Един мъж все ходел с много тесни обувки и един ден неговите приятели го попитали: – Абе защо не си купиш обувки, които да ти стават? – Как да ви кажа… то е дълга история. Имам грозна жена, която по цял ден ми мърмори. Тъщата живее при нас и тя мърмори. Децата все създават проблеми… – Това какво общо има? – Ами единствената ми радост е като се прибера вечер, да си сваля обувките…
Лорд Джон изпраща своя син – младия Тобиас – да учи в Оксфорд със следните наставления: – Синко, на края на всяка учебна година ще изисквам от Вас да ми представяте подробен фининсов отчет за разходите Ви. И тъй като си спомням добре своите студентски години, ще Ви помоля да отчитате разходите си за веселби с леки жени в графата "За лов". На края на първата учебна година Тобиас изпраща на баща си подробен отчет, като в графата "За лов" са отчетени 800 паунда. "Още е млад – мисли си лорд Джон – простено му е." На края на втората година отчетът е почти същият, само в графата "За лов" парите са вече 1500 паунда. "Е – мисли си лорда – множко са, но се надявам малко по малко да започне да му увира главата." На края на третата учебна година Тобиас изпраща отчет като предишните два, като в графата "За лов" освен малко повече от разходите за предната година има още едно перо: "За ремонт на пушката – 2500 паунда."
– Иванчо, по какво учиш? – По история. – И за какво се разказва в урока? – Ами за Наполеон – как е живял, как е умрял… – И как е умрял? – Ами на Света Елена. – Абе какви са тия гадости дето ви учат в училище?
Полицай спрял лек автомобил, погледнал към шофьора, който здраво е затегнал обезопасителния колан и казва: – Честито! Вие току що спечелихте 500 лева от асоциацията за безопасно движение по пътищата. Какво мислите да направите с тези пари? – На първо време смятям да изкарам шофьорски курс. Тогава се обадила седящата до шофьора жена: – Полицай, не го слушайте, той винаги говори така, когато е пиян. От задната седалка се поразмърдал един задрямал младеж. Видял полицая и казал: – Знаех си че с тази крадена кола до никъде няма да стигнем. Последвало шумолене в багажника и един глас се обадил: – Минахме ли най-после границата?
Отива един при лекаря. – Докторе, от известно време пърдя непрекъснато, всяка минута. Вярно, нито се чува, нито мирише, но все пак това ме притеснява. Лекарят му предписал хапчета. След една седмица. – Докторе, продължавам да пърдя. Пак нищо не се чува, но започна ужасно да мирише. И докторът: – Добре, обонянието оправихме, сега да видим ушите…
Имало едно време една блондинка. Тя имала два коня, но не можела да ги различава. За това един ден блондинката отишла при своята съседка за съвет. – Сложи някакъв белег на ушите им – казала съседката. На следващият ден обаче блондинката отново отишла при съседката си и казала: – Вчера сложих белег и на двата коня и сега пак не мога да ги различа един от друг. – Тогава отрежи опашката на единия кон малко по-къса от опашката на другия. На следващият ден блондинката пак потърсила съвет: – Пак направих това, което ми каза, но днес опашките и на двата коня са еднакво дълги и пак не мога да ги различа един от друг! – Ами, тогава измери ги – може би единият кон е малко по-висок от другия – предположила услужливата съседка. – Ти си права – черният кон е по-висок от белия!
Мъж се прибира вкъщи и заварва съпругата си да си стяга багажа. Попитал я какво прави и тя отговорила: – Току-що разбрах, че срещу това, което тук ти давам безплатно, в Невада ще взимам по сто долара. Като чул това, мъжът също започнал да си стяга куфара. – А ти къде тръгна? – попитала го тя. – Ще дойда да видя как ще преживяваш с по осемстотин долара на година.
– Обвиняеми, говорите абсолютни глупости! Изхвърлили сте жена си през прозореца, а искате да ме убедите, че сте го направили от разсеяност?! – Господин съдия, съвсем бях забравил, че сме си сменили квартирата и живеем на осмия етаж, а не на партера…
Щирлиц е обсаден от Гестапо. По мегафона Мюлер му вика: – Щирлиц, предай се! Блокирали сме всички изходи! Щирлиц си мисли: "голяма работа, аз пък ще изляза през входа".
