Лети си Карлсон над Червения площад, уморил се, приседнал на перваза на прозореца на Брежнев: – Добрутро, Леонид Илич! Брежнев повдигнал глава и направил изненадана физономия. – Това съм аз, Карлсон. – Хмм, хмм, – още повече се чуди Брежнев. – Мен всички ме познават, даже и децата, за мен са написани много книги! – Хм, да-а, да-а, а къде е вашият другар Енгелсон?
– Докторе, пациентът от девета стая е толкова добре, че вече започна да говори! – Така ли? И какво казва? – Че му е зле…
Иванчo и Марийка най-после решили да го направят. Качили се на едно дърво и започнали да се събличат. Иванчо тъкмо да си го извади и клончето се счупило. Двамата паднали на земята и Марийка се разплакала: – Гащичките ми, любимите ми, скъсани са! Иванчо ядосано казва: – Кво ревеш за едни гащички бе?! На мене оная ми работа остана горе!
Мутра влиза в аптека. – Какъв хляб имате? Аптекарят учудено: – Ама тук е аптека какъв хляб? – Смееш да ми противоречиш? – и го смлял от бой. На следващият ден мутрата пак идва. – Какъв хляб имате? – Казах ви вече, че не продаваме хляб. – Ооооооо! – и още по як пердах. На третия ден още при появяването на мутрата аптекарят започва да вади хляб изпод тезгяха. – Ето "Добруджа", ето "Стара загора". Имаме ръжен, типов, франзели… – Хляб има вече във всички аптеки. Покажи киселото мляко.
Полицай отива на доктор и казва: -Докторе,жена ми има температура. -Много ли е висока? -Да, с една глава над мен.
