877
На някакъв купон две секретарки разговарят помежду си: – Забелязала ли си колко добре се облича Петров? – казва едната. – И колко бързо! – допълва другата.
На някакъв купон две секретарки разговарят помежду си: – Забелязала ли си колко добре се облича Петров? – казва едната. – И колко бързо! – допълва другата.
– Свидетелю, познавате ли подсъдимия? – Да, ваша светлост. Ние с него работехме в една банка. – Кога беше това? – Датата не помня, но помня, че беше на разсъмване, около три часа…
Един ден малкият Иванчо закъснял за час. Отворил тихо вратата на класната стая, погледнал – учителката била с гръб към него и се промъкнал пълзешком до чина си. Тъкмо седнал и учителката се обърнала, видяла го и му казала:– Иванчо, баща ти така ли влиза вкъщи – тихо и с пълзене? Я излез и влез, както го прави баща ти.Излязъл Иванчо и след малко вратата се отворила с шут, появил се той с димяща цигара в устата, треснал вратата, извадил цигарата от устата си, загасил я на пода и креснал:– Е, скъпа, не ме очакваше, нали?
Надпис в отдел "Поддръжка на компютърната техника" на голяма фирма: "Теория – това е когато знаете всичко, но нищо не работи. Практика – това е когато всичко работи, но не знаете защо. При нас съчетаваме теорията с практиката. Нищо не работи и нямаме понятие защо."
– Иванчо, какво работи баща ти? – Трансформатор. – Как така? – Ами взима заплата 220, у нас носи 127, а с останалите бръмчи.