4880
"Ще ми се, но не искам!" Реплика от филма "Приятели"
След развода някакъв мъж се възмущава: – Няма справедливост! Откъде накъде ще й оставят на нея моите деца! – Защо пък твоите? Не са ли и нейни? – Ами виж сега, ще ти обясня с пример. Отиваш до автомата, пускаш му 50 стотинки и той ти дава чаша кафе, нали така? – Да. – Е, тази чаша кафе твоя ли е, или на автомата?
– Докторе, мъжът ми говори насън. Какво да правя? – Разрешете му да говори денем.
Детенце си учи уроците. Баба му го наглежда. По едно време хлапето дига глава от книгата и пита: – Абе бабо? Бе слона дали може да лети? – Не може бе Ванчо. Къде си чувал слон да лети? – Ми на Жорко дядо му одеве в градинката четеше вестник "Дума" и там пишело, че слоновете могат да летят. – Ееееааа, абе да лети, да лети, десет метра да лети най-много…
Капитан се обръща към подчинения му войник: – Гледам, редник, че Вие сте прекалено умен. – Кой? Аз ли? – пита войничето. – Ти ами! Няма да съм аз я!
Счетоводител кандидатства за работа във фирма. В отдел кадри го питат: – Колко време сте работил на последното място? – Осем години. – Защо сте се махнали оттам тогава?
Василий Иванович отсъства от дивизията, а белите нападат щаба. За да спаси положението, Анка картечарката се преоблича с неговите дрехи, запасва сабята му, яхва коня му и начело на казашка сотня посреща атаката на врага. За лош късмет, снаряд пада близо до нея и Анка губи съзнание. Свестява се в лазарета, а над нея Петка успокоително говори: – Не си в опасност Василий Иванович. Раната ти между краката я зашихме и сега казаците ти търсят ташаците в полето.