632
– Колко е часът? – 11 без 5. – Шест, значи?
Степени на пиянството: Първа степен – Седиш с баща си, пиете ракия и ти му казваш: – Аз тебе те познавам от някъде. Втора степен – Седиш със жена си и пиете ракия, по едно време й казваш: – Жена, хайде да ходим по курви. Трета степен – Обаждаш се на жена ти в десет часа и й казваш: – Жена, конференцията се проточи много и ще трябва да преспя при нея. Четвърта степен – Поръчваш си такси, влизаш и шофьорът те пита: – На къде, господине? – Тебе пък какво те интересува на къде. Пета степен – Качваш се в таксито, шофьорът те пита на къде, ти му отговаряш: – Към къщи. Шеста степен – Вървиш по улицата и се чудиш защо асфалта скача и те удря по главата. Седма степен – Седиш на бара, пиеш и по едно време викаш келнера и му казваш: – Келнер донеси вратата, че искам да си ходя!
В офиса на Мюлер нахлуват рогат делфин, летяща овца и говорещ зюмбюл. "Щирлиц вече прекали", мисли си Мюлер.
При сладкаря: – Сладките ви са невъзможни! – Но, госпожо, аз съм правил сладки още преди да се родите! – А защо ги продавате чак сега?
Контролно по математика. Всички вече са предали своите работи, само двама ученици седят пред празните листа и дремят. Учителката ги гледа, гледа и накрая пита: – Иска ли ви се тройка? – Даааа – отговарят в един глас двамата. – И аз искам…. Да вървим…..!! – палаво казва учителката.
Двама лекари седят в коридора на болницата и наблюдават, как към тях се движи човек с присвити колене и ръце навряни между краката, който прави странни гримаси. Първият доктор: – Гледай, гледай, какво прави артритът от хората. – Какъв артрит, това си е церебрална парализа. – А, не, не съм съгласен, типичен артрит си е! – Аз съм твърдо убеден, че е церебрална парализа! Докато те спорят, човекът се приближва с мъка до тях и шепне: – Извинете, къде е тук тоалетната…
Полицай върви по улицата. Минава под един прозорец, на който е закачена клетка с папагал. Папагалът се провиква: – Шибан полицай! Полицаят намира стопанина на папагала и го глобява. На следващият ден всичко се повтаря, на третия ден пак. Всичко това се харесало много на полицая, защото си имал непрекъснати доходи. След една седмица, обаче, минава полицаят, а папагала го няма. Отива при стопанина и пита: – Къде е папагалчето? – Аааа… писна ми да плащам глоби и го продадох. Ей там на другия ъгъл на улицата е вече, при свещеника… Полицаят бързо се отправя към новия адрес на папагала. Гледа папагала пак виси в клетка на прозореца. Минава покрай него – папагалът с наведен клюн, мълчи. Минава още веднъж, пак същото. Приближава се до прозореца и се провиква: – Това съм аз! Шибаният полицай, бе! Папагалът го поглежда и отговаря: – Късно е да се каеш, сине мой!
След едно корабокрушение се спасили четирима – пияница, студент, невярна жена и верен съпруг. Защото: – на пияницата морето му е винаги до коленете; – студентът винаги ще изплува – даже и на сесия; – невярната жена ще намери изход от всяко положение; – а верният съпруг не е потънал, защото е глупав като коркова тапа.