4296
– Мамо, мамо! – вика разплакан Иванчо на майка си – тате ме наби два пьти! – Защо бе, моето дете? – Ведньж защото му показах бележник пълен с двойки и ведньж защото му казах, че е неговия като е бил ученик!
– Мамо, мамо! – вика разплакан Иванчо на майка си – тате ме наби два пьти! – Защо бе, моето дете? – Ведньж защото му показах бележник пълен с двойки и ведньж защото му казах, че е неговия като е бил ученик!
На Гарабед му направил впечатление, че пред имената на всичките му съседи на табелките има по някаква титла – д-р, проф., доц., к.м.н. и т.н. Един ден на неговата табелка се появила титла – пдк. Съседите му веднага го попитали какво означават буквите. Гарабед разяснил: – Последна дупка на кавала.
Умира болен. Колеги обвинявят доктора в непредпазливост. Изказване на професора: – Колеги, болния няма да възкръсне. Нека да спасим доктора!
Майор Михов – виден държавен герой, посещава един ден класа на Ванчо. Учителката, страшно поласкана, дава следната задача на дечицата: – Деца, нека всеки да напише кратко съчинение, където да фигурира името на Майор Михов и всички думи в изречението да започват с "м"! Започнали да творят децата и след малко започнали да вдигат ръчички за участие. – Кажи, моето момиче! – казала учителката на най-напористата девойка. Момиченцето се изправило и започнало: – Москва! Манифестации! Майор Михов минава с много медали! Майор Михов бил страшно поласкан, а учителката похвалила детето. Друг напорист ученик бил вдигнат и започнал: – Милано! Мафията моли майор Михов за милост! Милост, майор Михов, милост! Майор Михов направо изпаднал в екстаз! И други дечица казали своите творения, но учителката така и не искала да посочи Ванката, който бил не по-малко напорист от останалите. Накрая майор Михов казал: – Вдигнете го, моля ви, и това момче, нека да го чуем! Станал Ванката и започнал: – Мизия! Мараня! Минарета! Малък миндер, много мухи! Майор Михов млящи мазен минет на Мустафа Манаф, Мустафа Манаф мърмори: Машалла, майор Михов, машалла!
Работник се мести на работа в нов цех. На другия ден се прибира вкъщи целия обинтован. Жена му го пита: – Какво стана? – Ами влизам в цеха, тръгвам да отварям една машина, по навик извиквам: "Иване, хвърли ми ключ номер 27"… – И? – Откъде да знам, че в тоя цех имало толкова Ивановци?