Мутра построил лятна вила в Балчик. През лятото отиват на море с гаджето. През това време обаче свлачището е отнесло вилата в морето. Девойката почва да се ядосва: – Их, мама му стара, отиде ни хубавата вила, толкова пари потрошихме, а всичко отиде на вятъра. Мутрата гледа спокойно, след това й перва един по врата и казва: – Стига мрънка ма! Я глей отгоре ква идва!
Геймър се връща от командировка и вижда апартамента си празен:– Ех! Поне да си го бях сейфнал!
– О, главата ми! Какво ще ми дадете за нея, докторе? – И да ми я подариш, не я искам!
Защо комунистите са щастливи от изборите? Ами защото като падне Царя и идва 9-ти септември!
Оптимист и песимист си говорят за положението в страната. Оптимистът, явно вече разочарован, казва: – Както е тръгнало, май всички ще стигнем до просия. Песимистът: – Да просим? А от кого?
Попитали Асан: – Асане, знаеш ли каква е разликата между комунизма и демокрацията? – Знам я, бате, как да не я знам! При социализъма работиш, работиш – купиш телевизор, работиш, работиш – купиш килим, работиш, работиш – купиш хладилник. А при демокрацията – работиш, работиш – продадеш телевизор, работиш, работиш -продадеш килим, работиш, работиш – продадеш хладилник.
Студент пасе трева в парк. Минава покрай него гражданин и го пита: – Абе ти що пасеш трева? – Ами студент съм, стипендията е малка, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам някак… – На ти 20 стотинки, стига си пасъл! Взел студента парите и си мисли: "Хммм, с тия 20 стотинки нито баничка мога да си взема, нито боза. Я да продължавам да си паса." Минава друг гражданин: – Що пасеш бе? – Ами студент съм, нямам пари, трябва да се изхранвам някак си… – На ти 1 лев, стига си пасъл! Взима студента парите и пак си мисли: "Абе с 1.20 мога и баничка и боза да си взема, обаче не мога да се наям. Я да си паса…" Продължава студента да пасе. По едно време минава Иван Костов: – Какъв си ти и що пасеш тука? – Ами господин Костов, студент съм, стипендията не стига, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам все някак… – Ти зимата беше ли на барикадите? – Бях, бях! – А скача ли, вика ли за нас? – Виках, скачах! – А така! – рекъл Иван Костов, извадил едно листче и написал нещо на него. Подал го на студента, а там пишело: "Разрешава му се да пасе във всички градски градинки и паркове. Подпис: Иван Костов."
Дядо отива да навести своите внуци. Влиза в стаята им и вижда, че единият чете книга за авиацията. – Какъв искаш да станеш, когато станеш възрастен, Пешко? – Пилот, дядо. – А, ти какъв искаш да станеш, Гоше? Момчето вдига поглед от последният брой на "Плейбой" и казва: – Възрастен, дядо, просто възрастен…
