371
Премиерът пред Парламента: – Преди нашето правителство да дойде на власт страната беше на ръба на пропастта. Но ние й помогнахме да направи крачка напред.
Премиерът пред Парламента: – Преди нашето правителство да дойде на власт страната беше на ръба на пропастта. Но ние й помогнахме да направи крачка напред.
Мутра си купува пиано за вилата. Решил да покани колегите и да им покаже, как свири на новото пиано. Събрали се всички, седнал той на столчето и започнал с показалеца на дясната ръка да чука по един от клавишите. След половин час завършва свиренето, обръща се гордо към другите и казва: – Е, как беше? – Ама ти, защо само на единият клавиш дрънкаш? Аз по телевизията съм гледал, там с пръстите всичките клавиши натискат… – обажда се един от групата. – Натискат щото търсят правилния клавиш, а аз го знам…
Сър Джон стоял след обяд в кабинета си, пушел пура и четял вестник „Таймс“. По едно време извикал слугата: – Джордж, донесете ми една чаша вода! Слугата донесъл, но лордът го върнал за още една чаша. Когато слугата донесъл четвъртата чаша, се осмелил да каже: – Извинете, сър, но се тревожа за здравето ви с тази вода… – Остави сега здравето ми Джордж, къщата гори.
Развод. Съдията разпитва жената защо иска да се разведе. – Ами мъжът ми не ще да ме ебе… – Ама госпожо! Не с такъв език – в съда сте все пак. Казвайте "не ме уважава". – Добре де. Значи, в началото като се оженихме ме уважаваше всеки ден по два-три пъти. След една-две години почна да ме уважава само по веднъж на ден, после почна да ме уважава през ден, през два. След още три години почна да ме уважава по веднъж на седмица, после по веднъж на месец ме уважаваше само, а последната година нито веднъж не ме е уважил. Не ще да ме уважава, и това си е, и затова искам да се разведа, защото не ме уважава. Съдията пита мъжът какво има да каже по въпроса. Мъжът застава на скамейката и започва: – МНОГОУВАЖАЕМИ господа съдии…