8023
Двама се карат, трети губи!
Една жена захванала да прави пролетно почистване и пратила мъжа си да изтупа килима. Отива след време да го провери и какво да види – човека хванал тупалката и едва-едва пляска с нея по килима. – Какво правиш бе, удряй по-силно! – скарала му се тя. – Не става, знаеш ли какъв прахоляк се вдига като ударя силно…
На кръстовище Москвич се удря във Волво. От Волвото излиза мутра и с широка усмивка на уста се приближава към Москвича. От Москвича излиза дребен човечец и изплашено следи какво ще предприеме мутрата. Мутрата продължавайки да се усмихва: – Ех, братле! И на тебе ли ти писнаха тия вицове за Мерцедеса и Трабанта?
Един отива при циганка-гледачка и заявява: – Абе, хвърли едни карти, че ми се струва, че жена ми изневерява с комшията. – Вай, златничък, как ще изневерява на сокол като тебе? – Абе как! Връщам се вчера – няма я вкъщи. Излизам на терасата и гледам – комшията пуши по гащи на съседната тераса. – Вай-вай, гълъбче, м?чи то туй нищо не значи! – Бе как да не значи, като гащите бяха нейните?
– Та значи, внучетата ми, това се случи през 19-та година. Загубих се в гората в една ужасна зимна нощ и съвсем се бях отчаял, когато забелязах светлинка между дърветата. Допълзях с последни сили и гледам – свети прозорчето на малка къщичка. Открехнах вратата а вътре – топло, уютно – в камината гори огън, а зад едно голямо бюро отрупано с книги стои един плешив човек с брадичка. – Дядо, дядо, ама това е бил другарят Ленин! – Той самият, дядовите. Та гледа ме той а аз казвам: "Може ли да се постопля при вас другарю – изгубих се в бурята, умирам от студ". А той каза само "Вън!" … а очите му добри, добри…
Минавайки по коридора, Щирлиц блъсна вратата на кабинета на Мюлер – тя не се отвори! Той натисна по-силно – отново нищо. Засили се и удари с рамо – ала вратата все така не се отваряше. – "Заключено е!" – помисли си Щирлиц и се развълнува от своята находчивост.
Лорд Джон казва на слугата си: – Джеймс, донеси ми рояла от хола! – Ще свирите ли, милорд? – Не, забравих си пурата върху него.
– Киркор, какво е това синьо, на дървото и пищи? – Не знам, Гарабед, какво е? – Риба! – Чакай, чакай, защо е на дървото? – Там я сложих. – Защо е синя? – Боядисах я. – А защо пищи? – За да не познаеш!