Киркор и Гарабед – на лов за лъвове. Обикалят, обикалят, и по едно време насреща им – лъв! Хвърлили пушките и побегнали. Киркор бягал с всички сили и успял да се качи на един баобаб. Гарабед не успял да дотича навреме до баобаба и да се качи. Бяга той около дървото, бяга, а лъвът след него. Отгоре Киркор му вика: – Бягай по-бързо, настига те! А Гарабед го успокоява: – Няма страшно, водя го три обиколки!
Сръбски наказателен отряд влиза в албанско село. Строяват всички мъже до стената и казват: – Ако някой от вас се чуства сърбин, да се отдели от групата. Десетина мъже излизат напред. – Добре, минете наляво. Други да се чустват сърби? Още десетина излизат. – Добре, вие минете надясно. Вдигат автоматите и гръмват останалите. Мислят малко и казват: – Я вие там, дето сте отдясно – марш до стената. – Ама нали сме сърби? – Истинският сърбин не може да се колебае… Застрелват и тях. Пак мислят малко. – Я и вие там отляво – до стената… – Ама нали сме истински сърби – не се колебахме? – Е да де, ама война е все пак. Трябва да има загуби и от сръбска страна.
Иванчо видял как батко му качва приятелката си в колата и се метнал скришом в багажника, да види къде ще ходят. Спрял баткото на една полянка, слезли с приятелката си и той я попитал:– Ще ми дадеш ли? – Не – отговорила тя.– Пак си помисли, ще ми дадеш ли?– Не.– За последен път те питам …– Не – отсякла тя, а баткото на Иванчо казал:– Щом е така, ходи си пеш.На другия ден Иванчо качва Марийка на колелото и – на полянката.– Марийке, ще ми дадеш ли?– Да.– Пак си помисли, ще ми дадеш ли? – Да.– За последен път те питам … – Да – казала тя, а Иванчо въздъхнал:– Щом е така, вземай колелото, аз ще си вървя пеша.
Връща се малкият Иванчо от училище и баща му го посреща: – Как мина денят? – Ами в час по трудово, учителката както носеше един буркан с лепило се спъна, буркана се счупи и дланите й залепнаха към пода… – И отлепихте ли я? – попитал бащата. – Охоо, даже по-смелите по два пъти!
Това, което не бихте искали да чувате по време на операция: 1. Такаааааа… Това нещо засега няма да го пипаме. Като отворим по-широко, ще стане ясно. 2. Приеми тази жертва, о Велики Демоне на Мрака. 3. Хей, хей, пусни, пусни бе! Лошо куче! 4. Чакайте малко, ако това е жлъчка, аз тогава какво отрязах? 5. А, не… Къде ми е часовника? 6. И сега колко ще чакаме, докато пак пуснат тока? 7. Да знаете дали някой е оживявал след вкарване на 500 ml от този разтвор? 8. Знаете ли колко е сега един бъбрек на черно? На този тук май ще му трябват два. 9. Я се пазете настрани, че ми паднаха контактните лещи. 10. Е какво, колеги, нека приемем това като горчив урок. 11. Стерилен – мерилен… нали чистачката винаги бърше пода? 12. Какво? Не беше ли този, който искаше да си смени пола? 13. Е какво пък, той вече има деца. Нали? 14. Пожар! Всички да се евакуират! 15. Идиоти! Кой от вас е скъсал 47-ма стр. на ръководството?
– Ти разбра ли, че Катя отива в чужбина да се учи да свири на акордеон? – Не. А откъде е взела толкова много пари? – Събрали ги съседите й!…
Във вагон-ресторанта. – Келнер, чакам тая бира вече двеста километра!
– Мамо, вярно ли е че дяволите имали рога? – Не всички, мамо, само женените.
Стои новобранец катаджия на кръстовището, спира кола, глобява шофьора… Оня му подава няколко банкноти. Катаджията гледа петолевките и почва да си мърмори на глас: – Пет и пет – десет, три по две – шест… От радиостанцията на колана му се чува гласа на началника му: – Иванов! Поставен си на този пост да делиш и изваждаш, не да събираш и умножаваш!
