Учител диктува задача на учениците: – Две групи работници слагат плочи на тротоар, дълъг двеста метра. Групите са една срещу друга. Първата група напредва за час с два метра, а втората – с три. След колко време ще се срещнат двете групи? – След половин час в най-близката кръчма! – отговаря компетентно един от учениците.
Доматът, картофът, бобът и тиквата решили да станат партийни членове. Отишли на изпит. Преди да влезат Доматът казал, че сигурно ще го приемат, защото е червен. Картофът казал, че и неговото приемане е сигурно, защото бил дефицитен. Бобът казал, че бил национално ястие и работата му е сигурна. Само Тиквата нищо не казвала. Дошъл им редът и влязъл Доматът. След малко излязъл и другите го попитали: – Какво стана, защо си оклюмал? – Да им… Не ме приеха. Казаха, че преди да стана червен съм бил "зелен". Влязъл Картофът и той излязъл оклюмал след малко: – Да им… и мен не ме приеха. Казаха, че съм имал връзки с чужбина. След това влиза Бобът и той излиза в същия вид: – Да им… Не ме приеха, казаха, че съм "издавал тайна". Накрая влиза Тиквата и излиза след малко радостна. Другите я попитали: – Какво стана, да не би да те приеха? – Приеха ме! Казаха: една "тиква" повече или по-малко – все тая и ме приеха.
Тъщата е на смъртен одър и едва прошепва на зет си: – Ето ти пари, на всяка цена искам да бъда погребана в Централните гробища. Как ще ме уредиш – твоя си работа… Зетя взема парите и излиза. След няколко часа се завръща запъхтян: – Ох, едва се оправих – хайде стягай се, след два часа трябва да сме на гробищата!
Семейство Петрови си пият кафето след вечеря. По едно време съпругата пита мъжа си: – Не забелязваш ли днес нещо особено у мен? Съпругът внимателно се вглежда и казва: – Имаш нова прическа? – Не! – Нова пола? – Не! – Да не би да имаш рожден ден? – Не! – Може би, днес е годишнината от нашата сватба? – Не! Просто исках да проверя, дали ми обръщаш внимание и си сложих противогаз.
Мюлер казва на Щирлиц: – Така-а-а-а… Значи си руски разузнавач, а? – Откъде разбра? – Идиот, писал си го в автобиографията си!
Явяват се две момичета на конкурс за съдии. Комисията е от пет съдии, четири възрастни жени и един млад мъж-председател. Първото момиче е дребно, пълно, грозновато и с очила. Каквото го попитат – всичко отговаря правилно. Второто момиче е висока, дългокрака, хубава блондинка; каквото я попитат – нищо не знае. Събира се комисията да реши коя от двете да избере: – Тая пълничката, тя всички закони знае и много правилно разсъждава – казват съдийките. – Не, ще изберем втората – казва председателят. Закони се учат, но крака не растат!
