2187
Една блондинка се изкъпала и започнала да тича в стаята. Приятелката й я попитала: – Защо тичаш така из стаята? Тя показала шампоана, на който пишело "Wash & Go".
– Киркор, разбрах че спиш с жена ми. Това не е хубаво. – Ей, не мога да го разбера това вашето семейство бе Гарабед… Ти ми казваш – лошо е, жена ти вика – хубаво е…
Един човек отива да си търси хотел и те казват няма свободни места само един дет си сваля окото през ноща и другия казал няма проблем ще се справя и другия ден той си взима хотела и кат отидал там станало тъмно и ония си свалил окото в една стъклена чашка и отишл до толетна а на другияму се е допила вода и изпил чашата с окото и на следващия ден 3 дни запек и казал ще отида на доктор и отияшл той на доктор и казал на доктора докторе 3 дни запек и докторът казал я лягай да те гледам и легнал ония и докторът гледал гледал и казал виждал съм много задници ама задник мен да ме гледа не съм виждал.
Крикор бил оптимист, а Гарабед песимист. Срещнали се, поговорили се, и на изпращане Гарабед казал: – Сбогом, Крикор. – Ама защо така "сбогом", много черногледо! – Ами знае ли човек… Може например да умреш и повече да не те видя. Или, напротив, да ослепееш и ти мен повече да не ме видиш.
Войниците от едно поделение били на стрелба. Дошъл един генерал да наблюдава стрелбите. Гледал, гледал и по едно време казал: – Срамота! Нищо не улучвате! Я дайте един автомат. Взел автомата, изстрелял два пълнителя. Носят мишената – нито едно попадение. – Нула, господин генерал… – смутено казал старшината. – Именно! Ето така стрелят твоите войници… Я сега ти им покажи как трябва да се стреля!
На много хора живота значително се е подобрил благодарение на лекарствата. Например – на фармацевтите….
Няколко дни след сватбата младоженката се обажда на майка си: – Край! Развеждам се! И никога вече няма да се женя за журналист. – Ама какво е станало? – Представи си – да вземе и да публикува любовните ми писма във вестника си! – Е, какво толкова… Би трябвало да се радваш даже. – В хумористичната страница!
Един човек забогатял. Решил да пътува в чужбина и си приготвил голяма пачка, защото бил чувал, че на митница е страшно. Пристига сутринта на границата, привиква шефа и казва: – Можеш ли да събереш момчетата на площадката? – Мога – казал шефа. Подредили се митничарите в редичка и нашия човек дал на всички по 200 марки, на шефа 500. Поомекнали митничарите, взели да го тупат по рамото и един го попитал: – Кажи сега какво изнасяш? – Нищо не изнасям бе хора, чул съм, че се дава на митничар и ви дадох. Митничарите се подсмихнали и си казали – ще внася. На връщане се повтаря същата история, този път обаче митничарите му разкостили колата и верно нищо. Минало се време. На нашия човек бизнеса му вървял, той често ходел в чужбина и всеки път давал на момчетата по 200, на шефа – 500. Веднъж обаче идва той, подреждат се митничарите и той им връчва по 50 марки. Притеснен шефа го дръпнал настрана и го пита: – Какво става бе, човек? – Ами, бизнеса се скофти, дъщерята се зажени, а и една къща строя – тия направо ми одраха кожата. – Ти хубаво строиш – казал кисело митничаря – ама защо с наши пари, да ти еба майката?