръща внимание. Докторът: – Да влезе следващият!
