Три хилядната година. Правят се разкопки. Археолозите открили полицейска стоп-палка. Никой не могъл да каже какво е това и затова отишли при старейшината. Старейшината взел стоп-палката в ръце повъртял я малко и казал: – Някога, много, много отдавна са живели един вид ченгезаври от племето Кат и те, с тези пръчици са си изкарвали прехраната.
Дъщерята се връща от купон рано сутринта на следващия ден, залита пиянски, стои ухилена и върти гащичките си на пръста си. Майката я подхваща с въпрос: – Къде беше? С кой беше? Какво правихте? – Къде бях не помня. С кого бях не помня. Какво правихме – не знам как се казва, но от днес ми става хоби!
– Ще ходите ли на "Сватбата на Фигаро"? – Не, ще изпратим честитка и цветя…
Двама се разхождат из гробищата и четат надгробните плочи. – Иван Петров, 1945-1995. Адвокат и добър човек. – Пфу, двама човека в един гроб погребали.
Гледа от оня свят Хитър Петър какво става в България и говори на Настрадин: – Ходжа, моето внуче Петърчо май ще спечели изборите. – Ще спечели ако моето правнуче Ахмедчо помогне.
Връща се мъжа вкъщи и започва да се съблича. Жената казва: – Хич недей да се събличаш, ами върви да набиеш съседа. Мъжът отива отсреща, чуват се викове, бой, след малко се връща и пита: – Набих го, ама я кажи какво направи? А жената: – Ами какво, седя си аз тука вкъщи по цял ден, самичка, скучая…
