8198
По времето на хан Аспарух била развита стенографията (в смисъл, че хората рисували и пишели по стените – б.р.) Кандидатстудентски
Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ
-
-
-
11577
– Иванчо, къде ти е бележника? – Стои наказан в ъгъла, защото получи двойка.
-
8842
В комисията за борба с прането на мръсни пари: – Откъде взехте пари да приватизирате такъв огромен комбинат? – Имах завод, продадох го и добавих още малко пари. – А откъде взехте пари да приватизирате завода? – Преди това бях приватизирал един цех, продадох го, добавих малко и купих завода. – А откъде взехте пари да приватизирате цеха? – Бях купил една будка, продадох я, добавих още малко… – А откъде взехте пари да закупите будката? – Ааа, тях вече ги излежах!
-
-
-
-
563
Иванчо пита баща си: – Тате, твойте очила колко пъти увеличават? – Три пъти. – Добре тогава ето ти бележника ми.
-
-
4286
Полицай върви по улицата. Минава под един прозорец, на който е закачена клетка с папагал. Папагалът се провиква: – Шибан полицай! Полицаят намира стопанина на папагала и го глобява. На следващият ден всичко се повтаря, на третия ден пак. Всичко това се харесало много на полицая, защото си имал непрекъснати доходи. След една седмица, обаче, минава полицаят, а папагала го няма. Отива при стопанина и пита: – Къде е папагалчето? – Аааа… писна ми да плащам глоби и го продадох. Ей там на другия ъгъл на улицата е вече, при свещеника… Полицаят бързо се отправя към новия адрес на папагала. Гледа папагала пак виси в клетка на прозореца. Минава покрай него – папагалът с наведен клюн, мълчи. Минава още веднъж, пак същото. Приближава се до прозореца и се провиква: – Това съм аз! Шибаният полицай, бе! Папагалът го поглежда и отговаря: – Късно е да се каеш, сине мой!
-
-
11866
– Чух, че правиш пари от Интернет. – Да, открих виртуален хотел. – Хотел? Че в него нито може да се живее, нито да се спи, нито да се яде. За какво взимаш пари тогава? – За вход и за изход.
-
-
-
-
6983
Младо девойче, току-що завършило средното си образование, се явява на кандидат-студентски изпит. Излизат резултатите, оценката е положителна, но минава първо, второ, трето класиране – момичето не е прието. И понеже имала огромно желание да бъде студентка, девойката отишла при ректора на университета и това-онова, това-онова – преспала с него и я приели. След време момичето срешнало своя бивша учителка. Щастлива от срещата, учителката я заразпитвала: – Как си? Какво правиш? Приеха ли те? – Да! Вече съм студентка по право! – Браво, браво! С какво те приеха, нали се подготвяше по литература и история? – А не,не. С френски госпожо, с френски ме приеха.