Докато преглеждал пациент, лекар постоянно си мърмоел: – Добре, добре, добре! Ей-й много добре! Пациентът се изнервил и попитал: – Докторе, кажете какво ми е, защо постоянно повтаряте "добре"? Докторът: – Казвам добре, че и аз не съм болен от тази болест.
Едно полицейско куче се явява на интервю за работа във ФБР. – Като за начало, трябва да можете да печатате по 60 думи в минута. Кучето седнало зад пишещата машина и напечатало 80 думи за една минута! – Освен това, трябва да минете през изпит за физическа подготовка. Кучето се представило перфектно! – И накрая имаме едно последно изискване – трябва да владеете поне два езика. На което кучето отговорило: – Мяууууу!
Значи, кара си една мутра новото BMW и спира на един светофар. До него спира някакво невзрачно трабантче. Мутерът го изглежда сърдито, дава газ до дупка и изчезва напред, но на следващия светофар трабантчето пак до него. Още по-вбесен, мутрата дава газ на червено и пак изчезва напред. Но въпреки това, на следващия светофар трабантчето пак е до него. Вече окончателно разярено, борчето излиза от колата, отива до трабантчето и сърдито пита шофьора: – Е, сега кво? Онзи го поглежда небрежно и още по-небрежно му отговаря: – Как какво? Сега на втора…
Попитали Радио Ереван: – Каква е разликата между НРБ и РБ? – Същата, като тази между ОДС и ДС.
Кинозвезда се заяжда с писател: – Вашият разказ ми хареса много. Бихте ли ми казали кой го е написал? – Радвам се, че ви е харесал. Бихте ли ми казали кой ви го прочете?
В една солидна одиторска фирма с жестоки правила за работа – всички идвали рано на работа и си тръгвали късно вечерта. Един ден обаче един служител дошъл в 9 часа на работа(всички се удивили) и си тръгнал в 18:00. Така и на следвашщия ден и на по-следващия. Накрая колегите му не издържали и изпратили един колега да пита бунтаря за неговото поведение. А т.нар. бунтар: – Абе хора! Ами аз съм в отпуска все пак…
Министерството на здравето препупреждава: пийте повече, пушете по-често, че иначе докторите ще умрат от глад!
Щирлиц не беше хомосексуалист, но не му се искаше да обижда Мюлер…
О, книжка! Три деня млади студенти как учебник ги брани. Изтерзани уста трепетно повтарят дефиниции с рев. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път формули лазят към ум замъглен и с цифри обстрелват студента смутен. Тема след тема! Въпрос след въпрос! Зубрач безумний сочи конспекта пак и вика: "Учете! Тук ви е съдбата!" Колеги го погват с викове сърдити, но той им отвръща с друг вик: "ура!" … Три дни веч се мъчат, но помощ не иде, от никъде взорът надежда не види… Нищо. Те ще препишат, но смело, без страх – кат тайни агенти притихнали в мрак. Изпитът иде: всички нащрек са! Последният напън веч е настал. Тогава Кълвачев, наший зубрач ревна гороломно: "Млади студенти, венчайте Алма Матер с лаврови венци! На ваший ум доцент повери лекции, конспекти, себе си дори!" При тез думи силни студентите горди очакват геройски заветния час! Пищови дописват, листи разлистват, сърце разтуптяно в гърдите беснее и сладка радост – докрай да препишат пред комисия строга на тоз славен чин, с една ръка ловка – славна десница! "Ректорат цял сега нази гледа, тоя риск голям е, но куражът не мре – ни доцент, ни декан може да ни спре!" "Грабвайте пищова!" – някой си прошепна и букви и цифри плъзнаха завчаска кат демони черни над белий чаршаф, и бягат, редят се, като жив рояк! И професори тръпнат, друг път не видели ведно да пишат зубрач и кръшкач и въздуха стрелят с поглед корав! Изпит се обръща на борба в своя пик, студенти безстрашни като скали твърди погледи остри срещат с железни гърди и се фърлят с песни над поредния лист като виждат харно, че преписаха веч… Йоще миг – ще дойде заветния час. Изведнъж професор обявява изпитний край с гръмотевичен глас! … И днес йощ Университетът, щом сесия зафаща, спомня тоз ден бурен, мълви и препраща славата му вечна като някой ек от студент на студент, век подир век!
