Лети си Карлсон над Червения площад, уморил се, приседнал на перваза на прозореца на Брежнев: – Добрутро, Леонид Илич! Брежнев повдигнал глава и направил изненадана физономия. – Това съм аз, Карлсон. – Хмм, хмм, – още повече се чуди Брежнев. – Мен всички ме познават, даже и децата, за мен са написани много книги! – Хм, да-а, да-а, а къде е вашият другар Енгелсон?
Трима рибари хванали златната рибка. Тя им казала: – Пуснете ме и ще ви изпълня три желания. Но тъй като сте трима – на всеки по едно. – Добре, – казал първият, – имам един проблем. Аз съм шофьор на камион, постоянно обикалям из страната. И катаджиите все ме спират, все ме глобяват, все подкупи искат… Направи нещо по въпроса. – Ето ти една торба злато да си плащаш. – Аз пък живея в блок. – казал вторият. – Пълно е с хлебарки, не мога да се отърва. Направи нещо. – Ето ти една малка хлебарка. Пусни я в апартамента, тя ще избие всички останали хлебарки и после ще се самоубие. – А аз живея в къща. – казал третият. – Пълно е с плъхове, няма отърване от тях. Направи нещо. – Ето ти един малък плъх. Пусни го в къщата, той ще избие всички останали плъхове и ще се самоубие. Първият рибар помислил малко и казал на рибката: – Знаеш ли какво… Я си вземи торбата със злато и ми дай един малък полицай.
Въпрос: Джудже, фея, честен адвокат и полицай седяли на една маса, на която имало банкнота от хиляда долара. Изведнъж светлината изгаснала. Когато след малко запалили лампата, банкнотата била изчезнала. Кой я е откраднал? Отговор: Полицаят, много ясно! Всеки знае, че джуджета, феи и честни адвокати няма!
Журналист към Костов: – Какво бихте направили ако имахте сто хиляди долара? – Само сто ?!… Вече не си спомням, това беше толкова отдавна…
Мъж отива при морските спасители, позавърта се и след малко вика: – Момчета, да имате кибрит? – Не със запалки сме. А ти ще черпиш ли по цигара? – Да, заповядайте. – Мерси. – Няма защо. Как я карате тука? – Ами бива, поработваме, разслабваме, такива ми ти работи… – Мноооо горещо това лято бе, направо не се диша! – Абе мани, не е истина! – А и цените тая година са едни. Дееееа техната… – Мдааа, така си е…. – Еми добре момчета, аз тръгвам. Ама всъщност за кво дойдох?! А, сетих се! Тъщата май се дави.
Полицията обявила война на падението на морала и заповядала на собственик на нощен клуб да рекламира своя балет със стрийптийз-солистка без да използва думи от рода на "гола", "разсъблечена" и т.н. Собственикът се подчинил и на другия ден рекламата пред заведението му гласяла: "Дванайсет екзотични красавици! Единайсет великолепни костюма!"
Попитали радио Ереван: Що е човек? Радиото стои безмълвно. След месеци отговаря: – Дълго не намерихме отговор на този въпрос. След консултация с радио Скопие, даваме техния отговор. И така, що е човек? Отговор: Лайно сo пари. – А какво е лайно? Отговор: Човек без пари. – А какво са пари? Отговор: Парите са, море дето от лайното правят човек…
Млад писател се хвали на свой приятел: – Можеш да ме поздравиш! Завърших новата си пиеса – "Хамлет". – Шегуваш се. Да не би никога да не си чувал за Шекспир? – Поразително! – възкликва писателят. – Бяха ми споменавали вече за това момче, когато написах "Макбет"!
В докторския кабинет. Докторът: – Съжалявам, господине, имам една много лоша новина. Получих изследванията ви. Остават ви 10… Пациентът: – Какво?! Години, месеци, дни?!… – 9, – 8, – 7, – 6…
Провеждат политическа подготовка в армията. Капитанът пита: – Иванов! Защо трябва войникът да умре за родината си? – Тъй вярно, господин капитан! Защо ли трябва да умре за родината си?
