1933
Един човек минава покрай един парк с баничка в ръка, и вкусно си похапва. Но по едно време от един храст се подава ръка и се чува глас: – Дай! И човекът смутено пита: – Б-б-б-баничката ли? И гласьт, отговаря: – Не, хартията.
– Какво ти е мнението за днешната статия на Петров? – Пълни глупости! Отгоре на всичко ги е преписал от последната ми книга!
Седял Щирлиц и си мислел, седял и си мислел… И по едно време усетил, че само си седи.
Разхожда се един руски хакер из парка през нощта, и вижда как на една пейка някакъв грузинец напъва отзад една девойка. Той се оглежда, позамисля се, па си сваля гащите, и напъва грузинеца отзад. Последния от своя страна, заклещен между двамата, няма как да мръдне, и само пита през зъби – "Кой си ти бре?", на което хакерът отговаря: – Мълчи, мълчи, мое анонимно прокси…