Мъж влиза в ресторант за бързо хранене и си поръчва салата с кюфтета. Идва сервитьорът и му поднася парченце от кюфте голямо колкото мравка и стръкче магданоз. – Ма, какво е това!? – Ами, това е ресторант за бързо хранене, а не за наяждане, господине.
Питали Радио Ереван: – Може ли заврян зет да стане 100 кг. Радиото отговаря: – Може, ако е бил 150.
Връща се малкият Иванчо от училище и баща му го посреща: – Как мина денят? – Ами в час по трудово, учителката както носеше един буркан с лепило се спъна, буркана се счупи и дланите й залепнаха към пода… – И отлепихте ли я? – попитал бащата. – Охоо, даже по-смелите по два пъти!
Учителят пита Иванчо: – Можеш ли да ми дадеш исторически пример за пълен неуспех? – Да! Христофор Колумб. – Защо? – Защото не знаел къде отива, като пристигнал, не знаел къде е попаднал, а когато се върнал, не знаел къде е бил!
Вървят в прерията адвокат, индиец и евреин. Замръкват и решават да поискат подслон в едно ранчо. – Няма проблем, – казва им стопанина – но стаята е само за двама души и единият от вас ще трябва да спи в обора. Отива в обора индиеца. След малко на вратата се чука. Адвоката и евреина отварят – какво да видят – индиеца. А оня обяснява: – В обора има крава. Религията ми забранява да спя в едно помещение със свещено животно. Нямало как, отишъл в обора евреина. След малко на вратата се чука. Отварят – гледат евреина, който обяснява: – В обора има свиня. Религията ми забранява да спя в едно помещение с такова животно… Нямало как – отишъл адвоката. След малко на врата се чука. Отварят индиеца и евреина – и какво гледат – кравата и свинята…
О, книжка! Три деня млади студенти как учебник ги брани. Изтерзани уста трепетно повтарят дефиниции с рев. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път формули лазят към ум замъглен и с цифри обстрелват студента смутен. Тема след тема! Въпрос след въпрос! Зубрач безумний сочи конспекта пак и вика: "Учете! Тук ви е съдбата!" Колеги го погват с викове сърдити, но той им отвръща с друг вик: "ура!" … Три дни веч се мъчат, но помощ не иде, от никъде взорът надежда не види… Нищо. Те ще препишат, но смело, без страх – кат тайни агенти притихнали в мрак. Изпитът иде: всички нащрек са! Последният напън веч е настал. Тогава Кълвачев, наший зубрач ревна гороломно: "Млади студенти, венчайте Алма Матер с лаврови венци! На ваший ум доцент повери лекции, конспекти, себе си дори!" При тез думи силни студентите горди очакват геройски заветния час! Пищови дописват, листи разлистват, сърце разтуптяно в гърдите беснее и сладка радост – докрай да препишат пред комисия строга на тоз славен чин, с една ръка ловка – славна десница! "Ректорат цял сега нази гледа, тоя риск голям е, но куражът не мре – ни доцент, ни декан може да ни спре!" "Грабвайте пищова!" – някой си прошепна и букви и цифри плъзнаха завчаска кат демони черни над белий чаршаф, и бягат, редят се, като жив рояк! И професори тръпнат, друг път не видели ведно да пишат зубрач и кръшкач и въздуха стрелят с поглед корав! Изпит се обръща на борба в своя пик, студенти безстрашни като скали твърди погледи остри срещат с железни гърди и се фърлят с песни над поредния лист като виждат харно, че преписаха веч… Йоще миг – ще дойде заветния час. Изведнъж професор обявява изпитний край с гръмотевичен глас! … И днес йощ Университетът, щом сесия зафаща, спомня тоз ден бурен, мълви и препраща славата му вечна като някой ек от студент на студент, век подир век!
