1357
Когато Мюлер за десети път бе матиран, той разбра че не може да се мери с Щирлиц. – Къде се научихте да играете така? – попита немеца – Ех, легендарна Съветска школа – гордо отговори Каспаров.
Когато Мюлер за десети път бе матиран, той разбра че не може да се мери с Щирлиц. – Къде се научихте да играете така? – попита немеца – Ех, легендарна Съветска школа – гордо отговори Каспаров.
Някакво момченце отива при ръководителя на хора и с тъничък гласец му казва: – Искам да пея бас при вас. – Хм, а не можеш ли това да го кажеш малко по-така, по мъжки? Хлапето (пак с тъничък гласец): – Мога… Да ви еба майката, идиоти такива, няма ли да ме вземете за бас в шибания ви хор?
В дъното на стаята мъждука свещ. Възрастна гледачка намества очилата си и забива поглед в разтворената длан на клиента: – Вие ще бъдете заклан, одран, нарязан на парчета, сготвен, изяден… – Госпожо – прекъсва я клиентът, – струва ми се, че и за двамата ще бъде по-добре, ако ми разрешите да си сваля ръкавиците от свинска кожа…
Учителят пише забележка на своя ученичка: "Марийка говори много!". На другия ден момичето връща бележника на учителя си. Баща й е написал: "Да бяхте чули майка й!".
Мъж седи в бара на курортно градче и пие чаша след чаша. Барманът идва при него и пита: – Как е, друже? Опитваш се да удавиш проблемите ли? – Да, а ти как позна? – Ами то се вижда…. Но, повярвай ми, това няма да помогне. – Как ще помогне като тая тъпачка – тъщата, въобще не ще да се приближи до водата…
Питат Радио Ереван: – Защо Армения има национален отбор по футбол, по волейбол и даже по шах, а няма отбор по баскетбол? Радиото отговаря: – А вие някога виждали ли сте арменец да пусне нещо в чужда кошница?
Решило веднъж зайчето, и се напушило. Тръгнало да обикаля из гората. Не щеш ли – на пътя му застанал Кумчо Вълчо: – Как си, Зайо, какво правиш? – Добре съм Вълчо, ама се напуших. – И какво усещаш? – Ами нищо! – Как така нищо бе, Зайо?! – Нищо! Нищичко не усещам! Нито краката, ни ръцете, ни главата, нито крилата си усещам!
Имало едно време едно момиче и едно момче. Те учели в една и съща гимназия и толкова много се обичали, че си обещали, че ще отидат в един и същи колеж. Но когато завършили, момичето било прието в колеж на източния, а момчето – в колеж на западния бряг. Двамата влюбени се врекли, че ще си бъдат верни един на друг. Но времето минавало и момичето започнало да пише все по-рядко. Момчето започнало да се съмнява във верността на своята любима. Докато един ден се получила снимка, на която неговата любима прави свирка на непознат мъж. На гърба на снимката имало текст "Имам си нов приятел! Остави ме намира!". Тогава в момчето се родил план за отмъщение: препратил снимката на родителите на момичето, като написал "Прекарвам си чудесно в колежа! Изпратете ми още пари!".
Чапай излязъл в отпуск и оставил Петка да го замества. Връща се и пита: – Петка, нещо да се е случило? – Нищо особено, Василий Иванич, само дръжката на лопатата се счупи. – И от какво се счупи, бе Петка? – Ами докато заравях кучето. – А то от какво е умряло? – Яде развалено месо от умрелите коне. – Е, те пък от какво умряха? – Ами, като гръмна склада със снарядите и изгоряха конюшните. – Що гръмна склада? – Ротният си хвърлил фаса и направил пожар. – Абе, Петка, та той нали не пуши? – А, и на теб да ти откраднат знамето – и ти ще пропушиш.
Двама хамали пренасяли пиано, което било голямо и не можело да влезе в асансьора. Наложило се да го носят пеша по стълбите. По-големият се спрял и се плеснал по челото: – Колега, имам една добра и една лоша новина. – Започни по-добре с добрата новина – казала другият. – Добрата е, че стигнахме до десетия етаж, а лошата е, че объркахме входа.