Иванчо отива при баща си: – Тате, тате, откъде съм аз? Бащата се замислил и решил, че няма смисъл да го усуква и трябва да каже истината на детето. Разказал подробно за любовта и как в резултат на любовта се появяват децата. По време на разказа очите на Иванчо се отваряли все повече и повече от изумление. След края на разказа, Иванчо възкликнал: – Да, да!! Много интересно. Твоят разказ е доста по-изчерпателен от този, който ми разказа вчера Пешо. Той само каза, че е от Пловдив…
На млад мъж спешно му се ходи по голяма нужда и се изпуска в гащите. Качва се в трамвая и сяда облекчен. Наближава спирката и се сеща ,че е е омацал седалката и не му се иска да става ,за да не се изложи. За негово щастие възрастна баба го моли да отстъпи мястото , защото я болели краката. Естествено той става и казва : – Бабо , не само мястото ще ви отстъпя , а и разваления течен шоколад , който изтече на седалката от буркана , който счупих , докато тичах да хвана трамвая.
Чапаев си води дневник: Ден първи: Изгонихме белите от гората. Ден втори: Дойдоха белите и ни изгониха от гората. Ден трети: Върнахме се и и пак изгонихме белите от гората. Ден четвърти: Дойде горския и ни изгони всичките.
Сталин говори по телефона с Чърчил: – Не. Не. Не. Не. Да. Не. Не. Не. Не. Затваря. Секретарят му го пита: – Другарю Сталин, за какво му казахте "да"? – Попита ме дали го чувам добре.
