3494
Двама си вървят посред нощ из центъра на София и минавайки покрай Президенството единият казал: – Защо ги няма войничетата в къщурките, да пазят Президента? – За какво да го пазят, нали си имаме цар!
Двама си вървят посред нощ из центъра на София и минавайки покрай Президенството единият казал: – Защо ги няма войничетата в къщурките, да пазят Президента? – За какво да го пазят, нали си имаме цар!
Бизнесмен решил за първи път в живота си да отиде в данъчното и да декларира доходите си. Започнал да разпитва приятелите си, как да се облече. Един му казал: – Облечи се като скитник, може да мине номера и да платиш по малко данъци! Друг пък го съветва: – Защо като скитник, бе? По-добре се облечи изискано. Нека мислят, че си авторитетен човек. Може да се уплашат и да ти вземат по-малко… Накрая бизнесменът пита жена си. Жената: – Слушай сега, какво ще ти кажа. Когато щяхме да се женим, майка ми ме съветваше да се облека с дълга рокля. Ти пък искаше да съм с къса рокля с цепка… – Не мога да разбера, защо ми разказваш всичко това!? – Затова защото, с каквото и да си облечен – все едно накрая ще те прекарат…
Развод. Съдията разпитва жената защо иска да се разведе. – Ами мъжът ми не ще да ме ебе… – Ама госпожо! Не с такъв език – в съда сте все пак. Казвайте "не ме уважава". – Добре де. Значи, в началото като се оженихме ме уважаваше всеки ден по два-три пъти. След една-две години почна да ме уважава само по веднъж на ден, после почна да ме уважава през ден, през два. След още три години почна да ме уважава по веднъж на седмица, после по веднъж на месец ме уважаваше само, а последната година нито веднъж не ме е уважил. Не ще да ме уважава, и това си е, и затова искам да се разведа, защото не ме уважава. Съдията пита мъжът какво има да каже по въпроса. Мъжът застава на скамейката и започва: – МНОГОУВАЖАЕМИ господа съдии…
– Тате, откъде се появяват малките слончета? – Ами виж сега, Иванчо… – Само не ми разказвай за щъркела – щъркела не може да вдигне слон!
Отворили голям универсален магазин в гората. На щанда за хранителни стоки имало нов продукт, който бил голямо чудо и всички животни се редяли на опашка, за да видят какво представлява… Решил и заека да провери – какво е това нещо Жгмуди, за което всички животни в гората говорели. Станал много рано и отишъл до магазина. Но какво да види – опашката – километрична. Чакал, чакал и вечерта тъкмо да му дойде реда и магазина затворил. Отчаял се заека, но желанието му да види какво е това чудо било огромно и той станал още по-рано на другия ден. След дълго чакане най-накрая му дошъл реда.– Един килограм Жгмуди моля! – казал заека на магазинерката.– Съжалявам, но Жгмудите се продават само в непрозрачно пликче, не са на килограм.– Добре дайте ми едно пликче тогава!Щастлив заека взел пликчето, с огромното нетърпение да разбере какво е това. Поразмислил, но решил първо да го занесе при жена си и малките зайчета, за да видят заедно изнената. Прибрал се и още от вратата се провикнал:– Жена, деца, добрах се, взех ги най-накрая тия прословути Жгмуди!Всички се скупчили нетърпеливо около него и заека разтворил пликчето…И какво да видят… Жгмуди!