8575
Честит ти рожден ден и да живееш още толкова Десетокласник от Кърджали към своя съученичка.
Немски хумор 1. Който работи много, прави и много грешки… Избягвайте грешките… 2. Хубавото да си шизофреник е, че никога не се чувстваш самотен… 3. Мъдростта ме преследва, но аз бягам по-бързо… 4. Срещу любов от пръв поглед помага само вторият… 5. Всички искат да се върнат към природата, но никой пеша… 6. Не всичко, което има две бузи е лице… 7. Нямаме шансове, но ги използваме… 8. Не е достатъчно да нямаш собствено мнение… трябва да притежаваш и способността да не можеш да го изразиш… 9. Винаги има две мнения – грешното и моето. 10. Дълговете са единственото нещо, което човек може да прави без пари…
Наемат мъж на работа и го разпитват за биографията му: – Какво сте работили? – Ами най-напред работих в КАТ. – Така-а-а… катаджия. – записва си интервюиращият. – После бях в една охранителна фирма. – Охранител значи. – записва пак интерюиращият. – После пак се върнах в КАТ. – Ясно – мърмори си интервюиращият – записвам: катаджия-рецидивист.
Гарабед се разболял от туберкулоза. Прегледал го докторът и му казал: – Ще живеете още шест месеца максимум. Но ако искате да ги удължите малко, вземете си една козичка да ви храни и идете да живеете в планината на чист въздух. Гарабед го послушал, купил коза и заминал за Рила. След три месеца се връща – здрав, румен и бодър. Отива право при лекаря и му казва: – Е, докторе, аз оздравях, дори се чувствам с няколко години по-млад, само дето козичката от която пиех мляко нещо залиня. Докторът отговорил: – Аз не съм ветеринар, но доведете я, ще я прегледам. Довел Гарабед козата, докторът я поогледал и казал: – Ще ме прощавате, но това е козел!
Шефът на хотела върви по коридора и чува от една стая пеене. Обажда се на рецепцията: – Вие връчихте ли сметката на клиента от 108-а стая? – Да. – А защо пее тогава? – Не пее той. Опяват го.
Първобитните хора тръгват на лов. Гледат – стадо мамути. Всички се уплашили, само един казал: – Какво се чудите, скачаме с викове към тях, те се разбягват, отделяме един от стадото и го убиваме. Така се появили командирите. Скачат, викат, отделят един мамут от стадото, но той се скрива в гората. Стоят и се чудят. Един казва: – Какво стоите? Дайте да оградим гората, ще стесняваме все повече кръга и ще го намерим. Така се появили началник-щабовете. Намират те мамута, обграждат го, но той беснее – всички ги е страх да се приближат. Само един замахва силно, хвърля копието, улучва звяра в окото и го убива. Така се появили снайперистите. Щастливи, първобитните ловци нарамват мамута и го носят в пещерата. Нарязват го и, уморени от лова, лягат да спят. Стават сутринта и какво да видят – месото липсва… Така се появили старшините.
Младеж кандидатства за работа в метеорологичната служба. – Имате ли някакъв опит? – го питат. – Да – отговаря самоуверено той. – Три пъти вече печеля на тото!
Вървели Петка и Чапай през нощта и стигнали до една река с мост. – Чапай, – казал Петка – ще знаеш, че сто на сто белите пазят моста. Дай да минем през реката. – Петка-а-а, Петка, на теб само бели ти се привиждат. Прави каквото искаш, аз минавам по моста. Минал Чапай по моста и белите естествено го хванали. – Пол? – попитал командира им Чапай. – Женски. – отвърнал Чапай. – Как женски бе, виж какъв голям мъж си. Пол? – Женски. – Абе как така женски бе, виж какви големи мустаци имаш! – Путка съм аз, путка-а-а-а, хубаво ми викаше Петка да минем под моста…
В ресторанта, клиент поръчва на сервитьора: – Ако обичате едни пилешки гърди. – С картофи ли ги искате? – пита сервитьорът. – А, вие да не мислите, че ги искам със сутиен!
– Докторе, какво да правя, ако температурата ми се качва? – Продавайте я! Следващият! – Докторе, не съм наред с корема… – Закопчайте си палтото и никой няма да разбере! Следващият! – Докторе, нощем не мога да заспя… – Ами спете през деня! Следващият! – Докторе, нещо за главата… – Благодаря, имам си! Следващият! – Докторе, нещо ми звъни в ушите. – Не отваряйте! Следващият! – Докторе, никой не ми обръща внимание. – Следващият!