Чапаев, Петка и Анка картечарката отиват на разузнаване по посока на фронтовата линия. Отпред пълзи Анка, след нея Чапаев, най-накрая – Петка. Чапаев пита: – Анке, майка ти балерина ли е била? – Не, защо? – Такива дълги и хубави крака имаш… Пълзят. След малко Петка пита: – Чапаев, а твоя баща тракторист ли е бил? – Не, защо? – Такава права и дълбока бразда правиш…
Попитали Радио Ереван: – Може ли човек да пръдне по време на атомна бомбадировка? – Може, стига да си намери задника! – отговорили от радиото.
Шефът на полицията пита подчинен: "Защо старшините Иванов, Петров и Тодоров не са днес на служба?" "Ами, вчера имах рожден ден. Пийнахме с тях. После по телефона извиках такси за Иванов, Петров го изпратих на трамвая, а Тодоров взе метрото." "Но тук няма ни трамвай, ни метро!" "Там е работата, я. Аз нямам и телефон. Къде са се запиляли умът не ми го побира."
Докато преглеждал пациент, лекар постоянно си мърмоел: – Добре, добре, добре! Ей-й много добре! Пациентът се изнервил и попитал: – Докторе, кажете какво ми е, защо постоянно повтаряте "добре"? Докторът: – Казвам добре, че и аз не съм болен от тази болест.
Двама психоаналитици се срещат в асансьора след напрегнат работен ден. Единият е преуморен, едва се държи на краката си, другият – бодър, пълен с енергия. – Как го правите, колега? – пита първият. – Кое? – Как успявате да изглеждате така бодър след 14-часово общуване с пациентите? – Че кой ги слуша тях!!!
Ранен следобяд, от радиото се носи тиха музика. След малко музиката заглъхва и се чува как водещият шепне: – Нико, хайде сега изсвири нещо! – Няма! – Хайде бе, моля те! – Няма! Няма! Няма! После водещият с нормален глас: – Драги слушатели, току-що чухте изпълнение на "Капризи" от Николо Паганини…
Попитали радио Ереван: – По какво си приличат учените от XVII-ти век? – Ами… всичките са мъртви.
Двама борци карат през гора. По едно време им се допикава, слизат и започват да пикаят. Ала единият го ухапва змия точно по онова място. Той започва да вика от болка: -А-а-а! Помощ, ухапа ме змия! Другият борец веднага се обажда на шефа си и му вика: – Шефе, шефе, братчеда го ухапа змия! Бързо казвай к"во да праим. -Ами… Единственият начин да го спасиш е да изсмучеш отровата от ухапаното място… Тъжен, борецът отива при братчеда си и като помисля малко му казва: – Шефа каза: ша мреш!
