Лошият вълк се преоблякъл в кожата на коза и се отправил към къщичката на седемте козленца, защото знаел, че майка им я няма в момента. Стигнал до вратата и почукал тихичко: – Козленцааааа, дечица мой, отворете ми, аз съм вашата майка, върнах се и ви нося млечицееееее! Козлетата се обаждат отвътре: – Абе, я ходи се пери, бе, вълк смотан. Майка ни била….Млечице ни била донесла…. Нали току що я пратихме мама за бира, бе!
– Какво става, Иванчо, защо плачеш? – Ами тате ковеше пирони и се удари с чука по пръста. – Е, и? – Ами аз се засмях…
Иванчо отива при баща си: – Тате, тате, откъде съм аз? Бащата се замислил и решил, че няма смисъл да го усуква и трябва да каже истината на детето. Разказал подробно за любовта и как в резултат на любовта се появяват децата. По време на разказа очите на Иванчо се отваряли все повече и повече от изумление. След края на разказа, Иванчо възкликнал: – Да, да!! Много интересно. Твоят разказ е доста по-изчерпателен от този, който ми разказа вчера Пешо. Той само каза, че е от Пловдив…
– Аз, докторе, съм много зле. Колкото пъти пия чай или кафе винаги ме боли ухото! Какво да направя? – Пробвахте ли да извадите лъжичката от чашата?
Две мутри слизат от мерцедес пред изложбена зала.Влизат вътре и виждат една картина. Викат човека, който работи и го питат:– Колко струва? – 200 000, но не се продава. – Ще ви дадем 2 пъти повече. – Е, добре. Излизат и единият казва: – Добре, брато, купихме картичката, сега да купим и подаръка.
Момичетата от целия клас се уговорят, ако Иванчо пак каже нещо неприлично, всички да станат и да си излязат. И точно в този момент влетява Иванчо с думите: – А в нашия град откриха публичен дом! Момичетата веднага стават и излизат от класната стая. – Къде хукнахте? – подгонва ги в коридора той. – Щатните бройки отдавна са заети!
