По социалистическо време в едно село идва кореспондент на западен вестник. Кметът на селото вика заместника си и му казва: – Разведи човека из селото, из ТКЗС-то, покажи му всичко хубаво. Ама така го разходи, че само хубавите неща да види, че иначе кой знае какво ще напише във вестника ако ни види мизериите. – Абе… да клевети както си иска, империалистическа пропаганда такава.
В болницата. В коридора пред операционната нервно ходи мъж. Един час, два, три… Накрая излиза хирургът и с тъжна физиономия казва на мъжа: – Имам лоша новина. На третия час от операцията вашата майка… Мъжът нетърпеливо го прекъсва: – Това не ми е майка. Това е тъща ми! Хирургът: – Добра новина. На третия час от операцията…
Април 1986 г. Питат Радио Ереван от Украйна:– Вярно ли е, че след катастрофата в Чернобил не бива да се ядат ябълки?– Не е вярно. Ябълки може да ядете колкото си искате, но след това огризките трябва да заравяте в земята на дълбочина поне 2 метра.
– Донесох ви моята първа пиеса! – А какъв е сюжетът й? – Тя го обича, а той обича… – Друга? – Не, нея. – О, най-после нещо оригинално!
Известен адвокат бил повикан в провинцията, за да защитава някакъв обвиняем. Противната страна имала за защитник местен адвокат, който започнал речта си със следните думи: – Господа съдии, най-напред искам да обърна вниманието върху следното: всички знаем, че когато някой се почувства малко неразположен, обикновено се обръща за съвет към аптекаря. Ако види, че е по-сериозно болен, отива при домашния лекар, с когото преди това често се е съветвал. Но когато е убеден, че случаят е безнадежден, той вика на помощ най-известните специалисти от столицата.
Учителката се оплаква от сина на една мутра: – Синът ви ме нарече проститутка! Мутрата вика сина си и го перва зад врата: – На какво прилича това бе? Учителката тебе учи ли те? Учи те! Грижи ли се за теб? Грижи се! Какво ти влиза в работата на тебе с какво се занимава тя след работно време?
– Това е същият ръкопис, който отхвърлих миналия път, нали? – пита редакторът. – Да – отговаря авторът. – Тогава защо ми го носите пак? Да не би да си мислите, че ми липсва? – Защото сега вече имате опит – отговаря авторът. – А преди три години едва започвахте…
Щирлиц бързаше към кафе "Елефант" за среща с жена си. Нея пет пъти я прекарваха през линията на фронта и всеки път се оказваше че не е неговата жена.
Марк Твен получил картичка, изпратена за негова сметка от приятел, когото не бил виждал с години. Вътре пишело: "Скъпи друже, уведомявам те, че съм добре и в отлично здраве". След известно време приятелят получил за своя сметка доста тежък колет. Когато го отворил, открил огромен камък, а под него бележка: "Мили приятелю, този камък падна от сърцето ми, когато разбрах, че си добре! Сърдечни поздрави: Марк Твен"
