Пациент възмутено говори на лекар: – Докторе! Каква е тая огромна сметка, бе? Та ти ме лекува само две седмици…. – Мда, скъпи мой! Само ако знаеше, колко интересен е твоят случай и какво огромно изкушение изпитвах да доведа нещата до аутопсия, мисля, че нямаше да възразяваш изобщо за сметката си.
Щирлиц вървеше по улицата и изведнъж вдигна очи. Сините очи на радистката Кет…
– Защо хвалиш толкова много този мост? – Как защо? Този мост ние сме го строили. – Тогава, защо те е страх да минеш по него? – По същата причина.
По време на парламентарното гласуване председателстващият помолил помощника да извика депутатие от бюфета, защото нямало кворум. – А какво да им кажа, за какво ще се гласува? – попитал помощникът – Как за какво?! – учудил се председателстващият. – Разбира се, че "За".
Телефонно обаждане в пожарната: – Ало, пожарната ли е? – Да. – Слушайте сега да ви разправя за какво става дума… Значи, преди три години имаше у нас един купон. Един приятел донесе трева. Свихме цигарки, повечето я изпушихме. Обаче оставихме малко и посяхме в една саксия. – И какво? – Порасна голяма, даде реколта и на следващата година пушихме от нея. После я преместихме в една голяма саксия от фикус и я сложихме на терасата. – Е? – А миналата година пак правихме един купон. И един идиот да вземе, че да ритне саксията от терасата… – Е? – Ами всичко се разпръсна из двора, обаче взе, че се хвана долу в пръстта и сега целия ни двор е обрасъл с тая трева. – Абе ние тука сме пожарна, за какво ми ги разправяш тия неща? – Именно! Искам да ви кажа, като идвате да гасите пожара да не изпотъпчете тревата в двора!
Щирлиц отваря вратата – светлина. Затваря вратата – мрак. Пак отваря вратата – пак светлина. – А-ха! Хладилник! – досети се Щирлиц.
