4739
– Връщам се аз от командировка, и какво да видя – вкъщи всички счупени уреди са поправени, ножовете наточени, крана в банята ремонтиран, жената бременна…
Учителката предлага на децата да играят на букви: тя казва буква, а децата казват дума, която започва с тази буква и я обясняват. Започнали… А, Б и т.н. Децата се поуморили. Стигнали до буква "П". Само Иванчо вдигал ръка. Учителката го посочила със свито сърце: – Кажи, Иванчо. – "Подсъзнание", госпожо. – Браво, Иванчо – отдъхнала си тя – И какво значи "подсъзнание"? – Ами, госпожо, представете си, че по улицата вървят две жени и ядат сладолед. Едната го ближе, а другата го смуче. Коя от двете е омъжена? – Ами – позачервила се учителката – тази, която го смуче… – Не, госпожо. Омъжена е тази, която носи халка, а това дето вие си го мислите – то е подсъзнание.
При ветеринаря: – Докторе, конят ми понякога ходи нормално, а понякога куца – какво да го правя? – Хващаш го когато ходи нормално и го продаваш!
– Старшина, кой е дежурен по рота? – Хвърчипушков. – Веднага да се яви. – Не може, изхвърчал е.
– Иванчо, канарчето е изчезнало някъде! – Странно, само преди пет минути го прахосмучих и то си беше на мястото.
Едно габровче загубило един лев. Започнало да плаче. Срещнал го друг габровец и запитал: – Защо плачеш, детенце? – Загубих един лев. Габровецът съжалил детето и му дал един лев. Габровчето пак заплакало. – Какво има сега? – запитал учуден габровецът. – Ако не бях загубил единия лев сега щях да имам два.