9274
Промоция от КАТ: съберете 10 двадесетлевови банкноти и ще ви върнат книжката.
Вървят в прерията адвокат, индиец и евреин. Замръкват и решават да поискат подслон в едно ранчо. – Няма проблем, – казва им стопанина – но стаята е само за двама души и единият от вас ще трябва да спи в обора. Отива в обора индиеца. След малко на вратата се чука. Адвоката и евреина отварят – какво да видят – индиеца. А оня обяснява: – В обора има крава. Религията ми забранява да спя в едно помещение със свещено животно. Нямало как, отишъл в обора евреина. След малко на вратата се чука. Отварят – гледат евреина, който обяснява: – В обора има свиня. Религията ми забранява да спя в едно помещение с такова животно… Нямало как – отишъл адвоката. След малко на врата се чука. Отварят индиеца и евреина – и какво гледат – кравата и свинята…
Щирлиц е обсаден от Гестапо. По мегафона Мюлер му вика: – Щирлиц, предай се! Блокирали сме всички изходи! Щирлиц си мисли: "голяма работа, аз пък ще изляза през входа".
Учителката запитала с коя буква започва животът. Всички завикали в надпревара "Ж". Само Иванчо не бил съгласен. Учителката го вдигнала да каже мнението си. Той станал и отговорил, че буквата на живота е "П". – Защо? – учудила се учителката. – Защото най-хубавите работи започват с буквата "П": пари, печено прасе, печено пиле, пиене, пушене и още много хубави работи.
Мюлер е събрал достатъчно доказателства срещу Щирлиц и нарежда да го арестуват, като незабавно започнат разпити. Щирлиц е твърд и не издава нищо, но Мюлер решава да приложи последното измислено от него мъчение – поднася под носа на вързания и пребит разузнавач стара миризлива партенка. Щирлиц е полуприпаднал, но изведнъж просиява и се усмихва доволно – той е усетил позната родна миризма…
Полицай звъни на вратата. Отваря му домакинът. – При нас, господине, – казва строго полицаят, – постъпи оплакване, че вие тук издевателствате над някой си Бетховен.
От североамериканската медия: "Овалният Кабинет" на Белия Дом във Вашингтон се сдобил с ново име: "Оралният Кабинет".
По Татово време двама политически затворници излизат от затвора. – Ауу, какъв дъжд вали – казва единият. – Абе, остави ги… да правят каквото искат – отговаря другият.