На вратата се звъни. Жената отваря. Срещу нея – млада девойка: – Извинете, съпругът ви вкъщи ли си е? – Не, няма го. – Дойдох да му върна носната кърпичка, ето заповядайте, предайте му я. – Нещо сте била настинала и той ви е дал кърпичката си, така ли? – Не, просто малко си поплаках след това…
Крикор среща Гарабед, заприказват се, и по някое време го пита: – Абе ти защо не ме попита как съм? – Е защо да те питам? – Ами ето, от маса време не сме се виждали, сега се срещаме и ти даже не ме питаш как съм. – Какво да те питам, нали те гледам? – Добре де, все пак от уважение поне… – Ама нали те виждам че си виж и здрав? – И какво сега, няма да ме попиташ, така ли? – Е айде, щом настояваш… Крикор, как си? – Ох, не питай…
В едно село варили РАКИЯ.Дошъл царят,който по традиция идвал всяка год.за да ги опитва.По право трябвало ако ракията била лоша да,я задържи за да , я свари неговия слуга на ново.А ако била добра да,я остави.И пил-пил направо се олял.Селяните казали: Ей,царю велики!До кога ще пиеш от нашата велика ракия? А той казал: Докато открия проблема `и.
Жена отива при психиатър.– Докторе, като излеза от стаята, непрекъснато се страхувам, че детето ще падне от креватчето, а аз няма да го чуя. Какво да правя?– Махнете килима от пода.
Проститутка спира сър Джон: – Само пет шилинга, сър! Сър Джон продължава по пътя си, но след малко се връща: – Мадам, ето ви една лира за доверието.
– Докторе, елате до нас да прегледате жената!– Какво й е?– Не знам, но е толкова слаба, че трябваше да я занеса до кухнята, за да ми приготви закуска.
Математик звъни по телефона: – Ало, Иван Петров? – Няма такъв тук. – Как, това не е ли домът на Петрови? – Не, тук са Стоянови. – Ама номерът ви не е ли 632548? – Не, 632549 е. Математикът затваря и се чуди: – А стига бе… Някаква си грешчица в шестия знак, а такова голямо отклонение…
