Двама се карат, а около тях минава студент по филология с тълковен речник по български. Единият спира спора и заговаря минаващия студент: – Извинявай, би ли проверил в речника дали бялото е цвят? – Да! Цвят е! – А сега провери дали черното е цвят? – продължил същия. – Да. – отговорил след проверката студента. – Е, какво стана, бе, мой човек – обърнал се мъжът към опонента си – видя ли че съм ти продал цветен телевизор!
Питат ученици от Руската, Френската и Математическта гимназия какво искат да имат – жена или любовница. Ученикът от Руската казва: – Жена! Този от Френската: – Любовница! Ученикът От Математическта обаче заявява: – И жена, и любовница! – А стига бе. Нали само за математика мислиш. Какво ще ги правиш и двете? – удивени питат всички. – Как какво бе? Докато жена ми си мисли, че съм при любовницата, любовницата ще мисли, че съм при жена си, а аз ще си стоя в градинката и ще си решавам задачки!
– Иванчо, да не си болен нещо? Защо си толков блед? – Нищо ми няма, мама ме изкъпа сутринта.
Щирлиц отвори вратата и зърна насочен към себе си автомат. "Повече няма да поръчвам биренки по телефона", помисли си Щирлиц.
Една нощ всички хора поглеждат към небето и виждат странна картина – един куп комети започват да се подреждат и изписват на фона на звездното небе: "Здравейте! Вие кои сте?" Настава паника. После всички правителства се впрягат, мобилизират всякакви ресурси, пращат всякаква техника в Сахара и като мръква, изписват в пустинята с ярки светлини: "Здравейте и вие! Ние сме земляни!" На другата вечер кометите пак се подреждат в надпис: "А вие млъквайте! Не говорим с вас."
Тъщата е на смъртен одър и едва прошепва на зет си: – Ето ти пари, на всяка цена искам да бъда погребана в Централните гробища. Как ще ме уредиш – твоя си работа… Зетя взема парите и излиза. След няколко часа се завръща запъхтян: – Ох, едва се оправих – хайде стягай се, след два часа трябва да сме на гробищата!
