9268
– Това е просто… ужасно е да си търсиш спътницата в живота с помощта на компютър! – казва баща на сина си. – А ти как си се запознал с мама? – Нормално, спечелих я на покер.
– Това е просто… ужасно е да си търсиш спътницата в живота с помощта на компютър! – казва баща на сина си. – А ти как си се запознал с мама? – Нормално, спечелих я на покер.
Един борец се разхождал из полето със синчето си. Детето по едно време го попитало: – Тате, какво е онова дето лети там горе? – Ами птица. – Как се пише това? – Ето как. – чертае му в пръстта. – П-т-и-ц-а. – А онова там какво е? – Делтаплан. – Как се пише? – Ами… Д-е-… – вглежда се в небето. – Знаеш ли, и това е птица!
Дете посреща майка си, която се връща от работа: – Мамо, мамо, играех си в гардероба във вашата стая, когато изведнъж в стаята влязоха татко и леличката от съседния апартамент. И започнаха да се целуват и да си свалят дрехите и после легнаха на леглото… – Спри до тук, миличък! Искам да разкажеш това, когато баща ти се върне! Когато бащата се прибрал, майката го посрещнала с думите: – Напускам те! – Защо? Какво съм направил? Тогава детето започнало да разказва: – Играех си в гардероба във вашата стая, когато изведнъж в стаята влязоха татко и леличката от съседния апартамент. И започнаха да се целуват и да си свалят дрехите и после легнаха на леглото… точно кокто мама и чичо Пешо направиха миналото лято.
Сръбски наказателен отряд влиза в албанско село. Строяват всички мъже до стената и казват: – Ако някой от вас се чуства сърбин, да се отдели от групата. Десетина мъже излизат напред. – Добре, минете наляво. Други да се чустват сърби? Още десетина излизат. – Добре, вие минете надясно. Вдигат автоматите и гръмват останалите. Мислят малко и казват: – Я вие там, дето сте отдясно – марш до стената. – Ама нали сме сърби? – Истинският сърбин не може да се колебае… Застрелват и тях. Пак мислят малко. – Я и вие там отляво – до стената… – Ама нали сме истински сърби – не се колебахме? – Е да де, ама война е все пак. Трябва да има загуби и от сръбска страна.
По какво приличат жените на компютрите? 1. Винаги имаш приятел, при който е по-добро, отколкото при тебе 2. В повечето случаи правят това, което искат, а не това което желаеш. 3. Винаги помним за първата която сме имали. 4. Както в жената, така и в компютъра трябва да вложиш доста пари. 5. Ако имаш нещо добро – ще ти завидят. 6. След кратък промеждутък то време, вече искаш нещо друго – по-добро. 7. Както жената, така и компютъра говорят на друг език 8. Както жената, така и компютрите винаги се харесват на мъжа, но винаги има изключения. 9. Съществуват различни формати, размери, форми, тегло, цвят… 10. Както жената, така и компютъра заемат телефона за дълго време. 11. Както при жената, така и при компютъра – по доброто е по-скъпо. 12. Както у жената, така и в компютъра има отвор за дискети или за.. 13. Както жената така и компютъра харесват картички (кредитни, PCMCIA и други). 14. Както жената така и компютъра ти заемат по-голямата част от времето. 15. Вътрешната им логика може да бъде разбрана само от създателя им.
Изпит в университета. Професорът пита: – Въпрос за отличен – как се казвам? Гробно мълчание сред студентите. – Въпрос за много добър – какъв цвят е учебникът? Пълно мълчание. – Въпрос за добър – по какво сте на изпит? От задните банки се чува приглушен шепот: – Един лесен въпрос не зададе до сега!
Мъж се прибира в къщи кьоркютук пиян. Решил да се прикрие от жена си. Чудил се какво да направи и измислил, че ако чете книга тя няма да се досети нищо. Сяда в хола на дивана и почва да чете. Влиза жена му, поглежда го и казва: – Е, кво… пак ли си се насвяткал!? Колко можеш да изпиеш? – Кой това ма? Не виждаш ли, че седя тука и си чета книга. – Абе я затваряй тоя куфар и отивай да си лягаш, пияница такъв!
Млада певица пее в операта. След изпълнението я викат на бис. После втори бис. Трети, четвърти… осми. По някое време се престрашила да попита: – Докога ще ме викате така на бис? Глас от публиката: – Докато се научиш да пееш!
В жилищен блок музикант свири на тромбон. Съседът му чука по стената, за да подскаже, че е полунощ. По едно време музикантът не издържа, излиза на балкона и се провиква: – Господине, моля ви, хванете най-после ритъма!