168
Ей Вие, що не вземете две точки, да ги вържете с един конец и да си ги развъртите. Митко Досев, лекция по Анализ I -част, ТУ София, 1990г.
В хотела сервитьорът любезничи със симпатична закусваща двойка – нали трябва да се заслужи бакшиша. Мъжът отговаря с нежелание на натрапника: – Малко на ваканция, а? – Да… – А деца имате ли? – Да… – Решихте да ги оставите в къщи тоя път, а? – Да… – Колко е хубаво само двама без деца. Романтика! – Да… – А кой гледа децата? – Жена ми…
Веднъж корабът претърпял корабокрушение и по чудо (що ли?) само фокусникът и папагала се спасили, и продължили да плават на някакви останки от кораба. Фокусникът гледал злобно към папагала, който също не откъсвал поглед от него. Накрая след седмица папагала не издържал: "Е добре де, добре. Предавам се! Къде е корабът?"
– Иванчо, канарчето е изчезнало някъде! – Странно, само преди пет минути го прахосмучих и то си беше на мястото.
– Нужни ли са ви здравеняци, които да прогонват нежелани посетители? – пита кандидат за работно място в ресторант. – Да, но не зная дали имате нужната квалификация… – отговаря управителят. Здравенякът хваща за яката първия попаднал му клиент и с два шута го изхвърля на тротоара. – Е, как, бива ли ме? – Нека почакаме собственика да стане от тротоара и ще го питаме.
– Келнер, тази пържола е ужасно жилава! – О, не, господине – просто ножът е тъп.