Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ

2529

Семейни
11219
Баща на сляпо дете отива на лекар за да разбере има ли някаква надежда да прогледне детето му. Лекарят отврьща: – Момчето ще прогледне когато умре баща му. Човекът отишьл в едно заведение да се напие, та да умре достойно. Пил, пил, но не го ловяло, защото знаел че ще умре. Решил да тръгне по платното та да го блъсне автомобил. Вьрвял, вървял, но нищо не го блъснало. Прибрал се у дома си. Жена му го посрещнала радостна на вратата: – Абе мъжо, къде ходиш? Детето прогледна! А, и комшията умря.
2698

Семейни
3254
Купили ново колело на Иванчо. Брат му гледал през прозореца как Иванчо кара колелото и викал на майка си: – Мамо, батко кара без една ръка….,мамооо, батко кара без две ръце……, мамооо батко кара без зъби
3778

Професионални
6898
Един майтапчия отишъл на работа с огромна синина под окото. Колегите го питат: – Какво се е случило? – Знаете ли ,- заобяснявал той, – аз страдам от безсъние и често пъти от нямане какво да правя към три часа през нощта набирам някакъв телефонен номер и питам човека, когото съм събудил: "Познайте кой ви звъни?" – Е, и какво? – Снощи някакъв тип позна.
3216

Бисери
91
Колеги, пример за глобален проблем е, когато гръмнаха чернобилските радиатори. Доцент от УНСС
3058

Бисери
7775
Кафенето разполага с машина за разпознаване на фалшиви пари, последните се унищожават за сметка на клиента Надпис в кафе в Студентски град
1798

Студенти
6960
Професорът: – В нашата поредица от лекции за основните етични понятия днес ще се занимаем с темата "Лъжа". Някой от вас случайно да е чел книгата ми по този въпрос? Всички студенти вдигат ръка. – Отлично! Имаме чудесна реакция. Книгата още не е излязла.
2338

Бисери
5404
Куршумът лети, докато го бутат газовете от цевта. След като спрат, той пада на земята. Военен, 1995 г.
3407

Студенти
199
– "Един професор се разхожда пред ВУЗ със забит нож в гърба"… – знаеш ли го този виц? – Не, не го знам, но много добре започва.
2518

Бисери
1842
Ученици тази седмица имах само две дупки, но шефа и тях ми ги запълни! Учителка по физика
1629

Професионални
10186
Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки: Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви. (Случаят е действителен!)
2878

Професионални
9877
Здравейте, Вие се обадихте във военното окръжие! Ако искате да служите в армията – натиснете звездичка, а ако не искате в армията – натиснете решетка…
3778

Блондинки
8421
Вървели две блондинки – едната по-висока, другата – по-ниска. Изведнъж едната казала: – Дай да ти мина от другата страна, че сме се наредили като аптекарски шишета!
2147

Семейни
670
– Трябва да се учиш добре, моето момче! Да знаеш много, да бъдеш умен… – Тате, а не може ли да съм като теб?
3778

Любими герои
2636
Щирлиц се разхождаше из гората, когато забеляза насреща си хора, носещи пръчки в ръце. "Скиори." – помисли си Щирлиц. "Щирлиц." – помислиха си рибарите.
3238

Блондинки
4496
Блондинка влиза в библиотека, крещейки: – Две кафета и две коли! – Но… тук е библиотека. – О, извинявайте, две кафета и две коли – отвръща шепнейки блондинката.
4487

Животни
572
Лъвът събрал всички животни и им казал: – Искам всеки да ми донесе месо. Който не ми донесе ще му бия един чимбер с оная си работа. И почнали животните да му носят месо. Дошъл ред на заека и той донесъл морков. – Защо ми носиш морков, а не месо? – Ами защото не можах да намеря друго. Баам един чимбер. Заека хем реве хем се смее. – Що ревеш бе? – Щото ме боли. – А що се смееш? – Таралежът иде с ябълка.