Младоженка пише писмо до рубриката "Съвети" в местния вестник: "Моля, помогнете ми със съвет. Мъжът ми е сексуален маниак и постоянно ме кара да правя секс с него – когато чистя, когато готвя, дори като пера и подреждам масата. Кажете ми какво да правя? P.S. Извинете за накъсания почерк."
В офицеркия театър ролята на Ржевски се заключвала в това, че трябвало да излезе на сцената, да произнесе "Балабуев, ето Ви бастуна" – и да го подаде. Хусарите се хванали на бас с поручика, че от вълнение ще се обърка и вместо фамилията Балабуев ще каже Балахуев. По време на спектакъла Ржевски излиза на сцената: – Балабуев! – казва той и тържествуващо гледа залата – "Ето Ви хуя!
Ранна утрин. Дъщерята за мляко, тъщата плете, зетят чете вестник. – Извинявай зетко – казва тъщата – мога ли да те питам една работа? Ако сега дойдат тука едни турци чалмалии, с ятагани и кажат – зетко, опъвай бабата или ти режем главата – ти кво ша прайш? – Ами бабо, к"во да правя, мил ми е живота. – Че кво чакаш тогава, турци ли да дойдат?
Приятели разговарят. – Знаеш ли, споделя единият, бях с детето в зоологическата градина. Има много интересни животни. Например, сега са докарали нов усурийски тигър. Огромен. Силен. Страхотен. Като мине покрай решетката и се чува ф-с-с-с-с! – Глупости, казва другият, тигърът не прави ф-с-с-с-с! Тигърът прави Р-Р-Р-Р! – Имаш да вземаш, прави Р-Р-Р-Р, когато е с муцуната към тебе.
Един физик, химик и садист решили да изследват един стар скелет. Пръв в залата влиза химикът. Излиза след един ден и казва: – Скелетът е на 3000 години. Влиза химикът. Излиза след една седмица и казва: – Скелетът е на 3000 години. Влиза последен съдистът. Една година се чува само:"ох","ау" и накрая излиза доволен. – Скелетът е на 5000 години. – Как разбра бе? – Призна си го мръсникът!
Двама приятели пикаят на една стена. Покрай тях минава едно ченге, вижда ги и заповядва: – Спрете и приберете! – след което отминава. Двамата приятели тръгват, единия поглежа доволно другия и му казва: – Видя ли как го излъгах тъпото ченге,а? – Как бе? – попитал го другия. – Прибрах го, ама не спрях! – гордо отвърнал нашия човек.
Престарял участник в Гражданската война разказва спомени за Чапаев пред група пионерчета: – Аз, деца, съм последният който видя героя Чапаев жив… Още си го спомням ясно, все едно беше вчера… Битка, изстрели, Чапаев се хвърля в реката с коня си. И негово благородие ни командва: "Огън!"…
