7249
След войната Чапай и Петка отиват на баня. Петка като по-низш чин търка гърба на Чапай. – Петка, маха ли се мръсотията? – Тъй вярно, вече се показа потника.
След войната Чапай и Петка отиват на баня. Петка като по-низш чин търка гърба на Чапай. – Петка, маха ли се мръсотията? – Тъй вярно, вече се показа потника.
Влиза в железария един борец и казва: – Брато дай един хляб бе! – Ама господине тука хляб не се продава… – отвърнал продавача смаян. Борчето повторило още един, два пъти, но отговорът на желязаря бил категоричен. Ядосала се мутрата и сменила физиономията на продавача. На дргия ден влиза пак и пак иска хляб. Железаря отново му казва, че в железарията хляб не се продава, а нашия човек недоволен от резултата отново го смазва от бой. На следващия ден продавача се подготвил, за да не яде бой и с влизането на бореца казал: – О-о-о-о! Господине ето Ви и вас! Ето един хляб топъл и пресен. А бoрчето отговорило: – Аз хляб купих от аптеката, ти дай едно кисело мляко!
В отговор на въпроса, който винаги е затруднявал изучаващите Шекспир, дали Хамлет е спал с Офелия, възрастен театрален мениджър отговаря: – В нашия театър – винаги!
По времето, когато властвал Сталин в Съветския съюз, един художник рисувал порно. Хванали го КГБ-ейците и го подбрали: – Как може? Трябва да се рисуват идейно издържани картини! Какви са тези глупости? Дава ти се последен шанс да нарисуваш нещо. Ако до една седмица не си нарисувал картина, която да е идейно издържана – заминаваш в Сибир. Картината обаче трябва да е голяма – ще стои като плакат на една сграда. Затворили човека в ателието и го оставили да работи. След една седмица идват другарите и гледат някакво грамадно платно покрито със завеса. – Казвай сега готов ли си? Какво нарисува? – Нарисувал съм, другари, картината "Ленин в Полша". – Я дай, дай да видим. Свалил нашият човек завесата и какво да видят – Феликс Дзержински чука Надежда Крупская в гъза. Някакъв изненадан другар запитал: – Но какво е това? Къде е Ленин? – Е, как къде? Разбира се че в Полша.