Мутра отива в туристическа агенция. – Какво ще обичате? – Ще ми се малко да си почина, ама ми трябва нещо по-така… – Какво ще кажете за Бахамските острови? – Не. Там вече ходих. Иска ми се нещо по-специално, да се отвлека от ядовете, от работата. – Малко ски из Алпите? – Не. И това съм го правил. – Знам, какво ви е нужно – сафари! – Това какво е? – Ще се повозите на джип, ще постреляте… – Че то все едно, че съм на работа!
Късно вечерта Сталин звъни на Жуков по телефона: – А, Георгий Константинович, още ли не са ви разстреляли? – Но, другарю Сталин, – уплашено отвръща маршалът – аз вярно и предано служа на родината, защо ще ме разстрелват? – Не, не, трябваше да ви разстрелят. Сега не се сещам защо, но ще си спомня, не се безпокойте, ще си спомня… След разговора Сталин затваря телефона и си мисли: "Така… На кого още не съм пожелал спокойна нощ?"
Петка и Чапай били изпратени в Сибир. Живеели в една малка къщурка някъде на север. Един ден нервите на Чапай не издържали и той се разкрещял:– Петка, ако не спреш да си играеш на бумеранг с чорапа ми, ще ти счупя юргана.
Главен лекар на болница вика в кабинета си млад хирург и започва да му се кара: – Млади момко, разбирам вашия ентусиазъм и хъс в работата… Трябва, обаче, да се съобразявате поне малко. Заради вас поръчвам вече трета операционна маса. Моля ви, ама много ви моля, не натискайте така скалпела!
При сладкаря: – Сладките ви са невъзможни! – Но, госпожо, аз съм правил сладки още преди да се родите! – А защо ги продавате чак сега?
На един кораб пътували студенти. По едно време корабът катастрофирал. На най-близкия остров оцелели само трима студенти – от МЕИ, от ВИАС и студент по биология. Намерили ги местните канибали и им казали: – Ще ви ядеме. – А, как така ще ни ядете. – В казана и после ще ви ядеме. – Да ама така няма да е честно. Трябва да ни дадете някакъв шанс. Мислили диваците, мислили и накрая един от тях казал: – Който ни преброи овцете, няма да го изядем! Студентите се зарадвали и поискали веднага да им покажат овцете… Повели ги диваците към върха на една планина и като го стигнали, от другата страна се видяло цяло поле пълно с овце! Седнал студентът от ВИАС, смятал размера на полета, размера на овцете и какво ли още не, но накрая се отказал и канибалите го изяли… Седнал после и студентът по биология, смятал откога има овце, с каква скорост се размножавали и т.н., но накрая и той се отказал. Изяли го и него… Седнал накрая студента от МЕИ, помислил малко и казал: – Вие имате 19 456 410 овце! – А, как позна, бе? – Много просто, броиш краката и делиш на 4.
Екатерина II, подпряла се на перилата, гледа от моста плуващите по разлялата се Нева кораби, леко поклащайки задника си. – А! Кой беше това?! – простенва тя от приятна болка. – Поручик Ржевски, Ваше величество! – представя се той, удряйки с токове. – Продължавайте, полковник, продължавайте…
