На музикална вечер в Париж именитият пианист Артур Рубинщайн бил помолен да прослуша свой млад колега, лишен напълно от талант. По време на изпълнението на дебютанта, на една от присъстващите дами й прилошало и се наложило да я изнесат на ръце от залата. – Е, да не преувеличаваме – отбелязал Рубинщайн. – Не беше чак толкова лошо…
Седял Щирлиц и си мислел, седял и си мислел… И по едно време усетил, че само си седи.
Докторът продължително опипва гръдния кош на пациента със слушалката и накрая му казва: – Хм… не знам и аз какво да мисля. Или стетоскопът ми е счупен, или отдавна сте мъртъв.
КАКВО НЕ ТРЯБВА ДА КАЗВАТЕ НА ПОЛИЦАЙ КАТО ВИ СПРЕ: 01. Съжалявам, не бях обърнал внимание на радар-детектора… 02. Лошо ченге, няма поничка за теб. 03. Добри сте, трябва да сте карали поне със 140 за да ме настигнете. 04. Мислех, че трябва поне да си в добра форма, за да станеш полицай… 05. Вярно ли е, че единствената причина да ставате полицаи е, че сте глупави за МакДоналдс? 06. Какво ще кажеш за двайсетак, виждал ли си такива досега? Това са доста понички и кафета… 07. Ще проверяваш ли багажника? – наистина не ти трябва да правиш това… 08. Е, корумпиран ли си, или…? 09. Искаш ли да развъртим един джойнт? 10. Чакай, би ли подържал малко тоя кървав нож!? 11. Превишена скорост? Аз? Не. Просто се опитвам да се махна от тоя скапан, малък кокошкарски град, пълен с развъдени, слабоумни мухльовци, колкото се може по-скоро…
Двама депутати разговарят в тоалетната на Народното събрание. – Абе това – казва единият – срането, физическа работа ли е, или умствена? Другият отговаря: – Абе, трябва да е умствена, защото ако беше физическа някой щеше да я свърши вместо нас.
На прием политик пита редактора на местен вестник: – Вие ли писахте, че съм бил некадърник? – О, не господине, нашият вестник отпечатва само последните новости
