Срещат се двама стари приятели след дълга раздяла. Побъбрили си за това-онова… от дума на дума станало въпрос и за ежедневните им радости и грижи. Гарабед попитал ей тъй, с участие: – Киркоре, извинявай, братле, ама колко си докарваш месечно? – Ее, няма какво да крия – 130… и нещо отгоре… Ами ти? – А, аз съм малко по-добре от теб – 140… и нещо отгоре… – Като си говорим за тия проблеми… да знаеш какво прави нашият приятел – професора, Агоп? – сетил се Гарабед. – Отдавна не съм чувал нищо за него! – Ох, завалията… той е много зле! Получава 450… и нищо отгоре!
Демокрацията ни донесе светлината в края на тунела. Мамка му и тунел… изобщо няма край!
Военна комисия, кабинета на хирурга. В кабинета се намира доктор и няколко млади студентки в медицинския институт. По едно време викат доктора на телефона. Той оставя една от студентките да го замества. Влиза един от донаборниците. Изчервена студенката му казва: – Свалете си гащите! Сваля ги той. В момента, в който бъдещата лекарка го докосва по оная работа и тя щръква. Студентката: – Колежке, донесете ми моля една мокра кърпа!… Това продължава няколко пъти. Накрая донаборника не издържа и вика: – Абе, аз тука на донаборна комисия ли съм дошъл или да ви суша мокрите кърпи, бе?
Питат радио Ереван: – Кое му е най-лошото на комунизма? Радио Ереван отговаря моментално: – Това, което идва след него!
Мъж седнал в ресторант и започнал да поръчва – салати, ракии, предястия, ястия, вина, десерти, кафета – почти цялото меню. По едно време до него се доближил келнера и попитал: – Господине, имате ли нещо против да оправим сметката? – Няма проблем, но ще ви помоля да попитате управителя на ресторанта, дали е възможно да платя с перли – отвърнал мъжа. Келнерът се оттеглил и след малко се върнал: – Няма проблем, господине, управителят е съгласен. – Чудесно! – казал нашия – дай тогава една порция миди и стискай палци!
Април 1945г. Щирлиц току-що е отмъкнал секретни документи от касата на Борман и ги преглежда в квартирата си, когато внезапно телефонът иззвънява: – Ало, Исаев… давам ви Ставката…, – и в слушалката се чува гласът на Сталин. – Виж какво, Максимич! Преди малко звъня лично партайгеносе Адолф. Някакви бумажки си взел там… Върни ги, скъпичък… Безпокоят се хората, не е хубаво така…
