Вуте бил на пазар в София, влязал случайно в един сексшоп, дълго оглеждал и накрая си харесал една надуваема дама. Получил инструкции от продавача как да я ползва, прибрал се в село и се похвалил на жена си: – Виж, Пено, какво си купих от София! – Какво е това, бе Вуте? – Надуваема булка! Когато си ми сърдита ще спя с нея! Пена започнала леко да ревнува и попитала хитро: – Вуте, а нямаше ли в магазина надуваеми мъже? – Не, Пено! За мъже имаше само резервни части…
– Господине, моля ви, дайте ми десет лева! От сутринта не съм хапвал нищо… – Аз също. – Тогава дайте ми двайсет и ще ви поканя да вечеряте с мен.
Блондинка звъни в софтуерна фирма: – Програмата ви не работи! Какво да правя? – Прочетохте ли внимателно указанията? – Да, да, направих всичко, както е написано – не работи. – Прочетете още веднъж първата страница. – Чета: "Натиснете ENTER". Натискам… Не работи. – Четете нататък. – Чета: "Пуснете ENTER". О! Заработи!
Яко напушен наркоман се движи с кола по пътя. На едно място красива девойка му маха, да я вземе на стоп. Наркоманът набива спирачки, красавицата влиза в колата, сяда на задната седалка и казва: – Ще ме закараш ли до гарата, ще изпусна влака, моля те! Наркоманът: – Немаш проблеми, маце, тръгваме! След половин час, девойката ядосано пита: – Ама ние вече минахме оттук… И въобще ти се въртиш в кръг… Наркоманът стреснато се обръща и тихичко пита: – Кой говори…
Щирлиц вървеше през центъра на Берлин. Сред минувачите имаше агенти на "Гестапо". Усети острите им, студени погледи. Те го подозираха! Досещаха се, че е разузнавач! Може би високото му руско чело го издаваше. Или интелигентните и строги сини очи. Или волевата брадичка. Или… парашутът, който се влачеше зад него…
