5446
– Докторе, имам проблеми с дишането – като ходя по планините, много бързо се задъхвам. – Ами стой си у дома и дишай нормално!
– Докторе, имам проблеми с дишането – като ходя по планините, много бързо се задъхвам. – Ами стой си у дома и дишай нормално!
Двама интернет-маниаци си говорят: – Какво става, как си? – Уф, имам мускулна треска на пръстите… – Защо? – Абе снощи се засякохме с едни приятели в един чат, до сутринта пяхме песни…
След гражданската война в Русия един селянин отива да кандидатства в комунистическата партия. Връща се от изпит пред комисия – не го приели. Съседите му го питат: – Какво стана? – Заставам пред комисията, а председателят ме пита – ти участвал ли си в белогвардейски банди? И аз казвам – да… И не ме приеха. – А защо не каза "не"? – Как да кажа "не", като сам атамана на бандата пита…
Къде се срещат времето и пространството? – В казармата, когат старшината каже "Сега ще копате от тая ограда до обед!"
Един тип влиза в ресторант и сяда. Келнерът идва до него с менюто. Клиентът казва: – Няма нужда от меню. Донесете ми една лъжица и една вилица и това е. Келнерът се учудил, но му донесъл. Клиентът ги помирисал и казал: – Така… За първо имаме супа от пиле и таратор – за мене таратор, а за второ имаме… пържола и гювеч. Бих искал гювеч. Келнерът страшно много се учудил, защото онзи познал всичко много точно. На другия ден отново дошъл този клиент и ситуацията се повторила… На третия ден, келнерът помолил готвачките да измият приборите много добре, но и този път клиента познал какво има за обяд. На келнера всичко това страшно му писнало и на четвъртия ден отишъл при готвачката и я помолил да си завре един комплект прибори в онази си работа. След това подали този комплект на редовния клиент. Онзи ги мирисал малко по-дълго от обикновеното и казал : – Значи, телешка супа и мусака, и да поздравиш Мария готвачката от мене, не знаех че работи тука.
Питат радио Ереван: – Русалката риба ли е или жена? Отговор: – Зависи от глада.
Иванчо видял как батко му качва приятелката си в колата и се метнал скришом в багажника, да види къде ще ходят. Спрял баткото на една полянка, слезли с приятелката си и той я попитал:– Ще ми дадеш ли? – Не – отговорила тя.– Пак си помисли, ще ми дадеш ли?– Не.– За последен път те питам …– Не – отсякла тя, а баткото на Иванчо казал:– Щом е така, ходи си пеш.На другия ден Иванчо качва Марийка на колелото и – на полянката.– Марийке, ще ми дадеш ли?– Да.– Пак си помисли, ще ми дадеш ли? – Да.– За последен път те питам … – Да – казала тя, а Иванчо въздъхнал:– Щом е така, вземай колелото, аз ще си вървя пеша.