Годишно събрание на земеделската кооперация. Доклад. Предложения. Гласуване. Овации. Накрая водещият пита: – Има ли някакви въпроси? Отзад се надига Вуте: – Сакам да питам дека е житото? Настава смут – крясъци, шамари, счупени столове… След една година: събрание, доклад, овации… – Има ли някакви въпроси? Нане се надига тоя път: – Сакам да питам дека е Вуте, дека лани пита за житото?
Блондинка кара по околовръстното. По едно време гледа някакъв старец, който сее нещо в нивичката си. Блондинката спира, слиза от колата и се провиква: – Ха така, сей дядо, сей, за да има какво да ядеме ние… Дядото я поглежда и отговаря: – Точно така, моме, баш за това сея люцерна…
Учителката дала домашна работа на учениците да напишат по едно изречение, което да съдържа някакъв плод.На следващия ден започнали да четат. Портокали, ябълки, банани, круши…Стигнали до Иванчо. Той започнал:– Татко като вземе заплата, я изпива цялата…Учителката го прекъснала:– Но Иванчо, в това изречение няма плод.А Иванчо продължил:– Ананас ни се ебава майката.
Военен парад. Президентът приема парада. Пред него минават танкове, артилерия, вътрешни войски, в небето трещят вертолети и самолети… След поредната рота униформени войници се задава каре от дребни хорица с костюми и дипломатически куфарчета. – Какви са тия? – пита шашнат президентът. – Най-страшното ни оръжие! – отговарят генералите. – Чиновниците от финансовото министерство. За нула време могат да разкажат играта на всяка държава.
Даскалицата влиза в час и гледа – на дъската нарисуван огромен член. – Кой го нарисува това? – пита тя. – Аз! – признава си Иванчо. – Всички да излязат от стаята, да остане само Иванчо, ще му кажа аз на него! Децата излизат и чакат в коридора. След половин час от стаята излиза Иванчо, закопчава си панталона и вика: – Видяхте ли сега колко е важна рекламата!
На някакъв купон две секретарки разговарят помежду си: – Забелязала ли си колко добре се облича Петров? – казва едната. – И колко бързо! – допълва другата.
