Една кола блъснала Иванчо и той умрял. На другият ден след погребението един негов приятел звъннал до рая да види дали е пристигнал. – Ало, кой е на телефона? – Дева Мария! – Иванчо пристигна ли? – Не, чакаме го още. След един час пак на телефона: – Ало, с кого говоря? – Дева Мария. – Иванчо да е дошъл? – Няма го още. След още един час: – С кого говоря моля? – С Мария. – Аха, значи Иванчо най-после е пристигнал!
В бръснарницата: – Миналия път пак аз ли ви избръснах? – Не, тия белези по лицето са ми от войната.
Животните в гората направили тоалетна. Влиза Зайо и чука на вратата. Отвътре се чува дебелия глас на Баба Меца: – Зайо, заето е! Абе ти скубеш ли се? Зайо: – Не, защо? Без много да пита Меца открехнала вратата, грабнала Зайо, обърсала се с него и го хвърлила през прозорчето. Събрал лъвът животните и ги пита: – Кой счупи прозорчето на тоалетната? Излиза Зайо: – Аз! Оправили прозореца, на другия ден гледат – той пак счупен. Лъвът пак събира тайфата и казва: – Кой счупи прозорчето на тоалетната? Зайо излиза: – Пак аз! – Как така бе Зайо, пак ти ли си виновен? – Ами клекнал съм аз в тоалетната и някой чука на вратата. Питам кой е, отвънка се чува Ежко Бежко. Аз му викам: "Ежко, а бе ти скубеш ли се?". Той вика "Ами не…" И като го хванах и се обърсах с него и после не знам от кой прозорец изскочих!
На бойното поле се бият българи и турци. По едно време се чува: – Хасан! Турчина се изправя и българина го прострелва. След малко пак така и пак… Тогава турчина решил и той да пробва: – Иван! От другата страна се чува: – Кой го търси? – Аз! – отговаря турчина и се изправя, а българина пак го прострелва.
Крикор бил оптимист, а Гарабед песимист. Срещнали се, поговорили се, и на изпращане Гарабед казал: – Сбогом, Крикор. – Ама защо така "сбогом", много черногледо! – Ами знае ли човек… Може например да умреш и повече да не те видя. Или, напротив, да ослепееш и ти мен повече да не ме видиш.
Приятел се обръща към пощенски работник: – И ти всеки ден се занимаваш с едно и също. Слагаш печати. Но това е адски монотонна работа. – Не е вярно. Нали всеки ден сменяме печата.
Млад писател се хвали на свой приятел: – Можеш да ме поздравиш! Завърших новата си пиеса – "Хамлет". – Шегуваш се. Да не би никога да не си чувал за Шекспир? – Поразително! – възкликва писателят. – Бяха ми споменавали вече за това момче, когато написах "Макбет"!
