2919
Един невротик се реди на опашка за билети за влака. След дълго чакане изнервен до крайност стига до гишето и поръчва: – Моля един билет за влака от 18,30 ч. Касиерката: – Докъде ще пътувате? – Ама много сте любопитна, бе госпожо!
Шерлок Холмс и доктор Уотсън летели с балон. Последвала изведнъж авария и балонът се приземил насред блато. Седели двамата пътници вътре, а по пътя до блатото минал някакъв човек. Холмс му подвикнал: – Хей, добри човече! Знаеш ли къде се намираме? Мислил човекът, мислил, пък накрая изтърсил: – Вие се намирате в кошницата на балона насред блатото. Заминал човекът и ги оставил шашардисани. Холмс се обърнал към Уотсън и му казал: – Ето този, скъпи Уотсън, беше програмист. – Как познахте, Холмс? – Елементарно, скъпи Уотсън. Първо: този човек мисли дълго време над прост въпрос. Второ: дава съвсем точен отговор. Трето: от този негов отговор ние нямаме никаква полза.
Щирлиц нахлу в автомобила на Мюлер и запали. Клечката дълго догаряше в ръцете му.
Някакво хлапе попитало баща си: – Тате, за какво служат пръстите на ръцете? – Ами палецът е удобен за хващане, с показалеца показваме, на безименния си носим венчалния пръстен, а с кутрето е много удобно да си чистиш ушите. – А средният пръст? – Като пораснеш и се ожениш, ще разбереш. Дошло време, хлапето пораснало и се оженило. Преди първата брачна нощ момъкът попитал баща си: – Тате, сега ще ми обясниш ли за средния пръст? – Сине, сега ще влезете с булката в спалнята… Ще започнете да правите любов. Ще ви хареса, ще правите пак. После пак. По някое време ще каталясаш. Булката обаче ще иска още. Ще опиташ с език. На нея пак ще й се хареса. И езика ти ще се умори, а тя пак ще иска още… – Добре де, какво общо има с това средния пръст? – Ами накрая ще й го покажеш и ще кажеш – "край, лягаме да спим!"
На прием политик пита редактора на местен вестник: – Вие ли писахте, че съм бил некадърник? – О, не господине, нашият вестник отпечатва само последните новости
Тъщата е на смъртен одър и едва прошепва на зет си: – Ето ти пари, на всяка цена искам да бъда погребана в Централните гробища. Как ще ме уредиш – твоя си работа… Зетя взема парите и излиза. След няколко часа се завръща запъхтян: – Ох, едва се оправих – хайде стягай се, след два часа трябва да сме на гробищата!
– Докторе, страхувам се, че умирам! – Глупости. Това е последното нещо, което ще направите.
В детската градина учителката кара децата да броят. Стоянчо: – Едно, две, три, четири… Гошко: – … пет, шест, седем, осем… Иванчо: – … девет, десет, вале, дама, поп…
При психиатъра. – Докторе, цялото ми тяло е в пера! – Спокойно, легнете… Повтаряйте сега след мене: нямам пера, нямам пера, нямам пера… А сега вече можете да станете! – Докторе, благодаря ви! Перата наистина изчезнаха! Пациентът излиза, а психиатърът вика чистачката: – Бихте ли премели, че целият под стана в пера…