1449
– От десет години пиша и едва сега разбрах, че нямам талант! – оплаква се един писател на свой познат. – И оставяш писането? – За съжаление вече е много късно. Станах знаменит!
– От десет години пиша и едва сега разбрах, че нямам талант! – оплаква се един писател на свой познат. – И оставяш писането? – За съжаление вече е много късно. Станах знаменит!
Военен обяснява на учениците в час по военно обучение: – Този вид картечница може да се вдига нагоре под ъгъл 30 градуса. – Какви градуси – по Целзий или по Фаренхайт? – пита го някакъв ученик майтапчия. – По Фаренхайт. Дружен смях в залата. Военният веднага се поправя: – Ей, ама вие не разбирате от майтап бе! По Целзий, разбира се!
Разгневена жена влиза в компютърен магазин: – Поръчах си компютър "Пентиум", а вие сте ми продали "Самсунг"!
Борци отиват на светско парти и веднага си намират столове, сядат около шведската маса и се нахвърлят на яденето. Като ги видели, някои от присъстващите възнегодували: – Чакайте, бе! Що сте насядали така? Това е шведска маса! – Добре бе началник, като дойдат шведите ще станем – отвърнали невъзмутимо мутрите.
Иванчо се прибира вкъщи и казва на майка си и баща си: – Мамо, тате, имам добра и лоша новина! Добрата е, че имам шестица по математика, а лошата е, че съм голям лъжец!
Известен кинорежисьор прави предложение на апетитна млада актриса: – Ако се снимате в новия ми филм, след година Ви обещавам Оскар! – Оскар?- със съмнение пита актрисата – А ако изведнъж се окаже, че е момиче?
Между писатели: – Една дама ми сподели, че чела във влака моя най-нов роман и пропуснала 6 спирки! – Интересно… Как е могла да заспи толкова дълбоко по време на движение?!
Кратка история на медицината: 2000 г. пр.н.е. – Ето, изяш този корен. 1000 г. от н.е. – Не яж този корен, той е езически! Кажи тази молитва. 1850 г. от н.е. – Да казваш молитви е суеверно! Изпий тази отвара! 1940 от н.е. – В тази отвара има змийско масло! Глътни това хапче! 1985 от н.е. – Това хапче е неефективно! Вземи този антибиотик! 2000 от н.е. – Този антибиотик е синтетичен! Ето, изяж този корен!
В началото на учебната година учителката задала домашно на децата да опишат един ден от лятната си ваканция. Иванчо написал набързо следното: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов." Учителката прочела съчинението и се възмутила: – Иванчо, как може така? Веднага да го преработиш. Няма нищо за природните красоти. Няма нищо романтично. Пише Иванчо втори вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха." Учителката пак недоволна казва: – Няма нищо за труда. Иванчо сяда и пише нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници копаеха канал." Учителката го прочела и: – Хм… няма я червената партийна нишка. Няма нищо за Партията – наша майка родна. Пише пак Иванчо: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал." Учителката чела, гледала, мислила па рекла: – Добре… Любов, природа, труд, червена нишка… Това всичко хубаво, но няма нищо за бъдещето, за утрешния ден, нали ме разбираш? Пише Иванчо пак нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал. По едно време единият хвърли кирката и каза: – Ебал съм му майката, и утре е ден!"