1-ва степен: Той се обажда на жена си и й казва: – Жена, аз съм в командировка и ще спя с нея! 2-ра степен: Той се прибира у дома, води си мадама и прошепва на жена си: – Ш-ш-ш-ш-шт, жена, кажи че си ми братовчедка! 3-та степен: Той се прибира у дома пиян на мотика и крещи на жена си: – И, жена, да знаеш, че тези деца не са от тебе…
Ето какво всъщност казват мъжете: "Гладен съм" = "Гладен съм" "Спи ми се" = "Спи ми се" "Изморен съм" = "Изморен съм" "Искаш ли да отидем на кино" = "Искам да правя секс с теб" "Искаш ли да отидем на вечеря" = "Искам да правя секс с теб" "Мога ли да танцувам с теб?" = "Искам да правя секс с теб" "Хубава рокля!" = "Господи, какво деколте!" "Изглеждаш напрегната, нека ти направя масаж" = "Искам да те опипам" "Какво не е наред?" = През каква безсмислена психологическа травма, измислена от самата теб, минаваш сега? "Какво не е наред?" = "Предполагам, че тази вечер и дума не може да става за секс" "Скучно ми е" = "Искаш ли да правим секс" "Обичам те!" = "Хайде да правим секс сега!" "И аз те обичам!" = "Добре де, казах го, хайде вече да правим секс!" "Разбира се, харесва ми новата ти прическа!" = "Разбира се, че харесвах повече старата!" "Разбира се, харесва ми новата ти прическа!" = "Дала си 50 $, а няма почти никаква разлика." "Добре, хайде тогава да говорим!" = "Опитвам се да ти покажа, че не съм повърхностен и тогава може би ще се съгласиш да правиш секс с мен." "Ще се омъжиш ли за мен?" = "Искам да е незаконно за теб да правиш секс с други мъже." И накрая: /докато пазарувате/ "Тази рокля ми харесва повече!" = "Просто вземи която и да е рокля и давай да си ходим в къщи!"
Среща с електората. От последния ред някой се провиква: – Господин министре, много хора замръкват без хляб! Министърът отговаря без колебание: – Това са инсинуации! Има толкова много денонощни магазини!
На един човек му писнало от тъща му и я убил. Адвокатът, който го защитавал пред съда му казал, че за това деяние ще му дадат вероятно доживотна присъда, но ако убие и неговата тъща (на адвоката) ще му издейства условна присъда. Така и станало; човекът убил адвокатската тъща, а адвоката уредил условната присъда. След края на делото, съдията, който познавал адвоката от по-рано го извикал при себе си и го попитал какъв му е обвиняемия, че го е защитавал като роден брат. Адвокатът му обяснил каква е работата. Тогава съдията казал: – А бе, защо не ми каза по-рано. Да беше убил и моята тъща, пък щяхме да си го оправдаеме човека.
