4804
Кьде са ти членовете, бе момче? Учителка по английски
Момичетата от целия клас се уговорят, ако Иванчо пак каже нещо неприлично, всички да станат и да си излязат. И точно в този момент влетява Иванчо с думите: – А в нашия град откриха публичен дом! Момичетата веднага стават и излизат от класната стая. – Къде хукнахте? – подгонва ги в коридора той. – Щатните бройки отдавна са заети!
1980-та година, олимпийските игри в Москва. Завършва състезанието по хвърляне на чук, награждават победителите. Изведнъж от публиката хуква един човек към терена, хваща чука и го изхвърля извън стадиона. Хората го питат: – Чакай бе, как го хвърли чак там? – Аааа, вий ми дайте и сърпа да видите с него какво ще направя!
Командирът на ротата нарежда на старшината: – За утре всички войници да си сменят ризите! – Това е невъзможно, господин капитан. – В армията няма невъзможни неща! – Но войниците имат само по една риза?! – Тогава, нека ги сменят помежду си – пак ще бъдат сменени
– Каква е тази странна миризма? – пита един клиент келнера. – Това е чист въздух, господине. Решихме да проветрим. – отговаря келнерът.
Полицай върви по улицата. Минава под един прозорец, на който е закачена клетка с папагал. Папагалът се провиква: – Шибан полицай! Полицаят намира стопанина на папагала и го глобява. На следващият ден всичко се повтаря, на третия ден пак. Всичко това се харесало много на полицая, защото си имал непрекъснати доходи. След една седмица, обаче, минава полицаят, а папагала го няма. Отива при стопанина и пита: – Къде е папагалчето? – Аааа… писна ми да плащам глоби и го продадох. Ей там на другия ъгъл на улицата е вече, при свещеника… Полицаят бързо се отправя към новия адрес на папагала. Гледа папагала пак виси в клетка на прозореца. Минава покрай него – папагалът с наведен клюн, мълчи. Минава още веднъж, пак същото. Приближава се до прозореца и се провиква: – Това съм аз! Шибаният полицай, бе! Папагалът го поглежда и отговаря: – Късно е да се каеш, сине мой!
В една кръчма влизат митничар, данъчен и пожарникар. Започва голям купон – ядене, пиене , веселба… От всичко по много. Накрая се наканват да тръгват. Идва сервитьора и казва "350 лв.". Бавно се изправя пожарникаря и пита " Мога ли да видя разрешението от пожарната за заведението?". Сервитьорът смутено се връща назад, след малко идва отново: " 280 лв.". Изправя се данъчния: "Мога ли да видя счетоводните книги и да проверя касовия апарат?" Сервитьорът смутолевил "Извинете" и пак се връща. След малко идва за трети път и казва плахо " 200 лв." Митничарят го поглежда с досада и казва: "Абе добре бе двеста двеста, аре давай ги, че да тръгваме".
– Чухте ли, режисьорът иска петстотин статисти. – В костюми от онази епоха ли? – Не, в обикновени. За да се напълни залата.