12058
– Иванчо, защо вчера не беше на училище? – Бях болен, госпожо… – Болен, а… А на стриптийз клуб можеш да ходиш, нищо че си болен? – Не съм ходил, у нас си бях! – Не ме лъжи, знаеш ли колко добре се вижда всичко от пилона.
– Иванчо, защо вчера не беше на училище? – Бях болен, госпожо… – Болен, а… А на стриптийз клуб можеш да ходиш, нищо че си болен? – Не съм ходил, у нас си бях! – Не ме лъжи, знаеш ли колко добре се вижда всичко от пилона.
– Не се ли срамувате да просите милостиня на улицата? – Права сте, госпожо. Откровено казано, и аз бих предпочел да ми я носят в къщи, но нали си нямам жилище…
– А вие, госпожо, се нуждаете от почивка. – Докторе, погледнете ми езика! – Той също се нуждае от почивка.
Журналисти обсаждат премиера Костов с въпроси. Той мълчи. Нахакана новинарка настоява: – Кажете поне, как стоят нещата общо взето. – Ами общо взето, всичко общо е вече взето.
Плува си Ноевият ковчег. Докладват на Ной: – Всичко е нормално, само животните много серат, вонята е ужасна. Може ли да почистим? Ной помислил и казал: – Не трябва, нямам такива нареждания от Бог. След известно време пак му докладват: – Лайната ни стигнаха до коленете, малките животни вече затъват до уши! Какво да правим? Да почистваме ли? – Ще изчакаме още! Няма указаня от Бога! След известно време пак му докладват: – Става нетърпимо, лайната са ни до гърлото. Ще се изушим вече. Ако не почистим сме обречени на гибел! Принудил се Ной и дал съгласие да почистят ковчега. Изхвърлили всички лайна зад борда. Всички си отдъхнали и ковчега заплувал нататък. А лайната си плували по вълните дълго, дълго време, докато на тях се натъкнал Колумб…
Стои новобранец катаджия на кръстовището, спира кола, глобява шофьора… Оня му подава няколко банкноти. Катаджията гледа петолевките и почва да си мърмори на глас: – Пет и пет – десет, три по две – шест… От радиостанцията на колана му се чува гласа на началника му: – Иванов! Поставен си на този пост да делиш и изваждаш, не да събираш и умножаваш!
В едно село имало една много красива, но също така много гупава мома. Често идвали ергени да я искат и се прехласвали по нея, но щом си отворела устата да каже нещо поклащали глава и си отивали. Един ден щял да идва да я иска най-личният момък в селото. Баща и казал: – Пено, сега като дойдат да не си казала нито дума! Само ще седиш и ще поклащаш глава! Дошли гостите. Всички хапвали, пийвали и разговаряли,а Пена само поклащала глава. – Ами тя таз мома май е много срамежлива, цял ден дума не каза. – казала майката на момчето. Пена се почувствала неудобно и ги запитала: – Ам" вий по кой път дойдохте, по горнию или по долнию? – Ами по горнию. – казал момъкът – Ам" да видохте там едно лайно? – Видохме, видохме! – казал момъкът. – Те това я съм го направила! – гордо казала момата…
Чапаев и Петка са изпратени в Африка с цел предоставяне на културна помощ на слаборазвиващите се страни. След един месец комисия от ЦК отива на проверка. Първо проверяват Чапаев. Намират го на е една моторница, по средата на реката, а отзад на три въжета негри карат водни ски. Комисията останала много доволна. След това отиват да проверят Петка. Заварват го насред полето, впрегнал трима негри и оре. Комисията е възмутена: – Това ли наричате културна помощ? Вземете пример от другаря Чапаев, който развлича негрите! – Мисля, че нещо не сте разбрали, Чапаев лови крокодили в момента! – отговаря Петка невъзмутимо.
Изпит по Гражданска Отбрана… Преподавателят пита студента: – Отляво – ядрен взрив. Вашите действия? – Превръщам се в радиационен прах и отивам да заразявам противника!