231
Тази редица има залитания в търсене на околен ръб. Учителка по математика
– Ало, сервитьора! Това супа ли е, бе! Гола водица! – Е, ама поне е гореща.
Плува си Ноевият ковчег. Докладват на Ной: – Всичко е нормално, само животните много серат, вонята е ужасна. Може ли да почистим? Ной помислил и казал: – Не трябва, нямам такива нареждания от Бог. След известно време пак му докладват: – Лайната ни стигнаха до коленете, малките животни вече затъват до уши! Какво да правим? Да почистваме ли? – Ще изчакаме още! Няма указаня от Бога! След известно време пак му докладват: – Става нетърпимо, лайната са ни до гърлото. Ще се изушим вече. Ако не почистим сме обречени на гибел! Принудил се Ной и дал съгласие да почистят ковчега. Изхвърлили всички лайна зад борда. Всички си отдъхнали и ковчега заплувал нататък. А лайната си плували по вълните дълго, дълго време, докато на тях се натъкнал Колумб…
По социалистическо време, един работник искал да напусне завода но все не го освобождавали. Тогава го посъветвали да обвини началника на цеха, че краде и уволнението му е в кърпа вързано. – Мълчи си! Половината от откраднатото ще е за тебе. – казал началника и го оставил на работа. Тогава го посъветвали да каже нещо антипартийно на партийния секретар. Влязъл работникът при секретаря и извикал: – Хайл Хитлер! Партийният секретар скочил иззад бюрото и извикал: – Хайл! Наште ли дойдоха?
Войници преследвали Чапай и Петка през джунглата. Чапай казал: – Петка, дай да се скрием в джунглата. – Ами ако ни нападнат тигри какво ще правим? – Ами аз ще започна да свиря на гайда, а те ще започнат да играят хоро. Скрили се те в джунглата, тигрите дошли и Чапай започнал да свири на гайда. Изведнъж ги нападнал един тигър. Двамата побягнали и се качили на едно дърво. Петка казал на Чапай: – Нали каза че тигрите ще играят хоро? – Де да знам аз че има глухи тигри.
Млада учителка нарисувала на дъската една ябълка и попитал учениците си: – Ученици, какво е това? – Гъз – отговорили всички вкупом. Няколко пъти учителката се опитала да получи верния отговор, но безуспешно затова отива при директора. Директорът веднага дошъл да разреши проблема, влиза в класната стая и пита: – Деца, защо сте разплакали учителката и какъв е този гъз на дъската?
Попитали радио Ереван: – Има ли живот на Марс? Радиото отговаря: – И там няма.
Изгладнял човек влязъл в ресторант и си поръчал супа, но поръчката му много се забавила, а той умирал от глад. Докато чакал забелязал някакъв мъж, който четял вестник, а пред него на масата имало пълна чиния с чорба. Скришом гладният взел паничката и изял чорбата, но що да види!?! На дъното на купичката имало паднало гребенче със сплъстени косми! Човекът веднага си изповръщал червата обратно в паничката, а онзи, от когото бил взел супата, свалил вестника и попитал: – Господине и Вие ли стигнахте до гребенчето?
Един човек хванал риба на реката и я занесъл вкъщи да му я сготви жената. Казал й: – Ето ти една риба да я изпържиш! – Нямаме олио. – Тогава с мас. – И мас нямаме – ти от небето ли падаш, с какво да си купим олио и мас, нямаме пари! – Добре де, свари я! – И вода нямаме, сутринта ни я спряха защото не сме плащали от миналата година. Човекът се ядосал, върнал се на реката и хвърлил рибата обратно във водата. А рибата изплувала и започнала да вика: – Да живее правителството, да живее правителството!
Щирлиц вървеше по улицата на нощният новогоден Ханой. Изведнъж насреща му излиза дракон… "За щастие" – мисли си Щирлиц. "За вечеря" – мисли си драконът.