8419
Това, че съм без очила не значи, че не чувам. При това аз ги нося само, за да не ми духа! Г-жа Радушева, 5ЕГ – Варна
Един човек си ловял риба от езерото до неговата къща. По едно време нещо клъвнало стръвта. Човека видял, че е хванал Златна рибка и тя му рекла: – Моля те, селянино, не ме убивай – ще ти изпълня три желания… Човекът тряснал рибата на земята и се разкрещял: – Ти на кой ще викаш селянин, ма?
– Докторе, нещо не ми е наред със сърцето! – Ето такива болни като тебе обичам – сам си си поставил диагнозата! Следващият!
Двама джентълмени кротко пушат пури, надвесени над перилата на Лондонския мост. Откъм Темза се чува вик: – Помощ! Не мога да плувам! Не мога да плувам! Единият джентълмен се обръща към другия: – Простете, че прекъсвам уединението ви, сър, но Вие можете ли да плувате? – Не. А Вие, сър? – Аз също не мога. Но за разлика от някои хора, ние не крещим за това така, че да ни чуе целият град…
Войник се обръща към командира: – Другарю командир, заповедта е изпълнена! – Но аз нищо не съм заповядвал! – А аз нищо не съм правил.
Попитали Асан: – Асане, знаеш ли каква е разликата между комунизма и демокрацията? – Знам я, бате, как да не я знам! При социализъма работиш, работиш – купиш телевизор, работиш, работиш – купиш килим, работиш, работиш – купиш хладилник. А при демокрацията – работиш, работиш – продадеш телевизор, работиш, работиш -продадеш килим, работиш, работиш – продадеш хладилник.
Значи, кара си една мутра новото BMW и спира на един светофар. До него спира някакво невзрачно трабантче. Мутерът го изглежда сърдито, дава газ до дупка и изчезва напред, но на следващия светофар трабантчето пак до него. Още по-вбесен, мутрата дава газ на червено и пак изчезва напред. Но въпреки това, на следващия светофар трабантчето пак е до него. Вече окончателно разярено, борчето излиза от колата, отива до трабантчето и сърдито пита шофьора: – Е, сега кво? Онзи го поглежда небрежно и още по-небрежно му отговаря: – Как какво? Сега на втора…
Две блондинки решили да станат репортерки. От редакцията на вестника им дали задача – да вземат интервю от Снежния човек. Тръгнали те да го търсят. Стигнали до едно място, където се говорело, че се е мяркал. Първата блондинка: – Хайде да се разделим! Аз ще тръгна наляво, а ти надясно. Ако не намерим Снежния човек до половин час се връщаме пак тука. Другата се съгласила и се разделили. След половин час първата блондинка се връща, а втората я няма. Решила да тръгна по следите й в снега, и да я намери. Тръгнала тя, вървяла, вървяла и изведнъж гледа – в снега се търкаля диктофонът й. Включила го да чуе последно, какво е записала, а от там се чува гласът на втората блондинка: – Здравей уважаеми Снежни човеко. Мога ли да взема интервю от теб? – На, взимай! – Ама това не е интервю! – Взимай го, казах…
Разговарят родителите на двама студенти: – Писмата на моя син понякога ме заставят да поглеждам в енциклопедията – казва не без гордост един от бащите. – Провървяло ви е – тъжно забелязва другият. – А пък писмата на моето момче непрекъснато ме карат да поглеждам в джоба си – ту за носната си кърпичка, ту за чековата си книжка…
Щирлиц никак не обичаше масовите разстрели, но му беше някак неудобно да откаже…
Докторът продължително опипва гръдния кош на пациента със слушалката и накрая му казва: – Хм… не знам и аз какво да мисля. Или стетоскопът ми е счупен, или отдавна сте мъртъв.