Дядо разправя на внуците си подвизи от войната: – Нося се аз на коня, и гледам срещу мен – куп врагове! Че като ги подхванах със сабята – сеч, сеч! Това ръце, крака – всичко наред сека! – А защо не им сече и главите? – Ами главите им вече бяха отсечени…
Изпаднала в носталгия, Наташа Ростова романтично пита поручик Ржевски:– Кажете, поручик, а Вие помните ли своята първа учителка?– Доколкото помня, Наташа, първа беше една медсестра…
– О, господине! Сега всичко ми е ясно! – казва лекарят на своя пациент. – Вие страдате от клептомания – болезнена склонност към крадене. – А какво ще ми предпишете против нея? – Засега нищо. Като начало ми върнете химикалката.
– Свидетелю, познавате ли подсъдимия? – Да, ваша светлост. Ние с него работехме в една банка. – Кога беше това? – Датата не помня, но помня, че беше на разсъмване, около три часа…
– Докторе, започнал съм да ставам сомнамбул. Разказват ми, че ставам нощем и страшни неща правя в съня си. А пък аз нищо не помня. Какво да правя? – Ами като начало започни да разпръскваш кабърчета около леглото си…
