Взвод войници копае окопи на полето. Старшината пита най-близкия: – Редник Петров! Имаш ли още вода в манерката? – Ами има бе, майна, що да няма… – Какво! Ти как отговаряш на по-старши от тебе! Я пак – редник Петров, имаш ли още вода в манерката? – Съвсем не, господин старшина!
Щирлиц вървеше по улицата и изведнъж вдигна очи. Сините очи на радистката Кет…
Китайците замислят да си отмъстят лошо на американците за бомбардировката на посолството им – щели всички да се качат на по една табуретка и по сигнал "три-четири" от националното радио да скочат на пода. Ударната вълна от 60 милиона тона маса ще отнесе половин Америка…
Прибирайки се в четири часа сутринта съвсем пиян, мъжът се бои да не си навлече гнева на нежната си половинка. Чуди се как да мине незабелязан. Изведнъж лицето му просветва: – Дойде ми на ум!… Ще вляза в кухнята, ще събера всички тенджери, ще ги вържа с връв една за друга… и ще почна да се изкачвам по стълбата, като ги влача подире си… При такъв шум жена ми няма да ме усети!
Посръбнал литературен критик на среща с читатели: – Как станахте литературен критик? – Аз още от малък не обичах литературата…
Мюлер си вървеше по коридора, когато ненадейно нещо твърдо се опря в гърба му. – Пистолет! – помисли си Мюлер. – Близо си, сладур… – помисли си Щирлиц.
Както обикновено, съпругът се връща по-рано от командировка и сварва жена си с любовник в спалнята. Само че, съпругът бил военен и не си поплювал много. Извадил пистолета и им наредил: – Жена, ти в левият ъгъл на стаята. Ти, нещастник, в срещуположния. Ония двамата, треперят от страх и изпълняват. Съпругът продължава: – Сега, клякате и се изсир*те! – Ама скъпи как так… – мъжът я прекъсва със сваляне на предпазителя. Свършили те работата, а съпругът: – Сега си разменяте местата! Ония пак изпълняват. – Ха сега, клякате и всеки да изяде, каквото му е надробил другият! – и опъва петлето назад. Ония се молили, молили накрая… къде ще ходят… изпълнили нареждането…След 3 месеца жената и любовникът се срещат на улицата. Любовникът: – Скъпа, защо не ми се обждаш вече? Вече не ме ли обичаш? Не мога да живея без тебе! А жената: – Да бе! Ти ако ме обичаше поне малко, нямаше такова огромно лай*о да изсе*еш!
