6894
Лежи си един мъж на плажа с хлапето си, а тъща му се къпе в морето. По едно време тъщата почнала да се дави. Момченцето бутнало татко си: – Тате, виж, баба маха нещо от водата! – Ами какво чакаш, сине! Махни й и ти за сбогом.
По пътя към църквата младоженци загиват в катастрофа и се оказват пред вратите на рая. В очакване на Свети Петър те разсъждават, дали не е по-добре да се оженят в рая, така и така са били тръгнали да вършат тая работа.. Излиза по едно време Свети Петър и те го питат. Той се позамисля малко и казва: – Хм, не знам , не знам. Чакайте да проверя нещо. Влязъл свети Петър в рая, няма го една, две седмици и пак се появява. – Да – усмихнат казва той – можете да се ожените в рая. – Чудесно! Добре де, ами ако нищо не излезе от брака ни? Можем ли да се разведем? Лицето на свети Петър се налива с кръв и той крясва: – Абе вие, да не сте луди бе!? Две седмици обикалям из рая, да ви търся свещеник, мислите ли, че тук ще мога, да ви намеря и адвокат!?!!
Лорд звъни на прислугата: – Иконом, бързо донеси в библиотеката чаша коняк, госпожата припадна! – Веднага, сър. А какво да донеса за госпожата?
Две 40-годишни доцентки – фаворитка и протеже на ректора – си споделят: -Как успяваш да направиш толкова много публикации? -Вземам една статия на руски език, превеждам я, деля я на четири части и получавам четири публикации. А ти как успяваш да накараш студентите да присъстват на занятията ти? -На момчетата казвам: „Ела да ти дам едно упражнение“, а на момичетата – „Ела да ти обясня как бързо да станеш доцентка“.
Учители се обаждат в министерството да уговорят среща с министъра: – Положението е трудно, нямаме пари! – Няма страшно, и така ще ви приема.
18-и век. Стои младежът и гадае на маргаритка: – Обича ме, не ме обича… Обича ме, не ме обича… 19-и век. Стои младежът и гадае на маргаритка: – Ще ми даде, няма да ми даде… – Ще ми даде, няма да ми даде… 20-и век. Стои младежът и гадае на маргаритка: – Ще ми стане, няма да ми стане… – Ще ми стане, няма да ми стане…
Дълбоко в черния Космос, в една черна-черна галактика, около една черна-черна звезда обикаляла една черна-черна планета. Там, край една черна-черна река, която минавала през черна-черна долина, се издигала черна-черна планина. Там под един черен-черен връх, в едни черни-черни скали имало черна-черна пещера. Вътре в черния, непрогледен мрак, имало двама черни-черни хора, които стоели до огън с черен-черен пушек. Двамата мълчали дълго, докато накрая единия проговорил: – Абе, баджанак, май тези гуми не трябваше да ги палим, а?