Старшината строява ротата и командва: – Иванов! 50 крачки пред строя – ходом марш! Иванов почва да марширува и след малко се спира: – Не мога по-нататък, господин старшина! Тука има стена! – По-нататък не е нужно… Иванов, кръ-ъ-ъ-гом! Рота, за стрелба!
Късно вечерта Вуте се прибира от работа и още от вратата казва на Пена: – Приготви ми чиста риза да се преоблека, че отивам на събрание на кооперацията. И се приготви защото като се върна ще ти ударя един як бой. – Защо бе Вуте? – пита го Пена и не разбира нищо. Вуте заминава на събрание, а Пена сяда на масата и започва да гадае защо и какво ще и се случи като се върне Вуте. – Да знае за онази дивотия с комшията? – не,не,не. Няма от къде да знае. Да се е досетил за връзката ми с Гочето? – не,не,не. Тъне в догадки Пена и чака да се върне Вуте. Към един часа през нощта се връща Вуте и Пена нетърпеливо пита какво е станало и защо се забавил толкова много. – Трудно избрахме председател на кооперацията – отсича Вуте.Просто никой не иска. Ние предлагаме, а те си правят отвод след отвод и така часове наред. – И все пак избрахте ли председател? – пита Пена. – Да е жив и здрав дядо Геле – казва Вуте. – Посъветва ни накрая всички да свалим гащите и се наредим до стената. За председател да изберем онзи на когото е най-голям. – И кого избрахте – нетърпеливо пита Пена. – Пешо. Пешо даскалчето. Той е вече председател. – Как Пешо бе, Вуте? – негодува Пена, – не беше ли там кумчето ни Дане? – Дане ли, мамка ти? Нали ти казах, че голям бой те чака като се върна от събранието.
Лъвът направил трудов ден в гората със задължително присъствие на всички животни. Само заекът не дошъл. Лъвът пратил баба Меца да го повика. Тя отишла, но на вратата на къщата на заека имало табела: "Ебем!". Мечката се върнала и разказала всичко на лъва. Той поклатил глава и казал: "Нека, и аз като млад така правех…" Минало време, лъвът направил нов трудов ден. Пак само заекът отсъствал. Пак мечката отишла да го вика и намерила пак същата бележка на вратата. Лъвът пак не се разсърдил. Но когато и на трети трудов ден пак само заекът не се появил, лъвът лично отишъл да го извика. Гледа бележката на вратата, влиза и гледа заекът… хрупа морков. Попитал го: "К"во ебеш ти бе, зайо?" Заекът му отговорил: "Ебем ти трудовия ден!"
Войник обикаля бойното поле след кърваво сражение. Навсякъде трупове, стонове. Внезапно към него се примъква смъртно ранен и го моли: – Моля те, приятел, застреляй ме! Без да се замисля войникът изпразва един пълнител в ранения и бързо продължава напред, а зад гърба му глас: – Мерси, братче…
Тристан Бернар решил да изпрати на няколко приятели билети за своя пиеса, която не била приета възторжено нито от критиката, нито от публиката. Към всеки билет Бернар добавил бележка със следния текст: "Елате въоръжен, защото мястото е пусто!".
В бара влиза полицай с гаджето си. Вади пищова, стреля във въздуха и извиква: – Внимание! Всички да оставят документите си по масите за проверка и да легнат на пода! Всички залягат. Гаджето прошепва нещо на ухото на полицая. Той казва: – Хм… Прощавайте… Сядайте си по местата. Забравих, че днес ми е почивния ден.
Въпрос към радио Ереван: – Защо булчинските рокли са бели? Отговор: – Защото стандартният цвят за кухненско оборудване е белият.
Един човек вместо мастика викал мастиска. И влиза той в бара и вика на келнера: – Шшшшш кернел една мастиска в ъгъла. Келнера си замълчал. След малко пак: – Шшшшшш кернел една мастиска в ъгъла. Тъй се повторило няколко пъти и накрая келнера му отвръща: – Ами стискай я и ти бе, кво чакаш.
