2100-та година. Разговарят майка-робот и син-робот: – Маа-а-мо-о-о-о! – Кажи сине? – Маа-а-мо-о-о-о, имали ли сме в нашия род Cyrix? – Не, сине. – Маа-а-мо-о-о-о, имали ли сме в рода AMD? – Не, сине. Защо питаш? – Не мога да разбера защо мисля толкова ба-а-авно!
Влиза в бара един мъж и казва на бармана: – 10 чаши уиски от най-хубавото. Барманът налива, човекът ги нарежда на бара и започва бързо да ги пие една по една. Барманът: – Господине, ама защо пиете така? – И ти да имаше толкова пари, колкото аз – и ти щеше да пиеш така…– Колко пари имате, ако не е тайна? – 50 цента…
Блондинка звъни в софтуерна фирма: – Програмата ви не работи! Какво да правя? – Прочетохте ли внимателно указанията? – Да, да, направих всичко, както е написано – не работи. – Прочетете още веднъж първата страница. – Чета: "Натиснете ENTER". Натискам… Не работи. – Четете нататък. – Чета: "Пуснете ENTER". О! Заработи!
Един старшина се ядосал на един редник и се опитва да го действа: – Редник, тичай до ония храсти и докладвай дали съм там! Тича редника до храстите и се връща задъхан: – Господин старшина, разрешете да доложа – там сте, покрит с хартия!
От трибуната: – Другари, следващата петилетка ние ще живеем по-добре! Глас от залата: – Ами ние?
Доктор по пътя към работа вижда едно циганче да рови едно лайно. – Какво правиш с това лайно? – Доктор. Ядосал се доктора и си казал "Ако още веднъж каже че прави доктор ще кажа на полицая". На следващия ден пак същото циганче рови в някакво друго лайно. Доктора питал пак: – Какво правиш с това лайно? – Доктор. Вбесил се доктора и казал на полицая за циганчето. Полицая го успокоил: – Утре ще мина оттам и ако ми каже, че прави полицай ще го пребия. На сутринта същото циганче ровело пак в някакво лайно. – Какво правиш с това лайно? – Доктор. – Как така доктор? Що не каза полицай? – Абе за полицай трябват две редки…
Един мъж отишъл в гората за да се обеси. И таман като метнал въжето на едно дърво и се появил горския: – Ко праиш бе? – Мииии, ша са беся. – И що? – Амии, неам деца. – Добре, а зеле ядеш ли? – Не!? – А трябва, трябва! Прибрал се нашенеца вкъщи и един месец ядял само зеле, но резултат нямало. Той пак поел пътя към гората. И таман да си сложи клупа и пак се появил горския: – Ко праиш бе? – Мииии, ша са беся. – И що? – Амии, неам деца. – Добре, а чушки и домати ядеш ли? – Мии… не!? – А трябва, трябва! Човека пак се прибрал обнадежден вкъщи и един месец карал само на домати и чушки, но отново нямало резултат. И човечеца отчаян от жестокия живот твърдо решен да се обеси този път, отново се запътил към гората с въже в ръка. Сложил си клупа и таман ше рита столчето и пак се появил горския: – Ко праиш бе? – Мииии, ша са беся. – И що? – Амии, неам деца. – Добре, а жена си ебеш ли? – Не!? – А трябва, трябва…
Двамата с баща ми разговаряхме една вечер за любовта и брака. Той ми разказа, че от самото начало е знаел как ще протече бракът му с мама. Когато свещеникът я попитал "Взимате ли този мъж за свой съпруг?", тя отговорила "Да, взимам го." Сетне свещеникът попитал баща ми "Взимате ли тази жена за своя съпруга?", а мама отговорила "Да, взима ме."
