1673
– Келнер! Донесете ми бульон, моля! – Натурален или изкуствен? – Как правите изкуствения? – Разтваряме във вряла вода едно кубче концентрат. – А натуралния? – Разтваряме две кубчета.
– Келнер! Донесете ми бульон, моля! – Натурален или изкуствен? – Как правите изкуствения? – Разтваряме във вряла вода едно кубче концентрат. – А натуралния? – Разтваряме две кубчета.
В началото на 2005г., в раздела "Любими герои" на вицовете суперадмините на гювеча отвориха страница "поручик Ржевски". Със задоволство установявам, че тя се оказа много популярна. Но течение на времето забелязах, че независимо от широката слава на името "Ржевски", много читатели гледат на него като на плод на народното творчество. Това обаче не е така. Това име има дълга и славна история. Поручик Ржевски не е някаква фантазия, а своего рода квинтесенция на Руската държава по време на първата Отечествена война, по време на която храбро се е борил с французите напълно реалният подполковник Павел Ржевски, многократно награждаван с ордени и златно оръжие. Родът Ржевски, упоменат за първи път през 1315г., води началото си от Рюрик, и това вече не е виц, а част от историята на Русия. Първият Ржевски, който носил званието "поручик" е бил Юрий Алексеевич, изпратен с указ на Петър Велики да учи морско дело в Италия. Нещо повече. Малко известен е фактът, че великият поет Александър Сергеевич Пушкин е всъщност праправнук на поручик Юрий Ржевски. Оказва се, че ако ги нямаше Ржевски, нямаше и да го има Пушкин, "слънцето на руската поезия". А Николенка Ржевски, далечен братовчед на поета, е бил и негов съученик в лицея. Има една забавна история за това, как професорът от Лондонския университет Георгий Ржевски избягнал митническия контрол на руската граница. Просто е трябвало да си покаже паспорта. Това обаче не трябва да хвърля сянка на съмнение върху уважаваните митнически власти, които изменят на своите професионални пристрастия, както казва поручик Ржевски, "много рядко и само за водка".
На един генерал му се родил внук. Той изпраща адютанта си да го види. Задъхан адютантът се връща и докладва: – Цялото прилича на вас, господин генерал: плешиво, бузесто, нищо не разбира и си дере гласа.
Полицай спира огромен Мерцедес, вътре красива блондинка: – Добър ден, документите за проверка! Блондинката: – Не знам за какво говорите. Полицаят: – Ами за шофьорска книжка и талона на колата! Блондинката отново отговаря, че не знае, за какво става въпрос и настоява, че няма документи. Полицаят: – Госпожице, защо не проверите в дамската си чанта или в жабката на колата ! Блондинката проверява и наистина намира необходимите документи. В този момент по радиостанцията на полицая се обажда негов колега и след като разбира, че е спрял същата блондинка с Мерцедеса, го съветва да си събуе гащите пред нея и да види какво ще стане. Полицаят си свалил панталоните и застанал пред красивата блондинка. Възмутена блондинката отвърнала: – Е-е-е-е-е пак ли алкохолна проба!
Заседават новите собственици на зоологическата градина. Единият предлага: – Няма да е зле да пуснем гондола в голямото езеро с лебедите! – Да пуснем две гондоли! – съгласява се другият. – Мъжка и женска!
Двама приятели пикаят на една стена. Покрай тях минава едно ченге, вижда ги и заповядва: – Спрете и приберете! – след което отминава. Двамата приятели тръгват, единия поглежа доволно другия и му казва: – Видя ли как го излъгах тъпото ченге,а? – Как бе? – попитал го другия. – Прибрах го, ама не спрях! – гордо отвърнал нашия човек.