7023
Утре да сте тук точно в девет и петнайсет нула нула. Заповед на Катя Далкалъчева от НИИМ
Иванчо се връща мрачен от лов. – Какво, пак ли нищо? – Напротив. – И къде е тогава дивечът? – В болницата.
Докторът пита първокласник:– Някакви оплаквания от уши и нос?– Да, пречат ми като си обличам пуловера.
Какво е знаменитост? Човек цял живот се мъчи да стане известен, и като успее – почва да носи черни очила и перуки, за да не го познаят.
Влиза притеснен човек при психиатър и разказва: – Положението е нетърпимо. Ще ме уволнят. Не се наспивам – тъкмо затворя очи и идва Клаудия Шифър. "Ще ме чукаш" казва. "Няма не мога, няма недей!". Оправям я, заминава си и ето я Наоми Кембъл. "С Клаудия Шифър можеш, а с мене не можеш. Така ли?" Оправям я и нея и ето я Линда Еванджелиста. "Да не чувам НЕ" – ми вика и се съблича… – Спокойно! Към колко часа идва Линда Еванджелиста? Един и половина?- казва докторът, – Това е много известен случай. Писал съм учебник. Значи, когато дойде Линда Еванджелиста и казвате – "Ето телефона на доктор Иванов. Той ще ви оправи". – Вие ме спасихте! – казва пациентът и си отива. Влиза следващият и започва: – Ужас! Не мога да се наспя. Тъкмо затварям очи и се озовавам на гарата в Русе. До мен полицай и войник с куче. Насочват оръжие и казват: "Виждаш ли ги тия десет вагона почвай да ги буташ към София!" И аз ги бутам, бутам и тъкмо стигам Централна гара и будилникът звъни. – Спокойно! – казва докторът, – Всичко е под контрол. Къде е най-големият зор? – Е, ми, някъде към Горна Оряховица. – Отлично! Казвате на униформените лица: "Сега ще дойде доктор Иванов и той поема пет вагона, аз – другите пет!" – Докторе, вие сте гений! – Работим, работим – казва скромно докторът, – между другото, към колко часа стигате Горна Оряховица? – Към един и половина… – Е, тогава не мога. Чакам Линда Еванджелиста…
– Значи вие сте парашутист? Знаете ли, аз никога не бих скочил с парашут! – А аз никога не бих скочил без парашут.
От едно списание правят анкета – кой командва вкъщи, мъжът или жената? Разпитват една жена: – Кой взима важните решения у вас? – Ами как, мъжът ми… Всичко важно той го решава, аз се занимавам само с дреболиите. – Например? – Ами той решава най-глобалните неща, а аз се занимавам така… с ежедневието, с бита – подробностите, един вид. – По-конкретно? – Ами по-конкретно… Аз например решавам какво ще има за обед, къде да излезем вечерта, каква рокля да си купя, какви тапети да сложим в спалнята, къде да си купим къща, мъжът ми каква работа да си търси… – А какви са важните неща, които той решава? – О, ами нали ви казах – глобалните неща… Дали подкрепяме разширяването на Европейския съюз, дали сме за ядрено разоръжаване…