Дама влиза в кабинета на психиатъра: – Докторе, какво да правя? Синът ми вече втори ден прави само едно и също- пуска сапунени балончета. – Но, госпожо, за децата е нормално да се увличат в игрите си, нямате никакъв повод за безпокойство. – И аз това казвам. Само че, кой знае защо жена му много се притеснява…
Юбилей. Жената става на 50 години. Мъжът държи реч: – Когато беше на 20, ти беше роза, когато беше на 30 – шампанско, на 40 – коняк, а сега на 50 си топла супа. Жената отговорила също със слово: – Да, на 20 аз бях роза, но не ти я откъсна. Да, на 30 бях шампанско, но за теб останаха само мехурчетата. Да, на 40 бях коняк, но ти пиеше за трима. Да, на 50 съм топла супа, но ти няма с какво да я ядеш.
По телевизията:– А сега културните новини: вчера беше открадната колата на диригента на Софийската филхармония…
По случай Деня на Победа в едно руско училище дошъл дядото на Вовочка и започнал да разказва за Втората световна война: – Много страшно беше! Веднъж, на "Курската дъга" беше голяма битка, танкове, самолети, всички викат, стрелят. Аз със своите приятели в гора пия водка. Идват политическя командир и вика: "Стига пиене, хайе в атака!", а аз му казвам: "Еби си майката!". Или един друг път: през 1943 година – Отбраната на Москва – самолети, бомби, танкове, хиляди немци стрелят, викат, ужас! Аз в медицинската част пия водка. Идва ротния командир и почва да вика: "Стига пиене и девойки! Хайде "ура" и в атака!", а аз му казвам: "Еби си майката!". Учителката: – Извинявайте, можете ли да спреде да псувате? Дядото: – Еби си майката! – Но тука има малки деца! – Майката им да еба!
Поради морални и етични съображения законът у нас забранява клонирането на хора. За клониране на некадърници, политици и борци няма подобни морални пречки.
Възрастен човек се качва в трамвая, но няма места. Той се приближава до млад седнал човек и му казва: – Млади човече, отстъпи мястото, че ме болят краката! Младия отвърнал: – Дядо, ти като си бил млад отстъпвал ли си място на по-възрастните хора? – Да, винаги. – Ей затова те болят краката.
– Келнер, това кафе ли е или чай? – заяжда се клиент. – Не можете ли да определите по вкуса, сър? – Не, не мога. – Е, щом не ги различавате, тогава какво значение има?
– Иванчо, защо те нямаше три дни на училище? – Госпожо, дядо почина и аз от мъка… – Как ще е починал, бе?! Нали днес като минах покрай вас той се препичаше на балкона? – А, не, госпожо! Той тате от време на време го изнася, за да не му загубим пенсията…
В ателието на художник. – Колко реалистична картина! Просто слюнки ми потекоха! – От пейзаж, изобразяващ слънчев ден? – О, Боже! Аз пък мислех, че е омлет с лук…
